Всички ние сме били малки болтчета от една голяма военна машина. Аз виждах и знаех само това, което беше около мене. Сега ти разкажи какво се е случвало по-нагоре, защото там и на мене ми е тъмно.
Преглед за печат
А на мен ми напомня за нещо друго. 83г започнах първата си самостоятелна разработка като отговорен конструктор във ВНТИ - Командно-щабна машина на разгъваем фургон. Това е същия този команден пункт, но изнесен в полето и в съкратен вариант. Именно планшета се оказа един от най-сериозните конструктивни проблеми за решаване. Трябваше да се сгъва и разгъва, да работят 4 планшетистки на него, да работи от -20 до +50гр подсветката на акумулатори и още куп неща. Тогава за пръв път вкарахме компютър в армията - да събира и обработва информация. От сегашна гледна точка изглежда повече от елементарно, но за времето си беше нещо. Събираше се цялата информация относно готовността на частите по минути и се изобразяваше на графики - по Х време, по У - проценти на десетина важни видове дейности. И вътре можеха да работят 4 старши офицери + още 16 човека шаб, 2 планшета (единия специален за МТО), връзка по всички линии - УВС към летищата, 8 директни телефонни линии, 2 ЗАС и една ВЧ линия. Всичко това се разгъваше за 15м, включително самия фургон. Консултанти ни бяха хората от такъв команден пункт като този, в който си служил, но на Втора армия.
Сега видях, че си писал това! Точно тези хора от Пловдив ни бяха консултанти. Перфектни специалисти!
Венци, кои години си бил там?
На върха беше оперативния дежурен,следват трима направленци,офицер по свръзки,дежурен по МТО,ръководител полети с двама помощници,шест души радисти и наша милост-четирима планшетисти.Планшета ни беше с размери 4 на 7 метра.Смените бяха през 6 по 6.За да се завъртим стояхме по 12 ч.Тогава бяха и събитията в Чехословакия и си беше дисциплина.Най големите провокации бяха от 7ми американски флот в Средиземно море.С най-голямо удуволствие съм водил ген. лейтенант Симеонов.Пилот непредсказуем!!!!
Редник Ангелов- военна полиция, като висшист служих само 6м. от 05.01.2006- 05.06.2006г. бригадата в Карлово.
Брат ми беше капитан в новобранския център в Белене, но аз отказах да отида при него и да му правя само золуми, и оставих да ме изпратят където решат. Това са най- тъпите 6м. в живота ми. Един телефон който звъни 2-3 пъти на ден и компютър с пасианс.
Химик към ВВС с.Граф Игнативо, с.Труд. Като вдигнеха миговете, за отработване на отбраняване на границата,при учение палихме едни димки които се закачват на танковете, по принци и летището изчезваше в дим. Лятото по месец на Корен учение и карах една уазка облечен в ЛЗО костюм и противогаз. Наден слабеех с килограми вода!
Хайде де ,изпитание .
Ветераните сте супер .
Сегашните млади ,ако ги натоваря ще клекнат на първият километър .
Браво Наборчо! Колко сме го сричали това Уво 87... А сега разруха и развала и днешните гранични си правят заслони от пръчки и найлон... На една колежка, мъжът й граничар, миналата година ги качил на заставата и като видял след толкова години какво е останало се разревал.