Само така си мислиш(не само ти),относно броя на питите.....Цитат:
Първоначално публикувано от agro
Преглед за печат
Само така си мислиш(не само ти),относно броя на питите.....Цитат:
Първоначално публикувано от agro
Много се говори за стесняване на кошерите или обратно - оставянето им с всичките им пити. Определено при стесняване микроклимата в кошера се подобрява. Малко е пресилено, че оставяйки ги с отворени горни, долни прелки, мрежести дъна им влияе добре. Влияе им добре това, че няма влага, но студа си остава и ги мори. Затваряйки ги плътно, което ще ги затопли малко, но пък това води до влагата в кошера, което отново води до мор. Значи трябва от страна на пчеларя да се вземе едно компромисно решение кога, колко и как да се организира този процес почти индивидуално за всяко семейство. Иначе част от слабите ще измрат от студ/болести при проветрението, а друга част от силните ще измрат от задушаване и влага/болести. Не малка роля в това ще допринесе и подаването на допълнителна храна от страна на пчеларя под формата на разни сиропи и инверти, водещи до повишаване на влагата в момент когато навън тя е в изобилие.
Хубавото(или лошо, въпрос на гледна точка) на нашата зима е че е доста мека, така че пчеларя какви и да ги надроби пчелите се измъкнат, поне за моя район е така. Реално зимите през които пчеларствам, не са имали период по дълъг от 30тина дни без облитане. Ще ми се да не работя индивидуално със семействата ама уви нито ивентара, нито семейства та са едни и същи, за сега правя каквото преценя, както и когато също.
Имаше някъде из темите цитирани изследвания, че по време на студовете въздухът около кълбото е със същата температура, каквато е и извън кошера. Един вид, кълбото е толкова слаб нагревател, че топлообменът през стените на кошера е определящ фактор за изравняване на външната с вътрешната температура. Тоест, и от ламарина да е корпуса, на пчелите им е все тая, докато са на кълбо, губещо минимално количество топлина към заобикалящия го кошерен въздух. Не ми се търси къде беше написано това. Все едно, тръгне ли пилото, вече температурата и изолацията стават важни фактори. Затова от есента върви подготовката за този момент /стесняване и т.н./ и са измислени кошери от ЕРС.Цитат:
Първоначално публикувано от Трендафил Дончев
Като успея да направя работещ прототип за вътрекошерен температурен мониторинг по зони /още е само на чертеж/, ще напиша за резултата.
Явно не ми достига познание и опит, за да разбера смисъла на въпроса. Може ли по-подробно? Паша, че нямам по това време, е вярно.Цитат:
Първоначално публикувано от rumenggr
Нещо не ме разбра.Цитат:
Първоначално публикувано от agro
Горе съм подчертал кои умират от студ - слабите, при не стеснен кошер и от влага - силните, при стеснен кошер. В обратния случай преминават изпита.
Какво очакваш като резултат от тези пити, пълни с нещо си там? Мъкнене, пълнене, цедене, местене пита по пита, кошери кошери... Труд, време, цапаници... в период, в който ”никой няма да ги запечатва”. За експеримента добре, но какво знание и каква полза очакваш? Нямаш време след изваждането на меда да оправиш семействата? На Матеев чудния VBulletin ме отказа да ти кача термологията, за да си я четеш и да не се занимаваш с термомониторинг. Изследването е по-мащабно от това, което бихме си сътворили за кеф. На твое място, бих дал това време на книгите. Биология на пчелата, генетика и селекция, международен опит и технология на отглеждане. Пълно е с публикации на какви ли не изследвания. А ако ме сърбят ръцете, инвентар, оптимизация.... Аааа, и тези подсладители... Аз не бих се занимавал. Извини ме, ако съм те засегнал!!! Не ми е цел. Отговора на въпросите обаче, ми е интересен.Цитат:
Първоначално публикувано от agro
Доста въпроси, да. Да не забравяме, че пчеларствам едва от 2016 и много от отговорите ще осъзная постепенно.Цитат:
Първоначално публикувано от rumenggr
За термологията - вероятно е изследвана така, както отделен пчелар не би успял и наполовина. Но корелацията на стойностите от термологията с процесите в кошера и условията на околната среда са нещо специфично и до голяма степен субективно. Дали това, което важи в Америка или Англия е всичкото валидно и у нас, не е безусловно ясно. Освен това развитието на компютърните програми дава нови възможности за бърз анализ на голям брой данни - нещо, което в по-ранните изследвания е било недостъпно. Моята цел е натрупването на голяма база данни от измервания /т.нар. "биг дата"/ обвързани по време помежду си и с наблюденията на пчеларя. Анализа на базата данни за скрити от погледа зависимости може да даде ново познание, включително с практическа полза. Е, може и нищо да не излезе, но е интересно занимание за бъдещ пенсионер, ако му е писано да има години пред себе си.
