СЪВРЕМЕННА ПЧЕЛА

[ivan1947]

СЪВРЕМЕННА ПЧЕЛА
Съвременната пчела е тази, която срещаме навсякъде около нас. Позната е в пчеларските среди, като пчела работничка (Apis mellifera), която човек е сложил в едни дървени сандъци и се опитва да ги дои както кравите в кравефермите с доилни апарати (центрофуги). Човек отглежда пчелите единствено и само заради меда и е подчинил всички свои усилия именно за това. Но все още не може да я подчини на своите желания, тъй като тя е взаимосвързана с цъфтящата растителност. Природата е създала пчелата единствено и само за да опрашва цъфтящата растителност. Тя е продукт на цветния прашец и живее и служи за опрашване, а от там и за размножаване и възпроизводство на тази растителност.
В средната юра се е развила групата на първичните бенетитови растения, считани от повечето автори за естествена връзка между семенните папрати и съвременните покритосеменни разтения. Появяването на цветните растения, които отделяли цветен прашец се свързва по досегашни палеоботанически данни с края на юрския период. През кредата цветните растения се развиват интензивно благодарение появата на нектара и завладяват огромни пространства. Ландшафтът на планетата ни коренно се изменя. В условията на повсеместен влажен и топъл климат те са расли и образували постепенно разрастващи се „петна”, покривайки огромни територии. Еволюциония прогрес на покритосеменните растения се е извършвал в тесен контакт с насекомите опрашители и се е осъществявал на базата на храненето им. Именно храненето на пчелите през ларвния период с цветен прашец довело до морфологични изменения, с което се обеснява и появата на съвременната пчела, различаваща се от своите предшественици (пчелната майка и търтея). За да става това цветния прашец трябва да е с необходимата жизнеспособност и с по-голямо разнообразие. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, ето защо съвременната пчела отделя слюнка за разграждането им.
В нашите ширини цъфтежът на многогодишните растения започва на различна възраст. Продължителността на цъфтене е различна. Освободеният цветен прашец е богат на хранителни вещества, витамини и растежни хормони. Неговата жизненост му позволява да понася температури, по-ниски от -20 градуса. Охлаждането до известна степен даже стимулира проникването, без да намалява оплождащата способност. Обратно, високите температури бързо намаляват неговата свежест. Дължината на периода, през който прашеца запазва оплождащата си способност, е различна за различните видове. Прашецът на житните има понижена жизнеспособност. Изключителната жизнеспособност на прашеца прави възможно неговото пренасяне на огромни разстояния, без това да е задължително за всички растителни видове. При ентомофилните растения е биологически потребно във фазата на цъфтежа им максимално число техни цветове да бъдат нееднократно посетени от насекомите, които пренасят пресен прашец от голям брой растения. Събрания от много растения, намиращи се при различни условия смесен прашец обикновено притежава повишена оплождаща сила в сравнение с прашеца от едно растение.
След появата на цветните растения настъпили съществени промени в живота на пчелите. Нектара и прашеца станали тяхна основна храна. От единично живеещи индивиди те се обособили в едно семейство със сложни взаимоотношения. В процеса на еволюцията на цветните растения и пчелите се оформя взаимно корелиращата двойка „пчели – цвят”. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец.Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането. Ежегодното мигриране на пчелите от едно местообитание на друго създало условията на семейното общуване и изграждане на съвременото пчелно семейство.
Хранейки се с цветен прашец в съвременните пчели настъпили съществени морфологични промени отличавайки ги от дотогава живеещите пчели. Така например насоновата, глътачната и восъчната жлези, петите на задните им крачета се приспособили да пренасят цветния прашец и извличат восъчните пластинки. Посещавайки цветовете във власинките им се натрупва статично електричество, което спомага за полепване на прашеца по тялото им, от където те го събират в кошничките на задните си крачета. Като женски индивиди те живеели няколко години, но не можели да се възпроизвеждат. Първоначално изграждали восъчни пити в които пчелните майки снасяли яйцата, а съвременните пчели следвайки майчиния си инстинкт участвали в отглеждането на младото поколение. Те се хранели с цветен прашец, пренасяли и хранели с него и ларвите. Така започнало да се излюпват само съвременни пчели, които се хранят с цветен прашец и растителен сок.

[ivan1947]

