Не видях такава тема, а тая вечер съм нещо поетично настроен и затова пускам!
Първо това което замина по каналния ред...не по моя вина....и после други:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.
Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.
Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.
И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Галена Воротинцева
Мимолетно пролетно
Пролет e. Бухна и цвят, и коприва.
Скърца от зимата спомен за студ.
Малко отнесен и малко наивен,
ставаш щастлив като селския луд.
И пощуряваш под вишневи облаци,
с гола душа се накисваш в гъмжилото –
като пчелите по памет, потомствено
водиш борба за меда и за жилото.
Стичаш се волно надолу с капчуците,
после си свиркаш за теча във джоба,
с мисъл: Дано да се случи при внуците
да поомекне човешката злоба.
И търсиш по пътя нишани от сборища –
щом вятър в главите на младите свири,
света ще го тикат по стръмни нагорнища
пак лудите, лудите! – те да са живи!
Но късите пролети стават на рани.
Преглътнали всичките песни излишни,
след китната лудост варим на казана
ракия от най - белоцветните вишни.
