Нищо няма да стане. Трябва с българин.;)Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Преглед за печат
Нищо няма да стане. Трябва с българин.;)Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Ако смесим Италивански гени с Български гени, с някаква вероятност може да се появи дори и негърче. Ха-ха ..... игра на гени от предишни поколения....... Има го и при пчелите........Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Ама май надделяват италиянските гени.... То май за това в мойте книги не се препоръчва отглеждането на пчели с жълти окраски. Дали го е знаел това английския поп когато си е правил хибрида?Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
хибрид
Преди години американският генетик селекционер У. Кер пренесъл в Бразилия африканската медоносна пчела. Той решил да я кръстоса с европейската и да получи хибрид, по-добре приспособен към условията на Южна Америка.
Известно е, че африканската медоносна пчела се отличава с бърз полет и лесна възбудимост. Тя започва рано работа и приключва със събирането на нектар около два часа след залез слънце. Освен това произвежда голямо количество прополис, а майките са много плодовити.
Полученият хибрид се оказал два пъти по-производителен от европейската пчела и опрашването на растенията е много по-ефективно. Но тази пчела се оказала доста агресивна и опасна, поради което я нарекли "пчела убиец".
Ако човек или животно обезпокои пчелите, те нападат на огромни ята и нападението често завършва трагично. В Бразилия от ухапванията на пчела хибрид за една година са загинали около 200 души, а хиляди били тежко поразени. Хибридите се оказали твърде упорити в нападенията си - не били редки случаите, когато атакували наведнъж групи по 50-60 души. Оказало се, че отровата им е много по-опасна от отровата на европейската пчела.
Този опасен хибрид се рои по-често и за една година може да прелита на разстояние до 80 км. За 12 години хибридите пчели се разпространили на големи територии от Южноамериканския континент. Учените предполагат, че мексиканските пустини ще се окажат надеждна бариера срещу разпространението на пчелите на север, както това ставало в Африка. Там Сахара е спряла придвижването на север на много видове, вредни за човека, насекоми. Независимо от това в САЩ са предприели строги мерки, за да предотвратят случайните препитания на мутиралите пчели в страната. У нас няма пчели убийци.
Знаеш ли колко % от кръвта в САЩ е африканска? :laughing:Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Защо си мислиш, че няма африканска кръв в България? ДНК тестове се правят на хартия, малко като игра на морски шах.
- Какво се получава когато се съберат арменка и македонец?
- "Армакедон".
африканска пчела + македоника=ко стааа
Ермм , с риск да не се харесам ама - strain(( the buckfast is a strain of ... ( https://en.wikipedia.org/wiki/Strain_(biology) ) и hybrid ( https://en.wikipedia.org/wiki/Hybrid_(biology) ) малко различно е , не че вярвам на wikipedia ама ... . Много по-интересна е другата тема , за Селекция - но няма много развитие . Моето разбиране е че ако местната " куча " дава 10 кг мед по малко от расова такава , е достатъчно добра - защото - 1во мога да си я произведа в N на брой количество ,2ро цената и е близка до 0 за мен ,3то знам произхода и ( болестите които може да ми донесе ) - който гони " раса " / " порода " - той работи за майкопроизводителя/вносителя им .Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Понеже аз съм имал италианки има-няма 10 години ( като изключим периода между 2006 и 2008, когато ги бях оставил да правят каквото си искат) и съм имал италианки и италианки, нека се изкажа и аз.
Добрите им качества са, че са лесно предсказуеми и надеждни, което ги прави почти универсални . Това е пчела, с която можеш да планираш според календара, а не според времето навън.
Ненадминати са за опрашване на бадеми и други ранни култури, производство на пчели на килограм, за производство на пчелно млечице, както и в майкопроизводството. ( естествено, за всяка от дейностите си има разработени тясно специализирани отделни линии). Имал съм отделни семейства, които през зимата са имали повече пчели, отколкото някои съфорумници за виждали през живота си от семейства през активния сезон.
За моя район имах нужда от пчела, която да хване най-ранната паша - бяла детелина ( благодарение на влагата, останала от зимата), тъй като ДРУГА, често ПРОСТО НЯМАШЕ. На паша като слънчоглед въобще не можеше да се разчита (ха, колко по-влажни са летата в днешно време) и ако семействата успеят да се запасят за зимата със слънчогледов мед, беше просто супер (няма да се подхранват дозапасително).
Италианките се нуждаят от много повече пчели за да донесат същото количество мед, но това условие лесно го изпъляняваха. Средно от тях се взимаше толкова мед, колкото и от най-добрите отделни семейства със селски местни пчели. Добрите италианки (по произход) успяваха да си намират нещичко, дори и когато наоколо всичко е изгоряло и дъжд не е имало от 3 месеца, толкова колкото да не се нуждаят от подхранване и грижи. А когато се случи калпава италианка, положението може да е много зле - до степен че едва ли не трябва да се хранят като домашен любимец, докато другите събират мед.
Слабата черта е, че имат ниска жизненост и границата между двете крайности в производителността е много тънка и лесно би могла (както в последствие разбрах) да бъде прескочена в процеса на селекция (пък и в процеса на отглеждане на майки). Не успях да намеря източник на италианки с постоянно добро качество.
Имат и една особеност в производството на майки - ако маточниците не са отгледани като трябва, това съответно се отразява на производителността на семейството (семейството прави толкова пило, колкото майката може да снася). Разни свищеви и самосменни майки, при италианките нито веднъж не ми се е случвало да направят семейство, което да донесе мед ( винаги попадаха в групата на мършите).
По мое мнение италианките със посредствена яйценосност са тези, от които може да се очакват най-силни семейства и най-добри резултати. Ултраплодовитите майки все се случваше да заболеят от нещо, да се "изгубят" или да си направят самосмяна по средата на сезона (продължителността им на живот средно беше под 12 месеца).
Пак по-мое мнение, слабата зимоустойчивост на италианките е нищо повече от създаден от човека дефект. Лигустиките са по природа планински пчели (северна Италия).
Не са подходящи за големи пчелини (район наситен със пчелни семейства), както и фургони, там производителността им силно страда (особенно пък ако съседните кошери не са лигустики). Нуждят се от припечно място (а не от сянка лятото), повече от всяка друга пчела.
От всичко, което съм разбрал от опита си е, че добрата пчела е въпрос на селекция, а не на раса.
Ако лигустиките могат да се направят да имат по-висока жизненост, няма да имат равни. По същия начин, ако Карниките могат да не се роят (без нищо друго да им се променя), ще бъдат най-добрата пчела за мед за по-голямата част от Европа. Обаче виждали ли сте как пиян човек балансира, вървейки по права линия?
Цитат:
Първоначално публикувано от Вълчан
Отговора на този въпрос и на много други ще намериш ето тук:
http://beehoneyportal.com/forum/view...p=46685#p46685
А как въобще са се озовали пчелите в двете америки?Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Интересно развитие по темата. Логичния извод за мен е: Всеки сам да си произвежда майките и да си прави селекция. Какво да правят обаче майко-производителите. ;)