ттитто
29.09.2010, 13:22
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът, начините за вземане на проби и методите за анализ на пчелния мед.
Чл. 2. Анализът на пчелния мед се извършва за определяне на:
1. органолептичните показатели;
2. съдържанието на захари;
3. водното съдържание;
4. неразтворимите примеси във вода;
5. електропроводимостта;
6. свободната киселинност;
7. диастазната активност;
8. количеството на хидроксиметилфурфурола;
9. поленовата характеристика.
Глава втора
ВЗЕМАНЕ, ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ
Чл. 3.
(1) От всяка партида пчелен мед се вземат проби за лабораторен анализ в съдове, изработени от материали, отговарящи на изискванията на Наредба № 1 от 2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13 от 2002 г.) и Наредба № 24 от 2001 г. за хигиенните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн., ДВ, бр. 56 от 2001 г.; изм., бр. 13 от 2002 г.).
(2) Пробите за анализ по ал. 1 се вземат от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол.
Чл. 4. От всяка партида в зависимост от размера на партидата и обема на опаковките се вземат първични проби в еднакви количества, както следва:
1. от съдове с вместимост до 1 kg - от 5 % от опаковките;
2. от съдове с вместимост над 1 kg - от 15 % от броя на опаковките; при монофлорните и мановите медове в опаковки над 25 kg се вземат проби от 50 % от броя на опаковките при партиди над 500 kg и от 100 % от броя на опаковките при партиди под 500 kg.
Чл. 5. Първични проби от мед във восъчна пита се вземат от една пита на всеки 30, но не по-малко от 3 пити, по следния начин: срязва се горната част на питата и медът се отделя от питата чрез пресоване и прецеждане през марля или мрежа с отвори с големина до 0,5 mm.
Чл. 6.
(1) От първичните проби по чл. 4 и 5 се образува средна проба в количество не по-малко от 1 kg чрез смесване и хомогенизиране.
(2) Ако медът е кристализирал и не позволява добро размесване, средната проба се обработва в затворен съд, поставен на водна баня с температура до 40 °C до 2 часа.
Чл. 7.
(1) От средната проба за лабораторен анализ се вземат 4 броя проби по 0,250 kg, всяка от които се опакова, етикетира и пломбира по начин, гарантиращ нейната цялост, невъзможност за вторична контаминация и подмяна до доставянето й в лабораторията за изследване, както и гаранции за проследимост до производителя.
(2) Пробите по ал. 1 се разпределят по следния начин:
1. първата проба се изпраща за анализ в лаборатория на органа, взел пробата по чл. 3, ал. 2;
2. втората проба се предава на собственика на партидата;
3. третата и четвъртата се оставят на отговорно пазене и съхранение при органа, взел пробата.
(3) При несъгласие на собственика на партидата с получените резултати той има право да изпрати пробата за анализ в независима акредитирана лаборатория.
(4) Третата и четвъртата проба се изпращат за анализ в референтна лаборатория в случай на несъгласие с получените резултати от лабораториите по ал. 2 и 3 или при съдебен арбитраж.
Чл. 8. Пробите за лабораторен анализ се придружават от възлагателно писмо или акт за вземане на проби, които съдържат информация за произхода и собственика на партидата, описание на пробата, целта на изпращането, вида на изследването и органа, взел пробата.
Чл. 9. Методите за анализ на пчелния мед са описани в приложението.
Чл. 10. Резултатите от анализа на пробите пчелен мед се вписват в протокол от изпитване.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. “партида” е количеството еднороден мед в еднакви опаковки, произведен и/или технологично преработен при едни и същи условия, предназначено за еднократно приемане и предаване;
2. “проба” е количеството пчелен мед, предназначено за анализ;
3. “първична проба” е количеството пчелен мед, взето от единична опаковка, предназначено за формиране на средна проба.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Тази наредба се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 4. Методът за определяне на съдържанието на захари по т. 2 от приложението се прилага от 1.I.2006 г.
Приложение
към чл. 9
Методи за анализ
1. Органолептично изпитване Органолептичната преценка се извършва по показателите, посочени в Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с ПМС № 196 от 28.VIII.2002 г. (ДВ, бр. 85 от 2002 г.). За определяне на бистротата и цвета се вземат 5 - 10 g мед в епруветка от безцветно стъкло с диаметър 16 mm и се наблюдава на дневна светлина срещу бял фон. Кристализиралият мед се втечнява на водна баня при температура до 50 °C. Вкусът и ароматът се определят чрез дегустация. Консистенцията, кристализацията и наличието на механически примеси се определят визуално.
2. Метод за определяне на съдържанието на захари
2.1. Същност на метода Съдържанието на глюкоза, фруктоза и захароза се определя чрез високоефективна течна хроматография. Като детектор се използва диференциален рефрактометър. Идентифицирането на пиковете и количеството на индивидуалните въглехидрати се определя чрез съпоставяне с външни стандарти на съответните захари.
2.2. Апаратура Мерителни колби с вместимост 100 сm3, бехерови чаши с вместимост 100 cm3, пипети от 25 сm3, мембранен филтър за водни разтвори с размер на порите 0,45 µm, пластмасови спринцовки, виалки за пробите и стандартните разтвори. Апарат за високоефективна течна хроматография, състоящ се от помпа, детектор - диференциален рефрактометър, колонка с аминомодифициран силикагел (аминоколонка) с диаметър 4,6 mm и дължина 250 mm, интегратор.
2.3. Реактиви Прясно дестилирана вода, метанол и ацетонитрил за високоефективна течна хроматография, стандарти - фруктоза, глюкоза и захароза. 80 % разтвор на ацетонитрил - смесват се ацетонитрил и дестилирана вода в съотношение 80:20 (v/v).
2.4. Процедура
2.4.1. Приготвяне на стандартните разтвори 2,000 g фруктоза, 1,500 g глюкоза и 0,250 g захароза се разтварят в около 40 сm3 дестилирана вода и се прехвърлят количествено в мерителна колба с вместимост 100 cm3, съдържаща 25 cm3 метанол. Допълва се до марката с дестилирана вода. Стандартният разтвор е стабилен 4 седмици в хладилник и 6 месеца във фризер. Трябва да се отчете обстоятелството, че глюкозата кристализира с една молекула вода.
2.4.2. Подготовка на пробата Претеглят се 5 g мед в бехерова чаша и се разтварят в 40 сm3 дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 100 сm3, съдържаща 25 сm3 метанол. Допълва се с вода до марката. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър посредством спринцовка и се съхранява както стандартните разтвори на захари.
2.4.3. Високоефективна течна хроматография Условия на хроматографията: подвижна фаза - 80 %-ен разтвор на ацетонитрил, скорост на елуиране - 1,3 мл/мин., обем на пробата - 10 µ'l. Хроматографското разделяне на захарите се извършва до елуирането на всичките индивидуални въглехидрати, които имат по-големи времена на задържане от фруктозата, глюкозата и захарозата.
