ПОРОДИ /РАСИ/ ПЧЕЛИ

[Станко Ставров]

Класа на насекомите се разделя на много разреди, един от които е разреда на ципестокрилите, към които принадлежи и медоносната пчела. Насекомите от този разред са едни от най-сложно устроените. Те обикновено имат високо развита нервна система и имат характерен сложен обществен начин на живот.[още за биология на пчели]
Медоносната пчела се отнася към род Apis и в него са включени четири вида. Първият вид е:
Голямата индийска пчела (Apis dorsata). Това е вида от род пчели, с най-големи по размери индивиди. Работните пчели на този вид са дълги 15-16 mm. Този вид е разпространен в Индия. Голямата индийска пчела си строи гнездото по дърветата, където прави по една голяма пита, в която отглежда пилото си. Тези пчели не събират голямо количество мед и нямат стопанско значение. Малката индийска пчела (Apis florea) е вторият вид. Пчелите -работнички на този вид са дълги 7-8 mm, а майката е дълга 13 mm. Семейството и на този вид също строи само една пита, която закрепя на клон по дърветата, между листата. Тези пчели също са разпространени в Индия. Те нямат стопанско значение. Средната индийска пчела (Apis cerana) е третият вид от този род. Тя е близка по начина на живот и на поведение на медоносната пчела. Средно индийската пчела се среща в природата, в горите на Далечния изток, в Русия. Тя строи своите пити в хралупите на дърветата. Тези пчели летят при по-ниски температури по сравнение с тези, при които лети медоносната пчела. Те напускат лесно своето гнездо, когато са обезпокоени. Средно индийската пчела има много по малочислено семейство от това на медоносната пчела и съответно на това е и с много по малка продуктивност.
Медоносната пчела (Apis melifera) е четвъртият вид от род Апис, която се използва от човека за получаване на мед, восък и др. пчелни продукти и за опрашването на медоносната растителност.
Вида Апис мелифера се подразделя на 2 типа: черни или кафяви, и жълти пчели.Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели разпространени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и на Мадагаскар; към втория - на първо място италианските, които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка.
Черните или кафяви пчели се подразделят на свой ред на още 2 типа: холандски тип и черни или кафяви пчели срещани в Централна Европа и Великобритания.
Настоящите немска или европейска пчела, която се среща в Централна Европа, на юг от Франция и във Великобритания, се явява разновидност на италианските пчели отглеждани в Северна Италия.В САЩ са разпространени тъмни пчели от холандския тип в следните щати Вирджиния, Южна и Северна Каролина,Джорджия, Алабама,Луизиана.Те са по-склонни към кражби в сравнение с чистопородните италиански.
Европейската тъмна пчела(Apis melifera melifera) е с черни коремни сегменти, обточени с жълти ивици по края.Особено широко разпространени на юг от Франция, покорно приемат въздействието на дима, не бягат към рамките и не мигрират към улея.Немските пчели са издръжливи, устойчиви към болести, в същото време черните пчели в Америка, за разлика от италианските страдат от европейски гнилец.Съвременните френски пчели са устойчиви към тази болест в такава степен както и американските(италиански) пчели. Те притежават агресивен характер и имат репутацията да жилят хора (и други създания) без никаква очевидна причина.Съществуват няколко други разновидности тъмни пчели, които се считат за по-добри от немските и холандски кафяви пчели.Сред тях на първо място можем да споменем краинските, кавказки и банатски.Тези пчели са по миролюбиви от всички разновидности на черните пчели, дават същия медосбор, както черните и в много отношения издържат сравнението с италианските пчели.Има три главни екотипа на немските пчели, а именно:
-MELLIFERA (кафява пчела)Полша и Белгия
-LEHZENI (пчела на HEATHLAND)Германия,Норвегия
-NIGRA (черна пчела), чийто местен вариант е черна алпийска(Алпите)

Краински пчели(Apis melifera сarnica).Тези едри сребристо-сиви пчели се срещат в североизточните части на Алпите.Близо до река Дунав краинските пчели придобиват кафяв оттенък, който на границата с Германия става черен.На изток краинските пчели се срещат в Банатските равнини(Унгария), а на юг- Балканският полуостров(до река Бистрица).Сегментите на коремчето са черни, със сиви пръстени.В резултат на многогодишни изследвания пчеловъдите достигнали до извода, че краинските пчели не са по-миролюбиви от италианските. Краинските пчели обаче са по -миролюбиви от кафявите пчели във Франция.Ако не е склонността им към роене, краинските пчели биха били идеални за производство на мед и селекция. Краинската пчела е пригодена за страни с по-хладен климат и ранна пролетна паша, както и в райони, осигуряващи манов мед.Българска медоносна пчела Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica" в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка при пчелите-работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене - пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. Българската пчела е склонна към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.
Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога "смесено". Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка.
Друга характерна особеност на Българската пчела е нейната бърза реакция на наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказката пчела.
Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки.
В условията на България местната пчела издържа както на високи , така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от Българската пчела охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.
Карпатските пчели(Apis mellifera carpathica) се смятат за екотип на краинските.Окраската е тъмна.Пчелите са миролюбиви, при преглед на гнездото остават спокойни. Студоустойчивостта е слаба, но сравнително по-висока , отколкото при кавказката пчела.Притежава умерена склонност към роене.Пчелите от тази порода ефективно работят на главния медосбор, добре опрашват детелина, фацелия.
Кавказки пчели(Apis melifera сaucasica) - по разпространение и популярност тази порода заема второ място след италианската.
Пчелите от тази порода имат тъмна окраска и най-голяма дължина на хобота от всички породи пчели - до 7,2 мм, тялото е дребно като при всички останалите медоносни пчели.Изключително миролюбиви, проявяват слаба склонност към роене(3-5%), предприемчиви при търсене на медоносна растителност.Много добре използва полифлорния медосбор, а при опрашване на детелина няма равна на себе си.
При тази порода има още едно своеобразно свойство.Например, при интензивно нектароотделяне се мобилизират максимално количество работнички за добива(в кошера почти не остават пчели). Склонни са към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.Кавказката пчела доста ефективно използва слабия и недостатъчно устойчив медосбор.В сушави години с много оскъдни условия за медосбор, по количество на събрания мед, кавказките пчели съществено превъзхождат другите породи.
Недостатъци за породата са: слаба студоустойчивост, повишена чувствителност към нозематоза, европейски гнилец , а така също и недостатъчна плодовитост на майката.
Кавказката пчела, удобна за райони с не-много продължителна зима, с ограничени условия за медосбор и отсъствие на мана.
Банатски пчели- носят названието си от местност в Унгария, откъдето са произлезли.Банатските пчели много наподобяват на кавказките пчели.Различни авторитетни пчеловъди предполагат, че банатските пчели се явяват разновидност на краинските пчели.Банатските пчели са много миролюбиви, но е почти невъзможно да се отличат от кафявите и черни европейски пчели.
Италиански пчели ( Apis mellifera ligustica) - най-разпространената порода в света.
Имат три жълти пояси с черни кантове.Някои от тях имат 4 - 5 жълти пояса(при аборигенните италиански - 2 жълти).
Пчеловъдите и учените ги характеризират като издръжливи, трудолюбиви, спокойни по-време на преглед, без склонност към роене. Италианската пчела е пригодена за развъждане предимно в райони с обилни запаси от нектар и с топли зими.
Кипърски пчели (Apis mellifera cypria) се различават от италианските с по-малък размер.В течение на дълги години са се размножавали в чист вид(без участие на други породи). В резултат на внасяне и последващата метизация на този вид пчели със сирийски и палестински, са възникнали кръстоски с устойчиви наследствени заложби, които се отличават с необичайна агресивност.По този показател пчелите отстъпват единствено на Амп-пчелата убиец, голямата индийска пчела и египетските.По продуктивност кипърските пчели работят по най-добрия начин.
Сирийските пчели (Apis mellifera syriaca) се делят на две групи, които външно са неразличими.Първата група е съставена от много агресивни пчели, а втората - от кротки.Сирийските пчели се срещат в Сирия и Ливан, наподобяват италианските и кипърските пчели.Сирийските пчели са много продуктивни, работят добре.Особеност в тяхната окраска е наличието на блед пояс на първите 3 сегмента на коремчето.Мъхът покриващ гърдите и основата на крилете е жълтеникав.Полумесеца е ясно различим, но е изразен по-слабо в сравнение с кипърските пчели.Подобно на кипърските , сирийските пчели са нервни, но по-малко агресивни, при работа с тях се използват предпазни средства и пушалка.
Палестинските пчели е възможно да се явяват разновидност на египетските пчели.
Палестинските пчели са много сходни със сирийските.Първите са много нервни и почти в такава степен агресивни както кипърските.Първите три сегмента на коремните членчета имат лимонено-жълт цвят с черни ивички.Палестинските пчели не са едри, майките са дълги и много яйценосливи.
По залагане на маточника източните пчели, особено палестинските, далеч превъзхождат пчелите от останалите разновидности. Всички източни пчели са агресивни, ето защо не са пригодни за промишлено пчеловъдство.
Египетската медоносна пчела(Apis mellifera lamarckii) се счита за най-добрата сред пчелите, която човек отглежда в кошер.Затова търтеите на египетската разновидност се кръстосват с краински и кавказки майки и обратно.Кръстоските от първо поколение представляват едни много продуктивни пчели, както в самия изток така и в страни с хладен климат.
Майките на египетските пчели са много плодовити, особено при кръстосване с краински или кавказки търтеи.
По големина на семейството, обичайно египетските пчели не са големи, но по продуктивност превъзхождат много породи пчели, особено ако живеят в съвременни кошери.Семействата, готвещи се за роене, залагат множество маточници.В рой с маса 0,5кг могат да се намерят 200-300 и повече пчелни майки.Нравът на египетските пчели е суров: те проявяват агресивност, когато отсъства майката, недостатъчно храна, при злоупотреба с дима по време на преглед.Могат да бъдат отличен изходен материал при водене на племенна работа.
Китайските и японски пчели(Apis cerana japonica) се считат за разновидност на индийските пчели.Все пак те се различават едни от други.Без да се обръща внимание на качествата на тези две разновидности, както китайци така и японци предпочитат да отглеждат обичайните европейски породи, на първо място италиански пчели.
Пчелите от югоизточните части на Китай, представляват едра разновидност на апис индика.Пчелите работнички имат тъмна окраска, но предната част на първите 2 или 4 сегмента е кафяво-жълта.Майките, както и търтеите са с черен цвят.
Китайските и японски пчели са много трудолюбиви, те летят и в хладно време,понякога даже при 4 - 6,5°С.При такава температура италианските пчели не работят.Китайските пчели обилно отделят восък, те усърдно събират нектар дори при слаб медосбор, икономично изразходват своите запаси и успешно се противопоставят на хищните оси в сравнение с италианските.По принцип образуват неголеми семейства, често се роят и при недостиг на храна ставатнервни.Средната продуктивност на добрите семейства в кошери от стария тип е около 6 - 7 кг мед за година.С прилагане на съвременни средства за пчеловъдство, от семейство може да се получи 23-27кг мед.
Китайските и японски пчели са страшни крадци. Зимата те открадват италианските, но лятото е обратно, щом италиански пчели се появят в съседство, местните пчели се преместват.
Африканизираната медоносна пчела - пчелата убиец( Apis mellifera scutellata).Вид медоносна пчела, получена след хибридизация от американската пчела и адаптирана към условията на западното полукълбо АМП се счита за хибрид от Африканската медоносна пчела.
Наименованието (пчели убийци) е придобито вследствие на тяхната особеност да са много агресивни към всеки един потенциален нападател в сравнение с обикновената европейска пчела. Цвета е златисто-жълт с тъмно-кафяви ивици.
Историята на това явление поставят бразилски учени, които през 1950 г. внасят в Бразилия майки от африканска медоносна пчела (АМП) с цел подобряване на породата пчели, предназначени да се използват в тропически условия. Някои от рояците успели да избягат в дивата природа. Поради тяхната висока адаптивност към дивата тропическа природа и поради липсата на естествен природен враг те бързо се размножават и бързо превземат огромни територии със средна скорост от 500 км. във година. Забелязва се естествено смесване между дивите пчели и АМП и необезпокоявано съжителство с колонии от европейски пчели.

Екип:Zooferma

[Станко Ставров]

Може и да греша, но съм останал с впечатлението, че колегата Скутелатор е почитател на Италианската порода пчели и ще се радвам да сподели своите познания.Мисля, че ще е полезно за всички. И дали в България някои отглежда точно тази порода.Успех на всички.

[scutellator]

Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica"


Нищо от това не е вярно. Няма Apis mellifera rodopica. От НРАП се опитаха да прокарат такова наименование, но от запад бързо ги скастриха. После и macedonica я кръстиха , но и там не ги бъде.
Според гърците macedonica е много ройлива (трудно се удържа), ползва малко прополис, но за сметка на това много восък, т.е. мостове, и прави мокро запечатване.
Cecropia е подобна на нея, с тази разлика че е предимно черна(отнася се и за майките), слабо ройлива, ползва много прополис и прави много мостове.


При кавказките (нямам впредвид жълтите кавказки - A. m. remipes) косъмчетата са пепелисто сиви, докато при карниковите пчели са сиво-кафяви. При кавказките търтеите са с черни власинки (мн. приличат на mellifera mellifera)



Банатски пчели- носят названието си от местност в Унгария, откъдето са произлезли.Банатските пчели много наподобяват на кавказките пчели.Различни авторитетни пчеловъди предполагат, че банатските пчели се явяват разновидност на краинските пчели.Банатските пчели са много миролюбиви, но е почти невъзможно да се отличат от кафявите и черни европейски пчели.


Банатските пчели са жълти. Е не съвсем жълти, а по-скоро кафеникави. Обикновенно имат 2-3 жълти сегмента. Разновидност са на Карника. Има три вида карника - черна, кафява и жълта. Тази е от последните.



Италианските. Те се различават най-много една от друга. Размера на килийките им е малкопо малък от този на карниката ( 5,1 срещу 5,4, според Рутнер 5,25 - 5,5) или поне в природата е бил такъв. В САЩ масово се използват основи 5,1 (тъй като там е разпростанена предимно италианка) Големината на пчелите варира от най-едрата европейска пчела, до забележимо по-малка от карниката, при различните линии. Цветът варира от много светло жълт, до кафеникав, от 4- 5 жълти сегмента без черни кантове до 1-2 жълти сегмента със кантове. Цвета на търтеите варира от черен до изцяло жълт.

Има също и рецесивен алел за цвят при италианките наречен "cordovan" , където черното е заместено от светлокафяво.
Обикновенно Италианкските майки имат черно петно на края на дупето, което им е отличителен белег, но при АУРЕА (златната италианка) то отсъства.


Това което отличава италианките е че те намалят в много по-малка степен работата си по време на роене. Въпреки че семейството се готви за роене, продължава да пълни магазина.

Най-отличителното при тях е че са изключително крадливи. Един кошер с италианки в пчелина и кражбите ви са гарантирани.
Летят на по-малки растояния (най-слаби крилца, и най-едро тяло), правят по-големи семейства, трудно запомнят местоположението на кошера си, което води до налитане, ако кошерите са подредени еднообразно.

