ДО ТАШМАЙДАН И ОБРАТНО-2009
Д-р Пламен Христов
(публикува се със съкращения)
Част първа
Винаги съм си мислел, че пътеписите (както впрочем и мемоарите) са четива интересни главно за пишещите ги. С натрупването на впечатления обаче, човек започва да си мисли, че това което е видял може пък да е интересно и за някой друг, и решава да го сподели. По това се подвеждам и аз, и започвам. Още повече, че Сърбия си е едно предизвикателство. Това е удивителна страна. Сръбското пчеларството освен това, е реализирало някои крайно интересни идеи и концепции, а същевременно езиковата бариера е крехка, на места дори прозрачна.
Та сядаме в автобуса, и докато се запознаем със съседа си по място се озоваваме пред табела на кирилица- РЕПУБЛИКА СРПСКА. Пет съгласни една след друга. Поляците могат само да завиждат. Границата минаваме без проблемно. Пътуваме из Сърбия в тъмнината и неусетно се сещам, за войната, ... и за медиите у нас по този повод. Сещам се за това, че единствено медът не бе поел от отровите при бомбардировките.
Пътят е дълъг и човек се сеща за това-онова.
На разсъмване пристигнахме в Кралево. Намираме се в централна Сърбия, на около 200 км от България и на 100-150 км. южно от Белград. Преди обяда посетихме пчелин в съседно село. Вън от подробностите, правят впечатление някои общи черти, които се открояваха при всички следващи посещения. Например това, че системата на пчеларстване и тук преимуществено е Дадан-Блатова. Предпочитат се десет и още повече- осем рамковите. Дъната във всичките видени пчелини бяха мрежести, при това целогодишно, и за стационарните и за подвижните. Мрежестото дъно винаги се съпътствува и с мрежеста покривна табла. Тя представляваше 10-12 см-ова надставка, с мрежа и хранилка в горния си край. На питите през лятото стои найлонов лист, през който лесно може да се контролира развитието на семейството, а през зимата той или бива подгънат, или пък заменен с вестници, велпапе или нещо подобно. Това с мрежите е едно решение на практиката, добило популярност сред сръбските пчелари най-вече вероятно заради добрите си резултати. То обаче, драстично противоречи на схващанията на нашите корифеи на пчеларската наука. Знаем за препоръките на големият Любен Радоев за затваряне на междурамията с летви или пък за тези на обичаният Величко Величков- гнездото да се стеснява драстично и да се уплътнява с възглавници, за да няма влага и да е топло. Цели поколения пчелари са треперели за това колко сантиметра да е отворен долният вход, дали да има горен, как да се насочва въздушната струя и пр. и пр. А сега изведнъж- течение колкото ти душа иска. Съвсем логичен е въпросът – „Каква е истината? Как трябва да се постъпва?".
Свободно живеещите пчели в природата дават противоречиви отговори на тези въпроси. От една страна есенно време виждаме, как пчелите стесняват прелките с малки планини от прополис (дори може така да го стеснят, че да се задушат), как замазват всички процепи по таблата и стените. Дори когато избират ново жилище топлозащитните му качества са един от най-важните критерии. От друга страна, всеки пчелар е виждал, как обърнати, отворени кошери, валяни от дъжд и сняг, са презимували успешно и са се развивали идеално след това.
Какво казва науката? Един научен експеримент в тази посока, проведен в Германия, през осемдесетте години на мин. век дава известна пълнота. Проследено било развитието и добива на две групи изравнени семейства- такива, зазимени по правилата: стеснени и затоплени и други, напротив- с отворени всички входове и люкове. Оказало се, че затоплените семейства зимували по-икономично (с 2-3 кг мед), започнали отглеждането на пило по-рано, пролетното заслабване било по-силно проявено и като цяло за сезона събрали около 20-25% по-малко мед от „моржуващите". Авторите обясняват факта с това, че пчелите са отглеждали пило в момент, когато в природата напълно липсват условия за това. Това пило е било изхранвано изцяло за сметка на резервите на пчелите, което силно ги е изтощило. Пчелите от студените кошери захранили първото си пило по-късно и увеличили площите му едва, когато станало по-топло, т. е когато се появили естествени условия за това. Смяната на зимувалите пчели протекла по-късно и по-незабележимо, когато в кошера вече имало много пило. В края на краищата тези семейства станали по-силни, по-не се роявали и събрали в края на краищата повече мед.
