Някой ще сподели ли впечатления за ефективността на опушването с тимоваросан и ековаросан? Двата препарата са екологични сръбски брикети за опушване на пчели срещу вароатоза. Миризмата на пушека е много приятна. Опушването става много бързо и лесно.
Преглед за печат
Някой ще сподели ли впечатления за ефективността на опушването с тимоваросан и ековаросан? Двата препарата са екологични сръбски брикети за опушване на пчели срещу вароатоза. Миризмата на пушека е много приятна. Опушването става много бързо и лесно.
Миналата година закупих от изложението в Плевен "Тимоваросан". Цяла пролет слагах от тях по 2 табл. в пушалката с гориво и опушвах. Не мога да кажа какъв им е противароатозния ефект, тъй като не съм имал такава цел. Бях третирал преди това с Оксалова к-на(02.01.2011), а на 12.03. поставих и ленти "Байварол". Наистина брикетите имат прекрасен аромат и при опушването с тях пчелите се държаха изключително кротко.
Браво vanHanegem!
Това е класически метод за стимулиране раннопролетното развитие на пчелните семейства, запасени с достатъчни количества мед, който ми харесва но лично не съм прилагал.
Какво е мнението ти за този ефект, имаш ли база за сравнителен анализ.
Можеш да споделиш и други наблюдения в тази връзка.
И аз от Плевен си купих таблетките тимоваросан и ековаросан, както и съответната за целта пушалка с плоска тръбичка, която се вкарва във входа на кошера за опушване. Загубих листовката с методиката за опушване, но по интернет я намерих на сръбски. Ако съм разбрал правилно, на всеки кошер се вкарват по 30 струйки дим. От една брикета се изкарват 600 струйки дим. Срокът на годност на неразопакованите брикети е неограничен.
"EKO VARO SAN" и "THYMO VARO SAN" са екологични брикети направени на основата на етерични масла и тимол. Лекарствата са разработени от известния сърбски пчелар и проф д-р по медицина Костадин Тричкович. Използват се като алтернативни средства за борба с вароатозата.
Сръбски продукт са и се използват много в Сърбия. В България е проблем използването им защото всичко което е сърбско не е разрешено за използване в България. По-точно както каза един тук във форума които се грижи за всичко това:
Тия ветиринарно-медицински препарати НЕ СА РАЗРЕШЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ в България.
НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ В РЕГИСТЪРА НА
ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ ЗА УПОТРЕБА
ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ПРОДУКТИ В
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
на основание чл. 290, ал. 1 от ЗВД,
актуализиран на 19.12.2011г.
Това прави тяхното разпространение незаконно.
Същите се разпространяват нелегално.
Трябва да се използват само препаратите които са разрешени: Варостоп, Варотом, тимол ОК итн.
Втори тук на форума които също се грижи за БГ препарати, ползва "Варостоп" и не е срещнал информация за резистентност към него.
Навсякаде в Сърбия може да се чуе: Ако есента не броим акарите на дъното на кошера на пролет ще броим празните кошери...
http://dox.bg/files/dw?a=bd31d84753
Това е една книга за алтернативните методи на борба с вароатозата.
Аналог на Bayvarol e Варостоп. Приблизителен аналог на Apiguard е Екостоп.
http://www.primavet.com/ekostop.php
http://www.primavet.com/varostop.php
Aналог на Apistan e Varotom.
Само като допълваща информация.
Колеги това лекарство беше споменато в една от дискусиите в групите на Агро.нет, но не напълно дискутирано за него.
Кажете мнение:
..."БИНЕНВООЛ, или в превод от немски ПЧЕЛНО БЛАГО е течност, която съдържа етерични масла, билкови екстрати, лимонена и оксална киселина, прополис и др. продукта е немски, но генералният му представител е астрйска фирма :
Imkerhof Salzburg / www.imkerhof-salzburg.at"...
Здравейте колеги,
Мисля тази година да третирам с "pirizin" нa BAYER, досега не съм го използвам цената му е 45 лв за една опаковка за 10 семейства. Другия вариант по бюджетно ориентиран е ВАРОСТОП за една опаковка 5.2 лв за около 3 семейства.
"Bayvarol"- а е 12,5 за едно семейство мисля че "pirizin"- а е приемлив като цена и качество. Но дозировката нещо не е я разбрах на едно семейство се дава от 10- 50 ml от приготвения разтвор много голяма ми се вижда границата 5 пъти да не ги предозирам ако и дам максималната доза и на слабите семейства.
Ако питаш мен заложи на варостопа. Имай предвид, че перицина влияе върху имунната система на пчелите. Иначе е добър препарат срещу акара. Но всеки сам взема решението.
Споделете мнения, дали е оправдано да пропусна пролетното третиране срещу вароатозата? Не възнамерявам да поставям намазана хартия на дъната и да броя акари. След месец ще има търтеево пило, което възнамерявам да изрязвам редовно след запечатването му. Дали тази мярка ще е достатъчна?
Мое мнение е че не е редно а се пропуска, работата със строително рамка само ограничава акарите, но не ги трепи на пълно. Те се размножават и по другото пило. Със строителната рамка просто махаш около 10-30% от акарите. Мисля че пролетното третиране е ЗЪДЪЛЖИТЕЛНО.
А колкото до избора на препарат аз тази пролет избрах Pirizin, искам да ги разнообразя малко да не е само ВАРОСТОП. като отчитам минусите Pirizin-a. Сръбските не вярвам по няколко причини - обективни не регистрирани в БГ , субективни мисля че не влизат по официални канали.- все пак всеки си преценява сам.
ДА. Аз през последните 5-6 години третирах само веднъж годишно (на есен), като от миналата минах на още по-лек режим. Това по никакъв начин няма да намали добивите от мед, но в първите 1-2 години към края на сезона в някой (20-40%) от семействата ще се забелязват повече акари. После това се нормализира (не важи ако всяка година си купуваш майките).Цитат:
Първоначално публикувано от valaz
Това единствено може да ти попречи при производството на майки в късно лято - семействата с по-високи нива на акарите са безполезни в това отношение - поразените от акара търтеи стават стерилни, а при силно опаразитяване не стават и за отглеждачи, тъй като акарите могат да поразят някой и друг маточник.
Вчера закупих ленти варостоп - лентата е тазгодишна партида - суха и едвам се долавя аромат на каквото и да е било.Още в началото лентите им бяха мокри - да не ползват нова революционна технология с която не сме запознати?Цитат:
Първоначално публикувано от donboneti
Днес стесних гнездата и сложих плаки с мравчена кисилина . Според прогнозата за времето и температурите за следващите 48 часа са подходящи за профилактика против кърлежа.
