Хумор, Шеги, Вицове

Ловец застрелял мечка.Тъкмо извадил ножа да я дере и някой го тупа по рамото:
– Защо ми уби жената, бе? Сега да те ям ли, или да те таковам?
Ловецът, естествено, избрал второто.
Ядосан, на другия ден ловецът направил пусия, гледа нещо мърда, стреля и какво да види – малко мече. Тъкмо вади ножа да го дере и… пак мечокът зад него. Повторила се първата ситуация.
Бесен, ловецът купил тротил, намерил мечата бърлога и я взривил. Тъкмо потривал доволно ръце и пак една лапа го тупа по рамото:
– Е, сега какво си избираш?
– Ами… да ме таковаш!
– Абе аз не мога да те разбера! – рекъл мечокът – Ти ловeц ли си, или си педераст?!

(по повод смяната на никовете):
Един мъж се казвал Иван Гъзибаров и изобщо не си харесвал името.....и решил да отиде в общината да попита дали може да си смени името.....казал си болката човека, и му казали да дойде след 2 седмици - да проверят в архивите как стоят нещата...и след 2 седмици идва нашия човек..и му казват:
- Еми добре - няма проблеми, кажете как искате да Ви е новото име?
- Стефан Гъзибаров.

Македонец , бие синът си :
-Абе , двойка по математика , дека е голяма наука разумем . А , двойка по македенска история , дека е две странице не разумем .

От една зоологическа градина изпуснали мечока да избяга. Започнали да го търсят тук-там, навсякъде. Не могат да го намерят. Накрая дали телефонен номер, ако някой го види, да се обади. Един ден звъни една бабича и какзва, че е видяла мечока. У тях е и се е качил на едно дълво. От зоологическата и казват да наблюдава мечока и да чака, те ще изпратят ловец да го хване. Сяда бабичката на един стол и чака. Идва ловеца, носи пушка и води едно куче.
-Бабо, къде е мечката?
-Ей там горе на дървото.
-Слушай сега бабо. Аз ще се кача на дървото и ще бутна мечока. Той като падне, Шаро ще го захапе за мъдурите и ще го завлече в зоологическата. Ти дръж пушката и чакай тука.
-Добре. рекла бабичката. Ами тая пушка за какво ми я даваш?
-Ако нещо се обърка, и аз падна преди мечока, ЗАСТРЕЛЯЙ Шаро.

На 1 февруари празнувахме Св. Винетка Обирджийка .

- Шефе, трябва да ми вдигнеш заплатата.
- Защо?
- Защото три големи компании се интересуват от мен.
- И кои са те?
- Топлофикация,ЧЕЗ и Виваком.

Перничанин отишъл на врачка. Тя го погледнала, погалила го по корема и му казала:
– Ще проходиш!
– Бе, да те е*а и у врачката, па я си одим!
Изнервил се, станал и си тръгнал. Излязъл навън и що да види – голфа му го няма.

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

Здравей Матеев!
Габровец си спира такси.
- Колко ще ми вземете до Централна гара?
- Десет лева.
- А за куфарите плаща ли се?
- Не.
- Добре, закарайте ми куфарите, а аз ще изтичам набързо.

Приятелска компания шотландци върви по улицата. По някое време стигат до една кръчма.
- Момчета, хайде да се напием! За приятелството ни! - провиква се единият.
- Хайде! - викат другите и влизат. Само един стои настрани.
- Какво става, защо не идваш?
- Абе нямам пари в мене...
- Нищо бе, идвай! Никой не те кара да пиеш.