Колкото повече третираме с химични средства,толкова повече селектираме акар резистентен на химията.От своя страна акара оказва селекционен натиск на пчелните популации.Ако ни нямаше нас хората да "помагаме на пчелите" щяха да оцеляват само най-приспособимите и най-резистентните спрямо акара колонии.След един масов мор при който биха загинали 99.9% от пчелите в даден регион,от оцелелите би се въстановила една стабилна и резистентна полулация,която сигурно ще продължи да съществува заедно с акара,но пчелите вече ще имат някаква генетична промяна която ще им помогне това съжителство да не завършва с летален за тях край.Ще стават все по-усойчиви на акара и той ще бъде все по-малка заплаха за тях докато един ден не мутира в някой вирулентен щам при което историята ще се пвтори.
Но какво става при нашата намеса.НИЕ НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ НА ПЧЕЛИТЕ ДА ПОСТИГНАТ ТАЗИ ЕСТЕСТВЕНА СЕЛЕКЦИЯ!Спасяваме всяка една колония,или се опитваме да спасим всяка една,независимо от неспособноста и да се справи сама с акара.Е при това положение не могат да се наследят стабилно качествата нужни за справяне с каквото и да е.
Но пък натиска който оказваме на акара води до супер селекцията му.Това ми напомня за борбата срещу плевелите в обработваемата земя.Засега действа,но всички виждаме резултата върху нашето здраве.