Да и при мен е така, но нямам акари. Естествено вместо по 2-3 слагам черири ленти. Ама това е най-евтиния, бърз и ефективен метод.Цитат:
Първоначално публикувано от Kiril8305
Вече се сбърках - мойте ги свих на по 4 рамки което означава , че на всяко междурамие трябва да сложа по една лента, а в упътването на лентите пише , че се слага по една лента през две рамки.
И като заговорихме за най евтиния начин кое му е евтиното при мен лентите на дребно в агроаптеката се по 6,60 пакета.
Пълна комедия то ама айде.
Преди седмица третирах против акара с Апихелт.Няколко пъти проверявам в дълбокото дъно на белия лист за паднали акари.Освен малки частици прашец и восъчни отпечатки акар не видях.Явно след есенното третиране с испарителя за оксалова киселина ефекта е бил повече от впечатляващ, то още тогава си пролича.Според мен това третиране което направих пролетта е било просто излишно.
Непрекъснато се пише за всякакъв вид препарати,пълнещи джоба на този и онзи.Няма лошо.През няколко поста се спомена и за някаква хомеопатия,която може би ви развесели.С риск да ми се присмеете и на мен,ще ви споделя нещо от разговора ми със един стар пчелар,обявен за пчелар на годината през 2007 или 2008 година,нещо такова беше.Та закакво иде реч.Той ми каза,че последно е третирал за акар с перицин преди 10 години.Методът е невероятно прост.Единствено се изисква да се използват мрежести дъна,като дървената част в основата на дъното е 6см от всички страни.А ето и самата манипулация.При всяко отваряне на кошера през активния период на пчелите,тои наръсвал в междурамията 50-70 грама бяло пшенично брашно.Попаднало по гърба на опаразитените пчели,и по точно по крачетата на акара,той не може повече да се задържа за пчелата носител и резонно пада долу. А от там и на земята.Извинявам се ако това вече е обсъждано,но просто не го видях в постовете по горе.
Има обаче споменато за наръсване с пудра захар, даже и клипове се пускаха. Действието е същото.
Мда.Възможно е,но е доста скъпичко .Като се замисля,цената на килограм пудра захър е окола 4лв.
Ако си я смелиш сам, ще ти е 2 пъти по-евтина. А и няма нужда да наръсваш по цял килограм на кошер. wink;Цитат:
Първоначално публикувано от Жоро$73
И ако паднат акарите,какво им пречи пак да се качат горе?Брашното нали не ги убива?
Чети внимателно колега, дъното трябва да е мрежесто.
Да,ясно ми е че падат на земята и точно това питам какво им пречи да се върнат обратно в кошера и съответно по пчелите и пилото.Тез акари не могат ли да се движат,убива ги температурата отвън ли,вятъра ли ги отнася някъде,нямат желание да се върнат ли?Това питам като паднат извън кошера,какво става с тях?
Умират. Те сами не могат да се качат обратно в кошера. Между другото мрежестото дъно е един добър помощник в борбата срещу акара.
ясно,благодаря за информацията!ще изпробвам на няколко кошера с брашно да се убедя сам в резултата
Да попитам и аз като новобранец.
Баща ми гледаше 5 кошера пчели, които тази пролет вече ги няма загинали са от акара а аз понеже се запалих по пчеличките и до няколко дни ще си взема едно семейство. Може ли изградените пити, който имат доста медец по тях да ги използват дали все още има жив акар по тях. Баща ми ми казва да си ги ползвам, че няма страшно ако си сложа и лентички ама като знам че и той е новобранец (2 години) като мен нещо ме хваща шубето.
Е няма ли някой, който да знае дали може или не.
Едва ли са загинали от акар, по скоро акара ги е отслабил и са загинали поради друга причина. Акара вирее в запечатаното пило, а след това паразитира върху пчелите. Няма работа в празни пити без пчели. Тъй че, ако восъчния молец не ги е нагризал питите можеш да ги ползваш.
Изчетох материала за брашното от борови иглички, димът от дива калина и лугата в захарния сироп.Цитат:
Първоначално публикувано от Бай Пчеличко
Звучи много хубаво. После дочетох и цялата тема до край, но не намерих коментари над това. Основно се ползват препарати. Пчелините ви са много големи и е по-удобно да се третира с препарат или...?
Като чета и за тези аромати и прочие, които не понасяли акарите, дали няма и някакво значение на какво място се намира пчелина? Иглолистна гора например :) .. Какво пречи и кошерите да си омажа със смола, щом толкова помага..?
Не можах и да разбера, откъде се пръква този акар? Четох за атомните бомби, радиациите и т.н. Добре, мутирал е, пчелите са станали по-податливи, дошъл е до Европа и БГ, но откъде се пръква и как стига до кошера? Само пчелите ли засяга, как се разпространява, ами ако в даден район няма пчелини, освен моя примерно?
Извлечено от тази статия:
http://www.struma.com/biznes/ot-kosh...irate-po_5726/
Някой правил ли е нещо подобно?Цитат:
Пчеларите в Сандански първи в България ще започнат да лекуват пчелите от най-страшния бич вароатоза с революционния руски метод без химия, без лекарства, по чисто термичен начин, така че акарите няма да могат да добиват резистентност към едно или друго пчеларско лекарство, както е сега. При термичния начин на лечение се използва специална центрофуга, в която пчелите наесен, когато температурата е между 8-10 градуса, или рано напролет и са на едно място се взимат от кошера, изтърсват се в центрофугата и започват да се загряват до 48 градуса. Кърлежите падат от пчелите и умират. Така пчелите, 100-процентово освободени от тях, се връщат в кошера, обясни Й. Филипов. Методът е патентован в Русия и Сандански е първият град, в който ще започне да се прилага.
Още не съм се натъквал на акари в моя пчелин.Март и август слагам варостоп и не мисля че акарите привикват с лекарството когато спазваш сроковете.Това със специалната центрофуга ми изглежда приложимо за пчелини до 10 кошера.
Това както и да го погледнем си е вандалщина спрямо пчелите.
в старите и дебели книги се пише за това че, акара никак не обича миризмата на копър и анасон.И че където има площи с анасон, в пчелните семейства не е открит акар.Това се потвърждава от редица, учени от цял свят, слабо известен факт е, че препаратите и лентите с който третираме имат извлек и екстракт именно от Анасон. Позамислете се върху това, потърсете инфо по книгите и нета, и съобразете как ще отреагирате срещу акара.Аз лично, между редовете, и по фланговете на пчелина ще засея анасон и копър.Дори и да не помогне кой знае колко, ще прави сянка, и ще има приятен аромат в пчелина.От опит глава не боли.
