РАЗВЪЖДАНЕ И СЕЛЕКЦИЯ / BEE BREEDING [Архив] - Българският форум за пчелари

scutellator

10.10.2010, 18:39

Преди да започна да пиша, искам да направя няколко малки уточнения.
Темата е много дълга и въпреки че ще се постарая да не се задълбочавам много, ще отнеме месеци и много,много страници. На тези на които темата им е неприятна , моля да не я четат
Искам да помоля всички които имат въпроси и не са съгласни с нещо , моля не пълнете темата с мнения за да не се разводнява и за да се чете по-лесно. Моля пишете ми на ЛС - ще отговоря на всяко едно от тях, когато имам възможност. Ако са основателни ,смятам за добре да бъдат поместени в края на темата.
Ще се постарая да пиша от переспективата на обикновенния пчелар (според моите разбирания) и малко над нея. Разбира се повечето от нещата са ненужни за един пчеловъд ,който съвсем спокойно би могъл да мине и без всякакви познания по генетика, и въпреки това да води една напълно успешна селекция, стига да се придържа към някои основни принципи. Обаче за тези които искат да знаят кое , как и защо се случват определени явления , за по-добро разбиране на основите на "необяснимите неща", е нужно да прочетат следващите редове. Тук ще поместя полезна информация и за едните , и за другите.
Теорията ще заема доста голяма част, да не кажа по-голямата, но тя ще бъде разглеждана изцяло от практическа гледна точка.
Термините които ще използвам може да задруднят някои от вас, но не си мислете че го правя за да ви затруднявам излишно с "гръмки фрази". Правя го защото това са единствените названия , които са подходящи в случая. Ако се опитам да не ги използвам , ще се наложи да бъдат използвани досадни обяснения , които биха затруднили четенето и разбирането поради монотонност. Когато използвам нов термин , ще го обяснявам. С времето непознатите термини ще стават по-малко , а четенето по-лесно.
Смятам да разделя темата на два раздела - генетика и наследственост- най-вече теория, и селекция - практическата част. На всяко ново мое мнение ще поставям отделно заглавие за да е пригледно , и когато приключа всяка точка(тема) ,надявам се да не пропусна някоя, да може да бъде намирана лесно , подобно на глава от книга.

Следващите редове са насочени към обикновенния пчелар, който има икономическа изгода от отглеждането на по-добри пчели. Но все пак не всеки може да поддържа собствена популация пчели, нужни са поне 100 пчелни семейства. Инструменталното осеменяване , макар и полезно , съвсем не е задължително за постигането на набелязаните цели. Целта ми е да дам познания , които ще помогнат за постигането реално осезаеми икономически ползи в рамките на едно десетилетие, при това без да се изпуска позитивния бюджетен баланс и да се правят излишни разходи. Разбира се тези цели биха могли да бъдат постигнати и в много по-кратки срокове , но с цената на големи финансови разходи. Все пак никой от нас не се получава субсидии за научна дейност, и подобни пожертвования са икономически неоправдани.

Науката се разива динамично и не стои на едно място , затова предварително моля за извинение за разногласията за сега и за вбъдеще.

scutellator

11.10.2010, 13:45

1 МАТЕРИАЛНИ ОСНОВИ НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА
http://pchelari.com/snimka/images/1c5p9cpclf1uaf04r6.gif (http://pchelari.com/snimka/)

Всички живи организми са направени от клетки. Тялото на пчелата е съставено от огромен брой клетки. Клетките от своя страна образуват органи и различните части от тялото.
Въпреки че различните клетки на пчелата имат ралзична форма и функции , всяка от тях е съставена от вискозна сложна композиция наречена протоплазма, която е обвита с мембрана. Протоплазмата се състои от цитоплазма и повече или по-малко сферично ядро (nucleus) разположено в самата цитоплазма. Ядрото ,също така, е обвито от мембрана. Цитоплазмата има множество тела и органели , които не са от голямо значение за нас. Нас ни интерисува най-вече ядрото.
Ядрото съдържа вещество, оцветено в по-наситен цвят , отколкото този на другите части на клетката. Това вещество се нарича хроматин (мрежа от нишки в ядрото) и носи гените, които прекалено малки за да бъдат видяни с микроскоп, заедно с околната среда определят кои белези ще се появят в поколението.
Генетичната информация , която организира развитието на отделната пчела от зигота , образувана от съединаването на яйце и сперматозоид, до възрастен индивид , се съдържа в хроматина на клетъчното ядро. Наследствените различия между индивидите са последствие от наличието на различия в техния генетичен код. Генетичния код се състои от поредица от субмолекули наречени нуклеотиди, които от своя страна са подредени в последователен ред , образуващи много по-голяма молекула наречена дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Има четири вида ДНК нуклеотиди : Тимин , Аденин , Цитозин и Гуанин. Пчелната ДНК съдържа общо 180 милиона нуклеотида. В тази дълга поредица са закодирани инструкциите за опразуването на протеини (белтъци), които са отговорни за изграждането на медоносната пчела.

Друго вътреклетъчно тяло заслужаващо внимание е митохондрият . Всяка клетка съдържа няколко митохондрия които са енергийните фабрики на клетките. Във всеки митохондрий има част от ДНК –митохондриална ДНК (мхДНК), която съдържа гените , които са специфични и необходими за функционирането на митохондрия. Въпреки че тези гени не са пряко свързани с определянето на белези от значение за развъждането и селекцията на медоносната пчела , те все пак заслужават ивестен интерес.
Митохондрия е свързан с извънядрената или още цитоплазмената наследственост, която е една огромна, сложна и твърде неясна тема. В нея роля играят не само митохондриите, но общо взето те заемат най-голямата част от нея и тя най-често се асоциира именно с митохондрия. Това което мога да кажа за митохондрия е че от него зависи (т.е. от ДНК-то в него) колко енергия ще може да поизведе една клетка . А ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ! Има значение за продължителността на живот на отделната клетка , а от там и за живота на самия организъм.
Цитоплазмената наследственост има една особеност – НЕ ПОДЛЕЖИ НА МЕНДЕЛОВИТЕ ЗАКОНИ. По правило се приема че се унаследява само по майчина линия (тъй като спермазотоида е просто клетъчно ядро) . В огромното множество случай наистина е така . Със сигурност това е така поне във първо поколение. Има прекалено много изключения за да се каже със сигурност дали все пак генетичния код няма да се промени. Понякога това се случва. По всичко личи че мхДНК е не е изцяло независима от тази, намираща се в клетъчното ядро. Това обяснява и факта за загубата на жизненост , когато имаме прекалено много инбридинг в поколенията(близкородстве� �о съешаване) - защото хромозомите произвеждат все по-малко и по-малко енергия.
Както и да е, мхДНК се използва също и за проследяване на майчината линия.

Растежа на индивида е свързан с увеличаване на броя на клетките в тялото. Всяка клетка трябва дупликирана и да има същите гени като всяка друга клетка. Тъй че растежа и развитието на медоносната пчела изисква определен механизъм , който образува увеличение на броя на клетките, всяка от които има идентична ДНК. Това се постига чрезделението на всяка клетка на две , процес наречен митоза . От своя страна всяка дъщерна клетка се дели отново и този процес продължава докато растежа не бъде завършен.
http://pchelari.com/snimka/images/4gvgmpmk0vauq1rzonq.gif (http://pchelari.com/snimka/)
По време на митозата нишките на хроматина се удебеляват докато накрая се образуват отделни сегменти – хромозоми. Понякога нишките се делят надлъжно преди хромозомите да сатанат забележими , ако не , хромозомите се делят надлъжно след това. И в двата случая всяка хромозома се е дупликирала така че клетката вече има два пъти повече хромозоми от преди. Ядрената мембрана изчезва и се образува делително вретено .Хромозомите се нареждат по средата на това вретено и половинките на всяка двойна хромозома се отделят и отиват в противоположни краища на вретеното. Появява се мембрана около всяка група хромозоми , образувайки ядро и нова клетъчна мембрана, която се оформя напречно на средата на вретеното , разделяйки двете нови ядра в нови клетки . Във всяка клетка вретеното изчезва и хромозомите по обратния процес отново се превръщат в хроматин.
Клетките продължават да се делят докато организмът се развива , а произтичащите от това клетки в бъдеще ще изпълняват различни задължения. При пчелите , някои образуват мозъка, други вътрешностите , а други образуват слоя клетки , който прави външната обвивка.
Определени клетки обаче са оставени настрана по време на ранното развитие на пчелата; те не вземат участие в развитието на самата пчела , а се запазват за продължаване на следващото поколение. Тези полови клетки се наричат germ cells(термина на български е гамети , но тук става въпрос за клетките, от които се образуват гаметите). Те евентуално ще отидат в яйчниците или в тестисите на пчелата .

scutellator

11.10.2010, 14:33

2 ФОРМИРАНЕ НА ПОЛОВИТЕ КЛЕТКИ (ГАМЕТИ)

