Първоначално публикувано от
Трендафил Дончев
Аз, ако исках да съм ги наблъскал с всичко това. Но ти имаш мерак 'що сега си открил пчелите и ти е интересно. Ще потичаш, потичаш и в един момент ще ти дойде на ума, че най - лесния начин е сутринта да окосиш тревата в пчелина докато е по - рано. Да си набележиш кои кошери искат да се погледне в тях. Чакаш слънцето да напече къде 10.00 и леко облечен, нежно започваш да ги отваряш. Всичко по кошерите да е така опростено, че с махане на капака и си вътре. Работиш бавно и ти е кеф на душата, птичките пеят, пчелите жужат, някаква мастия джавка в съседния двор срещу петела, че скача кокошките ненаситно, а аромата на цветя, билки и овощия се носи навсякъде. Душичката ти замира вдигайки поредната рамка и на нея виждаш майката. Питите с венци ухаещ пресен мед, натежали от пило и перга. Каква картина само? Би ли я видял седнал и най удобния президенски стол пред 2-3, 5-6 монитора, вперил поглед в тях и чудещ се какво става в тия кошери, които предполагам са на майната си? Друго си е да седнеш на някой пластмасов стол, я на слънце, я на сянка, прегледал вече необходимите кошери и в лек унес слушаш дружното бръмчене на пчелите, премятащи се по прелките, бързайки за сладкия нектар от напиращата паша. Каква картина, която и най - добрия художник не би нарисувал, а ти, забил си се в някой бункер ти изтичат очите от приглушената светлина, все едно си в катакомба.....и така нататък, и така нататък. ;)