Почти не прекратяват яицеснасянето през зимата (особенно ако е топла и имат прашец във запас). В Скандинавските страни презимува напълно успешно ( с цената на по-големи семейства).
Нуждае се от много мед и много прашец за презимуване.
Не прекратява отглеждането на пило при липса на нектароотделяне.
Трудно пести силите си ( има слабо изразен инстинкт за самосъхранение), което е една от причините за по-кратък живот.

Това с което мога да я характеризирам е че харчи много , но и дава много.


Не съм върл почитател на италианките. С нея се работи лесно и приятно. Ако някой ден намеря по-добра няма да се замисля да я сменя.

[Николай Христов-nikberk]

Извинявам се за новата тема,ако сметнат нека я прехвърлят където трябва.Въпроса ми е дали някой е работил с чистопородни Карпатки, имам в предвид тип"ВУЧКОВСКИЙ"?За някой" хора "от Пловдив сигурно темата трябва да се заключи моментално,защот по-добро от "Родопика " няма,но аз искам да чуя опита на други пчелари инакомислещи.

[kando]

Расата пчели от изброените показатели за мен ще е най-достоверен за опита на пчеларя - останалите са само сухи цифри, на чиято база човек по-скоро може да се заблуди.
Един от най-добрите пчелари, които познавам въобще гледа около 20 кошера ДБ - същевременно имам колега, който гледа пчели от сигурно над 20 години, ЛР, около 200 бр. и е един от най-некадърните пчелари, които съм виждал.

Тази информация в профила ще е по-скоро за украса - всичко си личи по писаното.

[ivandespotov]

Няма лошо - нека има тази информация, като имате нужда някой/и да води/ят хорото.
Само пак казвам - не знам за какъв професионализъм ще си говорим, като ще липсва най-съществения показател за това в профила на 99% от участниците, а именно породата пчели ...... по-скоро ще станем за присмех на колеги баш професионлисти, но то пък от друга страна едва ли форума е придобил международна популярност, та наистина няма лошо. Колега, твойта порода каква е, че аз мойта от 30 години не я знам??? И не се срамувам от това!!!

[kando]

Е мисля, че не напразно акцентирах в/у това?

И да ти кажа - аз па в известна степен се срамувам от това (не за признанието, а за липсата на знание и работа със селектирани и породисти пчели)

[Станко Ставров]

Колеги относно расата въпроса е много противоречив.А в профила всеки да посочи каквото смята за необходимо."Аз се чудя каква раса /порода/ са моите пчели. И след задълбочени иследвания включетелно "генетични" - правих ги в гаража, стигнах до извода, че са от породата "Северозападна превъзходна" , а линията която следвам е "Берковска подобрена"." Ама какво ми пука дали имат "синя кръв" нали тази година ми дадоха по 5 магазина с мед, малко са, и кошерите ми не са много, но нали все пак съм любител.Дано поне имате чуство за хумор. :D drinks;

[buci59]

не знам за какъв професионализъм ще си говорим, като ще липсва най-съществения показател за това в профила на 99% от участниците, а именно породата пчели

Колега,ти знаеш ли каква е твоята порода пчели?И срамуваш ли се от това,че не знаеш?Аз не се срамувам от моята неизвестна порода,и това не ми пречи.

[Юрий Цветков]

Ама какво ми пука дали имат "синя кръв" нали тази година ми дадоха по 5 магазина с мед, малко са, и кошерите ми не са много, но нали все пак съм любител. :D drinks;Малииии, като станеш професионалист, ще почнеш да вадиш по 15 wink; :D :D :D drinks;

[kando]

Колега,ти знаеш ли каква е твоята порода пчели?И срамуваш ли се от това,че не знаеш?Аз не се срамувам от моята неизвестна порода,и това не ми пречи.
Е вече съм отговорил един път - и не става дума за това дали пречи, а че е липса и то никак не малка.

[evgeni.filimonov]

Расата пчели от изброените показатели за мен ще е най-достоверен за опита на пчеларя - останалите са само сухи цифри, на чиято база човек по-скоро може да се заблуди.
Един от най-добрите пчелари, които познавам въобще гледа около 20 кошера ДБ - същевременно имам колега, който гледа пчели от сигурно над 20 години, ЛР, около 200 бр. и е един от най-некадърните пчелари, които съм виждал.

Тази информация в профила ще е по-скоро за украса - всичко си личи по писаното.

Преятелююю, снощи говореше друго за хората с многото кошери, за професионалистите....
А за расата, ние си имаме много добра селектирана раса - пчели, а ти май си от тези дето ще внесат майки от всякъде, за да омешат още повече породите пчели у нас.
Аз съм против всякакви такива експерименти.

[buci59]

не става дума за това дали пречи, а че е липса и то никак не малка.

И,това,че например пчеларя Х,който е добър и признат професионалист,ще бъде ли по-малко такъв,ако не знае и не е посочил в профила си ,каква му е породата пчели?

[galin_f]

Тази тема с породите не знам защо сте я занищили като тя на практика е неизчерпаема :D Извинявам се, че и аз се бутнах между "шамарите" ама като стане дума за нещо чистопородно не се сдържам :D
Без да имам много наблюдения в тази сфера (пчеларството) съм сигурен, че най-много 10% (нарочно ги надух до толкова, защото по-малко звучи смешно) от пчелните семейства в България използвани за добиване на какъвто и да е продукт от тях са чистопородни и принадлежат към определена порода. От друга страна колко от майко-производителите в България гарантират за порода и качествата (по някакъв стандарт) на предлаганите от тях майки? До колкото съм запознат с действителността в България предчувствам, че сигурно това е една от "болните" теми в този бранш.
Във всяко нещо има позитиви и негативи, в чистопородноста също. Имам някакви наблюдения за чистопородни животинки и съм сигурен, че както при всяка селекция и при породите пчели ще е така. Всяко засилване на дадено качество води до недостиг на друго. Ако не е така ще съм приятно изненадан и доволен. Не вярвам примерно да има създадена порода която да дава големи добиви, примерно на мед, и в същото време да няма някои недостатък, примерно по-неустойчиви на заболявания, и т.н. с вариантите.
Аз по принцип съм твърдо за чистопородноста, защото сме си избрали качества които да са засилени и те компенсират недостатъците. И аз като гледам по разни клипчета как хората си се разхождат не екипирани а някои от моите ще ме изядат и им се каня да ги заменя с нещо "елитно". От друга страна хибридите при определени условия може да се окажат по-доходоносни като цяло.
Затова се чудя как сте я подхванали тази необятна тема sweating; Но все пак неактивен сезон е и сега му е времето drinks;
Доста излязохме от темата и поспамихме и аз лична няма да се сърдя ако ми разчистят поста drinks;

[kando]

Ние имаме много добра селектирана раса ли? - коя родопика или ....?

Кои са тези всепризнати професионалисти, която работят с неселектирани и произволно метизирани пчели?

п.п. снощи не съм приказвал нищо друго, виждам че си направил допълнение към поста, което придава малко по различен смисъл на изказването ти.

[evgeni.filimonov]

Допълнението го направих заради теб, защото само ти не разбра за какво става дума. С нищо не съм обидил добрите пчелари. Моите уважения.

[kando]

Допълнението го направих заради теб, защото само ти не разбра за какво става дума. С нищо не съм обидил добрите пчелари. Моите уважения.
изказано под цитата на скутелатор, си има нуждата от допълнението - инак излиза, че критикуваш всички, които са си изгубили еди колко си процента от семействата.

[evgeni.filimonov]

По принцип основните коментари за загуби на пчелни семейства на този етап във форума, бяха свързани със загубите през ноември. А това са си зимни загуби и са основния проблем за този период. За него говорим, затова не се уточнява толкова подробно. Преди мнението на колегата scutelator, има друго мнение относно сегашни загуби на семейства. Та така нататък. просто пояснявам.

[scutellator]

Само пак казвам - не знам за какъв професионализъм ще си говорим, като ще липсва най-съществения показател за това в профила на 99% от участниците, а именно породата пчели ......

Различните раси пчели имат различни инстинкти и ако даден метод работи при някоя раса, това не значи че със сигурност ще работи при друга. Като допълнение би било добре за да не се окаже че говорим за "две различни марки автомобили". Но иначе като идея към настоящия момент е доста глупаво - тъкмо от НРАП ще ни знаят по-добре кои сме...


А за расата, ние си имаме много добра селектирана раса - пчели, а ти май си от тези дето ще внесат майки от всякъде, за да омешат още повече породите пчели у нас.

Болната тема...
Това май съм го чувал някъдее.... а не, бъркам се, онова беше Бойко дето казва че сме "отличниците на Европа"

Та така. Първо да се уточним коя е тая раса - всички говорите за нея, пък никой не я назовава по име. Преди на купешките майки беше обозначена расата (нищо че не винаги стоката отговаряше на написаната раса), пък сега - нищо? Или само в бг това не поражда никакви съмнения...............

Второ. Селектирана...
Чакай да видим сега за какво е селектирана..
(1)Да не жилят??? Нещо което всеки иска и в днешно време е необходимо условие за всяка една селекционна програма . Тук не става въпрос за прищявка. Кротките пчели са не само по-приятни за работа, но и с тях семействата се обслужват много по-бързо. Което е ? - повишена производителност на труда.
И така дали е кротка? - ако се обличате като космонавт, а съседите ви заплашват да ви съдят - май не съвсем.
Ако най-кротката пчела (оценка 6 от 6) може да бъде описана като "такава която може да бъде отваряна и да бъдат извършвани всякакви манипулации по всяко време, независимо от метеорологични или други условия, без дим и без защитно облекло, без страх от ожилване" Има такива отделни семейства измежду някои линии, които са съвсем реални.
Кротките (не абсолютно най-кротките - оценка 5 от 6) пчели (такива които се използват в практиката) могат да бъдат обслужвани по същия начин като по-горните, само че с условието че имаш запалена пушала под ръка, в случай че ти притрябва. Понякога се случва в края на деня да имаш някое ужилване и то обикновено по твоя вина (когато смачкаш някоя пчеличка по невнимание).

(2) Неройливост???? Тука вие си знаете по-добре. През колко време отваряте кошер и проверявате за маточници - през 9, 14, 21 или 30 дена?

(3)Хигиенично поведение ? Доказано е че наличието му води до по-малка податливост към някои болести като различни видове гнилци, намаляване на репродукцията на вароатозните акари.... и т.н. И така, дали са селектирани за този признак - ако имате кошери с варовито пило - отговора е твърдо НЕ, за което може би и сами се досещате.

(4) неподатливост към ограбване ???

(5) Повече мед. Нарочно го слагам последна точка, тъй като тук могат да бъдат включени много качества, всяко от които може да допринесе за повишаването на медодобива. Аз тук не мога да се сетя за нито едно такова , което да мога да кажа че е отличителна черта
и да си личи че е селектирано. Оставям тази задача на вас.
Но като знам че много от вас си мислят за двусемейни, двумайчини, медовици, подсилване чрез налитане и други системи... Явно отговорът тук пак е НЕ?


Е за какво тогава е селектирана? Какви са целите на селекцията? Защото нещо не си личат отстрани.


а ти май си от тези дето ще внесат майки от всякъде, за да омешат още повече породите пчели у нас.
Вноса на пчели няма НИКАКВО отношение към селекцията и запазването на чистотата на една раса. Не ми вярваш? - Селекционна програма, без контрол и на двамата родители (без контрол над търтеите) е просто прах в очите. Не е достатъчно търтея да е от правилната раса. Ако селектирате за неройливост, а оставяте търтеите да бъдат от най-ройливите семейства от същата раса.... , вярвам че схвана идеята.


Погледнато от моя гледна точка, местните пчели са тези които "замърсяват" генетичния фонд.

Нека като вземат пари, поне си вършат работата.

Моля, в случай на необходимост, поста ми да бъде преместен в някоя по-подходяща тема или да бъде изтрит. Понеже с последните няколко поста май се отдалечихме от заглавието на темата.

Поздрави

[kando]

Но иначе като идея към настоящия момент е доста глупаво - тъкмо от НРАП ще ни знаят по-добре кои сме...
Казвам го с цел да внеса малко смут и съмнение в метода им за определяне и класифициране, за това кой от форума колко професионален пчелар е - гледам колегията се хвърлят сляпо, още слепота няма да им дойде добре т.е. без показател в профила за расата пчела, с която работим ..... по-добре да не си правят изводи, за уменията на пчеларя.

Инак за НРАП си прав - не натискам за това .... пък и да натискам, колко човека от форума могат да посочат расата на пчелите си (то просто ще стане смешно)

п.п. пак казвам - съвсем целенасочено се опитах да вкарам съмнение, инак решението си е на мнозинството и администрацията на форума, аз не съм против, но нека си имат не едно, а две на ум относно изводите, които ще си направят спрямо предложените показатели.

п.п. 2 за нашите майкопроизводители дори не желая да пиша - само споменавам, че никога не съм си купувал майки и като гледам скоро няма и да си купя, и допълнително това което съм видял с очите си при мои колеги е напълно достатъчно да си направя извода, колко са старателни майкопроизводителите ни ..... от мен НЕ мерси, ако зависи от мен, тези хора един лев няма да спечелят!!!

[scutellator]

"Така сте сигурни че получавате добро качество защото НИКОЙ (курсива е мой) известен майкопоризводител няма да рискува доброто си име .."



Поправка (ориг. breeder т.е. bee breeder)- пчеловъд.
Има разлика от това да си купиш от сергията на пазара домати собствено производство и от това те да са турски, купени от борсата.

След като го написах, се сетих че сравнението не е подходящо - на борсата все пак имаш някакъв избор какво да вземеш за сергията си, докато тук нямаш - вземаш каквото ти дадат.
И няма никакво значение колко често ги "пръскаш с вода за да не увяхнат" - ако са били калпави по начало, по-хубави от това няма да станат.

[Димитър Бонев]

Преди около два месеца при един разговор, то трудно може да се нарече разговор по-точно беше нещо от рода на свада ама както и да е, г-н доцента започна да разправя някакви смешки, че неговото отродие пчели били с най-добрите хигиенни навици в Европа и това било научно доказано. Та това беше по повод плъзналата нозематоза и вароатоза и че точно тези дето си внасяли майки из джобовете са престъпници и трябва да им бъдат отнети пчелините в полза на държавата. Само че тези дето си внасят майки по джобовете, като че ли нямат проблеми с болести, а интересно как така стана, че ноземата ей така за кратко време превзе страната. От лабораторията в Стара загора потвърдиха, че ноземата е превзела майкопроизводствените пчелини. А това ме навява на мисълта, че самите майкопроизводители също биват прецакани със заразен материал. А кой им го дава то е ясно.

[Димитър Бонев]

Защо ли? С последните промени на наредба 47 за майкопроизводството развъдната асоциация получава пълен монопол. Кой да вдигне гири? Ганчо? Та все едно да си плюе на хляба. Михайлов? Та той го е страх от Ганчо и като го види изпада в стрес и после му трябва седмица да се опомни. Пламен Иванов той може да вади нож само на умряло куче. Котларски въобще не го интересува. Да ръгнем поединично ще ни смажат. Много финансов ресурс имат.

