Пределно ми е ясна позицията на критикуващите, защото тя е плод на чисто балканската (българската) народопсихология - "това няма да стане", "онова няма да стане" и т.н. Мога да им кажа, че ДА, ПРАВИ СА - НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ, ако продължават да стоят пасивни и да не предприемат нищо друго, освен да мърморят. На тези хора ще им кажа, че трябва да бъдат благодарни, че все пак сред пчеларите има някаква малка група от активисти, които не се отчайват и които упорито се борят нещата да започнат да се случват в положителна посока. И в резултат от усилията на тази група напоследък НЕЩАТА НАИСТИНА ЗАПОЧНАХА ДА СЕ СЛУЧВАТ В ПОЛОЖИТЕЛНА ПОСОКА. Срещата в Несебър беше една малка крачка в това направление. Предстои още много работа и още много срещи и усилия, но няма как - това е труден и трънлив път, който трябва да се извърви.
Иначе наистина в срещата имаше прекалено много показност и официалност, но няма как - това е единственията начин за успешна комуникация с висшите властимащи. За да имаме шанса да успеем, ние сме принидени да навлезем в техните води и да започнем да играем играта по техните правила. И ако този подход има успешен край - какво лошо има във всичко това.