Преглед за печат
Здравей те. Днес около пчелина се загледах в цъфтящите тревички и забелязах че се посещават обилно не само от нормалните пчели като съдя по моите.Забелязах че едните имат много дълго хоботче като на щъркел,търсех из интернет нещо за тях но нищо не открих,някой ако знае нещо за тези пчелички нека сподели малко инфо за тях.
Видял си някой от представителите на така наречените "земни пчели". Следващия път се опитай да направиш някоя по-качествена снимка, за да видим и ние.
Земни в предвид че живеят в земята ли wink;
снимка ще направя тези дни.
Дори и тези които отглеждаме и те живеят понякога в земята, но не им викаме земни. Макар, че има и такива на които им викат земни. В България аз лично съм наблюдавал 7-8 вида пчели, ако не и повече.Цитат:
Първоначално публикувано от ludiqmaks
Земни пчели
В сравнение с пчелите без жило земните пчели (род Bombus) морфологически стоят по-близо до медоносната пчела, но по биологичните си особености те са далеч по-несъвършени от нея. Тяхното гнездо е много по-примитивно устроено, а запасите, които събират, са толкова малко, че с тях семейството като цяло не е в състояние да преживее през зимния период.
При земните пчели остават да презимуват в различни защитени места (ходовете на мишки и лалугери, под камъните, между мъховете и опадалите листа и пр.) в неподвижно състояние само оплодените през есента майки. През пролетта на следната година те сами си изграждат кръгли килийки, които изпълват с мед и прашец, и в тях снасят по няколко яйца. Майките първоначално се грижат и за отглеждане на потомството. Първите излюпени от тези яйца женски индивиди са дребни по размер. Това са така наречените “помощни майки". През пролетта те поемат всички функции в семейството, с изключение снасянето на яйцата, което остава единствената задача на презимувалата майка. Помощните майки най-напред разширяват гнездото, което представлява купчина от непра¬вилно разположени килийки с яйцевидна форма, изградени от восък, примесен в значителна степен с прашец. За складиране на запаси от мед и прашец земните пчели изграждат килийки от восък, но за същата цел използуват и обвивките на какавидите след излюпването на пчелите. Освен изграждането на гнездото помощните майки извършват всички останали работи подобно на пчелите-работнички при обикновената медоносна пчела.
С увеличаване броя на пчелите в семейството постъпва и повече храна в гнездото, а помощните майки придобиват способността да снасят яйца, от които се развиват търтеи. През есента с настъпване на ниските температури измират всички членове на семейството,с изключение на излюпените и оплодени през същия сезон млади майки. След оплождането младите майки се разпръсват поединично в споменатите защитени места. По този начин семейството на земните пчели живее само един сезон и се възобновява на следната година от презимувалите оплодени майки. Така протича развитието на семейството, но само в районите с умерен климат. В областите с тропичен климат семействата на земните пчели са трайни и в тях едновременно живеят по няколко майки. От време на време някои от тези майки с част от пчелите се роят и така се увеличава броят на семействата.
Медоносни пчели без жило.
Медоносните пчели без жило систематически принадлежат към родовете Melipona и Trigona и са разпространени в Африка и Южна Америка в областите с тропичен климат. От тях по-добре проучени и познати са видовете от рода Melipona.
