ИНВЕРТИРАН СИРОП

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Aranis

Имам малка поправка по тази констатация. Не забравяй, че кошера е направен като комин от човека и естественото жилище на пчелите се различава от този комин (независимо дали е хралупа, тавана на някоя пещера или просто короната на някое дърво). В тази връзка не си отчел едно много важно явление, което прави впечатление, особено при подпушване на пчелите. Те вентилират кошера обратно на принципа на комина, т.е. от върха към дъното. Ако имаш прелка на магазина и я използваш за подпушване ще се получи най-добре, защото пушека излиза "под налягане" през най-долната прелка и само с едно кълбо дим се достига до целия кошер, без излишно да се подпушват пчелите и да се дразнят. И съще процеса е в същата посока ако подпушваш на най-долната прелка. Пчелите отново изкарват от там дима. Явно е, че вентилиращите пчели в кошера са разположени в положение и ориентация, при която да поемат въздух от горната страна на кошера и да го изкарват отдолу. Нямам експериментални твърдения в следващото си заключение, но зимата също има ротация на въздуха и предполагам, че е в същата посока.

---

Да, термодинамиката и движенията на въздушната среда в кошера е сложен процес. Не е добра идея според мен да нарушаваме естествения ход на процесите, особено с ползването на вентилатори. Идеята е да регулираме естествената вентилация с оглед на два фактора:
1. Премахване на излишната влага
2. Добро насищане с кислород и изхвърляне на въглеродния двуокис навън.
Регулирайки отворите на дъното, като за критерий вземем влагата (меренето на CO2 е скъп метод) ние само подпомагаме пчелите, давайки им възможност да се развихрят с по-малко изхабена енергия. А накъде те ще клатят въздуха си е тяхна работа.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от tsc1

2. Добро насищане с кислород и изхвърляне на въглеродния двуокис навън.

---

Е, тука се сблъска с теорията за високите нива на въглероден двуокис, които понасят пчелите и благотворното му влияние върху продължителността на живота им.Практическо развитие е практиката на зимуване на затворена или силно ограничена долна прелка и отворена горна прелка.Пчеларска им работа.Измислят разни теории.;)

Цитат:

---

Първоначално публикувано от зуница

Е, тука се сблъска с теорията за високите нива на въглероден двуокис, които понасят пчелите и благотворното му влияние върху продължителността на живота им.Практическо развитие е практиката на зимуване на затворена или силно ограничена долна прелка и отворена горна прелка.Пчеларска им работа.Измислят разни теории.;)

---

Не знам дали тази теория не е поостаряла. Защо се налага все повече мрежестото дъно, което стои отворено през цялата зима? Дай някакви сериозни източници за връзката високо ниво на CO2/висока продължителност на живота на пчелите.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от tsc1

Дай някакви сериозни източници за връзката високо ниво на CO2/висока продължителност на живота на пчелите.

---

А...а... Давам само насока за мислене.hi;

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

Още един път ВАЖНИТЕ ИЗВОДИ от графиката:
.....2. Следователно количеството на зимните пчели зависи от яйценосната дейност на майката в периода 10 август-10-ти октомври.
......

---

Според мен по-важен е въпроса: -Каква част от пчелите, отгледани през есентта ще станат "зимни" пчели? Защото това биха могли да бъдат и само 10% (тогава имаме истински проблем) или пък 90%.
Много от нас сме виждали семейства врящи от пчели и пило на есен, още преди началото на пролетта да ги открием на ръба на съществуването, без очевидна на пръв поглед причина. Обратния вариант също - семейства, за които не сме хранели големи надежди че ще оцелеят, в началото на годината да ни инзненадат колко силни и жизнени са те.


Или както учителят ми по философия обичаше да казва : " Един статистик взел, че се удавил във река със средна дълбочина от 20 см"

Цитат:

---

Първоначално публикувано от tsc1

Не знам дали тази теория не е поостаряла. Защо се налага все повече мрежестото дъно, което стои отворено през цялата зима? ......

---

Има 3 различни начина за разрешаване на ЕДИН И СЪЩИ ПРОБЛЕМ - осигуряване на достатъчна вентилация на пчелното семейство с цел получаване на свеж въздух (кислород), както и с цел борба с кондензите.

НАЧИН 1 - ХРАЛУПА
Тоест един единствен страничен отвор, но с голямо сечение. Аналог на този метод е кошер с плътно дъно и ШИРОКО ОТВОРЕНА ДОЛНА ПРЕЛКА. Понеже сечението на този отвор (прелка) е достатъчно голямо, вътре в отвора се получават 2 насрещни течения - излизащия топъл и влизащия студен въздух. Процеса е естествен, защото топлината на пчелното кълбо предизвиква конвекция вътре в кошера (въртене на въздуха). Топлия въздух се издига над кълбото, преминава настрани и пада надолу покрай стените на кошера, които са по-студени и го охлаждат. Долу (или горе или в средата) където се намира единствения отвор, двете въздушни струи се срещат и се разминават вътре в самото сечение на отвора. Няма значение къде е този отвор по височина - ефекта винаги е един и същи - въртене на въздуха в кошера и две насрещни струи в единичния отвор.