Доколкото разбрах, активното вещество в плочките ЕКОСТОП е тимол, което е латинското наименование на етеричното масло от мащерка.
Възможно ли е да има ефект срещу акарите, ако просто се използват стръкове мащерка - за натъркване, опушване и т.н.
А ако вместо плочки ЕКОСТОП ползвам памуче, напоено със закупено от билкова аптека мащерково масло?
Между другото, попаднах и на тази статия:
http://plamenvet.com/index.php?optio...mid=35&lang=bg
Между другото препарата ЕКОСТОП е един от тези със сравнително ниска ефективност срещу акара. Има някои особености при прилагането му по принцип трябва да е позатворен кошера, ако е на мрежа да се сложи нещо въргу мрежата за да не "изтича" препарата през широко отвореното дъно.
Всъщност екостопът въобще не работи. Миналата година го ползвахме наесен и се озовахме с огромна смъртност и 17% акар рано напролет. Пълна измишльотина е този екостоп.
До кошерите ми е градината на баба ми и тя беше засяла копър миналата година. Не съм забелязал конкретно въздействие върху акара, третирам си ги нормално, защото... знаете. Но миналата година копърът е хвърлил семе, безразборно разнесено от вятъра и тази година жената се видя в чудо. Страшен плевел се оказа и се наложи да му режем главите със семето, за да не хвърли пак. Падне ли семето, става гора от копър. Та да се внимава с копъра.
Ако сложа клонка копър под капака, какво ще стане с акара?
Колега не се занимавай с разни врели некипели , третирай си кошерите както е писано , за да не стане сетне работата зле.
С тия билкови чудеса да не се озовеш в първи клас , ползвай си лекарствата , за да не станеш ти следващия който ще повдигне въпроса за зимната смъртност или защо изчезват пчелите.
Първо си помисли добре в какъв филм ще се забъркаш и дали си струва.Ако искаш да пробваш пробвай само върху един кошер, но дано нямаш само един.
Личен пример с мен , не специално за акра , някъде пишеше сега не се сещам , че запарката от маточина и жълт кантарион успокоявала пчелите.По време на рапицата моите стават силно агресивни и жилят наред, по едно време се видах в чудо от комшиите и почнах да ги черпя с това чудо , но ефекта нулев даже тука във форума бях споделил и един от колегите ми се подигра , и аз му отговорих ,че ако е на моя хал няма да му е до подигравки.
ееее не, аз просто разсъждавах.Не съм казвал да слагате по кошерите и капаците от тези треви.Но нищо не пречи, да има засято около пчелина анасон и копър.По добре това, отколкото бурени разни.Пък ако има някакви плюсове, са добре дошли.
Не съм си и помислял да разчитам на това. Просто ми беше интересно дали някой е пробвал нещо такова. Мерси за съвета, все пак drinks;Цитат:
Първоначално публикувано от Kiril8305
gillan, нали това казвам, копърът е същински бурен. Превзема, покрива и съсипва всичко наоколо.
Поздрави колега , дано не сте се засегнал.Не съм искал да ви засегна, просто по някога избирам явно непохдодящите фрази , за което моля да бъда извинен. drinks;Цитат:
Първоначално публикувано от gillan
Цитат:
Първоначално публикувано от gillan
Цитат:
Първоначално публикувано от Kiril8305
споко, въобще даже и аз понякога не избирам точните фрази и става мазало :D :D drinks; drinks; drinks; drinks; Иначе и аз имам копър на 10-тина метра от кошерите, ама не му давам шанс да плъзне.По скоро баба ми и дядо ми, те поддържат двора хаахах.Иначе за сега мога да кажа че акар нямам, преди месец и нещо забелязах само 1 акар, в една отводка и веднага го унищожих заедно с пчелата, и веднага сложих ленти на отводката.
Здравейте. Споделете някакво мнение за тези препарати и начини за борба с акара.
1.За унищожаване на яйцата и ларвите се препоръчва опушване на питите през есента и пролетта със серовъглерод или формалин.
2.За унищожаване на възрастните въшки,т.е. за лекуване на въшливите семейства,се използва фенотиазинов пушек.
Върху добре разгорени въглени в пушалката се поставя 2-3г. фенотиазин,завит в хартия, и през входа на кошера на 2-3 пъти през 3-4 минути се вкарва по 15-20 равномерни струи пушек.
това как се прилага. С напръскване на питите или накапване между питите или по друг начин
След като вароа не понася температура над 48 градуса (която температура ползват в руската центрофуга), няма ли да е по-добре самият кошер да се загрее отвън до тази температура през октомври-ноември, когато вече няма пило, и да се поръсят пчелите с брашно от борови иглички? Няма ли пчелари от Сандански, които да споделят преки впечатления от работа с такава центрофуга?
Восъкът на питите е проблемен при температури над 48 градуса.
Затова руснаците греят само пчелите.
Руснаците винаги са били назадничави в много отношения. По-добре всеки от нас да си вземе по една маймуна да му пощи пчелите.
Пчелаството е отрасълът с най-много-регистрирани патенти(явно всеки пчелар се явява своего рода изобретател), като огромното мнозинство от които са напълно безполезни.
Става ми жал че у нас се изписват цели книги и се издават филми и се популяризират всякакви БЕЗУМНИ технологии за които западния пчелар вероятно никога няма да чуе, а тези които наистина работят трудно си пробиват път до широката публика.
Има стотици (към настоящия момент) примери които могат да бъдат дадени, но най-известния от всички е този на Джон Кефус. Ако има такъв който още не е чувал за него, просто нека не се хаби, мислейки си че знае нещо за вароатозата.
Основната цел на третирането не е ли да се унищожат акарите още от залагането на зимното пило /около 10 август/,с цел зимните пчели да не са наранени от акара?Вече 8г слатам по 2-3 линтички варостоп и варотом началото на март и началото на август и нямам проблеми,а колеги /блозо до мен/които не третират правилно ,имат!Цитат:
Първоначално публикувано от павликянин
Безумна технология за мен на първо място е Чорбич, след това идва тази с топлинната обработка на пчелите, зимното и пролетното подгряване на семействата, Венер, офф прегря ми главата.
