Тия сервомашинки да не консумират като калорифери? Нахвърляй една схема как смяташ да си захранваш кошерите и да посмятаме.
Преглед за печат
Тия сервомашинки да не консумират като калорифери? Нахвърляй една схема как смяташ да си захранваш кошерите и да посмятаме.
Прикачен файл 1324
Ами това е схемата. Малко не си личи че свързването е паралелно защото съм нарисувал магистралния кабел с една линия а реално там е двойна линия за + и -.
Паралелно свързване на 30 консуматора на 5 волта dc ток по 0,2 ампера на консуматор. Общо около 5-6 ампера на 5 волта по жица дълга 25 метра. Консумацията е нищожна - общо за 30 машинки в момент на завъртане около 30 вата. Проблема е падането на волтажа на тези 25 метра понеже тока е dc.
Както при usb кабелите които са дълги по 5 метра, ако искаш по дълга връзка на usb трябва да вземеш usb кабел с усилвател. Това също междувпрочем е вариант, сещам се че такъв 5 метров usb кабел беше около 20 лева.
Едно време слагахме в офиса уеб камера която трябваше да снима на долния етаж и я свързахме с 3 такива кабела за 60 лева, по-скъпи от самата камера :)
Нещо не мога да включа в темата. Не загрявам какво трябва да прави тази електроника и тези моторчета.
Да управляват затварянето и отварянето на прелките. Виж темата по-горе.
@m_pchelari,
Смених в таблицата на Матеев сечението на проводника от 10 на 4mm2 и се получи следното:Прикачен файл 1325
Не зная точните параметри на машинките и как се държат на понижено или повишено напрежение, но това 4.4V не ми се струва критично. (ако е, входното напрежение на линията може да се повдигне още с 0.2-0.3V).
Ако трябва да го правя аз бих направил следното:
1. Избирам кабел 2хПВА2 4mm2 за захранването и 2хПВА2 1.5mm2 за управлението. Усуквам ги по двойки с дължина на линията между кошерите и го поставям в общ шлаух, устойчив на UV (може и термосвиваем). Зачиствам и калайдисвам краищата.
2. Избирам плътно затваряща се евтина пластмасова кутийка, която да събере необходимия брой инсталационни клеми от посочения тук вид (със замостване). Такава кутийка трябва да има под всеки кошер. От нея излизат проводниците за захранване на машинката (2хПВА2 2.5mm2) и за управлението (2хПВА2 1mm2) за кошера.
3. Намирам си едно ел.табло (от тези, в които монтират елетромерите по стълбовете ЕРП-тата) и го закрепвам максимално близко до първия кошер, от където ще тръгва линията. В него се монтират захранващия преобразовател и всичката друга електроника. До там подвеждам 220V/50Hz захранване и работата заспива.
Инсталационните клеми са нещо интересно, когато се стигне до там нещата да станат професионално може да влязат в употреба. Кошерите ми са в три редици по 30 кошера. Всяка редица има по 10 стойки с по 3 кошера на стойка. Така че перфектния вариант е да има изходи до всяка стойка и само слагаш дъното щракваш клемата и си готов, ама много вода има да изтече докато стане.
Днес модифицирах 3 дъна, утре ми идват буксите и ако ми стигне времето ще стане теста за синхрон. Захранването го реших окончателно: пускам 25 метра кабел на ac ток по редицата и на всяка стойка слагам ac-dc конвертор на 5 волта. Така ще работя само с тънки кабели 22 awg (0.33мм2), освен това е и най-евтиния вариант.
Не забравяй, че избраните от колегата машинки са аналогови, а не цифрови. При аналоговите машинки имаме електроника, организирана с операционни усилватели. Позицията на сервото зависи от съотношението на площта на положителния импулс към паузата. Тази площ се променя както от ширината на импулса, излъчван от контролера, така и от захранващото напрежение. С две думи - голяма разлика в захранващото напрежение ще предизвика големи разлики в ъгъла на позициониране на машинките.
И такаааа.....
В нормална ситуация всички машинки са в покой и гълтат много малък ток. Следователно падовете на напрежение са малки и всички са доволни. В един момент контролера прави промяна в дължината на импулса. Едновременно заработват много моторчета и дръпват от жицата силен ток. Близките машинки започват да се движат в правилната посока, но далечните се ошашавят, защото от раз напрежението върху тях се срива, площта на положителния импулс се променя, и те хукват да компенсират тази площ, не не в желаната посока, а в ОБРАТНАТА. Осмисли това, което го написах. По време на движение на първите машинки, последните ще имат поведение на кокошка с отрязана глава. Една по една първите машинки ще се позиционират на вярната позиция и тока през тях ще намалее, което път ще облегчи положението на последните машинки, защото тяхното напрежение ще се повиши. Това обаче ще смени посоката, в която се движат, напрежението периодично ще нараства и намалява, защото е функция на тока, и като цяло има голяма вероятност да изпаднат в АВТОКОЛЕБАТЕЛЕН РЕЖИМ с вложен в него случаен елемент за амплитуда и ъгъл на завъртане.
