АКТУАЛНИ НОВИНИ

Лично за мен, програмите все едно ги няма. Изобщо не ме интересуват, а държавата да си влиза в ролята на контрола чрез програмите е смешно. Все едно всеки от нас да кадидатства по програма за защита на дома, а на полицията да се доплаща. Като дойде полицая и да му доплащаш 10 лева, че да си свърши работата. Пример мога да дам със здравеопазването и колко добре работи то. Такива дейности трябва да са 100% на издръжка от държавата, а не да се чака на дофинансиране. Представи си, че ти се запали къщата(да не дава господ) и идва пожарната, бъркаш в джоба и почваш да броиш стотинките, а пожарникаря седи и те чака с мобилен касов апарат. ДА, РЕАЛНО ЖИВЕЕМ В ТАКАВА ДЪРЖАВА и утре няма да се учудя ако и това се случи.

Не е ли по-добре всички изследвания да са 100% безплатни и всички да сме длъжни да даваме проби. А след като всичко е наред, то да можем да си продаваме продукцията както и накогото си искаме.
Нали държавата иска да си плащаме данъците, а защо тези данъци отиват по други направления.

Сега имаме възможност да се възползваме от желанието на МЗХ за реформи и ще е много глупаво да не го направим. Просто сега МЗХ има желание да прави промени по директните продажби и там е най-лесно да се включим. Но може и нещо друго да си изпросим.

България по Конституция е "Социална държава" и като такава е задължена основните си разходи да прави за заплащане на "държавни" поръчки към частни фирми.По натам всичко е ясно.Едни "пълнят гуши" с корупция други не могат да им "докажат злоупотреби с положение" , а го отнасят глупаците дето плащат и не получават това за което им вземат парите."Демокрация" и "пазар" по "нашенски".А всичко останало са мечти-и , мечти-и...

Най лошото в държаватани(според мен) е,че отговорностите са силно "размити" и на практика,според закона,няма виновни.

Не знам докога ще се вглеждаме в яловата наредба за директни продажби. От една страна, като нормативен документ, тя е едно недоносче, от друга страна, съгласно европейската нормативна база те е едно изключение от правилата в ЕС. Вземете и прочетете най-после Регламент 852, (най-вече Приложение I) в който се дадени основните изисквания към първичното птоизводство на храни (пчеларството е първично производство). Съгласно този Регламент, а и още няколко нормативни документа, производителите на първична продукция, в т.ч. и пчеларите могат свободно и неограничено да си продават пчелните продукти директно на крайни потребители и в търговската мрежа както в страната, така и във всички страни от ЕС, но при условие, че спазват предварително определен набор от хигиенни изисквания, за да не навредят на здравето на крайните потребители. Препоръчв се, според спецификата на всекки бранш, тези хигиенни изисквания да се обособят в "наръчник" или "ръководство" за добри хигиенни практики, извести още като ДПП/ДХП или GMP. Много хора, в т.ч. пчелари, смесват изискванията на GMP за производителите и преработвателите на храни с изискванията на GMP за първичното производство и обявяват последните за много сложни и скъпи. Трябва много дебело да подчертаем, че изискванията за GMP за първичното производство, в т.ч и за пчелрството, са много опрострни и със силно намалени изисквания, спрямо изискванията за преработвателите на храни. Тук не е място за по-подробно описване на различията между двата вида GMP (ако има интерес мога да предложа подробни обяснения).
Ако един пчелар приеме да спазва определния набор от хигиенни изисквания, той може да си продва навсякъде пчелните продукти, без да се интерсува от нардбата за директни продажби. Съгласно цитирания Регламент 852, наредбата за директни продажби е само едно изключение от стандарсните хигиенни изисквания и се отнаса САМО ЗА МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА ХРАНИ ОТ ПЪРВИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО. От години вече, за съжаление, по-голямата част от пчеларите се мъчат да прекарат продукцията си през тезния процеп на това изключение, вместо да минат през широко отворената врата, наречена "Добри хигиенни практики". Уважаеми пчелари, отворете си очите и ума и не се мъчете да се проврете през изключението, а минете по царския път. От друг страна българските бюрократи се изписаха по-католици от Папата. В Регламент 852 е записано, че "Добрите хигоенни практики: не са задължителни, но всеки, който не ги спазва, трябва да може да убеди контолния орган, че хигенните му норми са достатъчно добри. Нашите управляващи, в Закона за храните и в Закона за ветеринарномедицинската дейоност са записали, че спазването на "Добрите хигиенни практики" е задължително - нещо което противоречи на практиката както в ЕС, така и в целия свят. Никъде световните стандарти не са задължителни, но всеки ги спазва, защото това му носи изгода.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Ilia Tsonev

Трябва много дебело да подчертаем, че изискванията за GMP за първичното производство, в т.ч и за пчелрството, са много опрострни и със силно намалени изисквания, спрямо изискванията за преработвателите на храни. Тук не е място за по-подробно описване на различията между двата вида GMP (ако има интерес мога да предложа подробни обяснения).

