ПЧЕЛИТЕ ПРЕДИ И СЛЕД ПОЯВАТА НА ЧОВЕКА
Преди и след това
Става въпрос за живота на пчелите, преди появата на човека и след това.Много, много години преди човека да закрачи гордо по тази земя, пчелите са живеели на нея.
Между другото, и днес насекомите са най-многобройните живи същества на земното кълбо.И като видово разнообразие и като брой на индивидите.Общото тегло на всички насекоми на земята е по-голямо от теглото на всички останали живи същества,живеещи на нея /това съм го чел някъде, но не си спомням къде/. Поради тази причина, нашата планета може да бъде наречена „Планетата на насекомите”.
Та живеели си пчелите спокойно, размножавали се и работели неуморно за своето благополучие.Но в един прекрасен ден, се появило едно ново животно.То ходело на два крака и не можело да лети като тях.Затова пчелите не му обърнали внимание.
Минали много години и пчелите разбрали, че то е много алчно, ненаситно и прави много поразии.Като начало, започнало да бърка в хралупите, разрушавало техните домове и взимало всичката им храна.Но тъй като и мечките правели същото, пчелите продължили да си живеят спокойно.
Дошъл обаче денят, когато новото същество започнало да лови пчелни рояци и да ги принуждава да събират мед за него.Живота на пчелите се променил.Започнал кошмара.
Преди пчелите са живеели в хралупи, намиращи се в живи дървета, в гората.Никога не са използвали хралупа в изсъхнало дърво.Причините за този начин на живот са следните:
1. Пчелите не са глупави създания.Използвали са готови хралупи.Не са губели време за копаене или правене на гнездо от листа и клони и т.н.
2. Във всяка стара гора /имало е време, когато никой не добивал дървен материал и горите са били стари/, е имало много, ама много хралупи.Имало е изобилие от нови жилища за обитаване от излетелите роеве.
3. Хралупата в живото дърво, осигурява оптимални условия за живот и развитие на пчелното семейство.Осигурява идеалният микроклимат.
4. Дебелината на дървеният ствол около хралупата, предпазва пчелите от непрекъснато променящите се външни условия.Предпазва ги от резки температурни промени.
5. Това че дървото е живо, а не изсъхнало, има значение за осигуряване на необходимата влажност в гнездото.Живата дървесина поема излишната влага.
6. Входа на хралупата винаги е миниатюрен, защото комфорта вече е осигурен и няма нужда от проветряване.Пък и лесно се отбранява от натрапници.
7. Използвали са предимно широколистни дървета.През горещите дни, листата са създавали сянка, а през зимата, липсата на листа позволява слънцето да огрява ствола на дървото.
8. Обитавали са жилищата, разположени високо над земята.Така са се предпазвали от пълзящи и ходещи по земята твари.
9. Всяка хралупа се е използвала дълго време от семейството / докато е осигурявала необходимите условия за неговото развитие и размножаване/.Пчелите са живеели продължително в определена област и са свиквали с нейните климатични особености, растително разнообразие и др.Не са се случвали резки промени в жизнената им среда.
10. Приспособявайки се към условията при които живеят,те са се усъвършенствали непрекъснато.И след много дълго време, започнали да се различават от пчелите живеещи при други условия.Появили се различните породи.Всяка по своему съвършенна и пригодена за живот, там където се е появила.
Сега, ние /хората/ отглеждаме пчелите.Полагаме много „грижи”.Осигуряваме „благоприятни условия”.Създаваме нови „методи” за отглеждане.Приказката продължава.
Запретнали се хората и свършили чудеса.Създали домове за пчелите. Никой даже не знаел, точно колко вида кошери изобретили и колко общо имало на земята.От пчелите се искало само да си живеят живота и да дават мед.
Човеците били сигурни ,че кошерите създадени от тях, осигурявали необходимите условия за нормален живот и развитие на пчелното семейство.Даже се гордеели с всяко ново постижение, съревновавали се и поставяли рекорди.
