Още от Октомври ?
Я , се поспрете !
Преглед за печат
Още от Октомври ?
Я , се поспрете !
Който си слага от октомври, си слага, но не заради мрежата
Мрежата няма нищо общо с консумацията на мед, а при тази цена на меда не знам дали е оправдано да извадиш всичко и да почваш да храниш от октомври.
Погледни от друга гледна точка точка, ако е по студено се гледа по малко пило пчелите се амортизират по малко и консумацията намалява значително. Другото което е че топлия въздух не пада на долу. Аз мога да ти кажа, че няма никаква разлика, преди когато кошерите ми бяха 50/50 мрежи табли видях това. И да има разлика 50-100гр. на месец това е нищо, ти си с много опит и много добре знаеш от къде идва голямата консумация на мед - в пилото.
Сарказмът ти обърква хората, Атанасов :bigsmile:
Дразниш куриза с големината.Сега Бати Гошо ако беше на линия щеше да ти покаже какви са теченията в един кошер.:bigsmile:Правиш се на гулем но не си намерил точните хора.:bigsmile:Ако не се надуваш толкова много можем да те светнем с падащо дъно как да овладееш роенето.;):bigsmile:
Разпечатват капачета и заради това.:bigsmile:Шегувам се разбира се.Ама четете бре хора,то на готово лесно.Още някой хора не са ми отговорили за гъбичните тела на пчелата за какво служат и къде са намарат чакате аз да ви кажа как да не си празните джоба.:bigsmile::bigsmile::bigsmile:
Май ще лягам то постовете ти трябва ги тегля с ченгел.:bigsmile:
При по топло в кошера се образува повече влага а влагата води до охлаждане на пчелите а те да се стоплят трябва да ядът повече мед.
Обръщам се до Уважемите светила искам да попитам нещо когато горната прелка е отворена има ли прекомерна влага в кошера, под прекомерна разбирам такава в която пчелите се мокрят питите с перга мухлясват и меда прокисва, тоест такава която е проблем а то че не можем да се отървем от влагата то е ясно като бял ден.
Аз не съм светило, но да кажа няколко думи, след като питаш така учтиво.;)
В зависимост в какво състояние е семейството/развитие, пило/ и съответно външна температура е възможно силно овлажняване/къпане. Демек много пило, много ниска температура и съответно малка прелка, макар и горна.
Благодаря!
Да разбирам, че горе описаните условия са особено рядко срещано явление или съм в заблуда, въпроса ми е продиктуван от любознателност и жажда за трупане за знания все пак по добре както казват мъдрите да ги трупаме на чужд гръб не на наш.
От ден на ден стремежа ми е към така нареченото лениво пчеларство за намаляване на себестойността на продукцията интезивното пчеларство си е за професионалистите.Та ще си позволя малко копиране по памет на мастера в това течение на тази дивна наука наречена лениво пчеларство
Например горна прелка:
1.Не косиш тревата.
2.Не ринеш сняг
3.Мишките не са проблем /няма мишепредпазители
4.Горна вентилация лятото
5.През зимата подмора не може да запуши достъпа до околната среда
6.Евтино затваряне може и с подръчни средства
7.Кошера е по ниско няма ми трябва да се дигам на пръсти да слагам магазините ако съм по нисичък / по удобно е
8.По нисък кошер по малко го брулят ветровете и другите стихии
9.По малък конденз
10.По сериозна защита от оси, стършели опосуми и всякакви други гадове.
Като го четох, освен гола теория, имаше и сметки, подкрепени с цитати оттук-оттам. В този форум е, но не ми се търси къде е точно из темите. Беше сметнато, че при излъчвана топлинна мощност на кълбото да речем 5 W, топлообменът през стените на кошера е в пъти повече, следователно не може да се очаква повишение на температурата на вътрекошерния въздух. Освен това, този въздух трябва и да се обменя непрекъснато, защото изразходването на мед /гориво/ означава нужда от нови и нови порции кислород. Оттам и извода, че кълбото само по себе си в студовете е кошер, сандъка служи само да не го вали дъжд /сняг/ и да не го духа вятъра. Е, като почне пролетното развитие, тогава друга работа - топлоизолация си трябва.
