РОШФУСОВ КОРПУС И РАБОТА С НЕГО

РОШФУСОВИЯ КОРПУС и моя опит за работа с него.
След като се оплаках от моите майки – искам да благодаря на всички колеги, които поразсъждаваха над проблема и дадоха идеи.
Имам още много да казвам, но по-скоро темата трябва да е „как да се снабдя с по-малко ройливи майки”, а не „как си отглеждам майки” и модераторите пак ще ми се скарат.

За рошфусовия корпус за пръв път прочетох в книгата на Венер „Пчеларска ферма Венер”.
Сканирана книгата я има в DOX_BG.
В замундата пък е филма http://www.zamunda.net/details.php?id=157883&hit=1, но там за този корпус нищо не се казва.

Тъй-като работя с помощен корпус(семейство) над основното, идеята се оказа близка до моите виждания и реших да опитам.

Няма да описвам дълго рошфусовия корпус. Ако има интерес давайте на лични, или в нова тема.

Ето съкратено какво пише в книгата на Венер.

РОШФУСОВИЯ метод предвижда формиране на оплодни семейства в ЛР кошера, но може да стане и в магазин над ДБ кошера.
Плодникът на семейство с майка и пило не се пипа, а над него се формира оплодно семейство. Върху плодника се поставя т.нар. Рошфусова Ханеманова решетка (снимка 68). Тя представлява покривна дъска с четири надлъжни прореза. Всеки прорез е широк 25 мм. и дълъг 420 мм.

http://s8.postimage.org/9txse1pdt/image.jpg

http://s10.postimage.org/ousq9a739/image.jpg

http://s8.postimage.org/jwlr89j29/image.jpg

На покривната дъска, над и под всеки прорез, е прикачена лента Ханеманова решетка, отговаряща на тази ширина и дължина. Така прорезите са затворени с двойна Ханеманова решетка. Между лентите има празно място от 10 мм. (колкото е дебелината на покривната дъска).


Върху Рошфусовата решетка се поставя полукорпус на ЛР кошер, разделен с преградна дъска на четири еднакви отделения (снимка 69). Преградните дъски трябва да бъдат така направени, че пчелите изобщо да не могат да се придвижват между отделенията (плътни преградни дъски). Всяко отделение на преградения полукорпус се намира над един от прорезите на покривната дъска (снимка 70).

http://s7.postimage.org/7j839pfcn/image.jpg

http://s7.postimage.org/wivcdg7hz/image.jpg

Предимството на Рошфусовия оплоден корпус е в това, че оплодното семейство, чиято майка не се е оплодила, не пропада, а се установява в медовото отделение на кошера.

Друго предимство е, че след завършване на майкопроизводството - с премахване на преградите и на Рошфусовите решетки и със съединяване на пилото, кошерът си става пак такъв, какъвто е бил, преди да започне производството на майки.

За устройване на оплодни корпуси по този метод могат да се използват и цели корпуси. В такъв случай заедно с оплождането на майката от тях могат да се образуват и нови отводки.
(Извадка от книгата Пчеларска ферма Венер)

Моето мнение по въпроса.
Колеги пчелари – ТОВА РАБОТИ.
Аз съм доволен. През 2011г. направих и изпробвах 10 такива корпуса - 5 при Рапицовата паша и 5 при Слънчогледовата ПАШИ.
Много лесно всичко стана – използвах помощното семейство, което стана Рошфусово, отгледа майки и после пак стана помощно семейство.
Толкова съм доволен, че в момента по един ЛР корпус от всеки кошер му правя каналите, боядисвам го разноцветно и предстои да направя преградите.
За догодина, ако не всеки, то повечето ЛР кошери мисля да оборудвам с такъв корпус.

До преди Рошфусовия метод оплождах майки, като изолирах корпус над основното семейство, но описаното по-горе е много по-приятна музика!

Поздравления, колега!
Много, много добра тема!
Теоретично съм подготвен, практически дори не съм виждал. Но и аз смятам, че това е един изключително полезен начин за производство на майки и отводки! А и подготовката на инвентара според мен не е сложна. Добре е да споделиш опита си с него, като започнеш как и кога го поставяш и т.н.