За разлика от растенията, клетките предназначени за продължаването на вида (germ cells - гоноцити) са предопределени още в най-ранното развитие на индивида. Това е и една от причините за по-малката изменчивост на животните спрямо растенията.
Гоноцитите на пчелната майка се резвиват в яйца , а тези на търтея в спермазотоиди. Пчелната майка може да снесе стотици хиляди яйца през живота си, търтеят произвежда около десет милиона спермазотоида. Зрелите гамети произхождат от гоницитите, намиращи се в началото на яйчниците на майката и в началото на семенниците на търтея. Гоницитите умножават броя си чрез митотично деление, но преди са се превърнат в гамети и да станат функционални те трябва да претърпят процес наречен узряване.
Телесните клетки и неузрелите гоницити на майката (или на работничка) имат по 32 хромозома (когато клетката не е в процес на делене те са под формата на хроматин). Хромозомите са по двойки т.е. всеки хромозом има чифт със идентичен размер и форма. Единия член на двойката идва от майката на женската пчела (чрез яйцето), а другия – от бащата ( от спермазотоида оплодил яйцето). Двата чифта на хромозомната двойка се наричат хомоложни хромозоми ; всеки хромозом е хомологът на другия.
И тъй има 16 двойки хомоложни хромозоми в клетките на женската пчела. Организъм със два чифта хромозоми се нарича диплоиден ( търтея има само един чифт – хаплоиден). По време на узряването на яйцето, което горе-долу съвпада с времето на снасянето на яйцето, един хромозом от всяка двойка хромозоми се премахва от клетъчното ядро, оставяйки яйцето с един чифт хромозоми. Това се извършва с помощта на процес на делене на клетъчното ядро на яйцето – мейоза.
http://pchelari.com/snimka/images/uu30yb62l0dlu0ltlslk.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Мейозата при пчелното яйце се състои от две последователни клетъчноядрени деления (фиг.88), които се извършват при подобна на митозата последователност. От хроматините нишки се образуват хромозоми, мембрата на ядрото изчезва и се образува делително вретено. Мейозата, обаче, се случва горе-долу по същтото време когато се снася яйцето, а самото яйце както знаем, не се дели на две яйца. Следователно имаме ядрено делене без завършване на клетъчното делене. Освен това хромозомите с майчин и хромозомите с бащин произход ( т.е. тези идващи от майката и бащата на пчелната майка , която снася яйцето) през това време се приближават едни до други на вретеното на пърото деление, образувайки 16 двойки хомоложни хромозоми. Това се нарича синапсис. По време на синапсиса, или преди него, хомоложните хромозоми на всеки чифт се делят , давайки четири хромозома вместо два (фиг. 88 В). Такава група се нарича тетрад. През това време може да има обменяне на сегменти между хомоложните хромозоми, хромозомите от майчина линия обменящи сегменти със хромозомите от бащината. Тази обмяна е известна като кросингоувър (преди имаше и български термин) или рекомбинация , механизъм с който групи от гени на дадена хромозома могат да бъдат разменени за групи от подобни гени на своя хомолог. Групирането по двойки , скъсването и съединяването наново на хромозомите, разделянето на двата хромозома от всеки чифт хомоложни хромозома по време на мейоза (фиг.89) и произволното групиране на хромозомите във дъщерни ядра (фиг. 90), правят възможни множество различни генетични комбинации на пронуклеусите (ядрото което ще участва в оплождането) на яйцата. Едва ли нягога пчелна майка би снесла 2 яйца , които съдържат същата генетична информация (един от многото механизми на природата да осигури РАЗНООБРАЗИЕ).
http://pchelari.com/snimka/images/bbszyw7b18p2oojtfjf.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
http://pchelari.com/snimka/images/x74c2hxkyehjgxtlo486.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Два от хромозомите от всеки тетрад сега отиват към всеки край на делителното вретено (фиг.88С). Появява се ново вретено напречно на всяка група хромозоми, а двете хромозоми от всеки , които бяха отишли заедно към двата края на първото делително вретено , сега се разделят и отиват в противоположни посоки на новото вретено. Така се получават четири ядра във яйцето , всяко от което има половината от първоначалния брой хромозоми, имащо хромозома от всяка от първоначалните двойки. Само едно от четирите ядра оцелява , нарича се пронуклеус. Другите три , известни като полярни тела се разпадат.
Пронуклеуса на яйцето се обединява със ядрото на спермазотоида, ако яйцето е оплодено , или се развива самостоятелно , яко яйцето не е оплодено. И в двата случая се дава началото на ларва посредством многократни митотични деления.
Както по-горе бе споменато , 32-те хромозоми на женската пчела са по двойки. Единия хромозом от всеки чифт идва от майката на пчелната майка чрез яйцето, а другия от бащата на пчелната майка, чрез спермазотоида , които се е обединил с яйцето . По време на мейоза е въпрос на случайност кой хромозом на дадена двойка хромозоми ще отиде на единия или другия край на делителното вретено , със даден хромозом от друга двойка. Но двата хромозома от която и да е двойка никога не отиват на един и същ край на вретеното. Те винаги се разделят и отиват в противоположни краища.
Търтея се развива от неоплодено яйце, което има само един чифт хромозоми. В резултат на това гоноцитите на търтея имат 16 хромозома. Преди мъжките полови клетки да са способни да оплодят яйце, трябва да претърпят развитие от ранни мъжки полови клетки , които морфологично наподобяват неспециализирани клетки, до спермазотоид, всеки от които има тясна главичка, съдържаща хромозомите във силно сбит вид, и дълга тънка опашчица , която чрез вълнообразни движения тласка спермазотоида. По време на това развитие се появяват непълни мейозни деления.(фиг.91).
http://pchelari.com/snimka/images/t7p84gmzvkkcvg7zil.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Формира се вретено и хромозомите се нареждат около него и се раздалечават, но ядрената мембрана не изчезва и ядрото не се дели. Така ядрото запазва своя пълен брой от 16 хромозома. Непосредствено след това , се появява друго вретено под ъгъл на предишното. Хромозомите се разделят и се нареждат около вретеното, ядрената мембрана изчезва, половините на хромозомите се разделят и се придвижват към противоположните краища на вретеното, а клетката се разделя на две клетки със 16 хромозома всяка. Една от клетките първоначално задържа повечето от протоплазмата на родителската клетка , обаче и двете клетки се развиват до спермазотоид.

Много дълго стана ......

scutellator

11.10.2010, 14:37

3 ОПЛОЖДАНЕ НА ЯЙЦЕТО

Обединяването на мъжката и женската гамета се нарича оплождане. А получената клетка – зигота. Най-горния край на яйцето има миниатюрен отвор – микропил, който служи за вход на спермазотоидите. Спермазотоидите се съхраняват в сперматеката (семеприемник) на оплодената майка. Когато трябва да се оплоди яйце, се отделят по няколко спермазотоида от сперматеката и се изпращат надоло по сперматековия канал посредством семенната помпичка. Когато майката снася яйцето, то преминава покрай края на сперматековия канал по пътя си през вагината. Ако е предназначено да стане женска пчела, очевидно то остава във вагината за съвсем кратко, като микропила се притиска към отвора на сперматековия канал. Един или повече спермазотоида навлизат в яйцето и яйцето се полага на дъното на клетката.
http://pchelari.com/snimka/images/psy1z6yp51a7x3hn0q0t.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
След като спермазотоидите влезнат в яйцето, те претърпяват трансформация (фиг 92). Опашките изчезват заедно със митохондриите на спермазотоида, главичките се увеличават, и те отново добиват вид на клетъчни ядра. Те се разпръскват докато са в горната част на яйцето и се придвижват надолу през цитоплазмата , докато яйцето претърпява узряване. Веднага щом се приключат деленията (узряването)(фиг. 92 С), пронуклеусът започва да се придвижва през цитоплазмата на яйцето и по пътя си среща едно от спермазотоидните ядра (фиг.92 D). Двата нуклеуса се приближават един до друг , около тях се образува делително вретено, изчезват ядрените мембрани, а от хроматинната мрежа се създават репликирани хромозоми , които се делят и се подреждат на вретеното. След това разделените хромозоми отиват в противоположните краища на вретеното за да образуват две ядра с идентични чифтове хромозоми, и започва началото на развитието на пчелата. Редуцирането на броя хромозоми от 32 на 16 , по време на узряването на яйцето, предоставя механизма, чрез който оплоденото яйце винаги има 32 хромозома. И мъжката и женската гамета, имащи по 16 хромозома, чрез обединяването си отново връщат броя на хромозомите в зиготата на 32.
Ако яйцето е предназначено да се превърне в мъжка пчела, то не получава спермазотоиди докато преминава през вагината. Пронуклеусът на узрялото яйце достига до противоположния край на яйцето без да срещне ядро на спермазотоид. Тогава се дели чрез митоза, давайки началото на развитието на търтея. Зрялото ядро на яйцето има един чифт от 16 хромозома , и след като никакви други не са добявяни, следователно тътрея също има 16 хромозома. Обаче повечето от тъканите имат повече от 16 хромозома , дължащо се на репликация на първоначалния чифт хромозоми на множество копия – процес известен като ендомитоза (репликация на хромозомите без последващо деление). Развитието на индивид от яйце без оплождане е известно като партеногенеза.

scutellator

11.10.2010, 14:43

4 ПАРТЕНОГЕНЕЗА

Партеногенезата е отличителен белег на насекомите от разред ципокрили – пчели, оси, мравки... Мъжките индивиди произхождат от неоплодени яйца и нямат баща (освен при определени ситуации). Този вид партеногенеза се нарича arrhenotoky. Понякога се случва от неоплодени яйца да се излюпят и женски индивиди ( пчели работнички и майки) – явление наречено thelytoky. Комбинация от процесите които водят до arrhenotoky и thelytoky понякога довеждат до необичайни генетични отклонения при работничките и търтеите в кошера (хермафродити).
През 1845г Йохан Цеерцон (Johann Dzierzon) публикува теория, според която мъжките пчели произхождат от неоплодени яйца. Той предполагал че търтея има майка , но не и баща (в следствие от това, че от италианските майки-дъщери от семейство което внесъл от Мира, Венеция, въпреки че давали метизирано потомство, търтеите винаги били неметизирани).
След като яйцето бъде снесено, то преминава през критичен период от време, когато е възприемчиво към сливането на своя пронуклеус с кое да е от няколкото навлезли спермазотоидни пронуклеуса. Ако не сесъстои сливане, пронуклеуса на яйцето ще започне деление и ще се основе клетъчно ядро само с един чифт хромозоми. Обособените тъкани на търтея , обаче , съдържат почти същото количество ДНК като това на диплоидните работнички и майки , вследствие на ендомитозата (репликацията на хромозомите вътре в клетките без клетъчно деление). Всъщност, повечето диференцирани клетки на търтеите, работничките и майките са ендополиплоидни т.е. съдържат повече от нормалния брой хромозоми, вследствие на ендомитоза.