Пчелите мелипони са високо специализирани насекоми, но в много отношения те са по-първични и по-примитивни от обикновената медоносна пчела. Както показва самото име, те нямат жило, живеят задружно в общи гнезда, които изграждат от восък с примес на смоли, пръст и др. Повечето видове устройват гнездата си в хралупите на дърветата, в дупки по земята, в напуснати термитни гнезда и други защитени места, но някои видове строят гнездата си между клоните на дърветата. Гнездото на мелипоните е разделено на две части: отделение за отглеждане на пилото, което е съставено от няколко хоризонтално разположени пити с едностранно изградени шестоъгълни килийки с отворите нагоре, и друга част, образу¬вана от неправилно разположени кръгли или цилиндрич¬ни вместилища с форма на гьрненца, някои от които са големи колкото кокошо яйце, също изградени от восък. В тази част се складират медът и прашецът. Двете части на гнездото са изолирани една от друга с тънка обвивка от восък, примесен с други материали. Килийките за отглеждане на пилото не са постоянни и след излюпването на едно поколение пчели в тях те биват разрушавани и след това наново изграждани. Част от вместилищата за складиране на меда и прашеца също биват разрушавани и вместо старите се изграж¬дат нови и специални по-големи килийки за отглеждане на майките. Обвивката на общото гнездо е изцяло от глина, тор и др. Гнездата в хралупите на дърветата са изолирани от останалата част от хралупата отгоре и отдолу с хоризонтални стени от глина. Восъкът, от който мелипоните изграждат питите, се образува от восъчните им жлези, които са разположени по гръбната страна между коремните сегменти. Мъжките индивиди също произвеждат восък.
Твърде характерно за пчелите мелипони е това, че те не хранят личинките си през време на растежа им, както обикновената медоносна пчела. След като постави в килийките мед и прашец, майката снася в тях по едно яйце, след което килийките биват запечатвани от пчелите; хранене с “млечице” следователно тук липсва.
Макар и без жило, пчелите мелипони защищават яростно гнездото си, като излитат от него едновременно в голям брой и прогонват враговете си. Някои видове от тях хапят здраво с челюстите си и същевременно в раната се излива отровен секрет, който причинява болезнени възпаления.
Жилещи медоносни пчели
Към рода Apis по Buttel - Reepen (1906) спадат само следните 4 вида медоносни пчели:
1. Голяма индийска пчела (Apis dorsata Fabr.).
2. Малка индийска пчела (Apis florea Fabr.).
3. Средна индийска пчела (Apis indica Fabr.).
4. Обикновена медоносна пчела (Apis mellifera L.).
Тези четири вида медоносни пчели се различават помежду си, както по морфологичните си белези, така и по биологичните си особености, така че тяхното систематическо разграничаване в отделни видове не подлежи на съмнение. Някои автори допускат, че мадагаскарската и капската пчела, приемани досега от повечето автори за раси на обикновената медоносна пчела, може да бъдат отделени, особено капската пчела, като самостоятелни видове. Тъй като в биологично отношение тези пчели не са проучени подробно, обособяването им като отделни видове засега не може да се приеме за доказано (H
Това е малко дълго, но е интересно.
РАСИ ПЧЕЛИ
В зависимост от изискванията им към условията на околната среда отделните организми не са застъпени еднакво по всички части на земната повърхност. Има видове, които са свързани със строго определени усло¬вия на средата и поради това са ограничени в своето разпространение. От друга страна, видовете, които притежават силно развита приспособи¬телна способност, са разпространени широко и под влияние на различ¬ните условия на средата са склонни към образуване на разновидности. Това важи и за обикновената медоносна пчела, която в обширната област на своето разпространение не е напълно еднородна. В общия ареал на разпространението й под влияние на факторите на околната среда в отделните райони тя е била подложена на изменения, които, усилвайки се от поколение на поколение в определена насока, са способствували за образуването на много разновидности. Всички те по основните биологични и морфологични черти на вида си се схождат значително, имат общ произход и ареал на разпространение, но същевременно показват в зависимост от обитаваните райони и известни отклонения, които не дават основание за обособяването им в отделни видове, но са достатъчни, за да се приемат като отделни раси. Там, където ареалите на две или повече раси имат общи граници, са възможни смесвания и между расите вътре във вида, следователно не може да съществува такава рязка разлика, както между отделните видове.