[vanHanegem]

Качество на майки и отводки няма, защото те ....контролират себе си! Нали си представяте, или по-точно постарайте се да си представите как става това! И затова не нозема серана, но и американски гнилец ще ни насадят. А пък за селекция и дума да не става. Селекция се прави от хора, които разбират, а не от полуграмотни homo ludens, които не могат да напишат и фактура. Хората с договори по НПП 2011-2013 могат да го потвърдят - проблемите с РА на ДФ "Земеделие" са изключително по вина на т.н. "майкопроизводители".

[scutellator]

Как е на английски майкопроизводител? Биикуиин бриидър?

Трудно е да се отговори, като цяло в англоговорящите страни такава структура като само майкопроизводител няма, или поне не на професионално ниво.
Има два термина обаче които обхващат българското "майкопроизводител". Можеш да ги срещнеш като "queen propagator" и "queen rearer". Двата термина имат различни нюанси. При първия връзката с пчеловъда чиято селекция са пчелите е много близка, и всичко е под неговото ръководство. За селекция са нужни много потенциални разплодни майки, които се тестват ... и не всички се оказват успешни - това го прави пчеловъда. Неговите ресурси за производство на майки за масова продажба са ограничени, затова ги има "разпространителите" - те разпространяват вече тестван генетичен материал на масовия пазар (за всякакви цели; от F1 майки за мед, до изкуствено оплодени селектирани майки)

Втория тип - "queen rearer" купува разплодни майки от някой пчеловъд или "разпространител"(не задължително, но нали се търси все пак някакво качество) и от там нататък връзката между тях приключва. Той произвежда майки F1 без по-нататъшно участие на селекция от негова или от чиято и да е страна.


Терминът "breeding" (развъждане) - е производството на индивиди (потомство) с желани качества чрез систематично оплождане на селектирани индивиди, имащо ясно определена цел.

Терминът "rearing"(отглеждане) се различава от "развъждането" много ярко - то се занимава с производството на индивиди от етап яйце до възрастен и няма пряко отношение към наследствеността на отгледаните индивиди.


А това ме навява на мисълта, че самите майкопроизводители също биват прецакани със заразен материал.
без коментар


Един въпрос:
Какво става ако в пчелина на един майкопроизводител бъде открита нозематоза?
Нищо.
И това не е от сега, а от поне последните 8 години.
Защо тогава изобщо си правят труда за изследвания.

[N-2]

Аз също съм чела това. И го обясняват с цикъла на развитие на пчелите. Тези пчели, които правят малки килийки имат и по-къс период на развитие на пилото. Така дори да има вароа, не може да се развие в килийките, заради скъсения срок на развитие на пчелите.

[Sandokan]

Всеки иска да работи с добри пчели, а моята цел беше пчелите ми да са и максимално неройливи.
Когато в брой 1 на списание Пчелар от 1999 г. прочетох написаното от доц. д-р Пламен Петров за apis mellifica rodopica бях силно впечатлен от етологичните и характеристики, от твърдението че при нашите условия семействата се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене, и че пчелите изграждат роеви маточници тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки,а факта че при наличие на добра паша максималният добив на отделни семейства може да достигне 200-250 кг от семейство само затвърди намерението ми да се сдобия с такива пчели.
Това стана възможно благодарение на сем Кисови от “Аписселект-Кисов и синове”. Докато чакахме Любо Кисов да докара с москвича майките на събота-пазара в Пловдив, майката на Калоян, която и до днес продължава да продава мед там, увлекателно ми разкаваше колко много труд са вложили и през какви перипетии са минали в начинанието с пчелите. А също и колко много трябва да внимавам, защото хората масово не знаели как да придават пчелните майки и често семействата не ги приемали, и още, и още.
Майките бяха не много едри, тънки и плашливи, но мен ме интересуваше това, което носеха в гените си, а на клетката на всяка майка беше изписан двуцифрен номер на линията от която произлизаше.
За щастие моите пчели приеха майките. И разбира се, веднага си произведох майки от всяка една. До есента се развиваха добре, запасиха се и иззимуваха нормално. Пролетта се развиха добре и всичко изглеждаше обещаващо до един вълшебен момент, в който започнаха да го правят.
Започнаха да се роят.
Наред. Всички.
Нямаше семейство с Родопика, което да не се рои. А някои се роиха два пъти: от рояк-рояк. На това Ангел Грънчаров му казва “парарояк”.
Гледах и не вярвах на очите си. Направо не можех да им се “нарадвам” на родопиките.
По обясними причини се наложи да унищожа всички майки произлезли от тях до края на сезона, а на следващата година и всички други майки, за които имаше вероятност да са оплодени от техните търтеи.
Ликвидирах ги до крак.
Така приключих с тях и после всичко си дойде на мястото.

И така- моето лично мнение е, че пчелите предлагани от НРАП наистина имат добро пролетно развитие и може да са добри за производителите на пчелни роеве и майкопроизводителите, но за пчелари които искат да практикуват отглеждане на пчели с минимално количество прегледи и вложен труд са крайно неподходящи.
В същото време горещо ги препоръчвам на пчелари, които обичат пчелите им да се роят и да изживяват отново и отново емоциите на това чудо на природата, наречено роене.
Колкото до селекционера, ако ройливостта е била негова цел, той е Велик!

[buci59]

Всеки иска да работи с добри пчели, а моята цел беше пчелите ми да са и максимално неройливи....

Според теб,това ли е единствената причина с-та да ти се роят,не мислиш ли,че неволно и ти си ги улеснил?

[scutellator]

...а факта че при наличие на добра паша максималният добив на отделни семейства може да достигне 200-250 кг от семейство ....

А какво ли би казал за пчели, на които отделни линии са достигали до 110 кг среден добив от рапицата?

При селектираните пчели се оценява линията като цяло ( пчелите й са с голяма униформеност и са доста еднотипни по показатели). Отделни семейства "рекордисти" на фона на болшинство от "зомбита" в една линия говори или за болест или липса на селекция.

Семействата селектирани за неройливост (или по-точно тези с нисък роеви индекс) трудно могат да бъдат накарани да се роят. При тях просто липсва желание за роене. Необходимо им е по-дълго време за да предприемат такова, а докато това стане, обикновенно условията благоприятстващи роене приключват и семействата се връщат към обичайните си занимания като може и да не разрушат отглежданите маточници, без това да предизвиква роене.

Прекалената селекция към неройливост води до загуба на способността да се изграждат маточници. Майката умира от старост и със нея и семейството, поради това че пчелите са неспособни сами да си отдледат нова.


Сандокан, какви бяха на цвят пчелите/майките, да не се окаже че не е било "родопика" това което са ти дали и говорим за две различни неща.

[Sandokan]

Към buci59.
Нещо не мога да схвана коя би трябвало да е единствената причина, която трябва да коментирам. Втората част на въпроса е ясна, но тъй като нещата са логически свързани ще изчакам изясняване на първата част, за да мога да отговоря.

Към scutellator.
110 кг среден добив от рапицата- дай боже всекиму! Колкото до мен- не, благодаря!
Пчелите бяха предимно сивички, а някои майки малко или повече имаха не точно жълти, а по-скоро кафяво-ръждиви нюанси.
Дали са ми дали родопика номер_ _, родопика номер_ _ или нещо съвсем различно не знам.
Всъщност правилно е да отбележа, че става дума за пчелни майки които са ми дадени за “родопика”, но не са били придружени със сертификат за произход, който да гарантира тяхната раса.

[Димитър Бонев]

Няма как да получиш такъв сертификат, защото такова животно като apis mellifica rodopica няма. Ако не вярваш попитай доцента Петров той вече е наясно. Сега говори за нещо от рода на македоника, ама не съвсем.

[scutellator]

Ок. Имах притеснения че може да са ти дали италианки. По онези години Кисови предлагаха и италианки (за родопика), както и по-късно мацедоника (пак за родопика, всъщност по това време бяха решили че двете неща са едно и също).

Италианките бяха много добри, но ройливи, просто защото не се побираха в никой от масово употребяваните кошери в България.

[joromainata]

а сега къде са тези ройливите където не се побират в кошера аз ползвам ЛР и не вярвам да не мога да кача необходимия брой корпуси
а ако има склоност към роене пак ще се рои

[кентавър]

Колеги,дайте снимки на отделните раси или породи пчели за да може да ги различавам .

[srg]

Мисля че в уикипедията гледах снимки.

[Димо Караангелов]

Здравеите колеги!Като става дума за породи да Ви попитам има ли начин в България да се закупи Карника с съответния сертификат?

[Димитър Бонев]

Не. осен ако не сия донесеш от Австрия в джоба. По принцип вносът е забранен, но не е отменен. И внимавай някой да не разбере, че доц. Петров, ще ти конфискува пчелина.

[кентавър]

Карпатката също била много мирилюбива.
Ние с какви пчели пчеларстваме,внасяни ли са навремето различни породи пчели през соца

[Юрий Цветков]

Карпатката също била много мирилюбива.
Ние с какви пчели пчеларстваме,внасяни ли са навремето различни породи пчели през соцаЧистата раса, да. Но за дъщерите и, произведени у нас, не мога да кажа същото.

[zayo]

Тук може да видите снимки с полезно инфо за различните породи пчели. Сайта е на руски език.

http://o-paseke.ru/category/drugie-porody-pchel

[scutellator]

По принцип вносът е забранен, но не е отменен. И внимавай някой да не разбере, че доц. Петров, ще ти конфискува пчелина.

[size=3]Пояснение за тези които няма да се засмеят на ироничната шега. Това преразказана извадка-цитат от пламен

[ledenia123]

http://www.youtube.com/watch?v=p-x-idGimAw

[кентавър]

Навремето отглеждах декоративни рибки; Гупи;при тях мъжките се раждат с най-различни форми на опашките.Ама са ;Гупи;

[кентавър]

При пчелите може да е друго

[Димитър Бонев]

Много си противоречи доцента. Хем имаме най арийската раса пчели, хем е нископродуктивна. Хем устойчива на нозема и вароатоза, а то виж какво става. А да дежурните виновни. Те замърсили цялата страна с карника и видяхте ли какво стана. В същото време замърсителите нямат загубено семейство, а оплакванията идват от там където арийките се разпостраняват. Чудя се на кого да вярваме. На това, което е видно или на приказките на доцента, който заради такива като нас още не може да стане професор. В едно е прав. Програмите станаха средство за усвояване на пари от хора, за които пчеларството е чуждо. Да ама нали той беше един от стратезите на тази програма и нали той и неговата дружка Ганчо заложиха тези бомби. Сега нямало да е така. Да да ама не. Сега далаверата ще е на едро. Като са ги скроили нещата. Господата Михайлов и Димов (т.н. пчелари в работната група)предлагат кошерите да отпаднат а средствата за майки да се вдигнат тройно до 1 милион т.е.по програмите да се купуват само майки и отводки, а господата Михайлов и Димов да популяризират пчелните продукти за 300000лв.(тази година Димов ще прави същото само за около 160 000, което е целия бюджет и за конвенционално и за биологично пчеларство) Добра сделка нали.

[scutellator]

http://www.youtube.com/watch?v=p-x-idGimAw

Благодаря за труда, но не съм сигурен дали си е заслужавал.


Тая си няма никаква представа от това което прави, иначе добре се вживява в ролята. Поне всяко второ изречение беше лъжа (съжалявам, по едно време престанах да ги броя) и то от най-наглите, хем знае че лъже хем звучи сякаш си вярва. Лошо е че ще има хора дето не разбират и вземат че също му повярват.

Освен да взема и да го пратя това клипче на други хора. Някои чуждестранни научни работници ще останат доста учудени че са участвали в подобни изследвания, без дори да предполагат за това.

Иначе, не знам кой си е внасял майки в джобчето (лично аз ВИНАГИ съм го правил по законния начин), но я да попитам кой си е внасял сперма за подобрение на "чистата" българска пчела?

[srg]

"но я да попитам кой си е внасял сперма за подобрение на "чистата" българска пчела?"
Наистина ли и това е правено?!!
Иначе като му сушам лекцията по моя категорезация го причислявам към така наречените " кухи учени".Жалко ,че това е лицето на нашата наука.

[scutellator]

...и не само (естествено, няма как да ти го докажа). Според теб откъде е дошла нозематозата, след като не е от тези дето са си взели майки "в джобчето"? Повечето от тях дори нямат такава болест в пчелините си, а в майкопроизводните стопанства е открита още 2004 ( дори имаше написана статия по този въпрос в сп. Пчелин от същата година), продължава да се открива и до днес - повсевместно.

Освен да вземем да приемем предизвикателството на доцента и да тръгнем по пчелините и да изследваме всеки един на място ПРЕД НЕГО и свидетели. Така както обещава, освен да го попитаме ако открием нозематоза при него, дали ще си закрие собствената развъдна дейност????

[кентавър]

В крайна сметка с каква пчела пчеларства средно-статистическия българин

[Танаси]

С мелези, ние нямаме чиста раса, за съжаление.

[Димитър Бонев]

...

Освен да вземем да приемем предизвикателството на доцента и да тръгнем по пчелините и да изследваме всеки един на място ПРЕД НЕГО и свидетели. Така както обещава, освен да го попитаме ако открием нозематоза при него, дали ще си закрие собствената развъдна дейност????
Как мислиш дали доцента ще се съгласи. Защо мислиш че доцента и Ганчо отрязаха проектите на научната асоциация, темите на които бяха точно в тази насока. Явно някой се страхува, че ще излезне наяве голата истина.

[ivootur]

С мелези, ние нямаме чиста раса, за съжаление.

Не съжалявай!Природата залага на разнообразието а не на чистата раса.Това е измислица на човека.

[inio33]

Като изслушах лекцията на доцента и от него разбрах че и той не знае какви пчели има в нашата страна,нашенски Български,но не сам срещал такава порода пчели из нета

[Недялко Атанасов]

Тя,истината си отиде с министар Игнатов

[kajgalool]

Има също и рецесивен алел за цвят при италианките наречен "cordovan" , където черното е заместено от светлокафяво.?Защо само един алел да отговаря за това,другите къде отидоха?Защо рецесивния е черен,да не става въпрос за кодоминиране,хомозиготи ли са хетерозиготи ли ?

[scutellator]

Алелът за черен цвят е доминантен.
http://www.glenn-apiaries.com/genetics.html#anchor182031

Защо само един алел да отговаря за това

Първо е нужно да прочетеш отново определенията за ген, алел и хромозом. И ако почувстваш нужда, може да зададеш въпрос отново .

Алелът за цвят кордован, макар че е рецесивен , както всички други количествени белези е полимерен.
Освен това този алел не е излолиран случай само при италианките, Карниките също го притежават, но там селекцията е такава че всички пчели проявяващи този белег се изолират/премахват от по-нататъшно развъждане.

[kajgalool]

Алелите са ми предлно ясни и те работят в комбинация.Съчетанието им (рецесивни и доминантни) определя фенотипа,който е различен от фенотипа на алелите поотделно.Стана ми интересно и попитах,извинявай нещо ако си се засегнал,просто ми беше малко неясно написано исках да получа подробности.

