Няма проблем - просто отговорих ;)Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
Преглед за печат
Няма проблем - просто отговорих ;)Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
Има един колега с име на инсектицид, който обича да казва: "ЧЕТИ, ЧЕТИ" :bigsmile:
http://pchelari.com/forum/showthread...ll=1#post77946
Да де, на теория е така, но има и изключения... при горещо време майките може да се развият/излюпят до 24 часа по-рано... изгоря ми цяла партида по този начин миналото лято...Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
:)
А може ли да се имитира изолиран оплоден пункт в една оранжерия 10 декара примерно, в която да се разположат бащините семейства с оплодните сандъчета с маточниците - и като се излюпят майките, и да се съешат контролирано с елитните търтеи.
Що се напрягате да съчинявате "бисери"?!? - хората са го измислили преди много, много десетилетия...Цитат:
Първоначално публикувано от Илиев
Прикачен файл 5869
Прикачен файл 5870
Прикачен файл 5871
Прикачен файл 5872
Прикачен файл 5873
В такъв случай - какво смяташ да правиш със търтеите, които преди момента на пренасянето им ще са налетяли в бащините семейства? При нормални условия 50% от търтеите, намиращи се в един кошер, НЕ СА отгледани в същия кошер. Също, какво смяташ да правиш със търтеите, които ще принесеш на оплодния пункт заедно със нуклеусите при заселването им, както и тези които те ще си произведат в последствие?Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Става, що да не става. Това е най-добрия метод за акумулативно натрупване на количествени белези в QTL. Води до постигане на висок коефициент на родство, НО нисък коефициент на инбридинг за поколение, със ВСИЧКИ произлизащи от това съответни предимства и недостатъци.Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Това е в противоречие на развъждането на Карника, по начина провеждан в Австрия и Германия. На островните оплодни пунтове се изпращат майки, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ СЪЩАТА ЛИНИЯ, като тази на бащините семейства.
По този начин се спестява риска да бъдат изведени на яве нежелани качества като агресивност и ройливост, както и риск от понижена жизненост (хетерозисния ефект не винаги е със положителен знак). Известността на родословието дава предвидимост на резултата и той може предварително да бъде изчислен с голяма точност на база роднинската връзка между двата индивида и инбридинговия коефициен на всеки от тях.
Още по-елегантен вариант е майката да се затвори с няколко търтея в бурканче тип "Омния" и да се опложда там. Даже още се чудя, как никой от по-горните варианти досега не е успял да залегне в изискванията за майкопроизводителите.Цитат:
Първоначално публикувано от Илиев
50% не е ли малко-много. То тогава излиза, че всеки търтел влиза където му падне, само и само да е в кошер. Става матреш. Може да отделим бащините (2бр) в единия край на стационара и ако трябва входовете ще бъдат обърнати на където......не трябва. А за търтелите в оплодните сандъчета....ми има ХР. А тея дето ще останат на пункта.....ами майната им.
Това, че търтеите могат да влязат навсякъде е вярно, но не се прави постоянно. Който от където си е там влиза. Само вече ако няма къде, ще се провре в друг кошер и няма да бъде изритан, но и това не е съвсем сигурно поради други ред причини.Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Това не е мое мнение, просто казвам какво пише в литературата и какво е академичното становище по въпроса. Това е един от механизмите на Природата за минимизиране на близкородствено оплождане. Значителна част от търтеите в един кошер дори не произхождат от 5км зона около кошера! ( ако един търтей е летял 7 км за да сигне до някое търтеево сборище, дали ще лети още 7км обратно за да презареди, след като и най-близкия кошер би го нахранил и след минути пак да е във въздуха? )Щом веднъж на един търтей стане на възразст способен да излети от кошера (над 3-дневна възраст), НИКОГА повече не можем да бъдем сигурни от кое семейство произхожда.Цитат:
Първоначално публикувано от Валентин.
Макар че безспорно съществува вариация в блуждаенето на търтеите между кошерите, между различните пчелни раси, моите лични наблюдения също са склонни да потвърждават тези твърдения.
Здравейте,
Отдавна ме терзае един въпрос: Каква е ролята на търтеите и осите за разпространението на болести?
Ако някой знае нищо да каже (пише). Надявам се Дони да ни осветли по въпроса.
Ако въпроса ми е не на място моля за извинение, и да бъде преместен където трябва.
Поздрави, Г. Георгиев