За жалост този опит не дава категоричен отговор на поставения въпрос. Та нали всички препоръки за драстично стесняване и затопляне са подплатени с предварителни опити за това как именно се повишава добива в резултат на прилагането им. Освен това, медоберът зависи от множество конкретни особености на пашата и това, че в Германия нещо е дало резултат още не означава, че при нас ще бъде същото. Докато науката изясни окончателно този въпрос, можем да кажем, че до януари, средата на февруари е допустимо кошерите да се оставят при по-голяма вентилация. Скоро след появата на пилото обаче, е логично да се намалят топлозагубите. В случая- да се постави плътно дъно под плодника. След това, по моему, при първа възможност семейството трябва да се стесни и затопли; обезателно да се отстрани долният корпус, ако го има. И колкото по-навреме се направи това – толкова по-добре. В това съм се убеждавал многократно. За това пишат и много по-големи от мене (Таранов, 1976). Впрочем, само най-силните семейства може би не се нуждаят от подобна намеса (тези с над 2 кг пчели).
Затоплянето и стесняването (и сдружаването) на по-слабите семейства обаче, още при зазимяването се смята за задължителни.
В началото на май (когато започне интензивна вентилация през обедните часове), дъното може/трябва да бъде заменено с мрежесто.
При употребата на мрежесто дъно възниква още един проблем. За него се говори съвсем от скоро. Появяваха се данни от пчелари практици за това, че под такова дъно (с телена мрежа 3 на 3 мм), по намаслената хартия, която е поставена за контрол на естествено отпадналите акари, се откриват и части от пчелни крачета. И то не малко. т. е. оказва се, че мрежата наранява и дори отскубва цели крачета на част от пчелите.
Тази, която ползват нашите сръбски колеги е много привлекателна- тя е лека, неръждаема, може да се обгаря. Според горното твърдение обаче, тя вероятно е още по-опасна, защото не е плетена, а е с изрязани, щамповани отвори. т. е. тя има остри ръбове, а освен това те, отворите, са ромбовидни и повлечените крачета към острите им ъгли попадат директно в нещо като ножици.
Патентовано специално дъно, решаващо този проблем се рее някъде в Интернет-а. При повторното му „залавяне", надявам се да бъде публикувано.
Подобно дъно, но с белгийски адрес е показвано многократно в Плевен. Това са три-сантиметрови изключително гладки тръби с разстояние между тях около 3 мм., по които пчелите лесно се придвижват, а акара се хлъзга и пада под кошера.
Според мен, проблемът би могъл лесно да се разреши, ако на мрежата се нанесе тънък восъчен филм (да се полее разтопен восък). Така „клещите" образувани от пресичането на перпендикулярните телчета ще се залеят с восъка и дори ще се заоблят, а пчелите ще се придвижват доста по-лесно, вече в естествена за тях среда.
Много интересна е технологията на съхранение на прашеца, която прилага Доле Стефанович. (Виж предишния брой). Вероятно тя е по-добра от досега препоръчваната, защото щом съхранява напълно оплодителната му способност година по-късно, вероятно съхранява добре и лечебните му свойства. Иначе и там, както и при нас, напук на изследванията за много вредното влияние на светлината, прашеца се предлага в прозрачни опаковки.
Обмяната на мнения междувременно се е пренесла в двора на един от пчеларите и на фона на вълчи мезета, и на сливовата ракия, (технологията за която, оказа се, няма нищо общо с нашата) се разгорещява. Разбира се всички имат да споделят свой опит. Очаква ни обаче още едно посещение- в „медарската работилница" на Мариян Гойкович, а след това и много важното мероприятие – обяд в автентична гостилница на пазара на градчето със звучното име Чачак.
Част втора
И настоящият ни домакин Мариян Гойкович, и предишният, професор Момчило Зарубица, освен всичко останало произвеждат и млечице. Технологиите, които използват са традиционни и описани в литературата. Проф. Зарубица използва отглеждачи с обособено маточно отделение, в присъствие на майката, с периодично освежаване, а „Гойко Митич", както го побългарихме господинът Гойкович- осиротено семейство с помощни семейства до него, от които прехвърля пчели и пило. Ларвите си пренасят в изкуствени маточници, на предварително поставено млечице- влажно пренасяне, (защото има и сухо). Готовото млечице съхраняват в пеницилинови шишенца, които трябва да са от тъмно стъкло, запечатани с разтопен восък. Съхранението е във фризер, както го правим и ние.