Е не си ли гледал как се прави захарен памук общото е че повече нови рамки по малко вируси бактерии амеби и други патогени.
А за топче знам ама не съм пробвал а знам че може и с тапетно ножче режеш старата пита без теловете оставяш само няколко клетки отгоре и отстрани и връщаш в кошера за градеж.
Трябва ме черпиш кафе като се видим/ако не си го знаел разбира се/.
Няма нужда да търсиш, вярвам ти, защото съм го чел. Чел съм обаче и други теории. Овен това от време на време се мъча и да мисля. blush;Та се чудя, защо е дал луди пари за полистиролни кошери. Защо не си е направил дървени или от ламарина -б =1.00 мм. sweating;Ако са и от неръждавейка , ще изкарат до края на света.:bigsmile: Като цена лист 2 Х 1 метър е 100лв.:)
С питки бизнес, без питки мед. Меда няма ли цена?
Ако пролетното развитие кажем, че започва с пилото, започва и да се усеща ефекта на изолирания кошер. Реално, по голями температурни разлики(на кълбото и външна температура) и отворено дъно, ефекта се намалява, но при по-малки разлики идват плюсовете. По малко изразходване на енергия/храна, по-лесно местят запасите, залагат повече пило, по-бързо обръщат пчелите, при рязко пролетно/есенно застудяване са доста по-защитени(справка термоснимките), по-малко ресурс за вентилирани в жегите = повече пчели извън кошера(+добив), ... Могат да се изброят и минусите, но главното е какво целим и на каква цена. За избора са важни и странични фактори. "Всеки рашава с главата си и парите си".
За първа зима имам плътни дървени дъна. Сега се връщам от пчелина където са. Не съм никак впечатлен. Сега разбирам в пълнота, колко е хубаво на мрежесто дъно. Днес във въпросните кошери видях замръзнала влага по стените от вътрешна страна. Никога не съм виждал до сега. Тоест има доста повече влага и втория извод е че температурата вътре със сигурност е почти колкото външната. Имаше влага и по дъната в краищата, явно се стича от стените. Кошерите са с платно от брезент без таванки и т.н. Пчелите бяха сухи и в добра форма, но си представям ако сложа найлон вместо платно и вдигна конденза от стените на найлона какво може да се случи- душ.
П.п. На мрежа 15% от семействата бяха готови за питка. На плътно дъно пак толкова като процент. Извадката е достоверна защото опита е с много бройки.
По това време на годината конденз ще има ако няма добра вентилация тя се постига с мрежесто дъно, отвор горе на таванка и евентуално игра със прелките.Конденз се образува там където се срещне топло със студено.По принцип топъл кошер е добро решение но е по важен за напролет когато започва да се затопля времето /по топло повече конденз/ и отделно пилото. Трябва златна среда между топлина и влага нея ще я има и е нужна за вода за пчелите напролет сега им е нужна ако медът е кристализирал.
Та за мен извода е по това време по малкото зло е по усилена вентилация да няма прекомерен конденз ама яли повече мед а като ги къпе влагата по малко ли ядът от делно не са мечки да спят зимен сън ще ядът разбира се.За пролетта е друга работа там общо взето съм вдигнал ръце вентилация зле ,няма вентилация има влагата пак зле даже още по зле.Та затова ги оставям на повече мед с отворени мрежи и прелки и открита хранилка да опбира доколкото може конденза покривите са с одушници и не лягът плътно та се проветряват.
Тази година пробвах по руска идея питката от 2,5кг. само прорез колкото два пръста в средата от към рамките там да се събира конденза и да си пият вода ако им трябва но не съм гледал какъв е резултата а и най вероятно е рано още за тоя фокус.
Та с две думи любимия ми мисъл на Буда ,, Истината е по средата -крайностите са зловредни."
Нямам никакъв конденз над кълбото за мое щастие. Казах че конденза е по стените и дори сутрита беше замръзнал. Щом е по стените заначи те са най студени в кошера в момента и същевременно предлагат подходяща повърхност за конденз. Платното не предлага такава повърхност ("топла материя") Прелките са съответно при два корпуса - на дъното и на първи корпус, при един корпус само на дъното. Така правя и тези които са с мрежести дъна. При тях влага НЯМА в момента.