Всичкото това съм го виждал с очите си на модел на самолет с дължина само 2 метра и навързани 5-6 машинки в паралел на кабел AWG 22. Далечните машинки просто побесняват и не искат да се успокоят. Това е така с аналоговите машинки, които са страшно чувствителни на промяна на захранващото напрежение. По документи им дават от 4.8 до 5.2V и всеки самоуважаващ се моделист гледа да го спазва това, ако иска самолета му да лети и да не се разбива в земята.
Когато използваме цифрови машинки, нещата са много по-розови. При тях дължината на импулса се обработва не от операционни усилватели, а от едночипов микрокомпютър. Позиционирането е много точно и въобще не зависи от захранващото напрежение и от консумирания ток. Такива машинки издържат от 5V напрежението да падне до около 3.3-3.5V и въпреки това държат точно зададената позиция. Ако машинките на колегата бяха цифрови, както му препоръчах преди 20 постинга, нещата щаха да изглеждат по друг начин. Сеченията щяха да са много по-малки, защото цифровите машинки носят на много по-голям пад на напрежение и най-важното - не си променят позицията, когато напрежението се клати.
В случая говорим за грешка в глобалното проектиране. Колегата спести някой друг лев от покупката на машинките, но това ще му излезе през носа с проблемите, които възникнаха със сечението и с падовете на напрежение. И сега ще компенсира грешката със скъпи кабели с голямо сечение, и като цяло ще се е прекарал с много повече пари и загубено време. Както е казала народната мъдрост - ЕВТИНОТО ВИНАГИ ИЗЛИЗА СКЪПО.
:) така е, обаче аз съм взел само 3 машинки от 100 така че тестовете ще покажат. Аз ти вярвам като говориш ама друго е око да види ръка да пипне.
В такъв случай решенията са три:
1.Минаване към цифрови машинки;
или
2. Вдигане на захранващото напрежение на 12V и добавяне на DС/DC преобразователи; (това решение позволява включване на буферен акумулатор за аварийни случаи)
или
3. Допълнителен UTP кабел за управление и създаване на "мексиканска вълна" от по 8 машинки.
Каква е разликата в цената между аналоговите и цифровите машинки?
Супер. Тогава сега е времето да си направиш експерименти с изкуствено намаляване и повижаване на напрежението на машинките. Сега е момента да изгориш една от тях, за да си изясниш критичните граници на работа, а не това, което го пишат като параметри. Сега е времето да си купиш и от други машинки по една, за да може да си направиш сравнителен анализ. Както каза, нищо не става от първия път, но ще е глупаво да се набуташ с много на брой машинки, които не ти вършат никаква работа. Задачата е много специфична и трябва да се подхожда към нея с подобаващо внимание и с малко повече скептицизъм.
Ако ти кажа, че разработката на една нова паста за зъби струва на завода ни 20-30 хиляди евро и отнема 3-4 месеца - няма да повярваш. Все пак има само 3-4 детайла в нея и все пак ако ти изпратя списъка с нещата, които трябва да се свършат по тази разработка - ще паднеш под масата.
За съжаление електроника трябва да има във всеки един корпус, в дъното, в хранилката и в капака. Трябва да има и на стойката за кошера. Просто под понятието електроника в кошера аз и ти имаме различно виждане по въпроса. Аз си представям малки платчици с размер 2х2 сантиметра, имащи ги във всеки един корпис, и струващи под 10 лева едната. Ще мерят температури, влажности и други тра-ла-ла и ще си приказват по Modbys със сървъра у дома. Между другото днес постигнахме първия си малък успех - предадохме един стринг (буфер) информация на 200 метра разстояние на 470 MHz през 4 желязобетонни стени с платчици с размери 2х2 сантиметра и цена под 5 лева. Това според мене е началото на революцията в електронизацията на кошера и по-специално в комуникационната част.
Опитваме се да усвоим този модул: http://www.ebay.com/itm/SI4432-470MH...item20da489d3f
На снимката е 2 пъти по-голям, отколкото е в действителност.