2.5. Изчисление на резултатите Пиковете на фруктозата, глюкозата и захарозата се идентифицират чрез сравнение с времената на задържане на стандартните захари. Количествата им W в g/100 g (%) се изчисляват по следната формула:
W = A1 x V1 x m1 x 100 / А2 x V2 x mо ,където:
A1 е площта или височината на пика на дадения въглехидрат в пробата;
А2 - площта или височината на пика на съответния въглехидрат в стандарта;
V1 - общият обем на пробата в ml;
V2 - общият обем на стандартния разтвор в ml;
m1 - количеството на съответния въглехидрат в общия обем на стандартния разтвор в g;
mo - количеството на пробата в g.
3. Метод за определяне на водното съдържание
3.1. Същност на метода
Методът се базира на връзката между коефициента на рефракция и водното съдържание на меда. Таблицата за връзката е съставена чрез определяне на коефициента на рефракция и на водното съдържание чрез сушене под вакуум на едни и същи проби мед.
3.2. Апаратура Рефрактометър “Аббе” или друг вид рефрактометър, който може да се термостатира. Рефрактометърът се сверява (настройва) периодично с дестилирана вода или вещество с познат коефициент на рефракция. Коефициентът на рефракция на дестилираната вода при температура 20 °C е 1,3330. Ултратермостат с водна баня.
3.3. Подготовка на пробата Течният мед се хомогенизира добре. Кристализиралият мед се втечнява в херметически затворен съд до разтваряне на всички кристали на водна баня при температура 50 °C и се хомогенизира.
3.4. Процедура Проверява се дали призмите на рефрактометъра са чисти и сухи. Върху призмите се поставя една капка мед и след две минути се отчита рефракционният коефициент при температура 20 °C. При липса на ултратермостат, когато определянето се извършва при температура, по-висока или по-ниска от температура 20 °C, коефициентът на пречупване съответно се увеличава или намалява с 0,00023 за всеки градус.
3.5. Отчитане на водното съдържание Водното съдържание се отчита по таблицата.
Коефициент на рефракция, 20°C Водно съдържание, % Коефициент на рефракция, 20°C Водно съдържание, % Коефициент на рефракция, 20°C Водно съдържание, %
1,5044 13,2 1,4940 17,0 1,4840 21,0
1,5038 13,2 1,4935 17,2 1,4835 21,2
1,5033 13,4 1,4930 17,4 1,4830 21,4
1,5028 13,6 1,4925 17,6 1,4825 21,6
1,5023 13,8 1,4920 17,8 1,4820 21,8
1,5018 14,0 1,4915 18,0 1,4815 22,0
1,5012 14,2 1,4910 18,2 1,4810 22,2
1,5007 14,4 1,4905 18,4 1,4805 22,4
1,5002 14,6 1,4900 18,6 1,4800 22,6
1,4997 14,8 1,4895 18,8 1,4795 22,8
1,4992 15,0 1,4890 19,0 1,4790 23,0
1,4987 15,2 1,4885 19,2 1,4785 23,2
1,4982 15,4 1,4880 19,4 1,4780 23,4
1,4976 15,6 1,4875 19,6 1,4775 23,6
1,4971 15,8 1,4870 19,8 1,4770 23,8
1,4966 16,0 1,4865 20,0 1,4765 24,0
1,4961 16,2 1,4860 20,2 1,4760 24,2
1,4956 16,4 1,4855 20,4 1,4755 24,4
1,4951 16,6 1,4850 20,6 1,4750 24,6
1,4946 16,8 1,4845 20,8 1,4745 24,8
1,4740 25,0
4. Метод за определяне на неразтворими примеси във вода
4.1. Същност на метода Неразтворимите примеси се събират върху стъклен филтър, промиват се, сушат се и се претеглят.
4.2. Апаратура Аналитична везна с точност 0,1 mg, стъклени филтри с размери на порите 15 - 40 µm, сушилна при температура 135 °C, ексикатор, бехерови чаши, епруветки.
4.3. Реактиви 1 % разтвор на флороглуцин в етанол
4.4. Процедура Претеглят се около 20 g мед и се разтварят в около 200 сm3 вода, при температура 80 °C. Стъкленият филтър се суши и претегля. Разтворът на мед се филтрува през филтъра и се промива с гореща вода за отстраняване на захарите. Отсъствието на захари във филтрата се установява, като в епруветка към порция филтрат се добавя малко 1 %-ен разтвор на флороглуцинол в етанол, разбърква се и се добавят няколко капки концентрирана сярна киселина по стената на епруветката. В присъствие на захари се наблюдава оцветяване на граничната повърхност. Филтърът с примесите се суши 1 час при температура 135 °C. Охлажда се в ексикатор и се претегля. Филтърът отново се суши в продължение на 30 min до постоянно тегло.
4.5. Изчисляване на резултатите Количеството на неразтворимите примеси W в g/100 g се изчислява по формулата:
m
W = --- x 100,
m1
където:
m е масата на изсушените неразтворими примеси, а
m1 - масата на взетата проба мед.
5. Метод за определяне на електропроводимостта
5.1. Същност на метода
Определянето на електропроводимостта се базира на измерване на електрическото съпротивление на воден разтвор на мед. Електропроводимостта представлява реципрочната стойност на електрическото съпротивление.
5.2. Апаратура Кондуктометър с клетка за електропроводимост, термометър с точност 0,1 °C, водна баня, мерителни колби с вместимост 100 ml и 1000 ml, бехерови чаши с висока форма.
5.3. Реактиви Прясно дестилирана вода. 0,1 М разтвор на калиев хлорид (КСl) : 7,4557 g изсушен при температура 130 °C се разтварят около 100 ml в прясно дестилирана вода, прехвърля се в мерителна колба с вместимост 1000 ml и се допълва до мярката с дестилирана вода. Разтворът се приготвя в деня на използването.
5.4. Процедура
5.4.1. Определяне на константата на клетката - извършва се периодично В чаша се поставят 40 ml от разтвора на калиевия хлорид, клетката се свързва с кондуктометъра, изплаква се с разтвора и се потопява в разтвора заедно с термометър. След темпериране при температура 20 °C се измерва електропроводимостта на този разтвор в mS. За да се избегнат поляризационни ефекти, измерването се извършва колкото е възможно по-бързо. Константата К на клетката се определя по формулата:
К = 11,691 x 1/G ,където:
К е константата на клетката в cm -1,
G - измерената електропроводимост в mS;
11,691 - сумата от стойностите на електропроводимостите на прясно дестилираната вода и на 0,1 М разтвор на калиевия хлорид в mS/cm при температура 20 °C.
След измерването клетката се промива с дестилирана вода. Когато не се използва, клетката се съхранява пълна с дестилирана вода, за да се избегне стареенето на електродите.
5.4.2. Подготовка на разтвора на пробата Претегля се такова количество мед, което е еквивалентно на 20,0 g сухо вещество, и се разтваря в дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 100 ml и се допълва до мярката с дестилирана вода. 40 ml от разтвора се поставят в чашка и се темперират при 20 °C. Клетката се промива с останалата част от разтвора и се потопява в темперирания разтвор. Отчита се колкото е възможно по-бързо електропроводимостта с кондуктометъра. Ако измерването се извършва при друга температура, за всеки градус над температура 20 °C се изваждат 3,2 % от измерената стойност и за всеки градус под температура 20 °C се добавят 3,2 %.
