РОШФУСОВ КОРПУС И РАБОТА С НЕГО

РОШФУСОВИЯ КОРПУС и моя опит за работа с него.
След като се оплаках от моите майки – искам да благодаря на всички колеги, които поразсъждаваха над проблема и дадоха идеи.
Имам още много да казвам, но по-скоро темата трябва да е „как да се снабдя с по-малко ройливи майки”, а не „как си отглеждам майки” и модераторите пак ще ми се скарат.

За рошфусовия корпус за пръв път прочетох в книгата на Венер „Пчеларска ферма Венер”.
Сканирана книгата я има в DOX_BG.
В замундата пък е филма http://www.zamunda.net/details.php?id=157883&hit=1, но там за този корпус нищо не се казва.

Тъй-като работя с помощен корпус(семейство) над основното, идеята се оказа близка до моите виждания и реших да опитам.

Няма да описвам дълго рошфусовия корпус. Ако има интерес давайте на лични, или в нова тема.

Ето съкратено какво пише в книгата на Венер.

РОШФУСОВИЯ метод предвижда формиране на оплодни семейства в ЛР кошера, но може да стане и в магазин над ДБ кошера.
Плодникът на семейство с майка и пило не се пипа, а над него се формира оплодно семейство. Върху плодника се поставя т.нар. Рошфусова Ханеманова решетка (снимка 68). Тя представлява покривна дъска с четири надлъжни прореза. Всеки прорез е широк 25 мм. и дълъг 420 мм.

http://s8.postimage.org/9txse1pdt/image.jpg

http://s10.postimage.org/ousq9a739/image.jpg

http://s8.postimage.org/jwlr89j29/image.jpg

На покривната дъска, над и под всеки прорез, е прикачена лента Ханеманова решетка, отговаряща на тази ширина и дължина. Така прорезите са затворени с двойна Ханеманова решетка. Между лентите има празно място от 10 мм. (колкото е дебелината на покривната дъска).


Върху Рошфусовата решетка се поставя полукорпус на ЛР кошер, разделен с преградна дъска на четири еднакви отделения (снимка 69). Преградните дъски трябва да бъдат така направени, че пчелите изобщо да не могат да се придвижват между отделенията (плътни преградни дъски). Всяко отделение на преградения полукорпус се намира над един от прорезите на покривната дъска (снимка 70).

http://s7.postimage.org/7j839pfcn/image.jpg

http://s7.postimage.org/wivcdg7hz/image.jpg

Предимството на Рошфусовия оплоден корпус е в това, че оплодното семейство, чиято майка не се е оплодила, не пропада, а се установява в медовото отделение на кошера.

Друго предимство е, че след завършване на майкопроизводството - с премахване на преградите и на Рошфусовите решетки и със съединяване на пилото, кошерът си става пак такъв, какъвто е бил, преди да започне производството на майки.

За устройване на оплодни корпуси по този метод могат да се използват и цели корпуси. В такъв случай заедно с оплождането на майката от тях могат да се образуват и нови отводки.
(Извадка от книгата Пчеларска ферма Венер)

Моето мнение по въпроса.
Колеги пчелари – ТОВА РАБОТИ.
Аз съм доволен. През 2011г. направих и изпробвах 10 такива корпуса - 5 при Рапицовата паша и 5 при Слънчогледовата ПАШИ.
Много лесно всичко стана – използвах помощното семейство, което стана Рошфусово, отгледа майки и после пак стана помощно семейство.
Толкова съм доволен, че в момента по един ЛР корпус от всеки кошер му правя каналите, боядисвам го разноцветно и предстои да направя преградите.
За догодина, ако не всеки, то повечето ЛР кошери мисля да оборудвам с такъв корпус.

До преди Рошфусовия метод оплождах майки, като изолирах корпус над основното семейство, но описаното по-горе е много по-приятна музика!

Поздравления, колега!
Много, много добра тема!
Теоретично съм подготвен, практически дори не съм виждал. Но и аз смятам, че това е един изключително полезен начин за производство на майки и отводки! А и подготовката на инвентара според мен не е сложна. Добре е да споделиш опита си с него, като започнеш как и кога го поставяш и т.н.

КАКВО ПЕЧЕЛЯ АЗ, ИЗПОЛЗВАИКИ РОШФУСОВИЯ КОРПУС? (обосновка)

1. Сформирам корпуса и предавам 4 зрели маточника по 1 във всяко отделение (РАБОТА).

2. Нямам време през 2-3 дни да правя контрола, какво става(просто защото имам много кошери и друга работа) (ИКОНОМИЯ)

3. Когато след 1 месец (примерно) му дойде времето да видя какво става там – имам 2, може би 3, а дай боже и 4 оплодени майки, всяка от които спокойно си снася в отделението .(СУПЕР)

4. Ако някоя майка се загуби – нейните пчели се разпределят по другите отделения, а НЕ СТАВАТ ТЪРТОВКИ – което е една много неприятна тема. (ПРАКТИЧНОСТ)

5. Няма никаква загуба на пчели и пчелна „енергия”. (6)

6. Системата работи АВТОМАТИЧНО и веднъж зададена, без сериозната намеса на пчеларя! (ТОВА Е ЦЕЛТА НА МЕТОДА)

7. Фактора „задължителен преглед” отпада – от 4 маточника поне 1 майка ще се оплоди и нещата автоматично се нареждат.(6 – КОГАТО ИМАШ МНОГО КОШЕРИ)

8. За всички колеги, които имат по няколко кошера, преглеждат ги всяка седмица и имат време да отделят на кошер за преглед по 1 час – ТОВА НЕ ВЪРШИ РАБОТА, защото им отнема удоволствието (да отварят всяка седмица кошера)!!! Моля не искам никого да обиждам, просто моята идея е да отделям колкото се може по-малко време на кошер!!