При хранене на съвремените пчели с цветен прашец по време на ларвното им развитие в организма им настъпват съществени физиологични промени. Това показва, че цветния прашец, трябва да е с необходимата жизнеспособност и с по-голямо разнообразие за да става това. От тук и извода, че събрания и консервиран от пчелите прашец се използва от възрастните индивиди за храна, а за възпроизводство се използва прясно събран с оплождаща способност. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, ето защо пчелите добавят слюнка за разграждането им. При липсата му в природата пчелите мигрират (роят се) за намиране на нови ареали с цъфтяща растителност. По време на миграцията в пчелното гнездо има неизлюпено пило, което кара част от пчелите да мигрират, а не цялото семейство.
Ентомофилното (насекомното) опрашване често се изразява и с други видове взаимовръзки. За да се посещават цветовете, насекомите трябва да бъдат привличани от нещо. Разбира се, на първо място стои самият прашец, представляващ ценна храна с богатото си съдържание на протеини (16-30%) и захари (0-15%). Пращецът се изяжда още на място от бръмбари или примитивни пеперуди или по индиректен път, както например го използват пчелите и земните пчели за изхранване на ларвите си. Ако за дадено растение прашецът е привличаш елемент, той бива произвеждан в голямо количество. Насекомите, които събират прашец имат специални приспособления – множество власинки или специално устройство на крачетата, наречено „кошничка” при съвременната пчела.
През втората половина на кредата с появата на нектара настъпва бурен разцвет и огромен еволюционен прогрес на покритосеменните растения.
Тази еволюция се е извършвала в тесен контакт с насекомите опрашители, и се е осъществявала на базата на храненето им. Нектара, който е растителен сок изтичащ през нектарниците, разположени на дъното на цвета, станал заедно с прашеца основна храна за съвременните пчели. Именно в цвета те намирали прашец и свободно изстичащ растителен сок. Нектарът обикновенно е в малки количества, така че пчелите са принудени да обходят галям брой цветове.
Взаимовръзката между съвременната медоносна пчела и цъфтящата растителност се е засилвала и е свързана с еволюцията протичаща и при двете страни. Особено големи промени са настъпили по време на промените в климата и появата на различните климатични пояси През втората половина на кредата с появата на нектара настъпва бурен разцвет и огромен еволюционен прогрес на покритосеменните растения. Тази еволюция се е извършвала в тесен контакт с насекомите опрашители, и се е осъществявала на базата на храненето им. Нектара, който е растителен сок изтичащ през нектарниците, разположени на дъното на цвета, станал заедно с прашеца основна храна за съвременните пчели (пчели работнички). Именно в цвета те намирали прашец и свободно изстичащ растителен сок. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец. Продължителната еволюция на своеобразната симбиоза между насекоми и цветя започва
Нектарът обикновенно е в малки количества, така че пчелите са принудени да обходят галям брой цветове. Цъфтежа на растенията обаче е краткотраен процес, който се влияе и от климатичните особеностти на местообитанието им. През този период са възникнали и климатичните зони със своите особености по земното кълбо. Растителния и животински свят са били принудени да се съобразяват с тези зони. Така възниква необходимостта от складиране на прашеца и нектара в част от килийките, а при по продължителната им липса пчелите се принуждавали да мигрират. Миграцията засилила инстинкта им за самосъхранение на вида и спомогнала за изграждане и утвърждаване на семейния начин на живот със сложни взаимоотношения.
След появата на цветните растения настъпили съществени промени в живота на пчелите. Нектара и прашеца станали тяхна основна храна. От единично живеещи индивиди те се обособили в едно семейство със сложни взаимоотношения. В процеса на еволюцията на цветните растения и пчелите се оформя взаимно корелиращата двойка „пчели – цвят”. Тъкмо в появата на нектар се състои огромният еволюционен прогрес, който са направили покритосеменните растения. Ентомофилните цветове, които отделят нектар произвеждат много малко прашец.Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането. Ежегодното мигриране на пчелите от едно местообитание на друго създало условията на семейното общуване и изграждане на съвременото пчелно семейство.
позната, като пчелта apis mellifera, или пчела работничка. Това е
Хранейки се с цветен прашец в съвременните пчели настъпили съществени морфологични промени отличавайки ги от дотогава живеещите пчели. Така например насоновата, глътачната и восъчната жлези, петите на задните им крачета се приспособили да пренасят цветния прашец и извличат восъчните пластинки. Посещавайки цветовете във власинките им се натрупва статично електричество, което спомага за полепване на прашеца по тялото им, от където те го събират в кошничките на задните си крачета. Като женски индивиди те живеели няколко години, но не можели да се възпроизвеждат. Първоначално изграждали восъчни пити в които пчелните майки снасяли яйцата, а съвременните пчели следвайкимайчиния си инстинкт участвали в отглеждането на младото поколение. Те се хранели с цветен прашец, пренасяли и хранели с него и ларвите. Така започнало да се излюпват само съвременни пчели, които се хранят с цветен прашец и растителен сок.

[licho76]

Как ти се пише толкоз бе :P

[Юрий Цветков]

Как ти се пише толкоз бе :P
Явно не си го чел цялото. ;) Копи пейста е играл повече от необходимото.

[Георги 1974]

Че е много много е 2-3 пъти го подминах заради големината но после помислих щом човека е вложил толкова труд значи не е случайно така че го прочетох и научих неща който не ги знаех.

[Георги 1974]

Не искам да се натрапвам но тия дни четах интересна статия с някой любопитни факти за пчелното семейство разбира се за който не ги знае така че ще я копна:
Добро пчелно семейство за една година отглежда 150-200 хиляди пчели.
За отглеждането на тези пчели и ежедневните хранителни разходи са необходими над 100 кг. храна.