Въпреки обстоятелството, че човек отглежда медоносната пчела отпреди няколко хиляди години, тя и досега не може да се смята за напълно одомашнена. Докато растенията и опитомените от човека животни са се изменили силно под влияние на човешката дейност и имаме най-разнообразни културни сортове и породи от тях, културна порода медоносна пчела, както това е например при коня, говедото, свинята, овцата, домашните птици и пр., досега не е още създадена. Порода е зоотехни¬чески термин, под който се разбира група животни, които се отличават с определени признаци и свойства, създадена в определени условия на външната среда в резултат на работата на човека и притежаваща способността да предава устойчиво на потомството своите особености. Тъй като в пчеларството, както изтъква и Г. Ф. Т а р а н о в, още не са създадени пчелни породи в зоотехническия смисъл на това понятие, при медоносната пчела по-правилно ще бъде вместо порода да се използува терминът раса. С този зоологически термин се обозначава голяма група от индивиди с достатъчно ясно изразени морфологични и биологични отличия, които са се оформили у тях под влияние на средата, в която живеят, а не под влияние на човешката дейност. Същите имат общ произход и ареал на разпространение. Признаците на расата са приспособени към нейните специфични условия на обитание. Съществуващите раси пчели може да бъдат причислени към зоотехническата категория „примитивни породи”. Понастоящем културните растения и животни чрез изкуствения отбор и подбор, хранене и гледане са толкова силно изменени, че понякога е трудно или невъзможно да се познаят в тях дивите им прародители. Не така стои обаче въпросът с медоносната пчела, която незави¬симо от това, дали се намира под грижите на човека, или живее на свобода, има почти еднакъв живот. На това е било обърнато внимание много отдавна и още Д а р в и н е изтъкнал, че най-малко податлива на изменения е медоносната пчела. Това той отдава на самостоятелния й начин на живот, особено що се отнася до начина на храненето.
Раси пчели в Европа. В Европа и европейската част на СССР, преди още пчелата да е била използувана от човека, са се обособили следните основни пчелни раси: средноевропейската, или немската пчела, краинската пчела и италианската пчела. Към тях може да се причислят и кавказките пчели.
Средноевропейска пчела (Apis mellifica mellifica L.). Тази пчела населява голяма част от Европа — Германия, Дания, Холандия, Франция, Белгия, Англия, Швеция, Норвегия, Финландия, Швейцария, Ав¬стрия и др., включително горската зона на европейската част на СССР, където е известна под името средноруска пчела. Същата пчела отдавна е била пренесена в Америка, Австралия и Африка.
Цветът на хитиновата покривка е тъмен до черен, понякога с жълти петънца към края на тергитите, но при майките се срещат индивиди с по-светли ивички на коремчето. При пчелите-работнички на последните коремни членчета отгоре има тесни ивички с бледожълти космици. Тялото на средноевропейската пчела в сравнение с южните породи пчели е едро, хоботчето й е късо (средно 5,9 мм). Склонна е към жилене. При роене семействата изграждат около 20 маточника и, общо взето, тази пчела не е ройлива. При запечатване на меда в питите восъчните капачета на килийките не допират плътно до меда в тях, а между него и капа¬чето остава пространство с въздух, поради което питите със запечатан мед имат бял цвят. В различните области на Средна Европа и европей¬ската част на СССР според Алпатов (1948) обитават много местни разновидности на същата пчела, които се различават помежду си морфологически и биологически. Поради това средноевропейската пчела в общата област на разпространението си не е еднородна. Така например в областта Люнебург, Германия, се е обособила люнебургската степна пчела (Apis mellifica Lehzeni Butt. Reep.), която притежава голяма склонност към роене. За нееднородността на средноевропейската пчела вероятно много е допринесло и кръстосването й с по-светли породи пчели, които в продължение на дълги години са били внасяни от юг и главно от Италия.
През пролетта семействата на тази пчела се развиват сравнително бавно и тя е подходяща повече за райони с по-късна и особено горска паша.
Краинска, или каринтска пчела (Apis mellifica carnica Pollm.). Тази пчела произхожда от областите Крайна, Каринтия и Словения. Вследствие на усиления износ на пчелни майки и пчелни семейства от споменатите райони краинската пчела понастоящем е разпространена далеч зад пределите на родината си — Западна Европа, САЩ, Азия и Африка.