Капската пчела (apis mellifera capensis) е широко известна със способността на работничките й да произвеждат партеногенезисно не само хаплоидни търтеи но и диплоидни пчели. През 1943 г. Макензен демонстрира, че този феномен не е се проявява само при Капската пчела. Около 23, 9 и 57% от девствените майки от неговите A. m. caucasica, A. m. ligustica и специално селектирана “златна “ линия съответно, са произвели извесно количество ( по-малко от 1%) работнички, след като са били накарани да снасят чрез третиране с CO2.
Д-р Кенет Такър определя че thelytoky се проявява най-често сред първото потомството на девствена майка. То може да се предизвика и чрез прекъсване на яйцеснасянето на майката за определен период като се затвори в клетка и след това се пусне да снася. Той излага хипотеза че това явление се получава при сливането на пронуклеуса със едно от полярните тела , формирайки диплоидно ядро.

scutellator

11.10.2010, 14:44

5 ГИНАНДРОМОРФИЗЪМ

Когато по някаква причина се случи по време на рутинен преглед да забележиш индивид, който е отчасти търтей и отчати работничка , обикновенно реакцията е ?????!!!!! ? WTF . Такива индивиди се наричат гинандроморфи (gynandromorph). Те не са често срещани, но понякога се появяват в някои семейства. Гинандроморфите може да бъдат билатерални ( напр. дяснта половина мъжка, лявата женска) или сегментни ( напр. глава на търтей , коремче на работничка) , или просто може да имат мозаични участъци на различните полове по цялото тяло. Едни гинандроморфи имат функционални мъжки полови органи ( използва сеот учените за клониране на сперма от един търтей) , а други биха могли да имат функционални женски органи. Тези двата вида биха могли да имат специална употреба при изучаването на генетиката на медоносната пчела. Walter Rothenbuhler и неговите сътрудници селектирал пчели, които имат подобни гинандроморфи в много по-голяма честота от обичайното. Те открили , че главния механизъм водещ до гинандроморфизъм е наличието на полиспермия ( повече от един спермазотоид навлиза в яйцето), когато непосредствено след формирането на зигота се образува друго спермазотоидно ядро. Това ядро води до образуването на мъжките тъкани , докато зиготното ядро , образувано от обединяването на пронуклеусите на яйцето и спермазотоида , дават женските тъкани. Това обаче не е единствения механизъм. Otto Mackensen съобщава за случай, където женските части били двубащини, а мъжките части майчини по произход, както изглежда произлизащи от едно от хаплоидните полярни тела. Tucker открил гинандроморфи от неоплодени майки, предполагайки че обединението на два от пронуклеусите на яйцето формират женските тъкани, а независимо развитие на хаплоидно ядро създава мъжките тъкани.

Също така съществуват и мозаични аномалии от същия пол. Те могат да бъдат забелязани само ако различните тъкани, произхождащи от различни ядра , съдържат видими генетични маркери, например цветови мутации по очите или външната обвивка. Мозаични мъжки са открити да произлизат от двуядрени яйца , докато мозаичните женски е показано да произлизат от дизиготни яйца , образувани от обединението надве яйчни с две спермазотоидни ядра. През 1964 Laidlaw и Tucker съобщават за най-невероятния от всички механизми – обединяването на два спермазотоида да образува женски тъкани , докато пронуклеуса на яйцето заедно със спермазотоидния пронуклеус се съединили (както е и нормално) и също произвел женски тъкани.

scutellator

15.10.2010, 00:54

6 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЛА

Тази тема е до болка позната на повечето от вас затова няма да се спирам на нея подробно.

При повечето двуполови организми, полът се определя от два хромозома известни като X и Y хромозоми. При пчелите, обаче, полът се определя не от два хромозома , а от полови алели с различни вариации ( алел- група от гени отговарящи за определена характеристика). Гогато имаме два различни полови алела (хетерозиготни за този ген) – получаваме женски индивид, при наличието на два еднакви (диплоидни търтеи) или един полов алел - се получава мъжки индивид (хаплоидността на търтеите е начин природата да ограничи съотношението им спрямо пчелите. При хората съотношението мъже/жени е 50:50, което тук би било недостатък). Диплоидните търтеи обикновенно се изяждат от пчелите (понеже са неспособни на възпроизводство) веднага щом се излюпят от яйцето, и по този начин карайки пилото да изгляжда все едно майката е пропуснала няколко килийки.

Наличието на диплоидни търтеи в прородата е зависимо от броя на алелите в една пчелна популация . Изчислено е че пчелните полулации притежават от около 6 до 17 различни алела. Ако предположим, че в дадена популация има 10 алела в равна пропорция - 1:10 . Тъй като всяка майка има два алела , тя споделя алели в пропорция 2:10 или това са 20 % от търтеите с които тя ще се оплоди. Половината от яйцата оплодени от сперма със алел, който е идентичен с един от нейните два , ще се развият в диплоидни търтеи. Следователно 20% от търтеите ще произведат 50% диплоидно потомство, което означава че средно семействата ще губят 10% от пилото си, вследствие на диплоидни търтей.

Някои от вас може би ще попитат дали не е възможно за избегнем този проблем. Всъщност единия от начините е използването на майки с едни алели и търтеи с различни за оплождането - (AB x C,D). Това обаче вече не се използва от никой поради редица обективни причини, които ще бъдат обсъдени друг път. Друга възможност е използването на генетично възможно най-отдалечени индивиди за разплод, така вероятността да споделят даден ген е по-малка (примерно ако вземем че даден индивид (да речем европеец) притежава ген за руса къдрава коса – вероятността този ген да се срещне сред неговите братовчеди е много голяма, обаче каква е вероятността същия ген да бъде срещнат при някой азиатец). Обаче използването на две различни раси за тази цел крие известни недостъци, които обезмислят цялото начинание. Използването на две линии от една раса пък, драстично увеличава вероятността да споделят същите алели.

Единствения вариант е да се опиваме да поддържаме колкото е възможно повече алели в популацията и да можем да осигурим минимум от 85% жизнено пило, нужен за нормалното функциониране на семейство. Загубата на алел е се случва неволно при избора на разплод за следващото поколение. Предствавете си че имате кофа пълна с камъчета с 10 различни цвята. Всеки цвят е еднакво разпространен. Какъв е шанса ако изберете 10 камъчета от кофата, всяко да е с различен цвят. Все едно да избрете 10 търтея при еднаква честота на алелите. Ако избрете 5 майки (10 алела), обаче, но в тоя случай шанса е по-голям , тъй като всяка майка има 2 различни алела, иначе би била изядена като ларва. Това е същото като да вземате по 2 камъчета наведнъж, като изхвърляте чифт с еднакъв цвят. Следователно скоростта на загуба на алели зависи от това колко майки ще бъдат избирани за разплод за поколение. Всяка майка притежава 2 алела + алелите в нейната сперматека.

В природата алелите не са еднакво разпространени. Едни са по-често срещани от други. Рядките имат склонността да стават по-малко рядки и обратното. Представете си , че в кофата има предимно червени камъчета. Всеки път когато вземаме 2 камъчета имаме голям шанс и двете да са червени. Ако бяха алели, такива индивиди биха били изядени, не биха могли да станат майки и от там биха причинили намаляване на този алел. Ако синия цвят е много рядък , всеки път когато попаднем на синьо камъче, шанса другото да не е синьо е много голям. Ако това беше алел , такъв индивид почти винаги би се излюпил, и би бил свръхпредставен при майки притежаващи червен алел, по този начин увеличавайки честотата си при следващото поколение. По този начин ако избираме майки за разплод със най-много жизнено пило, свеждаме значително скоростта на загуба на алели.

scutellator

26.10.2010, 23:57

7 ПРИНЦИПИ НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА

Всяка пчела поначало прилича на всяка друга пчела. Всички те в общи линии имат еднакво телесно устройство. Още по-голяма прилика има между пчелите от една и съща раса. Кавказките пчели приличат на други кавказки пчели; всички италианки имат жълто по коремчето. Склонността на следващите поколения да приличат на предхождащите го се нарича наследственост. Но приликата не е абсолютна (спомнете си за онова мургаво детенце, чийто родители са бели). Италианските пчели се различават по цвят една от друга. Например цвета на италинаките в различните линии варира от лимонено жълт до велурено кавяв – така както някога е изглеждала лигурийската пчела*.

Въпреки че пчелите са подвластни на същите универсални генетични закони изложени от Мендел, предаването на наследствените качества при пчелата става при по-заобиколен начин. Способните на възпроизводство индивиди- пчелните майки и търтеите , не ни дават (като изключим плодовитостта на майката) никаква представа за качествата ,които ще завещаят на тяхното потомство. Разбирането на наслествесността при медоносната пчела е затруднено от факта , че трите касти имат щироки външностни и функционални различия и от невъзможността да се разпознаят същите отличителни белези при майката, търтея и работничката**.

Обикновенно цвета на очите е черен , но понякога се срещат търтеи с бели очи в семейства със пчели, чийто очи са черни. Оцветяването по корема на търтеите може да варира, както и вариации на други телесни части. Черните очи, белите очи, и оцветяването по корема са белези . Черните очи и белите очи принадлеждат към един и същ морфологичен признак – цвят на очите, но двата цята на очите се развиват в противоположни посоки и казваме че са противоположни белези . Черните очи и жълтия цвят не са противоположни белези – те принадлежат към различни морфологични признаци. Белезите могат да бъдат материални, видими физически атрибути като цвета на очите например, или физиологически и невеществени по природа , каквито са нрава и яйценосността.