[scutellator]

Аз не се засягам, просто въпросът ти беше зададен неправилно и никой не би могъл да му отговори. Затова те накарах да се върнеш назад, и... щом веднъж се запознаеш съз значението на понятията, въпросът ти ще започне да ти изглежда безсмислен и ненужен.

[kajgalool]

Както казах понятията са ми пределно ясни,да въпросът ми е такъв получава се като пишеш чудейки се!Информацията ,която даваш е непълна и неточна.Алел за цвят!!!Звучи като от учебник от преди 30 години.Алела определя цвета,но не е за цвят защото определя още куп неща.Уважам изключително много коментарите ти относно пчелите и работата с тях,мнението ти и аргументираните ти отговори drinks; .Аз си проверих това което ме интересуваше и сега ще споделя,има множествен алелизъм в този случай с доминантно подреждане Cr>Crh>CrA>CA.Като Cr определя черния цвят,следва заместването с кафяво.Другите два се проявяват само след изкуствена селекция и изкуствени условия във фенотипа.В естествени условия семейството не оцелява...говоря за последните две алелчета защото освен цвят те определят и поведение.

[scutellator]

Ако става за въпрос - има и още един, само при африканските популации. Не ме питай за подробности, че не помня а ми се рови из книгите.

Между другото, кордованките също са малко по-различни от обикновените италианки от същата популация. Всеки който е работил с тях е забелязал че са съвсем леко по-плодовити за сметка на медодобива.

Освен при италианките, другаде кордованки не могат да бъдат срещнати/закупени ( както казах заради селекцията - не отговарят на цветовите "стандарти" на расата).

След като го препрочетох мнението ти ми дойде на ум - сигурен ли си че не бъркаш алелите за цвят на очите с тези на хитиновата обвивка?

Ако става за въпрос жълтия цвят е дори по-доминантен и от черния, но не винаги. При кръстосването на някои раси черното измества напълно жълтото, все едно не съществува.

[Вълчан]

Не знам, с какви пчели работя, защото в кошерите ми се срещат майки с различна окраска, а пък в един кошер пчели с няколко вида окраски. Преди бях се запалил по писанията, на доц.Петров и закупих от "лицензираните" стопанства пчелни майки. Интересното беше, че майките в клетките една с една на окраска и големина не си приличаха. Предружаващите ги пчели и те бяха с ралична окрсака в една клетка. Майките, не показаха това за което се твърдеше в статиите му! Пчелите ми сами ги оставям да си отгледат майки и с времето забелязвам, че пчелите все повече започват да стават еднотипни на цвят. Не съм специалист, наподобяват карниката, катоги сравнявам на снимките, за дадена порода/раса.

[Вълчан]

Бих искал да помоля, колегите които имат възможност, да качат в тази тема снимки на различните раси пчели и майки, с кратък текст към тях. Мисля, че ще е полезна за всички. http://zooferma.com/breeds_bee.html Нека снимките да бъдат по хубави!

[argilov]

Аз от породи много не разбирам и обикновено гледам кое семейство дава добри добиви,добро развитие и от него произвеждам майки и отводки.Интересно сега имам две червеникави от кафява майка,сигурно са БСП.Миналата година купих три родопски но не се споразумяха с моите и две убиха а третата смениха.Родопските бяха черни и дребни.

[scutellator]

Ми хора, като имате пари дето да хвърляте на вятъра, що не вземете да ги пращате в някоя набирателна сметка с благородна кауза.
Едно време имаше един сайт с най-желаните да умрат известни личности и всеки цъкаше (гласува) върху снимката на най-дразнещия го индивид - абсолютен фаворит беше Голямото Пиле от "улица Сезам" ( ествествено всичко беше на шега). Чудя се какво би станало ако се направи подобна уеб-страница с най-известните български личности.

[roxterox]

Чудя се какво би станало ако се направи подобна уеб-страница с най-известните български личности.

Да! Тази идея за виртуален линч под формата на игра ми мина през главата поне преди година :D

[Дамян Дамянов]

Ето каква е разликата между две семейства с майки сестри.
Единят работи здраво, а другия спи. Левият е агресивен, а с десния е УДОВОЛСТВИЕ да се работи.


https://www.youtube.com/watch?v=uOFppf--KDo

[jorors]

Ето каква е разликата между две семейства с майки сестри.
Единят работи здраво, а другия спи. Левият е агресивен, а с десния е УДОВОЛСТВИЕ да се работи.


https://www.youtube.com/watch?v=uOFppf--KDo

Ех, от кага се каня и аз да го направя това, ама пусто временце все не стига.

[vanHanegem]

Хайде няма нужда да ни показваш колко си на ВИЕ с пчелите.
Продавай си мършавите отводки на балъците и не се обаждай.

Изглежда, че ме бъркаш с някой! А в сравнение с такива юнаци като теб...с пчелите съм направо "интимно"! :)

[Дамян Дамянов]

Изглежда, че ме бъркаш с някой! А в сравнение с такива юнаци като теб...с пчелите съм направо "интимно"! :)

Ако имаше и бегла представа как работят пчелите щеше да включиш, че клипа е правен в края на деня(виж сянката) и при температура под 10 градуса. Това дето не го виждаш е, че всяка пчела влизаща в кошера е с прашец, а я вземи и преброй колко пчели влизат за 30 секунден клип и като знаеш относителното тегло на един пелет прашец - сметни колко грама за 1 час влиза в кошера. Ако не можеш искай помощ от приятел.

[Цеко]

щеше да включиш, че клипа е правен в края на деня(виж сянката)
Според мене по сянката трудно може да се определи за часа на клипа. Ако кошерите са разположени на изток с прелките (което не е необичайно) може да се предположи че е правен на обяд или малко след това.

[ch.atanasov]

Според мене по сянката трудно може да се определи за часа на клипа. Ако кошерите са разположени на изток с прелките (което не е необичайно) може да се предположи че е правен на обяд или малко след това.

Ха сега ,сянката е важна.Важно е ,че някой разчисти тука.Имаше кофти неща.

[solaris60]

Ха сега ,сянката е важна.Важно е ,че някой разчисти тука.Имаше кофти неща.

Матеев току що мина с една метла наблизо - сигурно той ще е.

[Triballi]

"Пълен пчеларски наръчник-Валачев" от 1947г.
420342044205

[Дамян Дамянов]

Пчела изненада - https://www.youtube.com/watch?v=b8X16PSdGLM Да подариш такава роза на жената :laughing:
Сестрите и - https://www.youtube.com/watch?v=gIddsEylPtY

[scutellator]

Направих си труда да взема пчеларския наръчник от един колега.Това е "Пълен пчеларски наръчник-Валачев" от 1947г.

Относно местната пчела е записано това:

"Местна (нашенска)порода.

Тя е разпространена по всички краища на нашата родина.Пчелите и са тъмнокафяви, но с всевъзможни отенъци.По-младите имат възсив отенък.Понеже условията у нас са твърде разнообразни и, от друга страна,поради пренасянето на пчелни семейства от един край в друг както и поради внос от чужбина,ние едва ли можем да говорим за чиста местна порода."

Това е което описа и Scutellator.Кафяви тъмни пчели.Всъщност не знам защо Л.Радоев ги нарича сива местна пчела.А и пчели с описанието от наръчника от 1947г. незнам някои да предлага или развъжда.Пчелите дето се представят за местни от тия дето казват че са ги съхранили и развъждат са подобни на описаните като сива местна пчела.
Тъмно кафяви пчели ако се изнамерят сигурно ще са уникални.Интересно че у нашите пчели може да се открият признаци от вносните раси но от кафявите пчели не.Поне аз не съм виждал пчелни семейства или отделни индивиди да са кафяви.
Ако има останали такива пчели някъде генофонда им сигурно е много стеснен.Интересен е и въпроса за съхранението и развитието на такава малка популация в изолиран район.
4199

И още
4200



По повод един вчерашен разговор с колега как трябвало да изглеждат българските пчели, съвсем случайно попаднах на това от форумните архиви:
http://beehoneyportal.com/forum/viewtopic.php?f=1&t=3463

[Вълчан]

Моите майки изглеждат така. Но от скоро имам и някакви наподобяващи бъкфаса!

[Triballi]

Пчели от източните Родопи
5231

5232

5233

5234

5235

5236

[solaris60]

Пчели от източните Родопи

Колега, видяхме ги пчелите от Родопите и от всякъде се вижда, че по - младите са си нормални, а старите са черни и проскубани. Нищо ново под Слънцето.

[Mateev]

При толкова много проскубани пчели започвам да се замислям да не би в момента в Родопите между пчелите да се води третата световна пчелна война? Щото наскоро преглеждах стотици проби с хиляди пчели, и скъсано крилце не можах да видя. Може би тука в Стара планина пчелите имат подписан договор за разоръжаване .......

[Ангел Йосифов]

Доста трънаци посещават пчелите и във ветровито време неминуемо има сакатлъци.А може и неудобен(самоделка) прашецоуловител да преодоляват......

[Triballi]

Уфимские ученые разработали генетические критерии для бренда бурзянская пчела
https://www.youtube.com/watch?v=AErBPsp-cbI (https://www.youtube.com/watch?v=AErBPsp-cbI)

[Triballi]

Приморски Руски Пчели

Какво е Руската Пчела?Първо тя не е Италиянска или Карника но има няколко от техните характеристики. Генетически Руската пчела е Кавказка с малко Италиянска и Карникова кръв.Те са тъмни пчели с черни пръстенчета и сиви власинки.Въпреки че имат някои характерни черти на Карниката и Италиянката.Те определено имат своя собствена "Руска" специфичност.
Руската пчела принадлежи към медоносната пчела(Apis Mellifera)която произхожда от Приморския Край на Русия.Този тип пчели са били внесени в САЩ през 1997г. от "USDA’s Honeybee Breeding, Genetics & Physiology Laboratory in Baton Rouge, Louisiana."в отговор на няколко влошавания на популацията причинени от инфекции от паразитни кърлежи.
http://www.russianbee.com/russians.htm

[scutellator]

Във по-старите литераурни източници, приморските/далекоизточните пчели се водят "украински", тъй като са пренесени от украинските заселници там.

Иначе в горния линк пише следното интересно нещо:
Една от най-интересните характерни черти на Руските пчели е тяхната упоритост в изграждането и поддържането на самосменни маточнии. Те целогодишно поддържат такива маточници в кошера..... Ако семейството случайно си изгуби майката, кошера вече си има нова майка, която е на път.

"One of the most interesting traits of the Russians is their insistence on building and maintaining supercedure queen cells. They maintain these cells all season long. ... Should a hive lose its queen, the hive has a new queen already going ....."

[Triballi]

За Украина се посочват Карпатските пчели Apis mellifera carpatica в западната част на страната,Украинските степни пчели Apis mellifera acervorum Scor разпространени на изток и юг,и Apis mellifera mellifera на север.
Carpathian bee (Apis mellifera carpatica) found in the western part of the country, Ukrainian steppe bee (Apis mellifera acervorum Scor.) living in the east and south, and Polissia bee (Apis mellifera mellifera) in the north.
http://apimondia2013.org.ua/en/about-the-congress/beekeeping-in-ukraine/1282.html

Украинската степна пчела Apis mellifera acervorum Scor. доколкото разбирам е еко тип на A. m. macedonica.
http://www.academia.edu/10264095/Phylogenetics_relationships_of_dark_european_honey bees_Apis_mellifera_mellifera_L._from_the_Russian_ ural_and_west_european_populations

http://amellifera.narod.ru/articles/Ilyasov_2009_Are_Ukrainian_Bees.pdf





(http://apimondia2013.org.ua/en/about-the-congress/beekeeping-in-ukraine/1282.html)

[scutellator]

https://www.youtube.com/watch?v=LpBlb_6XYg4&feature=youtu.be

[Валентин.]

https://youtu.be/LpBlb_6XYg4
Имат същите билки като в България. Глушина, див джоджен, Бял равнец, лисича опашка, лайка.......
П.П. Преди 2000г. сме живели там......според историците......

[Sandokan]

Не знам какво точно е коментирал и изтрил след това в поста си Scutellator.
Kafkas - да.
Но определено не може да става дума за “Saf Kafkas”, ако се съди по това, което се вижда на видеото.

[Sandokan]

Хайде да добавим още нещо.
Чистите кавказки пчели в района на тяхното естествено разпространение в Турция(Artvin, Camili) имат среден добив 20-30 кг мед, като стойностите при отделните семейства могат да варират от 3-5 до 80кг.

Води се активна селекция и амбициозната цел на селекционерите за краткосрочно постигане на среден добив 50 кг, което вече е едно по-прилично количество, отдавна би трябвало да е изпълнена.

Пчелите имат своите особености. Подходящи са за широка гама от природно-климатични условия, но трябва да се отчита необходимостта им от периодични зимни очистителни облитания.

Перфектни са за любителско отглеждане.

При определени условия имат преимущество и може да се препоръча използването им. Но при наличие на продължителни и интензивни паши са сравнително нискоефективни в чист вид.

Успешно се използват обаче в хибридизационни програми за постигане на висока медопродуктивност.

[Triballi]

Нещо като Руски Бъкфаст
https://www.youtube.com/watch?v=Bz7twxr9U3I
Пчелните семейства, или пчелините, се управляват от Сергей Соколски и са предимно за неговите научни изследвания. Това е генофонд от най-добрите Кавказки пчелите . От тях учените създават нов подвид на сивата Кавказка пчела наречена Красная поляна. Този превъзходен хибрид е създаден от няколко раси. Характерно за пчелите Красная поляна е, че те рядко жилят.

[Triballi]

Краснополянская опытная станция пчеловодства
https://www.youtube.com/watch?v=lGeRenoQBWE

[valaz]

Здравеите колеги!Като става дума за породи да Ви попитам има ли начин в България да се закупи Карника с съответния сертификат?

Според д-р Ангел Грънчаров, местната пчела у нас е била карниката. Вследствие на вноса на чужди породи пчели е настъпила метизация и местната порода пчели се е загубила. Според доц. Петров, местната порода пчели са неговите Апис Мелифера Родопика. По-склонен съм да вярвам на д-р А. Грънчаров.
http://www.queen-carnica.com/en/
http://apis-mellifera-carnica.eu/Apis%20mellifera%20carnica%20learn%20more%20YOU%20 WILL%20LOVE%20IT.html

[Mateev]

Според мнението на повече от половината пчеларски учени в България местната пчела също е Карника. Понятието Македоника трябва да се счита за синоним на Карниката. Според гръцките учени пък е точно обратното - както Македониката, така и Карниката са все една и съща раса, но тя се казва Македоника. И в сертификатите те пишат само Македоника и за двете раси.

Едно е общото обаче между Българските и Гръцките учени - Карника и Македоника са една и съща раса. Има дребни различия в екотиповете, но това не са различни раси.

