Чекмайта също. Някои бяха много доволни от него. ;)Цитат:
Първоначално публикувано от ves
Преглед за печат
Чекмайта също. Някои бяха много доволни от него. ;)Цитат:
Първоначално публикувано от ves
Допуснал съм грешка - не групата на триазолите,а групата на стробилурините.Иначе посочените препарати са точно в тази група(трифлоксистробин и азоксистробин). http://webcache.googleusercontent.co...&ct=clnk&gl=bg
Ако говорим за третиране с Чекмайт - то тогава говорим за съвсем различни дози. Нали знаеш - дозата прави отровата. В случая с натравянето на моите пчели дозата е много голяма.Цитат:
Първоначално публикувано от Юрий Цветков
ПС: То и готварската сол е отрова, ако прекалиш с дозата. Ракията - също ..... :)
Само след 3 дена получаваш точен ,конкретен отговор от колегата ivootur в пост 54 за ''НЕцъфтящите '' . Колегата Чанко ти отговори за НЕ цъфтящите .И не цъфтящите в определен период са привлекателни за пчелите .Защо си мислиш че търсят само сладкото ,на тях им трябва и горчиво и леко лютиво . Пък може би и малко соленичко, малко киселичко ,знам ли какво още им харесва .Може би някой ще допълни и друго .Аз ,на моите им давам и по малко етилов дестилат когато е необходимо .Стават кротки като Гергьовски агънца преди заколението .Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Това с пръскането по растенията когато е яко се вижда. Но когато е в малки дози дълго време има две разклонения единото организма свиква с него
но лятото пчелите живеят малко за разлика от Вароа и другото се натрупва във восъка и прашеца та дори и по стените на корпусите.
Жоре, нещо не схванах този пост .Извинявам се ,но дообясни се /на лични/ .Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974
Знае се че Вароа изгражда резистентност към кумафоса доста бързо.Във ветеринарната медицина се използва като лекарство Стрихнин (една доста силна отрова) но в супер малка доза. Също така една отрова ако я приемаме продължително време в малки дози то ние привикваме към нея тоест ставаме резистентни към нея. (в Чекмайта дозата е много ама много по завишена от необходимото).
Та ако се пръскат растенията с кумафос то летящите пчели умират (защото предполагам се използва доза голяма и летална за тях) но няма начин да не остане кумафос в по малки дози другите пчели отиват и събират прашец и нектар от тези растения внасят го в кошера там го преработват и складират Вароа има досег с кумафоса но в доза която само го погаделичка и така цяла пролет и лято идва есента и ние даваме Супер Стрипс с активна съставка Кумафос но Вароа вече има резистентност (и то в най силните кошери защото най работят) а мързелаците се изчистват от Вароа. И после кърлежа Вароа както го наричат руснаците е пусковия механизъм за много вируси на острия паралич на деформираните крила и т.н.
Това е едната ми версия разбира се не съм я измислил аз а съм я оформил от няколко статии и ще я подкрепя с една от тях:
При лична беседа с пчеларя от щата Тенеси Харворд Керр ми се удаде да узная накои подробности относно изчезването на пчелите през есента на 2006 г. През 2005 г. той е обработил своя пчелин (примерно 80 семейства) с Апистан. В течение на сезона не е провеждал някакъв контрол за нивото на опаразитеност на пчелина си.
През есента на 2006 г. същите 80 семейства ги е обработил с Кумафос. При последният преглед на семйствата през септември, семействата бяха в добро състояние, обаче през ноември Хаворд намерил, само 12 останали живи семейства. В останалите кошери пчелите отсъстваха, но в тях останала много храна. Климатът в Тенеси е много мек, и семействата зимуват на открито.
През пролетта само едно от 12 семейства е започнало успешно да се развива и от него той получил 50 кг стоков мед. Останалите се развивали слабо и се оказали непродуктивни. През пролетта кошерите с храната, но без пчелите са били на пчелина, а останалите живи семейства не са се опитвали да ги разграбят, макар, че не може да бъдат обвинени в пълно отсъствие на активност. Сиропът от хранилките си те го взимали охотно, а миналогодишният мед от случайно разбит стъклен буркан на пчелина събраха и отнесоха много бързо. В миналите години, ако по някаква причина е загинало семейство, при настъпването на топло време пчелите от другите семейства моментално разнасяха хранителните запаси, а в началото на юни восъчния молец оставяше от питите само трохи. В 2007 г. восъчният молец започна да се проявява на питите на изчезналите семейства чак през август месец. В течение на сезона част от кошерите, които останаха празни, но с хранителни запаси ги заселихме с купени пчелни семейства. Пчелите заживяха в тях и опити за излитане не се наблюдаваше. В края на сезона ги обработиха с мравчена киселина и в течение на есента колапс, подобен на миналогодишния нямаше. В течение на зимните месеци наблюдения за пчелите аз не водих, а за резултатите от зимуването Хеворд Керр - обеща да съобщи.
