Ето как разсъждавам аз. Европа не може да си позволи да не дава субсидии на фермерите си поради високия стандарт на живот в сравнение с останалия свят. Ако Европа спре субсидиите и остане отворена за внос, ниските цени на вносните храни моментално ще ликвидират местното и земеделие. Веднъж ликвидирано, то не се създава пак от днес за утре. И при спиране на вноса /напр. война/ ще е леле-мале. Ако пък Европа затвори пазара си за внос /чрез високи мита напр./, храните бързо ще си дойдат на реалната пазарна цена. Да, но това силно ще удари по доходите на болшинството граждани, ще им падне стандарта на живот и знаем какво следва - хаос, безредици и прочее. Така е дошъл на власт Хитлер в Германия - след жестоката криза и непосилните за Германия репарации от ПСВ. Резултата после го знаем. Затова са избрали най-малкото зло - да субсидират фермерите, вземайки от данъците от останалите браншове.
При нас въпроса стои по друг начин. Ние сме закачени за общия европейски пазар и цените на храните при нас са почти същите, като навсякъде в Европа. Ние имаме два избора: 1. Да се съобразяваме с общоевропейските правила, да си стоим в ЕС и да се надяваме постепенно и на нас да ни дават толкова, колкото и навсякъде в Европа. Или пък ще почнем сами да успяваме да си ги позволим; 2. Да си затворим пазара за внос, както прави Турция. Това означава да излезем от ЕС. Но нека не си мислим, че ще останем самостоятелна единица. Пътя ни ще е /поне към момента/ в Евразийския съюз или в Турция. И на двете места важи мисълта на Чърчил:"Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб. Вие избирате от кои да бъдете"