5.4.3. Изчисляване на резултатите Електропроводимостта се изчислява по следната формула:
SH = K.G ,където:
SH е електропроводимостта на разтвора на мед в mS/cm;
К - константата на клетката;
G - измерената електропроводимост в mS.
6. Методи за определяне на свободната киселинност
6.1. Метод за определяне на свободната киселинност чрез титруване с основа при индикатор фенолфталеин.
6.1.1. Същност на метода Свободните киселини в разтвор на мед във вода се титруват с натриева основа и еквивалентният пункт се установява с индикатор фенолфталеин.
6.1.2. Апаратура Бюрети от 10 ml, чаши с вместимост 100 ml
6.1.3. Реактиви 0,1 М разтвор на натриева основа, свободна от карбонати 1 % разтвор на фенолфталеин в етанол Дестилирана вода, от която въглеродният двуокис е отстранен чрез кипене преди употребата. 6.1.4. Процедура Претеглят се 10 g мед и се разтварят в 50 ml дестилирана вода. Добавят се 4 - 5 капки 1 % разтвор на фенолфталеин и се титрува с 0,1 М разтвор на натриева основа до появата на розово оцветяване, което се задържа 10 - 20 s. Титруването трябва да се извърши за не повече от две минути.
6.1.5. Изчисляване на резултатите Свободната киселинност в милиеквивалента/kg е равна на изразходваните при титруването милилитри 0,1 М натриева основа x 10.
6.2. Метод за определяне на свободната киселинност чрез титруване с основа до рН 8,30
6.2.1. Същност на метода Свободните киселини в разтвор на мед във вода се титруват с натриева основа до достигане на рН на разтвора 8,30.
6.2.2. Апаратура рН метър с точност до 0,01, магнитна бъркалка, бюрети с вместимост 10 ml или автоматичен титратор, чаши с вместимост 250 ml.
6.2.3. Реактиви 0,1 М разтвор на натриева основа, свободна от карбонати. Дестилирана вода, свободна от въглероден двуокис.
6.2.4. Процедура В чаша с вместимост 250 ml се разтварят 10 g мед в 75 ml дестилирана вода, разбърква се с магнитната бъркалка и електродите на рН метъра се потопяват в разтвора. Титрува се с 0,1 М разтвор на натриева основа до рН 8,30. Титруването трябва да се извърши за не повече от две минути.
6.2.5. Изчисляване на резултатите Резултатите се изчисляват по начина, описан в метод 6.1.
7. Метод за определяне на диастазната активност
7.1. Същност на метода Методът се основава на определяне на количеството на разложеното нишесте при определени условия от диастазата в меда. През определени интервали се отчита интензитетът на синьо оцветените разтвори, които неразложеното нишесте в инкубационния разтвор дава с разтвор на йод. Построява се графика на зависимостта между времето и намаляващата екстинкция (оптична плътност) на сините разтвори. По графиката се определя времето tx, необходимо за достигане на екстинкция със стойност 0,235. Диастазното число се изчислява чрез разделяне на 300 с tx.
7.2. Апаратура Апаратурата трябва да е чиста от детергенти! Водна баня, спектрофотометър, часовник, рН метър, електрическа сушилна, мерителни колби, ерленмайерови колби, чаши, епруветки, пипети
7.3. Реактиви Разтвор на натриев хлорид: разтварят се 2,9 g натриев хлорид във вода и се долива до 100 ml. Ацетатен буферен разтвор с рН 5,3: разтварят се 43,5 g натриев ацетат (CH3СООNa.3H2O) в дестилирана вода, довежда се рН на разтвора до 5,3 с ледена оцетна киселина и се долива до 250 ml. Разтвор на нишесте Определяне на сухото вещество в нишестето Претеглят се около 2 g въздушно сухо нишесте в часовниково стъкло и се суши 90 min при температура 130 °С. Охлажда се в ексикатор и се претегля отново. Приготвяне на разтвор на нишесте В ерленмайерова колба с вместимост 250 ml се претегля количество нишесте, еквивалентно на 2,000 g безводно нишесте. Добавят се 90 ml вода и се разбърква чрез разклащане. Бързо се нагрява до кипене при постоянно разбъркване и се кипи умерено 3 min. Горещият разтвор се прехвърля в мерителна колба с вместимост 100 ml. Охлажда се бързо до стайна температура на течаща вода, допълва се с вода до марката и се разбърква добре. Разтворът се приготвя в деня на използването му. Използва се само разтворимо нишесте, даващо бистри сини разтвори с йода. Основен разтвор на йод Разтварят се 11,0 g йод и 22,0 g калиев йодид в 30 - 40 ml вода и се разрежда до 500 ml. Основният разтвор може да се съхранява около една година в затворен тъмно оцветен съд. Разреден разтвор на йод Разтварят се 20,0 g калиев йодид във вода, добавят се 2 ml от основния разтвор на йод и се разрежда до 500 ml. Този разреден разтвор се прави в деня на използването, като се избягва доколкото е възможно контактът му с въздуха, като след употреба колбата веднага се затваря.
7.4. Процедура
7.4.1. Приготвяне на разтвора на мед Претеглят се 10,0 g мед в чаша и се разтварят в около 15 ml вода и 5 ml ацетатен буфер без нагряване. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 50 ml, съдържаща 3 ml разтвор на натриев хлорид, и се долива до марката. Много важно е медът да бъде буфериран преди контакта му с натриевия хлорид, тъй като при рН под 4,0 в присъствие на натриев хлорид диастазната активност се редуцира бързо. Разтворът на мед може да се съхранява само няколко часа и поради това се приготвя преди анализа.
7.4.2. Стандартизиране на разтвора на нишесте и на първоначалната оптична плътност на сините нишестено-йодни разтвори. Стандартизирането се извършва, за да се установи количеството на водата, което трябва да се добави към реакционната смес, за да се постигне оптична плътност на нишестено-йодните разтвори между 0,745 и 0,770. В епруветки се пипетират 20, 21, 22, 23, 24 и 25 ml вода и 5 ml разреден разтвор на йод. В първата епруветка се добавят 0,5 ml смес, състояща се от 10 ml вода и 5 ml нишестен разтвор, разбърква се добре и веднага се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. По същия начин се постъпва и с другите епруветки, докато оптичната плътност влезе в интервала 0,770 - 0,745. Определеното по този начин количество на водата се използва като стандартно разреждане при всяко определяне на диастазната активност с този нишестен разтвор.
7.4.3. Определяне на диастазната активност на меда В колба с вместимост 50 ml се поставят 10 ml разтвор на мед и колбата се поставя във водна баня при температура 50 °С заедно с друга колба, съдържаща около 10 ml разтвор на нишесте. След 15 min към разтвора на мед се добавят 5 ml от нишестения разтвор, разбърква се и се засича времето. През определени интервали, за първи път след 5 min, се вземат по 0,5 ml от сместа, поставят се в епруветка и се добавят бързо 5 ml от разредения разтвор на йод. Добавя се определеното количество вода при калибрирането (т. 7.4.2), разбърква се и веднага се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. След първото вземане на пробата интервалите трябва да се подберат така, че да се получат 3 - 4 стойности на оптичната плътност в интервала 0,456 и 0,155. Ако първата отчетена стойност на оптичната плътност е по-голяма от 0,658, интервалите трябва да са от 10 min, ако стойността е между 0,658 и 0,523, интервалите са между 5 и 10 min и ако стойността е между 0,523 и 0,456, интервалите са между 2 и 5 min. Ако първата отчетена стойност на оптичната плътност при 5 min е по-ниска от 0,350, се препоръчва да се намали времето за първото определяне.
