„212“ не говори за периода преди 50 години. Не си го разбрал.Цитат:
Първоначално публикувано от scutellator
Преглед за печат
„212“ не говори за периода преди 50 години. Не си го разбрал.Цитат:
Първоначално публикувано от scutellator
Apis laboriosa, нейния близък планински роднина. В много отношения имат малки различия по между си, но най-вече по миграционното си поведение.Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
..отначало с температура се мореше акара сетне с тесни килийки общо взето локумки. За мен истинската причина да оцеляват без третиране е че все още има места и природни фактори които му пречат да се разпространи.
Че като гледам, гледам те всичките мигрират. И Apis laboriosa, и Apis dorsata, и Apis florea. Да не търся и други.Цитат:
Първоначално публикувано от scutellator
Имах впредвид че миграцията им се различава от тази на Apis Dorsata:Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
http://www.apidologie.org/articles/a...1/06/woyke.pdf
Потърси при „Родопиката“ - ха-ха!Цитат:
Първоначално публикувано от solaris60
А , ето , че кацнахме в средата на мишената .
А аз продължавам да си мисля, че това може би е някаква форма на хигиенно поведение, която все още не е изследвана достатъчно добре. Тази форма обаче е генетично заложена, и които семейства я имат - те и оцеляват. Така е и в Америка с американския гнилец. Там има селектирани пчели, които посредством хигиенно поведение се справят с американския гнилец и с другите болести по пилото без никаква нужда от лекарства. Дори са открити и описани точно тези гени, които са отговорни за това. Става въпрос за гените, които отговарят за това след колко време пчелите разпечатват и почистват килийките с умряло пило. Ако те го правят за по-малко от 24 часа, то тогава болеста просто не може да се разпространи. Оказва се че има семейства, които го правят дори и за 12 часа, а има такива, на които им трябват 3 или дори 5 дена. Ако по този параметър започне да се прави селекция и ето ти пчели, които не се разболяват от американски гнилец.Цитат:
Първоначално публикувано от toko652003
Мисля си, че и с акара може да е нещо подобно. Вероятно има някакъв фактор от поведението на пчелите, който фактор способства за намаляване на популацията на акара, и този фактор може да се селекционира изкуствено от хората или естествено от природата (явно тя вече го е направила).
До toko652003.
Може би има места, където акара не може да се развива. Там където има билки, и миризмите им, не позволяват развитието му.
Но не са локуми големите килийки и температурата в стандартните кошери.
Температурата на пилото, дървените рамки, големината на сечението на корпуса и големината на пчелните килийки са предположения, за развитието на акара, които тук, в този форум никой не можа да опровергае. Имаше само отговори от рода „пълни глупости“.
Няма смислена дискусия, показват се снимки на роеве захванати на дървета.
Но никой не дискутира, че на тези снимки, пчелното гнездо отвсякъде е оградено от пити /от восък/, и че питите не са успоредни /както в стандартните кошери/, при големите гнезда.
Никой не забеляза, че в тези големи гнезда, питите се преливат една в друга, питите понякога са перпендикулярни една към друга, питите се слепват една за друга отгоре.
И никой не забеляза, че на част от снимките има разрушено гнездо от човек – една или две от питите са премахнати, вижда се пилото, и пилото се намира на разстояние 10-15 см от най-външната пита.
Хайде гледайте снимките на големите гнезда. Не на малките.
Поведенческите механизми като основен източник на устойчивост никога не са най-добрия вариант.Цитат:
Първоначално публикувано от Mateev
Например селекцията за хигиенично поведение дава своето отражение в намаляване на производителността.
Постигането на устойчиви на вароатоза пчели посредством VSH е задънена улица (или мираж - виждаш го, но все не може да го достигнеш). Пчелите със силно VSH поведение дори не могат сами да се самоподдържат, постоянно трябва да им се добавя люпещо се пило от други семейства.