ОТНОШЕНИЯ НАЧАЛНИК-РАБОТНИК

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Валентин.

Има 1 теория, че след 9 септември, бившите богаташи, фабриканти и управници са се ориентирали “на къде духа вятъра“ и лека-полека са навлезли в новата власт и управление. Още повече, че бившите богаташи и управници всъщност са били и най-учените и дипломирани по онова време. За разлика от партизаните и селяците...... Абсолютно същото стана и 89-та година. Всички партиини секретари и директори на заводи и фабрики, след 10-ти Ноември станаха първите бизнесмени на България! А сега вече и техните наследници......

---

Вероятно си прав, но тука пак се намесват ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА в този живот. Писал съм такава тема и преди да я изтрия (скрия) много хора предполагам са я прочели.

Та от гледна точка на тази теория при смяна на правилата на играта пак ПЕЧЕЛИВШИ СА НАЙ-АДАПТИВНИТЕ - тези, които имат познанието и интелекта да съобразят как при новите правила на играта да си разработят НОВА ПЕЧЕЛИВША СТРАТЕГИЯ.

Та това обяснява и защо най-върлите капиталисти станаха най-добри комунисти, а пък след това и най-добрите пазарно-ориентирани субекти. Ами отговорът е - с акъл, а не с мускули. Нови правила на играта - нови лидери. Може и старите, ако съобразяват и се адаптират по-добре и по-бързо от останалите.

Колкото и невероятно да звучи - така е честно и почтенно. Всеки го имаше шанса при смяната на правилата на играта, но малко хора се възползваха от него.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

...Истината обаче е, че ако работници и работодатели работеха в синхрон, едните като конструктори (проектанти) на бизнес, а другите като съвестни изпълнители, можехме да постигнем много. Да, ама в България това не се получава...

---

Преди 20 години моя супруга роботила като счетоводител при Петришки. С короби продавал агнета за Турция. Един куп хора в фирмата. Всеки го обичал и роботили като екип, доста често с ненармиран график. Тоя плащал на работници по низка, от пазара, заплатата. Защо обичали? - всекия и най последния роботник, в Велик Ден на масата имал агнето. Взимал заеми, ако нямал в момента пари - но роботници винаги получавали заплата на време. Заплата на хубав работник, с алкохолен проблем, получавала неговата супруга. Хванат крадец прощавал, не изгонял и не оставял семейсвото без пари, а тоя после три пъти повече връщал със своя благодарен ненармиран труд. Оплатих пълно бучение в Европа за едно умно момче от сиропиталище... За всеки имал отношение като за ЧОВЕК (с заглавни букви) със всички неговите недостатки и слабости.

Цитат:

---

Първоначално публикувано от delta.e

Сериозно ! През 70-те , къде бе Великобритания , като икономика ?
Явно и кралство Непал са напреднали драстично .
Отивам да уча .

---

Бай Пепи с цялото ми уважение към теб май не съм дорасъл да те разбирам понякога.
Три пъти го прочетох почесах се зад врата и освен монархическите ми възгледи друга забележка не проумях.

Ще ви дам и един конкретен пример:

Всички си спомняте хиперинфлацията, когато всеки един ден курса лев/долар вървеше в ЕДНА И СЪЩА ПОСОКА - нагоре, нагоре и САМО НАГОРЕ. Колко от вас съобразиха, че знанието само на тази информация вече е достатъчно, за да се реализира ПОЛОЖИТЕЛНО МАТЕМАТИЧЕСКО ОЧАКВАНЕ от всяка една финансова сделка във вярната посока? На Български език - всеки можеше да спечели с 99.99% вероятност колкото си искаше пари.

Колко от вас го съобразиха това? Колко от вас съобразиха, че при такава ситуация трябва моментално да се оттърват от всичките налични левчета и да ги превърнат във всичко друго, но не и в левове - може в долари, или в кисели краставички или в арматурно желязо, както го направихме аз и колегите ми.

Колко от вас станаха 20-30 пъти по-богати само за 6 месеца, при това напълно законно, само защото:
1. Имаха необходимото познание за движението на финансовите пазари
2. Направиха вярна преценка на действителноста и на свързаните с нея рискове
3. Имаха решителноста и волята да приведат в действие теоретичните си разсъждения

Лесно беше. Очевадно беше. Всеки го знаеше и всички го виждаха, но само единици се възползваха от това.

Ето ви го един ФИЛТЪР, едно ИЗПИТАНИЕ, който действителността го предложи НА ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Шансовете на всички бяха равни, но само единици се справиха успешно и преминаха на следващото ниво на ИГРАТА, наречена ЖИВОТ. Тези, които преминаха на второ ниво на играта впоследствие преживяха още няколко ФИЛТЪРА или ПРОМЕНИ НА ПРАВИЛАТА, и на всеки един от тях някои преминаваха, а други отпадаха. И някои достигнаха 3-то, 4-то или дори 5-то ниво на играта.

А какво стана с тези, които се провалиха още на първо ниво - ами те просто бяха НАБЛЮДАТЕЛИ на играта на останалите играчи.