7.4.4. Празна проба Към 5 ml вода се прибавят 10 ml от разтвора на мед. Към 0,5 ml от сместа се добавят 5 ml разреден разтвор на йод. Добавя се определеното количество вода, разбърква се и се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. Ако има оптична плътност, отчетената стойност се изважда от получените стойност по т. 7.4.3.
7.4.5. Изчисляване на резултатите Диастазната активност като диастазно число (ДЧ) се изчислява по формулата:
300
ДЧ = , в единици по Шаде,
tx
където tx е времето в min, за което оптичната плътност достига стойност 0,235. Времето tx се отчита от построената графика, отразяваща връзката между измерените стойности на оптичната плътност и съответното време на вземане на порциите от инкубационната смес.
8. Методи за определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола
8.1. Метод на Винклер
8.1.2. Същност на метода Методът се основава на определяне на оптичната плътност при 550 nm на оцветените разтвори, които се получават в резултат на взаимодействието между съдържащия се в меда хидроксиметилфурфурол, пара-толуидина и барбитуровата киселина.
8.1.3. Апаратура Спектрофотометър или друг вид фотометър за измерване на оптичната плътност при 550 nm, чаши, епруветки с обем 10 ml, пипети с обем 1, 2, 5 и 10 ml, мерителни колби с обем 50 и 100 ml.
8.1.4. Реактиви Разтвор на барбитурова киселина: претеглят се 500 mg барбитурова киселина и се разтварят в дестилирана вода на водна баня. Разтворът се прехвърля в мерителна колба с обем 100 ml и след охлаждане до температура 20 °С се допълва до марката с вода. Разтвор на пара-толуидин: претеглят се 10 g пара-толуидин (т. т. 45 °С) и се разтварят в 50 ml изопропанол на водна баня. Разтворът се прехвърля в мерителна колба от 100 ml и се добавят 10 ml ледена оцетна киселина. Охлажда се и се допълва до марката с изопропанол. Разтворът се съхранява на тъмно поне 24 часа преди използването и се използва в продължение на не повече от 3 дни, ако не се оцвети интензивно през това време. Забележка. Пара-толуидинът е канцерогенен и представлява риск за здравето. Трябва да се избягва контакт с реагентът. Ако е възможно, трябва да се използва другият метод за определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола.
8.1.5. Процедура
8.1.5.1. Приготвяне на разтвора на мед Претеглят се 10 g мед и се разтварят в дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml и се допълва с вода до марката. Забележка. Ако разтворът на мед е мътен (не е достатъчно бистър), се препоръчва да се избистри по следния начин: Претеглят се 10 g мед и се разтварят в около 20 ml дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml. Добавя се 1 ml разтвор на Carrez I (приготвен съгласно т. 8.2.4), разбърква се, добавя се 1 ml разтвор на Carrez II (приготвен съгласно т. 8.2.4), разбърква се, допълва се с вода до марката и отново се разбърква. Разтворът се филтрува през хартиен филтър, като първите 10 ml се изхвърлят.
8.1.5.2. Определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола В две епруветки се поставят по 2 ml разтвор на мед и 5 ml разтвор на пара-толуидин. В едната епруветка се добавя 1 ml дестилирана вода (празна проба), а в другата 1 ml разтвор на барбитурова киселина. Реагентите се прибавят в интервал 1 - 2 min. Измерва се оптичната плътност на разтвора срещу празната проба в кювета от 1 cm при 550 nm 3 - 4 min след добавянето на барбитуровата киселина.
8.1.6. Изчисляване на резултатите Съдържанието на хидроксиметилфурфурол (ХМФ) се определя по формулата:
192 x А x 10 , където А е измерената
оптична плътност.
mg ХМФ/kg =
тегло на
меда в g
8.2. Метод на Уайт
8.2.1. Същност на метода Методът се базира на определяне на адсорбцията на хидроксиметилфурфурола в ултравиолетовата област при 284 nm. За да се избегне влиянието на други компоненти на меда в тази област на спектъра, се определя разликата в адсорбциите на чистия воден разтвор на мед и на същия разтвор след добавяне на натриев бисулфит към него. Съдържанието на хидроксиметилфурфурол се определя след изваждане от отчетената абсорбция при 284 nm на абсорбцията при 336 nm.
8.2.2. Апаратура Спектрофотометър с обхват, включващ дължини на вълните 284 и 336 nm, 1 cm кварцови кювети, филтърна хартия, мембранни филтри за водни разтвори с размер на порите 0,45 µm, чаши от 50 ml, мерителни колби с обем 50 ml, пипети, спринцовки.
8.2.3. Реактиви Разтвор на Carrez I: 15 g калиев ферицианид K4 Fe (CN)6.3 H2O се разтварят във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Разтвор на Carrez II: 30 g цинков ацетат Zn(CH3.COO)2.2H2O се разтваря във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Разтвор на натриев бисулфит, NaHSO3, 0,20 g/100 ml: 0,20 g натриев бисулфит се разтварят във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Приготвя се пресен всеки ден.
8.2.4. Процедура Подготовката на пробата мед за анализ може да се извърши по два метода. Метод 1 Претеглят се 5 g мед и се разтварят в около 25 ml вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml. Добавят се 0,5 ml от разтвор Carrez I и се разбърква. Добавят се 0,5 ml от разтвор Carrez II, разбърква се, допълва се до марката с вода и отново се разбърква. Разтворът се филтрува през хартиен филтър, като първите 10 ml се изхвърлят. Метод 2 Претеглят се 5,000 g мед и се разтварят във вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml и се допълва с вода до марката. Посредством спринцовка част от разтвора се филтрува през мембранен филтър. Ход на анализа В две епруветки се пипетират по 5,0 ml от филтрата. В едната епруветка се добавят 5,0 ml вода (проба), а в другата се добавят 5,0 ml разтвор на натриев бисулфит (празна проба). Епруветките се разбъркват добре. Определят се оптичните плътности на пробата срещу празната проба при 284 и 336 nm в кварцова кювета 1 сm. Ако оптичната плътност при 284 nm е по-висока от 0,6, разтворът на пробата се разрежда с вода, а разтворът на празната проба се разрежда с разтвор на натриев бисулфит в една и съща степен, така че да се постигне по-ниска оптична плътност.
8.2.5. Изчисляване на резултатите Количеството на хидроксиметилфурфурола (ХМФ) се изчислява по формулата: ХМФ в mg/kg = (А284 - А336) x 149,7 ,където А284 е оптичната плътност при 284 nm и А336 е оптичната плътност при 336 nm. Ако разтворите са разреждани, степента на разреждане трябва да се има предвид при изчисляване на резултатите.
9. Поленов анализ на пчелен мед Извършва се по БДС 3050-80.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът, начините за вземане на проби и методите за анализ на пчелния мед.