http://fermera.bg/media/k2/items/cache/bf337492a0864d5a8d1619941820aa93_L.jpg


На съвременния етап на развитие на пчеларството, пчеларя е ограничил свойте действия основно върху размножителните процеси в пчелното семейство. Ранното пролетно размножаване и подържане на размножителния процес му носи много пчели,но и много разход на храна.Пчеларя получава само излишъците от храната на пчелите. От първото пролетно пило до достигане на биологичния максимум в зависимост от времето излишъци почти няма.Няма сведения, до колко тези размножителни процеси са икономически изгодни. Всички пчелни семейства в даден вид кошери, независимо в какъв район са разположени, се развиват в по-ранен или по-късен етап до еднакво ниво на развитие и разходите за развитие на пчелните семейства са едни. В зависимост от интензивността на пашата за различните райони, ще получим различни добиви за някои добри, за други може и нулеви. Управлението на пчелното семейство изисква от пчеларя познания върху хранително амортизациония му баланс (разходите за храна и износване). Биологичният закон – стремеж да запазят себе си чрез потомството е довело до висок размножителен процес при пчелите. През активния сезон в отделни периоди от време в пчелното семейство всекидневно се раждат от стотици до хиляди пчели и толкова умират, което се е оказало целесъобразно във връзка с историческото им развитие за оцеляване . Пчелите имат сравнително къс срок на живот, което се покрива от голямото възпроизводство.Изниква въпроса, икономически изгодно ли е това? Отговорът ще намерим, като разгледаме годишните разходни пера в едно пчелно семейство. Размножителните процеси са свързани с разход на много храна и голямо износване на пчелите. Добро пчелно семейство за една година отглежда 150-200 хиляди пчели. За отглеждането на тези пчели и ежедневните хранителни разходи са необходими над 100 кг. храна. Това са изключително високи разходи. Пчелите като много пестеливи, вероятно са си позволили тези разходи поради липса на конкуренти. За масовия цъфтеж на растенията, те развиват мощни семейства и при отсъствие на силни конкуренти събират достатъчно храна за покриване на големите размножителни разходи.Тук трябва да отчетем и разходите, износване на пчелите от кърмене. Доказано е, че пчели не кърмили живеят два пъти по-дълго от тези, които са кърмили. На второ място са разходите за транспорт. Изключително скъп транспорт. По данни на Р Бойтлер германия икономическата граница на пашата е 400м.При отдалеченост на пашата на повече от 2км медосбора се намалява с 37%.По данни на Рут пчелите събирачки никога не летят на растояние повече от 2.5км и няма да летят на повече от 800м.ако те могат да съберат достатъчно нектар в пределите на тези растояния. Не по-малки са транспортните разходи при безпашие, особено след главната паша,когато в кошера има най много пчелите.Летят на големи разстояния за търсене на храна,износват се и бързо намаляват.Пчелното семейство има зимни топлинни разходи. Горивото изразходвано за отопление на семейството през зимния период не е голямо, но е голямо износването на пчелите, които отделят и задържат топлината. В зимното кълбо старите пчели образуват кората на кълбото и задържат (съхраняват) топлината. Топлината произвеждат младите пчели, които се намират в центъра на кълбото и движейки се постоянно се топлят една-друга.Летенето на пчелите на големи растояния и движението им в кълбото за отделяне на топлина са съпроводени с големи физически натоварвания при което в тялото им протичат разрушителни и въстанвителни процеси на клетки и тъкани,които са за сметка на запасните телесни хранителни вещества. От тази работа, те се износват дотолкова, че пролетта вместо да изхранят по 4 личинки, те изхранват по една.Физиологичното износване на пчелите е тясно свързано с продължителноста живота им. То може да съкрати живота им до толкова, че да се изравни с периода на кърмене, което е присъщо на слабите семейства. В противовес на голямото физиологично износване и съкращаване на живота си в хода на еволюцията у пчелите се изработило много ценно качество – независимо от възрастта, бързо да се превключват от една работа на друга и удължават живота си. Това е изключително ценно биологично качество на медоносната пчела за оцеляване.Пчелното семейство ще стане икономически по-рентабилно,ако го приближим до пашата удължим живота на пчелите и създадем по-добри зимни условия.Постижимо с нови технологии. Горан Миленков

[zapstojan]

Че е много много е 2-3 пъти го подминах заради големината но после помислих щом човека е вложил толкова труд значи не е случайно така че го прочетох и научих неща който не ги знаех.

Е то хубаво, но защо ме накара да чета и аз?;)
По-хубаво да си беше мълчал.:bigsmile:

[Георги 1974]

Е то хубаво, но защо ме накара да чета и аз?;)
По-хубаво да си беше мълчал.:bigsmile:

Аз досега свързвах роенето само с размножаването мислех че слабите се роят от болести но тук има друга версия.

Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането.

[zapstojan]

Аз досега свързвах роенето само с размножаването мислех че слабите се роят от болести но тук има друга версия.

Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането.
Всичко това са човешки тълкувания.
Инстинкта на пчелите мисля, че не само аз не го познавам.
За мен миграция и роене са различни неща. А може би при пчелите е нещо по средата.
Интересно защо с първия рояк излита старата майка, а не млада - с по големи възможности, да подържа семейство по-дълго време.

[Георги 1974]

Може би защото младата е неоплодена не знам.

[zapstojan]

Може би защото младата е неоплодена не знам.

Аз също не знам. Успех!

[бат тянко]

Алооо, Гошовците? Омръзна ми, да ви казвам кои книги да четете! И кои лекции да посещавате! Явно имате доста свободно време. Не го губете, ами елате да се напием! Че да ви разясня на практика къде зимуват раците!

[ves]

Може да прозвучи тъпо, обаче ако някой приятел реши да става пчелар, първия ми съвет ще е да има едно наум като чете български и руски книги. Защо ли си мисля че добрите пчелари в България не пишат книги.

[бат тянко]

Прав си тъпо беше! Има и кадърни текстописци, кажи сега за пчеларите, сиреч как ги различаваш добри от лоши?

[Георги 1974]

Прав си тъпо беше! Има и кадърни текстописци, кажи сега за пчеларите, сиреч как ги различаваш добри от лоши?

Добър въпрос.