Та искам да ви задам един въпрос:
Как е възможно да спечелиш една игра, ако въобще не искаш да се включиш в нея и да я играеш?

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

Колкото и невероятно да звучи - така е честно и почтенно. Всеки го имаше шанса при смяната на правилата на играта, но малко хора се възползваха от него.

---

Тъй де! За тебе е честно и почтенно. За мен не може да бъде почтенно един.....ГОСПОДИН НИКОЙ, дето до вчера ме е учил, и ми е обяснявал,че видиш капитализЪма и пазарните....неща са нещо грешно и вредно. А днес да стане първия бизнесменин.......

Цитат:

---

Първоначално публикувано от Mateev

Вероятно си прав, но тука пак се намесват ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА в този живот. Писал съм такава тема и преди да я изтрия (скрия) много хора предполагам са я прочели.

Та от гледна точка на тази теория при смяна на правилата на играта пак ПЕЧЕЛИВШИ СА НАЙ-АДАПТИВНИТЕ - тези, които имат познанието и интелекта да съобразят как при новите правила на играта да си разработят НОВА ПЕЧЕЛИВША СТРАТЕГИЯ.

Та това обяснява и защо най-върлите капиталисти станаха най-добри комунисти, а пък след това и най-добрите пазарно-ориентирани субекти. Ами отговорът е - с акъл, а не с мускули. Нови правила на играта - нови лидери. Може и старите, ако съобразяват и се адаптират по-добре и по-бързо от останалите.

Колкото и невероятно да звучи - така е честно и почтенно. Всеки го имаше шанса при смяната на правилата на играта, но малко хора се възползваха от него.

---

НЕ С АКЪЛ И МУСКУЛИ А С МАШИНГИИ,,,,ТОВА МУ ВИКАШ ЧЕСТНО И ПОЧТЕНО.

Матеев, винаги те чета с кеф. :yo: Сега си мисля, че съм пропуснал с какво си купил първата ябълка.:bigsmile:

Цитат:

---

Първоначално публикувано от ch.atanasov

Матеев, винаги те чета с кеф. :yo: Сега си мисля, че съм пропуснал с какво си купил първата ябълка.:bigsmile:

---

Няма да повярваш, ако ти кажа - купих я с акъл. :)

Аз самият още не го вярвам, но по време на студентските си години си мислех "Нима повечето възрастни наистина са глупави, или само се правят на глупави?". Впоследствие намерих отговора на този въпрос, но тогава наистина се шашках.

Та още по времето, когато бях студент, си спечелих репутацията на човек, който може да поправи един повреден компютър (ИМКО-2, Правец 8М) само с поглед. Имаше такава история (чист късмет), при която наистина се случи така, че цялата База за развитие и внедряване ТЕСМА, тъпкана с над 200-300 инженера, остана с отворени уста, когато едно пишлеме им поправи "безнадеждно повредените" компютри само след 5 минути диагностика. Тогава се прочух не само сред преподавателите в института, но и сред интелектуалната инженерна общност в Габрово. Вероятно това е спомогнало за бъдещия ми път в живота.

Още като студент съм работил в завод Мехатроника (най-големия завод за силова електроника на Балканския полуостров), където съм изпълнявал две от най-висококвалифицираните длъжности, за които пак от 200-300 инженера можеха да го правят само 2-3 човека и аз - оживяване на силови симисторни генератори и работа на ЦПУ машината за пробиване на печатни платки (от първите машини с перфоленти, които струваха по 200 000 валутни лева). Работех на 4 часа - вечерта или през нощта, и изкарвах няколко пъти повече пари от баща ми, който цял живот е бил съвестен работник на 3 смени в текстилното производство. Паралелно с това участвах и в колектив за разработки по НИС (Научно-изследователски сектор), в който колектив заместник-ректора беше подбрал 4-те най-добри студента от института (и аз сред тях). Там също съм изкарвал много добри пари от продажба на разработки на промишлените предприятия.

Същия този колектив впоследствие станахме аспиранти (пак печелехме пари) и някъде по това време дойде пазарната икономика, така че без да му мислим се хвърлихме надолу с главата в пазарната икономика и започнахме да се учим да плуваме. И така до ден днешен - продължаваме да се учим, защото плуването в мътни води се оказа тежка задача. :)

Междувременно по време на приватизацията си купихме същия този завод Мехатроника, в който работиих на 4 часа само допреди 2-3 години. Та ето ви пример, в който работник може да се издигне до ниво шеф, че дори и повече - шеф на шефа (собственик).

Та първата ми ябълка - така като се замисля, не беше 1 ябълка, а цял камион с ябълки, и не съм ги купувал, а ми ги подариха. Просто някои хора повярваха в мене и ми дадоха голям шанс в живота, но за да се случи това си мисля, че и аз съм показал някакви качества, по-добри от останалите колеги в института (2-3 хиляди студента).

Малеееее! Ако бях един модератор, всички писачи в тая смотана тема, щях да банирам. И да я изтрия от всякъде! Как не ви омръзна?

Добре де всички ако станат шефове (без тях не може то се знае) кой ще бачка