Чл. 2. Анализът на пчелния мед се извършва за определяне на:
1. органолептичните показатели;
2. съдържанието на захари;
3. водното съдържание;
4. неразтворимите примеси във вода;
5. електропроводимостта;
6. свободната киселинност;
7. диастазната активност;
8. количеството на хидроксиметилфурфурола;
9. поленовата характеристика.
Глава втора
ВЗЕМАНЕ, ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ
Чл. 3.
(1) От всяка партида пчелен мед се вземат проби за лабораторен анализ в съдове, изработени от материали, отговарящи на изискванията на Наредба № 1 от 2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13 от 2002 г.) и Наредба № 24 от 2001 г. за хигиенните изисквания към материалите и предметите, различни от пластмаси, предназначени за контакт с храни (обн., ДВ, бр. 56 от 2001 г.; изм., бр. 13 от 2002 г.).
(2) Пробите за анализ по ал. 1 се вземат от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол.
Чл. 4. От всяка партида в зависимост от размера на партидата и обема на опаковките се вземат първични проби в еднакви количества, както следва:
1. от съдове с вместимост до 1 kg - от 5 % от опаковките;
2. от съдове с вместимост над 1 kg - от 15 % от броя на опаковките; при монофлорните и мановите медове в опаковки над 25 kg се вземат проби от 50 % от броя на опаковките при партиди над 500 kg и от 100 % от броя на опаковките при партиди под 500 kg.
Чл. 5. Първични проби от мед във восъчна пита се вземат от една пита на всеки 30, но не по-малко от 3 пити, по следния начин: срязва се горната част на питата и медът се отделя от питата чрез пресоване и прецеждане през марля или мрежа с отвори с големина до 0,5 mm.
Чл. 6.
(1) От първичните проби по чл. 4 и 5 се образува средна проба в количество не по-малко от 1 kg чрез смесване и хомогенизиране.
(2) Ако медът е кристализирал и не позволява добро размесване, средната проба се обработва в затворен съд, поставен на водна баня с температура до 40 °C до 2 часа.
Чл. 7.
(1) От средната проба за лабораторен анализ се вземат 4 броя проби по 0,250 kg, всяка от които се опакова, етикетира и пломбира по начин, гарантиращ нейната цялост, невъзможност за вторична контаминация и подмяна до доставянето й в лабораторията за изследване, както и гаранции за проследимост до производителя.
(2) Пробите по ал. 1 се разпределят по следния начин:
1. първата проба се изпраща за анализ в лаборатория на органа, взел пробата по чл. 3, ал. 2;
2. втората проба се предава на собственика на партидата;
3. третата и четвъртата се оставят на отговорно пазене и съхранение при органа, взел пробата.
(3) При несъгласие на собственика на партидата с получените резултати той има право да изпрати пробата за анализ в независима акредитирана лаборатория.
(4) Третата и четвъртата проба се изпращат за анализ в референтна лаборатория в случай на несъгласие с получените резултати от лабораториите по ал. 2 и 3 или при съдебен арбитраж.
Чл. 8. Пробите за лабораторен анализ се придружават от възлагателно писмо или акт за вземане на проби, които съдържат информация за произхода и собственика на партидата, описание на пробата, целта на изпращането, вида на изследването и органа, взел пробата.
Чл. 9. Методите за анализ на пчелния мед са описани в приложението.
Чл. 10. Резултатите от анализа на пробите пчелен мед се вписват в протокол от изпитване.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. “партида” е количеството еднороден мед в еднакви опаковки, произведен и/или технологично преработен при едни и същи условия, предназначено за еднократно приемане и предаване;
2. “проба” е количеството пчелен мед, предназначено за анализ;
3. “първична проба” е количеството пчелен мед, взето от единична опаковка, предназначено за формиране на средна проба.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Тази наредба се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 4. Методът за определяне на съдържанието на захари по т. 2 от приложението се прилага от 1.I.2006 г.
Приложение
към чл. 9
Методи за анализ
1. Органолептично изпитване Органолептичната преценка се извършва по показателите, посочени в Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с ПМС № 196 от 28.VIII.2002 г. (ДВ, бр. 85 от 2002 г.). За определяне на бистротата и цвета се вземат 5 - 10 g мед в епруветка от безцветно стъкло с диаметър 16 mm и се наблюдава на дневна светлина срещу бял фон. Кристализиралият мед се втечнява на водна баня при температура до 50 °C. Вкусът и ароматът се определят чрез дегустация. Консистенцията, кристализацията и наличието на механически примеси се определят визуално.
2. Метод за определяне на съдържанието на захари
2.1. Същност на метода Съдържанието на глюкоза, фруктоза и захароза се определя чрез високоефективна течна хроматография. Като детектор се използва диференциален рефрактометър. Идентифицирането на пиковете и количеството на индивидуалните въглехидрати се определя чрез съпоставяне с външни стандарти на съответните захари.
2.2. Апаратура Мерителни колби с вместимост 100 сm3, бехерови чаши с вместимост 100 cm3, пипети от 25 сm3, мембранен филтър за водни разтвори с размер на порите 0,45 µm, пластмасови спринцовки, виалки за пробите и стандартните разтвори. Апарат за високоефективна течна хроматография, състоящ се от помпа, детектор - диференциален рефрактометър, колонка с аминомодифициран силикагел (аминоколонка) с диаметър 4,6 mm и дължина 250 mm, интегратор.
2.3. Реактиви Прясно дестилирана вода, метанол и ацетонитрил за високоефективна течна хроматография, стандарти - фруктоза, глюкоза и захароза. 80 % разтвор на ацетонитрил - смесват се ацетонитрил и дестилирана вода в съотношение 80:20 (v/v).
2.4. Процедура
2.4.1. Приготвяне на стандартните разтвори 2,000 g фруктоза, 1,500 g глюкоза и 0,250 g захароза се разтварят в около 40 сm3 дестилирана вода и се прехвърлят количествено в мерителна колба с вместимост 100 cm3, съдържаща 25 cm3 метанол. Допълва се до марката с дестилирана вода. Стандартният разтвор е стабилен 4 седмици в хладилник и 6 месеца във фризер. Трябва да се отчете обстоятелството, че глюкозата кристализира с една молекула вода.
2.4.2. Подготовка на пробата Претеглят се 5 g мед в бехерова чаша и се разтварят в 40 сm3 дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 100 сm3, съдържаща 25 сm3 метанол. Допълва се с вода до марката. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър посредством спринцовка и се съхранява както стандартните разтвори на захари.
2.4.3. Високоефективна течна хроматография Условия на хроматографията: подвижна фаза - 80 %-ен разтвор на ацетонитрил, скорост на елуиране - 1,3 мл/мин., обем на пробата - 10 µ'l. Хроматографското разделяне на захарите се извършва до елуирането на всичките индивидуални въглехидрати, които имат по-големи времена на задържане от фруктозата, глюкозата и захарозата.