Колкото до доц. (проф.) Пламен Петров - той ЕВОЛЮИРА през годините. Някога на младини е хранел болни амбиции, че е открил НОВА РАСА ПЧЕЛИ. С напредването на възраста започва в трудовете си да пише Родопика (Македоника). На следващия етап вече пише Македоника (Родопика). В последните си трудове обаче и при него започва да се прокрадва думичката Карника, споменавана "скромно" тук и там ..... :)

[Triballi]

Бр. Адам посещава Гърция и Югославия.България е спомената косвено.
http://www.pedigreeapis.org/biblio/books/voyages/2voy/2en.shtml
"Местната медоносна пчела на крайната югоизточна Европа досега, по някаква необяснима причина, никога не привлече някакво внимание. Вярно е, че не е надарена с някаква привлекателност, че да привлече внимание - тя не е с ярък цвят и еднородност на външния вид, които са често толкова високо ценени. Но като една работна(бизнес) пчела, може би няма равна. Тя прилича на Кавказката в много от неините характеристики - склонност към запрополисване, както и изграждането на мостове м/у питите. Тези два дефекти са по-малко силно развити в гръцката пчела, а в някои щамове(strains) те са пренебрежимо малко. Неините най-забележителните качества са кроткост,плодовитост, и нежелание за роене. Не попаднах на лоши по нрав колонии, с изключение на остров Крит. Гръцките пчелари едва ли някога прибягват до пушек; една малка част от димящи гъби обикновено се поставя върху рамките, докато трае прегледа. Пчелите са толкова добри и кротки, при манипулация като Карниката. Тяхната плодовитост е на истина феноменална: Аз съм склонен да вярвам, че няма друга раса която по числения състав да се мери с гръцките, или особено на гръцка майка кръстоска с италиански или карникови търтеи. Но за разлика от италианските или източните раси, размножаване е строго ограничено - твърде много, така, да че да обслужва нашите цели - след средата на юли. Плодника може да се намери блокиран в края на юли. Пилото е компактно и безупречно във всяко отношение, и нашият опит показва, че гръцката пчелата е по-малко склонен да рои от всяка друга раса или щам тествани в нашите пчелини. Но тя определено е склонна да запрополисва и да се изгражда мостове обилно, и запечатката на мед е по-скоро мокра на външен вид. Нашите предварителни тестове и наблюдения показват, че гръцката пчела въплъщава качествата, необходими за отлично събиране на мед.

Аристотел отбелязва, че пчелите на Гърция не са еднакви на цвят; по негово време пчелите с жълтo, били считани за най-добрите. Гръцките пчелите от днес са кафяви, с жълти пръстенчета появяващи се тук там. Въпреки това на запад от границите Пинд, от Месолонги до Янина, те са униформено черни. Бяхме сигурни в Янина, че в близост до Коница, на албанската граница, чиста жълта разновидност може да бъде намерена, но нашето търсене разкри само много малко жълти, която често се наблюдава на изток от границите на Пинд като и в сърцето на тези планини. В тези региони едно цяло изключение е намирането на колония абсолютно еднаква по цвят; една малка и варираща част от пчелите са с един или два светлокафяви(жълтокафяви) сегменти. Както може да се очаква, майките показват широк спектър от оцветяване; търтеите, от друга страна никаква."
http://www.pedigreeapis.org/biblio/books/voyages/4voy/en.shtml
"Като цяло се признава, че най-типичните форми на A. mellifera var. carnica са открити в горна Словения и двете съседни провинции Каринтия и Щирия. В англоговорящите страни тази раса е по-известно като Carniolan(Карника), за първия внос - наистина повечето от внос до 1940 - идва от горна Словения. Въпреки това, географското разпространение на расата се простира далеч отвъд трите провинциални наименования. Доколкото знаем в момента, тя се простира до цяла Югославия, Унгария, Румъния, България и по-голямата част на Австрия. Но точни подробности липсват. Гръцката пчела, A. Mellifera Var. cecropia, е без съмнение един суб-разновидност на Карника. По външен вид двете раси не се различават, но има ясни и беспорни различия в техните физиологични характеристики. Доколкото ми е бе в състояние да установя, пчелите на северна Гърция, особено тези на полуостров Халкидики и тясната ивица на страната между границите на Егейският регион и Родопите, включително гръцка и турска Тракия, дължат тяхното стопанско превъзходство на влиянието произлизащо от Анадолската пчела. Колко далеч Анадолското влияние се простира в България, в равнината на Марица, ние не знаем. Има несъмнено значителни различия по-нататък като се отдалечим от основните центрове на местообитанието на Карника. Всъщност дори в пределите на Югославия значителна разлика се открива - макар и външно пчелите да се различават малко или изобщо не от Карника като общоприето."

[Triballi]

Анадолската пчела
"Тя е малка, наподобяваща Кипърската по размер, но не притежава нищо от
блясъка или равномерността на цвета на това създание. Цветът на
Анадолската пчела най-добре може да бъде описана като мръсно оранжево,
преминавайки към кафяво на задните гръбни и коремни сегменти(posterior
dorsal and ventral segments).Склутелума( scutellum)обикновено е тъмно
оранжев. Майките имат тъмен с форма на полумесец пръстен на всеки
гръбен сегмент - характерна черта на всички източни раси - но тук те са
светло кестеняво черни(browny-black), и на мястото на жълтото или
светло оранжевото имаме тъмно оранжево.Но под този мрачен екстериор са
скрити качества на несравнима икономическа стойност."
She is small, resembling the Cyprian in size, but has none of the
glamour or uniformity in colour of that race. The colour of the
Anatolian bee can best be described as a smudgy orange, turning to
brown on the posterior dorsal and ventral segments. The scutellum is
usually dark orange. The queens have a dark crescent-shaped rim on
each dorsal segment — a characteristic of all Eastern races — but here
they are browny-black, and in place of the yellow or light orange we
have a dark orange. But beneath this sombre exterior are hidden
qualities of incomparable economic value.
http://www.pedigreeapis.org/biblio/books/voyages/4voy/en.shtml

[Triballi]

Хибриден произход на пчелите от Италия (Apis Mellifera ligustica) и Сицилия (А. м. Sicula).
Franck P1, Garnery L, Celebrano G, Solignac M, Cornuet JM.
Автор информация
абстракт

Генетичната променливост на пчелните популации Apis Mellifera ligustica, в континентална Италия, и на А. м. sicula, в Сицилия, е изследвана с помощта на ядрени (микросателитни) и митохондриални маркери. Шест популации (236 отделни пчели) и 17 популации(664 семейства) са били, съответно, анализирани с помощта на осем микросателитни локуси и DraI restriction fragment length polymorphism (RFLP) на цитохром оксидаза I (COI) -цитохром оксидаза II (COII) регион. Микросателитният локуси глобално потвърди югоизточното Европейско наследство на двата подвида (еволюционен клон C). Въпреки това, A. m. ligustica - митохондриалната ДНК (мтДНК) се явява да бъде съставен от двете Европейски линии(М и С) в по-голямата част на италианския полуостров, и са открити митохондриални типове от Африканската линия(А) в A. m. sicula пробите. Това показва хибриден произход на двата подвида. За A. m. ligustica, най-широко изнaсяният подвид, този хибриден произход дълго е бил потулен от факта, че в основната област на производство на майки (от които повечето от предишните проби на пчели ligustica произхождат) митохондриалната линията M отсъства, докато тя се намира почти навсякъде другаде в Италия. Това представя нов поглед на еволюционната история на европейските пчели. Така например, Иберийския полуостров се счита за уникално убежище за клон M по време на кватернерните ледникови периоди. Нашите резултати показват, че Апенинския полуостров играе подобна роля. Характерното разпределение на ядрени и митохондриални маркери, наблюдавани в Италия изглежда е обща черта на интрогресивните пчелни популации. Предполага се, че това се дължи на социалния характер на видовете, в който и двете геномни отделения са диференцирано засегнати от двете (индивидуално и семейно) нива на репродукция.
Hybrid origins of honeybees from italy (Apis mellifera ligustica) and sicily (A. m. sicula).

Franck P (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=Franck%20P%5BAuthor%5D&cauthor=true&cauthor_uid=10886654)1, Garnery L (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=Garnery%20L%5BAuthor%5D&cauthor=true&cauthor_uid=10886654), Celebrano G (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=Celebrano%20G%5BAuthor%5D&cauthor=true&cauthor_uid=10886654), Solignac M (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=Solignac%20M%5BAuthor%5D&cauthor=true&cauthor_uid=10886654), Cornuet JM (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=Cornuet%20JM%5BAuthor%5D&cauthor=true&cauthor_uid=10886654).
Author information (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10886654#)


Abstract

The genetic variability of honeybee populations Apis mellifera ligustica, in continental Italy, and of A. m. sicula, in Sicily, was investigated using nuclear (microsatellite) and mitochondrial markers. Six populations (236 individual bees) and 17 populations (664 colonies) were, respectively, analysed using eight microsatellite loci and DraI restriction fragment length polymorphism (RFLP) of the cytochrome oxidase I (COI)-cytochrome oxidase II (COII) region. Microsatellite loci globally confirmed the southeastern European heritage of both subspecies (evolutionary branch C). However, A. m. ligustica mitochondrial DNA (mtDNA) appeared to be a composite of the two European (M and C) lineages over most of the Italian peninsula, and only mitotypes from the African (A) lineage were found in A. m. sicula samples. This demonstrates a hybrid origin for both subspecies. For A. m. ligustica, the most widely exported subspecies, this hybrid origin has long been obscured by the fact that in the main area of queen production (from which most of the previous ligustica bee samples originated) the M mitochondrial lineage is absent, whereas it is present almost everywhere else in Italy. This presents a new view of the evolutionary history of European honeybees. For instance, the Iberian peninsula was considered as the unique refuge for the M branch during the quaternary ice periods. Our results show that the Apennine peninsula played a similar role. The differential distribution of nuclear and mitochondrial markers observed in Italy seems to be a general feature of introgressed honeybee populations. Presumably, it stems from the social nature of the species in which both genome compartments are differentially affected by the two (individual and colonial) reproduction levels.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10886654

[Triballi]

https://books.google.bg/books?id=d1rmCAAAQBAJ&pg=PA249&lpg=PA249&dq=Friedrich+Ruttner+Biogeography+and+Taxonomy+of+ Honeybees++14.2.4+Apis+mellifera+macedonica+ssp.+n ova&source=bl&ots=QmDVMyFBr_&sig=P8Pe3-5j7E6aGPz2dHICTJl1AtY&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi444_V9IDQAhXHqxoKHeQ-DVIQ6AEIJjAA#v=onepage&q=Friedrich%20Ruttner%20Biogeography%20and%20Taxon omy%20of%20Honeybees%20%2014.2.4%20Apis%20mellifer a%20macedonica%20ssp.%20nova&f=false

Фридрих Рутнер
Биогеография и Таксономия на медоносните пчели

14.2.4 Apis mellifera macedonica ssp. nova

Въвеждането на македонската пчела като отделна географска раса е
логична последица на дълъг процес на проучвания.От друга страна още
екзотични средиземноморски раси от Палестина,Кипър,Египет, пчелите на
Гърция отдавна са пренебрегнати, въпреки силното развитие в областта на
пчеларството от древността. Бр. Адам направи едно от пчеларските си
изследователски пътувания до тази страна през 1952 г.,в събиране на
проби и извършване на наблюдения от Пелопонес до Македония (Br.Adam
1952 г.,1983). Ифантидис публикува биометрични проучване през 1979 г.
по отношение на пчелите работнички и търтеи от цяла Гърция. И двамата
изследователи заявиха, че тези пчели принадлежат на "семейния кръг на
Карниките", и че двете популации могат да бъдат разграничени,едни на
север (Македония, Тракия) и едни на юг. Накрая,многовариантен анализ на
проби от целия Балкански полуостров, проведено от автора, даде резултат
за същото разделяне на северна и южна популация в Гърция. Северната
популация, обаче, е установено, да се разпростира като далеч на север и
североизток в Югославия, България, Румъния и СССР (фиг. 14.1).
Следователно, прерогативите за таксономична единица са дадени - ясно
морфометрично и географско определение. A. m. Macedonica, кръстена на
царството на Александър Велики (сега разделено между Югославия, Гърция
и България) е истински понтийско-средиземнонорски елемент, както е A.
m. anatoliaca по-нататък на изток.
249

Номенклатурата на пчелите на Гърция беше досега доста неясна.
Обичайното име "cecropia" се използва като единственото наименование
което е на разположение,но описани пчелите през 1860 г. от Kiesenwetter
несъмнено произхождат от Hymettos, като по този начин се отнасят
към раса от Южна Гърция.Всички 13 проби от България, които бяха
анализирани принадлежат към Macedonica,показваща сравнително малка
вариация. В Румъния, Фоти и др. (1965) описват втори автохтонен щам
(освен Карпатите), на "степната пчела", срещаща се в равнините на
долното течение на река Дунав и на изток от Карпатите(Провинция
Молдова).Морфометричните данни публикувани от тези автори съответстват
добре с Macedonica. Четири проби от колекцията Oberursel от Констанца и
Тулча бяха анализирани със стандартен метод: съгласуването на всички
три използвани фактора, пасват точно в група macedonica. Шест проби на
"Украински пчели ", извлечени от майки, любезно предоставени на
Института в Oberursel от Изследователска Станция Рибное (СССР) също се
намират в рамките на клъстер macedonica.
Така а. м. Macedonica се простира отвъд границите на пет страни.
Политическите граници са без значение, с едно странно изключение: в
Европейска Турция типичната anatoliaca е намерена с доста различни
характеристики. В България, в близост до Турската граница (Свиленград,
Асеновград, Пловдив) и в Гръцка Тракия не хибридизирани македонски са
намерени. Обяснение за това наблюдение е много трудно да се
даде.Морфометричните данни на Macedonica се различават в много
характеристики, най-вече само малко, когато се сравняват със съседните
пчели Карника от Югославия(Table14.2): по-малко тяло и крила, но
сравнително по-дълги крака; по-дълго хоботче;широк метатарзус
(ориенталско влияние!); по-тънка, отколкото всяка друга европейска
раса(St6 1 = 86.7); по-къса козинка, малко по-тясна томента; CI
по-висока, както и множество(8 of11) малки разлики в жилките по
крилото. Macedonica е също такатъмна пчела, но с повече жълто на
тергитите и скутелума. Търтеите (две проби от крайбрежието на Черно
Море в Румъния) също са по-малки от търтеите на Карниката и CI е
по-висока (X = 2,15 vs.1.93). Поведението на Macedonica (с произход от
Солун и Халкидики) е описано от Бр. Адам: много кротка, не е склонна
към роене въпреки голямата сила на колониите, намаляване пилото в края
на лятото, силни зимни семейства , мокра запечатка на меда, обилно
използване на прополис. няколко от тези черти са в ясна разлика с
Карниката, вижте p.257). Добри резултати за зимуването са докладвани от
Англия, но в Германия и Австрия временният ентусиазъм за гръцките
македоники бързо изчезна след загуби в резултат на нозематоза.
Румънската "степна пчела", също е описан като много кротка и малко
склонна към роене. Броят на роевите маточници, обаче, е по-голяма,
отколкото в Карпатите(76-195 маточници; Фоти et aI.1965). Както и в
Гърция, развитието на пилото е установено, че е с 10 дни по-късно от
Карниката.Гърция като цяло, и особено Македония, е страна с
проспериращо пчеларството.Основен източник на мед, освен местната флора
и засадени дървета като Robinia и Castanea, е маната от coccid
(Marschallina hellenica), живеещи на боровете.На малкия остров Тасос
невероятния брой от 60000 колонии се концентрира в тясна крайбрежна
ивица (дълъг 10 км и на 5 км в дълбочина) в края на лятото.
На полуостров Халкидики 125,000 постоянни колонии бяха открити (39
колонии на км2), което представлява може би най-високата плътност на
пчели в света.За много жители пчеларството е единственият начин да
изкарват прехраната си(Topalidis 1956 г.).Подвижното пчеларство в
Гърция се практикува предимно регионално: от западна до източна
Македония или от Атика до Пелопонес. Това обяснява защо macedonica и
cecropia са все още добре отделени (Ifantidis 1979).

