Януари
Февруари
Март
Април
Май
Юни
Юли
Август
Септември
Октомври
Ноември
Декември
Преглед за печат
Я Н У А Р И
КЛИМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ
Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.
Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите - неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.
СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ С-ВА
Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите - обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият - през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително. Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.
Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност - налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.
При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.
При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.
При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.
РАБОТА НА ПЧЕЛАРЯ
През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.
Февруари
Климатични особености
Февруари е последният календарен месец от зимата. Макар че времето, е студено, чувства се вече повишаване на средните месечни ремператури. В Северна България те са от 0,4 до 1,3 °C; в Тракийската низина, долината на струма и по Черноморието са от 1,5 до 4,2 °C. Абсолютните максимални температури са от 16,4 до 24 °C, а абсолютните минимални са от -17 до -35 °C
Фенологичен календар
През февруари зацъфтяват първите растения като кокичето. От него пчелите събират първия нектар и прашец. В по-топлите райони се разпукват провисналите реси на леската. Из горите и поляните разтваря жълти гугли минзухарът.
Състояние на пчелните семейства
Пчелите са все още на кълбо. Макар че рядко излизат навън, те стават по-активни: разпечатват мед и освобождават килийки от средата на гнездото, като ги полират и подготвят за снасяне на яйца. Нормално явление е майките през февруари да започнат да снасят и по това време вече да има 2-3 пити разновъзрастно пило и дори новоизлюпени млади пчели.
Около появилото се пило пчелите поддържат вече постоянна температура 34-36°C.
Работа на пчеларя
Той трябва по-често да навестява пчелина , особено при слънчево време. По облитането и прослушването на пчелните семейства съди за тяхното състояние. Използва възможноста през топлите часове когато температурата е на 12 °C да извърши първия пролетен преглед.
Март
Климатични особености
Нормалните средни месечни температури са значително по-високи и са положителни. За Северна България те са от 4 до 6 °C, поЧерноморието - между 4 и 6,3 °C, в Тракийската низина , най-южните райони и долината на Струма са между 6 и 8 °C, във високите котловинни полета на Югозападна България са от 1,7 до 4,5 °C. Абсолютните максимални температури са от 25-26 °C до 34-35 °C, а апсолютните минимални температури са от 9,2 до -30 °C
Валежите през март са по-обилни, от колкото през февруари. Преобладават валежите от дъжд.
Фенологичен календар
Март е първият календарен месец на пролетта. Зацъфтяват все повече медоносни растения - леска, кукуряк, жълт гарвански лук, синец, дрян бряст, чимшир, подбел, иглика, миризлива теменуга, син минзухар, великденче. По поречията вече цъфтят елшата, ивата, черната топола, а от овощията - бадемът, зарзалата, кайсията и джанката.
От специалните медоносни растения към края на март се засяват фацелията.
Състояние на пчелните семейства
Макар че понякога пчелите са на кълбо, активността на пчелните семейства все повече се усилва. Пилото в добрите семейства е на 3-4 пити. По средните пити се виждат множество млади пухкави пчели, които постепенно се включват във вътрешната работа. Около пилото пчелите формират венци от разреден мед , който е необходим за приготвяне на храна на ларвите. Старите пчели все повече излитат за пренасяне на нектар, прашец и вода, а младите извършват първите си дружни облитания в слънчевите обедни часове. Мишите предпазители се отстраняват, тъй като пчелите вече са в движение и мишките се боят от ужилване.
Работа на пчеларя
Ако първият осведомителен преглед не е извършен през февруари поради студеното време трябва да се извърши в началото на март, като неблагополучията се отстраняват. Семействата се осигуряват с храна , а при липса на прашец се подхранват с кърмова маса, а по късно със сироп, приготвен с белтъчна храна. Гнездата се стесняват и се затоплят.
Поилката в пчелина редовно се зарежда с вода - по възможност затоплена. Следи се за болести - нозаметоза, паратиф, които започват да се проявяват в края на зимата и началото на пролетта.
м. МАРТ
За нашата страна МАРТ е края на зимата и началото на пролетта. Времето се подобрява и слънчевите дни са половината от месеца. Все още нощите са сравнително студени, но през деня температурата се повишава над 12-13 гр., което позволява пчелите да летят и да използват прашеца от рано цъфтящите растения. Освен посочените през февруари растения сега започват да цъфтят още дренът, ивата, а в южните райони - и някой от овощните видове (бадем, джанка, праскова, кайсия), които освен прашец отделят и нектар и пчелите ги използват като ранна подбудителна паша.
Една от важните задачи на пчеларя е да извърши главния пролетен преглед на пчелните семейства. Той извършва проверка на всяко с-во, почиства и дезинфекцира дъната на кошерите и прави преценка на състоянието на пчелната майка, количеството на пилото, пчелите и меда, трябва ли да се стесняват отново гнездата и др. Всички данни той записва на партидата на съответното с-во в бележника (тетрадката дневник) веднага след прегледа. Тези данни отразяват състоянието на с-вата в края на зимата и са основните документи за презимуването на с-вата в пчелина. Документите служат за основа, на която в края на сезона се прави равносметка за резултатите от стопанската година на пчелина.
Основната грижа на пчеларя, който използва като ранна главна паша акацията, е да започне активизиране на яйценосната дейност на пчелните майки в семействата. Изведените в нашата страна опити показаха, че за се създадат силни пчелни с-ва, които да могат да използват акациевата паша, е необходимо активизирането на яйцеснасянето на майките, т.е. активното развитие на с-вата да започне не 40-45 дни преди цъфтежа на акацията, а 65-70 дни преди това. Като изхожда от района си и времето на цъфтежа на акацията, всеки пчелар сам може да направи сметка откога да започне подпомагането на развитието на с-вата. Ако акацията започва да цъфти около 10-ти май, разчетът е следният: за развитие пчелните с-ва ще имат от май 10 дни, от април 30 дни, общо 40 дни. За да има 65 дни за развитие, трябва да се използват 25 дни от март, което означава че активизирането на яйценосната дейност на майките трябва да започне не по-късно от 5-6-ти март.
След като е определен срокът за развитието на с-вата, пчеларят трябва да знае как да го извърши. Практиката показва, че не всички пчелари знаят как да подпомагат пролетното развитие на пчелните с-ва. Подпомагането на развитието трябва да започне със следното:
1.) Да се подобри задържането на топлината, която пчелите отделят за отглеждането на пилото, чрез стесняване на гнездата. В гнездото се оставят само толкова пити, колкото пчелите могат плътно да покриват. Другите се прехвърлят зад преградната дъска. Опитите показаха, че температурният режим в гнездата (особено на по-слабите с-ва) се подобрява значително чрез затваряне на междурамията. Цялото гнездо се покрива с плат (ако е тънък, да се сгъне в няколко пласта) направо в/у рамките и покривната възглавница се поставя в/у плата. Платът трябва да се побира м/у рамките и възглавницата, а не да я надига. Затоплянето се постига още по-добре, а е и по-хигиенично чрез запълване на междурамъчните пространства с дървени летвички (рейки), дълги 47 см. и със сечение 9 на 11 мм., за да се регулират и междурамъчните пространства, когато това се налага. така топлият въздух от междурамията с пило не може да бъде изтикван от студения, идващ отдолу и отстрани в гнездото (образува се таван). Особено важно е това затопляне да предшества активизирането на яйцеснасянето на майката, т.е. да се извърши още в началото на месеца (съобразено със срока на започване на пашата).
