Майката се опложда от няколко търтея. Първият може да е от ройливо семейство , вторият от агресивно и т.н.
Преглед за печат
Майката се опложда от няколко търтея. Първият може да е от ройливо семейство , вторият от агресивно и т.н.
На този въпрос трябва да се отговори след 20-30 постинга, когато разкажа за поне още 2-3 важни аспекта. Затова сега ще ти кажа КАКВО трябва да се направи, а по-нататък в темата ще обясня ЗАЩО така трябва да се прави.Цитат:
Първоначално публикувано от zayo
1. От пчелина си подбираш 1-3 от най-добрите според тебе семейства, и тях ги кръстваш МАЙЧИНИ СЕМЕЙСТВА. От тези семейства ще вземаш ларвите, с които ще си правиш маточници. Задължително на тези семейства се слага прашецоуловител, за да се попречи на търтеите им да излизат от кошера. Ако не го направиш това, излезлите търтеи ще оплодят някои от твоите майки и така ще се получи ИНБРИДИНГ (близкороствено съешване), който ще доведе до по-малко на брой различни гени в майката и малко полови алели в оплодените майки, а от там и до силно прошарено пило и ниска жизненост на семействата на тези майки.
2. Всички останали семейства в пчелина могат да бъдат БАЩИНИ и техните търтеи да се оставят да излитат и да оплождат новите майки. Специално за бащините семейства е много важно да има колкото се може по-голямо БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ, за да може в твоята популация да има колкото се може повече ПОЛОВИ АЛЕЛИ и биологично и генетично разнообразие. По принцип всички видове алели са 19 на брой (според някои автори са 17), което означава че можеш да си ги гарантираш с по-малко от 20 бащини семейства, но тъй като ти не знаеш дали тези семейства имат еднакви или различни алели, най-добре е за башини семейства да се използват 40-50 или дори повече. Природата се е постарала да го реши този проблем като е научила майката да лети надалеко в търсене на чужди търтеи. Ако обаче ти искаш да използваш изолиран оплоден пункт, ще се наложи сам да се погрижиш на него да има достатъчно на брой башини семейства с различни полови алели.
3. Ако все пак искаш по бащина линия да се прави някаква селекция (а това е редно), то тогава тази селекция не трябва да е много рестриктивна. Достатъчно е например да убиваш майките или да слагаш прашецоуловиители на 10-20% от най-кекавите си семейства - най-агресивните, най-ройливите, най-нископродуктивните, най-болнавите и т.н. Нека техните майки да си изживеят живота докато ги смениш, но техни търтеи не трябва да се допускат да замърсяват генетичния фонд на твоята популация.
Това всъщност са БАЗОВИ ПРИНЦИПИ, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се спазват от всеки един лицензиран майкопроизовдител. Асоциациите се грижат това да се случи и контролират този процес. Редно е и всички останали майкопроизводители да го правят, ако искат да повишат качеството на продаваните от тях майки.
При лицензираните майкопроизводители има и още едно ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВИЛО - контрол на РАСОВАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ, който се прави по същия начин - подмяна на нерасовата майката и забрана на нейните търтеи да излизат от кошера до 2 месеца след подмяната на майката.
Разбира се, че това е така. Това също е един от механизмите на природата за осигуряване на биологично разнообразие. Но за да може търтеите да предават поне малко от малко някакъв качествен генетичен материал е необходимо едно МИНИМАЛНО НИВО НА СЕЛЕКЦИЯ, при което да се отстраняват търтеите от агресивните, ройливите и кекавите семейства.Цитат:
Първоначално публикувано от salash
Това е смисъла на цялата тази тема и вероятно това ще го повторим поне още 100 пъти. Нуждаем се РАЗНООБРАЗНИ ТЪРТЕИ с колкото се може по-различни гени (и полови алели), но все пак от тях трябва да премахваме тези, които са най-некачествени.