[Triballi]

14.2.5 Apis Mellifera carnica Pollmann (1879): 45 "Крайнска пчела"

В долините северно и южно от планинската верига Karawanken, от двете
страни на австрийската и югославската граница, традиционните методи на
пчеларство се различават значително от тези на Централна и Северна
Европа, основани на плетения кошер и вертикални кошери дънери.Кошерите,
използвани в тази област са хоризонтални кутии около 70 см на дължина и
15 х 30 см в диаметър, отворени отпред. Тези кутии са скупчени в голяма
група 30-100 кошери. По този начин колониите взаимно се топлят по време
на студени зими, развиват се бързо през пролетта и са готови да се роят
рано и често.Тази тенденция се засилва и от малкия обем на кутията.Тъй
като "Каринтски фермерскикошер(Краински) "лесно се е транспортирал,преместване� �о нагоре и надолу по планинските склонове се насърчавало. Първите сведения за миграции на дълги разстояния с краински семеиства се датира още през 1765 г., когато бъдещият известен
пчелен биолог и пчелар Антон Яница пътувал от неговия дома в Словения
до Виена, вземайки със себе си 40 пчелни кошери превозвани с конска
каруца. През втората част на 19-ти век жп линията се използва за транспортиране и
търговците на пчели се заселили в тази област, така че всеки, който е
имал нужда от пчелни рояци във всяка част на Европа е бил в състояние
да си поръча "Каринтски фермерски кутии", които са били изпращани
с хиляди всяка година. Ето защо, Краинската пчела скоро става добре
известно на всички на континента (Pollmann 1889).Научното
наименование,произлиза от района Карниа, южно от
австрииско-италианската граница и от планинската верига в същата област
( "Каринтски Алпи"),бе дадено на тази пчела от А. Pollmann в 1879.1)
Само 50 години по-късно стана ясно,че този район на характерно
"Краинско пчеларство" е само най-западният ъгъл на много по-голяма площ
на разпространение на тази раса.Разпространение. От визуална гледна
точка както и от поведението и биометричният анализ, пчелите от
северната част на югоизточна Европа показват характеристиките на A. m.
carnica: долината на река Дунав от Виена до Карпатите, Австрия на юг от
Алпите и цялата Югославия, включително крайбрежието на Далмация (фиг.
14.1).Това беше същият резултат от предишни изследвания от Goetze
(1930, 1964) и Ruttner(1965), както и на по-точен мултивариантен анализ
описан по-късно. На север и изток пчелите от Словакия, Южна Полша и
Карпатите ясно показват характеристиките на A. m. carnica.На запад, А.
м. carnica граничи с ареала на А. m.liguslica, на северозапад и север с
този на A. m. Mellifera и на ( to the Sand SE on that of A. m.
macedonica.) югоизток с този на A. m. Macedonica.На северозапад,
главната верига на Алпите формира ясна граница между A.m. carnica и A.
m. Mellifera, от източен Тирол към хълмовете на запад от Виена (Ruttner
1950).Това показва, че дори хълмове на умерена височина могат да бъдат
изолиращ фактор за пчелните раси.През последните няколко десетилетия
тази граница изчезва все повече и повече защото карниката заменя
тъмната северно Европейска пчела. На изток (ЧССР,южна Полша, Украйна)
постепенен преход е установено, към А. м. Mellifera. Всички селектирани
щамове Карника разпространени през последните години, обаче, са с
произход от историческия "Carnica" регион в югоизточна Австрия и в
Словения, и в по-малка степен от Румъния.A. m. carnica е безспорно
характеризирана (фиг 14.3, Таблица 14.1.): заедно с други Балкански
раси, A. m. Mellifera и caucasica едни от най - големите раси; тъмен
цвят на тялото;широка и дебела томента ; къса козинка; високо CI и
други характеристики на жилки по крилото.Жилките по крилото дават много
ясно разграничение от caucasica(Кавказката)която често е обект на
смесване поради сходство в размер, цвят и окосмяване (виж фиг. 14.3,
11.6).За разграничаване от близко родствените раси на Балканите е
необходим много подробен анализ: Сикропеанската cecropia има
изключително дълъг хобот и високо CI, Macedonica е по-тънка с по-ниска
CI (таблица 14.1). в цялостната морфометрична структура на тези видове,
A. m. carnica заема по-голямата част в C-клона на "Y" (Fig.l0.7).
Търтеите са големи и тъмни, със сива козинка на гръдния кош и CI между
1.80 до 2.00. (Таблица 11.4) Ареала на Карника като цяло се състои от
множество орографски местоположения и климатични условия, места по
крайбрежието, както и на 1600 м надморска височина, в сухи, полу степни
равнини и във влажни гори. Един фактор, обаче, е преобладаващ: изразен
континентален тип климат, с дълги, студени зими, бързо преминаващи в
горещ и сух лета (Ruttner 1954b).Местна вариация в рамките на apis
mellifera carnica. Следващата стъпка след определянето на
A. m. carnica морфометрично и географски,е разглеждането на
хомогенноста в рамките на расата. Много разновидности са описани в
ареала на карника, разположени предимно в периферните популации
1. Освен оригиналната Карника в Каринтия и северна Словения "Долно
Австрийската пчела ", от една област на изток от Виена е описана
(Berlepsch 1873),по-късно известна като "линия Sklenar".Тя се
характеризира с ниска тенденция към роене и често срещани кафяви ивици по тергит 2.
2. "Банатската пчела",бе описан от Grozdanic, (виж Goetze 1964) от
равнините в близост до Тимишоара в граничния ъгъла на три държави
Румъния - Югославия -Унгария. "Banatica" показва по-висока честота на
ярки жълти пръстени (подобно да италианките), но от друга страна,
наподобява точно типичната карника. Бр. Адам (1983),който е изследвал
тази пчела в своя пчелин, не открива никаква специална черта на този вид.
3. Далматинската пчелата ( "krasce pcela" от Мостар и Адриатическото
крайбрежие; Таблица 14.2)показва тясна томента и по-висока
раздразнителност (Goetze 1964).
4. "Карпатска пчелата" е описан подробно и записана като географска
раса за себе си от Foti и др. (1963) и Barac (1977). Тези пчели са
селектирани и широко разпространени между пчеларите в много страни,
особено в СССР(Awetisjan и др. 1969) и поради това са добре известни в
пчеларският света.Морфологично тази група се характеризира с малко
по-къси крила и задни крака и по-висока CI, в сравнение с алпииската
карника, с която е почти идентичен в други измервания (Таблица
14.2,Foti и сътр 1963;. Awetisjan et al.1969).

https://books.google.bg/books?id=d1rmCAAAQBAJ&pg=PA251&lpg=PA251&dq=Fri
edrich+Ruttner+Biogeography+and+Taxonomy+of+Honeyb ees+a.m.carnica&sourc
e=bl&ots=QmDVNvItpZ&sig=hTOKdHpNPsPA1sQsgw4E_rfiNZY&hl=bg&sa=X&ved=0ahU
KEwjbk_bGgYPQAhVEvRQKHZs_AMwQ6AEIMDAC#v=onepage&q=Friedrich%20Ruttner%2
0Biogeography%20and%20Taxonomy%20of%20Honeybees%20 a.m.carnica&f=false

[Triballi]

Тези автори подчертават кротък темперамент и ниска склонност към роене
на тази пчела. През пролетта, развитието на семействата се казва,че е
10 дни по-рано от колониите в източно румънската степна част. Други
щамове carnica са известни, както и, например,щама "Troiseck" от Щирия,
Австрия (Ruttner 1952 в)и един местен щам в изолираните високи места на
Пестар в Сърбия (Vlatkovic 1956 г.). Следващата стъпка, следователно,
трябва да бъде за изследване на вътре расовите разновидности.Деветдесет
и четири проби са използвани за анализи от всички страни с
разпространение на Карника между Алпите и Адриатическо и Черно море,
включително и България, но с изключение на Гърция. Държави или региони
са били използвани като разграничители за групите.
Резултатите са показани на фиг. 14.4 и 14.5. Поетапно разграничителен
анализ дава почти разнородна картина пъзел само с две повече или
по-малко разпознаваеми групи,България (B) наляво и Австрия (0) надясно.
Изчисляването на елипсите за сигурност (75%) показва същото: добре отделена
групата "България",почти пълно припокриване на групите в центъра (
"Унгария","Сърбия") и група "Австрия" частично пресечен от "Словения" и
"Румъния" (Fig.14.4). Ето защо, пробите бяха повторно групирани в
по-голям мащаб, според зоогеографски зони (фиг 14.5; Таблица 14.2.):
1. Алпииска (Австрия и северната планинска част на Словения)
2. Панонска (Унгария, Румъния до Карпатите, по-голяма част от Югославия)
3. Понтийска (България)
Тази класификация дава три отделни групи с леко припокриване O / R.
Докато групата "България" остава ясно отделена от другите във всички
извършени анализи, но е напълно пресечена с клъстера "Северна Гърция",
тези две групи са класифицирани като географска раса а. м. Macedonica
(p.249). Тази раса включва и румънската "степна пчела" (Фоти et
a1.1965) от равнините западно от Черно море, украинската пчела, както и
на пчелите от !гославската Македония (Валандово).Всички други популации
от региона показват индикации за различие твърде неясно, за да
оправдаят разделянето им на няколко раси. Само две субединици са
разпознаваеми,въпреки че се припокриват при 75% сигурност: алпийската и
панонската карника(Включително Карпатската пчела). А. m. carnica е
морфологично доста еднообразна пчела, по същество ограничена в зона
между Алпите, Карпатите и Динарите. Тази еднаквост може да се обясни от
неотдавнашното населване на тази област
след последното заледяване: климатичните условия изключват всяко
съществуване на пчелите по-рано от Atlanticum, това е преди около 8000
години. Този период от време може да бъде твърде кратък, за да се
развият значителни морфологични различия.В Австрия, граничната зона
carnica-melltfera е проучена в детайли, чрез изследване на169 семейства
с 14,000 пчели и 5900 търтей (Fig.14.6; Ruttner 1969).
Не беше открит никакъв регионален облик на характеристиките, въпреки
големите екологични различия. Избраният щам "Troiseck" не се различава
морфометрично от не селектираната популация на страната.Разделяне,
по-силно отколкото по външни характеристики е открито в биологичните
черти. Щамове от равнините в Австрия и Унгария се различават от
алпийските щамове в годишния цикъл, роевата тенденция, и
зимоустоичивоста, както се вижда от повторни изпитания (Ruttner 1957;
Goetze 1964 души непубл данни..). Може да се окаже,че щам от
Далматинското крайбрежие показва средиземноморски тип развитие на
пилото. Тези биологични характеристики на местните екотипове са от
особена важност за пчеларството.Годишният цикъл на колониите карника е
добре адаптиран към климатичните условия(Ruttner 1954b). Тези пчели
оцелява през дълги и студени зими в сравнително малко зимно кълбо. В
повечето региони и години период на ограничаване на пилото продължава
от края на септември до края на февруари-март.Пролетното развитие
настъпва много бързо,правейки camica "пролетен производител на мед виша
степен" (фиг 10.4;.. Br Adam 1983). През лятото, карника адаптира
производството на пило разумно според наличността на нектар и прашец.
Що се отнася до защитното поведение , camica може да се смята за един
от най-кротките раси. Тези пчели остава спокойно върх питите когато са
обезпокоявани; използва много малко прополис.Тенденцията към роене може
да бъде значителна в сравнение със сродни раси,като а. m.ligustica,
въпреки че тази черта (както са описани всички други) показва голяма
вариабилност и лесно се влияе от селекцията (Ruttner 1982).
Впечатляваща е способноста за ориентация: пчелите събирачки нямат
проблем с намирането на входа на техния кошер, дори ако кошерите са
разположени близо един до друг. В един експеримент с осем нуклеуса
camica и осем mellifera , подредени в четири насложени редове
алтернативно подредени,отклонението на мellifera към camica колониите е
повече от четири пъти от колкото обратното (13,7 срещу 2,9%; Ruttner
1954a).Цялата изследователска стратегия е фокусиран върху състоянието
на обект, от колкото по цвят (Лауер и Lindauer 1973). ритъма на танца
по време на комуникацията е различна от,например, а.m.ligustica:
поклащащия се танц започва в по-голямо разстояние (100 м), а броят на
поклащанията в пробег за единица време намалява по-бавно с увеличаване
на разстоянието (Fig.4.9), което показва,чести дълги на разстояния
полети. Така а. м. camica, като особено добре изследвана, е различна от
сравнимите раси в доста голям брой от поведенческите
характеристики.Въпреки, че ареал на оригиналната карника се простира
по-далеч на север от 50° северна географска ширина., Тази раса (заедно
с а. м. Mellifera) е с едни от най-добрите възможности за зимуване,
което е показано от много сравнителни тестове. Това може да се обясни с
дълги и много студени зими (континентален тип) в Алпите, Балканите и
Карпатските планини.Дори и в низините на Дунавската равнина температури
под - 30 ° Cне са редки (Ruttner 1954b). За това щамовете на карника са
добре установени в Норвегия, в СССР, и в Канада. От средата на 1930 г.,
пчелите на Централна Европа, която първоначално е принадлежала към
"Европейската кафява пчела",А. m. Mellifera, са непрекъснато заменяни
със щамове на Карника от Австрия и Югославия.
257

[Triballi]

Фридрих Рутнер
Биогеография и Таксономия на медоносните пчели

14.2.3 Apis Mellifera cecropia Kiesenwetter (1860): 315

Две колонии от пчели бяха донесени от манастира Кесария в планината Химетос до Дрезден през 1860. Пчелите са описани и наименовани в същата година от ентомолога E. Kiesenwetter. Името "сикропеанка пчела" е било използвано от Вергилий в своята поема "Georgics" (Pollmann 1889). За кратко време cecropia беше прославена от видни пчелари заради известния "Химетоски мед", но веднага след това бе установено, че неините обикновени ръждиво-кафяви тергитни пръстени са неблагоприятни за сравнение с "красивото" ярко жълто на италианските и египетските. Cecropia се предполагаше, че може да бъде хибрид между една от жълтите раси и тъмните северни европейски пчели и Buttel-Reepen (1906) ги елиминира като таксон от списъка си. Maa (1953) запазва Cecropia като "нация" на а.м.mellifera . Валидността на таксона в момента е потвърдена от многовариантен анализ (фиг. 10.5, 14.2).Северната граница на Cecropia бе установено по линията Яанина - Мецово -Каламбака. По-далеч на север, в Гревена - Kосани - Яница, се среща само мacedonica.Никакви проби не са анализирани от източната част на полуострова (Тесалия) от където подобни пчели като на север са били описани (Br.Adam 1983; Ifantidis 1979 г., б). Cecropia покрива цялата южна част на Гърция, включително и Пелопонес. Изненадващо е, че популацията на пчелите от Йонийските острови, разположени в непосредствена близост до гръцкото западно крайбрежие, изглежда морфометрично като субпопулация на carnica (Донякъде подобна на щама на Далмация), а не Cecropia. Сикропеанската е по-голям от Macedonica, съответстваща общо по размер (корем,предно крило) на carnica, но тя е с по-дълги задни крака и хобот. Това е друг пример за разлика от така нареченото правило, че южните раси са по-малки. Един от най-забележителните черти на тази пчела е кубиталният индекс средната стойност от 3.13 е най-високата от всички раси на mellifera, в близост до някои проби от Cerana . Единична проби на cecropia дори са измерени като 3.45 (Йоанина, Епир) и 3.60 (Дафни, Атика).Други характеристики са дадени в Таблица 14.1. Няма информация за специфичните поведенчески черти на медоносните пчели от Южна Гърция.