НАЧИН 2 - ДВА ВЕНТИЛАЦИОННИ ОТВОРА (долу и горе)
При кошери с плътно дъно от долния отвор влиза външния студен въздух, загрява се от кълбото и напуска през горния отвор.

НАЧИН 3 - МРЕЖЕСТО ДЪНО
При кошерите с мрежесто дъно няма никаква нужда от горен вентилационен отвор. Въздуха вътре в кошера се върти и през мрежестото дъно преминават двата насрещни потока - топлия и студения.

Важното е да се разбере, че какъвто и метод да се използва, винаги вътре в кошера се създава въртеливо движение на въздуха в него. В центъра на кошера въздуха винаги се движи нагоре, а покрай стените - винаги надолу. Проблемът на пчеларя не е как да създаде вентилация, а КАК ДА РЕГУЛИРА НЕЙНИЯ ДЕБИТ. И именно от тука идват пчеларските грешки - било то поради незнание или поради липса на точни данни какви трябва да са сеченията на отворите на един или на друг метод.

Най-често срещаните пчеларски грешки са ПРЕКОМЕРНА ВЕНТИЛАЦИЯ или НЕДОСТАТЪЧНА ВЕНТИЛАЦИЯ:
1. Чул че трябва да отвори горна прелка, но не разбрал, че кошерите с мрежесто дъно не се нуждаят от нея.
2. Чул че над рамките се слага найлон, но не разбрал, че този найлон СИЛНО ВЛОШАВА КОНВЕКЦИЯТА НА ВЪЗДУХА В КОШЕРА, в резултат на което му се появил конденз и мухъл.

Слагането на найлон е безопасно САМО ЗА КОШЕРИТЕ С МРЕЖЕСТО ДЪНО. Само те имат достатъчно ресурс за проветрение, в резултат на което дори и неговото значително намаляване няма да повлияе отрицателно на семействата. При кошерите с плътно дъно найлона може само да попречи. Това с отварянето на едно ъгълче отстрани е само жалък опит за частично разрешаване на проблема. Ако кошера е с плътно дъно, притворена долна прелка и липса на горна прелка, то тогава според мене слагането на найлон е силно противопоказно. Горните 7-8 милиметра над рамките са необходими за конвекцията на въздуха, и ако ги няма заради найлона, то тогава семейството изпада в остър недостиг на кислород с всички последици от това.

ПС: Тези изводи ги приемете като мое лично мнение, което не е задължително да се покрива с мнението на останалите. Достигнал съм до тях на база на здравата логика и познанието на физичните процеси, които се случват вътре в кошера. Хубаво е да се помисли за затоплянето на пчелното семейство през зимата, но в никакъв случай това не трябва да става за сметка на влошената вентилация. Има си някакво разумно ниво на вентилация, под което не трябва да се пада.

Идеалният случай е добра вентилация с топъл въздух. Това може да се направи само с кошери с мрежесто дъно, на част от площта на което е монтиран нагревател, настроен на температура 6-8 градуса. Варианта с мрежесто дъно, но без нагревател, също е много добър. Вентилацията е достатъчно добра дори и когато се сложи найлон над рамките. Варианта с две прелки (долна и горна) е рисков - вентилацията е трудно регулируема и не се знае дали няма да се прекали, особенно в най-студените дни, когато тази вентилация ще е най-интензивна. Варианта само с една прелка, при това притворена, според мене е опасен. Прекалено много се мисли за затоплянето (което не е чак толкова важно за семейството) и прекалено малко за вентилацията, която със сигурност е много лоша.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от scutellator

Според мен по-важен е въпроса: -Каква част от пчелите, отгледани през есентта ще станат "зимни" пчели? Защото това биха могли да бъдат и само 10% (тогава имаме истински проблем) или пък 90%.
Много от нас сме виждали семейства врящи от пчели и пило на есен, още преди началото на пролетта да ги открием на ръба на съществуването, без очевидна на пръв поглед причина. Обратния вариант също - семейства, за които не сме хранели големи надежди че ще оцелеят, в началото на годината да ни инзненадат колко силни и жизнени са те.

Или както учителят ми по философия обичаше да казва : " Един статистик взел, че се удавил във река със средна дълбочина от 20 см" ....

---

В случая не говорим за статистика, а за ПЧЕЛНА БИОЛОГИЯ. От графиката всички видяхме, че има един много тънък и незабележим момент от време (около 10-ти септември), при който ние трябва да преминем от ПОДХРАНВАНЕ ЗА ПИЛО към ПОДХРАНВАНЕ ЗА ЗИМНИ ЗАПАСИ. Двата вида подхранване са коренно различни.