Сега, като сме си само свои, можем да добавим, че този начин на съхранение вече не се счита за много добър. Шкендеров и Иванов (1983) посочват, че така млечицето след година съхранение губи значителна част от биологично активните си свойства. Това, че след година на такова млечице може да се заложат ларви за майки не е никакво доказателство за биологична пълноценност. Предварително поставеното млечице под ларвата не се използва за храна от нея, а само като субстрат за по-лесно снемане на ларвата от пренасящата игла. Пчелите, както е известно, изсмукват това млечице и поставят свое, което вече се използва за храна от личинките.
Сега има нови постановки за съхраняването на млечицето. Използвам повода само да ги пунктирам. Първо, важно е изваждането на млечицето от маточните чашки да се прави веднага след изваждането му от кошера.
Съхранението му в хладилник е допустимо, но само временно! До 1-1,5ч. При това не при температура около нулата (най-подтискащата температура за бактериите е при +3,8°С), нито пък при минус 18 и повече градуси. Най-подходящата температура за съхранение на млечицето е минус 6°С.
По-добре е обаче веднага да се подложи на т. н. адсорбция. Адсорбцията се прави, като в порцеланова паничка старателно се разбъркват една тегловна част прясно извлечено млечице с четири части абсорбент. Абсорбентът представлява смес от лактоза и глюкоза. Количеството на избраните компоненти зависи от тяхната влажност. (Лактозата е повече).
Обработеното млечице се поставя в тъмни бурканчета, старателно се притъпква, за да се отстрани въздухът и се затваря с навосъчена капачка, за да се херметизира.
След това млечицето може да се съхранява до 10 месеца в хладилник при минус 6°С, при практически напълно запазена активност,.
Ако се налага по-дълго съхранение, следва да се направи сушене под вакуум без нагряване и на два етапа, до влажност 0,7%. Така сухото и адсорбирано млечице запазва и лесно летливите си съставки, и заради това то се доближава по ефективност до най-високата постигана досега степен, до свежото. Това е потвърдено и с биологични тестове- чрез изхранване на пчелни ларви. Процентът на получени междинни форми и майки е близък с този получен при изхранване на абсолютно свежо млечице.
Сушеното адсорбирано млечице е рекордьор по степен на запазване на биологичната си активност- три и повече години, (много повече от лиофизираното- това в таблетките от аптеките)!
Но това все още минава за новост и клиентите, и производителите трябва да имат време да я приемат.
Колкото до технологията за получаване на млечицето, нашата, изпитвана миналата година на опитния пчелин в Дебелец би била интересна на сръбските колеги. При нея се получава обилно количество млечице от напълно нормални семейства, без да се налага те да се преустройват, осиротяват, освежават или каквото и да било друго. Добива на млечице дори не ощетява добива на мед, а само се явява като допълнителна продукция.
Когато говорим за млечице, ако не съм ви омръзнал или пък ако някой проявява интерес, искам да вметна за един също удачен, но като че неизвестен у нас метод. Него ползват тук –там и в Гърция. Ефективното на метода е заключен в модела кошер. Той е хоризонтален и поради това просто условие не се налага никакво повдигане (ротиране) на корпуси и магазини. Пчелното гнездо е лесно достъпно през целия сезон.
Интригата тук е, че моделът е създаден в Русия, в Краснополяновск. Таранов пръв описва устройството и методът на работа с него. Рутнер, чул за него, попитал Войке какво мисли и този последния му казал, че „не си струва „масрафа". Сиреч, че не става. Това Рутнер и записва в своя знаменит труд по майкопроизводство.
Днес обаче, тридесет години по-късно, този модел се счита за най-сполучливият майко-отглеждач, създаван някога (по Жил Фер, 2002) и се нарича не друго, а - европейски метод. . .