Е те, точно реката ти играе номера. В една книга, но не знам в коя. Имам я. Пише точно, че пчелин не е добре да се разполага до река. Да има вода, но да не е река. Аз щях да си правя пчелин до реката, въпреки, че мястото ми хареса, но поради тази причина се отказах. Пчелина ми е пак до река, но разстоянието е над 500 метра и релефа до там е различен и растителността е много. Няма влияние.
Моята е мъничка, аха, аха да и кажеш дере.
Да ви разкажа друго от днес свързано с темата. Едно семейство сформирало кълбо не в средата, а в единия край. Там последната рамка почти празна и следващите две пълни. Махнали мед от пълните и сформирали кълбо върху тези три рамки и единия му край е стърчал в междина между последната рамка и стената на кошера (стенен на 6 рамки). В един момент меда в крайната полупразна рамка свършил и часта от кълбото която е била от външната страна на тази рамка и в междината до стената на кошера паднала долу мъртва. Все едно си отрязал с нож част от кълбото.
А сеги, си прочетете съжденията мааааалко по-назад и се замислете до какво водят новоизлюпените практики, системи, "конфигурации" и методи??
Чували и найлони... :) Честито!!!
Аз чувалите ги пълня с пари от меда, пък найлон ми слагаха преди време, когато бях малък - да не опикавам дюшека. Сигурно ще сложа пак, ама когато простатата спре да алармира, а си прави каквото си ще без мое участие... :)
бАРКОВ, не става дума за вашето поточе.;) Та да кажа какво имам предвид като казвам пчелина да не е до река. Както е нашата река - средно голяма, но коритото и е доста дълбоко, намира се в балкански терен, за разлика от други реки които се движат в полето. След като е в балкански терен и е близко до балкана, то студения въздух от него/балкана се стича по нея като по улук, и ако пчелина ти се намира на някаква поляна край реката ще се озове точно в него. Ще се получат едни течения, топли, студени, влаги от реката и ред други. Има значение от река до река - по точно от корито на река, до корито на река. бАРКОВ, стана ли ти ясно, че няма да повтарям?:bigsmile:
Абе то до река си е кофти работа там има и едни жаби дето не само че крякат ами ядът и пчели и ич не им дреме от пчелната отрова
/добре че се хранят предимно по тъмно/.
Дончев, повторението е майка на знанието, така че повтаряй си, и р.Струма е втората по пълноводие река в България. Иначе това което казваш го знам, както и за пчелини в подножието на високи планини имат сходни проблеми заради спускащия се студен въздух.
Ей и да не забрвите ветровете особено от западните заслон трябва.
Какво да ти кажа Жорка? На 900 метра над моя пчелин имаше друг. В подножието на балкана, под първия ред на акацията/декари/, заслон и то какъв? От двете страни леки възвишения, леко вкопан и затворен с дъски от вагони. Отгоре покрив. Вътре два реда кошери шахматно. Няма вятър, няма сняг, няма слънце през лятото. Приказка. Приказката обаче свърши. Нямам представа защо, но кошерите, както и нашите започнаха да понамаляват, изчезват. Човека не успя да се справи и всичко е на склад.
Извода ми е, че тези пръскачи ни разбиха пчелините. Наруши се екосистемата и оттам и всички несполуки. Преди десетина години като отворех кошер и не се виждаше дървенията от пчели, а сега не се виждат пчели.
