delpi
07.04.2016, 12:10
6449
Декоративни дюли (Chaenomeles) се наричат род широколистни храсти, достигащи на височина 1 - 3 m височина от семейството Rosaceae (https://bg.wikipedia.org/wiki/Rosaceae). Естествените местонахождения на представителите на рода са в Източна Азия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90% D0%B7%D0%B8%D1%8F) - Япония (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F), Китай (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9) и Корея (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F).
Представителите на рода са листопадни или полувечнозелени храсти или неголеми дървета с височина 1 — 6 m. Клончетата (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1) при някои представители притежават бодли. Пъпките (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0% B0_%D0%BF%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1) са с размер 1 - 2 mm, с две външни люспи. Листата (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D1%82) са правилни, леко назъбени с дължина до 14 cm. Цветовете са едри, 3 - 4,5 cm в диаметър, единични или събрани от 2 до 6. Разцъфват още преди да са се появили листата. Венчелистчетата (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0% BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%87%D0%B5&action=edit&redlink=1) са пет на брой, розови, бели или червени. Всеки цвят има по 20 до 50 тичинки (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0). Яйчникът е петорен.
Плодовете са големи, с форма на круша или ябълковидни, почти без дръжка. Семената са без ендосперм, кафеви, продълговати и заострени. Узряват през септември и октомври.
Японските дюли са декоративни медоносни храстовидни растения, които се използват като жив плет или декоративни градински растения придаващи интересен цвят на градината по време на цъфтеж на растението и интересен вид при растеж и узряване на плодовете. Размножават се със семена, резници или коренови присадки. Нерядко растението се отглежда и като бонзай. Плодовете са твърди, ароматни, имат адстрингентно действие и се използват за приготвяне на компоти (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D1%82), желета (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5&action=edit&redlink=1) и конфитюри (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B8%D1%82%D1%8E%D1%80).[3] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D 0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%8E%D0%BB%D0%B8#cite_not e-3) Берат се през есента, но могат да останат на храста до следващата година. Съдържат голямо количество органични киселини (4-5%), пектин (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BD) (0,6-2,5%) и ароматни вещества. Съдържанието на витамин С е 100 - 223 mg%. По този показател плодовете не отстъпват на касиса (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%81) и превъзхождат пет пъти лимоните (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD) и портокалите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB). Количеството на Витамин Р (910 mg%) е десетократно повече от това в плодовете на ябълката (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0). За разлика от други овощни растения, захарите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80) в плодовете на японската дюля са сравнително малко - до 2%. Количеството на лимонената киселина (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0_% D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0) е значително високо (4 - 5 %) и придава своеобразния им аромат.
Декоративни дюли (Chaenomeles) се наричат род широколистни храсти, достигащи на височина 1 - 3 m височина от семейството Rosaceae (https://bg.wikipedia.org/wiki/Rosaceae). Естествените местонахождения на представителите на рода са в Източна Азия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90% D0%B7%D0%B8%D1%8F) - Япония (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F), Китай (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9) и Корея (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F).
Представителите на рода са листопадни или полувечнозелени храсти или неголеми дървета с височина 1 — 6 m. Клончетата (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1) при някои представители притежават бодли. Пъпките (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0% B0_%D0%BF%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1) са с размер 1 - 2 mm, с две външни люспи. Листата (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D1%82) са правилни, леко назъбени с дължина до 14 cm. Цветовете са едри, 3 - 4,5 cm в диаметър, единични или събрани от 2 до 6. Разцъфват още преди да са се появили листата. Венчелистчетата (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0% BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%87%D0%B5&action=edit&redlink=1) са пет на брой, розови, бели или червени. Всеки цвят има по 20 до 50 тичинки (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0). Яйчникът е петорен.
Плодовете са големи, с форма на круша или ябълковидни, почти без дръжка. Семената са без ендосперм, кафеви, продълговати и заострени. Узряват през септември и октомври.
Японските дюли са декоративни медоносни храстовидни растения, които се използват като жив плет или декоративни градински растения придаващи интересен цвят на градината по време на цъфтеж на растението и интересен вид при растеж и узряване на плодовете. Размножават се със семена, резници или коренови присадки. Нерядко растението се отглежда и като бонзай. Плодовете са твърди, ароматни, имат адстрингентно действие и се използват за приготвяне на компоти (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D1%82), желета (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5&action=edit&redlink=1) и конфитюри (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B8%D1%82%D1%8E%D1%80).[3] (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D 0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%8E%D0%BB%D0%B8#cite_not e-3) Берат се през есента, но могат да останат на храста до следващата година. Съдържат голямо количество органични киселини (4-5%), пектин (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BD) (0,6-2,5%) и ароматни вещества. Съдържанието на витамин С е 100 - 223 mg%. По този показател плодовете не отстъпват на касиса (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%81) и превъзхождат пет пъти лимоните (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD) и портокалите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB). Количеството на Витамин Р (910 mg%) е десетократно повече от това в плодовете на ябълката (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0). За разлика от други овощни растения, захарите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80) в плодовете на японската дюля са сравнително малко - до 2%. Количеството на лимонената киселина (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0_% D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0) е значително високо (4 - 5 %) и придава своеобразния им аромат.