9. Следователно системата е добра за колеги с доста и с много кошери (тук визирам моя баща, който има 10 кошера, ходи на пчелина през няколко дни, гъчка и ръчка незнайно какво и накрая аз, дето ги отварям 6 -7 пъти в годината вадя повече мед).
drinks;

Колега трябва ли да се прави прелка на всяко едно отделение за да излезне маиката на оплождане?

Прелките се правят на Рошфусовата Ханеманова решетка(можем да я наречем и табла).
На долните снимки това ясно се вижда.
http://s9.postimage.org/wih8ng0rf/polumedista.jpg

http://s8.postimage.org/lwqw4nwsx/123.jpg


Според мен най-много майки се губят на предния вход. Това е разбираемо, като се има предвид, че отдолу имам много силно основно семейство, при това и допълнително подсилено с летящите пчели на помощното. Майката се увлича от силния летеж долу. Мисля, че ако предната прелка се направи забележимо голяма, нещата значително ще се подобрят

Венер пише, че почти няма загуба на майки, когато се отстрани майката на основното с-во!

Това на теория ми привлече вниманието!

Точно се чудя какъв инвентар да си подготвям за догодина, че аз съм любопитко и ми е интересно да пробвам различни варианти. От тази година прилагам на практика прочетеното от преди за тези "гадинки" но въпреки нищожния ми опит нещата вървяха сравнително спокойно и с единия кошер се захванах с пробно отглеждане на майки за подмяна на старите, но повече за самата проба на мероприятието. Подготвих нуклеуси за 1/4 ДБ рамка, рамки за тях, рамка за маточниците, шаблон за восъчни чашки и т.н. Започна се восъчни чашки, прехвърляне на ларви... До тук добре приети захранени ларви над 50% (за първи път супер) запечатани маточници и всичко наред. Както му е реда зареждане на нуклеусите (доста трудоемко) но това пилеене на пчели дето се получи нещо не ми допадна на първо четене. За догодина ще пробвам и друга схеми и тази ще е една от тях.

По въпроса за загубата на майки от предния вход, не знам какъв е процента, но ако е над 50% няма ли да е по-добре без него? Да е на три отделения корпуса. От друга страна така и така се слага системата дали ще са три и четири все тая, колкото се оплодят от предния все са в плюс, загубата при не оплождане е само на зрял маточник което пак си е загубен труд. Това всичко е разсъждение без практически наблюдения. Какво ви е мнението по въпроса?

Пробвах по време на Рапицовата и по време на Слънчогледовата паша.

За мен се оказа по-добре Рошфуса да го сформирам по време на Слънчогледовата паша (от гледна точка на системата ми на пчеларстване), защото първо подсилвам с летящите пчели от помощното, а след това, същото помощно го местя в рошфусовия, а долу остава общ, който е по-скоро полупразен.

Така подсилено основното е на 4 корпуса(майка долу+Хм решетка) и 3 медови корпуса. Всички входове на корпусите са отворени и има усилен летеж. Това може би бърка майката.

По време на Рапицовата паша при мен е роевия натиск.
Тогава махайте задължително майката под рошфуса, защото младите майки вдигат пчелите и изчезват с ройчета!!!.

ПРИ ВЕНЕР ЦЯЛАТА КНИГА Е МНОГО ДОБРЕ НАПИСАНА - ПРАКТИКАТА НЕ Е ТОЛКОВА РОЗОВА.
Все пак това за мен е най-доброто решение.
Много по-трудоемко е да правя нуклеуси!!

Аз например, заради Рапицовата паша и масовия нагон за роене, който се появява към средата и не мога да работя по Венеровия метод и по-скоро се ориентирам към палетната(корпусна) система.
Има почти един месец Рапицова паша и роенето го удържам с много яко тичане. Затуй искам да пробвам и с малко по друг вид майки – за сравнение!

Колега galin_f
Имаме един корпус, разделен на 4 части с тънки прегради от фазер, под него още един, който е общ(в него може да е старата майка, но по-добре да я няма - въпрос на избор).
Тоест пчелите от всички отделения контактуват по между си през двойната рошфусова ханеманова решетка, а майките не!.

Основната идея е, че нямаме никакъв отпадък.
Ако в едното отделение майката се загуби, пчелите се разпределят по другите отделения. Няма и как да се получи търтовка.

Когато майките се оплодят и ги взема - оставям една, махам преградите и имам цял корпус с обединени пчели.
По този начин аз отново си имам помощно семейство, но съм съумял да му сменя майката с млада, сменил съм с млада и майката на основното, пък и резервна за някъде другаде съм си отгледал.
Всичко това е много по-трудно да се направи, ако решим да правим 4 нуклеуса за да оплодим 4 майки.
И тази смяна на майките я правя точно когато вадя меда.

Чрез горния финт си осигурявам млади майки, без по никакъв начин да си преча на медобера, което е основната ми цел.

apolo_bg, Мерси за споделения опит.