Джон Кефус (John Kefuss) е един от тези пчелари при които проблема му с вароатозата се изразява единствено в това че няма достатъчно. За да поддържа селекционния натиск върху пчелите се налага да купува рамки с пило с високи нива на акари. Системата на мързеливя пчелар. В една от презентациите му е онагледено със снимка как практически се извършва селекцията му - заспал на полянката . Той е един от Големите пчелари, ученик на W. Rothenbuhler (откривателя на хигиеничното поведение и създава пчели устойчиви на АГ), F Ruttner и други. Има пчели и във Франия и в Чили ( за тези които може би ще си помислят че бизнеса му е в упадък). Той е един от малкото, през когото практически са минали всички видове препарати преди да получат одобрение да бъдат пуснати на пазара.
Въпреки това, той избира да не третира.
В гуугъл може да намерите още много
Скутелатор, Джон Кефус не го знам кой е, не ги знам и Големите пчелари кои са, за Гуглето нямам време, ама не съм обидчив, пък съм любопитен. И най-паче като заговориш за Изтока и Запада, за безумия и патенти, за изобретатели и широката публика. Та ми беше нужно по три пъти да ти прочета мненията и на Борислав репликата за да сгрея , че пак говориш за работа със селектирани пчели. Благодаря.
Мисля, че имаше една преводна статия за пчелина на Джон Кефус в Чили. Ако я намеря ще я сканирам и ще я пусна.
Най - просто казано, ако метода се приложи към някои етнически групи, ще го нарекат геноцид...въпреки, че аз лично съм "ЗА" :D
Е той хубаво ги оставя сами да се справят и да оцелеят сами ами ако нищо не оцелее?
Интересна теория..колега Александров можеш ли да качиш линк да прочетеме?Общо взето има истина в това макар че за подобна селекция трябва да се разполага с голям брой семейства ...и години,природата разполага с време дотогава обаче е рисковано да се приеме метода му с лека ръка ,условията и расите на пчелите са различни ,пашите също-предполагам чичко Джон няма слънчоглед като паша,дотогава трябва да се третира .Да наистина може да се мине с едно третиране наесен при нашите условия в комбинация със строителна но и за това трябва селекция във годините.
Щом има пчели във Франция и Чили и спи на полянката си е надвил на масрафа и все нещо ще остане от естествения подбор .Експерименти са правени и у нас -но ако една година мине номера то на следващата ще ни изиграе лоша шега.Всичко е относително..не смятам че скутелатор въпреки че подкрепя иновативните технологии изобщо не третира никога .Можем да правим селекция на наличните семейства (а и трябва) но при тези метиси с които работим резултатите не могат да бъдат затвърдени завинаги.Добри резултати са постигнати засега с отричаната като раса "родопска пчела"отчасти.Цитат:
Първоначално публикувано от Светозар Каменов
Ако успеем да зазимим силни семейства, мисля че ще се справим с проблема. Е, сигурно и някое третиране с етерични масла би подпомогнало за постигане на добри резултати.
някое е силно казано Евгени.подобни грандомански изказвания цитирани от "капацитети" биха могли да изиграят лоша шега някому wink; шегичка ..... :DЦитат:
Първоначално публикувано от evgeni.filimonov
И моите семейства са силни, но ги третирам против акара, задължително.
Мисълта ми е, че естествен подбор се прави трудно и бавно. Докато се придобие някаква резистентност от пчелите да не останат само празни кошери. Тогава няма как да се прави какъвто и да е подбор.Цитат:
Първоначално публикувано от Spens
Все пак щом има пчели значи е постигнал резултат, но ми е интересно как го е направил. wink;
Ако съм имал в предвид някаква селекция, то тя е близка до точно обратното на това което ти разбираш под това понятие. Смятам че съм доста умерен в изказванията си за да не бъдат те сметнати за някакъв вид реклама. НИКОГО НЕ КАРАМ НИЩО ДА КУПУВА. Нито пък някога съм казал "моите майки са най-добрите", както го правят други хора и после им сърбате попарата. Старая се да бъда максимално полезен, доколкото това е възможно от моя гледна точка, а не да си трая, както онези на които всеки толкова се радва да им стисне ръката и да се снима с тях "за спомен".Цитат:
Първоначално публикувано от jordanov
Това което прави Джон Кефус не е НАЧИНЪТ, а просто един от тях, най-известния от всички. Освен него и Weaver's, развъждането на свободни от химикали пчели трудно може да бъде наречено като "селекция". Да вземем например Kirk Webster , Michael Bush, Eric Erickson, Dee Lusby, Tess Arnold , Melanie Kirby и Mark Spitzig, John Jacob, Adam Finkelstain ... експеримента на Ingmar Fries( не са подредени по някакъв ред) и хиляди други като тях , които или не използват никакви препарати или само минимални третирания.
Но първо да се върна на Джон Кефус - методът му не се състои в "от утре спирам всички третирания, пък да става каквото ще". За да се научиш да ходиш, трябва първо да се научиш да лазиш. Няма никакъв смисъл да спреш още отначалото третиранията на семейства, които така или иначе няма да бъдат използвани за разплод. Да речем от 1000 (за предпочитане генетично стабилни, т.е. да не са мелези) семейства се избират малко над 100-те от тях с най-висока продуктивност, устойчивост на болести и хигиенично поведение ( т.е. тези които евентуално имат някакъв шанс да са такива каквито искаме), след което се спират всякакви третирания на тези 100 кошера (или още по-добре се поставят във възможно най-екстремните условия (ускорен тест)) . Това което ще остане са онези 10-ина майки които си заслужават 650-те евро/всяка (по толкова ги продава). Тратиранията на всички семейства се спират, когато те вече не са икономически оправдани (което при подобна агресивна селекция се постига за по-малко от 2 години)
Кое аз смятам за безумна технология? Ами нека да вземем например фактът че пчелите са малко по-устойчиви на високи температури отколкото акара и че той може да бъде премахнат от пчелите посредством "нагряването" им.
Почти съм сигурен че в състояние на безтегловност акарите не се размножават. Да, и какво от това?
Все още ли има някой който мисли че да загрееш кошера през зимата с повече от 10 градуса от температурата която той поддържа през лятото е умно? Все още ли има такъв който си мисли че да вземеш пчелите от кошер пълен с запаси, тогава когато те нямат пило и няма приток на нектар и да го оставиш празен е добра идея ?
Кое аз не смятам за безумна технология? Ами отговорът е много прост - това което ти дава най-големи приходи за сметка на възможно най-ниските разходи. Да, говоря за печалбата. Всичко в крайна сметка опира до това, независимо дали гледаш пчели с комерсиална цел или за удоволствие. Ако някой ви каже че отглежда пчели за удоволствие и предпочита тези, чието отглеждане му струва по-скъпо, НЕ МУ ВЯРВАЙТЕ.