Прочетох всичко за найлона.Някой са за ,други са против.И аз съм с найлон,и ги оставих в долният корпус да зимуват.С плътни дъна са ми кошерите и стандартни входове 4-5см прелки/летви/.Корпусите ми са с кръгли отвори с място за качане,но в момента са затворени и се чудя дали да ги отворя ,като ги запуша наполовината с нещо заради тази влага/в момента нямат,но като започнат с пилото/ или да ги оставя така до-пролетта.Оставих ги да зимуват за първа година така заради осите ,и да се вардят сами като са в 1 корпус.Начина на подреждане ми е следният.Семейството е долу в 1корпус.питка,найлон,обръща ща се покривна табла,празен корпус,найлон и капак.Преди винаги семействата ми зимуваха на 2 корпус,а отдолу празен корпус с отворена долна прелка ,и отворена прелка на празният долен корпус.И никога не съм имал влага в кошерите.Сега по-друг начин стоят нещата и за това се двуумя какво да правя,за това търся компетентно мнение и то сериозно.Предварително благодаря.Поздрави.
С каква е цел е празният корпус над таванката?
От личн опит найлон върху плоднока и отгоре празен магазин, заради обикновена хранилка над гнездото, образува се голяма влага в този магазин и найлона върху семейството се мокри. Замених магазина с надставка и положението се подобри. Това при стереопорни кошери с изяло мрежесто дъно.Сега върху найлона съм сложила и дебел кат вестници, за да намаля охлаждането на найлона и от там конденза.
Покривната табла се обръща заради питката.А над нея е празният корпус,че нямам склад за съхранение на корпуси с празни пити.Отделно като шапка/изолираща/ за повече да им е топло.
Те затова сега поголовно мрат семейства, защото са слаби, а ние с мисълта, че пчела от студ не мре ги оставяме без никаква топлина. Къде сте видели хралупа с отворено дъно? Защо пчелите заклейват? Аз съм прибирал рояци с цялото дърво/метър отгоре и метър отдолу на отвора/ , а отвора/прелката повече от ф 100 мм. и до есента остава ф 20мм. Защо е така? Те, ако не се плашеха от студ, щяха да висят по клоните.
Пчелите ги е страх от студовете през ледниковата епоха /е тогава бях малък/ се изтеглиха на юг къде Африка после се върнаха пак в Европата. Та пчелите са соларни същества обичат слънцето и ако се замисля в Куба едва ли зимуват тяхната зима е до +20 най ниска, та ако има приток на прашец и нектар не зимуват ако нямат свият малко уши и те така.
Но в хралупите нямало и влага или поне такава де ги мори /руснаците с колодите правят горна прелка за зимата иначе е затворена/ а мрежестото дъно се бори с влагата и акара в някаква степен та затова се ползва.
Знам, че знаеш /задобрявам а вече пред ,,че" слагам запетай остават и другите представки,задставки и т.н., ами по мое мнение до затопляне на времето понеже съвремения кошер не е съвършен не, че хралупата е може би е по малкото зло, ама практика малко, та знам ли.
Бях чел в руски форум че през 2 световна при минус 40 свалят камбаната на черквата да я претопят за оръжие и в камбаната жив рояк но съм чел че и тия с тръвните ги копат малко в земята и ги засипват със сняг а нормалните им слагат дъски да ги намерят.Та всякакви техники има ама дали има само една истина не знам.
https://ytimg.googleusercontent.com/.../hqdefault.jpg
http://xn--90aogkemo1e.xn--p1ai/imag.../zimovka_6.jpg
http://xn--90aogkemo1e.xn--p1ai/imag.../zimovka_3.jpg
Интересно четиво
Зимовка пчел на Камчатке под снегом
П.П.СНЕГУР
Камчатский филиал Учреждения
Российской академии наук
"Тихоокеанского института географии» ДВО РАН
ж-л «Пчеловодство» №2, 2012 г.
http://o-paceke.ru/zimovka-pchel-na-...ke-pod-snegom/
http://o-paceke.ru/wp-content/upload...amchatke-2.jpg
Чудесно знаете, че различните пчели правят нещата по различен начин за да оцеляват. Нашите пчели си издържат на нашия студ, италианките на италиаския. Обеден съм че зимуването на нашите пчели в Сибир ще е тотал щета. Нашата пчела прави малки кълба и зимува много икономично от към мед. Пуснете си клипове за кълбата в Сибир. Едва се хващат в плодника, огромни. Някои "колеги" не могат да развият толкова пчели през лятото.
