Първоначално публикувано от
Mateev
Ето една идея, която не съм я пробвал, но в която има доста логика и здрав разум. Тази година ще я пробвам, защото и при мене прехода от ДБ към ЛР не е приключил.
Идеята е следната:
1. Пролетта семейството се развива само в ДБ корпуса. Засилва се колкото се може повече.
2. Подготвя се нов ЛР корпус с изцяло изградени рамки. Ако няма такива - може и само с восъчни основи, но ще стане по-бавно и силно зависи от това каква ще е пашата.
3. Няколко дена преди началото на акацията/рапицата новия ЛР корпус се слага на 2-ра позиция КАТО МЕДОВИ КОРПУС.
4. По време на рапицата и/или акацията пчелите най-вероятно ще го изградят целия и ще го напълнят поне донякъде с мед. Дори и питите да са само частично изградени - пак става.
5. След края на акацията ЛР корпуса заедно със запечатания мед се слага под ДБ корпуса. Би трябвало пчелите сами да пренаредят меда, като го качат в горния ДБ корпус, а майката би трябвало сама да слезе да снася в долния ЛР корпус. Разчитам на базовото правило, че пчелите НЕ ТЪРПЯТ МЕД ПОД ПИЛОТО.
6. След няколко дена се проверява дали майката е слязла и ако е така - слага се ханемановата решетка.
7. След още около 20 дена би трябвало долния ЛР корпус да е станал пълноценен плодник. Слага се втори ЛР за плодник над него, а стария ДБ си остава като трети МЕДОВИ КОРПУС. Ако майката не иска да се качи във втория плодник, 2-3 от централните пити с пило могат да се качат във втори корпус, а на тяхно място в първия могат да се сложат пити с восъчни основи.
8. Междувременно ако в 3-тия медови ДБ корпус се появят пити на 100% със запечатан мед - вадят се и се центрофужат. И така до края на сезона.
9. Третия ДБ корпус се прибира чак есента, а напролет се заменя с трети ЛР няколко дни преди началото на рапицата/акацията.
В тази технология няма нищо несвойствено за пчелите. Не ги караме да вършат никаква допълнителна работа, освен едно пренареждане на гнездото, но това те го правят за 2-3 дена. При самата ЛР технология такива пренареждания има няколко в един сезон, така че това е безопасна операция. Не се режат пити с пило и не се губи силата на семейството. Не се слагат къси пити в дълбок корпус, карайки така пчелите да градят далаци, вместо да се занимават с изграждането на новите рамки. Няма необходимост да се правят и ползват 7-сантиметрови корпуси-надставки. Прехода става бавно и безболезнено и в рамките на сезона семейството дава както максималното количество мед, така и максималното количество восък, слагайки го на верните места, а не по далаци. Нещо повече - дори и може да се направи отводка, ако семейството е много силно в края на акацията. Старите и изтощени от акацията летящи пчели така или иначе ще умрат до няколко дена след нея. С тях можете да си направите експеримент и да направите една отводка посредством налитане в един чисто нов ЛР кошер с чисто нови неизградени пити. Според теорията в такава кризисна ситуация на старите пчели им се удължава живота и те много бързо изграждат новите пити в новото гнездо. Това е нещо като имитация на роене и природата се е погрижила процеса да е стабилен. Правил съм го миналата година и беше успешно.
Равносметката:
1. Безопасен преход от ДБ към ЛР на едно семейство
2. Пълно количество мед за сезона от това семейство
3. Една силна отводка, също ЛР, която към края на слънчогледа вече ще е напълнила с пчели и втори ЛР плодник.
4. Почти 40 бр. новоизградени пити - 20 в старото семейство и 20 в отводката. Дори и някои пити да не успеят да ги изградят на 100% - не е проблем - следващата пролет ще ги доизградят.
С молба старите пчелари да прегледат идеята и да я обсъдят, защото аз съм се навил да я пробвам едновременно с няколкостотин кошера, и се притеснявам да не би някъде нещо да се обърка.