КАКВО ПЕЧЕЛЯ АЗ, ИЗПОЛЗВАИКИ РОШФУСОВИЯ КОРПУС? (обосновка)

1. Сформирам корпуса и предавам 4 зрели маточника по 1 във всяко отделение (РАБОТА).

2. Нямам време през 2-3 дни да правя контрола, какво става(просто защото имам много кошери и друга работа) (ИКОНОМИЯ)

3. Когато след 1 месец (примерно) му дойде времето да видя какво става там – имам 2, може би 3, а дай боже и 4 оплодени майки, всяка от които спокойно си снася в отделението .(СУПЕР)

4. Ако някоя майка се загуби – нейните пчели се разпределят по другите отделения, а НЕ СТАВАТ ТЪРТОВКИ – което е една много неприятна тема. (ПРАКТИЧНОСТ)

5. Няма никаква загуба на пчели и пчелна „енергия”. (6)

6. Системата работи АВТОМАТИЧНО и веднъж зададена, без сериозната намеса на пчеларя! (ТОВА Е ЦЕЛТА НА МЕТОДА)

7. Фактора „задължителен преглед” отпада – от 4 маточника поне 1 майка ще се оплоди и нещата автоматично се нареждат.(6 – КОГАТО ИМАШ МНОГО КОШЕРИ)

8. За всички колеги, които имат по няколко кошера, преглеждат ги всяка седмица и имат време да отделят на кошер за преглед по 1 час – ТОВА НЕ ВЪРШИ РАБОТА, защото им отнема удоволствието (да отварят всяка седмица кошера)!!! Моля не искам никого да обиждам, просто моята идея е да отделям колкото се може по-малко време на кошер!!

9. Следователно системата е добра за колеги с доста и с много кошери (тук визирам моя баща, който има 10 кошера, ходи на пчелина през няколко дни, гъчка и ръчка незнайно какво и накрая аз, дето ги отварям 6 -7 пъти в годината вадя повече мед).
drinks;

Колега трябва ли да се прави прелка на всяко едно отделение за да излезне маиката на оплождане?

Прелките се правят на Рошфусовата Ханеманова решетка(можем да я наречем и табла).
На долните снимки това ясно се вижда.
http://s9.postimage.org/wih8ng0rf/polumedista.jpg

http://s8.postimage.org/lwqw4nwsx/123.jpg


Според мен най-много майки се губят на предния вход. Това е разбираемо, като се има предвид, че отдолу имам много силно основно семейство, при това и допълнително подсилено с летящите пчели на помощното. Майката се увлича от силния летеж долу. Мисля, че ако предната прелка се направи забележимо голяма, нещата значително ще се подобрят

Венер пише, че почти няма загуба на майки, когато се отстрани майката на основното с-во!

Това на теория ми привлече вниманието!

Точно се чудя какъв инвентар да си подготвям за догодина, че аз съм любопитко и ми е интересно да пробвам различни варианти. От тази година прилагам на практика прочетеното от преди за тези "гадинки" но въпреки нищожния ми опит нещата вървяха сравнително спокойно и с единия кошер се захванах с пробно отглеждане на майки за подмяна на старите, но повече за самата проба на мероприятието. Подготвих нуклеуси за 1/4 ДБ рамка, рамки за тях, рамка за маточниците, шаблон за восъчни чашки и т.н. Започна се восъчни чашки, прехвърляне на ларви... До тук добре приети захранени ларви над 50% (за първи път супер) запечатани маточници и всичко наред. Както му е реда зареждане на нуклеусите (доста трудоемко) но това пилеене на пчели дето се получи нещо не ми допадна на първо четене. За догодина ще пробвам и друга схеми и тази ще е една от тях.