Белезите са крайните продукти на развитието на пчелата от полова клетка до възрастен индивид. Белезите са резултат от въздействието на околната среда върху определящите фактори в клетките , които са били предадени на поколението чрез половите клетки.
Факторите са функционални обособени частици известни като гени . Гените са разположени в хромозомите, подредени един до друг като мъниста. Всеки ген заема определено място в даден хромозом. Тази позиция се нарича локус на дадения ген. Двата гена в даден локус на чифт хромозоми, разположени на същите позиции , се наричат генна двойка.

Двата гена , които заемат съответстващи локуси (на една и съща позиция) на чифт хромозоми могат да бъдат до известна степен различни , но и двата въздействат на една и съща телесна структура или друга черта. Например всекиген , който предизвикава бели очи при пчелите се различава от съответния му ген, който предизвиква черни очи, но и двата са в един и същ локус. Тези различни , но подобни гени на даден локус са известни като алели, единия е алелен относно другия. Гените засягащи даден принак не винаги са алелни. Четирите известни ни гена, предизвикващи бели очи , например, се намират в различни локуси и са неалелни един към друг.

Когато двата алела са на лице , единия от тях често изглежда да има по-силно влияние върху белега, който и двата алела засягат. Така ако пчела има и двата гена – за бели и за черни очи – пчелите са с черни очи. В случая гена за черни очи се нарича доминантен, защото “доминира” над гена за бели очи, който е рецесивен. Само когато и двата гена от чифт са рецесивни се развива рецесивния белег. Тук трябва да спомена, когато говоря за доминантност, по всичко изглежда че тя е по-скоро сравнителна, отколкото превъзходна (“по-” рецесивен, отколкото “най-“). Един от примерите които мога да дам това е жълтия цвят на италианките. Обикновенно при кръстосване, потомството има в по-голяма или в по-малка степен жълти ивици. Това обаче не важи за кръстоските с кавказка ( всъщност кавказките са група от раси, аз имам впредвид една определена – онази черната), F1 пчелите и F1 майките винаги са черни (всъщност пчелите са по-скоро сиви). Алелите могат да бъдат също и кодоминантни (еднакво доминантни), в този случай и двата алела са изразени. Например локусът на гена за албинос има три алела за цвят на очите – албинос, жълтокафяв и черен. Когато една пчела има един албинос и един жълтокавяв алел, тогава цвета на очите е червен.

Когато двата гена от генния чифт на женската пчела са еднакви , тогава имаме хомозиготно състояние, а пчелата е хомозиготна за дадения признак. Пчелата тогава ще се размножава “правилно” по отношение този признак, тъй като всички нейни полови клетки ще получат този ген. Когато двата гена са различни (херерозиготно състояние) , пчелата не се размножава”правилно” по отношение на признака, тъй като всяка половината от поколението ще получи единия от двата гена.

Тъй като търтея има само половината от хромозомите на пчелата (хемизиготен), при него само един ген определя признака. Това е един от механизмите на природата , осигуряващ оцеляването на вида. Предимството тук е че търтея няма как да придаде на поколението си летален (такъв който убива) рецецивен ген. Ако такъв ген се появи, търтея ще умре без да остави потомство, но за това ще говоря някой друг път.

*тя е запазена в чисто състояние на о. Кенгуру, Австралия, но днес цвета й е по-скоро тъмен, отколкото кавяв, с преобладаващо черно

**Например изцяло жълтите търтеи - без каквото и да е черно петно по коремчето , произлизат от не чак толкова жълти майки. От друга страна, най-жълтите майки дават не чак толкова жълти търтеи – с повече или по-малко черни пръстенчета и характерна черна “точка” на върха на корема. Отделно една и съща жълта майка би могла да произвежда от изцяло жълти до катранено черни търеи , със всички възможни междинни форми. Тук също интересно е и как цвета на майките и търтеите се отразява на този на работничките. Изненади не липсват.

scutellator

06.11.2010, 02:05

Така. До тук ви запознавах с основните понятия. Обаче все още има доста теория. Не мога да започна да обяснявам практическото изпълнение преди да съм приключил с теорията. МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ КОЕ ДЕЙСТВИЕ ЗАЩО СЕ ИЗВЪРШВА. От тук нататък ,обаче, материята няма да е толкова суха и ще ви запозная с моя възглед и моето развъдно направление. Аз не се опитвам за опазя пчелата “чиста”, защото това е против природните закони и всеки такъв опит води до посепеннен упадък и ерозия. Промяната е единствения начин за прогрес и да се запази постигнатото. То е свързано до голяма степен с “кръстосването” (всъщност думата не е съвсем подходяща, защото няма нищо общо със създаването на кръстоски, още по-малко пък на хибриди; използва се като инструмент за постигане на определени цели), по начина по който се използва от природата. Един ден създаването на по-добра пчела може би ще е възможно да се постигне по лабораторен начин като се създаде нова ДНК от фрагменти на съществуващи ДНК. За сега единствения начин е използването на кръстосано развъждане.

8 МАЛКО ИСТОРИЯ

Най-старата запазена пчела (консервирана в кехлибар) е намерена в Балтийския регион, където тя е живяла преди повече от 50 милиона години. Фосилните останки на пчели, които са открити към днешна дата в Европа, датират отвремето преди ледената епоха – Терциера, когато климатичните условия в Европа са били подобни на тези в днешна Инадия. Най- известните фосилни останки открити в Европа идват от Randeck Maar и Boetingen, югозападна Германия и река Rott в Siebengebirge (хълмиста област близо до Бон). Първите две принадлежат към ранния Миоцен, докато тези от р. Rott – към късния Миоцен. Като изключим останките запазени в кехлибар, фосилите намерени в Siebengebirge са най-старите познати ни примитивни форми на медоносната пчела. Те датират от преди около 25 милиона години.
Всички тези примитивни форми се различават една от друга по размер и редица морфологически черти. Всички те са много сходни с Apis mellifera, въпреки че не са идентични. Apis (Synapis) dormitans от р. Rott обаче е толкова близка до днешната пчела, че много лесно би могла да бъде объркана.

http://pchelari.com/snimka/images/9o27fg7uftuncrjhnnt.jpg (http://pchelari.com/snimka/)

Нокоя от тези пчели не е оцеляла през ледената епоха, която е траела милиони години, като края на последната ледена епоха е започнал преди около 30 хиляди години и е завършил преди около 10 хил. години. По време на ледниковите епохи съществуването на пчелите е било невъзможно в по-голямата част от Европа. По време на ледената епоха медоносната пчела е имала три убежища – Иберийския (Пиринейския), Апениския и Балканския полуострови. Областта на север от Пиринеите и Алпите е било нищо друго освен безкрайна тундра.
http://pchelari.com/snimka/images/7haogp88gy9q48pvuem.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Пчелата от Апенинския полуостров , Италианската пчела , вероятно винаги е била ограничена до местния си хабитат, защото през цялото време Алпите са образували непреодолимо препятствие за каквото и да е преселване на север. След ледената епоха пчелата от Балканския полуостров е могла да се разпространи на север чак до източната бариера на Алпите , и на североизток до границите на Южна Русия , където нейното понататъшно развитие както изглежда е било спряно , не от планински вериги , а от обширни безлесни степи . Следователно повтрорното заселване на останалата част от Европа , последвало след последния ледников период, е било оставено на пчелата от Иберийския полуостров . Пролуката в двата края на Пиринеите позволила преселване на север безпрепятственно. Иберийските пчели са разновидност на северноафриканската Apis mellifera intermissa (телска пчела), от която водят началото си всички западноевропейски подвидове.

Никоя от пчелите населяващи тогава северните части на Европа не е оцеляла по време на ледената епоха. Фосилните останки ни дават информация за тяхните морфологически белези, но на практика няма как да определим тяхните физиологически (поведенчески) характеристики. Обаче почти невероятната стабилност във морфологичните черти на тези примитивни форми и тези на днешната Apis mellifera, просъществувала толкова дълго време, ни предоставя редица основни стартови точки, които от генетична гледна точка няма как да пренебрегнем. Въпреки че няма свидетелство за каквато и да било прогресивна еволюция при медоносната пчела през тези милиони години, има съвсем ясна индикация за безжалостна природна селекция.

scutellator

08.11.2010, 03:08

9 ПРИРОДНА СЕЛЕКЦИЯ. ЧИСТА РАСА? АДАПТИВНОСТ.

Природата като пчеловъд

Широко разпространено е мнението че пчела която е съществувала дълго време в даден регион и напълно се е адаптирала към преобладаващите условия, вследствие на природната селекция, би трябвало да е най-подходящата пчела за този регион, от гледна точка на успешно пчеларстване. Създава се представата за природната селекция едва ли не като изящно изкуство. Стремеж във по-нататъшната селекция да се ЗАПАЗИ този образец на изкуството, без да се променя нищо в пчелата, тъй като качествата които притежава са й помогнали и са й нужни за да оцелее при суровите климатични условия (напр. медения венец над пилото). „-НИМА ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА СБЪРКА?”

Наистина такава напълно адаптирана пчела ще успее да оцелее и при най-лошата година. Но Природата никога не селектира за производителност, нито пък за кротост. Тя има две цели – запазване и разпространение на вида (не на дадената раса, а на пчелата като цяло). Разпространение – т.е. съответната предразположеност към роене ( компенсираща зимните загуби); запазване на вида - често това дори е точно обратното на производителност. В природата повече складиран мед значи по-привлекателна плячка ( за мечки, за хора…), а също така семейства складиращи повече мед означава предпоставка за по-слаба населеност на дадената площ ( създаване на конкуренция - колкото по-малко мед изразходва/събира едно семейство означава по-голям потенциален брой семейства които може да се изхранват от единица площ); освен това най-способните за оцеляване семейства са тези които не рискуват – задоволяват се с това което имат, не бързат с пролетното развитие, пестят хранителните си ресурси, изпускат няколко паши, но все пак събират предостатъчно за да оцелеят. Освен това по всичко личи че именно посредствените семейства в природата (дивите роеве) сякаш се справят по-успешно с вароатозата.