[ivan1947]

Наистина роенето не е размножаване. Ако беше така то с роя щяха да излитат млади майки. Освен това роя щеше да се установи на някое близко място и да изгради гнездо. А той излита незнайно къде. Според мен роя излита да търси нова цъфтяща растителност.

[vasilevsa]

Наистина роенето не е размножаване. Ако беше така то с роя щяха да излитат млади майки. Освен това роя щеше да се установи на някое близко място и да изгради гнездо. А той излита незнайно къде. Според мен роя излита да търси нова цъфтяща растителност.
И каква е да речем разликата между например таз годишна и миналогодишна? Понякога се захваща и наблизо, зависи къде е открито жилище от разузнавачките. Има два вида роене роене с цел напускане и роене с цел размножаване. Ако рояка е вторак излиза с млада майка нали? Ти визираш само първака.

[Георги 1974]

А защо излиза втори та и трети рой да ли ги удря хормона и после няма спирка докато не останат няколко шепи пчели а и съм чувал че тръвните са като зайци.

[vasilevsa]

А защо излиза втори та и трети рой да ли ги удря хормона и после няма спирка докато не останат няколко шепи пчели а и съм чувал че тръвните са като зайци.
Има тръвни и тръвни ако можеш да изменяш обема на тръвната ще овладееш по-лесно роенето отколкото в ДБ

[Георги 1974]

Има тръвни и тръвни ако можеш да изменяш обема на тръвната ще овладееш по-лесно роенето отколкото в ДБ

Виж нямам представа как е при тръвната но имах в предвид масовият модел с масовия пчеловъд. ( но говоря само това което съм чел практиката ми е нулева) а и логиката ми е че тръвната едва ли е и над 10% от общия бр. на пчелните семейства.

[tsc1]

Интересна тема! Един лаишки въпрос от непрофесионалист - има ли роене без майка?

[Юрий Цветков]

Интересна тема! Един лаишки въпрос от непрофесионалист - има ли роене без майка?
Не. Ако няма майка (каквато и да е), роя се връща в кошера си.

П.с. Понеже нямам опит с роенето, не ми вярвай.

[Юрий Цветков]

Аз досега свързвах роенето само с размножаването мислех че слабите се роят от болести но тук има друга версия.

Цъвтежа на растенията обаче е краткотраен процес и след прекратяването му съвременните пчели са принудени да търсят нови и нови растения. Така се е породила миграцията (роенето) сред съвременните пчели. Която се е подчинявала на инстинкта за самосъхранение и възпроизводство и се определяла от различни причини; липса на храна. промени в температурата. необходимост на възпроизвеждането.
Преди време писах, че роенето е принудително явление и щяхте да ме изядете с парцалите, че не било вярно. А то се оказва, че не само аз така ги виждам нещата. Имало и други тъпи.

[tsc1]

Не. Ако няма майка (каквато и да е), роя се връща в кошера си.

П.с. Понеже нямам опит с роенето, не ми вярвай.


Тогава това не е вярно:

Наистина роенето не е размножаване. Ако беше така то с роя щяха да излитат млади майки. Освен това роя щеше да се установи на някое близко място и да изгради гнездо. А той излита незнайно къде. Според мен роя излита да търси нова цъфтяща растителност.

[Георги 1974]

Зави си от какъв ъгъл го погледнеж някой каза совата не е това което е. Когато е по принуда роенето то пак е размножаване но не за възпроизводство а за спасение.

[Георги 1974]

Миналата година един комшия бе направил кошери от тръстика но малки 5-6 рамкови аз бях свидетел как се ройха според мен им бе тясно.

[kuline]

Интересна тема! Един лаишки въпрос от непрофесионалист - има ли роене без майка?

Пак се "буташ" в пчеларските теми.

[tsc1]

Пак се "буташ" в пчеларските теми.
Къде ще се "бутам" определям единствено и само аз! Ако имаш необходимите знания да отговориш - отговаряш, ако не - налягаш си парцалите!
Не виждам ти в качеството си на какъв се опитваш да определяш кой къде да пише.

[kuline]

Ако имаш необходимите знания да отговориш - отговаряш, ако не - налягаш си парцалите!
Не виждам ти в качеството си на какъв се опитваш да определяш кой къде да пише.

Я, Петър Вучков се завърна от миналото.

Изявявам се в качеството на антифорумен трол.

[Вълчан]

Преди време писах, че роенето е принудително явление и щяхте да ме изядете с парцалите, че не било вярно. А то се оказва, че не само аз така ги виждам нещата. Имало и други тъпи.

Да принодително е, но не е поради липса на прашец, както е писано в началото!
Има два вида роене: Размножително и Спасително!
Първото: При наличие на много храна-нектар в природата.
Второто: АГ. Виждал съм такова роене. Също и хванат Август месец такъв рой, който избяха и остави заразени новоизградени пити! Бягане от акара, само съм чел.

[Георги 1974]

Има много фактори оказващи влияние на роенето:
При останалите животни имаме осеменяване и тогава говорим за размножаване а при пчелите е рояване (размножаване) и после осеменяване. Чудна работа.

Когато в кошера останат много млади особи без работа мислят за глупости чел съм за случай когато кошер подготвящ се за роене след настъпване на медосбор спира роенето (разбира се това са отделни случай). Всички знаем че климатичните условия силно влияят на роенето. Вълчан казва че е виждал АГ. като причина. Аз бих добавил Рапицата ( но тук с едно на ум ) също така и един неопитен пчелар с чести прегледи се явява един вид дразнител.