Професионалната селекция по много показатели е бавна, трудна и скъпа работа, изискваща целогодишни тестове по десетки показатели на стотици майки. Такава една дейност никога няма да ви се изплати, ако някой не ви дотира с огромни финансови средства. В любителски условия се прави силно опростена селекция, която обаче пак може да бъде достатъчно ефектива.Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Какво разбирам под ОПРОСТЕНА ЛЮБИТЕЛСКА СЕЛЕКЦИЯ:
1. Преценката на семействата се прави НА ОКО. Все пак пчеларя прави периодични прегледи и иска или не разбира кои са му добрите семейства и кои - лошите.
2. Решението за някакво СЕЛЕКЦИОННО ДЕЙСТВИЕ се взема ВЕДНАГА НА МЯСТО, без да се води подробна документация в екселски файл със стотици колонки и без да се правят десетки тестове на дадено семейство в продължение на 1 или 2 години.
3. Възможните селекционни решения и действия са много малко на брой - избор на силно семейство за майчино, избор на кекаво семейство, чиято майка не заслужава да прави търтеи, слагане или не на прашецоуловител, за да се блокират търтеите.
4. Схемата на селекция е много проста:
- Най-хубавите семейства стават майчини и им се слага прашецоуловител
- Най-лошите семейства им се сменят майките, но преди и 60 дена след това им се слагат прашецоуловители
- Всички останали семейства са бащини семейства (търтеите им имат право да оплождат)
- Периодично в популацията (пчелина) се вкарват нови гени от външни източници
Мисля, че с това се изчерпва любителската селекция. Нима има нещо сложно в нея, което да не може да го прави всеки един пчелар?
За по-подробна и професионална информация на Български език мога да препоръчам темата на Scutellator: http://pchelari.com/forum/showthread.php?t=107
Също така има една много хубава книжка на Български език от проф. д-р Йежи Палеолог. Книжката се казва ГЕНЕТИКА И СЕЛЕКЦИЯ и се продава от Издателство Котларски.
Има разбира се и многло литература на Английски език в интернет, но проблемът на всичко това е, че дори четенето на Български език е трудно, тежко и тягостно, а какво остава за четенето на чужди езици. Човек наистина трябва да се загроби месеци наред да чете и препрочита пак и пак и пак, докато терминологията и принципите на наследяване и селекция започнат да му се проясняват и докато започне наистина да разбира какво точно е написано и как в действителност се случват нещата.
При това положение наистина е хубаво когато някой даде готово сдъвкано решение с минимални теоретични залитания, и точно това е идеята на тази тема.
Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Благодаря за отговора. Виж това с прашецоуловителите не съм се сетил. Ще го имам предвид. 3/4 от дъната ми го ползволяват. Иначе много от другите споделени неща ги спазвам или поне се опитвам да ги спазвам.
Да кажа и за най-голямата грешка, която един пчелар (майкопроизводител или не) може да направи, и която предполагам доста пчелари ВЕЧЕ СА Я НАПРАВИЛИ поради незнание.
Най-голямата грешка е един пчелар да започне сам да си прави майки, и след това да си подмени всички майки в пчелина, вземайки ларви от едно единствено семейство, щото уж то било най-доброто и най-високопроизводителното.
Какво се случва при едно такова действие?
Ами случва се това, че 50% от генетичния материал на цялата популация в пчелина се губи и се подменя с генетичния материал на една единствена майка. Губят се и полови алели, за които вече знаете колко е важно да бъдат запазени близо до максималното им количество. Това е груба грешка, особенно ако наблизо няма други пчелини, които донякъде да компенсират това действие. Ако пък това се направи две поредни години, когато вече и търтеите ще са братя, направо може да настъпи катастрофа с търтеевия фон, особенно ако пчелина ви е сравнително добре изолиран.
При такава висока степен на близкороствено съешаване се губи голям процент от гените на популацията и така могат да се загубят важни рецесивни гени, които отговарят за някое важно положително качество. Такива загубени гени (загубено важно качество) няма как да ги възстановите, освен ако не внесете в популацията външен свеж генетичен материал.
Тези неща ще се изяснят по-нататък, когато разберате за процентите на наследяване и за последиците от близкородственото съешване.
