- Дядо, кое е най-важното нещо, което да не забравяш, когато остарееш?
- Да си пиеш гинко билобата, чедо!
- Защо така, дядо?
- За да помниш къде ти са ракията и виаграта.
Преглед за печат
Ачка, щом още се заглеждаме по чуждото значи и ние сме тавряз! Просто на този акъл дето сме сейчас, наблягаме на качеството. А когато баничките бяха по 15 стотинки, държахме на количеството. Мен, ако питаш всичко е до дамазлък и благодатна почва!
Днес искрено се надявам на някой шедьовър от твоя страна...
Седят на пейка в кварталната градинка трима мъже на достойна възраст, пенсионери. Минава пред тях хубаво, ама хубаво, от всякъде, маце.
- Ей, иде ми да го щипна по дупето... - размечтава се, с влажен поглед, първият.
- Да го щипнеш ,па да го цункаш по щипнатото да му мине.- захилва се вторият.
Настава тишина пълна с очакване на реакцията на третия.
- Де,кажи и ти нещо ,де!- не се удържа първият.
- А , бе-е. Правеше се и нещо друго-о...Ама какво беше?! - дълбоко замислен отговаря третият.
Тянка,днес имам "трудово обучение"..Матеев каза,че зимата свърши.Показа диаграми,теории и....... и аз подкарах лозето и асмите.Може би утре..
Сега съм в междучасие..
Добре де, кефи се тогава. Ама аз от трудовото имам кофти спомени. Например? един път ни дадоха едно парче желязо. После по една пила. След туй вика даскала сега пилете, докато замяза на орехотрошачка! Това беше комунизма- мъка. А междучасията- уха това си е праймтайма! Търсиш някоя съученичка с по-наболи нянки и .....докато се усетиш то, междучасието завершено.
Аз пък се чудя, дали да започвам кивито? Че тази година мисля да правя ракия от него.
Тяна,осъзнаваш ли,че може би нянките са в основата на твоя занаят,а?Просто още не те е отпуснало от тогава и продължаваш да живееш ката ден,мачкайки нови и нови нянки.Туй ми се вика психология,да знайш.
Ами, то мойто си е чиста демагогия! Ама поне съм честен с вас.
Ненките са вечни,недей така - демагогия...
Седях тази вечер и се чудя каква салата да измисля с ракията? Реших да попитам съпругата ми- а тя направо го изстреля, ряпа вика не сме яли тази зима. Бре, рече и отсече! Току що я настъргах и посолих. Като полежи 20-тина минути ще и строша кокалите. После ще настържа повечко моркови, за цвят и вкус и след това ще чакам Слънчо да каже нещо хумористично. А може и Ачката с нещо да изненада..
Простете че се обаждам преди корифеите. Ряпата е ясна, морковчето тоже. Носи и червено цвекло, кисела ябълка и пресен магданозец... Нататък обаче знаиш ли как да я застроиш, чи Стопанката да ти каже Бравос?