Както опитът убедително е показал , друга пчелна раса, донесена от напълно различна околна среда , може да събере стоков мед , който далеч надвишава този на местната пчела. Вижте страните със силно развито прогресивно пчеларство –Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия – никоя от тях няма местна раса пчели. Не казвам че трябва самоцелно да подменим местната пчела с някоя по-продуктивна , внесена от друга страна. Това би било точно толкова глупаво, колкото и обратното. Просто се опитвам да кажа, че качествата които са смятани че са способствали за оцеляването на дадена пчела при дадена околна среда, всъщност може да са реална пречка за продуктивно пчеларстване.

От самото начало на своето съществуване селекцията и оцеляването на пчелата са оставени на капризите на Природата. Тези които не са могли да се адаптират към дадена околна среда са били обречени на гибел , без изключения. „Адаптирай се или умри”- така повелява Природата. Единствената цел е била оцеляването на най-адаптивните и най-здравите. Въпреки че Природата ни е завещала само няколко различни вида пчели, Тя от друга страна, ни е предоставила огромен брой различни географски раси, екотипове с огромна развъдна стойност. Обаче, вярна на своите принципи, Природата никога не се стреми към „съвършена” пчела - такава която би отговорила на всички нужди на съвременното пчеларство. Осъществяването на тази цел Природата е оставила на човека.

Разбира се от всички екотипове, които бихме могли да използваме за развъдни цели, само някои са подходящи за целите на човека. Това не означава че всички останали трябва да бъдат заличени като непотребни. Често се случва безполезните до вчера неща да се окажат от изключителна важност утре. Обаче нашия „дълг за консервиране” (запазване) на дадена раса, обяснено по този начин просто се безсмисля. Природата се намира по средата на постоянна необратима еволюция и ние сме част от нея. Огледайте се. Можете ли да назовете едно единствено растение или животно, което да не е повлияно от човешката дейност?

Преди изобретяването на разборния кошер пчелното семейство е било мистерия и всичко се е извършвало от природата. Внедряването на подхранването със захарен сироп е дори още по-голяма крачка от природния модел. По този начин човек започва да въздейства върху Природната селекция. Човек се стреми да запази дори и най-слабите си семейства. Ако имат малко зимни запаси – те се допълват със сироп. Ако някое семейство не е достатъчно силно напролет – то се подхранва подбудително, добавя му се пило. Това са семействата с недостатъчна жизненост, тези които в природата биха загинали. Глупаво е да вярваме че търтеите от тях няма да участват в копулациите на майката. Глупаво е да вярваме че това няма да даде отражение. Тези негативни ефекти са се натрупвали в продължение на 100 години и последствията са на лице.

Нека пак ви запитам
„НИМА ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА СБЪРКА?”

scutellator

12.11.2010, 15:30

Расова чистота

Човек често среща в литературата, пък и пчеларите, да говорят за чиста карника, чиста италианка и т.н. Първата асоцияция която човек би могъл да направи, когато чуе нещо подобно, е че пчелата от дадената раса винаги е била изолирана и предпазена от съешаване с други раси и че в родословието й няма представители на чужда раса, които биха „замърсили” генетичната й „чистота”, благодарение на което се е запазила нейната същност. Тук случая е по-скоро противоположния. Ако ставаше въпрос за домашно животно това не би било лишено от смисъл, но развъждането на пчелите има много малко общо с това на животните и растенията. Използваните при растенията и животните методи за развъждане не могат да бъдат използвани при пчелата (на първо място високата степен на инбридинг), поради подчертано вредния им ефект за постигането на напредък.

Какво означава „чиста раса” ? Самия термин предполага че би трябвало да съществува „образец” или „шаблон”, на който всички представители да отговарят. Но в света няма два еднакви индивида. Няма раса която да не проявява вариации на външните белези (вкл. цвят, размер на тялото, кубитален индекс и др.) . Прието е че представителите на една раса споделят само 50% от гените. Следователно чистотата може да се отнася на базата на сравнително малко белези, и то твърде условно.

Нека сега се спра на картата с хабитатите от които произхождат отделните раси.
http://pchelari.com/snimka/images/vnkjqkmttc7fectqkq.png (http://pchelari.com/snimka/)
Макар и картата да не е съвсем точна, от нея се вижда едно нещо – расите си граничат една със друга. Но дали е възможно подобно етническо деление както при хората? Дали е възможно в междуграничните райони само в рамките на 10 км отстояние да живеят две толкова различни пчелни раси и пчелите да се различават толкова една от друга? Еми естествено че това е невъзможно. Пчелите които живеят и от двете страни на подобна „гранична линия” едва ли биха се различавали по нещо. Тук границите са по-скоро условни отколкото действителни, защото пчелата не обръща никакво внимание на каквито и да било етнически граници и расови предразсъдъци създадени от човека. По пътя между центровете на две отделни раси (там където се намират типичните представители за всяка раса) съществуват милиарди междинни микропопулации. Разпространението на расите по-скоро би изглеждало като съвсем плавно преливане на един цвят в друг, подобно на дъга.

В природата няма „чиста раса” понеже пчелите постоянно си взаимодействат и разменят гени по между си. Дори и тези на островите в даден период от своето развитие са били в контакт с пчели от други раси. Дори и при тях няма постигната пълна униформеност, въпреки милиардите години липса на свеж генетичен материал. Никога пчелите от две различни части на острова няма да са идентични, проявявайки свои отличителни белези (подобно на диалектите на един език). Това е от жизненоважно значение за оцеляването на расата. РАЗНООБРАЗИТЕО Е ВАЖНО!!!!!

Повечето хора си мислят че ако една раса не е изолирана, тя няма как да се запази и непременно ще изчезне. Много хора си мислят че Италианката (лигурийската пчела- ligustica) е оцеляла единствено защото се намира на изолиран затворен полуостров, без контакт с други пчелни раси (или поне съвсем минимален). Наистина това е расата с най-малък естествен ареал на разпространение. Е, един полуостров не е чак толкова малка площ за съхранението на една раса, ще кажат повечето. Но не целият полуостров е бил неин дом. През 50-години на миналия век по време на едно от пътешествията си, когато обхожда Апенинския полуостров, брат Адам свидетелства че цялата област на юг от Рим е владение на пчелата от о. Сицилия (apis mellifera sicula). Същото важи и за източните и западните крайбрежни области на север. В северозападната и североизточните части не можело да се намерят нищо друго освен мелези – поради влиянието на Френската пчела от запад и Карника от изток , респективно.
Ето при такива условия Италианската пчела е оцеляла, или по-правилно е да кажа благодарение на тях. При толкова малка естествена популация едва ли е било възможно да се съхрани изобщо, ако не е било постоянното „вливане на свежа кръв”. Свидетелство за това са огромните вариации във белезите на самата раса.

Пчелата е много уязвима на инбридинг, в много по-голяма степен отколкото което и да е друго същество което познаваме. И Природата всячески се стреми да го избегне.Просто погледнете всички тези размножителни инстинкти:

- отдалечаването на роя от хралупата по време на роене

- отдалечаването на майката и търтеите на километри от кошера в търсене на партньори.

- оплождането на майката с няколко търтея (полиандрия) - нещо толкова мразено от пчеловъдите и заклеймявано в литературата.

- отглеждането на огромен брой маточници по време на роене, при положение че само няколко от тях ще застанат начело на колония (има основателни доказателства, които ни карат да вярваме че пчелите по-скоро „избират” бъдещата си майка по качества; най-добрата, вместо първата срещната)

Тези четири особености при размножаването на пчелите са в основата на нейната същност. Те я предпазват от вредните въздействия на инбридинга. Диплоидните търтеи са най-малкия проблем при инбридинг. По-сериозния е смущението на функциите във семейството, в резултат от обеднения генетичен басейн на расата, известно като генетична ерозия.

ANIBAL

17.12.2010, 19:09

Здравейте!Здрасти и на теб Скутелатор.Дотук е много интересно.Така е.Имам един въпрос не само към теб.Ако гените са отражение на ДНК при различните Касти,то при пчелите работнички и пчелните майки те са еднакви.Защото се използва един и същ материал-Яйцето.От него може и пчела работничка да се излюпи и майка.Зависи само къде е снесено.Тогава в унисон с фактите не мога да приема ,че отделните видове резултати имат различно качество.Това,че условията на отглеждане не са били еднакви,не влиза изобщо в употреба.Защото наследствената информация се проявява волю ,неволю.В контекст с писаното горе не приемам никакви доводи за качество освен природното.Става въпрос за пчелни майки.И каквито и да са коментарите по този въпрос,те остават комерсиални.
Смятам за крайно необходимо да се признае факта, че идентичния генетичен материал при различните видове майки и да се спре преувеличеното превъзходство и набеденоста на тях.Тези 16 дни на развитие на яйцето се намира в маточник.И не виждам през тези дни да се извършва някакви интервенции от страна на пчелите при тяхното съхраняване и отглеждане.Затова смятам за недобронамерено отношение към разните резултати.Последващите изменения на условията не касае развитието и създаването на качествата на пчелната майка.Касае единствено технологията и намесата на пчеларя.Наричат се ВЪНШНИ ФАКТОРИ И УСЛОВИЯ.Селекцията на пчелните раси не може да стане прогресивна без изменението на тези дадености.Но конкретно за качествата на една пчелна майка има значение САМО И САМО ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Благодаря.

toko652003

17.12.2010, 20:59

Мисля, че трябва качествата да се разделят
едните, като генетични другите свързани с условията при които е създадена дадена майка.