Търтеите и пчелите-работнички на краинската пчела имат тъмнокафяв цвят и в малък процент се срещат пчели-работнички, на първото коремно членче на които има кожесто жълти ъгълчета. При майките по-често се срещат индивиди с жълти коремни пръстенчета. По цвят краинската пчела изобщо се доближава твърде много до средноевропейската пчела, но се различава от нея по широките сребристи ивички от власинки по горната страна на второто до петото коремно членче. Власинките са къси. Тя има едро тяло и значително дълго хоботче, което достига до 6,5 мм. В сравнение със средноевропейската пчела тя е много по-кротка.
Държи се здраво на питите, устойчива е на неблагоприятните условия и на ниски температури, бързо се ориентира при търсенето и намирането на храната си, икономисва запасите. Развитието на семейството започва рано напролет с бърз темп, но и снасянето на яйцата се прекратява по-рано наесен и това прави краинската пчела подходяща за райони с пролетна и ранна лятна паша. Ruttner обаче се противопоставя на това твърдение и изтъква, че краинската пчела не е строго приспособена към екстремен климатичен тип и се приспособява лесно към промените на времето и пашата. Освен това той съобщава, че при краинската пчела съществуват и различни типове или линии.
Краинската пчела е склонна към роене, когато се отглежда в кошери с малък обем. Сравнително устойчива е на заболяване от нозематоза.
От краинската пчела чрез системен подбор са създадени няколко отродия, най-разпространени от които са тези на майкопроизводителите Скленар, Пешец, Троисек и др. в Австрия.
Италианска, или лигурийска пчела (Apis mellifica ligustica Spin.). Произхожда от областта Лигурия в Италия, но от много отдавна се среща и в Испания.
Тя има едро тяло. Първите три коремни членчета на пчелите-работнички и търтеите имат златистожълт цвят, а майките са с жълти до оранжеви коремчета. Италианската пчела притежава значително дълго хоботче (над 6,3 мм). Тя е разпространена в почти всички страни на света, в които е била пренесена заради цените й стопански качества. В райони с благоприятни климатични условия, меки и непродължителни зими и при добра наша и достатъчно грижи от нея може да се получат високи добиви мед и восък. Същата е умерено ройлива и значително устойчива на акарозата и европейския гнилец, справя се добре с восъчния молец, добре пази гнездото си от пчели-крадци, но самата е склонна към ограбване на меда от чужди семейства. Недостатък на италианската пчела е това, че в по-северните райони не понася добре ниските зимни температури и лесно заболява от нозематоза. При такива условия развитието на семействата през пролетта е бавно. Според Адаш (1956) при условията на Англия италианската пчела отглежда много пило без оглед на запасите от храна в гнездото, а в условията на Московска област поради непригодност към особеностите на пашата тя е показала по-слаба продуктивност, което се обяснява с обстоятелството, че при настъпване на периода на медобера в семействата се отглежда много пило и пчелите, ангажирани в тази работа, не са в състояние да използуват по-пълно пашата за натрупване на запаси.
В 1859 г. жълтата италианска пчела е била пренесена в САЩ и чрез отбор и кръстосване с кипърска пчела от нея е получена така наречената златиста италианка, пчелите-работнички на която са с пет жълти ивички на коремните членчета.
В Италия има и тъмни пчели.
Кавказки пчели. Под влияние на твърде разнообразните климатични и растително-географски условия на Кавказ в тази област са се оформили няколко раси пчели севернокавказка, която е разпространена в Кубанската област, равнинна, или задкавказка пчела, която е разпространена в долините на Грузия, Армения и Азербайджан, и сива планинска грузинска пчела, разпространена в планинските райони на източните склонове на Главния кавказки хребет. От тях най-известна е последната.
Сивата планинска грузинска пчела се разпада на няколко популации: абхазка, мегрелска, карталинска, кахетинска, имеретииска и земосванетска.