Та значи ако се осигори достатъчно работа, добър медосбор, здраве без патогени, добър климат , без яки дразнители и млада майка ще се рой ли кошера (макар да с миналогодишна роева майка )

[scutellator]

.

Та значи ако се осигори достатъчно работа, добър медосбор, здраве без патогени, добър климат , без яки дразнители и млада майка ще се рой ли кошера (макар да с миналогодишна роева майка )

Точно тогава се осигуряват всички условия за класическото роене- силно семейство с много пчели и изобилие от продоволствия в природата и достатъчно запаси в кошера. Семейства, които по-трудно достигат "точката СИ на топене" ( подготовка за роене) по някаква причина, съответно се роят по-рядко, просто защото не могат. Някои пчели достигат зрялост за роене още на четири междурамия и въобще не чакат да изпълнят целия корпус, други биха прекратили роенето и прогризали маточниците само с добавянето на празен корпус за мед. Въпрос на приоритети, но също така и на възможности.
Притъпения инстинкт за роене дава потенциал семействата да стават по-силни преди да помислят за роене или преди пчеларя да се уплаши, че ще му избягат и да ги нацепи на отводки.

Наистина комплексен и многопластов истинкт.

[scutellator]

Кефя се на tsc, как понякога слага пчеларите в малкия си джоб по чисто пчеларски въпроси. Не заради познания по съответната тема, а благодарение на здрава логика, каквато явно на много пчелари им липсва. Пчеларското суеверие е силно нещо, вярата в него е толкова силна, че не се поддава на съмнение дори и когато има открито противоречие между вярвания и утвърдени факти (известни и приети от вярващия) или пък между две негови вярвания, влизащи в конфликт и противоречащи си едно на друго. Здравата логика не би го побрала как в тази ситуация и двете едновременно могат да бъдат еднакво истинни.

[kando]

............

Дори да няма достатъчно работа, добър медосбор и т.н. факторите, които си изброил, то млада майка т.е. на една зима, рои изключително рядко.

[Георги 1974]

Тая тема ме кефи но замря пускам статия за рояването но има много интересни неща за строителните рамки и борбата с вароатозата ако я има някъде в форума се извинявам за дублирането :

До какво може да доведе борбата с рояването?
А.В. Ткачев

Рояването на семействата – това е завършващият етап на процеса на естественото размножение, който възниква дълго до началото на излизането на роевете. Затова за пчеларя е целесъобразно да се занимава не с отстраняването на този проблем, а със създаването на необходимите условия за възникването на този процес, но в рано определени от него срокове в сезона. Да и значително по – изгодно е да се заменят стихийно възникващото естествено размножаване на семействата с изкуствено, което пчеларят да може да контролира.
Основни причини за неуправляемостта на естественото размножаване на семействата на пчелина могат да станат тяхната различна сила след зимуването; възрастта на майките и тяхното качество; възрастният състав на пчелите; обезпечеността с храна; качеството на питите; сроковете на започване на снасянето на яйца за търтеевото пило в долната част на гнездото, където е пилото; подготвеността за приемане на личинки за отглеждане на майки; процентът на опаразитяване и възможността за противопоставянето на другите болести на пчелите и на пилото. Ако пчеларят отглежда на своя пчелин семейства от различна порода от пчели и техни хибриди (мелези), то естественото размножаване става още по – стихийно. Ако той не провежда планово размножаване на семействата, то неговата борба с рояването може да се окаже в посока на борба в бъдеще със своя си пчелин, защото пчелите не могат да имат надеждно бъдеще, ако те могат да провеждат обновяване на двете съставляващи в по – рано съществуващите БЦО – биологично цялостни организми (майки и пчели), то ест да се формират нови БЦО – нови семейства.