2.) Да се поддържат пчелните с-ва в активно работно с-е през целия период до настъпване на пашата чрез системни подбудителни подхранвания. Тук повечето пчелари допускат съществени грешки, което налага известно изясняване. Знае се, че когато пчелите са в активно работно с-е и майката снася и обратно, тя не снася когато пчелите преминат в покой поради лошо време за по-дълъг период, липса на източници на храна и др. Оттук следва и изводът, че когато времето е топло, пчелите летят и използват цъфтящата растителност, биологичната връзка за снасянето на яйца от пчелната майка е осъществена без намесата на пчеларя, т.е. без подхранвания. Подхранването в този случай не води до увеличаване на снасянето на яйца от майката, особено когато в гнездото има повече мед. Биологичната връзка м/у пчелите и майката се прекъсва, когато времето се влоши и пчелите не са включени в активна работа по събирането и преработването на нектара и прашеца от растителността, или пък вече няма цъфтяща растителност. За да не прекъсне в тези случаи отделянето на пчелно млечице и обилното хранене на майката с него, което би довело до прекратяване на снасянето, пчеларят трябва да поддържа по изкуствен начин активното работно с-е на пчелите в с-вата. Единственият начин, с който той може да постигне това, е даването на храна или преразпределение на наличната храна в гнездото, т.е. принуждаването на пчелите независимо от лошото време да преработватили пренасят храна. Наблюденията показаха, че по-добри резултати се получават, когато началните подхранвания на пчелите се извършват с мед, а не със захарен сироп. Едва след като пчелите започнат усилено да носят цветен прашец и обогатят с белтъчини организма си, тогава може да се премине към подхранвания със захар. При меда захарите са разградени и пчелите извършват само физическа работа за разнасянето му, докато при захарния сироп захарите трябва да се преработят в усвоима форма и едва тогава да се използват за храна. Преработката на захарта при недостиг на прашец води до физиологично изтощаване на пчелите и съкращаване на живота им.
Практически подхранванията за активизиране на пчелните с-ва се извършват по следния начин: Започва се с разпечатването на собствените медови запаси в гнездото. В началото на март, при условие че акацията започва да цъфти към 10-ти май, се разпечатва една от по-крайните пити (през една от пилото). Например, ако гнездото е на 6 пити, а третата и четвъртата, броени откъм преградната дъска, са с пило, ще се разпечати или шестата - до стената, или първата - до преградната дъска. В никакъв случай не трябва да се разпечатва питата до самото пило, защото ако настъпи застудяване, каквото почти винаги има по това време, пчелите се събират на кълбо върху пилото и няма да бъдат осигурени с храна - разпечатания мед е изнесен от питата и тя е празна.
Количеството на разпечатания мед се определя от количеството на пчелите в с-вото. На всяка плътна междина се разпечатва по 1 кв.дм. мед от едната страна на питата(около 160-170 гр. мед). Пчелите преасят този мед около пилото и осигуряват своето изхранване и изхранването на пилото при евент. повратни застудявания. След това ще се разпечати останалия на питата неразпечатен мед. Ако на нея няма мед за разпечатване, ще се разпечати медът на крайната пита от другата страна на гнездото. Третото и четвъртото разпечатване се извършват на питите до пилото. Започне ли принос на цветан прашец (от бадема, мъртвта коприва, джанката и др.), разпечатва се и медът на питите с пило и се започва подхранването със захарен сироп. Само пчеларят, който съумява да подхранва с-вата в дните, когато пчелите не биха били в активно работно с-е, постига най-добро развитие на с-вата през пролетта с най-малко разходи.
3.) На пчелните с-ва до настъпването на пашата да се осигурят 4-6 кг. неприкосновен запас от мед. Пчелите по инстинкт ограничават хранененто на пчелната майка с млечице и тя силно намалява снасянето, когато в гнездото се е намалила храната ( при застудяването те няма откъде да пренасят храна в гнездото, а не могат да събират и отвън, поради което преминават в пасивно с-е и на отделят пчелно млечице). Само при наличие на постоянен източник на храна - репко, овощни насаждения в цъфтеж, върби и др. и подходящо за летежа на пчелите време всеки ден, при което донасяният нектар напълно задоволява консумацията, развитието на пчелните с-ва протича нормално. Такова съчетание е много рядко и затова пчеларят трябва да осигури на с-вата посочения неприкосновен запас от мед през раннопролетния период.
Оставянето на с-вата с малко храна през март води до изхвърлянето на запечатеното пило при застудяване на времето. Изхвърлянето става не толкова поради това че запечатеното пило е простудено, колкото заради изсмукването на соковете му поради привършване на меда и опасност от умиране от глад. Затова, ако няма възможност да се даде готов мед за попълване на запасите, това трябва да се направи със захарен сироп, включително и наливан в пити. Така се дават по-големи количества наведнъж.
Ако пчеларят е запазил от есента пити с прашец, през ранна пролет тях трябва да напълни със захарен сироп (1:1) и да ги даде в гнездата до пилото. Така той извършва пълноценно подхранване на пчелите с белтъчна и въглехидратна храна, което е силен подтик за активно развитие на пчелните с-ва.
През март започват тртиранията на пчелните с-ва с медикаменти с/у вароатозата с узаконенените в България препарати. Начинът на употреба и дозировката им са посочени на опаковката им. Дозата трябва да се спазва, тъй като ако се дадат по-малки количества, не са достатъчно ефективни, а ако се предозират, може да се увредят и пчелите. В някои райони през март се налага пчелите да бъдат лекувани и от нозематоза. На опаковката на разрешените в България препарати са посочени дозата и начинът на лечение.
В майкопроизводителните пчелини през този месец се извършва подготовка за работа през сезона. Дават се пити най-добре със смесени работнически и търтееви килийки за отглеждане на търтей в определените бащини с-ва, полагат се системни грижи за развитието и здравословното с-е на с-вата отглеждачи и майчините с-ва. Изготвя се и календарен план за работата през сезона, набавят се необходимия за този план инвентар и кадри.
доц. д-р Величко Величков
м. АПРИЛ
Април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства в нашата страна. Макар че през месеца и има и захлаждания и дори повратни застудявания, пчелите са вече в активно състояние. Пчелите намират нектар и прашец, чиито принос в с-вото се усилва. Засилва се и темпът на развитие на с-вата. Значително нараства консумацията на мед за изхранване на пилото, особено ако поради ниски Т, ветрове и валежи времето не благоприятства за отделянето на нектар от цъфтящата растителност. Силно нараства нуждата на пчелните с-ва от намесата на пчеларя, както и възможността пчеларят да използва пчелите за опрашване на културите и за прашеца, който те събират през този период.
От особено значение за доброто развитие на пчелните с-ва през април е постоянното осигуряване на площи за снасянето на яйца от пчелната майка. Поради това че при осведомителния и главния пролетен преглед в гнездата са оставени само питите, които се покриват добре с пчели(за да се подобри температурния режим), при зацъфтяването на о-вните прашецодайни растения през април(рапица, овощни видове, мъртва коприва и др.) пчелите донасят всекидневно големи количества цветен прашец и само за няколко дни запълват с него всички свободни килийки в гнездото. Така те ограничават силно снасянето на яйца - майката не намира свободни килийки за това. Всяко намаляване на темпа на снасянето забавя развитието на с-вата, което пчеларят не трябва да допуска. Оказа се, че препоръката пчелното с-во да се разширява тогава, когато пчелите са се увеличили и са запълнили пространството (междурамието) до преградната дъска и последната пита, невинаги трябва да се спазва. Показател за разширяването на гнездото през този период трябва да бъде не толкова количеството на пчелите в него, а наличието на свободни за снасяне площи. Когато времето благоприятства летежа на пчлите от сутрин до вечер и те усилено носят цветен прашец, а липсват площи за снасяне, пчеларят трябва да прехвърли питите с прашец, на които няма пило зад преградната дъска, а на тяхно място да постави празни пити, в които да продължи активното снасяне на яйца. Така, без да се увеличава обемът на гнездото и да се нарушава топлинния режим в него, на майките се дава простор за снасяне. Ето защо през април, особено при по-слабите с-ва, тази замяна на пити трябва да се извършва периодично, докато се увеличат пчелите, за да се разшири и самото гнездо.