Измежду всички познати раси пчели тя има най-дълго хоботче (до 7,2 мм). Тялото на пчелите-работнички е по-дребно в сравнение със средноруските пчели, а цветът им е сив, без жълти ивички на коремчето. Тя е много кротка, но твърде ройлива и при нея много често се среща съжителство на две майки в едно семейство. При нея по-често се наблюдава и тиха смяна на майките. Тази пчела е много активна, излита сутрин много рано и се връща по-късно вечер. Пчелите работят и при по-ниски температури, и при слаб дъжд. Ценна особеност на тази пчела е това, че през време на беритбата снасянето на яйца се ограничава и така повече пчели се включват в приноса на нектар и прашец. Донесеният нектар те поставят вътре в гнездото, в килийките, от които се излюпват пчелите, а не над него, както при средноруската пчела. Вследствие на това именно се ограничава снасянето на яйца и участието на повече пчели в медосбора. При запечатването на меда капачетата допират плътно до меда (мокро запечатване). Сивите планински грузински пчели са по-устойчиви на гнилеца в сравнение със средноруските. От друга страна, те имат някои недостатъци и при изпитването им в средната и северната зона на РСФСР те са се оказали по-неустойчиви на ниските зимни температури и пролетните захлаждания. По-слабо производителни са на восък и по-податливи на нозематоза.
Севернокавказката и равнинната кавказка пчела: (Apis mellifica remipes Gerst.) имат жълт цвят на хитинената покривка, на тялото. От тях първата е твърде ройлива и при благоприятни условия може да отдели до 12 роя, като залага до 350 маточника. При нея често се наблюдава съжителство на две майки в едно семейство. Равнинната кавказка пчела е приспособена към високите температури през лятото, но не издържа на студовете.
На територията на СССР освен споменатите раси пчели се срещат още следните: украинска, или степна (Apis mellifica acerovorum Scor.), кримска (Apis mellifica taurica Alpat. ), башкирска, далекоизточна (произлязла от украинската пчела, пренесена отдавна в Далечния Изток) и др. От тях известен интерес може да представлява за нас кримската пчела, която населява южното крайбрежие на Кримския полуостров и е изучена от съветския учен Алпатов. Според него тя е твърде кротка, малко склонна към кражба, но е ройлива. В едно семейство често се наблюдават по две майки заедно до 10—12 дни. Тя е твърде активна и работи през най-горещите часове на деня при температура 30-40°С. Гради добре дори в безберитбени периоди. Дължината на хоботчето й е около 6,5 мм.
Башкирската пчела е известна като много издръжлива на ниските зимни температури.
Според проучванията на Хенрих и Тюлпанова, Бурзинската планинска област на Башкирия принадлежи към тези области, къ¬дето сивата горска пчела се е оформила при изключително сурови усло¬вия, тъй като температурите в този район падат до - 50oС. В диво състояние същата пчела се заселва в хралупите на дърветата или в скални пукнатини. Работният ден на сивата горска пчела в сравнение с другите пчели е с 1 час и 20 минути по-дълъг; тя лети при температури с 1,5°С по-ниски. От нея се получава 53% повече восък.
Според проучванията на Лаврехин, който предприел опити за,
аклиматизирането на далекоизточната, или усурийската пчела от Приморския край (43-46°с.ш.), по морфологичните си белези тя е сходна с японската пчела Apis indica var. japonica). Усурийската пчела е много издръжлива на ниски температури и лети и при 4°С, а полетите за почистване през пролетта са възможни и под 0°С.
Раси пчели в Средния Изток. Към тази група принадлежат така; наречените ориенталски пчели: сирийската (палестинската) пчела (Apis mellifica syriaca Butt. Reep.), персийската пчела (Apis mellifica meda Scor.) и кипърската пчела (Apis mellifica cipria Pollm.).
Кипърската пчела се среща на остров Кипър, но е пренесена и в много други страни. Цветът й е светъл. Търтеите имат почти изцяло жълтооранжев цвят. Майките са по-дребни от тези на средноевропейската пчела, с тънко и на края заострено светложълто до тъмво-оранжево коремче. При пчелите-работнички първите няколко членчета са червеножълти. Щитчето на второто гръдно членче е жълто. Кипърската пчела е твърде продуктивна, но работата с нея е много затруднена поради силно развитата склонност към жилене. Тя е твърде ройлива - при роене залага до 50-60 маточника. Подходяща е за райони със сух и топъл климат и от таза гледна точка представлява интерес за нас с оглед на използуването й за кръстосване с нашата местна пчела.
