-
ПОЕЗИЯ
Не видях такава тема, а тая вечер съм нещо поетично настроен и затова пускам!
Първо това което замина по каналния ред...не по моя вина....и после други:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.
Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.
Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.
И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Галена Воротинцева
Мимолетно пролетно
Пролет e. Бухна и цвят, и коприва.
Скърца от зимата спомен за студ.
Малко отнесен и малко наивен,
ставаш щастлив като селския луд.
И пощуряваш под вишневи облаци,
с гола душа се накисваш в гъмжилото –
като пчелите по памет, потомствено
водиш борба за меда и за жилото.
Стичаш се волно надолу с капчуците,
после си свиркаш за теча във джоба,
с мисъл: Дано да се случи при внуците
да поомекне човешката злоба.
И търсиш по пътя нишани от сборища –
щом вятър в главите на младите свири,
света ще го тикат по стръмни нагорнища
пак лудите, лудите! – те да са живи!
Но късите пролети стават на рани.
Преглътнали всичките песни излишни,
след китната лудост варим на казана
ракия от най - белоцветните вишни.
-
Булат Окуджава, една молитва достойна за сутрешно събуждане
Молитва Франсуа Вийона
Пока земля ещё вертится,
Пока ещё ярок свет,
Господи, дай же ты каждому
Чего у него нет:
Умному дай голову,
Трусливому дай коня,
Дай счастливому денег
И не забудь про меня.
Пока земля ещё вертится, -
Господи, твоя власть! -
Дай рвущемуся к власти
Навластвоваться всласть.
Дай передышку щедрому
Хоть до исхода дня,
Каину дай раскаянье
И не забудь про меня.
Я знаю - ты всё умеешь,
Я верую в мудрость твою,
Как верит солдат убитый,
Что он прживает в раю.
Как верит каждое ухо
Тихим речам твоим,
Как веруем и мы сами,
Не ведая, что творим.
Господи, мой боже,
Зеленоглазый мой!
Пока земля еще вертится
И это ей странно самой,
Пока еще хватает
Времени и огня,
Дай же ты всем понемногу
И не забудь про меня.
Дай же ты всем понемногу
И не забудь про меня.
-
ЗЕМЯ
Никола Вапцаров
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
Фабричният път
го задръства
с рубашки
безброя.
Ние сме слети с сърцето,
с умът,
но... земята не чувствам моя.
Над мойта земя
напролет
лъчите
шуртят,
гърмят водопади
от слънце
над мойта
земя.
Ти чувстваш дълбоко
сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
раснат безбройни цветя.
Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
топи се от някаква нежност...
Моя страна! Моя прекрасна страна!...
Поена със кръв
и разлюляна
в метежи.
По Беласица телени мрежи...
-
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки
А аз си мечтая за змей...
Животът е толкова цивилизован,
че с радост върви го живей -
удобства домашни и техники нови...
А аз си мечтая за змей.
И сутрин, додето си пия кафето,
полуфабрикатът си ври,
прескачам през девет земи, та в десета -
във дън тилилейски гори.
Дори не желая да бъда принцеса
в палата на някой Кашчей,
а просто момиче, далече от стреса
в гората на кой да е змей.
Корава постеля... тъкани завивки
със дъх на пелин и небе...
И сутрин денят да ме буди с усмивка,
а не със горчиво кафе.
Крещи телефонът, но все ми е тая.
Дотегна ми тоя хомот
цивилизован. За змей си мечтая!
... и дън тилилейски живот.
-
... и вдън тилилейски живот.
Би трябвало да е вдън.
-
...чуждо е и не смеем да го барам...така както е...
-
-
И когато цъфнат теменугите и работите тръгне зле,
еби им майката на другите и гледай ти да си добре.
Да збъркаш е съвсем човешко,човек понякога греши,
но често пъти малка грешка голямо щастие руши.
И ако някой дръзне да нагази под родното небе,
един балкански КУР му стига,та майката да му ебе.
"Пеньо Пенев"
-
-
хехехе....бАрал или барАл ?
ето и още....немам мои, а и мене са ми малко гънките...аку не вервате питайте успешните бизнесмени...зарди тех пущих темата и първата творба на Пушкин wink;
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Субсидирано от Европа
Понеже съм отвсякъде кутсуз
и все ми е финансово кахърно,
реших, че в Европейския съюз
на бял човек и аз ще се обърна.
Изтеглих заем, после взех и друг,
обух на дядо старите цървули,
оставих си жената без съпруг -
деня-нощя опъвах като муле.
Насях бадеми... Лешници до тях...
Молби подадох, както правят всички.
С едничката надежда заживях -
да дойдат европейските парички.
Но вместо тях в един работен ден,
додето пълнех водната цистерна
(Европата се сетила за мен),
пристигнаха едни мъже във черно.
Отрязаха ме, значи, като поп -
неправомерно бил съм кандидатствал.
От банката ме погнаха до гроб.
Дотука със субсидиите! Баста!
Като ви казвам, че не ми върви!...
Дори и в миша дупка да се скрия,
наместо европейските пари,
затънал съм във дългове до шия.
Градината ми стана като Рай -
трънаци бол и все екологични,
и аз сред тях, облечен със ... познай! -
смокиново листо за по-прилично.
Обаче ми омръзна тоя срам...
И мисля си с една балканска сопа
да хвана вече пътя за натам,
където почва пъпът на Европа.
Ники Комедвенска