По въпроса за загубата на майки от предния вход, не знам какъв е процента, но ако е над 50% няма ли да е по-добре без него? Да е на три отделения корпуса. От друга страна така и така се слага системата дали ще са три и четири все тая, колкото се оплодят от предния все са в плюс, загубата при не оплождане е само на зрял маточник което пак си е загубен труд. Това всичко е разсъждение без практически наблюдения. Какво ви е мнението по въпроса?

Пробвах по време на Рапицовата и по време на Слънчогледовата паша.

За мен се оказа по-добре Рошфуса да го сформирам по време на Слънчогледовата паша (от гледна точка на системата ми на пчеларстване), защото първо подсилвам с летящите пчели от помощното, а след това, същото помощно го местя в рошфусовия, а долу остава общ, който е по-скоро полупразен.

Така подсилено основното е на 4 корпуса(майка долу+Хм решетка) и 3 медови корпуса. Всички входове на корпусите са отворени и има усилен летеж. Това може би бърка майката.

По време на Рапицовата паша при мен е роевия натиск.
Тогава махайте задължително майката под рошфуса, защото младите майки вдигат пчелите и изчезват с ройчета!!!.

ПРИ ВЕНЕР ЦЯЛАТА КНИГА Е МНОГО ДОБРЕ НАПИСАНА - ПРАКТИКАТА НЕ Е ТОЛКОВА РОЗОВА.
Все пак това за мен е най-доброто решение.
Много по-трудоемко е да правя нуклеуси!!

Аз например, заради Рапицовата паша и масовия нагон за роене, който се появява към средата и не мога да работя по Венеровия метод и по-скоро се ориентирам към палетната(корпусна) система.
Има почти един месец Рапицова паша и роенето го удържам с много яко тичане. Затуй искам да пробвам и с малко по друг вид майки – за сравнение!

Колега galin_f
Имаме един корпус, разделен на 4 части с тънки прегради от фазер, под него още един, който е общ(в него може да е старата майка, но по-добре да я няма - въпрос на избор).
Тоест пчелите от всички отделения контактуват по между си през двойната рошфусова ханеманова решетка, а майките не!.

Основната идея е, че нямаме никакъв отпадък.
Ако в едното отделение майката се загуби, пчелите се разпределят по другите отделения. Няма и как да се получи търтовка.

Когато майките се оплодят и ги взема - оставям една, махам преградите и имам цял корпус с обединени пчели.
По този начин аз отново си имам помощно семейство, но съм съумял да му сменя майката с млада, сменил съм с млада и майката на основното, пък и резервна за някъде другаде съм си отгледал.
Всичко това е много по-трудно да се направи, ако решим да правим 4 нуклеуса за да оплодим 4 майки.
И тази смяна на майките я правя точно когато вадя меда.

Чрез горния финт си осигурявам млади майки, без по никакъв начин да си преча на медобера, което е основната ми цел.

apolo_bg, Мерси за споделения опит.

apolo_bg благодаря за до разяснението drinks; В общи линии съм го разбрал и осмислил като схема на работа от прочетеното в предните постове, но ще си направя труда и подробно да се информирам от книгата, естествено най-ценни са съветите и на практикува ли го.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от apolo_bg

Според мен най-много майки се губят на предния вход.

---

Аз в последната част на поста си разсъждавах на глас върху това ваше предположение. Сега прочитайки го повторно може и да не съм го разбрал правилно. Има ли изразена загуба на майки от отделението с вход ориентиран в същата посока като на основното семейство? Или това значи, че коя да е майка от четирите отделения се увлича от големия летеж на основното семейство?

Най безпроблемно се опложда майката с вход назад. Следват страничните майки, но при разстояние м/у кашерите, както е при мен от 50 см. – вече има загуба. Най- зле е с предния вход, но това не значи, че там се губят всички майки.
ИМАМ ПРЕДВИД ПЧЕЛН, КЪДЕТО КОШЕРИТР СА НАРЕДЕНИ В РЕДИЦА И СА МНОГО БЛИЗО ЕДИН ДО ДРУГ.
Предполагам, че при друго подреждане и по-гилямо рстояние резултатите няма да са същите.
Но при мен просто друга подредба е невъзможна.