Кошерът, както вече споменах е лежак за две или дори три семейства. В случая, когато ще се получава млечице, в него се отглежда едно семейство. То е позиционирано в средата. Когато заеме 12 и повече пити, се прави преподреждане на питите. В средата се поставят пити със запечатано пило и празни, от страни се преграждат с ханеманови решетки и зад тях, от двете страни се нареждат питите с открито пило и яйца, питите с прашец и тези с мед. Там, между пилото се правят т. нар. „пчелни кладенчета" и след известно време се поставят маточните рамки. На всеки три дена те се подменят с новозаредени. На всеки 7-8 дена се прави преподреждане на питите (освежаване), по същият принцип- кърмачките с прясното пило- в страни, а люпещото се и опразнените- в средата, при майката. Добивът на млечице е рекордно висок- около кирограм за сезон.
В дома на Мариян Гойкович получаваме нагледен урок по дистрибуция и маркетинг на пчелни продукти. Неограничена смесица от сортове мед, сушени плодове, ядки и алкохол. И всичко това, в изумяващи опаковки и разфасовки.
Част трета, последна
Новият ден започва с аромат на кафе и пищна шведска маса. След здравословната липса на вечеря, сега тя ни се струва като . . . „главна паша".
Малко по-късно всичките вкупом „долазяме" според местния термин, до пчеларската изложба. Тя се провежда за 26?-ти път и се намира в парка Ташмайдан (ударението– на ма-то). По точно в „Мали Ташмайдан". Името от турски, означава каменен мегдан, мейдан, (площад).
Сега това е оживен парк, в центъра на Белград. От двете страни на широките алеи, точно на маршрута на градското население, са наредени като пъстър гирлянд сергии. Те са богато отрупани с всичко, което се получава от пчелите и с всичко, което се използва при отглеждането им.
Тръгваме по „Алеята на медоносните растения". Една реализирана прекрасна идея, с още по-прекрасни есенни цветчета, цъфнали на треви и дръвчета с табелки.
Поемаме из царството на пчелите.
Погледът ни първо се спира на нещо необичайно, подобно на сметачна линийка. С нея, съобразно пашата за района, младият пчелар бързо разбира кога какво да прави- каква изходна сила на семействата трябва да има, кога да започне стимулацията на майката, кога да я ограничи, кога да я пусне отново и пр. за да получи максимален ефект. Вижда ни се скъпа и отминаваме.
Между временно, на съседната маса забелязваме един дядо ентусиазирано да размахва някаква кутия и често-често да споменава: „матицата това, матицата онова". Веднага разбираме, че става дума за производство на майки и евентуално- на млечице. Кутията се оказва „Маленовичев кавез" с едноименен автор- Радослав Маленович от Ягодина. Тоя „кавез", между другото, е номиниран за награда от Гугъл, за новости в пчеларството.
След като разшифроваме водопадът от полу-познати и непознати думи се оказва, че методът всъщност е преоткриване и модификация на един класически способ. Неговият далечен първо образ е методът на Алей. При него, както знаем, пита с млади личинки се нарязва на ивици, ларвите се разреждат и със здравите килийки от обратната страна на питата се залепват на маточна летва. Следва поставяне в отглеждач или стартер. Ако племенният материал е много ценен (малко на брой ларви или пък от много ценни майки), Цандер препоръчва килийките да се изрязват (изщамповат) една по една и всяка да се залепя на дървено трупче. След това, то пък, се залепя на летвата .
Бавното и по-трудоемко при този способ е прореждането на ларвите и след това, закрепването на восъчната ивица или восъчните килийки на трупчета, и летвите.
Споменатите автори препоръчват това да се направи, като изрязъка от питата се залепи с разтопен восък, но тук трябва много да се внимава за да не се прегреят ларвите и да не се „прогори" ивицата.
Нашият дядо тук, решава този проблем много остроумно. Той кара пчелите сами да залепят килийките с маточните ларви върху носещата им конструкция. Тя може да бъде просто навосъчена маточна летва обаче, след това ще е затруднено отделянето на зрелите маточници . Може да се използва и маточна рамка с предварително налепени трупчета. Но това (лепенето на трупчетата) си е още една обемистичка поредица от манипулации, все пак. Вместо това, той използва специални дървени трупчета, които обаче не ги лепи върху летва. Те имат направени шлици (канали) от двете си срещуположни страни. (Вж снимка 1 и 2). Чрез тези канали трупчетата се монтират леко, като се приплъзват в"джобовете" на простичка телена конструкция, нагъната на „П" –образни извивки. Така предварително монтираните много бързо и лесно трупчета на телените „маточни"летви, се подреждат на гърба на питата. (Тя предварително е едностранно остъргана и на нея майката ще снася яйца). Първоначалното закрепване на „маточните телове" (с трупчета на тях), се препоръчва да става също чрез разтопен восък, но само тук-таме. (Това струва ми се, може да се прави и по-лесно).