Та от тази гледна точка факта, че близо около вас има други пчелини на други пчелари, е МНОГО ПОЛЕЗЕН, защото техните търтеи ще ви компенсират загубата на гени. Ако обаче пчелина ви е изолиран, много трябва да внимавате, за да не си вкарате автогол.
Как да се предпазите от тази грешка, особенно ако сте майкопроизводител (лицензен или не)?
Избирате 1,2 или 3 майчини семейства и от тях вземате ларви, които ги оплождате с вашите си собствени търтеи, но тези майки ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГИ ПРОДАВАТЕ. В никакъв случай не си подменяте с тях вашите собствени семейства, или ако го правите, нека да е много малък процент. Например само за аварийни случаи при загубена майка в някой от кошерите.
Самите бащини семейства ги оставяте да направят самосмяна или пък вземете само по няколко ларви от семейство от много на брой различни семейства, за да си сглобите комплект от майки за собствена употреба. При всеки удобен случай разменяйте майки с други ваши колеги, отдалечени на повече от 5 километра от вас. Например вие направете 10 майки за него, а в замяна той да направи 10 майки за вас. Ако имате 2 пчелина, отдалечени един от друг, на единия пчелин правете майки за другия и обратно. И последно - от време на време купувайте външни майки от по-далечни региони. Всичко това са мерки за запазване на биоразнообразието и за добавяне на нов генетичен материал и полови алели, ако случайно поради някаква грешка сте ги загубили.
При всичките тези операции спазвайте правилата:
1. От най-кекавите семейства (най-ройливите, най-агресивните и въобще от тези, които не ви харесват по нещо) не се вземат ларви.
2. На търтеите на тези семейства не им се дава да напускат кошера.
3. При първа възможност подменяте майките на тези семейства.
Само тези 3 точки вече са достатъчни, да започнете постепенно да правите УМЕРЕН СЕЛЕКЦИОНЕН НАТИСК, който със сигурност постепенно ще доведе до подобряване на качествата на семействата във вашите пчелини.
Във всяка хомоложна двойка всеки от гените заема или свръхдоминантно, доминантно, или рецесивно положение. Във всички останали случаи на непълна доминантност, за проявяването на всеки белег вземат участие и двата алела. Класически пример е кръстоска между червена и бяла роза, при която се получава поколение в розов цвят (нито бял, нито червен).Цитат:
Важното е да се знае, че от двата гена в един и същи локус само единия оформя качествата на пчелата.
Белезите, които се определят от един или няколко алела при пчелите са по-скоро изключение, отколкото правило. Почти всички икономически значими белези се определят от полимерни гени, намиращи се в множество локуси от различни хромозоми и техните модификатори (усилващи, намалящи или забраняващи действието на веригата или част от веригата главни гени)
Класически пример е унаследяването на VSH (varroa specific hygenic) поведение
А как да поречим на търтеите със гени за агресивност, произлизащи от кротки семейства да оплождат майките ни?Цитат:
....Всеки един пчелар трябва да предприеме някакъв минимум от действия..... И тази селекция наистина ще се състои в унищожаването на майките на най-слабите, най-непродуктивните, най-агресивните и най-ройливите семейства...... за да може да си гарантираме, че техни търтеи няма да напуснат кошера и да излетят в небето....
ДА! И винаги от полулацията ще продължават да изскачат пак толкова агресивни, ройливи, нископродуктивни и болнави семейства в почти непроменено и постоянно съотношение. Every chain is only as strong as it's weakest link!Цитат:
.....3. Ако все пак искаш по бащина линия да се прави някаква селекция (а това е редно), то тогава тази селекция не трябва да е много рестриктивна. Достатъчно е например да убиваш майките или да слагаш прашецоуловиители на 10-20% от най-кекавите си семейства - най-агресивните, най-ройливите, най-нископродуктивните, най-болнавите и т.н.....
Само за обща информация... Към момента са идентифицирани, ако не ме лъже паметта, над 50 различни "полови" алели общо за всички популации на Apis mellifera. Цифрата 17 (или 19) се отнася за максималния брой, който се предполага, че може да бъде открит в една единствена пчелна популация.Цитат:
..... По принцип всички видове алели са 19 на брой (според някои автори са 17)...