Отначало в гнездата трябва да се поставят светлокафяви и кафяви пити, в които през предишния сезон са се излюпвали няколко поколения пчели, а след зацъфтяването на репкото и ябълките - и светли пити.
Още със започване цъфтежа на джанката(при добре стеснени гнеда, подхранвания за активизиране на яценосната дейност на майката и летеж на пчелите) пчеларят трябва да осигури в пчелните гнезда празни рамки и рамки с восъчни основи за използване на отделяния от восъкоотделителните жлези на пчелите восък. У нас малко пчелари умеят да използват пълно восъкоотделянето на пчелите, поради което голяма част от отделения восък не се използва и се изхвърля като люспици направо от жлезите. Основна причина за получаването на малко восък от пчелните с-ва е непознаването на физиологията на восъкоотеделителните жлези, т.е. восъкоотделянето. В миналото се даваше препоръката, щом настъпи главната паша, на пчелните с-ва да се дават основи за изграждане. Проучванията обаче показаха, че восъкоотделителните жлези на пчелите започват да отделят восък още през първите дни на активната им работа по събирането на прашец, нектар и отглеждането им на открито пило. Ако в гнездото са осигурени площи за изграждането на килийки - работнически или търтееви, пчелите оплзотворяват отделяния восък. Няма ли такива площи, с този восък те надграждат всички възможни места, дори спускат далачета на преградната дъска, а при силно стеснено гнездо и зад нея, след което започват да го изхвърлят вън от кошера във вид на люспици както е върху восъчните им огледалца. Ето защо, за да се оползотворява естествено отделяния от пчелите восък, в гнездата трябва да се осигуряват места за използването му от ранна пролет.
Най-добрият показател откога да се дават площи за използване на восъка в с-вата за цялата страна се оказа цъфтежът на джанката. Цъфне ли джанката и започнало ли е активизирането на развитието на с-вата - разпечатванията на меда, подхранванията със сироп, в гнездата трябва да се поставят площи за изграждане. Препоръчва се първите количества восък да се използват не за изграждане на нови пити с восъчни основи, а на строителни рамки. Джанката цъфти през ранна пролет, когато времето е още променливо, настъпват и захлаждания, през които восъкоотделянето намалява, а след това и спира. Намалява и усилената работа по събирането на храна. При това положение пчелите прояждат восъчния лист по теловете, за да изградят връзката м/у изградените пити и развалят основата. Впоследствие на местата без основа те изграждат търтееви участъци. При СР спирането на восъкоотделянето при влошаване на времето води до трансформиране на градежа от търтеев в работнически и до прекратяването му.
Добре е използването на восъкоотделянето да се съчетае с воденето на борба срещу вароатозата. Това се постига най-добре със СР. При цъфтежа на джанката тази рамка се поставя до последната пита с пило откъм преградната дъска.
При поставянето на СР пчелите изграждат най-напред горното и отделение. Това става последователно чрез оформянето на отделни далачета, които в последствие уголемяват, допират ги и ги съединяват в една пита. Майката последователно посещава далачетата и снася яйца в тях. Когато цялото горно отделение на рамката бъде изградено, пчелите започват да изграждат долното. През това време се развива пилото в горното отделение и започва неговото запечатване по реда на снасянето на яйцата. Акарите предизвикващи вароатозата, навлизат в онези килийки, чиито личинки са напълно развити и пчелите са започнали да ги подготвят за запечатване. Докато се запечатат всички килиики в горното отделение на СР, пчелите са изградили долната половина, майката е снесла последователно яйца и най-старите личинки са пред запечатване. Към тях се насочват и акарите. Горният далак се отрязва и рамката се премества вече между пилото - в центъра на гнездото, докато пчелите отново изградят горния далак, майката снесе яйца в него, личинките се излюпят и първите достигнат до запечатване, долният далак е изцяло запечатан и се отрязва - за капан на акарите служи горният далак. Докато го запечатят, изграден и осеменен е долният далак, в който започва запечатването на първите килийки със снесени яйца. Тогава се отрязва отново горният далак и това редуване се прави през целия сезон. Този начин на използване на СР позволява непрекъснато да има търтееви килийки с личинки пред запечатване, в които да влизат акарите - това ги отклонява от влизането в работническото пило. Има ли търтеево пило, те почти невлизат в работническото. Тази особеност на акарите позволява да се унищожават системно със запечатените търтееви далаци отСР. Опитите у нас показаха, че от април до края на юни със СР се унищожават до 96% от акарите и се получава по 600 - 800гр. восък от пчелно семейство.
Използването на СР през магазина след поставянето му улеснява много работата на пчеларите, работещи с ДБ кошери с магазин. В центъра на плодника се оставя празно място за една пита, слага се магазинът - също с една пита по-малко в центъра и през него се спуска СР в плодника. Пчелите изграждат горното отделение, което е в магазина и го дапълват с мед, а в долното и под долната летва на рамката градят далаците, които се изрязват последователно. При използването на СР за борба с вароатозата изрязването на строителните запечатани далаци от горното и долното отделение трябва да става по график на всеки две седмици. хДалаците се стопяват във вода по много достъпен за пчеларите начин, а не на слънчева восъкотопка.
Започне ли цъвтежът на ябълката, наред със СР в гнездото трябва да се постави и пита за изграждане. Тя се слага по това време до последната пита с пило, но откъм стената на кошера - от другата страна на гнездото /СР/.
Питите за изграждане трябва да бъдат монтирани много добре. Основните изисквания за това са следните: А/ Телът независимо от начина на насноваването му по рамката трябва да бъде много добре опънат и да минава по средата на летвите на рамката /при дръпване да издава звук, подобен на този на струна/.
Б/ Восъчният лист да бъде затоплен до толкова, че като се държи на дланта на ръката през средата, крайщата му да увисват леко надолу.
В/ Дъската, на която се залепва да бъде винаги мокра. При суха дъска восъчният лист се залепва за нея и при повдигане на рамката се отлепва от тела.
Г/ Шпорчето за топло или студено залепване не трябва да се натиска силно, за да не се прерязва восъчният лист от тела, а само леко да се вреже в него.
Д/ Восъчният лист за питите в горните корпуси да опира плътно само до долната лента на рамката, а от страничните и горната да отстои на 1-2 мм разстояние /да има луфт/. Това е необходимо, за да не се изкривява листът между теловете и рамките от затоплянето му в гнездото при изграждането в пита, за устойчивост и избягване на търтеевите надграждания.
Е/ На няколко места, особено покрай долната и страничните летви, върху врязания в листа тел да се капне по една капка втечнен восък.
Питите за изграждане се слагат в централната част на гнездото предимно между пити с открито пило. За сезон трябва да се изграждат средно по 5-6 ДБ и по 8-10 МК пити от семейство наред с постоянното използване на СР, за да се оползотвори отделяния восък.
