Когато започне пашата,тогава се прави налитане.
Преглед за печат
Когато започне пашата,тогава се прави налитане.
Това добре, но как се определя момента на превключване? Визуално, на слух или по нещо друго? Как да разбера от разстояние, че трябва да подам команда за превключване?Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Обикновенно налитане се прави около обед,когато повечето пчели са извън кошера на паша.
Въпроса ми е дилетантски, тъй като не съм пчелар, но какво се разбира под "налитане"? Дай алгоритъма, който трябва да се заложи за такава автоматизация.Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Корпусна технология.Двусемеен кошер.Долното семейство-основно,горното помощно.Снелгровата дъска служи за таван на долното и дъно на горното.От горното се отнема летящата пчела в първите 1-2-3 дена от началото на пашата,через отворите на СД.Има много инфо в нета за работата със СД.
ОК. Ти ми кажи кога да завъртя ръчките, без да ходя на пчелина, останалото го остави на мен.Цитат:
Първоначално публикувано от Ангел Йосифов
Да наистина много подходяща за ел. задвижване. Много частен случай обаче, едва ли са много пчеларите ползващи такива дъски. Също и като проблем ми се струва подвижността на таблата (местенето и по различни кошери), ако има моторче и кабели по нея ще е по-трудно местенето й. Евентуално с вградено моторче и батерии в самата табла, но при условие че се превключва само веднъж в годината дали ще е оправдана инвестицията.
Двусемейното отглеждане предполага използването на СД при всеки кошер-демек всеки кошер си има СД.Освен това пчеларят,който си е избрал подобна технология,не разчита само на една паша,а поне на 4.Преработката на дъната е елементарна-махат се клиновете и пред всеки отвор се монтира прелка-капак.
Матеев имам нужда от една консултация дано да следиш темата. По снимката долу имам 2 въпроса.Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Прикачен файл 1322
Колко дебел кабел в AWG ми е нужен за да захрани 30 сервота с консумация около 200 мА в пиково натоварване, като кабела ще e дълъг около 30 метра? Намерих много таблици и все различни данни дават. Примерно за 20AWG дават от 1,5 до 7 ампера.
И второто ми питане е с каква букса да свържа 18AWG с примерно 22AWG за всеки женски конектор. Тоест женския конектор с кабел 22AWG трябва да се свърже с дебелия основен кабел който ще е около 18AWG?
Мерси предварително.
При тебе проблема не е в издръжливостта на кабела, а в неговото омично съпротивление, което създава пад на напрежение. Ако просто се изчислява електрическа инсталация, норматива е от 4 до 6А на кв.мм кабел. Но това е с цел кабела да не прегрява. Ако търсим минимален пад на напрежение, тогава сечението на кабела трябва да нараства дотогава, докато намалим този пад до исканото от нас ниво. Няма как - ще се наложи малко да посмяташ. Ще ти дам началните данни и методологията.
Съпротивлението на един меден проводник със сечение 1 кв.мм и дължина 1 метър е 0.0168 ома. Запомни го това число. От тука нататък пропорционално увеличаваш това съпротивление с нарастване на дължината и с намаляване на сечението.
Относно сервомашинките - те се захранват с напрежение 5V, като диапазона на устойчива работа е от 4.8 до 5.2V. Ако захраним единия край на линията с 5.2V, трябва така да изчислим сечението, щото на другия край да не пада по-малко от 4.8V. Тъй като имаме разпределен товар по дължината на линията, сметките на ум са невъзможни. Ще се наложи да се стъкне една табличка на ексел. Ще гледам тази вечер да я направя и ще я публикувам.
По въпроса с отколоненията от трасето - няма лесен начин да го направиш с куплунзи, защото снадката ще е подложена на климатични въздействия. Аз лично бих предпочел запояване и след това заливане на спойките и част от кабела с епоксидна смола в малка алуминиева кутийка. Пластмасова не става, защото UV радиацията ще я унищожи за 2-3 години. Най-лесно е да си купиш от практикер 1-2 метра алуминиева тръба или квадрат с размер около 1х1 см. Режеш парченца по 4-5 сантиметра и скриваш спойките в тях. Лепиш с тиксо в единия край и заливаш с епоксидна смола от другия.