Пчеларят не може да обезпечи 100%-но запазване на майките в следните случаи: майките от последния сезон могат да загинат по времето на първото им зимуване; те могат да не възобновят снасянето на оплодени яйца след зимуването; могат да не се върнат в своите кошери след съешаването с търтеите. Всичко това може да доведе до загуба на семейства. Затова те трябва да се размножават за да се запази техния брой на пчелина.
Към края на 60 – те години на миналия век пчелите живеят в условията на вароатозна инвазия, затова може да се смята, че първостепенната задача за пчеларя – това не е борбата с рояването, а постоянната борба с вароатозата. Отглеждането на пчелите ще бъде по – рационално, ако стопанинът на пчелина приложи всички усилия за намаляването на процента на опаразитяването на всяко семейство по времето на тяхното изкуствено размножаване. Това ще му позволи да съкрати възпроизводството на паразити в семействата в течение на цялото лято. Профилактиката и лечението на вароатозата ще дадат възможност на пчеларя да остави на спокойствие цялото търтеево пило, което пчелите ще заложат в гнездото след оздравяването на семейството. Не е сложно да се докаже практически: ако семейството има възможност да отглежда цялото търтеево пило, то то отглежда и повече пчелно пило, а в крайна сметка произвежда повече количество стоков мед, отколкото това семейство, в гнездото на което пчеларят практически унищожава търтеевото пило. До появяването на пчелините на вароатозата, пчеларите са могли успешно да се грижат за пчелите, използвайки на практика само зоо – технически методи. Сега те са принудени не само да отчитат в своята работа особеностите на биологията на пчелното семейство и кърлежа, но на тях им се налага и да свързват зоологията с ветеринарията, за да може провежданите от тях профилактика и лечение на тази болест да бъдат ефективни.
Какви задачи трябва да решава пчеларя в течение на сезона, за да осигури надеждно бъдеще за своя пчелин? Това е профилактика и лечение на пчелите от нозематозата, аскосферозата, гнилците, вароатозата. Трябва да се повишава имунитетът на пчелите, за да се предотвратяват техните заболявания. Трябва да се направи обновяване на двете съставляващи на БЦО (пчели и майки), да се създадат нови семейства, за да има възможност пчеларя да се застрахова за този случай, ако в някои от семействата загубят своите качества, загинат; трябва да се обезпечи допълнително нарастване на силата на семействата за главния медосбор и за зимуването за сметка на използването на майки – помощници.
Ако изпълнява тези две задачи, то на пчеларя няма да му се наложи безсмислено да се бори с рояването, то ест да изпълнява допълнителна и същевременно ненужна работа, свързана с унищожаването на маточници и на търтеево пило, или обратното, да отвлича майката и пчелите за снасянето на яйца и отглеждането на търтеево пило в чрезмерно голямо количество. Ако на пчелина не е снижен процентът на опаразитеност на семействата до 3%, а за борбата с рояването бъдат сформирани така наричаните „противо роеви” отводки, то в резултат ще се получи, че пчеларят сам разпространява вароатозата и изравнява степента на опаразитеност между презимувалите семейства и ново сформираните отводки по пътя на тяхното подсилване с пити със запечатано пило, в които могат да обитават около 90% от паразитите. Самата природа е дала на пчелите възможност да се размножават по такъв начин в условията на вароатозна инвазия, при която се извършва не само отделяне (рояване) на по – малко опаразитения по – рано съществуващ БЦО (рой – първак с оплодена, зимувала майка или с оплодена от тази година), но и в по – опаразитена, която остава в предното си гнездо части от семейство има всички условия за формиране на ново БЦО. Такова поведение на семейството способства за повишаването на ефективността на въздействието върху кърлежите на използваните препарати.