Дори има една теория, че се губят по-маложизнените майки!!?? (без коментар)
Освен това при мен има наблизо пясъчни скали и съответно пчелояди. Има и водоем с водни кончета.
Всички тези твари предпочитат по-едрата майка, ако трябва да избират майка-пчела.
Така, че при всеки пчелин ще е различно, защото има различни под условия на главното дайствие – БРАЧЕН ПОЛЕТ.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА Благодаря ви за споделения опит Тази година ще го пробвам

Това се казва професионално изказване.
Форума става все по интересен.
Поздрави

Браво Аполо. Аз мислех да правя същото но само на две да е преграден най горния к-с ,като за няколко дни да ги преградя с плътна преграда докато си направят маточници и летяшите се върнат отпред долу.След това смятам да махна преградата и да сложа двойна х.р.Така ато се напълнят хубаво с пчели и пило двете отделения едното го отделям в друг кошер за отвотка,а останалото до края на сезона като двумайчино след което решаваш коя майка да оставиш.

Колега midis69
Целта на двойната ХР (РОШФУСОВА ТАБЛА) е пчелите да контактуват по между си, а майките – не. Затова от долу трябва да има корпус или полукорпус, който да бъде общ за пчелите. В оригиналния метод там си остава старата майката на семейството, докато отгоре оплождаме младите.
Аз нямам опит, какво би се случило, ако ХР е само една и не е табла, а на цяло решетка.

Тъй като обаче, двойната ХР (РОШФУСОВА ТАБЛА) е най-скъпото в този метод и изработката и е доста трудоемка, естествено ще има опити за импровизации.
Тук вариантите са няколко. Аз също мисля да пробвам с една решетка, но да махам майката от долу.
Това обаче е вече вариант на оригиналния метод на Рошфус и въобще дали трябва така да се нарича?
Може би ще се намерят колеги, които да споменат техен опит.

Здравейте,
извинете ме за лаишкия въпрос, но как се заселват тези 4-ри нови майки с пчели в рошфусовия корпус. apolo_bg е написал само, че се "формира оплодно семейство", но как ? Не мога да си обясня как пчелите, преминавайки през ханемановата решетка, не влизат в конфлик помежду си и с майките. Може би трябва тези отвори временно в началото да са затворени докато свикнат или...?

Колега,прочети внимателно първите постове в темата където колегата apolo_bg много точно и ясно го е описал,дори и снимки е качил.Разгледай ги и помисли над въпроса си,дори ще ти помогна с конкретни смимки от посоченото място на които ясно се вижда разделеното дъно на 4,както и плодника с плътни разделителни дъски.Останалото е във въображението ти.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от apolo_bg

http://s8.postimage.org/lwqw4nwsx/123.jpg http://s7.postimage.org/wivcdg7hz/image.jpg

---

Може би аз не съм задал въпроса достатъчно ясно и подробно или пропускам нещо при четенето.
Ясно ми е, че всяко отделение има плътна преградна дъска. Ясно е, че отдолу е поставена двойна ханеманова решетка, за да нямат допир майките, но нали пчелите преминавайки през ханемановата решетка имат достъп на всякъде и могат да преминават във всяко едно отделение. Реално са излолирани само майките една от друга. Така не става ли проблем, просто защото пчелите са общи в цялото кошерно пространство?
Ето и цитат от apolo_bg: "Целта на двойната ХР (РОШФУСОВА ТАБЛА) е пчелите да контактуват по между си, а майките – не. Затова от долу трябва да има корпус или полукорпус, който да бъде общ за пчелите."

Та въпросът ми беше: Как пчелите от общото кошерно пространство приемат и каква е технологията за да приемат, на практика 5 майки без да ги убиват?