Всяко нещо при пчелите има финансово измерение, дори и това да не те жилят пчелите може да бъде измерено във финикийски знаци. Не, нямам впредвид спестените пари от ръкавици и пчеларско облекло. Не ми вярвате? - Колко кошера според вас може да облужите за един работен ден ако всяко ваше движение е съпроводено със страх от ожилване? Кротките пчели се обслужват много, много по-бързо (освен когато имаме ограничен брой кошери - тогава е точно обратното, просто няма кой да ти "напомни" че е време да затваряш кошера ).
Идеята на работещата технология е да можеш да отглеждаш колкото се може повече производствени единици за същото или по-малко количество работа, по-малко вложени разходи и по-висок среден приход от производствена единица.
Кой от вас смята че да третираш е по-евтино? На година имаш поне едно допълнително посещение на пчелина заради третирането (при положение че се третира само веднъж годишно). А както често се случва, се извършва и по време на безпашие, разходките до пчелина могат да бъдат мнооого повече. Тотално икономически неефективно- също толкова, колкото да убиеш пчелите в тръвната за да им вземеш меда.
Знам че повечето от вас ви е страх, но повярвайте ми, вароатозата въобще не е проблем. Проблема са препаратите, не акара. Това е което исках да кажа още в началото. Ако преди 30 г се е налагало пчелите да се третират от реалната опасност пчеларя да загуби всичките (е, почти всичките), днес това съвсем не е така. Днес препаратите са като наркотик от който никой в действителност няма нужда, но продължава да ги купува от страх и лош навик. Морфина е обезболяващо, но когато се използва по-дълго отколкото е необходимо, предизвиква зависомост, която те кара да изпитваш болка дълго след като няма наличие на физическа такава, ако не си вземеш дозата. Истинският враг е самият страх. Пчеларя с десетилетия е научен да мисли че ако спре- край. Страхът се поддържа и от постоянното прилагане на препарати. Всеки от вас може да види, че когато третирането се преустанови акарите отново започват да се размножават. Но истината е че тези които толкова много препоръчват ротирането на различните препарати за да „уморят” акара, така и не успяват да постигнат по-ниски нива на акара от другите които използват акарициди в умерени дози. На практика се получава така че колкото по-малко се третира, акарите са по-малко. Да го повторя пак? Колкото по-малко се третира , толкова по-малко акари.
Акарицидите освен да убиват акарите имат и друг страничен ефект. Те са предназначени да убиват насекомо, което живее върху друго насекомо. Всички от тях подтискат имунната система на пчелите в различна степен, а освен това създават благоприятна среда за бързото размножаване на акара, както опожарената нива - за плевелите. Дори и да имате в пчелина си пчели, способни сами да се справят с акара, докато има акарициди в кошера , те няма да се различават съществено от останалите. Много е вероятно техните способности да бъдат подтиснати от наличието на даден акарицид. Ако искате да ги откриете, първата задача е да оттървете кошера от всякакви остатъчни вещества от тях.
Ако сте от онези пчелари които имат разнообразен генетичен материал в пчелина си ( т.е. пчелите ви са от дядо ви и баща ви или нечий друг дядо, а не наскоро закупени от някой майкопроизводител) , вероятността 10-20 % от тях да бъдат достаъчно устойчиви е съвсем реална. Това което трябва да предприемете е да оставите достатъчно дълъг период между третиранията. НЕ ТРЕТИРАЙТЕ ДОКАТО ТОВА НЕ СЕ НАЛОЖИ. Идеята тук е да поддържате по-малко акари в кошера отколкото са „бълхите по кучето”, няма никакъв смисъл да се опитвате да ги изтребите до крак. Ако сметнете че са прекалено много (ако ги забелязвате значи са достатъчно)– третирайте ( за предпочитане с тимол или ОК) или сменете майката, но не и преди да сте видяли доказателство за наличие на акари. Когато казвам да се третира, имам в предвид само кошерът(-ите) които имат нужда от такова, а не по норматив. Така ще останат онези 10-20 % от кошерите, които няколко години не са получавали никакво третиране.
Ако избирате да отглеждате майки от икономически най-ефективните за вас семейства (не задължително най-устойчивите) и оставяте същите да си произвеждат търтеи на воля, останалото (SMR, VSH и другите „екстри”)си идват по съвсем естествен път . Е, поради чисто операционни причини така или иначе ще ви се наложи голяма част от майките да се оплождат на място различно от пчелина ви, някакъв контрол върху бащината линия, няма как да бъде избегнат.
Всеки от вас с изборът който прави(не прави) всеки ден коя майка да живее или да умре така или иначе извършва някаква селекция. По-добре е поне да я прави правилно, хем струва по-евтино, хем последиците няма да се налага да ги поправя повторно.
Някои забележки
Акарът прави търтеите в голяма степен стерилни.
Младите майки като цяло имат по-силни феромони и се справят по-добре с акарите.
VSH – когато го забележите – не, това не е нов вид болест.
Много от факторите влияещи върху популацията на акара не са генетично обусловени.
Акарът също може да бъде по-малко вирулентен.
Генетично обусловените фактори на резистентност също се влияят от околната среда. При неблагоприятни условия на отглеждане, някои от механизмите не се проявяват.
Стига ви толкова, че ще напиша книга. С практиката ще научите и другите особености. Тук номера не опира толкова до селекция, колкото до начин на гледане на пчелите.
Това е твой цитат от раздела за статиите
[url]quote="scutellator"]http://s17.postimage.org/5y8fyu4dn/untitled.jpg
Това ограденото с червено ти ли го направи ? Щото точно това разбирам под селекция като заговориш за някой от Големите. Скъп и дълъг процес, далече от практиката, подчинен на правилата на маркетинга /подремване на полянката, хе-хе/ и колкото по-висока цена на крайния продукт - толкова по-добре. Програми, проекти, фондове - пари има, трябва да се харчат.
Това което си написал в предния си пост е много по полезно за мен, а предполагам и за колегите от форума ако ще и цяла книга за Джон Кефус да беше превел. И понеже благодарение на теб ставам почти убеден привърженик на минималните третирания да ти се похваля - тая година пролетта им спестих ВМП, много добре се представят досега, ама пусти страх, взех че им сложих по три ленти Варостоп. Ще видим догодина какво ще правим. Благодаря още веднъж.
Скутелатор, какво стана с намерението ти да третираш само с тимол? Мисля, че миналата година пишеше за това си намерение. На какъв етап си от третирането срещу вароатоза, тъй като доколкото си спомням, до миналата година съм чела, че третираш с варостоп?