На въпроса дали сме виждали отворени хралупи от долу, да виждал съм и къде ли не съм виждал да зимуват рояци, само че голяма част не успяват да изпролетят. А мрежестото дъно е едно от най-добрите открития в последните години според мен.
Пчелите с кошерите в Сибир се съхраняват през зимата в зимовник (омшанник). Без да претендирам за точност – някъде в средата на ноември, когато температурите навън станат непоносими, кошерите се отнасят в подземно или надземно помещение, без отопление, в което най вече посредством вентилация се поддържа температура около -5 градуса, за да бъдат пчелите в покой. Примерно през март кошерите се изнасят навън, за да се облетят пчелите при хубаво време. Такова е пчеларството в Сибир. Мисля че твърденията за издръжливостта на сибирската раса пчели са необосновани.
Ако на някой му е интересно да погледне руския пчеларски форум:
http://www.pchelovod.info/index.php?showtopic=8745&st=0
интересно видео
https://www.youtube.com/watch?v=tAa_1j1xpr0
За мен това е най-доброто което може да направиш за семейството. Лятото помага за вентилацията, зимата помага за намаляването на влагата, помага също за намаляването на акара, а дребните боклуци падат на земята и не се налага да ги почистват. От където и да го погледнеше е голямо предимство. До сега ги затварях пролетта за по бързо развитие, но забелязах че тези които не ги затворя стартират по бавно но после настигат и за акацията задминават затворените, за това от тази година 12 месеца на отворено дъно!
Споделял съм и преди. Имам няколко развалени дъна които не мога да затварям. Там от години са най-добрите семейства.
През 60-те години Г. Билаш, директор на Научно-изследователския институт за научни изследвания и разработки, започва да разработва план за размножаване на пчелите. За тази цел чрез Министерството на земеделието. По заповед на СССР и РСФСР всички пчеларски научни институции, образователни институции и дори пчелари бяха задължени да провеждат тестове на различни породи пчели, за да заменят местните пчели с друга порода.
................. и т.н.
Катедра "Пчеларство" на Държавната администрация "Кемерово" С.-х. Експерименталната станция също беше принудена да тества тези породи. Всички внесени породи пчели са се доказали в условията на Сибир само от най-лошата страна. След приключване на теста изгаряхме всички пчели от въведените породи. По време на експеримента, за да няма хибриди, взехме мерки, така че във въздуха да няма чужди търтей.
Ако човек се интересува:
Источник:
http://pchela-i-uley.ru/izbrannye-publikacii/53/
Многогодишната ни работа показа, че най-ценните пчели за Сибир са средноруските. Те представляват богатството на нашата страна, така че е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхната защита и чистопородни развъждане. Тази работа е трудна, но изпълнима.
........................................
За запознанство, предлагам да прочетете статията на В. Г. Кашковски, който се занимава с този въпрос, и след това да направите заключение за себе си от кои пчели имате нужда. ,
За 200-годишния период на живот и развитие в Сибир, средноруските пчели са се адаптирали добре към местните условия: дълъго сурово зимуване и кратък активен летен сезон. Това се дължи на факта, че техните ректални жлези (според М. Жеребкин) дават 2.5 пъти повече каталаза от тази на сивите кавказки планински пчели. Нашите наблюдения показват, че след края на пашата средноруските пчели бързо спират полагането на яйца, което позволява на пчелните колонии да се подготвят за зимуване - всички родени пчели имат време да се облетят наоколо.
................
Источник:
Сравнение пчел среднерусской и других пород в условиях Сибири
http://ylejbees.com/index.php/porody-pchel/srednerusskaya-poroda-pchel/208-sravnenie-pchel-srednerusskoj-i-drugikh-porod-v-usloviyakh-sibiri
В Сибир местни пчели е нямало. Те бяха занесени от полковник Н. Ф. Аршеневски през 1792-1793. от Башкирия. Оттогава те започват да се заселват в Сибир. В продължение на почти 200 години от отглеждането на средноруски пчели в Сибир те не са претърпели големи промени.
Средноруската порода пчели е най-продуктивната порода у нас. В района на Новосибирск е получена рекордна колекция мед от едно семейство - 325 кг, в Красноярската територия - 430 кг. Тази порода е добре приспособена към дълги и сурови зими и кратък активен сезон.