През април трябва да продължат подхранванията както за поддържане работното с-е на пчелите, така и за допълването на хранителните запаси в гнездото. И през този месец тежестта на подхранванията трябва да бъде през периодите, когато пчелите не летят. При намалени запаси подхранванията трябва да се правят и през слънчевите дни до попълване на запасите(4-6 кг.)
Добри резултати се получават и чрез подхранване с по-големи дози захарен сироп (2 - 2.5 л.), налят в питите един път седмично до появата на пашата. Това е изгодно за отдалечени пчелини, когато пчеларят не може всекидневно да ги обслужва.
През този месец пчелрите трябва да направят окончателна оценка за качествата на пчелните майки в семействата както по тяхната яйценосна дейност, така и по външния им вид. Всички майки, които навлизат в третата стопанска година, е целесъобразно да бъдат подменени чрез предизвикване на самосмяна. Това се постига като крилата на тези майки се подрежат през време на цъфтежа на ябълката - млади майки по този начин пчелите не подменят. Понякога предизвиканата чрез подрязване на крилата самосмяна прераства в роево състояние, което налага пчеларя да проверява за заложените маточници. На подменяне подлежат и майките, които са негодни за създаване на силно семейство, независимо от възрастта им.
В началото на месеца се правят и последните третирания с/у вароатозата.
В районни с големи масиви от рапица, както и от овощни насаждения пчелните с-ва трябва да се подготвят и за получаването на стокова продукция от мед. Трябва да бъдат поставени магазините, а гнездата на слабите с-ва да бъдат разширени. През втората половина на април трябва да се полагат грижи и за предотвратяването на с-вата от изпадането в роево състояние.
През април в майкопроизводителните пчелини главно в южните райони се започва отглеждането на пчелни майки. Тук основната задача е да се създадат и използват само много силни семейства за отглеждачи, да се пренасят съвсем млади личинки, да се озплзват силни на пчели оплодни отделения и много търтеи в бащините семейства. Това налага през април да се положат максимум грижи за създаване на всички предпоставки за получаване на висококачествени пчелни майки.
Април е подходящ и за получаване на цветен прашец от пчелните с-ва.Желателно е прашецоуловителите да се използват периодично, а цветния прашец да бъде своевременно изсушен, добре опакован и защитен от заразяване от насекоми. По-добри резултати се получават от монтирани на дъната на кошерите прашецоуловители.
Връзката с арендаторите и растителнозащитните органи трябва да е съвсем близка и постоянна, а да се вземат своевременни мерки за предпазване на пчелите от отравяния.
м. МАЙ
Сред основните дейности на пчеларите през май е да предотвратят роенето на пчелите. То ги отклонява от работата им да събират нектар и прашец. Състоянието е характерно, тъй като пчелите са подчинени на естествената заложба за размножаване и разпространение на вида. Роенето става най-често през май-юни, но понякога и през юли. Моментът обикновено е преди началото на главната паша. Пчелите, изпаднали в роево състояние, не я използват. Ето кое налага да се вземат мерки срещу естественото роене, още повече, че за увеличаване на броя на пчелните семейства в пчелина има много по-надеждни съвременни начини.
Подготовката за роене на пчелното семейство може да се установи по някои съществени признаци, посочват от nivabg.com:
изграждането на търтееви килийки и отглеждането на много търтеево пило вече е указание за възможна проява на роевия инстинкт;
залагането на празни маточни килийки по страничните и долните ръбове на питите е следващият момент, който се проявява около 15 дни след снасянето в търтеевите килийки;
принуждаването на майката да снася яйца в маточните килийки и появата на захранени и запечатани ларви в маточници е най-сигурното указание за изпадане в роево състояние;
събирането на пчелите по крайните пити или струпването им на “бради” на входа на кошера е сигнал, че първият рой вече ще излети, което става на деветия ден след залагането на първите маточници.
Изпадайки в роево състояние, пчелите всъщност не действат. Те са престанали да търсят нектар, вече не хранят майката, тя олеква, за да може да лети. Първите два признака не са указание, че семейството непременно ще се рой, но показват възможната тенденция. Затова още с появата им пчеларят трябва да вземе съответните най-ефективни мерки.
Добри резултати има своевременното разширяване на обема на кошерите, внасянето на рамки с восъчни основи, използването на запасни майки, поставянето на корпуси и магазини. Това се мерки, които провокират съзидателната активност у пчелите. В противен случай процесите поемат посоката към роене и в продължение на 15-20 и повече дни те изпадат в бездействие. Лошото е, че това най-често става с появата на главната паша обикновено в райони с предхождаща по-слаба поддържаща паша, както и при съответното на потребностите до момента подхранване. Подчинени на естествения роеви инстинкт, пчелите не могат да използват пашата. Роевете, дори и уловени, са слаби.
Щом забележи, че някое семейство изпада в роево състояние, пчеларят следва веднага да го прекрати. Много ефективен начин е т. нар. налитане във временна отводка на пчели от роевото семейство. За целта кошерът, ако е многокорпусен, се отмества на половин метър встрани и се обръща с входа в противоположна посока. На негово място се настанява корпус с нуклеусно семейство или отводка с млада оплодена майка. Над него се поставя втори корпус с восъчни основи, а след него и трети с пило от роевото семейство без пчелите. Всички маточници се разрушават. Тези манипулации се извършват в хубав ден през обедните часове по време на активен летеж.
Летящите пчели от роевото семейство налитат в новото гнездо, където се увличат в градеж, а младата майка започва усилено да снася. В кошера, останал без летящи пчели, роевият инстинкт затихва. Тогава отново се обръща напред. Гнездото му се комплектова така, че да има достатъчно пити за градене и снасяне. С настъпването на главната паша двете семейства се обединяват, като се оставя само едната майка. Обединеното семейство е силно и използва ефективно пашата.
При кошерите Дадан-Блат се постъпва по същия начин. По-различното е, че плодникът на новия кошер на нуклеусното семейство се допълва с изградени празни пити и восъчни основи. Поставя се и корпус с питите със запечатано пило от роевия кошер. По подобен начин се постъпва и при кошерите лежак.
Непосредствено преди настъпването на главната паша роевото състояние може да се прекрати като кошерът размени мястото си с друг, в който семейството не дава признаци на роене. За целта дъната и прилетните дъски на двата кошера предварително се натриват с маточина или лук. Летящите пчели от роевото семейство налитат в нероевото и веднага се захващат с работа. Пчелите пък от нероевото, попаднали в роевия кошер, увличат бездейните пчели в работа, прогризват маточниците и животът се нормализира. Така използването на обилно цъфтящата растителност вече е възможно.
Май е месецът, през който настъпва първата главна паша от бяла акация и еспарзета. Започват да цъфтят – бук, летен дъб, клен, смърч, бял и черен бор. От тях пчелите събират прашец и манов мед. Цъфтят още татарски нокът, гледичия, питомен кестен, мъждрян, детелина, (бяла, розова, червена), кучи дрян, маргарит, гръклян, звездел, инкарнатка, мащерка, синап, градински чай, малина, спирея, подъбиче, зимен фий, мак, кориандър, бораго, изреждат експертите от agro-consultant.net. Продължава цъфтежът на глухарчето и някои от овощните видове.
Пчелните майки продължават интензивното снасяне на яйца. Те снасят от 1500 до 2000 и дори повече яйца на денонощие. Силните семейства вече имат по 8-10 цели пити с пило. Пчелните семейства са готови да използват настъпващата главна паша. Пчелите са изпълнили целия плодник на дадан – блатовия кошер и около 2 корпуса на многокорпусния. Пчелите усилено произвеждат восък и градят поставените в кошерите восъчни основи. Във всяко пчелно семейство има естествен стремеж към размножаване и поради тази причина пчелите изграждат поставените восъчни основи с повече търтееви килийки.