Сирийската и персийската пчела са с жълт цвят и са по-дребни от европейските - пчели. Те са сравнително слабо проучени, но, общо взето, са най-примитивни от всички познати пчели, което между другото се подчертава и с това, че в едно семейство при тях може да има няколко оплодени майки. Склонни са към роене и жилене и не са издръжливи на ниски температури. Палестинската пчела е също примитивна. Тя е дребна, ройлива и при нея бързо се развиват търтовки.
Повечето от расите на медоносната пчела според Б. Адам произхождат от северната част на Мала Азия. В Западен Анадол пчелите силно варират, но тези от Централен Анадол са от голям практически интерес. Там климатът е много рязък, със сурови зими и сухи лета. Пчелите са дребни, с нечисто оранжева окраска, която преминава в кафявоканелена на задните сегменти на коремчето. Пчелите от отделните райони се различават по способността си да събират нектар и по плодовитост. Те изразходват много икономично хранителните запаси, притежават слаба склонност към роене и са кротки. Според същия автор това е най-продуктивната от всички раси пчели и добивите на мед са високи както в добри, така и в лоши години.
Раси пчели в Африка. В Африка се срещат три примитивни раси пчели: жълтата адансонова пчела (Apis mellifica adansoni Latr.), която населява откритите и равнинните места в Средна и Южна Африка, телската пчела (Apis mellifica intermissa Butt. Reep.), която населява планинските гористи места — областта Атлас и Киренайка, и египетската пчела (Apis mellifica fasciata Latr.) — в Египет. От тях най-известна е египетската пчела.
Египетската пчела е отглеждана в продължение на повече от 5000 години от местните жители в глинени кошери (тръби). Има по-жълт цвят от този на италианската. Дължината на хоботчето н е само около 5,5 мм. Много жили и не се укротява от дима. В райони със студен климат не е в състояние да образува зимно кълбо. Отглежда много търтеи. В семейството освен нормалните майки има много (до 20) дребни майки, които снасят само неоплодени яйца, и при осиротяването изгражда до 100—200 маточника. Капачетата на килийните с мед допират до меда (мокро запечатване). В едно семейство до оплодяването на една от майките могат да живеят повече майки.Не заклейва жилището си.
В Африка се е формирала т.нар.адансонова (Apis mellifica adansonii), разпространена главно в Централна и Южна Африка и е представена с много географски популации. Адансоновата пчела е по-дребна от европейска, неспокойна, изключително склонна към жилене и ограбване и твърде много ройлива.
Работничките се отнасят враждебно към чужда майка. В редки случаи една майка, погрешно влязла в друг кошер при връщането си от съешаване с търтеи, може да бъде приета. Оттук трябва да се извади заключение, че майките трябва да се придават или сменяват с известна предпазливост и след предварителни мерки.
Към собствената си майка работничките се отнасят внимателно и грижливо, докато тя извършва свойствените й функции добре. Към пчелите от други семейства те се отнасят твърде враждебно и не ги допускат вътре в кошера си, освен ако са натоварени с храна. Това важи обаче само за старите пчели. Млади пчели могат да бъдат придавани на всяко семейство без каквато и да е опасност.
Раси пчели на Балканския полуостров. В Югославия най-разпространена е краинската пчела (Apis mellifica carnica Pollm). Среща се и банатската пчела (Apis mellifica banatica), която се характеризира със следните по-важни морфологични белези: жълто щитче, черно коремче с 2—4 жълти ивички й с тъмножълти власинки. Майките започват да снасят яйца още през януари, а може да продължат и до ноември. Издръжлива е както на силни студове, така и на големи горещини. Притежава добра устойчивост на заболяване и добре защищава гнездото си. Градежът е добър. Добивът на мед от едно семейство е стигал до 70 кг годишно. Характерна биологична особеност на пчелите от тази раса е това, че оставят майките до пълна старост и не проявяват склонност към ограбване на запасите от други семейства.