................................
http://ylejbees.com/index.php/porody...oviyakh-sibiri
Ценна икономическа характеристика насредноруските пчели е бързото развитие през пролетта. Така, в Кемеровска област, една седмица след изложбата, производството на яйца на царицата е било 1181-1486 яйца на ден, две седмици по-късно, на фона на паша от върба-бредини, той нараснал до 1905-2057 броя и в началото на юли достигнал най-високите показатели - 3500 броя. Високото производство на яйца на майките, големият размер на работещите индивиди говорят за големите потенциални възможности на пчелите от тази порода,
что подтверждается высокой медопродуктивностью: в Кемеровской области зафиксирован медосбор 200 кг от семьи, в Новосибирской – 325 кг, в Красноярском крае – 430 кг. Известный пчеловод Д. И. Иванов дважды получал по 190 кг меда в среднем от семьи, а пчеловод колхоза “За коммунизм» Боготольского района Красноярского края А. И. Демко в 1965 г. от 165 пчелиных семей собрал по 180 кг валового меда.
В Западную Сибирь, кроме среднерусских пчел, неоднократно завозили пчел кубанской породы -в 1924 г., но чаще всего серых горных кавказских (1926-1928 гг., 1937, 1942, 1950 гг.) – в Кемеровскую область, а с 1942 до начала 1980 г. и в Новосибирскую.
Аз на проф.Кашковский и Найчуков безрезервно вярвам !
Нали имаш познат дето контактуват с професора нека го пита не вярвам човека да казва неистини просто много време е минало и много пчелари са пробвали Кемеровската система /разбира се че става въпрос за Сибир/ а ако е имало такава е щало да се разбере или най малкото подложи на критика това за 3500яйца на ден но говорим за определн период е малко късичък ама все пак е възможно.
Яяяяя, оня мед дето го хулите, китайския де, да не се окаже сибирски.:bigsmile: Гледай какви кила само.:crazy:
пп . Георги, за 1965г. не им се вързвай. Имат висок среден добив, защото половината семейства не се водят на отчет. Така работеше системата. Така се изпълняваха петилетни панове за три години.:bigsmile:
Колеги, хайде ударете едно рамо.
След като стана ясно, че акара натръшка 8 от 11-те ми кошера, искам да използвам питите от измрелите семейства, които ще стерилизирам за всеки случай с оцетна киселина, но какво искам да постигна.
Искам да направя собствена селекция от оцелелите семейства, от които да развивам роеви майки и максимално бързо да възстановя семействата. Дайте идея, как мога да реализирам тази идея с наличния ми инвертар - имам 10 рамкови ДБ с отделни 100% мрежести дъна и плодници с много мед и отделно 2 магазина с мед. Кога да започна с подхранването и най вече как да го направя, като се има предвид, че нямам възможност ежедневно да съм на пчелина? Към края на м. Май ще е ок ли да ги докарам до роево и да започна с деленето? Подскажете, как да постъпя, моля
Нещо не мога да цитирам, но да почнем така:
Как стана ясно, че акара е причината.
Имаш 8 плодника с много мед + 2 магазина с мед или 8 + 16.
Целта каква е - колко бройки ще се правят .
Причината е акар, назад в темата писах, че съм пратил проби на проф. Вълчовски.
Та сега идеята ми е да използвам плодниците от загиналите семейства (8 плодника) + 2 магазина (два от кошерите ги зазимих с по 1 магазин за тест) и да подхраня от рано семействата, да ги докарам до роево (в подходящо за качествени майки време) и да започна да ги разделям. Нямам таргет за увеличение на семействата, колкото излязат - толкова. Все пак идеята е да ги зазимя силни.
Не съм чел много за ротациите, но си представях началото на Март да сложа по един медови ДБ плодник под всяко семейство и така да ги засиля ударно... Възможно ли е?
Аз бих заложил на капани. Със 3 кошера никаква селекция няма да направиш.Ако тях ги храниш и развиеш и след пашата ако ги разделиш наличните ,реално би зазимил 20 коша за догодина .....