В тези килийки майката снася неоплодени яйца, от които се излюпват търтеи. Всеки пчелар желае пчелите да изграждат пити с работнически килийки и затова трябва да се поставят в кошерите строителни рамки. На тях пчелите изграждат пити с търтееви килийки. Майката снася неоплодени яйца в тях. Излюпват се и все повече търтеи. Заработва роевия инстинкт на семействата, особено на тези, които са в кошери с по – малък обем. Тези семейства се подготвят за естествено роене, като залагат роеви маточници.
Пчеларят трябва да бъде постоянно в пчелина. Гнездата трябва да се разширят напълно, като се използват восъчни основи и едновремено с това трябва редовно да се изрязват изградените и запечатани „далаци” на строителните рамки. Пчеларят трябва да вземе навреме мерки срещу изпадането на пчелните семейства в роево състояние. Пчеларят може да постави и магазин върху плодника при дадан – блатовия кошер, както или нов корпус при многокорпусния. По този начин се продължава развитието на пчелните семейства, когато корпусът е изпълнен с пило, мед и прашец преди още да е настъпила главната паша. Когато някои семейства са изпаднали в роево състояние, пчеларят трябва да го прекрати.
Когато настъпи главната паша от акация, еспарзета и др., пчеларите трябва да откарат кошерите навреме при цъфтящите култури. Трябва да се полагат необходимите грижи за пълноценното използване на главната паша. Не се препоръчва да се струпват много кошери на едно място. Кошерите трябва да се поставят на групи от 30 до 50 броя. Всяка група кошери трябва да е отдалечена на около 1 – 2 км от другата. Правилното разположение на кошерита зависи от площта на културата, нейната продуктивност на нектар и прашец и от нуждата от пчели за опрашване. Пчелните семейства не трябва да се безпокоят с излишни прегледи.
Трябва да се вземат мерки за опазване на пчелите, когато предстои третиране на селскостопанските култури или горите с отровни препарати.
През месеците април, май и юни трябва да се извършат задължителните прегледи на пчелните семейства. Те се правят профилактично за откриване на европейския, киселия и мехурчестия гнилец, на парагнилеца и на други заболявания. Прегледите се извършват от проверителите под ръководството на ветеринарните лекари.
м. ЮНИ
През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горска паша от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила, за което пчеларят е нужно да е организиран и подготвен. Тези паши са по-продължителни, но значително по-слаби и доброто им използване за получаването на стоков мед зависи много от обема на гнездата на пчелните семейства. Когато площите за снасяне на майката са достатъчно големи, майката развива много активна яйценосна дейност.
Донасяният нектар е малко, има по-малко съдържание на вода и с него пчелите не могат да я ограничават, както е при акациевата паша. Това довежда до отглеждането на много пило. Докато излюпените от него пчели станат летящи, пашата преминава и те се явяват само консуматори на готовия мед, без да има откъде да пренасят нов нектар. И обратно, когато на майката се представя малък обем за снасяне, стоковия мед се увеличава.
Затова при постоянните пчелини, които използват за главна паша ливадната, плевелната и горската растителност, майките трябва да се ограничават с ханоманова решетка само в плодника /дори на 10 пити с 2 преградни дъски/ при дадан – блатовите кошери или долния корпус при многокорпусните. Когато обаче пчелинът от ливадна паша ще се превозва на слънчогледова, ограничението през тези паши трябва да бъде по-слабо, за да се отгледат повече пчели за слънчогледовата паша.
През този месец на всички семейства трябва да се дават пити за изграждане и редовно да се изрязват и стопяват далаците от строителните рамки. Трябва да се обърне внимание за опазване на питите от молци. Най-добре е, ако питите се поставят в семействата. Пчелите ги охраняват много добре. Питите, намиращи се извън пчелните семейства, трябва да бъдат опушвани срещу молци на всеки две седмици /най-малко 2-3 пъти през сезона/. Опушването става със сяра в помещението или корпусите и магазините, в които се съхраняват, като се спазват противопожарните изисквания . Ореховите листа, лавандуловите и ментовите растения, както и нефталина само отблъскват с миризмата си молцовата пеперуда да не снесе по питите яйца, но снесените вече не се влияят от тях и ако не се унищожат ларвите чрез опушване, те унищожават питите.
През юни се центруфугира медът от магазините и корпусите. Желателно е той да бъде запечатен поне до половината в питите, за да е намалено водното му съдържание и избягната опасност от ферментиране при съхранението му. При изваждане на питите за центрофугиране трябва да се провери има ли в плодника достатъчно мед за нормалното изхранване и развитие на семейството до следващата паша. Правилно е пчеларят да остави по няколко пити с мед нецентрофугирани, които да използва при зазимяването.
Този мед не е захаросан в питите и за слънчогледовите райони е полезен. През този месец трябва да се следи за прояви на заболявания по пилото-европейски гнилец, така и от американски. Трябва да се правят редовни проверки за наличието на майките и пронасянето им в плодните отделения, на рояците, отводките и семействата, където са дадени маточници. Към края на месеца пчелните семейства трябва да се подготвят за изкарване на слънчогледовите масиви за опрашване и медосбор.
м. ЮЛИ
Юли е типично летен месец. През юли се установява безоблачно и топло време през по-голяма част от месеца. Слънчевите дни са около 20-23. Слънчевото греене достига своя максимум от 310 до 340 часа. За много места в България юли е най-топлият месец със средна месечна температура между 20 и 22 градуса. Валежите са типично летни - локални, краткотрайни. Много често валежите са проливни, придружени от гръмотевици и временно засилване на вятъра. Температурата на морската вода е 23-25°С, като в отделни дни достига до 26-28°С. На 23 юли Слънцето влиза в знака Лъв, а пълнолунието е на 11 юли.
През месец юли в полските райони продължава цъфтежа на люцерната за семе, слънчогледа и резенето. В балканските райони цъфтят ливадите и пасищата. Цъфтят лавандулата, овчарският босилек, различните видове бодили, теснолистната върбовка, зърнастецът, риганът, плюскачът и др. Започва цъфтежът на балканската чубрица, цикорията, пчелинокът, камилският бодил, ветрогонът, тютюнът и памукът. Пчелите понякога не могат да използват юлската паша, поради честите засушавания през юли. Необходимо е да се знае, че отделянето на нектар силно намалява при ниска почвена и въздушна влажност. Това особено важи за слънчогледа в полските райони, защото засушаванията там са по-големи. По-благоприятно е положението в района на Добруджа и Черноморието, защото вятърът откъм морето донася влага. Към края на юли главната паша в повечето райони на страната приключва.
През месец юли майките започват да намаляват своята яйценосна дейност. Пчелите започват да отглеждат по-малко пило, тъй като пашата вече приключва. Количеството на търтеевото пило бързо намалява и майките преустановяват снасянето на неоплодени яйца. Понякога пчелите започват да изгонват търтеите, защото роевият инстинкт вече е преминал и те не са нужни. Пчелите почти спират да градят восъчни основи и преустановяват работата си на строителната рамка. Понякога се забелязват и опити на кражба при отваряне на кошерите след приключване на пашата.