[Георги 1974]

Следва да се отбележи, че отглеждането на пчели с използването на рояване би било приемливо и в условията на вароатозна инвазия, ако всички семейства на пчелина преминаваха в роево състояние във всеки сезон не по – късно от средата на юни. Тъй като колкото е по – продължителен периодът на нарастване на пчелите за главния медосбор, толкова повече сила може да набере роят и семейството, което го е пуснало, а значи, толкова по - пълноценно те могат да използват пашата. Тези пчелари, които не желаят да се съгласят с това, че естественото рояване – това е един от естествените фактори за оживяване на вида на медоносните пчели в природата, както и по – рано го смятат за негативен за своите пчелини. За това той е пчелар на пчелина, за да прави своевременно размножаване на семействата, да ги подсилва, ако върви медосбор, или да отслабва тяхната сила, ако той се е прекъснал за някакъв период. Той трябва да се научи да прави така, че семействата да могат пълноценно да използват която и да е паша, а не само главния медосбор. Нима не е изгодно на пчелина да се допусне временно отслабване на семействата, за да може в крайна сметка да се получи 100%-ен приръст, да се провежда планова замяна на зимувалите БЦО с ново сформирани, да се обезпечава нарастване количеството на пчелите за главния медосбор и в зимата благодарение на използването на две майки, работещи на всяко основно семейство. В резултат се повишава урожаят на мед на целия пчелин с 30 – 50%.
Пчеларят, който се бори с рояването от пролетта и до началото на главния медосбор, а в резултат остава със същия брой семейства, колкото са излезли от зимуването, допуска голям пропуск в своята практическа работа. Ако той не умее да създава условия в семействата за залагане на маточници, той трябва да е благодарен на тези семейства, които първи ще преминат в роево състояние и в достатъчно количество ще отгледат за неговия пчелин роеви, истински качествени майки. Роевата наследственост е присъща на всички породи пчели, на всички майки независимо от начина на отглеждането им: свищеви, роеви, самосмяна и при изкуствено изграждане на маточници – а така също и на търтеи и на пчели. Възможно е, още в самото начало на тяхната еволюция да е имало семейства, в които е имало само самосмяна на майки. При това семействата не са се размножавали, което е можело да доведе до измиране. Такъв процес не може да обезпечи надеждно бъдеще на всяко семейство, тъй като някакво количество майки все пак загива по време на облитането.
Следва да се отбележи, ако пчеларят на своя пчелин допусне самосмяна на майките, той се лишава от възможността ефективно да се бори с вароатозата в течение на целия активен период на семействата. Процентът на опаразитеност в такива семейства се повишава, защото майките понижават нивото на снасяне на яйца още дълго време преди замяна, а младите, станали оплодени, не могат за кратък период от време да увеличат темпът на снасяне на яйца поне до средното ниво. Самките на паразита не понижават нивото на снасянето на яйца, техният брой нараства за сметка на новите поколения, които стават снасящи яйца в течение на процеса на самосмяна на пчелните майки, затова в гнездото става натрупване на кърлежи – паразити. Методът за отглеждане на пчели със самосмяна на майката може да се отнесе към категорията утопични, ако го сравним с по – рационалното пчеларство, когато пчеларят провежда планова смяна на майката във всички семейства в най – доброто време за сезона. Това и позволява на него да изключи на своя пчелин стихийно възникващия процес за самосмяна на майките и, което е не по – малко важно, да се повиши ефективността на лечението от вароатозата. При получаването на оплодена майка е по – целесъобразно да се рискува слаба отводка, отколкото бъдещето на основно семейство.
В безактивния период семейството се състои само от биологически цялостен организъм (БЦО), в състава на който влизат пчели и тяхната майка. За да може този организъм успешно да съществува в природата, е необходима смяна на поколенията от пчели по време на неговия активен период от живота му. Затова той е принуден да преминава от зимното състояние на покой в активно на пчели – отглеждачки на пчелното пило, което така също подхожда и за залагане и отглеждане на търтеи. Следва да се отбележи, че майката притежава още една биологическа особеност – тя снася неоплодени яйца в необходимото време на активния период от живота на БЦО. Затова и няма необходимост да се запазват търтеите в периода на зимуването, а още повече да ги има постоянно в своя състав. БЦО е принуден да ги отглежда както за осигуряване на процеса на самосмяна на майката с отчитането на вероятността от нейната внезапна гибел, така и за организацията на нови семейства (БЦО), които могат да бъдат сформирани от роеве и ройчета или отводки и нуклеуси при изкуствено размножаване.
Първото търтеево пило с неголямо количество пчелите го залагат в гнездото с пилото. Това е за застраховка в този случай, ако все пак възникне необходимост от самосмяна на майката, или по други указани по – горе причини. Главното, търтеите трябва да бъдат пълноценни и полово зрели към времето на тяхното съешаване с младите майки. Забелязано е, че при майката на по – голяма възраст нейните пчели осигуряват първото търтеево пилопо – рано и в по – голямо количество, отколкото в семействата в които майките са презимували за първи път. При това за това, че пчелите са пристъпили към неговото осигуряване, съвсем не е задължително семейството да влиза в роево състояние.
Роевото състояние така също не може да се явява задължително условие за залагане и изграждане на маточници и последващо отглеждане на свищеви майки. Майчиното семейство – отглеждач може да се намира както в работно, така и в неработно (роево) състояние, а така също то може самостоятелно да преминава от едно състояние в друго, то ест то може както и да заложи роеви маточници, така и да ги унищожи. Но каквото и да е количество търтеево пило пчелите да не отглеждат при роево състояние на семейството, те така и продължават да го отглеждат даже ако семейството се откаже от рояване. За сметка на използването на строителни рамки на пчеларя действително се удава да осигурява качествено изграждане на пчелни пити в рамките с восъчни листове, а осигуряването на търтеевото пило ще става едновременно както в него, така и на други празни пити, в които има по – рано построени търтееви килийки.
Следва да се отбележи особеността на поведението на самката на кърлежа вароа: те макар и да се стремят да снасят яйца в килийките с търтеево пило, но отдават предпочитание не на прясно построените, а на тези, от които не веднъж е излизало това пило. Затова процентът на опаразитяването на търтеевото, а така също на пчелното пило даже в светло – кафява пита е значително по – висока, отколкото в прясно построената. По тази причина способът на борба с кърлежа посредством унищожаването на търтеевото пило в строителните рамки не може да притежава достатъчно висока ефективност.
Всяко пчелно семейство отглежда в своето гнездо търтеи за съешаване с майките. При това то не обръща внимание ни на близко родствените връзки, нито на този търтеев фон, който вече е създаден близо до пчелина за сметка на търтеите от другите семейства. По времето на естественото размножаване на семействата в някаква степен ги спасява от инбридинг (система за връзка между индивиди имащи близка родствена връзка от типа брат – сестра, баща – дъщеря, майка - син – допълн. при превода) миграцията на отделилите се роеве, а ето при изкуствено размножение все пак е необходим търтеев фон от търтеи, които не се явяват близко родствени по отношение на майките.

[Георги 1974]