2.5. Изчисление на резултатите Пиковете на фруктозата, глюкозата и захарозата се идентифицират чрез сравнение с времената на задържане на стандартните захари. Количествата им W в g/100 g (%) се изчисляват по следната формула:
W = A1 x V1 x m1 x 100 / А2 x V2 x mо ,където:
A1 е площта или височината на пика на дадения въглехидрат в пробата;
А2 - площта или височината на пика на съответния въглехидрат в стандарта;
V1 - общият обем на пробата в ml;
V2 - общият обем на стандартния разтвор в ml;
m1 - количеството на съответния въглехидрат в общия обем на стандартния разтвор в g;
mo - количеството на пробата в g.
3. Метод за определяне на водното съдържание
3.1. Същност на метода
Методът се базира на връзката между коефициента на рефракция и водното съдържание на меда. Таблицата за връзката е съставена чрез определяне на коефициента на рефракция и на водното съдържание чрез сушене под вакуум на едни и същи проби мед.
3.2. Апаратура Рефрактометър “Аббе” или друг вид рефрактометър, който може да се термостатира. Рефрактометърът се сверява (настройва) периодично с дестилирана вода или вещество с познат коефициент на рефракция. Коефициентът на рефракция на дестилираната вода при температура 20 °C е 1,3330. Ултратермостат с водна баня.
3.3. Подготовка на пробата Течният мед се хомогенизира добре. Кристализиралият мед се втечнява в херметически затворен съд до разтваряне на всички кристали на водна баня при температура 50 °C и се хомогенизира.
3.4. Процедура Проверява се дали призмите на рефрактометъра са чисти и сухи. Върху призмите се поставя една капка мед и след две минути се отчита рефракционният коефициент при температура 20 °C. При липса на ултратермостат, когато определянето се извършва при температура, по-висока или по-ниска от температура 20 °C, коефициентът на пречупване съответно се увеличава или намалява с 0,00023 за всеки градус.
3.5. Отчитане на водното съдържание Водното съдържание се отчита по таблицата.
Коефициент на рефракция, 20°C Водно съдържание, % Коефициент на рефракция, 20°C Водно съдържание, % Коефициент на рефракция, 20°C Водно съдържание, %
1,5044 13,2 1,4940 17,0 1,4840 21,0
1,5038 13,2 1,4935 17,2 1,4835 21,2
1,5033 13,4 1,4930 17,4 1,4830 21,4
1,5028 13,6 1,4925 17,6 1,4825 21,6
1,5023 13,8 1,4920 17,8 1,4820 21,8
1,5018 14,0 1,4915 18,0 1,4815 22,0
1,5012 14,2 1,4910 18,2 1,4810 22,2
1,5007 14,4 1,4905 18,4 1,4805 22,4
1,5002 14,6 1,4900 18,6 1,4800 22,6
1,4997 14,8 1,4895 18,8 1,4795 22,8
1,4992 15,0 1,4890 19,0 1,4790 23,0
1,4987 15,2 1,4885 19,2 1,4785 23,2
1,4982 15,4 1,4880 19,4 1,4780 23,4
1,4976 15,6 1,4875 19,6 1,4775 23,6
1,4971 15,8 1,4870 19,8 1,4770 23,8
1,4966 16,0 1,4865 20,0 1,4765 24,0
1,4961 16,2 1,4860 20,2 1,4760 24,2
1,4956 16,4 1,4855 20,4 1,4755 24,4
1,4951 16,6 1,4850 20,6 1,4750 24,6
1,4946 16,8 1,4845 20,8 1,4745 24,8
1,4740 25,0
4. Метод за определяне на неразтворими примеси във вода
4.1. Същност на метода Неразтворимите примеси се събират върху стъклен филтър, промиват се, сушат се и се претеглят.
4.2. Апаратура Аналитична везна с точност 0,1 mg, стъклени филтри с размери на порите 15 - 40 µm, сушилна при температура 135 °C, ексикатор, бехерови чаши, епруветки.
4.3. Реактиви 1 % разтвор на флороглуцин в етанол
4.4. Процедура Претеглят се около 20 g мед и се разтварят в около 200 сm3 вода, при температура 80 °C. Стъкленият филтър се суши и претегля. Разтворът на мед се филтрува през филтъра и се промива с гореща вода за отстраняване на захарите. Отсъствието на захари във филтрата се установява, като в епруветка към порция филтрат се добавя малко 1 %-ен разтвор на флороглуцинол в етанол, разбърква се и се добавят няколко капки концентрирана сярна киселина по стената на епруветката. В присъствие на захари се наблюдава оцветяване на граничната повърхност. Филтърът с примесите се суши 1 час при температура 135 °C. Охлажда се в ексикатор и се претегля. Филтърът отново се суши в продължение на 30 min до постоянно тегло.
4.5. Изчисляване на резултатите Количеството на неразтворимите примеси W в g/100 g се изчислява по формулата:
m
W = --- x 100,
m1
където:
m е масата на изсушените неразтворими примеси, а
m1 - масата на взетата проба мед.
5. Метод за определяне на електропроводимостта
5.1. Същност на метода
Определянето на електропроводимостта се базира на измерване на електрическото съпротивление на воден разтвор на мед. Електропроводимостта представлява реципрочната стойност на електрическото съпротивление.
5.2. Апаратура Кондуктометър с клетка за електропроводимост, термометър с точност 0,1 °C, водна баня, мерителни колби с вместимост 100 ml и 1000 ml, бехерови чаши с висока форма.
5.3. Реактиви Прясно дестилирана вода. 0,1 М разтвор на калиев хлорид (КСl) : 7,4557 g изсушен при температура 130 °C се разтварят около 100 ml в прясно дестилирана вода, прехвърля се в мерителна колба с вместимост 1000 ml и се допълва до мярката с дестилирана вода. Разтворът се приготвя в деня на използването.
5.4. Процедура
5.4.1. Определяне на константата на клетката - извършва се периодично В чаша се поставят 40 ml от разтвора на калиевия хлорид, клетката се свързва с кондуктометъра, изплаква се с разтвора и се потопява в разтвора заедно с термометър. След темпериране при температура 20 °C се измерва електропроводимостта на този разтвор в mS. За да се избегнат поляризационни ефекти, измерването се извършва колкото е възможно по-бързо. Константата К на клетката се определя по формулата:
К = 11,691 x 1/G ,където:
К е константата на клетката в cm -1,
G - измерената електропроводимост в mS;
11,691 - сумата от стойностите на електропроводимостите на прясно дестилираната вода и на 0,1 М разтвор на калиевия хлорид в mS/cm при температура 20 °C.
След измерването клетката се промива с дестилирана вода. Когато не се използва, клетката се съхранява пълна с дестилирана вода, за да се избегне стареенето на електродите.
5.4.2. Подготовка на разтвора на пробата Претегля се такова количество мед, което е еквивалентно на 20,0 g сухо вещество, и се разтваря в дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 100 ml и се допълва до мярката с дестилирана вода. 40 ml от разтвора се поставят в чашка и се темперират при 20 °C. Клетката се промива с останалата част от разтвора и се потопява в темперирания разтвор. Отчита се колкото е възможно по-бързо електропроводимостта с кондуктометъра. Ако измерването се извършва при друга температура, за всеки градус над температура 20 °C се изваждат 3,2 % от измерената стойност и за всеки градус под температура 20 °C се добавят 3,2 %.