Когато пашата е към своя край, пчеларят трябва да свали магазините и корпусите. Питите трябва да се центрофугират. Преди да се приберат питите в склада, те трябва да се поставят в кошерите привечер. Това се прави за да може пчелите да ги почистят от останалия мед за няколко дни. Магазините и корпусите не бива да се съхраняват непочистени, защото медът може да вкисне. Освен това в питите се образуват кристалчета от гроздовата захар. През следващата година тези кристалчета служат, като зародиши за лесно кристализиране на събрания нов мед. Медът се центрофугира като веднага след центрофугирането трябва да започне подбудително подхранване за активизиране снасянето на майката. До края на юли трябва да се изнесат в края на гнездото всички негодни за използване пити, които ще се бракуват по-късно
Пчеларят трябва да осигури вода на пчелите с водопоилка, ако в района няма чиста, течаща вода. Когато някои стари майки не са сменени, то те трябва да се сменят сега. Вземат се мерки срещу кражба. През юли трябва да се подсигури добра вентилация на всички семейства - спускане на дъната, пълно отваряне на прелките при многокорпусния кошер, както и засенчване с трева, ако кошерите са на открито.
След главната паша, пчеларят прави преглед, за да се осведоми за състоянието на пчелните семейства и за техните нужди. Пчеларят трябва да провери дали е здраво пилото, защото през този период се проявява американският гнилец. През месец юли трябва да се получат плануваните майки за подмяна на старите и негодните.
м. АВГУСТ
Август е месеца, в който започва подготовката на пчелните семейства за зазимяване. Тази подготвка започва с извършването на главиня есенен преглед. Целта е да се установи хранителните запаси на пчелните семейства, количеството на пчелите, възможностите за активно снасяне на пчелните майки – има ли свободни и подходящи за снасяне площи в питите от централната част на гнездата, да се поставят в краищата на гнездото питие със запълнени с мед и прашец килийки и новоизтрадени пити, в които не е отглеждано пило, и др. Въз основа на резултатите с прегледа започва и самата работа по подготовката на семействата.
Вниманието на пчеларя трябва да бъде насочено към увеличаване на количесвото на пчелите до зазимяването. Това се постига чрез активизиране на яйценосната дейност на пчелата майка. Пчелите трябва да са в активно работно състояние, като постоянно донасят, преработват и консервират храна в гнездото или пък преразпределят наличните запаси от мед в гнездото. Само тогава те отделят млечице, с което хранят обилно майката и тя може активно да снася. Много добре активизира снасянето на майката с цветен прашец под формата на медово-прашецова смес по 40-50 г дневно на кошер. Подбудителните подхранвания през месеца, трябва да се съчетават и с осигуряването на необходимите зимни запаси . Ако на пчелните семейства е осигурен достатъчно мед, подхранването трябва да става с рядък сироп -0,5 захар на 1 л. Вода. Дават се и по-малки дози /само за активизирането на пчелите/. При недостиг та храна подхранването се дава пълна хранилка 600-700 г и на интервал от два дни. По този начин не само се поддържа активната дейност на пчелите, но те консервират част от преработения сироп като запасна храна-допълват запасите.
За да се отгледа повече пило през август, подхранването не трябва да води до силно ограничаване на площите за снасяне на яйца по питите. Много добри резултати се получават, когато в самото начало на подхранванията /веднага след центрофугирането на слънчогледовия мед/ в центъра на гнездото се поставят 4-5 центрофугирани кафяви пити. Колкото повече открито пило има в семействата през август, толкова по-лесно се поддържа активното снасяне на майката. Затова подбудителното подхранване не бива да се забавя. То трябва да започне преди майката да е спряла снасянето-в края на слънчогледовата, ливадната или друга по-късна паша.
Подбудителните подхранвания не бива да продължават по-късно от първата десетдневка на септември.
През август трябва да се подхранват подбудително и запасните майки, но с дози само за стимулиране на яйцеснасянето. При недостиг на мед зазимяването им трябва да се даде мед от редовните семейства, а не да се правят подхранвания с големи за количеството им пчели дози сироп. Това изтощава пчелите и те умират през зимата.
През този период се извършват вторите проверки за гнилецови заболявания. Поради намаляване на източниците на нектар през месеца работата в пчелина трябва да се извършва внимателно, за да не се допусне нападение между семействата. Всяка извадена пита трябва да се поставя веднага в преносимото сандъче, да се използват покривни платна пир прегледите, да не се държат продължително време отворени кошерите и т.н. При появата на първи признаци за възбуждане на пчелите и обикаляне около преглеждания кошер прегледът трябва да се преустанови за известно време, а след това да се започне от другия край на пчелина. Най-добре прегледите да се извършват по време на безпашие, особено през втората половина от лятото и през есента, да се работи сутрин рано и привечер.
Трябва да се внимава при центрофугирането на мед при липса на паша. Изцентрофугираните магазини и корпуси трябва да се връщат за подсушаване от пчелите само вечер, когато летежът е почти спрял и възбуждането на пчелите бързо намалява поради стъмването. През нощта питите се почистват от пчелите и те на сутринта са по-спокойни /но не бива да се преглеждат/. Добре трябва да бъдат уплътнени вратите и прозорците на помещенията, там където се центрофугира меда.
м. СЕПТЕМВРИ
През септември пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването-съсредоточават мед към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника,като го разполагат в освободените от пилото площи.
Наред с това усилено събират и донасят прополис /пчелен клей/, с който замазват всички пукнатини и малки отвори, пред който може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и в вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите-една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата към гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.
През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането и по тях килийките да не се виждат-телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата.
Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват в разширени гнезда. Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определят силата на семействата при зазимяването им. След като оредели броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подпора им.
Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи трябва да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склад, вкл. и питите, на който има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие. При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигнат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска.
Съвсем неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп. Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна/ няма открито пило, на което да правят и дават кашица мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна/, води до тяхното силно физиологично изтощаване /белтъчно обедняване/.
Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната: Захарният сироп е съставено от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят/инвертират/до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инертазата – ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи.
Колкото повече захарен сироп преработват пчелите, толкова белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта н него. Изчерпат и се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показват, че дори и да донасят известни количества прашец през есента, щом е приключило отглеждането на открито пило, пчелите не консумират от пози прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят.
Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейството с 2,5 кг. пчели /това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели/ при отсъствието на открито пило към 20 септември се даде за преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25 %. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай, че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда/ от готовата/, пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари. Зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства.
Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана /неразградена до прости захари/ и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доизграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпат белтъчните резерви в организма им. Свършат ли те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запасни от захарен мед в питите. Това е основната причина пред последните години зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери...............
Физиологически изтощени пчелите стават податливи и на редица заболявания-нозематоза, паратиф и др., но те са вторична причина за загиването на пчелите. Неправилно се твърди, че пчелите не могат да зимуват на захарен мед. Опитите показват, че ако през летния период сиропът се преработи в готова за усвояване на организма на пчелите форма от онези пчели, които до есента умират и не дочакват зазимяването, той може да бъде успешно използван за зимна храна. Преработват ли го обаче пчелите, които ще зимуват, отражението е крайно неблагоприятно върху презимуването. Затова цялото количество захар, което е необходимо за попълването на запасите, трябва да се даде през втората половина на юли и август в съчетание с есенното подбудително подхранване.
Важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. У нас зимите протичат различно- някоя година зимата е мека и кратка, а в други случаи продължителна и студена, има и късни поврати на застудяване през април,пчеларят трябва да подготви пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е кратка значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволят изхранването на пчелите, без да се налага добавянето а храна през зимата/тя трябва да стигне до края на март-април/.
За зимуване на плътна междинна пчели трябва да се остави минимум по 2 кг. Мед. Този мед трябва де бъде почти изцяло запечатан в питите. През зимните месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка-под 1 кг на месец, но ако зимата е топла и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2 кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата. Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират.