В Румъния, по данни на Станцията по пчеларство в Букурещ, от местните пчели е установена така наречената карпатска пчела (Apis mellifica carpatica), която се различава от краинската пчела.
Местна (балканска) пчела. Тази пчела се отглежда у нас от най-далечно минало. Има тъмен цвят, но се срещат семейства, пчелите на които са с по-светла окраска на коремчето. Цветът на космиците по коремчето отгоре е сив. В резултат вероятно на естественото кръстосване в миналото с породи от средиземноморския район на много места у нас пчелите имат жълтеникави ивички или петна на коремните членчета отгоре, а по-рядко се срещат напълно едноцветни тъмни пчели.
При нашите условия при добра паша тя развива силни семейства, а в неблагоприятно време ограничава развитието си. Запасява се добре с храна и не се рои много освен в години с богата беритба и когато се отглежда в обикновените стари кошерища. През благоприятни пчеларски години добивите на мед са значителни. При правилно отглеждане и добри условия отделни пчелни семейства са давали над 100 кг мед и по 1 кг восък. Майките живеят по-дълго време и са плодовити. Местната пчела издържа на ниските температури и презимува успешно на открито. Пчелите добре бранят гнездото си и обикновено не нападат чуждите семейства. По външни белези местната пчела е най-близка до краинската пчела и останалите тъмни пчели в Балканския полуостров.
Има нужда от редакция.
Има печатни грешки и някой неща са написани/преписани без да са проверени, т.е. грешни.
Едно парче ненадеждна информация.
Това ли е проблема, в печатните грешки, а това че се подава някаква ценна информация, здраве да е. Нали се разбира за какво става на въпрос. Това е информация от общ характер. Не е нужно да се спори. И е написана на разбираем език, а не с някакви термини, които масовия пчелар не познава. Не всички сме на ти с английския, както ти колега.
Не се заяждам. Не става въпрос за това.
Когато човек научи нещо от някъде(доколко вярно, доколко грешно), то се загнездва в съзнанието му и си остава така. А последващата информация винаги ще я сравнява и търси този първоначален шаблон който си е изградил. Изгражда се предубеденост. И нещо повече - ще разпространи тази предубеденост и сред хората с които контактува. ( Когато в училище са те учили на теорията на Дарвин, едва ли ще те убедят че човек не е произлезнал от маймуна; или една поговорка " ....ходи обяснявай после че нямаш сестра")
Просто исках да кажа човек да не се предоверява безусловно на нищо написано. Щом аз съм забелязал че има грешки, значи има и още. Не е лошо да го редактираш.
Като ми остане време, ще го редактирам.
Този текст съм го прекопирал , не съм го преписвал. Важното е че е написан на разбираем език. Кажи с кои неща не си съгласен и аз ще го изкоментирам лично с човека който е писал статията, а този човек е един от най големите специалисти в областта на генетиката и расите и болестите по пчелите.
Преди 2 дни видях нов вид пчели-джуджета:сиви на цвят,с големина до 1/3 от големината на нашите пчели,с бяла точка на челото,много бързи при летежа от цвят на цвят,събират прашеца както всички пчели на задните крачета.През този уикенд ако успея ще ги снимам и кача във форума.Моля за вашия коментар-при направената от мене справка приличат на вида карпатски пчели.Като знам кои са пчеларите около мене ,предполагам,че това са свободни пчели.
Моя район е югозападна България-Малешевската планина,близо до границата с Македония.
Карпатската пчела, почти не се различава от нашите пчели. Тези, които описваш, са вид земни пчели и са широко разпространени.
О.К.Благодаря.
http://media.snimka.bg/8986/024227323-big.jpg?r=0
Това е опита ми да кача снимка на пчелата,която открих преди седмица-писах за вид малка по размер,сива на цвят пчела.На снимката се вижда да облита цвят на лавандула.
о.к.