Термологията дава само част от данните, които пчеларя би искал да знае, без да отваря кошера. Бих искал да знам в развитие за всеки кошер измененията в теглото, корелацията на вътрешните с външните температура и влажност, количеството пчели, излитащи сутрин, какво ми казват звуците, издавани от семейството и т.н. Ако мога да разбера дистанционно състоянието на пчелното семейство, това би било огромно облекчение. Ако софтуера ми даде и краткосрочна прогноза, още по-добре. Голяма част от пчеларския труд в момента /особено на начинаещи като мен/ се състои в отваряне на кошери само за да се установи текущото положение вътре. Но дори това не е гаранция, че ще се направи правилна констатация при преглед. Интернетът на нещата, който тепърва навлиза и поевтинява, може да даде този дистанционен мониторинг на кошерите в реално време на достъпна цена. Колкото трудът поскъпва, електрониката поевтинява, а софтуерът поумнява, такова нещо започва да изглежда съвсем реално.
Относно пити, пълни с храна за пчели /сироп/ - направата им в достатъчно количество не бе трябвало да е проблем. Дали ще са пластмасови полуизградени или натурални пчелни пити, е въпрос на опит. Защо са ми тези пити? Аз си представям подготвени магазини с такива пълни с храна пити, които при подготовка за зимата вадя от хладилната камера и поставям върху семействата, без да се интересувам колко мед съм им оставил и какъв венец са си направили. На всички, без оглед на нуждата. Сиропа вътре да е докаран на състав така, че при ниска влажност и температура да е гъст или като финокристализирала каша. При повишение на температурата и стартиране на пилото да започва да поема излишната влага, без да достига до водно съдържание под 65%. Дали това е възможно, опитът ще покаже. Питите да са белязани, така че да не се бъркат с тези с мед и се отстраняват преди началото на пашата. Ще трябва да има и решетка, за да не бъдат осеменени. Остатъка от пити отново се прибират в хладилната камера и се обработват, когато има свободно време. Тази година така направих с меда, слагах питите в хладилната камера и го центрофугирах края на август. Хубавото при мен е, че събират мед, който бавно кристализира. Имам буркани от миналата година, тъмен мед, който още е течен и в момента. На другия пчелин меда кристализира веднага, предполагам защото има рапица и слънчоглед наоколо.
Има много неща още, които бих написал по темата, но се налага да прекъсна, че имам работа. Като ми остане време и след като ме грабнете с критиките /което е желателно/, ще седна пак зад клавиатурата.
Предполагам, че добър пчелар като си знае района няма за какво да ги отваря за да им разбере статуса просто си знае какво кога да си прави като правило не като изключения.Та тая електроника малко излишна работа.Цитат:
Първоначално публикувано от agro
А относно тъй наречената от теб пити с храна ама доколкото разбрах ни питите ни храната се знае каква е и как ще се отрази на здравния статус на пчелите. Просто няма начин да сътвориш нещо което да е мед а това, че ще го ядът пчелите и ти го наричаш храна не значи, че е.
А ако не го запечатат как ще се реши проблема с хигроскопичността на мед, тоест от поемането и оредаването на влага и съответното прокисване на тъй наречената храна или и това ще се реши с някой Е та.Ама ще са белязани и няма да отидат в стоковия мед.Това няма ли да е стрес за пчелите с евентуални негативни последици за бъдеще.
Както казва Славейко в другата стая - външни нишани.Цитат:
Първоначално публикувано от Георги 1974