Така работата по производството на майките се заключава в следното : поставя се едностранната пита с временно прикрепени на гърба и телове с трупчета, в изолатора; там се поставя и майката и се затваря с ханемановата решетка. На втория ден майката се освобождава, а на четвъртия- питата се изважда. С топъл нож се изрязват ивиците по вече добре залепените от пчелите трупчета. Ларвите в килийките на ивиците се разреждат така, че на всяко трупче да остане по една единствена здрава килийка След това, две или три телени конструкции с трупчета се монтират на маточна рамка и тя се поставя в отглеждач. И това е всичко.
Това, което непременно трябва да се допълни е, че за разлика от препоръките на дядото, питата на която ще снася майката яйцата си, трябва непременно да бъде млада (светла, девствена). Това е наложително, защото е доказано, че пчелите с неохота преобразуват старата пчелна килийка в маточник и той винаги остава по-малък. Майката в него – също. Носливостта и по-късно – и тя по-ниска.
Освен това, по същите причини, всяка оставена килийка трябва непременно да бъде скъсена и разширена.
По-добре е според мен, ако позволите, да се ползва не едностранно изстъргана пита, а направо предварително подготвена през пролетта, восъчна основа. Тогава пчелите ще залеят с восък закрепените привременно някак си телени конструкции с трупчетата, заедно с изграждането на новите килийки от другата страна. Така не се налага предварително да се топи восък и да се прилепят трупчета. Закрепването ще става без каквото и да е участие на пчеларя, а и отгледаните майки ще са по-качествени, поради новите и по-лесни за преформиране килийки.
Прореждането на излишните ларви би могло да се прави не една по една, а чрез шаблон наведнаж.
Чрез „кавеза" на Радослав Маленович, методът на Алей безспорно придобива по-промишлен вид, не изисква никакви особени инвестиции и може да се използва успешно през цялото лято, за разлика от Йенетровия апарат, например.
Като стана дума, Йентеровият апарат, който откриваме в съседство, има дребна, но и важна разлика от модела, който се продава у нас. Този на нашия пазар, да го наречем класическия модел, има множество дънца, които едно по едно трябва да се пренасят в маточните чашки. На практика времето за това е горе-долу толкова, колкото за пренасянето на ларвите с преносната игла в маточните чашки при обикновения начин. Ако пък oпeрaторът прилага „сухото" пренасяне, може да се справи и по-бързо. Това лишава методът на Ангел Марков, реализиран чрез питата на Йентер, от важно предимство- бързината. Затова тук се използва модел с малко и елементарно приспособление. С него се залавят през едно, всички дънца в редицата на пластмасовата пита и се монтират в маточните чашки, обаче наведнаж . След това се снемат останалите в питата дънца от същата редица и се монтират в съседните чашки и т. н. Така вече времето за монтирането на дъната се съкращава примерно, десетократно.
Зървам за миг и френски модел на Йентеровата пита- на фирмата „Nikot". Той пък е взел „назаем" идеята от руски патент, (имам го). При него вместо подвижни дънца, на изкуствените пчелни килийки се монтират направо маточни чашки. Майката си пъха коремчето в килийката и си „мисли", че снася в тясна килийка. Само че дъното и е всъщност дъно на маточната чашка. На четвъртия ден тези чашки се изваждат и се монтират на маточна летва.
На изложбата откриваме още нещо полезно за производителите на майки и на млечице. Това е калъп за отливане на восъчни чашки, изкипрен и блеснал като ювелирен продукт- достойна продукция на тамошен военен завод. Впрочем, това не е чак толкова ново, защото леенето на чашки по принцип е известно, а и защото бе изложено от създателя си- Стево Галич, още през 1991 на пчеларския събор във Велико Търново. Той представлява разглобяем метален калъп, на който се отливат всички маточни чашки за една летва, обаче заедно с подложките си. Тази подложка в случая се явява восъчна лента с дебелина 3-4 мм и замества напълно дървените трупчета. Това позволява чашките да се монтират на летвата наведнаж. Самото произвеждане на чашките било, според „другарот" Галич, с много голяма производителност на труда, а те самите били за многократна употреба.