Разпитвам те, за да разбера в каква степен прилагаш методите на Джон Кефус.
Аз съм вече няколко години на тимол и оксалова киселина. На практика третирам това поколение и следващото, което ще презимува. С тимол третирм веднъж седмично четири седмици подред.
Много по-лесно е да сложа лентите и да забравя ... да ги махна... wink;, както правят някои. Така си отглеждат устойчиви акари, а не устойчиви пчели.
iris, кога и как третираш с ОК?
Колега Йорданов, селекцията при пчелите винаги се е вършила от обикновения пчелар (изключвайки мнозинството от тези за които пчеларството е само хоби), и до голяма степен винаги ще бъде така. Всеки пчелар на който от това му зависят доходите, винаги ще бъде тласкан да върви напред (по чисто пазарни механизми). Всеки който може да отглежда майки, може да извършва и селекция. Няма как резистентна на вароатозата пчела ,например, да бъде получена от програми финансирани с пари от компаниите произвеждащи акарициди. Няма как един научен работник да селектира по-медоносна пчела, седейки зад микроскопа. Трябва да си постоянно сред пчелите. Пчеларството е трудоемко и е невъзможно да си пчелар на 14-часов работен ден и научен работник едновременно. Колкото повече кошери - толкова по-голяма база за сравнение (избор) ( едно е да избираш Мис "Перник" да речем, и друго Мис "България")
Научните работници имат функция да съветват и наставляват, а не като изпълнители на дадена селекционна дейност (тя е от практически характер, а не теоритически)
Това нашето , си го има само при нас.
Колега Ирис, в момента тимола го използвам само като добавка в сиропа (ленти последно слагах есента на 2010) , и ОК само там където се наложи (постоянно вкарвам нов генетичен материал, та понякога излилзат и такива дето правят повече акари).
Заради VSH -то си позволявам тимол, че дори "прегрешвавам" и с ОК в отделни случаи, иначе изяждат пилото в килийките с акар. Ако не друго, намалява производителността.
Добре, колега Скутелатор, напълно съм съгласен с теб, само едно малко въпросче имам. Не смяташ ли, че всички тия на които им изписа имената на български и английски през последните дни все си оставят по нещичко скрито ? Нещо, което не само че не достига до "широката публика", ами даже и не прескача "желязната завеса" около най-близките им сътрудници/помощници? Склонен съм да мисля че това не се отнася до хората живели преди ХХ век.
Благодаря, Скутелатор.
Би ли обяснил за изяждането на пилото, моля те.
Змей, третирам приблизително по първата рецепта за оксаловата киселина /тази без захар/. Всеки път чета, преди да третирам, защото от едната до другата година забравям как беше.
30 или 35 грама оксалова киселина на литър топла дестилирана вода. С накапване в междурамията по 5 - 6 мл на междурамие. Не вадя питите, а отгоре накапвам пчелите в междурамията със спринцовка. Разтворът за накапване да е около 36 градуса. През ноември или декември при температура на въздуха над 4-5 градуса.
http://s10.postimage.org/vqjmld2w5/image.jpg
Отговорите на въпросите ти са: ДА. ДА. и НЕ.
Да не си мислиш че някой който е хвърлил наколко десетки (в някои случаи и повече) хиляди евро за генеттичен материал за да достигне до определена пчела, би те оставил да минеш по-лесния път. Купуваш си няколко майки от по над 150 евро за да "хванеш дамъзлъка", заливаш пазара с качествена стока и почваш да се тупаш в гърдите? Тук ситуацията е такава че и двамата трябва да останете доволни. Някои неща винаги ще си останат тайн и точно това е нещото коеторано или късно пак ще те върне при него.
Освен това има неща които просто няма как да бъдат обяснени с думи, а е път през който всеки сам трябва да премине. Необходим е опит.
Би ли обяснил за изяждането на пилото, моля те.
http://s13.postimage.org/6q1tvbrw3/ipm2_3.jpg
http://s10.postimage.org/yu4kd4745/VSHremoval.jpg
http://s10.postimage.org/6mctwbsp1/ipm2_4.jpg
http://s16.postimage.org/jdqbg1ce9/ipm2_5.jpg
http://s18.postimage.org/j3fmsduid/V...comparison.jpg
Снимките са от интернет.
Копелетата откриват килийките със акари способни да се възпроизвеждат и ги разпечатват като може (или не ) да отстранят частично пилото заедно с акарите. Във втория случай може само да разпечатат пилото без да премахват какавидата. Това пречи на възпроизводството на акара, тъй като той сам напуска килийката. Според мен това е по-добрия вариант. Виждал съм семейства за които само това е достатъчно.
Не мога да ви покажа снимка, но акарите не влизат произволно във всяка работническа килийка. Когато пчелите разпечатват местата където има акари лесно може да се видят поразените участъци. Колкото по-хомозиготна (близкородствено развъждана) е майката, толкова по-ясно се вижда. Виждал съм участъци големи колкото капачка на малко бурканче с премахнати капачета, а на други места по същата пита - нищо. Пилото също отделя феромони, които го правят по-атрактивно (или не) за акара ( от там и участъците. вероятно неподходящ търтей?) . Има работническо пило върху което акара тотално отказва да се възпроизвежда (имам впредвид да атакува).
При няма доминантност, а е полигенен белег - колкото повече гени има, толкова по-силно се изразява ( подобно на нюансите за цвят). Ако майката носи достатъчно гени за да се прояви това качество, няма значение с какъв търтей ще се оплоди и обратното.
Обаче колкото по-силно се селектира за това качество (след като се прескочи определена граница), толкова способността да отглеждат пило и да поддържат силно семейство намалява ( да не кажа почти изчезва).
Има още 10-ина познати механизма на резистентност.
Аз ползвам рецептата за ОК която писах във форумите. Захарта в разтвора се използва единствено за да държи Ph- то в норма , защото водата така или иначе се изпарява, повишавайки киселинноста на разтвора.
Тоест, слагаш тимола и оксаловата киселина, за да не си изяждат пилото, така ли? Заради развитото си хигиенично поведение спрямо вароа /VSH/? Предпочиташ да третираш и да се освободят от акарите преди да си изядат пилото?Цитат:
Първоначално публикувано от scutellator
Глупаво а? Създаваме си целия този труд да селектираме устойчива на акари пчела, а после пак я третираме? ....При линейно развъждане използваме близкородствено съешаване, което няма как, предизвиква прошарено пило, а после търсим тази измежду всички със перфектно изглеждащо пило, без пропуски? .... Създаваме пчела неспособна дори да се възпроизвежда по естествен път (т.е. като умре майката ако не му се постави друга, умира и семейството), дори такава неспособна сама да отглежда пило, а я използваме за разплод?