Юрий Цветков

17.12.2010, 21:25

Надявам се scutellator да го обясни по-подробно. Но всъщност от един и същи генетичен материал и еднакви условия на отглеждане, могат да се получат индивиди със съвсем различни стопански и дори екстериорни показатели. Това зависи от начина на подреждане на гените. Свидетели сме, как родители шампиони, дават калпаво потомство и обратното, родители с изразени недостатъци, дават идеално потомство.

ANIBAL

17.12.2010, 23:04

Аз говожря за еднакъв материал-Яйцето.То се снася от майката и после от него може да се получи или пчела или майка.Два различни резултата от еднакъв материал.Но ДНК иииииии на двете е един и същ.Гените се едни и същи.Яйцето е едно.
Изходът е един.Прочетете поста ми още веднъж.

Станко Ставров

18.12.2010, 12:21

ANIBAL

18.12.2010, 14:03

Здравей приятел!
Много добре се изрази.Но ,ако най-отдолу написаното-твоят девиз е верен ,то питам аз- Къде остава мисълта?
sleepy;

христо

18.12.2010, 14:48

Здравейте приятели.Правилото при селекцията и искуствения подбор, не само при пчелите, а и при другите животински видове е да се съешава добро с добро.Предполага се че и потомството ще бъде добро.Предполага се че съешаването на лошо с добро ще се получи потомство, по- добро от лошото. Никой не прави селекция като съчетава лоши родители.В някои случаи с цел запазване на определена линия и изключителни работни качества се допуска и съешаване на индивиди в блискородствена връзка . Гаранции за поколението във всички случаи няма, винаги има пробиви. Целта е това, което е добро да продължи развитието на вида.Това казано с прости думи, защото темата е доста обширна и сложна.Останалото колегата Скутелатор подробно е обяснил.

Българина има една поговорка. На младо прасе и на нов началник не се радвай, защото не знаеш каква свиня ще излезе.

Ще бъда малко по обширен в отговора , защото това писание ме развесели!Може би точно затова е и написано...
Здравей Станко.Правилото при селекцията и иЗкуствения отбор не е да се съчетава добро с добро , а да се постигнат някакви конкретни, търсени резултати( примерно котки с къс косъм или млечност повишена при крави...).
Не се предполага потомството да е добро , а от него се избират представители , при които е по добре проявен търсения белег...
Селекцията много често се прави от " лоши родители " , примерно виж " родителите " на сорта домати " Балка ".
Темата наистина е доста сложна....
А поговорката е много добра !

Станко Ставров

18.12.2010, 19:40

В провеждането на определена селекция е много важно какво търсиш и целиш. Дали определена линия -външен вид, окраска форма на тялото, физически качества или пък работни качества, характер и др. Ще ви дам един пример. От години масовото и безразборно развъждане на Немското овчарско куче доведе до разпад на работните му качества.Големите развъдници наблегнаха на външния вид и доминиране на определена линия с характерни белези,стойка на тялото, окраска и т.н. Резултатът в масовия случай е едно променено куче от преди години с масова тазобедрена дисплазия и занижени работни качества, но с много красив външен вид в сравнение от преди. За домашен любимец и изложби добре, но за друга дейност като служебно куче не.Други породи я изместиха. За такава дейност основното при селекцията са характера и работните качества, не външния вид. В първия случай основното при селекцията е външния вид в другия случай работни качества. Кръстосването на два красиви екземпляри в повечето случай дава и красиво потомство.Кръстосването на двама екземпляри със зъл нрав и рабатни качества се прадполага и унаследяване в поколението. Темата е дълга за коментиране. За селекцията при пчелите намам опит, но съм убеден, че и там важът определени правила, за външен вид и работни качества.Благодаря на всички.Въпросът е каква цел преследваме.

scutellator

19.12.2010, 00:53

Тогава в унисон с фактите не мога да приема ,че отделните видове резултати имат различно качество.Това,че условията на отглеждане не са били еднакви,не влиза изобщо в употреба.Защото наследствената информация се проявява волю ,неволю.

Но конкретно за качествата на една пчелна майка има значение САМО И САМО ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ.

Аз говожря за еднакъв материал-Яйцето.То се снася от майката и после от него може да се получи или пчела или майка.Два различни резултата от еднакъв материал.Но ДНК иииииии на двете е един и същ.Гените се едни и същи.Яйцето е едно.
Изходът е един.Прочетете поста ми още веднъж.

Фактът че от едно и също яйце може да се излюпи както пчела работничка така и пчела майка говори сам за себе си. Тук няма промяна на генетичния материал, просто той се проявява по различен начин вседствие на външните условия. Гените под въздействие на околната среда определят кое качество ще се прояви и в каква степен, т.е. гени + околна среда = признак(отличителна черта). (виж тема 7)

В този смисъл значение има не само при какви условия се отглежда майката, но и при какви условия е снесено яйцето.

Ако вземем например еднояйчните близнаци (при хората) те споделят едни и същи гени, но външно не са обсолютно идентични (по мое време го имаше в учебниците по биология за 8-ми клас като пример). Не е изключено единия близнак да е видимо по-нисък от брат си вследствие на по-неблагоприятни за него условия. Дори и всеки от нас не би изглеждал еднакво ако се тъпче по 8 пъти на ден и ако гладува 6 дни в седмицата.

Гените може и да ти дадат глас но няма да те направят певец.

Една и съща раса пчели може да прояви едни стопански качества при един климат и напълно различни пренесана в друг. Тук "аклиматизация" няма. Няма промяна в гените. Има различно проявяване. Под въздействието на околната среда може дори да се активират дадени гени и да се деактивират други (един ген има две състояния - влкючен/изключен - подобно ка крушка; във втория случай той е там , но е в неактивно състояние и не учавства в проявяването на дадено качество; все едно имаш лампа, но като е загасена е същото като да я нямаш) За това ще говоря друг път.

Макар и принципите на наследствеността да са еднакви с тези при животните и разтенията, при пчелата унаследвяването на стопанските качества се извършва по малко по-заобиколен начин. Развъждането и селекцията при нея са съвсем различни. Схемите и селкционните програми прилагани при растенията и животните тук са безполезни.

Станко Ставров

19.12.2010, 09:24

Абсолютно съм съгласен.Важен е биотопа т.е. средата и начина на отглеждане.Гените са основата, но от средата и начина на живот зависи дали ще се проявят или не.

Един световно известен учен, богат и умен ама грозен си търсил съпруга чрез обяви.Отговорила му една красива манекенка, ще ти родя дете хубаво като мен и умно като теб. А той и отговорил, а ако стане обратното.Грозно като мен и глупаво като теб тогава какво ще правим.
Някой път и така става.Да се занимаваш със селекционна дейност е сложно нещо.Иска се много познания, опит,средства и време. Това е лично мнение и не ангажирам никого с него.Тези които са избрали това благородно дело им желая успех.

христо

19.12.2010, 10:34

Да!И страшното е друго.Че те си позволяват,фактически материял от научни изследвания не само да коментират,а да правят абсурдни компилации и....тежко му който не може да раздели зърното от пляватра.А има и писачи т.е.преписвачи,на книги и списания,такива.Но те заслужават поне уважение за труда си да ровет по световните списания.Но за да ти свърши работа преписаното ио написаните коментарии,често трудно различими от сериозният материял,та те и лекции четат,и народа се пали,а после.Наукаъта виновна.Науката не е четка за зъби или дъвка за да я моткаш непрекъснато из устата си.Та,прав си.

Това мнение не е мое , слагам Ви го просто за да насоча мислите Ви ...

ANIBAL

19.12.2010, 12:25

Колега Скутелатор,Благодаря ти,че обърна внимание на Думите ми.Но Аз говоря за точно конкретен период.Момента на снасянето на яйцето до момента на излюпването на индивида.Тогава кажете ми, какви толкова промени в условията има ,че те да повлияят на наследственоста.Гените.Тов а ,което описваш ти е промените на условията на живот на индивида в кошера.Това наистина променя генетичната информация.Има причина.Но каква е причината ,която може да промени тази информация вътре в маточника.Това,че описаното яйце се излюпва през март или през май или през септември,не прави яйцето свищево ,роево или самосменно.То просто е яйце.Зададена генетична информация.Единствено температурния режим може да промени нещо.Но всички знаем кой определя този режим.За изводите ви ще съдя по постовете ви.
Ние сме тези ,които са определили името на това яйце.Но този факт няма нищо общо с качествата.Наследственост� � е тоза фактор.Тя прави от яйцето елитна майка.Не някакво име.Да, съгласен съм ,че количеството и качеството на млечицето е огромен Фактор.Но аз какво ви посочих?Периода.Той има пряка връзка с това.Въпреки всичко само пчелите могат да кажат дали качество и количество присъстват еднакво при различните категории.За мен лично е така.Това е и сламката за която се хващат разни манталитети.Това е и заблудата.ИЗМЕНЧИВОСТ.Тя ,обаче е резултат от това за което говориш колега Скутелатор.Там наистина си Прав.

scutellator

19.12.2010, 16:40

Момента на снасянето на яйцето до момента на излюпването на индивида.Тогава кажете ми, какви толкова промени в условията има ,че те да повлияят на наследственоста.Гените.Тов а ,което описваш ти е промените на условията на живот на индивида в кошера.Това наистина променя генетичната информация.

ГЕНИТЕ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ!!!!!!!!!!!!!!!
ГЕНИТЕ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ!!!!!!!!!!!!!!!
ГЕНИТЕ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ!!!!!!!!!!!!!!!
ГЕНИТЕ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ!!!!!!!!!!!!!!!

Просто се проявяват по различен начин.