5.4.3. Изчисляване на резултатите Електропроводимостта се изчислява по следната формула:
SH = K.G ,където:
SH е електропроводимостта на разтвора на мед в mS/cm;
К - константата на клетката;
G - измерената електропроводимост в mS.
6. Методи за определяне на свободната киселинност
6.1. Метод за определяне на свободната киселинност чрез титруване с основа при индикатор фенолфталеин.
6.1.1. Същност на метода Свободните киселини в разтвор на мед във вода се титруват с натриева основа и еквивалентният пункт се установява с индикатор фенолфталеин.
6.1.2. Апаратура Бюрети от 10 ml, чаши с вместимост 100 ml
6.1.3. Реактиви 0,1 М разтвор на натриева основа, свободна от карбонати 1 % разтвор на фенолфталеин в етанол Дестилирана вода, от която въглеродният двуокис е отстранен чрез кипене преди употребата. 6.1.4. Процедура Претеглят се 10 g мед и се разтварят в 50 ml дестилирана вода. Добавят се 4 - 5 капки 1 % разтвор на фенолфталеин и се титрува с 0,1 М разтвор на натриева основа до появата на розово оцветяване, което се задържа 10 - 20 s. Титруването трябва да се извърши за не повече от две минути.
6.1.5. Изчисляване на резултатите Свободната киселинност в милиеквивалента/kg е равна на изразходваните при титруването милилитри 0,1 М натриева основа x 10.
6.2. Метод за определяне на свободната киселинност чрез титруване с основа до рН 8,30
6.2.1. Същност на метода Свободните киселини в разтвор на мед във вода се титруват с натриева основа до достигане на рН на разтвора 8,30.
6.2.2. Апаратура рН метър с точност до 0,01, магнитна бъркалка, бюрети с вместимост 10 ml или автоматичен титратор, чаши с вместимост 250 ml.
6.2.3. Реактиви 0,1 М разтвор на натриева основа, свободна от карбонати. Дестилирана вода, свободна от въглероден двуокис.
6.2.4. Процедура В чаша с вместимост 250 ml се разтварят 10 g мед в 75 ml дестилирана вода, разбърква се с магнитната бъркалка и електродите на рН метъра се потопяват в разтвора. Титрува се с 0,1 М разтвор на натриева основа до рН 8,30. Титруването трябва да се извърши за не повече от две минути.
6.2.5. Изчисляване на резултатите Резултатите се изчисляват по начина, описан в метод 6.1.
7. Метод за определяне на диастазната активност
7.1. Същност на метода Методът се основава на определяне на количеството на разложеното нишесте при определени условия от диастазата в меда. През определени интервали се отчита интензитетът на синьо оцветените разтвори, които неразложеното нишесте в инкубационния разтвор дава с разтвор на йод. Построява се графика на зависимостта между времето и намаляващата екстинкция (оптична плътност) на сините разтвори. По графиката се определя времето tx, необходимо за достигане на екстинкция със стойност 0,235. Диастазното число се изчислява чрез разделяне на 300 с tx.
7.2. Апаратура Апаратурата трябва да е чиста от детергенти! Водна баня, спектрофотометър, часовник, рН метър, електрическа сушилна, мерителни колби, ерленмайерови колби, чаши, епруветки, пипети
7.3. Реактиви Разтвор на натриев хлорид: разтварят се 2,9 g натриев хлорид във вода и се долива до 100 ml. Ацетатен буферен разтвор с рН 5,3: разтварят се 43,5 g натриев ацетат (CH3СООNa.3H2O) в дестилирана вода, довежда се рН на разтвора до 5,3 с ледена оцетна киселина и се долива до 250 ml. Разтвор на нишесте Определяне на сухото вещество в нишестето Претеглят се около 2 g въздушно сухо нишесте в часовниково стъкло и се суши 90 min при температура 130 °С. Охлажда се в ексикатор и се претегля отново. Приготвяне на разтвор на нишесте В ерленмайерова колба с вместимост 250 ml се претегля количество нишесте, еквивалентно на 2,000 g безводно нишесте. Добавят се 90 ml вода и се разбърква чрез разклащане. Бързо се нагрява до кипене при постоянно разбъркване и се кипи умерено 3 min. Горещият разтвор се прехвърля в мерителна колба с вместимост 100 ml. Охлажда се бързо до стайна температура на течаща вода, допълва се с вода до марката и се разбърква добре. Разтворът се приготвя в деня на използването му. Използва се само разтворимо нишесте, даващо бистри сини разтвори с йода. Основен разтвор на йод Разтварят се 11,0 g йод и 22,0 g калиев йодид в 30 - 40 ml вода и се разрежда до 500 ml. Основният разтвор може да се съхранява около една година в затворен тъмно оцветен съд. Разреден разтвор на йод Разтварят се 20,0 g калиев йодид във вода, добавят се 2 ml от основния разтвор на йод и се разрежда до 500 ml. Този разреден разтвор се прави в деня на използването, като се избягва доколкото е възможно контактът му с въздуха, като след употреба колбата веднага се затваря.
7.4. Процедура
7.4.1. Приготвяне на разтвора на мед Претеглят се 10,0 g мед в чаша и се разтварят в около 15 ml вода и 5 ml ацетатен буфер без нагряване. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 50 ml, съдържаща 3 ml разтвор на натриев хлорид, и се долива до марката. Много важно е медът да бъде буфериран преди контакта му с натриевия хлорид, тъй като при рН под 4,0 в присъствие на натриев хлорид диастазната активност се редуцира бързо. Разтворът на мед може да се съхранява само няколко часа и поради това се приготвя преди анализа.
7.4.2. Стандартизиране на разтвора на нишесте и на първоначалната оптична плътност на сините нишестено-йодни разтвори. Стандартизирането се извършва, за да се установи количеството на водата, което трябва да се добави към реакционната смес, за да се постигне оптична плътност на нишестено-йодните разтвори между 0,745 и 0,770. В епруветки се пипетират 20, 21, 22, 23, 24 и 25 ml вода и 5 ml разреден разтвор на йод. В първата епруветка се добавят 0,5 ml смес, състояща се от 10 ml вода и 5 ml нишестен разтвор, разбърква се добре и веднага се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. По същия начин се постъпва и с другите епруветки, докато оптичната плътност влезе в интервала 0,770 - 0,745. Определеното по този начин количество на водата се използва като стандартно разреждане при всяко определяне на диастазната активност с този нишестен разтвор.
7.4.3. Определяне на диастазната активност на меда В колба с вместимост 50 ml се поставят 10 ml разтвор на мед и колбата се поставя във водна баня при температура 50 °С заедно с друга колба, съдържаща около 10 ml разтвор на нишесте. След 15 min към разтвора на мед се добавят 5 ml от нишестения разтвор, разбърква се и се засича времето. През определени интервали, за първи път след 5 min, се вземат по 0,5 ml от сместа, поставят се в епруветка и се добавят бързо 5 ml от разредения разтвор на йод. Добавя се определеното количество вода при калибрирането (т. 7.4.2), разбърква се и веднага се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. След първото вземане на пробата интервалите трябва да се подберат така, че да се получат 3 - 4 стойности на оптичната плътност в интервала 0,456 и 0,155. Ако първата отчетена стойност на оптичната плътност е по-голяма от 0,658, интервалите трябва да са от 10 min, ако стойността е между 0,658 и 0,523, интервалите са между 5 и 10 min и ако стойността е между 0,523 и 0,456, интервалите са между 2 и 5 min. Ако първата отчетена стойност на оптичната плътност при 5 min е по-ниска от 0,350, се препоръчва да се намали времето за първото определяне.