Пълни глупости-колегата вярва на всичко написано в интернет,дотука от изнесеното на снимки виждам само гладуващо семейство -къде е медовия венец???Даже на едната май се вижда и варовито пило.Ще измучат сока от какавидите но когато са гладни ..и ако изхвърлят тези пчели би следвало семейството да чисто вече но все пак казва че третира? Близко родственото размножение не е проблем при пчелите ,даже утвърждава техните показатели,щом толкова години пчелите в един регион си съществуват ,партеногенезата отдава го е доказала. wink;
и това не е вярно -пило от рамка до рамка и то от пчелин който е създаден почти от един кошер!?Цитат:
Първоначално публикувано от scutellator
http://upload-pictures.info/thumb-12A1_503E6CF9.jpg
Глупаво, странно, куриозно, безсмислено - не знам как точно се нарича това. Но както и да се нарича, има хора, които живеят добре от това, както се разбира от написаното от Скутелатор. Явно има смисъл за някого.Цитат:
Първоначално публикувано от scutellator
Ще се опитам да си представя, какво става с акара, като излезе от килийката на изядената какавида. Сигурно се покатерва на друга пчела, изчаквайки да попадне в нова килийка на пило, където ще се размножава. Ако са толерантни пчелите, това означава???, че те ще си съжителстват с голямо количество акари, докато тези акари се намножат до такава степен, че уморят пчелите по един или друг начин. А ако са устойчиви пчелите, означава???, че пчелите сами ще се самоизядат, изяждайки пилото си?
Не можем да надскочим и да сме по-велики от Природата. Селектирани за устойчивост или толерантни към вароа или неселектирани, се налага да бъдат третирани пчелите, за да им помогнем да оцеляват. Само трябва да уцелим точната доза и точното средство за третиране.
Така ми изглежда на мен картинката, която описа Скутелатор.
Радвам се че си намерил повод да се похвалиш, но щом го поставяш в контекст на линейно развъждане, би ли споделил коефициената на инбридинг на пчелата която си снимал? След като ти са известни и бащината и майчината линия , не би трабвало да е проблем.
Моите ги държа между 0,250 и 0,5 (тези които са за мед), а скоростта на инбридинг за поколение е обикновено 1/8( като до сега съм прибягвал до съешаване майка-дъщеря само 4 пъти, което е 1/4)
За бащина линия обикновено използвам такава с коефициент близък до 0,5 или за предпочитане по-висок.
Имам и пчели от линия с коефициент близък до 0,8
Ирис, просто исках да кажа че нещата не са черно-бели. Ако бях ти отговорил с прав текст, масово щяха да започнат контра-коментари, оплювайки ме по един или друг начин.
Главаната ми цел е да максимизирам икономическата ефективност. Ако правя нещо, то не означава че е практика, нито пък отделен случай. И във двата случая е провокирано с оглед на икономическата ефективност.
Ще се опитам да си представя, какво става с акара, като излезе от килийката на изядената какавида. Сигурно се покатерва на друга пчела, изчаквайки да попадне в нова килийка на пило, където ще се размножава.
Акарът не може да живее вечно, обикновено той живее толкова колкото да остави поколение. В повечето случаи след като бъде изкаран от килийката, бива изхвърлян извън кошера(което не е задължително), сам пада на дъното, или умира.
Устойчивите на акара пчели всъщност много успешно се справят в борбата с него - когато умишлено се поставят заразени с акар пити (или майката се постави в бъкащ с акари кошер) акарите доста бързо намаляват и достигат равновесно ниво.
Хигиената при пчелите е първата линия на защита.
Означава ли че селективаните за хигиеничност пчели ( и проповядвани като силно устойчиви на болести) , при наличие на АГ семейството по-бързо остава с много малко люпещи се пчели и накрая умира? Това го може и гнилеца!
Ако са толерантни пчелите, това означава???, че те ще си съжителстват с голямо количество акари, докато тези акари се намножат до такава степен, че уморят пчелите по един или друг начин.
Не, просто толерантните пчели имат по-висок праг на поносимост. Те биха оцелели при нива на акара, при които останалите пчели биха загинали.
Селектирани за устойчивост или толерантни към вароа или неселектирани, се налага да бъдат третирани пчелите, за да им помогнем да оцеляват. Само трябва да уцелим точната доза и точното средство за третиране.
Кога за последно някой от вас е третирал за акароза (трахеен акар)? Или пък някой от вас да е виждал мехурчест гнилец на живо? Аз да - и за двете.А може би няма кошер в България където и двете неща да не присъстват (без да предизвикват заболяване)...
Според мен акарицида който пчелите сами са "синтезирали" се нарича перга. Та бих искал да ви попитам , какво количество перга имате в кошерите си през есенно зимния период.?
Скутелатор, мисля, че много малко хора /аз поне не съм от тях/ разбират нещо от генетика или селекция, така че не би трябвало да се страхуваш много от оплюване и контра въпроси. :D
Благодаря, че направи картината по-ясна.
А по повод прошарването на пилото от снимките, които пусна Скутелатор: като видим такова прошарване в семействата си, хич да не се притесняваме, може пък да сме си селектирали силно хигиенични пчели. wink;
И в двата случая прошарването е признак за наличие на проблем. Когато то е предизвикано вследствие на хигиенично поведение и наличие на някаква болест, то би трябвало да отшуми сравнително бързо.
Както и да е, и в двата случая е необходимо семейството да се погледне по-обстойно.
За да се тестват пчелите за VSH или трябва да им се добави пита с акари или да се изчака достатъчно дълго, акарите да достигнат определено ниво преди да започнат да се задействат механизмите против тяхното възпроизводство (което не винаги е надеждно)
Здравейте колеги. Днес се порових из нета за да разбера с какви препарати мога да си третирам пчелите и вниманието ми грабнаха Варостоп,Варотом и Екостоп. Та въпросът ми е добре ли е за пчелите примерно всяка година да ги редувам тези препарати с цел пчелите да не придобият някаква форма на резистентност или мога с всеки един от тях да ги третирам постоянно т.к. според мен те са за една и съща цел. Само искам да допълня ,че тази година си третирах кошерите с Перицин.
Поздрави !!!