Това налага на слабите семейства/рояците и запасните майки/ да се осигуряват минимум по 2,5 кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатано пило/или с млади пчели/ от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Добри резултати се получават при сдружаването на по-слаби семейства за зимуването. За целта дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения и във всяко се поставя о едно семейство със самостоятелен вход. При многокорпусните кошери по-слабите семейства се поставят в отделни корпуси, които се разполагат един над друг и се разделят чрез разделителната табла. Взаимното топлене на семействата улеснява презимуването им. Към края на месеца пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни , а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването.
В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване. Поради липса на паша разпечатването на вадени пити зад преградната дъска, подпомагането на слабите семейства с пило пчели и пр. трябва да става внимателно. При такова време пчелите са много склонни към кражба. Това налага пчеларят да работи предпазливо, като взема всички мерки срещу възникване на нападения в пчелина. Своевременно той трябва да ликвидира всички оплодени отделения, от които се взети майките, и да ги прибере в склада, за да не бъдат ограбени и да станат причина за обща възбуда на пчелите в пчелина.
През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Има няколко регламентирани препарата срещу това заболяване, което позволява на пчеларят да ги използва по избор. Още по-добре е, ако той редува третиранията с два или три препарата. През месеца е най-целесъобразно да се освободят всички подлежащи на ремонт кошери, като семействата се прехвърлят в ремонтирани и дезинфекцирани или нови кошери. Освобождаването на кошери може да стане и чрез сдружаването на по-слабите семейства в един кошер, разделен на две отделения, като пред пролетта след ремонтирането едното семейство отново се засели в отделен кошер.
При окончателно стесняване на гнездата и осигуряването с храна всички пити с мед, които са излишни за зазимяването, трябва да се извадят от гнездата. Онези от тях, които имат по-големи количества мед, трябва да се съхранят в склада за ранно пролетно подбудително подхранване /чрез разпечатването им и поставянето им в гнездата/, а част от по-маломедените може да се оставят зад преградната дъска в кошерите, особено ако не се поставят затоплящи материали при зазимяването. Ако извадените пити имат повече мед, отколкото е нужен за ранното пролетно подхранване /над 2,5-3 кг кошер/, част от него може да се центрофугира, като питите след центрофугирането се оставят за ранното разширяване на гнездата, ако са годни за това или се връщат вечерно време за подсушаване от пчелите в кошерите и след това се прибират в склада.
Когато се окаже, че медът за зазимяването на всички кошери в пчелина не е достатъчен /през август не са осигурени нужните запаси, което не трябва да се допуска от пчеларя/, на запасните майки и на по-слабите семейства трябва да се дават пити с мед, взети от по-силните семейства, а не запасите да се допълват със захарен сироп. Недостигът в силните семейства след вземането на част от питите с мед трябва да се попълни със захарен сироп, и то в количество, което няма да доведе до изтощаване на пчелите- не повече от 2-3 кг захар. В такива случаи наличните хранителни запаси в пчелина би трябвало да се разместят така, че да се постигне равномерно запасяване-средното количество мед на междина пчели да бъде еднакво за всички семейства от групата на силните и средните семейства и малко повече за слабите. Тогава подхранването с по 1-2 кг захар за всички силни и средни семейства в началото на септември, макар и да се отрази неблагоприятно за зимуването, ще гарантира изхранването им през зимата без даването на твърда храна /кърмова маса, подбуда/ през самите зимни месеци, както и презимуването на по-слабите, получили готов мед за зазимяването им.
Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. По целесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки /на силното и слабото/, отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят двете майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само слаби семейства, които при по-тежка зима почти загиват. Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи-сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства /придаване на съвсем слабите семейства към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно/.
м. ОКТОМВРИ
Пчелите през месец октомври преминават в пасивно състояние поради не намирането на източници на нектар и прашец. У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.
През октомври често се случват резки застудявания и пчелите образуват зимни кълба не само нощем, а за по-продължителен период. Това налага още в началото на месеца пчеларят да извърши зазимяването на пчелните семейства, т.е. да направи необходимото за осигуряване живота на пчелите през зимния период. Трябва да се извърши следното: - да стесни гнездата на семействата, като остави в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно, а излишните да извади в склада или да ги постави зад преградната дъска. Ако стесняването е било извършено добре през септември, сега не се налага изваждането на нови пити от гнездото.
При добро уплътнено с пчели гнездо се осигурява добро презимуване. - в стесненото гнездо да осигури достатъчно количество храна за пчелите. На междурамие пчели трябва да се оставя минимум по 2 кг мед на нормалните по сила семейства и по 2,5 кг на по-слабите. Този мед трябва да бъде висококачествен – нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп, и запечатен в питите. - да разпредели правилно медовите запаси в гнездата на семействата. Две трети от оставените на междурамие средно 2 кг.
Трябва да бъде съсредоточен в централната част на гнездото, за да се гарантира изхранването на пчелите в зимното кълбо и при най-тежка зима. Всяка пита от централната част на гнездото трябва да съдържа минимум 2-2,4 кг мед. Останалите в двата края на гнездото пити могат да бъдат по-пълни /тогава медовите запаси, на които ще зимуват пчелите, ще са разположени сводообразно/ или по-празни /запасите ща са като на брада/.
Зимуването на пчелите на изцяло запълнени с мед пити протича по-лошо, отколкото на пити, на които две трети са запълнени с мед и една трета е с празни килийки. При изцяло запълнени с мед пити пчелите образуват по няколко микрокълба в съседни междурамия, които регулират температурата сами за себе си. Те изнасят меда от малки участъци от двете страни на питата, влизат в килийките и в тези участъци образуват микрокълба. При наличие на празни килийки под меда в питите те образуват общо кълбо с един център за регулиране на топлината в цялото кълбо.
Самите пчели не остават да зимуват на пълните пити с мед, ако имат възможност да образуват другаде зимно кълбо. Те се прехвърлят зад преградната дъска и образуват зимното кълбо върху празните килийки на оставените там пити, т.е. бягат от гнездото с пълните пити. Ако в централната част на гнездото са оставени пити с малко мед /под 1,5 кг/, а в крайните пити са почти пълни, при застудявания през втората половина на зимата – февруари-март, пчелите загиват от глад въпреки наличието на мед.
Често пчеларите не отчитат тази особеност и когато пчелните семейства загинат, те търсят други причини и включително заболявания, без да допускат, че причината е дългото гладуване. Повечето от зимите в нашата страна са с редуващи топли и студени седмици и през топлото време, когато пчелите разпускат кълбото и се облитат, масово пренасят меда от крайните пити в центъра. Когато застудяването продължи и кълбото не се разпуска, пчелите не могат да отиват да вземат меда от крайните пити.
За това при зазимяването, е необходимо да се осигурят оптимални условия за презимуване на пчелните семейства, гнездата им трябва да бъдат добре стеснени с достатъчно и качествена храна и две трети от тази храна да бъде съсредоточена в централната част на гнездото, а по централните пити под запечатания мед да има не по-малко от 6-8 см празни килийки за образуване на общо кълбо в гнездото. При зазимяването пчеларят трябва да стесни входовете на кошерите съобразно със силата на пчелните семейства. На всяко плътно междурамие с пчели трябва да оставя по 1 до 2 см отвор на входа – на по-слабите по 1, на по-силните по 2 см.