За сметка на осигуряването на семействата с качествено построени пчелни пити в празните пити може значително да се намали броя на отглежданите търтеи. Такъв начин за регулиране на тяхното количество в гнездото не снижава и не повишава неговата активност, а само я удържа на достатъчно добро ниво. Обаче в него трябва да има непрекъснат процес на отглеждане на търтеево пило, така, че да става замяна на поколенията търтеи.
С други думи, пчелното семейство се развива значително по – добре, ако то отглежда не само пчелно, но и търтеево пило.
По – нататък ще обознача тези противоречия, които са допуснати в метода на пчеларство с противороево отглеждане на търтеи.
Първоначалното залагане на търтеевото пило в долната част на питите с пчелно пило свидетелства за подготовка на семейството за приемане на личинки за майчино възпитание, но това не означава, че то е преминало в роево състояние. Началото на роевия период на пчелините пряко зависи от майсторството на пчеларите, то ест от уменията своевременно да разширяват и преформират гнездото с пилото в пчелина. Трябва пчеларят да умее да задължава пчелите да усвояват предоставеното гнездо, а не да изчаква това време, когато те сами ще решат да го усвоят. Силните семейства е по – лесно да се удържат в работно състояние, отколкото тези, които са набрали средна сила към началото на роевия процес на сезона. Строителната рамка, разположена като крайна в пчелното гнездо, може да бъде запълнена с нектар (мед), но само не с перга, затова тя не може пълноценно да изпълнява функциите на „крайна”. Търтеите, отгледани през април
явно ще отстъпват по своето физиологическо състояние на тези, които са се родили в началото на юни, тъй като условията за отглеждане на първите са значително по – лоши. Това се отнася и към априлските и юнските майки. Препоръката да се разполага „строителната рамка” с последващо отглеждане на търтеи в центъра на гнездото с пилото противоречи на биологията на пчелите, които образуват и отглеждат голямо количество от това пило на периферията на гнездовата част с пилото, при това самките на кърлежа отдават предпочитание на килийките с търтеево пило, заложено далече от центъра. Ако пчеларят създава необходимите условия за снасяне на яйца от майката и отглеждане на пчелното пило във всяка междина в гнездото, то осигуряването му вътре в гнездовата част с пилото правят майката и пчелите, при това пилото е в голямо количество и е на всяка пита. Тогава това гнездо се формира не във вид на елипса, а във вид на тръба. Това позволява на семейството, особено в пролетния период, да отглежда значително повече пчели в съкратеното с отчитането на неговата сила гнездо и обезпечава осигуряване на търтеевото пило на периферията на гнездото в по – ранни срокове. Следва да се отбележи, че това търтеево пило, което е заложено под пчелното, явно способства за поддържането на температурен режим в горе разположените междини с пчелно пило, тъй като размерът на междината между търтеевото пило се оказва значително по тесен, отколкото между пчелното. Тази интересна особеност за изграждане в гнездото с пилото явно се нарушава, когато пчеларят разполага строителните рамки между питите с пчелното пило разбъркано, което в пролетния период довежда до задържане в развитието на семейството. Значително по – изгодно е да се натовари семейството с работа по отглеждането на пчелното пило от две майки, а не да се отглежда търтеево пило в чрезмерно голямо количество. В първия случай пчеларят обновява гнездото с 30 – 40% за сметка на наново построените пчелни пити. Допълнително количество восък да се получи за сметка на претопяването на бракувани пити. За да могат пчелите пълноценно да използват силния медосбор, на тях им е необходимо да им се предостави достатъчен брой готови пчелни пити. С изграждането на нови пити пчелите е по – целесъобразно да се занимават по време на поддържащия медосбор, когато в семейството става отглеждане на голямо количество пило. Този факт, че в 75% от семействата с две годишни майки се извършваше тиха смяна и такова явление се отбелязваше в течение на пет години от прилагането на метода, потвърждава, че изкуствено създадения от пчеларя режим за снасяне на майката в голямо количество на неоплодени яйца от пролетта и до средата на лятото довежда до нейното износване по – рано от обикновеното. Значително по – изгодно е да се износва майката за снасяне на оплодени яйца, и да се прави нейната замяна всеки сезон. Отбелязвам, че семейства с каквато и да са сила с майки от тази година, като правило не преминават в роево състояние (ако съответно за тях се грижат както трябва), те отглеждат най – малко количество търтеево пило. При противо роево отглеждане на търтеи, пчеларят сам създава най – добри условия за кърлежите в течение на целия период на тяхното усилено размножаване, което е особено недопустимо в условията на вароатозна и вирозна ситуация. Търтеевото пило не може да бъде гарант за безопасността за пчелното пило, а още повече на пчелите при тяхното обитаване в инвазионни условия. Изземването на строителните рамки с търтеево пило от пчелното гнездо ще стане причина за повишаване на процента на опаразитеност на пчелното пило, защото не всички кърлежи се намират само в строителните рамки, а периодът на размножението им на високо ниво ще продължава още два месеца.
Роенето на пчелните семейства през април – това не е грешка на пчеларя, а неговото безотговорно бездействие, затова защото даже по изкуствен път не винаги се удава да се задължат пчелите да заложат роеви маточници през това време. Ако се сравнят сумарната медопродуктивност на семейството и на роя с показателите на семейството, което не се е роило, то то отстъпва с 30 – 40%, но при условие, че рояването е станало не по – късно от 10 юни, тъй като колкото е продължителен е периодът на увеличаване на количеството на пчелите в роилото се семейство и в роя, толкова по – голяма сумарна сила те ще наберат към главния медосбор. Когато семействата живеят в дивата природа, то те могат да се надяват само на себе си, а ако обитават в кошери на пчелина, то отговорност за тяхното запазване и медопродуктивност трябва да носи пчеларя.
Смятам за необходимо да обърна внимание на начинаещите пчелари на това, че естественото роене донася значително по – малка вреда за пчелина, отколкото отглеждането на търтеевото пило в него и кърлежите вароа, което може да стане причина за гибелта на семейството още до неговата обработка с препарати, това е и според мен колапсът на пчелните семейства. Само правилните грижи за семействата на пчелина и своевременното оказване на тях на ветеринарна помощ дават възможност да не се допусне възникване на този проблем на пчелина.

[Георги 1974]

Този пасаж най ме впечатли признавам че него знаех (явно ми липсват знания прочел съм десетки книги и стотици статии на пчеларска тематика но не помня да съм го чел) дали е вярно защото аз търся вароа само в далаците и само тях унищожавам а не по питите:

Следва да се отбележи особеността на поведението на самката на кърлежа вароа: те макар и да се стремят да снасят яйца в килийките с търтеево пило, но отдават предпочитание не на прясно построените, а на тези, от които не веднъж е излизало това пило. Затова процентът на опаразитяването на търтеевото, а така също на пчелното пило даже в светло – кафява пита е значително по – висока, отколкото в прясно построената. По тази причина способът на борба с кърлежа посредством унищожаването на търтеевото пило в строителните рамки не може да притежава достатъчно висока ефективност.