Здравейте, да попитам има ли някакво значение каква мрежа ще сложа на дъната плетена, просечена алуминиева или нераждавейка.Колко трябва да бъдат отворите и?И ако може някой производител на такава, че по складовете много скъпа.
Преглед за печат
Здравейте, да попитам има ли някакво значение каква мрежа ще сложа на дъната плетена, просечена алуминиева или нераждавейка.Колко трябва да бъдат отворите и?И ако може някой производител на такава, че по складовете много скъпа.
Аз, само с обява в интернет мога да ти помогна.Цитат:
Първоначално публикувано от Fogzyi
http://olx.bg/mrezha-za-kosheri-i40410829
това къде колегата ти го е дал като линк е добра мрежа взимай няма да съжаляваш много пчелари взимат от там мрежа даже и г-н Матеев е писал,че взима от там!
Добра е но скъпа, и аз слагам само такава.
Алуминиева мрежа 2х2мм не върши ли работа пък и е по мека и по нежна не къса крачка :)
Че то кое не е скъпо в пчеларството? Иначе мрежата от горния линк е възможно най евтиния и добър вариант който може да се намери в момента на пазара у нас.Цитат:
Първоначално публикувано от Nik_m
Благодаря за бързите отговори, още утре ще се обадя.
А каква част от дъното е мрежа? Кое е практично,цялото дъно с мрежа или част от него. Поздрави!
на цяло дъно ще слагам
Аз предпочитам нормалните с капаче и мрежа за вентлация по средата,но ако човек вади прашец е по добре дълбоко мрежесто дъно, зависи какво целиш да вадиш от кошера,а и според мен зависи и региона в който са ти пчелите!Цитат:
Първоначално публикувано от viktoroti
Аз с всяко дъно имам 2 комплекта табли едната с отвор 16см./16см. мрежа за зимата (отворена цяла зима и на 15 февруари го затворих) и една с изцяло мрежа за лятото.Цитат:
Първоначално публикувано от marianski
В общия случай от гледна точка на вентилацията на кошера няма никакво значение дали цялото дъно ще е покрито с мрежа или да кажем само 10% от площта му. И в двата случая на семейството се доставя предостатъчно количество пресен въздух (кислород). Според мене логиката да има мрежа на цялото дъно е съвсем друга, и това вероятно е свързано с борбата с акара. Идеята е ако някой акар падне от гърба на пчелата, да премине през мрежата и да изпадне навън, откъдето вече не може да се върне обратно в кошера.
Запушването на мрежестото дъно с някаква табла под него има смисъл само по време на пролетното развитие на семейството, като целта е да се осигури по-комфортен температурен режим тогава, когато вече има пило, но няма достатъчно пчели да го топлят. От тази гледна точка вече е време да се запушва мрежестото дъно от тези пчелари, които вече са започнали подбудителното подхранване.
Ето цитат от оригиналната инструкция на финландците за това как се работи с мрежестото дъно на техните кошери:
Сетчатое дно держат открытым и летом и зимой. В зимнее время подмор в какой-то степени покрывает дно, но благодаря большой площади сетки вентиляция продолжает работать даже, если снег и лед закрыли леток. Вода, которая в конце зимы - начале весны, возможно, конденсируется на внутренних стенах улья, вытекает через сетку наружу.
После очистительного облета матка начинает усиленно класть яйца, и семья начинает развиваться быстро.
Весной после очистительного облета матка начинает быстро откладывать яйца. В это время сетку дна можно закрыть на несколько недель заслонкой для проверки варроа, чтобы нижние части рамок не остывали из-за ночных заморозков и ветров. После того, как температура поднялась до 20 градусов и на летке пчелы вентилируют до позднего вечера, заглушку снимают.
Заглушку можно снять, когда холодный период прошел и дневная температура повышается до 20 градусов и более и когда количество пчел достаточное для защиты расплода. Однако, в начале леток следует сократить до 8 миллиметров.
В период сбора нектара сетка должна быть открыта, а леток на 8 мм (летковый заградитель закрывает летко наполовину) или, во время основного сбора, до 18 мм (лектовый заградитель снят совсем).