[Triballi]

Friedrich Ruttner
Biogeography and
Taxonomy of
Honeybees

11.3.6 Apis Mellifera caucasica Gorbachev (1916): 39

"Сивата кавказка планинска пчела" е една от четирите пчелни раси
познати на всички по цял свят и е била използвана в пчеларството за
повече от 100 години (Pollmann 1889). Общите морфологични, поведенчески
и икономически характеристики са всеобщо признати. Тази пчела бе
подробно изследвани от съветските автори, но при преглед на
библиографията на научната класификация е установено, че е далеч от
яснотата. Това се дължи на много объркващата история на терминологията.
Да започнем дискусията от безспорна точка: има единодушие, че
"кавказката планинска пчела "се среща само в главната верига и в южните
долини на Кавказ и в по-горните краища на Мали Кавказ (Малък Кавказ).
Това включва източното крайбрежие на Черно море, цяла ССР Грузия, както
и части от Азербайджан (Alpatov 1948; Bilash et a1.1976; Avetisyan
1978). Първо медоносната пчела от района на Кавказ е описана (но никога
не е публикувано, стр.145) като Apis remipes от Pallas през
1773,най-вероятно с произход от Моздок на север от Кавказ (Skorikov
1929). Името "remipes" се запазва като подвид (или дори вид) от
Gerstacker (1862); Buttel-Reepen (1906); Skorikov
(1929 а); Maa 1953 Pollmann (1889) описва пчелни семейства, внасяни от
Кавказ в Германия като "A. m. caucasia", но точния произход на тези
пчели не е известен и името "caucasia" никога не е било използвано
по-късно. През 1916 г., най-накрая, "Сивата планинска пчела" е научно
описана от Gorbachev като "А. м. сaucasica" и това име е почти изцяло
прието в пчеларството. За да направи ситуацията още по-объркана,
Alpatov (1929, 1948), представя карта, показваща разпространението
на сивата планинска пчела ( "А. м. caucasica Gorb.") в Кавказ и
"жълтата задкавказка пчела, А. м. remipes Gerstacker" в Армения. Това
име се използва също и от Bodenheimer (1941) за жълтите пчели на
източна Анадола и Иран. От друга страна, всички пчели от Кавказ
получиха името "Apis remipes" от Skorikov (1929), с подвидове
transcaucasica (задкавказка ) и armeniaca (арменика). От този кратък
преглед и от морфометричният анализ по-долу става ясно, че името А. м.
caucasica Gorbachev е най-подходящо за "сивата кавказка планинска пчела"
и че жълтата арменска пчела трябва да бъде А. м. armeniaca Skorikov
(1929), тъй като нито един вид "Apis remipes" не се признава. Досега не
решеният въпрос за класификацията на пчелите от Кавказ най-накрая се
доближава до разрешаване.

Разпространение
Биометрични данни за западната и югозападната част на Кавказ са на
разположение от Abchazia и Grusinia. Карта, публикувана от Gorbachev
(1916), която е посочена също от Skorikov (1929) и Alpatov (1929),
показва района на caucasica доколкото това е в източния край на планината,това е от другата страна
на разстояние от около 900 lan. На югозапад, подобни на caucasica
пчели се намират на брега на Черно море в Анадола, до Самсун, на около
600 км от билата на Кавказ. В низините се намират, очевидно, предимно
хибриди между caucasica и armeniaca. Климатът на Кавказкия регион е
влажно-субтропичен на морското равнище и топло-умерен или хладно-умерен
в планинските и високопланинските зони. Буйните гори са в изобилие,
особено на запад, с много диви пчелни семейства, които се кръстосват с
домашни семейства, за да образуват една единствена популация (Skorikov
1929).Тъй като климатът е подобен в дългият и тесен кавкзи дял по протежение
на черноморските брегове на Мала Азия, района на caucasica изглежда се
ограничава главно от климата.

[Triballi]

Морфология
Общо външният вид на A. m. caucasica е много подобен на carnica (фиг
11.6.): приблизително със същия размер, предимно тъмна пигментация (но
тесни, често неясни жълти
пръстени в коремната терга, фиг. 11.7), широка сива томента и къса
покривна козинка, малко по-широк корем (St 6-1 82,0 vs.83,5). Основните
разлики се откриват в жилките по крилото: общо известния кубитален индекс е много по-нисък,
отколкото при A.m. carnica (фиг. 11.7). Дори повече, отколкото при
карника, обаче, "тъмния цвят" при caucasica е по-скоро модел за
селекция в пчеларството, отколкото същноста: двете раси показват висока
вариабилност от почти напълно тъмно до тясно жълто райе. Една
характеристика на цвета изглежда да бъде еднаква и специфично за
caucasica: гъстата покривна козинка на гръдния кош на търтейте е тъмно
черна, различно от всички други познати раси. Цвета на козинката на
пчелите е подобен на карника, но с малко по-различен отенък; тя е
по-скоро оловно-сива в сравнение с кафяво-сивата при карника. В
световен мащаб репутацията на caucasica идва от дългото хоботче.
Биометрията при пчелите започва с измерване на дължината на езика, и
Cochlov (1916), Michailov (1926), Alpatov (1927) и Skorikov (1929)
посочва, че кавказките пчели са с най - дългите езици от всички раси на
Mellifera. Най-високата средна за семейство бе установено, че е 7,22 мм
в Megrelia, и индивидуално най - дългият език с дължина 7,52 мм
(Skorikov 1929). В настоящото изследване най-високата стойност за
семейство е 7,25 мм, а индивидуално най - дългият език е 7.38 мм.
Биометричните данни, в сравнение с други ориенталски раси, са
дадени в таблица 11.1. С изключение на описаните специфични расови
характеристики, има само малки разлики:
в сравнение с карника, кавказката има малко по-голямо тяло и по-дълги
задни крака, но по-малки крила; покривната козинка е малко по-дълъга,
томентата и ивиците с жълто оцветяване на коремните тергити 2 и 3 са
определено по-широки.
Най-важните разлики между carnica и caucasica се отнасят до жилките на
крилото. В действителност, caucasica показва съвсем различен модел на
жилките по крилото. От 11 измерени ъгли само два попадат в границите на
стандартното отклонение, докато разликите на останалите девет са всички
извън тези граници (общо N = 959 пчели). Това е причината за
специалното местоположение на клъстера caucasica в "Y" от общата PCA
(фактори 1 и 2; фигура 10.5.): Различаваща се от очакваното,
произтичащо от общия външен вид не е близо до карника, но в M-клона е
близо до мелифера. В графично представяне на фактори 2 и 3 (с фактор 1,
съдържащ характеристика на размера,степен за родство ), caucasica се
появява в края на отделен клон (O-клон) с всички раси на Mellifera от
Близкия Изток (фиг. 10.6, 10.7). Кавказките търтей са по-големи,
отколкото всички други търтей (таблица 11.4). Оцветяването на тергитите
е тъмно, кубиталният индекс е дори по-нисък, отколкото при Mellifera;По
- широки basitarsi в сравнение с европейските раси (както при пчелите
работнички).
За да обобщим, A. m. carnica и A. m. caucasica се различават по много
характеристики, но е трудно да се разграничи без биометрични и
биологични данни. Не е чудно, че кавказките, предложени за продажба са
едва ли винаги чистопородни но в повечето случай са хибриди с карника.
Местни разновидности
Изследваики само дължината на езика, Skorikov (1929а) установява четири
местни популации:
Абхазка, Мингрелска, Грузински, и Имеретианска (фиг. 11.8). въпреки че
броя проби от трите последни споменати региони е малък в нашата
колекция,многовариантно статистическия анализ на базата на 40 символа
изглежда потвърждава резултатите на Skorikov (фиг 11.9.): грузинските
проби (област Кутайси) са добре отделени
от абхазките във всички участъци на първите три фактори и в
имеретианските проби в два фактора.Мингрелските пчели имат най-дълго
хоботче (х = 7.20 mm),Имеретианските най-късия (X = 6,60), което
потвърждава резултатите от по-ранни автори. Споменава се, че в Кавказ,
пчелите при висока надморска височина са по-големи и по-тъмни
от тези в равнините (Skorikov 1929), съответстващо на наблюдения в
други региони (стр.55). Сравнение на 16 семейства от Красная Поляна
разположени между 100 м и 1800 m, не показва никакъв линеен градиент в
размера на тялото, дължина на козинката,ширина на томентума, дължина на
езика и цвят; но ако пчелите от низината (100 до
500 м) и планините (600 до 1800 m) се сравнят (Таблица 11.3, първа и
последна линия), пчелите от планините изглеждат малко по-големи,
по-тъмни, и с по-дълъга
и повече козинка. Популациите от различни височини от един и същ регион
могат да бъдат разграничени чрез мултивариантен анализ (фиг. 11.9).
Биология
A. m. caucasica е раса с обща икономическа стойност, и много
сравнителни тестове са направени в пчелни институти за оценка на
относителната ефективност
при различни климатични условия (Alpatov 1932, 1948; Avetisyan 1978;
Bilash 1967; Bilash et a1.1976; Winogradowa 1976; и други). Има
съгласие по доста голям брой точки:
1. Много високо ниво на кротост
2. Ниска роева тенденция. Умерен брой роеви маточници (10-20)
3. Бавно повишаване на активноста за отглеждане на пило: късен и бавен
старт през пролетта. Средна по размер популация през лятото и есента.
4. Предпочитания към цъфтежа: семействата изпъкват при дълъг и слаб
продължителен добив на нектар; много по-малко, при краткотраен приток
на нектар, които е вероятно да бъде съхранен в плодника, а не в
магазина. Това е отражение на топло влажен климат с наличност
на нектар в продължение на дълъг сезон. Повече посещения на червена
детелина, отколкото други раси (Alpatov 1929), въпреки че не всички
очаквания бяха достигнати в това отношение (Goetze 1964). "мокра"
запечатка на меда (няма въздух между запечатката и меда).
5. Прекомерната употреба на прополис. През зимата по-голямата част от
входа е блокиран от смола, оставяйки само малки отвори за вентилация и
летеж(Фиг. 11.1 0).
6. Лошо зимуване очевидно дължащо се на по-висока чувствителност към
Nosema (според няколко доклада, например, Alpatov 1932; Аветисян 1978).
Не е позволено никакво доставяне на кавказки в Сибир (Gajdar 1976).
7. Отлично комбинативна възможност с други раси, особено с ligustica и
carnica. Бяха направени колективни усилия, за избиране на подходящи
пчели за различни климатични райони на СССР (Bilash 1967). кавказката
планинска пчела даде най-добри резултати в Черноморски регион
(Краснодар, Молдава).Популацията на A. m. caucasica е вероятно доста
висока, поради общо благоприятните условия. Броят на управляваните
семейства в ССР Грузия се дават за 175 000 (Andguladze 1971).
Специален таксономична проблем са пчелите на Северен Кавказ (
"Cis-caucasian bee" ). Alpatov (1929 г., 1948 г.) установи, че тази
пчела продължава тенденцията за разлики в измерванията на тялото от
север на юг в равнините на СССР (Увеличаване на дължината на езика,
като намалява размера на тялото) (Таблица 4.5). Тази тенденция рязко
се промени в планинската верига Кавказ. Пчелата Cis-caucasian която от
времето на Gorbachev (1916) често се разглежда като хибрид от
планинската пчела е много по-малко проучена биометрично от другите
популации на региона. Дължината на хобота беше даден като 6.50-6.80 мм,
по-малко тяло, но по-дълги крака сравнение с украинската пчела, жълта
ивица на тергит 3 (Alpatov 1929). По настоящем пчелите от този регион
се заместват от Карпатските щамове.

[Triballi]

