Восъкоотделяне и градеж на пити
Восъкоотделяне и градеж на пити.
Пчелното семейство има добре развита способност да отделя восък и да го използва за градеж на пити. По този начин то си построява пчелното гнездо, без което съществуването му е немислимо. Восъкоотделянето от пчелите на семейството е сложен процес, който зависи от редица външни и вътрешни условия, а също и от физиологичните особености на восъчните жлези. Тези жлези са 4 двойки, разположени са от долната страна на коремчето на пчелата и са видоизменени хиподермални клетки, които при определени условия нарастват и започват да отделят восък.
Развитието на восъкоотделителните жлези започва от третия ден след излюпването на пчелата и достига максимум на 12 – до 18-дневна възраст. В силно нарасналите клетки на жлезите се образуват малки празнини (вакуоли), отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. Под въздействието на по-ниската външна температура той се втвърдява и образува малки бели пластинки с неправилна петоъгълна форма. Тези восъчни пластинки са много малки – около 1250 тежат 1 g.
Чрез много опити и наблюдения е установено, че най-много восък отделят пчелите на възраст между 12 и 18 дни. Минимални количества восък те започват да отделят след 4-5-дневна възраст. По-старите пчели, до 26-дневна възраст, също могат да отделят восък, но това става вече за сметка на запасите от мазнини и белтъци в мастното тяло. Напълно дегенериралите жлези при стари пчели по същия начин могат да започнат да функционират, при условие че семейството бъде лишено от млади пчели и пити, но те отделят кратко време и малки количества восък. При отгледаните през есента пчели жлезите, отделящи восък, обикновено се развиват слабо или въобще не се развиват поради неблагоприятните външни условия. На следващата пролет (след презимуването) жлезите на тези пчели може да се активизират и да отделят восък. Ако .жлезите на зимуващите пчели са се развили непълно през есента, на следващата пролет не отделят восък. След като пчелите станат летящи и започнат да работят извън кошера, восъчните им жлези бързо закърняват и престават да отделят восък.
Восъкоотделянето е не само физиологичен процес при отделната пчела. То има много по-голямо значение като функция на цялото семейство и зависи главно от състоянието на семейството и от влиянието на някои външни фактори. Восъкоотделяне може да има само при определено състояние на пчелните семейства. То се колебае значително от притока на нектар в кошера, от количеството на отглежданото пило, от състоянието на майката, от наличието на цветен прашец и др. Най-силно е восъкоотделянето при благоприятно съчетаване на всички тези фактори.
Редовното постъпване на нектар в кошера усилва восъкоотделянето. При нашите условия това става малко преди и по време на главната паша. Тогава в кошерите се поставят рамки с восъчни основи за изграждане на нови пити. Колкото по-обилно е отделянето на нектар и притокът му в кошера е по-голям, толкова по-бързо пчелите изграждат восъчните основи, тъй като отделят повече восък.
Друг фактор, който ускорява восъкоотделянето, е наличието на незапечатано пило. Работещите в кошера нелетящи пчели приемат и преработват донесения отвън нектар и хранят голям брой личинки. В резултат на това те поемат повече храна, жлезите им се активизират и започват да отделят восък. Щом намалее и спре притокът на нектар, намалява и пилото, тъй като майката снася по-малко яйца. Вследствие на тази закономерност рязко се ограничават работата и храненето на отделящите восък пчели, жлезите им престават да функционират и градежът на пити спира. Ако по-късно се появи втора главна паша, този процес бързо се възстановява с други млади пчели и восъкоотделянето започва отново.
Количеството на отделения восък зависи от силата на семейството. При слабите семейства то е по-малко и градежът на питите става по-бавно. Понякога това е индивидуален признак. При еднакви други условия някои семейства отделят повече восък и градят по-добре.
Не е без значение и положението на майката в семейството. Най-добро восъкоотделяне и градеж има, когато тя не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането й в клетка вътре в семейството восъкоотделянето намалява с около 30%. Ако семейството осиротее, пчелите почти не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благоприятни условия.
Чрез точни опити е установено, че летящите пчели работят нормално само когато отделянето на восък е съчетано с отглеждане на пило. В случаите, когато не се отглежда пило и не се отделя восък, работят около 68% от летящите пчели. При отделяне само на восък без отглеждане на пило са ангажирани 30% от тях. Това показва, че работата на летящите пчели се нарушава значително, когато в кошера се отделя восък, без да се отглежда пило.