Непрестанно разнообразявали материалите /стиропор,шпертплат,ПДЧ,пла тмаси и др./ и не им пукало, че повечето от тях не ставали за тази работа.Ако на пчелите не им харесва, да си ходят.И те започнаха да напускат кошерите и да не се връщат.
Някои продължили да използват дърво, но стените им били толкова тънки, че каквато била температурата навън, такава била и вътре.Повечето от съвременните системи /особено многокорпусните/, осигурявали като екстра множество цепнатини и пролуки, което карало животинките да ги запушват непрекъснато и да губят ценно време,вместо да си вършат работата.Залепените корпуси и магазини вбесявали пчеларите.И тъй кото пчелите желаели спокойствие и уют у дома /защото така са свикнали да живеят/, затова често хората размествали корпусите и магазините.На животинките това не им харесвало, но методиката била създадена за тяхно добро и те трябвало да са щастливи.
След като хората влошили температурния режим в гнездото, решили да го подобрят. И поставили затоплящи материали. Дали от „интелигентност” или поради някякви други причини, кошерите се напълнили със стиропор, найлон, балатум, дунапрен, гума и още много други „подходящи” за целта неща.Температурата се повишила, но незнайно защо влагата станала непоносима.Вода се стичала по стените на кошерите. Зимно време даже лед се образувал.Питите мухлясвали. А пчелите? Те боледували и започнали да измират.
И седнали хората да мислят какво да прават.Започнали да валят идеи - целият кошер от стиропор, дълбоко дъно /и колкото по дълбоко толкова по-добре/, мрежи, допълнителни отвори, и още, и още..../. Желанието на хората било, този път живота на пчелите да стане като в рая.А се оказало, че колкото повече от тези идеи се осъществявали, толкова повече пчели отивали в рая.Но проблем нямало, все още пчели имало много.
С течение на времето броя на хората се увеличил.Започнали да ядат все повече мед. Дори някои започнали да се занимават само с отглеждане на пчели. И станали професионалисти. Те знаели всичко и учели останалите как се гледат пчели. Та тези хора /професионалистите/, започнали да правят всичко необходимо за пчелите /нали всичко знаели/ и искали само едно - повече мед. Товарели кошерите на ремаркета и ги карали там, където имало повече нектар / въпреки, че храната била еднообразна/ и пчелите работели повече.За увеличаване на биологичното разнообразие, докарали пчели от далечни земи и ги кръстосвали с местните.Получавали се прекрасни кръстоски /но породите започнали да изчезват/.По това време, човеците забелязали колко време и мъки коства на пчелите, да си отгледат своя майка.И започнали да ги произвеждат промишлено. Правели все повече и по-качествени майки и ги давали на семействата всяка година.Чудо било, ако някоя майка доживее до три години. Поради непрекъснатото местене на кошерите /с цел да разнообразят скучния живот на пчелите/, хората правели все по-леки и по-маломерни кошери /за да осигурят уюта на семейството/.Но пчелите започнали да се роят.А роенето не се харесало на хората и те измислили методи против роене.За увеличаване на броя на кошерите пък, събирали млади пчели от няколко кошера и им давали промишлено произведена майка.Действията на хората поубъркали пчелите.Те незнаели коя от къде е и чия е тази майка, но продължили да работят.
Хората полагали все повече и повече грижи, но меда не се увеличавал. И започнали да взимат за себе си, все повече мед от кошера. В замяна хранели, подхранвали, дохранвали животинките с разнообразни и много полезни „храни”. Най-грижовните дори и през зимата не спирали.А пчелите продължавали да умират.Не от преяждане, а от грижи.
Минали много, много години. Хората продължили с още по-голямо усърдие, да се грижат за пчелите.А те? Те започнали да изчезват.А хората? Хората седят и мислят как да опрашат растенията.