Friedrich Ruttner
Biogeography and
Taxonomy of
Honeybees

14.2.2 Apis mellifera ligustica Spinola (1806): 35

Италианскaтa медоноснa пчелa е не само общо взето най-разпространената
раса в света но и причина за две важни открития:
1. След като Johannes Dzierzon внеся италиански семейства от района на
Венеция в Германия през 1852 г., той отбелязва, че на местно ниво,
съешените дъщери на тези майки, произвели жълти хибридни пчели и чисто
черни търтей.Неговото заключение било, че търтеите произхождат от
неоплодени яйца - едно от най - първите научни доказателства за
партеногенезата в биологията (Siebold 1856)
2. След внасянето им в Новия свят, пчеларите скоро предпочитат
италианските пчели пред досегашните широко разпространени черни северно
европейски пчели, заради кротоста и плодовитоста им; но скоро разбрали
за страничните ефекти, а именно зли и не спокойни хибриди. За да се
осигури чистопородно съешаване на италиаските, ранни опити за
изкуствено осеменяване са направени в края на 19-ти век. Това
най-накрая се превърна в широко разпространената практика и високо
ефективна технология на инструментално осеменяване (Laidlow 1987).
Италианската пчелата е също от изключителна важност за пчеларството в
цял свят. Бр. Адам пише (1983): "Всъщност, аз вярвам, че пчеларство
никога не би имало прогреса, който има без италианската пчела ".
Причината за това е, адаптивност към широк диапазон от климатични
условия и комбинация от поведенчески черти, които са необходими в
модерното пчеларството: управляема и кротка върху питите, при
обезпокоение; плодовита, с тенденция за изграждане на големи семейства
и запаси от мед без роене, малко използване на прополис. От гледна
точка на биогеографията и класификацията, само няколко проблема има да
бъдат обсъдени в сравнение с почти всички други раси. Районът на
разпространение Апенинския полуостров, се ограничава от високи планини
и морето. Никакви различни местни популации на тази раса не са били
открити досега. Що се отнася до външните черти, на A. m.ligustica беше
дадено особено място сред европейските раси на медоносните пчели,
защото тя е единствената, с жълта пигментация. Въпреки това, тъй като
класификацията не се прави предимно по цвят, стана ясно, че съществуват
само малки разлики между италианските и пчелите и тези на Балканите:
пчелите ligustica имат по-малко и по-широко коремче, но идентични крила
и дължина на краката, при сравнение с carnica от съседна Югославия.
Хоботчето е малко по-дълго, козинката по - къса и няколко ъгли на
жилките на крилото са малко по-различни (Таблица 14.1)
По този начин най-важна, но не единствена, разлика е цветът на
коремните тергити и скутелума. Тъй като "жълтите" и "тъмни" раси на
Средиземноморието не показват никакво припокриване в техните вариации
по цвят, докато от морфометрична характеристика имат, използването на
различните цветове един спрямо друг само с няколко други измервания
резултира в разделянето на всички раси в само две групи, "жълти" и
"тъмни" (стр.40, Comuet и др. 1975). Средната стойност на цвета на
ligustica пчелите (35 проби) за тергит 2, 3 и 4, е твърдо 7.6, 7.1, и
3.8 (т.е. два жълти пръстена и големи жълти петна на тергит 4). При
търтейте пигментацията е сходна при същите терги. Жълтия оттенък на
козинката при пчелите и (още по-отчетливо) при търтейте заслужава да се
спомене. Тъй като жълтата пигментацията се контролира чрез най-малко
седем доминиращи полигени (Roberts и Макензен 1951), всяка хибридизация
с ligustica е лесно разпознаваема, въпреки че разпространението на
жълтите зони намалява в Fl. От друга страна, не всички жълти пчели са
идентични с А. m.ligustica. Това е важно съображение в страни, където
ligustica е внесена и настъпва хибридизация. С а. m. meda от Иран
възниква затруднение в друга посока, тъй като много подобната ligustica
се сравнява с раса от същата пигментация: ако и двете раси са
анализирани съвместно, заедно с група други, клъстъра ligustica е почти
неизменно разпръснат. И все пак, двете раси може да бъде канонично
разделени от дискриминантен анализ само с пет подбрани характеристики:
дължина на козинката, тергит 3 на длъжно, ширина на предно крило, двата
ъгли на жилките по крилото G18 и 110. В северозападната част на Италия
(Province Imperia, Valle d'Aosta) са открити а. m. mellifera или
хибриди с тази раса (Leporati et a1.1984; Marletto др 1984a, б.). Тази
зона на хибридизация се потвърждава и от постепенното преминаване на
алелните честоти в ензима malate dehydrogenase (MDH-l): докато
A.m.mellifera от Франция е едно типна за алел M в Италия са открити
двата алела S и (с по-ниска честота) F. Само в зоната на
северозападната гранична зона алел M е намерен с различна честота
(Бадино и сътр 1984. Marletto et aI.1984a). хибридизация с
carnica е намерена в северозападния ъгъл на Италия (Valli и др. 1983)

[Triballi]

В южната част на Италия (Калабрия) ензимния се променя фундаментално: S
алела на MDH локуса намалява, F алела (типичен за Сицилия) преобладава
и един нов алел, Fl, е намерен (Fig.4.8). Алелните честоти са различни
и в esterase locus в Калабрия (Badino et aI.1985). За съжаление нищо не
се знае за MDH алелите от Гърция. Като се има предвид, морфометричната
индикация на "Централно Средиземноморски генен център "(p.243), всяко
сравнение би било от най-висок интерес. Във всеки случай, пчелите на
юг, са различни от тези от други части на Италия. Valli и др. (1984)
посочват известно влияние на A.m.sicula в този регион. "На юг от този
регион (Catanzaro) възможно най-лошия тип метисиране съществува
доминиращо в останалата част на Калабрия - разнороден конгломерат от
жълтата италианска и черната местна пчела на Сицилия "(Br. Adam 1983).
Местните вид от планините по протежение на крайбрежието на Лигурия
между Генуа и Ла Специя, "кафявта Лигурииска пчела", е многократно
споменавана от Бр. Адам (1983) като "оригиналната Лигурииска пчела".
Въпреки това, морфометрично както и ензимното изследване показва висока
степен на хомогенност в цяла Италия, с изключение на няколко ограничени
райони, описани по-горе.В южната част на Италия (Калабрия) ензимния се
променя фундаментално: S алела на MDH локуса намалява, F алела
(типичен за Сицилия) преобладава и един нов алел, Fl, е намерен
(Fig.4.8). Алелните честоти са различни и в esterase locus в Калабрия
(Badino et aI.1985). За съжаление нищо не се знае за MDH алелите от
Гърция. Като се има предвид, морфометричната индикация на "Централно
Средиземноморски генен център "(с.243), всяко сравнение би било от
най-висок интерес. Във всеки случай, пчелите на юг, са различни от тези
от други части на Италия. Valli и др. (1984) посочват известно влияние
на A.m.sicula в този регион. "На юг от този регион (Catanzaro) възможно
най-лошия тип метисиране съществува доминиращо в останалата част на
Калабрия - разнороден конгломерат от жълтата италианска и черната
местна пчела на Сицилия "(Br. Adam 1983). Местните вид от планините по
протежение на крайбрежието на Лигурия между Генуа и Ла Специя, "кафявта
Лигурииска пчела", е многократно споменавана от Бр. Адам (1983) като
"оригиналната Лигурииска пчела". Въпреки това, морфометрично както и
ензимното изследване показва висока степен на хомогенност в цяла
Италия, с изключение на няколко ограничени райони, описани по-горе.
Италианските пчели, които се изнасят в други страни произхождат почти
изцяло от, традициония майкио производителен институт около Болоня.
Пчеларите са склонни да предпочитат жълтите видове; за това
италианските от САЩ имат по-жълт цвят, отколкото оригиналната A.
m.ligustica (Alpatov 1929). Пчелата от Сардиния изглежда, че
принадлежат към A. m.ligustica, доколкото може да се заключи от
предварителните доклади на Vecchi и Giavarini (1938) и Prota (1976).
Средно търтейте ligustica са със същия размер като тези на carnica , но
до известна степен по-малки от Mellifera. Една широка жълта лента, се
намира на тергит 2 (клас 8.15) и една по - тясна на тергит 3 (5.3).
Козинката на гръдния кош е отчетливо жълта. Кубиталния индекс е
относително висок (2.14).
Поведение
За разлика от обикновено малките разлики между ligustica и carnica,
различията в поведението са поразителни: докато пчелите carnica са
събирачи на дълги разстояния с много плавна повтаряемост на извивките
на поклащащите се пробези, ligustica ги започва на разстояние вече от
20 м, а честотата на пробезите намалява бързо (Fig.4.9). Затова,
остават само много малки разлики показващи различни разстояния по - на
татък от кошера (Frisch 1967). Вероятно свързано с това "търсене на
храна на къси разстояния" е високата склонност към кражби. Първите,
започващи ограбване на другите семейства обикновено са жълтите
италиански с повече внимателни пчели разузнавачи в близост до своя
кошер. Определен вид комуникативен танц се надблюдава при ligustica, и
не са наблюдавани при други раси: на "сърповидния танц" (Baltzer 1956),
преходен модел между кръговия и танца с поклащане, показвайки средни
разстояния. Пробезите не са завършени и завоите се правят преди
затварянето на кръговете, наподобяващи ", насочващия кръгов танц "на А.
Cerana (стр.141). Различнa също е способността за научаване по
отношение на ориентационните маркери: carnica се ориентира (докато
събират храна или на път към кошера) главно чрез структури и
положението спрямо целта (източник на храна или пътя към кошера), цвета
се използва само второ степенно. Ligustica, от друга страна, се
ориентира предимно по цвят (Лауер и Lindauer 1973). Следователно,
налице е забележителна разлика в налитането от едно семейство до друго.
Ако семейства от различни раси са разположени близо едно до друго
жълтите пчели ligustica скоро могат да бъдат намерени във всички от
тях.Ритъма на пилото на ligustica започва бавно през пролетта и стига
до пик който продължава дълго до към края на лятото и есента,
независимо от притока на нектар. Зимата пило е често срещано с кратка
пауза само в края на годината. Тази активност на ритъма на пилото е
отражение на топло-умерения, но все пак умерен типа на италианския
климат. Средиземноморска лятна суша, по-слабо изразена на север и
планините на Италия, отколкото в източното и южно средиземноморие, дава
възможност за непрекъснато отглеждане на пило през лятото. Изненадващ е
способността за зимуване на италианските пчели, дори ако те са далеч на
север от оригиналният им ареал. Те са малко по-затруднени от
неуместното отглеждане на пило през зимата, изискващо висока консумация
на храна и като резултат в изтощението на семействата през пролетта
(Br. Adam 1983). Въпреки това, селекционирани линии
с адаптивни методи на селекция са пре зимувани с най-добри резултати,
дори във Финландия.Роевата тенденция е много ниска при тази раса и само
няколко роеви маточника се изграждат.

[Вълчан]

Ако можеше и едни снимки, да качиш, щеше да е перфекно!

[Triballi]

В нета има доста снимки макар че снимките са си снимки.Даже Рутнер споменава че само на око по външен вид е доста трудно да се ориентираш в ситуацията.Но все пак някаква представа може да се добие. Ето някои сайтове:

Apis mellifera macedonica

http://beeclubpellas.blogspot.bg/2016/03/blog-post_25.html

http://apismelliferamacedonica-queens.blogspot.bg/

Carnica Singer®
http://www.carnica-singer.at/

Authentic Carniolan Queen Bees from Slovenia
http://apis-mellifera-carnica.eu/gallery/index.php/Authentic-Apis-mellifera-carnica

Apis mellifera cecropia
http://apismelliferacecropia.blogspot.bg/

Грузинская пчела


https://www.youtube.com/watch?v=MNkCKI-O2Ak

[delta.e]

Рутнер и Вайс са спецове в пчеларството .

[Triballi]

Във по-старите литераурни източници, приморските/далекоизточните пчели се водят "украински", тъй като са пренесени от украинските заселници там.

От това което прехвърлих като информация Apis mellifera macedonica се
споменава като значителен елемент при формирането на далекойзточните
пчели с вероятност и в изолирани области да е запазена и
по-еднородна.Даже едни от внесените в щатите се казва че са точно
мацедоника.
"Breeding, Genetics, Stock Improvement and Management of Russian Honey
Bees for Mite and Small Hive Beetle Control and Pollination, Research
project Number: 6413-21000-012-00), began Oct 01, 2008, under the
leadership of Dr. Tom Rinderer, then leader of the Baton Rouge
laboratory.He and Dr. F. Ruttner both concluded that the actual
subspecies being brought to Louisiana and quarantined on a nearby
island was Apis mellifera macedonica, a relative of the Carniolan bee
(Apis mellifera carnica). Both used a technique called morphometrics
(structural analysis), which was in vogue at the time before
substantive genetic identification techniques were developed. However,
according to Dr. Rinderer, neither of these determinations were
published."

http://beekeep.info/a-treatise-on-modern-honey-bee-management/genetic-m
anagement/all-bees-are-not-alike/russian-honey-bees/
"Развъждане, генетика, подобряване популацията и мениджмънт на руските
медоносни пчели към акари и контрол на малкия кошерен бръмбар и
опрашването научен проект номер: 6413-21000-012-00), започва 01
октомври 2008, под ръководството на д-р Tom Rinderer, тогава директор
на лабораторията на Батън Руж.Той и д-р F. Ruttner заключиха, че
действителният подвида донесен в Луизиана и поставен под карантина на
близкия остров е Apis Mellifera Macedonica, роднина на пчелата карника
(Apis Mellifera carnica). Двамата използват техника, наречена
морфометрия (структурен анализ), която тогава е на мода по това време,
преди да са разработени независимите генетични идентификационни
техники. Въпреки това, според д-р Rinderer, нито едно от тези
изчисления не е публикувано."

http://www.dave-cushman.net/bee/originsofbees.html
Although the post-glacial migration of A.m.mellifera did not progress beyond the Ural Mountains, beekeeping using the North European bee has been practised in Siberia since the early part of the 19th century. Only in the easternmost province is a different race of honeybee kept; the Ukrainian bee, A.m.macedonica, was introduced into Ussuria towards the end of the l9th century

http://www.bee.ryazan.ru/far_breed.html
ДАЛЬНЕВОСТОЧНЫЕ ПЧЕЛЫ

http://www.medprima.ru/article_detail-20.html
История дальневосточных (приморских) пчел.

http://cyberleninka.ru/article/n/morfologicheskie-i-etologicheskie-harakteristiki-trutney-dalnevostochnyh-pchel
Морфологические и этологические характеристики трутней дальневосточных пчел

http://beejournal.ru/razvedenie-i-soderzhanie/499-porodnaya-prinadlezhnost-dalnevostochnykh-pchel
"Средняя продуктивность одной пчелиной семьи в Приморском крае достигала 80 кг, а у отдельных пчеловодов 150 и даже 200 кг."

[Triballi]

ПОРОДЫ ПЧЁЛ (https://www.pushalka.com/forum/viewtopic.php?f=37&t=506)Кавказка - Caucasica ,Украинска степна - macedonica ,Карпатика - Carnica, Бъкфаст.


https://www.youtube.com/watch?v=UzTOGWevkV4


https://www.youtube.com/watch?v=i_oJjFVUfkk


https://www.youtube.com/watch?v=qeN_y84mU6I


https://www.youtube.com/watch?v=c39NhFeiKTY

[Mladenoff]

Имам едно въпросче - породата на пчелите ми е неизвесна, но се опитвам да разбера кой е майкопроизводителя им. Всичките майки, които си накупих миналата година са от магазин, и магазинерката ми каза че са "Ловечки". Това обаче нищо не ми говори. Та някой който е наясно с майкопроизводителите в Ловеч да ми отговори - Матеев има ли майкоразвъдник в Ловеч? Има ли други майкопроизводители там и с каква порода пчели се работи там?

[зуница]

Имам едно въпросче - породата на пчелите ми е неизвесна, но се опитвам да разбера кой е майкопроизводителя им. Всичките майки, които си накупих миналата година са от магазин, и магазинерката ми каза че са "Ловечки". Това обаче нищо не ми говори. Та някой който е наясно с майкопроизводителите в Ловеч да ми отговори - Матеев има ли майкоразвъдник в Ловеч? Има ли други майкопроизводители там и с каква порода пчели се работи там?

Всички майкопроизводители в България предлагат БМП (Българска медоносна пчела).Никой лицензиран няма да признае, че не спазва закона. Ето ти и списъка за 2021 година от Ловеч.
Ловеч
„Апиакта 97” ООД
E-mail: apiakta@Lovechnet.com
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0889 436 500
0882 030 910
068 603 767
17.
Ловеч
Борислав Цаков
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0887 502 692
0878 502 692
18.
Ловеч
Петя Цакова
07.01.21 г.
рояци
19.
Ловеч
Филип Митев
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0886 001 502,
0878 496 050
20.
Ловеч
Албена Бумова
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0887 695 869
21.
Ловеч
Борислав Бумов
07.01.21 г.
пл.майки и
0898 563 539,
рояци
0885 649 246
22.
Ловеч
Светослав Стоянов
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0887 761 662
23.
Ловеч
Янка Стоянова
07.01.21 г.
рояци
0887 761 662
24.
Ловеч
Венелин Венелинов
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0887 001 140
25.
Ловеч
Игнат Игнев
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0888 297 814
0878 297 819
26.
Ловеч
Димитър Петров
07.01.21 г.
рояци
0878 605 874
27.
Ловеч
Пламен Ботев
07.01.21 г.
пл.майки и рояци
0887 569 889