Предполагам колегата, а и Венер работят със снерглова дъска и помощно семейство над нея. След като отнеме летящите пчели на помощното семейство маха снергловата дъска и слага тази рошфусова табла и съответния и копус и прехвърля питите с пило и млади пчели от помощното семейство и когато се предават маточниците да се погледне да не са напрявили някаде свиещеви. Майката от помощното семейсто може да се придаде някаде или да се остави в някое отделение от рошфусовия корпус без пило или на питата с преснте яйца. Всеки както си реши да експериментира може и по една пита с пило от други семейства. И аз сега умувам да си направя тази табла. Колега ти фазер ли си използвал за таблата аз мисля с фазер да пробвам ама се чудя дали 1 лист е достатачен или да слепя 2 защото ако е един той ще е 5 мм, а ти гледам си писал за 10 мм между вдете ХР. Предполагам ако не е двойна ХР може майки от горе и от доли да направат въргала на самата решетка. Много интересна тема колега много ти благодаря, че я сподели с нас.

С фазер няма да OSB, но аз лично предпочитам МДФ поне 6мм. Имам десетина такива вече няколко години много добре се държат.

Днес сформирах Рошфусов корпус.Това ми е първия опит и реших да споделя-по опитните да кажат ако съм сбъркал някъде или може да направя още нещо.
Преди четири дни осиротих един сравнително добър кошер.С майката направих една сборна отводка,а основния кошер оставих да заложи маточници. На четвъртия ден развалих запечатаните.Бяха направили маточници на четири пити и не ми се наложи да изрязвам.Рошфусовия ми корпус е разделен на три отделения а не на четири както е по Венер.
Едната пита с маточници сложих в най долния корпус на кошера, а другите три в рошфусовия,като добавих и по една пита с мед и прашец.Ако някой практикуващ тоя метод има някакви забележки ще се радвам да сподели.

http://s18.postimage.org/h0udvkokl/P4060001.jpg http://s15.postimage.org/82iyx0pfb/P4060002.jpg http://s15.postimage.org/3xcnouh13/P4060004.jpg

Изключително ми допада метода . Тази година е моят ред да го пробвам . Ще направя обаче така : когато имам запечатани маточници от семейство което се е развило на два корпуса правя 8 отделения 2корпуса х4 . Старата майка в отводка на друго място . Кошера за този метод още от сега е на 20-тина метра от другите . След като се оплодят майките които според Венер са средно 5 от 8 връщам нормалните корпуси на семейството с 1 майка а другите отиват по предназначение. Аз съм оптимист и ще заложа на 7 от 8 майки . Мисля че правилно съм разбрал метода все пак ако пропускам нещо казвайте. Няма да изброявам предимствата на метода защото по горе за описани прекрасно.

Здравейте колеги, като начинаещ в произодството на майки за собствени нужди, метода ми допада много, но дали някой има информация, ако в отделенията на рошфусовия корпус се предаде младо пило(а не запечатани маточници) дали ще заложат маточници? При положение, че майката е изолирана в плодника с ханеманова решетка, а рошфусовия корпус е оформен в магазин(втори) с един общ между него и плодника.

Моя приятелски съвет е да си избереш друг начин за производство на майки и въобще да не се занимаваш с тоя Рошфусов корпус.

Днес си направих едно сандъче разделено с продупчен фазер на на 4 отделения подобно на РОШФУСОВ корпус.
Идеята ми е, във всяко отделение да сложа по една пита с мед и една с люпещо се пило и един запечатан маточник.
След като се оплодят майките ги взимам като оставям само 1 и махам преградите и става отводка.
Въпроса ми е дали ще станат качествени майки?

Ще разбереш след като пронесат, аз миналата година направих нещо подобно/само,че вместо маточник сложих неоплодени майки/,

Прикачен файл 1199

сега като гледам как се развиват тези семейства, мога да кажа че са чудесни майки.

Аз в момента съм стеснил ( на 2 пълни корпуса) едно семейство или по точно не го разширих и го храня постоянно. Чакам да изпадне в роево състояние и заселвам това сандъче, като мисля да направя още 2 такива.
И след акацията взимам от всеки кошер по 3 пити с пило и придавам оплодената майка.

Колеги, бихте ли споделили малко повече информация за тези сандъчета, как са направени и какъв е принципа на работа с тях,

Прикачен файл 1326Прикачен файл 1327Прикачен файл 1328Прикачен файл 1329Аз направих моите от военни сандъци с подръчни средства. На този му остава една боя и е готов.

