имам едно питане.ако пчелина ми е до блока със слънчоглед арендатора можели да сложи други кошери?на ли по закон има отстояния м/у пчелините
Преглед за печат
имам едно питане.ако пчелина ми е до блока със слънчоглед арендатора можели да сложи други кошери?на ли по закон има отстояния м/у пчелините
Ако пчелина ти е от поне 50 кошера и извън регулация трябва да има отстояние, иначе не е длъжен. Поне аз така мисля по смисъла на чл,13 ал.1 от ЗП.
Споко! И без това вече няма какво да губите. Най-много да ви откажат от бизнеса, което за много пчелари би било "услуга" и повод да се прехвърлят в по-добре заплатен сектор.Цитат:
Първоначално публикувано от rosty_sz
Напълно нормално за свят управляван от лобистки интереси. НИМА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ПОЛИТИК ГО Е ГРИЖА ЗА ВАС ?! В България лобистките интереси са: - има субсидии и те трябва да се усвояват, независимо какви последствия биха причинили (има едни едни български пари, които отиват в Европа и после се връщат обратно под формата на "програми за развитие" и е просто още един начин да те се пренасочват в нечий джоб, само че този път законно!!!).
Зърнопроизводителите имат лоби и получават субсидии. ПЧЕЛАТИТЕ КАКВО ИМАТ????? - Имат си доцент, велик вожд и заместник министър. И какво получават - Родопика и Национална Програма по Пчеларство......
това за всички зърнари ли ще важи или само агроеколози
За голямо мое съжаление, въпреки многото си знания в областта на пчеларството на преобладаващата част от пчеларите, то икономическите им зания са мекао казано много скромни. Откъде знам това ли? Още през 2013г. подготвих и издадох книжката "Определяне на себестойността на пчелните продукти от пчеларя", в която на допстъпен, дори елементарен език предлагам опростена (не за счетоводни цели) методика за опредлеяне на себестойността на пчлените продукти. За улеснение на пчеларите, в книжката има подробно разгледан пример за разходите в рамките на една година и за определяне на себестойността на един или на повече от един произвждани пчлени продукти. Цената на книжката е само 4.50 лв. и се ползва за три години. Интересът на пчеларите към тази тема е почти нулев. А простите разчети показват, че пчеларството не е особено печеливша дейост, а не рядко е и губеща. Сметките на много от пчеларите са по системата "Дал Колю, взел Колю. Пчеларите се смятат за едни от най-интелигентните в земеделския сектор. Моят опит показва, че това невинаги е така, поне що се отнася до икономиката на пчеларството. В тази област смятам , че пчеларите имат нужда от макар и елементарни, но допълнителни знания.Цитат:
Първоначално публикувано от tsc1
Смятам, че за това незавидно положение, при което МЗХ не ни брои за пет пари, вината си е основан наша и само наша. Ние сме като орел, рак и щука. Като нямаме една - две мощни пчелрски организации, които да защитават с всички сили интерсите на пчеларите, кой да го прави. Да не мислите, че някой друг освен нас пчелрите ще се погрижи за нашите проблеми. И във форума и на всички други изяви само една шепа пчелари са активни, а другите спят, мърморят и недоволстват, но пръста си не мърдат и чакат наготово някой да направи нещо, което да е полезно и за тях. Е така няма да стане. Не се ли сдружим, не се ли обединим, освен да хленчим и да недоволстваме, друго няма да се случи.
По повод на готвените предложения за субсидиране на засяването на медоноси, предлагам:
1.От КБП незабавно да се изпратим писмо до МЗХ с искане представители на пчелрския бранш и конкретно от КБП, да бъдат включени в подговката на документа за субсидиране на земеделските стопани, които засяват медоносни растения.
2.В договорите на земеделските стопани с пчеларите за опрашване да се настоява за минимум 50% от предоставяната им субсидия.
3.Да се работи интензивно от целия пчеларски бранш, за убеждаване на МЗХ, не депутатите и на обществеността, че опрашителната дейност на пчелите (както са си на стационарните пчелини), ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПАЛАЩА. ДА НЕ СЕ БЪРКА СЪС СУБСИДИРАНЕ! По наши разчети - на КБП, приносът на пчелите в България е доход от около 1 милиард лева под формата на земеделска продукция. От това ние какво получаване? Отговорът е комбинация от три пръста. Крайно време е на това положение да се сложи край и нашият труд, като хора, които отглеждат основните опрашители да бъде достойно заплащан! Субсидията са пари, които получаващият ги не е заработил и му се дават като помощ. Нашият случай не е такъв. Ние пчеларите имаме огромен принос за добива на земеделска продукция, в резултат на опрашването от пчелите. Затова ние искаме малка част - около 3-4% от стойността на добитата от опрашване продукция да ни са заплаща! Това не е субсидия, а заплащане за реално извършена дейност!