Когато подхранваме за пило, ние се нуждаем майката да снася на пълна мощност и да не е задръстена с излишен нектар. Природата по естествен път го е решила този проблем - през август почти няма паша, но прашец все още има. По-скоро не природата го е решила, а пчелите са се адаптирали към капризите на природата. Тука обаче са се намесили пчеларите, и по неведоми причини са решили, че август трябва да се храни в изобилие с цел натрупване на зимни запаси. Не знам откъде е дошло това, но масово го приказват почти всички пчелари. Самият аз до онзи ден си мислех същото. Съществуващата графика, ако е вярна, недвусмислено доказва, че август искаме много пило, а не много мед в плодника.

Какво излиза от всичко това - ами пчеларите, които хранят в изобилие през август, вероятно силно грешат. И именно поради тази причина някои семейства влизат силни в зимата, а други - не. Може би именно защото най-силните семейства се изхитряват да задръстят майката тогава, когато тя трябва да снася най-много. Знам ли - може би това е обяснението. Може би семейството трябва да е посредствено през август, за да не може да задръсти майката. Другата алтернатива е пчеларя активно да се грижи да изземва от плодника питите с мед през август и да ги подменя с изградени пити за снасяне.

На 10-15 септември стратегията коренно трябва да се промени. Тогава вече активно се излюпват пчелите, снесени през август. Точно тези пчели ще станат зимни пчели и точно те не трябва да се претоварват с работа. Тогава вече можем на семейството да му даваме концентриран инвертиран сироп, и тези пчели само трябва да го смъкнат в килийките без да им се налага да го преработват и да се изтощават.

Ако се замисли човек, има още един важен момент. В дивата природа на пчелите никой не им взема меда в началото на август. Пчелните семейства са спокойни и не задръстват майката. Тя си снася нормално и семейството влиза в зимата с много зимни пчели.

Пчеларите объркват този естествен процес, вземайки от семейството всичкия мед от медовите корпуси, но поради угризения на съвеста оставят питите с мед в плодника. Семейството изпада в паника предвид наближаващата зима и се втурва да носи нектар с всички сили. И понеже медовия корпус вече го няма, а семейството все още е силно, ето ти задръстен плодник с нектар и мед и неснасяща майка. След 1 месец летните пчели измират, а зимни се раждат много малко на брой поради малкото августовско пило. И силното семейство влиза в зимата като отводка на 3-4 рамки. Сценария е много реалистичен и предполагам много пчелари са се сблъсквали с него.

Какво трябва да направим при това положение?

Ами ако ще вземаме меда на семейството (а ние така или иначе го правим), нека поне да вземем ВСИЧКИЯ МЕД, включая и от плодника. Взетите пити от плодника се подменят с готово изградени такива, за да отворим място на майката да снася. Подхранваме разумно, за да няма задръстване, но да има пило. И когато целия плодник се напълни с пило (някъде в началото на септември), тогава започваме ударно да храним семейството с инвертиран сироп. То започва да сваля мед в свободните килийки и дори и да задръсти майката, това вече няма значение.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

..............
НАЧИН 3 - МРЕЖЕСТО ДЪНО
При кошерите с мрежесто дъно няма никаква нужда от горен вентилационен отвор. Въздуха вътре в кошера се върти и през мрежестото дъно преминават двата насрещни потока - топлия и студения.

Важното е да се разбере, че какъвто и метод да се използва, винаги вътре в кошера се създава въртеливо движение на въздуха в него. В центъра на кошера въздуха винаги се движи нагоре, а покрай стените - винаги надолу. Проблемът на пчеларя не е как да създаде вентилация, а КАК ДА РЕГУЛИРА НЕЙНИЯ ДЕБИТ. И именно от тука идват пчеларските грешки - било то поради незнание или поради липса на точни данни какви трябва да са сеченията на отворите на един или на друг метод.
......

---

Точно анализирайки тези три метода стигнахме до един четвърти. Идеята е да се избегне сблъскването и смесването на двата потока и процеса да стане по ефективен.
Той се състои в следното: Мрежестото дъно има един голям централен отвор, над който евентуално се слага отоплителя и три тесни, също замрежени канала от трите страни на кошера (без тази, където е прелката). Регулира се дебита само през централния отвор. Каква е идеята? Да не се сблъскват и смесват топлия и богат на кислород възходящ поток и вече охладение, който пада покрай стените поток, богат на въглероден диоксид и на влага. Както е известно, CO2 е по-тежък от въздуха и се стреми да пада към дъното. С тези странични прорези ние му създаваме път за напускане на кошера.

След като вземем почти всичкия мед, какво ни пречи да върнем част, под формата на инвертиран сироп?Примерно 5 литра веднага.Така се връща част от баланса.Мое мнение и практика.