---

Определено имам интерес да се запозная подробно с GMP в часта която ни засяга. Ще бъда благодарен за разяснения по въпроса.

Регламент 852: http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&...85076809,d.bGQ

Цитат:

---

Първоначално публикувано от rosty_sz

Определено имам интерес да се запозная подробно с GMP в часта която ни засяга. Ще бъда благодарен за разяснения по въпроса.

---

Първо, сред пчеларите има масово смесване на понятията качество и безопасност на меда. Много пчелари казват "пробата ми от меда е хубава и медът ми е качествен" и с това всичко за тях приключва. Само че, физикохимичният анализ може да показва много добри показатели, НО това съвсем не значи, че медът е безопасен. Общоприетият физикофимичен анализ дава информация за качествените параметри на меда, но не и за неговата безопасност. Това е основна разграничителна линия. БЕЗОПАСНОСТТА на меда и на другите пчелни продукти означава в меда да няма попаднали по един или друг начин вредни съставки - "замърсители", които могат да увредят здравето на потребителя. И вече да си дойдем на думата. ЕС е разработил цялостна система от нормативни документи - регламенти осигуряващи запазване на храните от замърсители на всички етапи на тяхното производство докато стигнат да потребителя. Почти всички регламенти започват с чл.1, който постановява, че отговорност за безопасността на храната носят "операторите на храни". В този контекст, пчеларите също са оператори на храни и те носят пълна отговорност за безопасността на пчелните продукти, които произвеждат. Темата е много обширна и трудно ще мога накратко да опиша основното, но ще се опитам. Освен регламентите на ЕС, към ООН има една комисия "Кодекс алиментариус", която е като законодател в областта на безопасността на храните за целия свят. Тази комисия е дефинирала основните хигиенни и производствени изисквания към операторите на храни. Тези изисквания са по-общи и са валидни за всички производители на храни. На тази база, на основата на теорията за управление на качеството и на реламентите на ЕС всеки бранш, съобразно спецификата на извършваните дейности, си разработва свои добри производствени и хигиенни практики ДПП/ДХП. ДХП за пчеларството представляват набор от хигиенни правила за всеки етап от дейността пчеларство, започвайки от избора на място за пчелин - да е отдалечено от промишлени замътсители, като се мине през хигиена при работа на пчелина, ваденето на мед, центрофугирането на мед, хигиена в помещението за вдене на мед, транспорт на мед, съхранение и разфасоване на мед, лечение на пчелите, подхранване на пчелите и т.н. На всеки от етапите е направен анализ на възможните замърсители и са набелязани действията на пчеларя, за да избегне замърсяване или за свеждане на замърсяването до минимум. Последния случай е борбата с нозематозата - в меда попадат вредни съставки, маакар те да са минимално количества. Затова пчеларят трябва да спазва карентния срок на продукта, преди да сложи магазините. Много пчелари смятат, че има скъпи и трудни за изпълнение изисквания - помешения с фаянсови плочки теркот на пода. Това не е вярно. Изискванията към помещенията са твърде скромни и са по силите на пчеларите - подът трябва да може да се забърсва с мокър парцал - достаъчно е да е циментов пода. Стените не искат плочки, а боя за влажни помещения - има я на пазара и е малко по-скъпа от латекса. И това е всичко. Центрофугата трябва да е от инокс. Това са най-скъпите неща. За да носи отговорността си за безопасността на меда, за най-големите опасности от замърсяването му, съгласно регламент 852, той трябва да прави записи - в готови за целта "контролни карти". Най-големите опасности за меда са лекарствата и продуктите за подхранване - в зависимост от състава им, в тях може да има вредни за хората съставки. Изискванията към първичното производство каквото е и пчеларството, са значително по-ниски от тези за преработвателните предприятия на храни. За да усвоята изискванията на добрите хигиенни практики, пчеларит е достатъчно да минат еднодневно обучение. Това е накратко. За повече подробности, имам редица публикации на тази тема, публикувани в Пчеларски вестник през предходните години.

Здравейте колеги! Призовавам ви да се подпишете под Петицията за забрана на износа на дървен материал ! Да запазим Българската гора за поколенията!
http://www.peticiq.com/109155

Ако администраторът прецени ,да премести поста ми.Просто не успях да създам нова тема.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4595045
http://www.fermer.bg/%D0%B1%D1%8A%D0...news12494.html

"българските пчелари направиха прочит на предизвикателствата в контекст на ситуацията в България. Те наблегнаха на необходимостта от запазване на местната пчела"...