Добре де - като правите сметка на труда си, отчитате ли, че правите сметка без кръчмар? Примерно да речем, оценявам моя мед на 10 евро - е и? Щото съм го оценил на толкова и някой ще ми ги даде? Сиреч - каква разлика? Какво, като попитал някой си от министерството за себестойността на пчелния мед - какво реално ще промени тази информация? Това ли са реално заслужените суми, които получават пенсионерите? Заплатите, които получават работниците из почти всички не- държавни сектори, реалната себестойност на труда ли им е?
Себестойността не е за Министерството, а за самия пчелар, за да може да сравни стойността на произведения от него мед и пазарната цена. Ако неговата себестойност е по-висока от пазраната, например с 1 лев, то при продажбата на всеки килограм мед, той ще губи по 1 лев. На пазрарната цена пчеларят не може да влияе, но на себестойността на меда си може. В това е и големият смисъл пчеларят да знае себестойността на своята продукция. Съставките на себестойността (разходите по видове) дават дъзможност за анализ и по пътя на разсъжденията, като види кои са най-големите разходи, пчеларят може да обмисли възможности за намаляването им. Ето това вече е управлвние на бизнеса. Във всеки бизнес се прави анализ на разходите и тези, които е възможно, се намаляват. Когато пчеларят знае кои разходи са решаващи (най-големи) той трябва да съсредоточи усилията си върху тях и да ги минимизира. Друг подход е при възможност да увеличи добива на мед (ако това е възможно) при същите разходи и така да излезе на печалба. Може да смени произвежданият продукт, например вместо мед да се насочи към производство на цветен прашец, който може да се окаже по-печеливш. Изобщо, когато човек има добра информация, той може да разсъждава и да вземе правилни решения. Работата на сляпо е като да караш кола по тъмното без фарове - не се знае кога и къде ще се блъснеш. Много пчелари правят груба сметка на разходите си, като не включват труда си в себестойността, като казват "труда си е от мен". Това е груба грешка. Трудът е основна съставка на себестойността и той винаги трябва се взема предвид. За повече подробности можете да видите в книжката "Определяне на себестойността на пчелните продукти от пчеларя", автор на която е пишещият тези редове.
Според мен всичко това е валидно, когато наистина става дума за бизнес и пари - а не за стотинки. Обичайно пчеларя в България, за да свие разходите, работи с каквито намери сандъци, не подхранва, често не третира за акар, не подменя основи, не закупува нов инвентар, ползва пушалка, която пуши от всякъде и не си е сменял булото с години - защо е така: защото поради абсурдно ниската пазарна цена, просто е невъзможно да се излезе на печалба, ако се правят всичките необходими разходи т.е. намаляването на разходите вече отдавна е преминало границите на благоразумното. Е - има ли нужда от някакви особени икономически познания, за да знаем, че работим, колкото да оцелеем, "както можем", "колкото можем". И как се компенсира този ад - субсидии. Мерси - но това НЕ Е пазарна икономика. Докато вирее монопола наложен още от (първата) тройна коалиция, тези сметки, които ги предлагате - които наистина е редно да се правят - са чисто и просто безсмислени и безпредметни. Пет лева цена на меда - каквито и сметки да се правят, каквито и разходи да се преизчисляват - е откровено безумие, да не казвам, че е и престъпление. Тази цена само труда не може да покрие.Цитат:
Първоначално публикувано от Ilia Tsonev
Не разбрах точка втора. Може ли да поясните малко? Имам притеснение, че ако текста с който така и не можахме да се запознаем в детайли остане такъв какъвто го разчетохме от статията дори и да се предвидят 50% от субсидията да е за пчеларя тя реално няма да достигне до нас. Повтарям мнението си че при такава сериозна помощ фермерите ще си направят собствени пчелини и парите ще си останат на 100% при тях. При нас би могла да достигне само ако ни се дава директно на нас, а не през други хора. Всъщност ние не сме изказвали мнение, че не ни стига медоносната растителност, не сме искали засяване на допълнителни култури и т.н. и ако наистина някой в лицето на управляващите иска да ни помогне то това не е начина.Цитат:
Първоначално публикувано от Ilia Tsonev
За мен е най-добре да се протестира тази субсидия изцяло.
Ако това не е възможно да се настоява за намаляване на размера на помощта до такъв, че да не е изгодно заради тази сума да ставаш пчелар, а наистина да посееш още един медонос освен редовните рапица и слънчоглед и този медонос да бъде субсидиран но и да не забравяме, че продажбата от него ще донесе също приходи. Аз лично не бих искал нито стотинка от фермера ако той получи 5-6 до 10 лева на декар за това, че ще засади още един медонос. И аз ще съм добре и той също.
Ако е възможно да не се отклоняваме от темата залитайки в темата за цената на меда и други. Благодаря