Преглед за печат
Някой мислил ли е за приложение на саморегулиращите се нагревателни кабели в кошерите? Нагряват се в зависимост от околната температура, връзват се директно към захранването, предназначени са за открит монтаж, имат метална оплетка, която евентуално да се използва за пренос на сигнал, режат се и се снаждат на произволно място и т. н.
Кои са тия кабели? Дай линк да прочетем нещо за тях.Цитат:
Първоначално публикувано от agro
А иначе си спомням в една от книгите на братя Стругацки се говореше за самоскубещи се и самотоварещи се в камиона моркови.:laughing:
Доколкото знам тези кабели поддьржат +10 градуса и се използват за антифрийз система за улуци или пьтеки. По-скоро само нагревателни кабели, но се предлагат на големи дьлжини и са доста скьп вариант. Може и да се режат на принципа на нагревателните кабели за подово, но трябва да си разбирател. Ако познаваш някой монтажник на подово отопление ще е от полза.
Хареса ми това, че се нагряват с различна мощност в зависимост от околната температура. Не е лошо при -10 градуса да отдават 30 W/м, а при 4 гр - само 1 W/м.
Тези кабели са пълна порнография. Регулировъчните им способности са меко казано съмнителни.
Помислете си малко - кабела знае каква е температурата на слоя вода (въздух, почва, лед), който е допрян директно до неговата повърхност. И само това !!! Кабела не е наясно каква е температурата на 1 милиметър по-нататък, а да не говорим за 1 или 10 метра, където всъщност е действителната температура на околната среда.
Дотук с мит-а за саморегулиращия се кабел. Ако искате истинска регулировка с точност +/-0.5 градуса, термодатчика трябва да е отдалечен поне на 3-4 метра от нагревателния елемент. Така е например със стайните електронни терморегулатори, които се слагат на вътрешна стена, а не под прозореца или върху радиатора.
Иначе тези кабели представляват някаква сплав, която има положителен температурен коефициент на съпротивлението. Увеличаването на температурата увеличава съпротивлението, което пък означава намаляване на тока, и от там на мощността. Това води след себе си до постигането на някакъв температурен баланс при някаква температура, и само толкова. Нищо повече. Такъв кабел във вода ще поддържа една температура, в лед - друга, на въздух - трета, като го духне вятъра - четвърта. Но това е така и с всички останали метали и сплави. Доколкото знам, почти всички имат ПОЛОЖИТЕЛЕН ТЕМПЕРАТУРЕН КОЕФИЦИЕНТ на съпротивлението.
На кошера такава точност не му трябва и такива разстояния няма. Стига ти нагревателния елемент да е малко над мрежестото дъно и да мериш температурата под капака за едно прилично регулиране.Цитат:
Ако искате истинска регулировка с точност +/-0.5 градуса, термодатчика трябва да е отдалечен поне на 3-4 метра от нагревателния елемент.
Не са важни разстоянията, а какво точно искаш да регулираш. Дефакто един терморегулатор регулира температурата, на която е подложен самия термодатчик. Специално за кошера ако искаме да поддържаме температурата на пчелното семейство, термодатчика трябва да е сложен в самия център на пчелното кълбо. Ако сложим термодатчика най-отгоре непосредствено под хранилката, тогава ще регулираме температурата не вътре в кълбото, а по неговата периферия.
При всички случаи за такива малки разстояния е задължително между нагревателния елемент и термодатчика да има слой алуминиево фолио, отразяващ инфрачервените лъчи. Ако го няма, термодатчика ще се лъже от инфрачервените лъчи и терморегулатора ще поддържа по-ниска температура от зададената.
Този разговор вече сме го водили. Целта на нагревателя в кошера е да поддържа общия микроклимат, а не температурата на кълбото. То е саморегулиращ се организъм, със своя система за обратна връзка и топлоотделяне, а ние само го подпомагаме.Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
А самото кълбо и рамките са достатъчна преграда за да попаднат директно инфрачервени лъчи върху термодатчика горе, под капака. Там е най-доброто място за мерене на обобщените параметри за микроклимата в кошера -температура, влажност и концентрация на СО2.
Май и двете позиции на датчика имат своето място, зависи каква е целта. Ако искаме да знаем какво се случва в центъра на кълбото с цел мониторинг на текущото състояние или друга някаква цел, тогава мястото му е в центъра на събитията. Ако обаче искаме да знаем какви условия сме осигурили в кошера и да ги оптимизираме своевременно - мястото на датчика е под капака. Аз бих избрал второто, надявайки се на още нещо: чрез набраната през годините на мониторинг информация подходящ софтуер коректно ще показва при какви външни условия и при колко силно семейство се получава измерената в момента стойност. Това би било валидно за точно определена конструкция на кошера, при добре следена мощност на нагревателя, коректни показания на метеостанцията на пчелина и т.н. Тоест, много неща могат да се постигнат, но за целта е необходимо да се натрупат изследователски данни поне за няколко поредни години, при различни пчелини и конструкции на кошери, след което да се обобщят и да се направят изводите. Впоследствие по-нататъшната практика през годините ще добавя все нови и нови данни, подобряващи интелигентността на софтуера и квалификацията на пчеларя. Подобно изследване със сигурност вече е правено нееднократно по света, само дето ние не знаем къде, от кого и дали данните са публично достъпни. Откриването на топлата вода ме притеснява, особено като си прочета свои предишни постове. Особено като знам, че вече компютрите управляват самолетите по-добре от пилотите.