Когато третираш в точното време и вадиш лентите когато трябва,ако третираш с ленти,няма резистентност!Аз съм много доволен от варостопа! На спазваш опътването и готово!Не виждам смисъл да го сменям при положение че не съм виждал акар ,откакто Търговишката фирма БИЛАЙН ми продадоха първите отводки през 2003г.
Кога успя да ги третираш с Перицин? С този препарат се третира при липса на пило - ноември.Цитат:
Първоначално публикувано от Добрин_М
Ами по съвет от друг пчелар
В инструкцията за употреба го пише ясно. Не се съветвай вече с този пчелар - той не е по-компетентен от теб!Цитат:
Първоначално публикувано от Добрин_М
Добре колега вече внимателно ще преглеждам листовките, а за другите препарат ще ме посъветваш ли как да постъпя ?
По същия начин - спазвай стриктно инструкциите на производителя!Цитат:
Първоначално публикувано от Добрин_М
Преди няколко години установиха синергичен ефект между препаратите кумафос (перицин) и флуметрин (варостоп), което повишава в пъти токсичността им за пчелите, отколкото ако биха били използвани поотделно. Това означава че когато веднъж вече си третирал с един от двата препарата и имаш намерение да ползваш другия ,автоматически трябва да ти светва една голяма червена лампа в главата.
Варостопът е за времето си се явява "сребърния куршум" - висока ефективност и минимални странични ефекти за пчелите. Колкото и да се опитват да намерят следвашия "сребърен куршум", по мое мнение, това никога няма да стане. Докато варостопа (или варотома) работи, просто не го заменяй с кумафос (изключително вреден за пчелите) или амитраз (канцерогенен).
Тимолът и ОК винаги си остават алтернатива (както и мравчената киселина), но и те си имат своите грозни негативи, особено ако се прекалява с тях.
Абсолютно точно колега scutellator!Не мога да си обясня:как има още хора които използват приматски препарати като Перицин?
Ако трябва да бъдем точни, кумафосът (перицин) е създаден да бъде заместител на флувалината, тъй като се очаквало рано или късно първия да спре да действа (какъвто е и случаят на много места към днешна дата ). На теория (след като се явява нещо като "следващо поколение" акарицид)се предполага, че би трябвало да е по-щадящ пчелите и човека, но уви - точно обратното.
На флуметрина му е било необходимо повече от десетилетие докато първите сигнали за резистентност на акарите към него да станат факт, на кумафоса отнема почти 3 години. Това че още акарите не са масово резистентни към него се дължи главно на факта, че той е от сравнително скоро време на пазара.
С "Перицин" се третираше още през 80-те години на миналия век.
Перицина ни го пробутва отново "Байер".Сега е "безвреден" ,защото само едновремешния български е бил отровен и опасен.Тя химията ,една ама...
Германците дали си хапват "кумафос"? А за "Перицин" знам от 1989г.Може и по-стар да е.
В старото списание, пчеларство Перицин се споменава още края на 70-те и началото на 80-те.Цитат:
Първоначално публикувано от зуница
FLUVALINATE
ORIGIN: Zoecon Crop., 1980.
COUMAPHOS
ORIGIN: BayerAG in Germany, 1958.
Wow. От времето на ДДТ-то и бионабола. Добре е човек от време на време да научава по нещо ново. На американския пазар, обаче е регистриран за употреба за пчели чак около 2000- ната.
"...Затова Ритер (1997)настоява:с всичко,което направим за унищожаване на акарите преди месец юли помагаме на зимните пчели.С по-късното лекуване помагаме на пролетното развитие на пчелите през следващата година.След две години през 1999г. Ритер подчертава,че най-важното от всичко е да започнем унищожаването на Вароа толкова рано,колкото е възможно в пчеларския сезон.А кога е това? Това са месеците на интензивно развитие на пчелните семейства-април,май,юни.В този период ако не се предприемат мерки за лекуване,90% от женските акари се намират в запечатаното пило и в края на юни не предугаждат катастрофата,която чука на вратата. Чак през юли и август,когато пилото намалява,все по-голям брой акари се заселват във все по-малкия брой килийки с работническо пило,като резултатът е повредени ларви,от които се излюпват зимните пчели.Животът на тези пчелни семейства се съкращава,защото в килийките с какавиди понякога има и по 10 Вароа,а кошерите ,пълни с мед,остават без пчели.Според Милеек и Мелник женските акари през зимните месеци февруари и март не се размножават и по това време 92-96% от пчелното пило е здраво.Акарите са върху пчелите,в запечатаното пило има яйца от Вароа,но те са безплодни,затова този период е благоприятен за унищожаването на акарите по пчелите." стр. 79,80,"Здрави пчели в 21 век" ,Й.Кантар
Няма да ти отговоря на този въпрос, и без това предразсъдъците трудно се премахват.Цитат:
Първоначално публикувано от Пламен Ганев
Ще засегна друг въпрос - Възможно ли е да не се третира напролет ? или Възможно ли е да се третира само веднъж годишно ? - Правилно или грешно, отговорът е ДА.
Небесата няма да се срутят, нито ще дойде края на света, нито ще се случи някое друго апокалиптично събитие ако се пропусне третиране. При положение че то е с достатъчно висока ефективност, най-вероятно ще изминат повече от 12 месеца преди да отново да станат видими някакви признаци за наличие на опаразитяване.
Не забравяйте , по-важното е не да убиете акара, а да запазите пчелите живи.
С повече химия по-скоро първо ще убиете пчелите , отколкото да унищожите акара. В тази игра пчелите винаги ще бъдат в много по-неизгодна позиция.
Колега,scutellator,би ли споделил моля,как точно постъпваш при опазването на пчелите ти от акара?Кога и с какво третираш,колко пъти и т.н.
Оставам с впечатлението,че в твоя пчелин няма нито един акар и то при положение,че не третираш с нищо.Или не съм разбрал правилно.Сподели.
От 2004 както почнах да отглеждам пчели ,нито веднъж не съм третирал ,на пролет
Колега scutellator,как ще забавиш популацията на акара,ако не третираш пролетта?Аз поставям лентите средата на март и ги държа до началото на рапицата-горе долу до 20 април.Края на юли-началото на август с ваденето на слънчогледа,правя основен преглед на с-та за гницилови заболявания,запаси,акари и поставям лентите.На нито един преглед не съм видял нападение от акари!Познавам колеги на които им свидят по лев два на кошер за лентички и после мрънкотят-слаби са ми,нямат мед и т.н.До този момент,никога не бях отварял кошер ноември,но заради тази психоза тук във форума отворих пет с-ва и ги прегледах за акари.Е,нямат нищо!