Решаваме обаче, че това също можем да го причислим към движението „направи си сам" и продължаваме по-нататък.
Едва тук, на стотици километра от дома и 30-40 години след публикациите, откриваме блузони, направени именно от материята „пресован лен". За нея е доказано, че е най-подходящата материя за пчеларско облекло, защото държи най-хладно през лятната жега, спира успешно вредните за кожата UV-лъчи и жилата на пчелите, и за която никой производител в България явно нищо не е чувал. Даже и плата го няма.
Полезно и хитроумно ми се вижда, и едно просто приспособление за точно, и бързо дозиране на течни медикаменти- пероцин, оксалова киселина и др. Натискаш обикновеното пластмасово шише с лекарство, след това обръщаш и пак натискаш, но вече в междурамието. И това е всичко. Няма преливане, връщане на предозираното и пр.
И него почти всеки може да си го направи сам.
Безспорно, най-забележителна ми се видя масата на главния редактор на „Сръбски пчелар"- на „пощования" (уважаемия) господин Драгослав Шеш. Тук, само че, на монитор и на хартия виждаме нещо уникално: как пчели си „крадат" оплодени яйца, за да си отгледат майка, например. . .
Или пък нуклеус за оплождане на майка, представляващ не друго, а обикновен буркан –шестограмен като пчелна килийка и пластмасов. Той се поставя в отвора на хранилката на силно семейство, пчелите изграждат в него далачета и поставят мед в тях. Като узреят маточниците, бурканът се затваря заедно с пчелите и се занася далече от пчелина. Тогава се поставя маточникът. След пронасянето, майката безпроблемно се придава направо с буркана и с пчелите в него, като само се захлупва върху отвора за хранилката. Нуклеусът е красив като картинка.
Тук виждаме и не какво да е, а роботизиран станок за серийно армиране на восъчни основи!. За справка, принципът на това зателване не е изобретение на Венер, а е сделано в USA.
Откриваме и една принципно нова технология за производство на майки. При нея семейството-отглеждач (без да е нужно да е супер силно и стеснено) се поставя в условията на първото зимно-пролетно пило. Тогава, оказало се, пчелите хранят ларвите си като за последно- млечицето е така обилно, както никога след това през годината. И то е логично: ако не се „завърти" колелото с пилото, при това енергично, семейството може да загине. Обаче така и майките ставали супер!
Позволява ни се да разгледаме и схемата на една горе–долу също нова методика. Тя, сякаш е разработена точно за нашите сапардаджии. Чрез нея човек може да си увеличи броят на пчелните семейства десетократно (от 100 на 1 000) в рамките само на един сезон (и то подразбира се, и да могат успешно да презимуват). Само като справка искам да припомня, че в преписваните и преиздавани книги по пчеларство се казва, че е допустимо годишно увеличаване на броя на семействата с едва със, забележете, цитирам: „десет до двадесет процента" (Календарен справочник,1998, стр. 195, но и другаде).
Изложбата впрочем, изобилства от още много любопитни и полезни неща. Има всевъзможни лекарствени средства, уреди за прилагането им, изпълними тестомесачни и разпечатващи машини, центрофуги, а дървенията е като съща мебел. Може да се види и какво ли още не.
Може да се побеседва и със самите Чорбич, Кантар, Умелич. Човек може да се полюбува и на последните томове на Умелич- тези за медоносните растения. Забележителна работа! Всяко медоносно растение освен с описание е показано и в пет стадия на своето развитие с превъзходни цветни снимки. (И цената е супер (висока)).
Със сигурност, всеки посетител може да намери по нещо интересно за себе си. Даже бих казал: по няколко неща. Впрочем, като се сещам за денковете с покупките, едва побрали се в автобуса и като съдя по размерите им, явно и другите са били на това мнение.
Всъщност истината е, че тук, с часoве може да обикаля човек в напразно търсене на онова, което го НЯМА.
При това на цени, които са по-ниски от тези у нас.
Така долази-отлази, нагоре-надолу, човек остава без крака. Аз обаче, отдавна съм запланувал и разходка из вечерния Белград. И, тя, повярвайте, не ще остане за в бъдещето.
Powered by vBulletin® Version 4.2.0 Copyright © 2024 vBulletin Solutions, Inc. All rights reserved.