Гените не се променят, те са шаблона който не се изменя, правещ възможно стабилно предаване на белезите от родителя към поколението му. Потомството на кучето , независомо как ще изглежда си остава куче; на кенгуруто - кенгуру. В противен случай би настъпил хаос. Иначе котките биха ражали телета,пък те от своя страна нещо друго.

ВЪГЛИЩАТА, ГРАФИТЪТ И ДИАМАНТЪТ ИМАТ КОТРАСТНИ СВОЙСТВА, НО ВЪПРЕКИ ТОВА СА СЪСТАВЕНИ ОТ ЕДИН И СЪЩ ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕНТ - ВЪГЛЕРОД. Подобно е и положението при водата - един път е твърда, друг път е газ.
Но превръщането на един елемент в друг ...
АЛХИМИЯТА Е САМО ТЕОРИЯ - ПРЕВЪРНИ ОЛОВОТО В ЗЛАТО АКО МОЖЕШ.

Гените ме могат да се променят, защото в противен случай ще говорим за мутация - знаеш много добре какво е това, тя е нещо неестествено, грешка в кода, но и тук си има определени граници. Такива индивиди обикновенно нямат потомство (макар и физически да могат).

Бий жена си докато е бременна, дръж я гладна, надрусана, пияна, пълна с антибиотици, с цигара в ръка по цял ден и очаквай детето ти да е живо, читаво и здраво. (надвявам се никой да не ме послуша. съжалявам за вулгарното стравнение, но това е най-контрастния пример който ми идва на ум.) Каквото и да излезе детето, то все пак ще носи твоите гени
При пчелите е същото.

ПРОЧЕТИ ТЕМА 7 ОСНОВИ НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА

ANIBAL

19.12.2010, 17:13

Това още повече доказва правотата на моите мисли.Добре, ГЕНИТЕ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ.В какво е промяната тогава?Ако няма промяна значи съм прав.Нищо не е в състояние да измени индивида докато е още в маточника.Не след това.Примерите ,които даде са още повече доказателство на гнилата основа за видовете майки.ГЕНИТЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ.Надявам се долавяш какво искам да докажа.РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ВИДОВЕТЕ МАЙКИ Е ЕДНА ХИМЕРА.ТЯХНИТЕ КАЧЕСТВА СЕ СЪЗДАВАТ СЛЕД КАТО НАПУСНАТ МАТОЧНИЦИТЕ.БЛАГОДАРЕНИЕ НА УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ.И ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕНИ УСЛОВИЯ ОТ НАС САМИТЕ-СЕЛЕКЦИОНЕРИТЕ.
Колкото до превръщането на оловото в злато,ще ти кажа ,че отдавна е направено.Надявам се да си чувал за ЯДРЕНА ФИЗИКА.Отдавна човека владее науката.И това го прави непобедим.
Мисля,че ясно посочих момента, който разглеждам.
Не желая да го приобщават към други.Мисля,че основите за наследственоста не са предмет на периода.Защото тя, наследственоста вече присъства в яйцето.Тя вече е даденост.Ако ще има коментар,то нека бъде за периода.Не теория и основи на наследственоста.

toko652003

20.12.2010, 22:24

Няма промяна в гените. Има различно проявяване. Под въздействието на околната среда може дори да се активират дадени гени и да се деактивират други (един ген има две състояния - влкючен/изключен - подобно ка крушка; във втория случай той е там , но е в неактивно състояние и не учавства в проявяването на дадено качество; все едно имаш лампа, но като е загасена е същото като да я нямаш) За това ще говоря друг път.

Това за активното и неактивното състояние пояснява много.
Всичко написано на теория сигурно е вярно.
Аз имам по обикновен въпрос: Как обикновенния пчелар да прави някаква селекция
и дали вообще е възможно това?
Не е лошо да се опишат няколко простички правила и съвети, които можеби ще допринесат до нещо на практика.

scutellator

21.12.2010, 00:02

като приключа с теорията, почвам да обяснявам и практиката.

за обикновенния пчелар ( изключвам хоби-пчеларите) селкцията е напълно възможна. Всъщност от такива хора трябва да се извършва- тези които имат сметка пчелите им да са по-добри

Станко Ставров

21.12.2010, 08:07

В предходните два поста на колегите виждам същноста на темата и нейната полезност. КАК ДА ГО НАПРАВЯ НА ПРАКТИКА. Ще следя внимателно, защото съм сигурен,че ще бъде интересно и полезно.Благодаря ви колеги.

scutellator

23.12.2010, 00:49

Пчелата като част от социално цяло

В общи линии развъждането при животните и растенията се занимава с индивиди, които се селектират с цел да се развие някое желано качество което те притежават. В тези две свери на развъждане селекционера има на свое разположение точно познаване на животинските или растителните структури, както и различните им желани и нежелани черти, които всеки индивид, всяко живо същество притежава. С други думи селекцията се занимава с определени индивиди, чието родословие и „индивидуалност” от развъдна гледна точка са напълно познати на селекционера или поне в най-общи линии.

При пчелите обаче пчеловъда е изправен не пред отделни индивиди а пред общество , или по по-научния начин както сте свикнали да го чувате , пред суперорганизъм, изключително добре регулирана и добре подредена система, структура чийто отделни части функционират във съвършена хармония. Освен това, този социален организъм е сам по себе си безсмъртен, в смисъл че пчелното семейство никога не умира от старост, а само поради някакво злополучно събитие, в резултат на външни причини.

Първия съществен момент тогава е че при развъждането на пчелата си имаме работа не с отделни индивиди , а с общество. Това обаче е специален вид общество. – Това е семейство с майка, неопределен брой бащи (които са мъртви от дълго време), огромен брой дъщери и ограничен брой мъжки. След като майката се опложда с неизвестен брой мъжки (средно десет) , всяко семейство има неопределен брой групи от полу-сестри. Всяка група има обща майка, но отделни бащи с разнообразно потекло ( семеен произход), оттам и различни наследствени черти. Полу-сестрите и пълните сестри във всяка група и тяхното съответно въздействие върху превръщането на семейството във единица , ще бъде различно във всеки отделен случай. Следователно пчелното семейство е агломерация от групи, всяка от които е със свой собствен набор от наследствени наклонности, и точно те взети заедно, дават на всяка пчелна общност принадлежащия й действителен набор от характеристики.
http://pchelari.com/snimka/images/i2hyfpax5slxy8c9t2t9.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Нека го обясня по друг начин.
Пчелното семейството се състои от множество отделни индивиди, особено от генетична гледна точка.
Природата във всеки един момент се стреми да осигури на пчелния „суперорганизъм” изобилие от разнообразни на качества.
Нека ви припомня пак тези размножителни инстинкти:
- отдалечаването на роя от хралупата по време на роене
- отдалечаването на майката и търтеите на километри от кошера в търсене на партньори.
- оплождането на майката с няколко търтея (полиандрия)
- отглеждането на огромен брой маточници по време на роене

Разнообразието от качества помагат за оцеляването на вида през трудни периоди. Всъщност нещо повече – то спомага за оцеляването на семейството, то е в основата на адаптивността при пчелите. Колкото по-разнообразни групи притежава едно семейство, толкова по-адаптивно е то.
Знаете много добре теорията за разпределението на труда според възрастта в пчелното семейство. Смятам за необходимо тук да спомена че тя не е съвсем вярна.
Разпределението на задачите е по-скоро сложно взаимодействие между:

- възраст

- генетична предразположеност на отделните групи пчели

- комуникационната система на пчелите, чрез която се предават знания за извършването на дадена задача от пчелите

- способността на отделните групи пчели да научават нови умения (показани им от други пчели от семейството, от единични блуждаещи пчели или напълно нови, които сами са придобили). Това прави трудно разграничаването на наследствените от ненаследствените качества, тъй като дори налитането на единични пчели от съседни кошери могат да повлияят върху представянето на семейството, по този начин проявявайки черти (добри или лоши) които то не притежава. ( Често пчели слабо употребяващи прополис, в близост до семейства с точно противоположната черта, проявяват силна склонност да натрупват прополис вътре в кошера)

- контролът извършван от пчелите в разпределението на задачите според конкретните нужди на семейството(т.е. вземане на решение за извършване на определено действие. Напр. пчелите няма да градят, ако имат изобилие от свободни килийки, тъй като нямат нужда да го правят)

При пчелите, ние си имаме работа не с отделни индивиди, а винаги с общество. Общество съставено от групи от полу-сестри с разнообразни генетични наклонности. Нещо което винаги трябва да имаме в предвид и да се съобразяваме.

scutellator

03.01.2011, 19:46

Адаптивност

При всички форми на живот, околната среда играе определена роля в развитието на наследствените характеристики на индивида. Ако просто погледнете животинския и растителния свят , това ще бъде достатъчно да разберете че това е така. Колкото много и да си приличат външно, няма два индивида от едно семейство, които са напълно идентични. Дори при саморазмножаващите се растения или животни, които макар и да се възпроизвеждат чрез клетъчно деление и генетично са напълно идентични, околната среда има съществена роля върху техния растеж и развитие. Всякакви индивидуални различия , обаче, настъпват в рамките на определени граници, установени от техните наследствени черти.

Но как всъщност пчелата се вписва в този общ шаблон? Всички знаем че целия процес на развитие от яйце до възрастен индивид (независимо дали е работничка, майка или търтей) се извършва във среда, която е обект на минимални колебания на температура и влажност. Това важи и за хранителния режим, понеже пчелите имат способността да приспособяват по редица начини площта от пило и скоростта на консумация на храната спрямо наличното количеството запаси. Пълното отсъствие на храна означава смърт за цялото семейство.