Моля някой да сподели ако е постигнал добри резултати!

Цитат:

---

Първоначално публикувано от tihmr

Моля някой да сподели ако е постигнал добри резултати!

---

То си е споделено и написано в темата

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Nik_m

Прикачен файл 1326Прикачен файл 1327Прикачен файл 1328Прикачен файл 1329Аз направих моите от военни сандъци с подръчни средства. На този му остава една боя и е готов.

---

Това,не е рошфусов корпус.Дъното трябва да е с двойна ханеманова решетка и корпуса се слага върху работещо семейство,така използваш неговите пчели а тук са си 4 отделни отводки.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от kapanec

То си е споделено и написано в темата

---

Споделено е само от Аполо, другите казват че ще опитат и към тях ми е молбата какви са резултатите.

аз направих на 16 кошера както е описано .първи и втори корпус ми са плодникови с ханеманова решетка отгоре медови корпус след това рошфусовата табла и отгоре рошфусовият корпус който го бях разделил на две половини.в рошфусовият корпус сложих разновъзрастово пило от прясно пило до запечатано.след един месец ги прегледах всичките и очаквах в поне от 50 процента от кошерите да имам млади майки и да са снесли поне на две три пити пило.но уви греда .във всичките рошфусови корпуси тъпчеха мед .просто останах като гръмнат и не мога да си обесня защо не стана.прочетох още един път целият написан материал бавно за да не пропусна нещо и стигнах до следното заключение .че доло в плодниковите корпуси не трябва да има майка.ще ви помоля ако може да поръсаждаваме по въпроса .благодъря ви предварително за търпението докато сте чели този материал.

Рошфусовият корпус се използва за оплождане на майки . В него се поставят зрели маточници .

Ако искаш пчелите сами да заложат маточници на поставеното пило, трябва те да не усещат присъствието на майката . За целта трябва да отделиш рошфусовия корпус с плътна преграда поставена под рошфусовата табла , за едно денонощие. След като заложат маточници премахваш плътната преграда.

Разгледай това http://www.delta-business.com/Calgar...ue%20Cobey.pdf ,

може да ти е от полза .

Цитат:

---

Първоначално публикувано от apolo_bg

[b]Колега galin_f[/b
Имаме един корпус, разделен на 4 части с тънки прегради от фазер, под него още един, който е общ(в него може да е старата майка, но по-добре да я няма - въпрос на избор).
Тоест пчелите от всички отделения контактуват по между си през двойната рошфусова ханеманова решетка, а майките не!.

Основната идея е, че нямаме никакъв отпадък.
Ако в едното отделение майката се загуби, пчелите се разпределят по другите отделения. Няма и как да се получи търтовка.

Когато майките се оплодят и ги взема - оставям една, махам преградите и имам цял корпус с обединени пчели.
По този начин аз отново си имам помощно семейство, но съм съумял да му сменя майката с млада, сменил съм с млада и майката на основното, пък и резервна за някъде другаде съм си отгледал.
Всичко това е много по-трудно да се направи, ако решим да правим 4 нуклеуса за да оплодим 4 майки.
И тази смяна на майките я правя точно когато вадя меда.

Чрез горния финт си осигурявам млади майки, без по никакъв начин да си преча на медобера, което е основната ми цел.

---

Може да се продължи по темата
Всички добре да запомнят: Този нуклеусен корпус може да се ползва единствено по време на някакви паши. Най-доброто време е от рапицата до слънчогледа. То в България като че ли други паши няма. Е, някои си карат пчелите и на тютюн, но тове е друга тема. Преминат ли пашите пчелите трябва да не могат да преминават в другите отделения. Да, този нуклеусен корпус върши работа за разплод. Така е. Никой не прави майки като няма паши. Може да се правят късни майки, но по друг начин. През Август нуклеусите са силно уязвими от нападения, защото са слаби за защита. А по време на пашите пчелите не се нападат.