При по-силните семейства входа се поставя точно срещу центъра на питите в гнездото, а при слабите-в единия му край /откъм преградната дъска/. На входа се поставя мишепредпазител веднага след окончателното стесняване на гнездото. За предпочитане са мишепредпазителите със сводообразни отвори. През мишепредпазителите с хоризонтални отвори малките мишлета от вида землеровки се промъкват в кошера. Когато кошерите има горни входове, те трябва да се използват, а долните да се затварят.
Съвсем неправилно е да се оставят отворени горния и част от долния вход. Ако са отворени двата входа, пчелните семейства зимуват по-лошо, понеже през целия зимен период се създава постоянен поток от студен въздух, който отнема топлината от горната част на гнездото и изнася въглеродния двуокис от долната ме част. Пчелите са принудени да отделят повече топлина, изразходват повече храна, износват се физиологически бързо. Зимуването само на горен вход позволява да се задържи в гнездото образувалият се при обменните процеси в организма на пчелите въглероден двуокис, който намалява окислителните процеси в клетките им. Това от своя страна влияе благоприятно върху физиологичното им състояние- намалява обменните процеси, забавя стареенето на клетките, повишава продължителността на живота на пчелите.
През зимния период съдържанието на въглеродния двуокис в зимното кълбо на пчелите е многократно по-голямо, отколкото в атмосферния въздух, т.е. пчелите сами го задържат в кълбото. След появата на пило в гнездото концентрацията му рязко навалява, дори и да не е разпуснато зимното кълбо. За да няма влага в гнездото през зимата, пчелните семейства трябва да се стеснят силно, а до преградната дъска да се постави затоплящ материал, плътно притиснат до предната и задната стена и покривната възглавница. Най-добри резултати се получават със стиропора и велпапето. С тях се постига много добро уплътняване, а освен това контактът между топлия и студения въздух не става в гнездото, а извън него, в пространството между гнездото и стената. Въздухът е също добър изолатор.
Добре стесненото гнездо може да не образува влага в него и без затоплящи материали. Влага се кондензира едва след появата на по-голямо количество пило през пролетта, и то зад преградната дъска. Най-добри резултати се получават , когато топлия въздух се изолира от студения не само откъм преградната дъска, но и над самото гнездо чрез запълването на междурамъчното пространство между питите. Това може да стене или с плат , който да се побере в пространството между рамките или покривната възглавница, или с летвички /рейки/ със сечение 9 на 11 мм и дължина 470 мм. При нестеснени гнезда посоченото уплътнение води до образуването на повече влага в празните междуредия, особено след появата на пилото.
През октомври пчеларят трябва да провери и сортира извадените от семействата плодникови пити. Всички негодни за употреба в семействата, стари, с търтееви килийки, не добре изградени и т.н. пити трябва да се бракуват, а вощенита има да се изреже от тях за преработка от пчеларя. Годните пити трябва да бъдат сортирани съобразно с използването им през следващия сезон: - с прашец- за ранно даване на семействата /залети със сироп и поставени до пилото през ранна пролет, докато няма още нов прашец, - кафяви- за разширяване на гнездата през пролетта, - новоизградени- за поставяне в гнездата след появата на нектар и прашец от овощните градини и т.н. Това сортиране улеснява работата на пчеларя през раннопролетния период. Най-късно до края на октомври пчелините трябва да се защитят от ветрове и от животни през зимния период.
м. НОЕМВРИ
През месец ноември пчелите са преминали в зимен покой. Само при по-продължителни топли есени и по край Черноморието пчелите летят и през този месец през деня, а нощем поради ниските температури образуват зимно кълбо.
Активизирането на пчелите и дейността на семейството като цяло през ноември не са желани, особено ако се започне процес на отглеждане на пило, както и отделяне на млечице за изхранване на личинките, така и поддържането на необходимата температура за неговото развитие /34,5-35,5 гр.С/ при ниска външна температура изтощава физиологически пчелите и силно влошава тяхното презимуване.
Много по-добре зимуват пчелните семейства, когато застудяването ги завари без пило и през първите три месеца /ноември, декември, януари/ не се възобновява отглеждането му, т.е. няма периоди на продължителни затопляния и летеж на пчелите, а само еднодневни облитания за прочистване.
Добре подготвените и правилно зазимени пчелните семейства не се нуждаят от помощта на пчеларя през този месец. Те се нуждаят от пълен покой. Работа на пчеларя е предимно в складовете помещения, където се съхранява инвентара и питите. Довършва се сортирането на питите, изрязват се от рамките всички бракувани пити, вощината от питите се сортира по качество. Освободените от вощината рамки, както и освободените за ремонт кошери и друг инвентар трябва да се дезинфекцират и подготвят за използване през следващия сезон.
Дезинфекцирането се предхожда от основно почистване от прополисови и восъчни налепи, които се използват в недостъпно за пчелите помещение /ако пчелите летят през деня/. Това е задължително, когато в пчелина или в района е имало заболяване от американски гнилец. Дезинфекцията се извършва чрез обгаряне на инвентара с бензинова лампа и добро намокряне и изтриване с 3-4%-ов разтвор на сода каустик. Най-добре се дезинфекцира инвентарът чрез изваряване и голям казан с 3-4 %-ов содов разтвор /100 л вода 3-4 кг сода каустик/.
В казана се нареждат рамките, разглобените кошери и се притискат по средата с две успоредни летви, закачени за монтираните по стените на казана на различна височина халки, за да не се вдига разтворът. След завирането на течността трябва да ври най-малко 30 минути. След изваждането му се изцежда, а още по-добре е да се изсуши и след това се прибира. Така дезинфекцирания инвентар се ремонтира, ако има нужда и се подготвя за следващия сезон. Рамките се приготвят за опъване на тела по тях. Броят на рамките, на които ще се опъва тел, се определя въз основа на направения есенен восъчен баланс. Восъчният баланс се състои в това, че се прави инвентаризация на питите, с които разполага пчелина.
За целта се сумират данните за броя на питите в семействата, оставени за зимуване на пчелите във всеки кошер, вкл. зад преградната дъска, броя на питите в склада и отделените за бракуване. На всяко пчелно семейство трябва да бъдат осигурени минимум по един пълен комплект плодникови пити /12 бр/ и по два комплекта магазини /24 бр/ за дадан-блатовите кошери и по 25 бр /за 2,5 корпуси/ за многокорпусните. Пчеларят трябва да подготви минимум и по 4-5 плодникови пити, изграждането на които да става заедно с използването на строителната рамка, за да се съчетае използването на отеления восък и борбата с вароатозата.
Практиката е показала, че от пролетта до края на пашата пчелите изграждат по 6-8 плодникови пити и дават по 600-800 г стопен восък от строителните рамки. В складовете помещения, където се съхраняват питите, пчеларят трябва да е взел необходимите мерки за опазването им от мишки. В самите помещения е необходимо да се поставят отровни примамки за мишки, да се опазят шкафовете за пити в помещенията, където могат да проникнат плъхове. Плъховете прогризват стените им и стените на магазините с пити, влизат при питите, разрушават голяма част от тях, правят си вътре гнезда. От изпражненията и от урината им оцелелите пити придобиват неприятна миризма и не ги усвояват. Това налага такива пити, ако се използват поради липса на други да се проветрят добре и да се промият с вода, преди да се дадат на семействата за ползване.
През този месец пчелните семейства са в пълен покой, но пчеларят трябва да посещава периодично пчелина и да проверява за състоянието на кошерите. При огледа е необходимо да се обърне внимание не само за нормалното положение на кошерите, но и за нападения от кълвачи. Ако върху предната страна на кошерите има разширен отвор, това показва, че кошерът е бил нападнат и да се вземат мерки за прогонването им.