Здравейте, колеги ! Моля ако някой от вас има опит с отглеждането на пчели в тези кошери, нека го сподели с нас. Наскоро прочетох една статия и ми стана интересно.
Преглед за печат
Здравейте, колеги ! Моля ако някой от вас има опит с отглеждането на пчели в тези кошери, нека го сподели с нас. Наскоро прочетох една статия и ми стана интересно.
Колега , дай повече инфо , линкове ..... wink;
Колега , поправи ме ако бъркам, но не се ли казва Драгославски кошер- Драгослав Илич ШЕШ - Сърбин
Може и да е Драгославски. Разказа ми колега, чел за този модел в чешки сайт, но не знам кой. Ставало дума за квадратен кошер, в който микроклимата бил едвали не съвършен. Ако някой знае нещо нека даде информация.
Вътрешните размери на този кошер са : 372мм х 372мм х 265 мм
От тези размери си направи сметка за три 10 рамкови корпуса и всичко останало.Обща височина 925 мм
Дължината на рамката с леглото е 388 мм.Височината е 257 мм. Драгославския кошер се състои от: дъно, три секции еднакви по размери, тридесет рамки също еднакви по размери, покривна дъска и капак.Данните са от Сръбския печат. Не претендирам за достоверност.
Успех hi;
Това е още една модификация на корпусен кошер. Твърдението, че създава идеален микро климат, за мен е пресилено и не обосновано. Заради по малкия си обем, вероятно семейството по-бързо го изпълва, от където идва и впечатлението, че по-добре се развива в него. То и алпийския го изпълват по-бързо, но това не означава, че семейството е по-силно от колкото в друг корпусен кошер. По принцип за по-бедните райони (от гледна точка на пашата) са по-подходящи по-малкообемни кошери.
Това са си лични разсъждения, а не плод на опит. Но нямам и намерение да пробвам такъв малък кошер.
Майките обикновено снасят в "полукръг". Погледнато от тази гледна точка би било размера на рамките да се доближава максимално до тази форма - квадрат, а не правоъгълник.
При фараровата рамка майката първо осеменява средата след което се връща и осеменява предния и/или задния край. Ако майките снасяха подред по права линия все едно някой бояджия боядисва ограда, а не като художник рисуващ шедьоври, тогава формата и размера на рамката едва ли биха имали значение.
И аз мисля като колегата scutellator. Нека не забравяме, че основна грижа на пчеларя е да създаде на семействата максимално удобство и доближаване до природните форми. Колкото по-просто е нещо, толкова е по - съвършенно.
Така или иначе вече съм решил и ще пробвам тази година. Вече преизчислих размерите за дълбоко дъно / за което благодаря на спартак/ и ще го започвам. Имам две късни отводки от края на лятото в корпуси ДБ и смятам рано на пролет да отрежа рамките и да ги прехвърля в новият модел. Единственното, което ме притеснява е, че нямам достатъчно пити от този размер, но мисля върху приспособление, така че да ги слагам в ДБ за изгаждане и така да компенсирам.
http://www.beekeeping-dragoslav.com/...0Page&teaser=2
На тази страница има доста за този кошер.
Мене ме заинтригува.
Колеги,преди да прочета за кошера'драгославка' с неговите размери,прочетох постовете на един забележителен, според мен,човек и пчелар,който с научна прецизност доказва защо тези размери са най-оптимални.Този човек се казва Атанас Калчев от Варна и заслужава да се прочете какво е написал.Размерите му са 375х375мм светъл отвор на квадрата,а височината е най- добре да е стандартната височина на рутовия корпус-240мм,С тези размери рамката на този корпус може да се сложи на тясната страна на рутовия корпус и да стане плавен преход към изграждането на рамки за ковия размер корпус.Извинявам се за дългото писание.
Може само ако рутовия корпус е специално пригоден за това. Иначе няма как да станат рамките.Цитат:
Първоначално публикувано от Димитър Райков
Ще ти бъда благодарен ако напишеje накратко какво представлява и имали нещо по специфично за този кошер(Драгославски) drinks;
Колега Тодоров Това е модификация на МК кошер на един сърбин Драгослав Илич Шеш, при който корпусът е квадратен с вътрешни размери 372/372 мм. Височина 265 мм. Всичко друго е въпрос на малко сметки. Самата рамка по площ е колкото тази на ЛР, но е по-тясна и по-висока от нея. Погледни и линка на Бучи. Мисля, че и Котларски писа нещо по темата. Препоръчвам ти ако имаш желание да опиташ, но имай в предвид, че ще се наложи да режеш пити при заселването. После градят много бързо.
Атанас Калчев е положил доста труд в полза на всички ни за което му благодаря . Някой знае ли нещо за него и защо е спрял да публикува в блога си ? Последната му публикация е от 10.2011 г. Който е от Варна би трябвало да знае нещо за него.Цитат:
Първоначално публикувано от Димитър Райков