Теоретически може да се предположи, че през 2005 г. след обработката с Апистан, значително количество кърлежи е оживяло (отдавна е известно за появяването на популация кърлежи, които са устойчиви към този препарат). За сезона 2006 г. останалите кърлежи се размножили и техният брой в семействата достигна критичното ниво. Даже и ако през есента на 2006 г. обработката с Кумафос да е била ефективна, останалите пчели са били вече болни и постепенно са напуснали кошерите при последните облитания. Тъй като по степента на опаразитеност на семействата в един пчелин, те могат да се отличават силно едно от друго, някои от тях са оживяли. Възможно е, при наличието на израелската разновидност на вируса на острия паралич на пчелите, даже при много по – малка опаразитеност (по – малко кърлежи в семейството), катастрофическите последствия настъпват по – бързо, но механизмът на развитието на процеса може би е сходен. Ако това е така, то при появяване на този вирус в Русия на пчеларите ще им се наложи още по – старателно да лекуват своите пчели от вароатозата, и да понижават опаразитеността до по – ниско ниво. Възможно е да са необходими и противовирусни обработки. Единственият противовирусен препарат за пчелите в днешно време се явява Ендоглюкин.
Може така също да се предположи, че остатъците от кумафоса в меда са отпъждали пчелите крадци и восъчния молец, но неговата концентрация е била не толкова голяма, за да предизвика излитане на новите семейства пчели, заселени в тези кошери. Обработката на пчелните семейства през 2007 г. с мравчена киселина, според нас не е била най – добрия вариант. Семействата пчели се отглеждат в многокорпусни кошери, и препаратите с фумигантно действие, такива като мравчена киселина, в тях дават нестабилен резултат.
По такъв начин, съдейки по наличните данни, първопричината на така наречения колапс на пчелните семейства в САЩ се явява кърлежът вароа, без който израелският вирус на острия паралич не би проявил такава висока вирулентност. Както е известно, този вирус е открит и в Австралия, но там няма кърлежи вароа и няма съобщения, че има масова гибел на пчели от него. Възможно, втора причина се явяват природните особености на сезона 2006 г. в САЩ. Няма съобщения за повторен колапс през есента на 2007 г.
След като статията беше подготвена за печат, ние получихме съобщение от Харворд Керр. През зимата при него са загинали много пчелни семейства. Сега той е съгласен с нашето мнение, че основната причина за тяхната гибел – това е вароатозата.
Нещо пак не се връзва.Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Ако приемем, че допустимата граница е както казваш - 0,01мг/кг пчели.
В една лента Чекмейт се съдържат 1,36гр. (1360 мг)
Тоест една лента съдържа Кумафос да натрови 136 тона пчели.
Значи или сметките са ми грешни, или лабораторията е дала грешни резултати, или максималната доза не е 0,01мг, или пчеларите сами си тровим пчелите като ги третираме срещу акари.
Да, ако пчелите изядат всички лентички. Но те не ги ядат - само се оттъркват около тях. Ядат перицина, но в него дозата кумафос е много по-ниска.
Екип от учени от Университета на Пенсилвания е изследвал 108 проби от прашец от различни региони за наличието на 171 химически вещества и техните метаболити. Открити са остатъци от 46 пестициди, включително 20 инсектициди и 6 от техните метаболити, 14 фунгициди, и 6 хербициди.
Сред 14-те най-често срещани пестициди на първо място са с активните субстанции: флувалинат (в 70% от пробите), кумафос (60%), хлорпирифос (55%) и ендосулфан (54%). Останки от други препарати се срещат в 10-20% от пробите.
В някои проби, се съдържат до 17 пестицида. Средно, във всяка проба присъстват 5 пестицида. Само 3 проби са се оказали чисти.
В 88 проби от восък от разплодната част на гнездата са открити 20 пестицида и 2 от техните метаболити. Сред 11 най-често използвани активните субстанции, "шампиони" се се оказали кумафос и флувалинат (при 100% от пробите), хлорпирифос (76%). Други лекарства са намерени в 5-30% от пробите.
Наличието на инсектициди в проби от различни класове, в комбинация с фунгициди и по-малко с хербициди е причина да се смята, че тези препарати могат да имат комбиниран ефект върху здравето и поведението на пчелите, както еднократно, така и за дълъг период от време.
На никой не са измряли пчелите от лентичките ама дали от внесен и консервиран прашец с кумафос е така