7.4.4. Празна проба Към 5 ml вода се прибавят 10 ml от разтвора на мед. Към 0,5 ml от сместа се добавят 5 ml разреден разтвор на йод. Добавя се определеното количество вода, разбърква се и се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. Ако има оптична плътност, отчетената стойност се изважда от получените стойност по т. 7.4.3.
7.4.5. Изчисляване на резултатите Диастазната активност като диастазно число (ДЧ) се изчислява по формулата:
300
ДЧ = , в единици по Шаде,
tx
където tx е времето в min, за което оптичната плътност достига стойност 0,235. Времето tx се отчита от построената графика, отразяваща връзката между измерените стойности на оптичната плътност и съответното време на вземане на порциите от инкубационната смес.
8. Методи за определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола
8.1. Метод на Винклер
8.1.2. Същност на метода Методът се основава на определяне на оптичната плътност при 550 nm на оцветените разтвори, които се получават в резултат на взаимодействието между съдържащия се в меда хидроксиметилфурфурол, пара-толуидина и барбитуровата киселина.
8.1.3. Апаратура Спектрофотометър или друг вид фотометър за измерване на оптичната плътност при 550 nm, чаши, епруветки с обем 10 ml, пипети с обем 1, 2, 5 и 10 ml, мерителни колби с обем 50 и 100 ml.
8.1.4. Реактиви Разтвор на барбитурова киселина: претеглят се 500 mg барбитурова киселина и се разтварят в дестилирана вода на водна баня. Разтворът се прехвърля в мерителна колба с обем 100 ml и след охлаждане до температура 20 °С се допълва до марката с вода. Разтвор на пара-толуидин: претеглят се 10 g пара-толуидин (т. т. 45 °С) и се разтварят в 50 ml изопропанол на водна баня. Разтворът се прехвърля в мерителна колба от 100 ml и се добавят 10 ml ледена оцетна киселина. Охлажда се и се допълва до марката с изопропанол. Разтворът се съхранява на тъмно поне 24 часа преди използването и се използва в продължение на не повече от 3 дни, ако не се оцвети интензивно през това време. Забележка. Пара-толуидинът е канцерогенен и представлява риск за здравето. Трябва да се избягва контакт с реагентът. Ако е възможно, трябва да се използва другият метод за определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола.
8.1.5. Процедура
8.1.5.1. Приготвяне на разтвора на мед Претеглят се 10 g мед и се разтварят в дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml и се допълва с вода до марката. Забележка. Ако разтворът на мед е мътен (не е достатъчно бистър), се препоръчва да се избистри по следния начин: Претеглят се 10 g мед и се разтварят в около 20 ml дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml. Добавя се 1 ml разтвор на Carrez I (приготвен съгласно т. 8.2.4), разбърква се, добавя се 1 ml разтвор на Carrez II (приготвен съгласно т. 8.2.4), разбърква се, допълва се с вода до марката и отново се разбърква. Разтворът се филтрува през хартиен филтър, като първите 10 ml се изхвърлят.
8.1.5.2. Определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола В две епруветки се поставят по 2 ml разтвор на мед и 5 ml разтвор на пара-толуидин. В едната епруветка се добавя 1 ml дестилирана вода (празна проба), а в другата 1 ml разтвор на барбитурова киселина. Реагентите се прибавят в интервал 1 - 2 min. Измерва се оптичната плътност на разтвора срещу празната проба в кювета от 1 cm при 550 nm 3 - 4 min след добавянето на барбитуровата киселина.
8.1.6. Изчисляване на резултатите Съдържанието на хидроксиметилфурфурол (ХМФ) се определя по формулата:
192 x А x 10 , където А е измерената
оптична плътност.
mg ХМФ/kg =
тегло на
меда в g
8.2. Метод на Уайт
8.2.1. Същност на метода Методът се базира на определяне на адсорбцията на хидроксиметилфурфурола в ултравиолетовата област при 284 nm. За да се избегне влиянието на други компоненти на меда в тази област на спектъра, се определя разликата в адсорбциите на чистия воден разтвор на мед и на същия разтвор след добавяне на натриев бисулфит към него. Съдържанието на хидроксиметилфурфурол се определя след изваждане от отчетената абсорбция при 284 nm на абсорбцията при 336 nm.
8.2.2. Апаратура Спектрофотометър с обхват, включващ дължини на вълните 284 и 336 nm, 1 cm кварцови кювети, филтърна хартия, мембранни филтри за водни разтвори с размер на порите 0,45 µm, чаши от 50 ml, мерителни колби с обем 50 ml, пипети, спринцовки.
8.2.3. Реактиви Разтвор на Carrez I: 15 g калиев ферицианид K4 Fe (CN)6.3 H2O се разтварят във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Разтвор на Carrez II: 30 g цинков ацетат Zn(CH3.COO)2.2H2O се разтваря във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Разтвор на натриев бисулфит, NaHSO3, 0,20 g/100 ml: 0,20 g натриев бисулфит се разтварят във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Приготвя се пресен всеки ден.
8.2.4. Процедура Подготовката на пробата мед за анализ може да се извърши по два метода. Метод 1 Претеглят се 5 g мед и се разтварят в около 25 ml вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml. Добавят се 0,5 ml от разтвор Carrez I и се разбърква. Добавят се 0,5 ml от разтвор Carrez II, разбърква се, допълва се до марката с вода и отново се разбърква. Разтворът се филтрува през хартиен филтър, като първите 10 ml се изхвърлят. Метод 2 Претеглят се 5,000 g мед и се разтварят във вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml и се допълва с вода до марката. Посредством спринцовка част от разтвора се филтрува през мембранен филтър. Ход на анализа В две епруветки се пипетират по 5,0 ml от филтрата. В едната епруветка се добавят 5,0 ml вода (проба), а в другата се добавят 5,0 ml разтвор на натриев бисулфит (празна проба). Епруветките се разбъркват добре. Определят се оптичните плътности на пробата срещу празната проба при 284 и 336 nm в кварцова кювета 1 сm. Ако оптичната плътност при 284 nm е по-висока от 0,6, разтворът на пробата се разрежда с вода, а разтворът на празната проба се разрежда с разтвор на натриев бисулфит в една и съща степен, така че да се постигне по-ниска оптична плътност.
8.2.5. Изчисляване на резултатите Количеството на хидроксиметилфурфурола (ХМФ) се изчислява по формулата: ХМФ в mg/kg = (А284 - А336) x 149,7 ,където А284 е оптичната плътност при 284 nm и А336 е оптичната плътност при 336 nm. Ако разтворите са разреждани, степента на разреждане трябва да се има предвид при изчисляване на резултатите.
9. Поленов анализ на пчелен мед Извършва се по БДС 3050-80.