Със света извън семейството, майката и търтеите , обикновено имат досег само по времето на съешаване, и то само когато времето е благоприятно. Единствено пчелата-работничка трябва да се бори понякога с неблагоприятна среда. Но тук и дума не може да става за придобиването и предаването на каквато и да е специфична черта. Поради кратката продължителност на живота при пчелата работничка , която се ражда и живее по различно време през годината, изключва всяка възможност за постоянна генетична адаптация към определена локална околна среда ( което е всъщност определението за аклиматизация).

Обаче, въпреки това че пчелата е толкова твърде изолирана и независима от околната среда, тя е способна да се адаптира ( не да се аклиматизира, както е при растенията) към дадените условия в смисъла на естествения подбор „ по-добрия оцелява”. Но този вид адаптивност се постига само след много продължителен период от време. Тя не може да се приспособи в рамките на кратък период от време към дадени нови условия. Ярък пример за това е изключително плодовита пчела (напр. светло-жълтата италианка като цяло ), която превръща всичките си медови запаси във пило и след това достига до състояние на глад при спиране на нектороотделянето през Август. В подобни на този случаи резултатът е евентуалното изчезване на линията, докато в случаите на не толкова фрапантни дефекти има наличие на непрекъснато отстраняване на неподходящите индивиди. Благодарение на тази естествена селекция, продължила в течение на хиляди години , Природата ни е предоставила ценни екотипове пчели за развъдни цели, които някога са се намирали в отдалечени долини и планински области (в Азия и Африка все още има такива места), в допълнение към географски отделните раси.

Често се среща схващането, че пчела която е живяла хиляди години в определен регион, се е „аклиматизирала” напълно (правилния термин адаприрана) към околната среда, и по необходимост би трябвало да е най-подходящата пчела за успешно пчеларстване за този регион, това не винаги е така.
Все пак не трябва да забравяме, че Природата никога не селектира за производителност. Има много примери взети от практиката, където пчела формирала се при напълно различна околна среда, може да се представи далеч по-добре от местните пчели. Например, Кипърската пчела въпреки че произхожда от суб-тропиците, където няма зима и климатът е сух през голяма част от годината, е известна с това че е по-зимоустойчива от която и да е друга пчела. Дори при полярните ширини, тя презимува много-по успешно от местните пчели.

Пчелите наистина се адаптират към тяхната околна среда след дълги периоди от време, но те не се аклиматизират, както често погрешно се предполага.

Някога са се възлагали големи надежди на Египетската пчела – Apis m. lamarckii (старото й име е A.m. fasciata), че ще успее да се аклиматизира към условията в централна Европа (Германия) и да бъде използвана от обикновения пчелар. Но тези предположения, както по-късно става ясно, очевидно са били грешни. Тъй като в родината й няма зима и климатът е мек, тя е оставена да се развива през цялата година, и очевидно с течение на времето е изгубила (или не е придобила) способността си да образува „зимно кълбо”. В продължение на десетилетия са се правели опити, тази раса някак си да бъде пригодена към европейския климат, но отглеждана в чисто състояние, зимните загуби били големи (при липса на зимно кълбо и продължаване на отглеждането на пило не можем и да очакваме друго), а презимуването й на открито – невъзможно. Кръстосани , обаче, Египетските пчели нямали такива трудности в презимуването и успешно формирали кълбо – при F1 майките оставали активни, но яйцата били изяждани и до отглеждане на пило не се стигало, а при F2 дори и този дефект липсвал.
При тези опити, обаче, едно нещо станало ясно – за успешно презимуване не било нужно ВСИЧКИ търтеи, с които Египетската майка е оплодена да бъдат от друга раса – дори наличието на ЕДИН търтей с различни гени измежду останалите чистокръвни египетски бил достатъчен за да може семейството да образува адекватно зимно кълбо. – В това всъщност се корени адаптивността на пчелите – в разнообразието. На колкото по-разнообразни задачи са способни отделните членове на едно пчелно общество (семейство), толкова е по-малка вероятността, то да срещне ситуация за която не е подготвено.

Адаптацията при пчелите има още едно измерение – постепенното проникване и обмен на гени между различните раси. Тъй като околната среда в която живее пчелата е в постоянна промяна – климат, флора, почва, то и пчелата постепенно се променя заедно с нея, постоянно се адаптира към нея – това е процес, който никога не приключва. „Човек не може да се изкъпе в една и съща река два пъти”- казвали гърците. С промяната на климата в даден регион (да речем с годините става по-топъл, както е при нас), семействата, по-пригодени към този климат ще имат по-голям шанс да предадат гените си по време на размножителния период (те са по-конкурентно способни, способни да отгледат повече и по-силни търтеи). По този начин, в нашия случай южните пчели (свикнали да се справят с по-горещ и сух климат) ще имат по-голямо въздействие към местната популация от северните (без значение дали са различни раси или не).

Пчела която няма възможност по някакъв начин да се промени – рано или късно ще загине, както застоялата вода губи блясъка си след време.
Един такъв пример е пчелата от о. Крит (Apis m. adami), която само допреди 30 г. все още е съществувала. Сблъсъка й с трахейния акар (acapis woodi) , довежда до нейното пълно изчезване, поради липсата на(или поне твърде ограничен) селекционен натиск /обмен на гени. Ако не е било водното препятствие, предотвратяващо всякакво общение с пчели от други раси/други популации, то пчелата би имала достатъчно време да вземе гените, нужни за нейното оцеляване.

Пчелата, както всичко останало е част от околната среда в която живее. И въпреки че тя не се „аклиматизира” така както го правят растенията, Природата все пак е предоставила своите начини, с които тя да „придобива” качествата нужни й за нейното оцеляване, в постоянно променящата се среда. Наистина трудно ще открием пчела, чийто качества/недостатъци не са отражение на средата в която се е формирала.

scutellator

19.01.2011, 00:37

Генетична ерозия

В природата развъждането на пчелата следва две основни направления – запазване и разпространение на вида, като второстепенна задача е развъждането на локално адаптирана пчела посредством постепенно отсяване на неподходящите индивиди. Благодарение на последното по този начин са се формирали многобройни екотипове.
В някои отношения целите на човека не съвпадат с тези на Природата (напр. ройливост, лесна манипулация, да не жилят). Основните цели на пчеловъда, обаче, трябва да са в съгласие с тези на Природата. Тъй като пчелите до голяма степен сами трябва да се грижат за собственото си благополучие (в контраст с другите домашни животни), виждаме някои приоритетни развъдни цели сходни с тези на Природата – зимоустойчивост; жизненост; по-голяма тяга (при летенето), по-силни пчели; и не на последно място резистентност към болести, често изискваща известна униформеност (хомозиготност), каквато природата се стреми да избегне. Следователно тя не е природна даденост, а трябва да се култивира.

Истинският проблем при развъждането на пчелите, обаче, остава инбридингът. Чистопородното развъждане не създава нищо ново, то просто интензифицира определени вече съществуващи качества. И точно когато опитвайки се да запазим вече постигнатото, проблемите започват.

Пчеловъдите се стремят да уеднаквят характеристиките на дадена популация, да я стандартизират. Тук не става въпрос само за външните показатели, но често и по поведенчески показатели, както и по времето необходимо за излюпване на пчелите. По правило за качеството на една раса (според човешките разбирания) се съди по хомогенността на приндалеждащата към нея линия (търси се минималното възможно отклонение от стандарта). С други думи изключване на възможните вариации на много качества. Липсата на разнообразие се компенсира от манипулациите на пчеларя. Главния пример за това е стремежът да се зазимяват само на силни семейства. По този начин се откриват множество възможности пред пчеларя, дори и когато по някаква причина ранната паша се отложи или дори ако целия сезон провали. Пчеларя е способен да компенсира това със своите коригиращи действия. В природата, обаче, вариацията е основата на оцеляването. И Природата всячески се стреми да го запази. Тук има два основни момента

- от една страна са различните етнически групи в едно семейство в комбинация с комуникативните умения на пчелите.
- а от друга – вариациите в самата пчелна популация (между различните семейства).

Но какво представлява генетичната ерозия?
Продължителното чистопородно развъждане (което означава затворена популация) в крайна сметка винаги води до задънена улица. Въпреки че при чистопородното развъждане, с подходяща селекция , имаме възможността да интензифицираме и затвърдим желаните качества, като в същото време намаляваме нежеланите черти. Според логиката, винаги и без изключение, това става за сметка на разнообразието. При чистопородното развъждане пътят е винаги един – генетично обедняване от гледна точка на разнообразието.
Факт е че продължителното чистопородно развъждане бавно, но сигурно води до генетична ерозия, което в крайна сметка довежда до края на дадената линия. Всеки използващ контролирано оплождане е запознат с този проблем.
Терминът „генетичната ерозия” много добре описва този проблем – понякога бавно, постепенно влошаване на качествата на развъдната популация, при продължаване на чистопородното развъдно направление.

За да обясня в какво се състои тя, за пореден път трябва да припомня следното – пчелите не са индивид, а общество.
Нека съпоставя понятията „порода” при домашните животни и „раса” при пчелите.
Когато кажем че еди-кой-си индивид принадлежи към някоя порода, ние си представяме онези общи черти, с които е свързана тя, онзи шаблон към който всички индивиди от дадената порода се придържат- еднакви белези (цвят, дължина на косъма, мускулатура, костна структура, пропорция на тялото; метаболизъм, характер…), разбира се с известни вариации.
При пчелите обаче икономическата единица е съставена от МНОГО индивиди, нещо повече- множество РАЗЛИЧНИ индивиди. И след както всички индивиди са различни, нормално е да очакваме те да са способни и на различни неща.
При пчелите, расата е съвкупност от отделните качества на индивидите в дадено семейство, взаимодопълващи се качества.

Вие сигурно си представяте понятието „раса” като „чист алкохол”, но всъщост тя прилича повече на генетичен коктейл.

Сега е може би момента да обясня истинското значение на думите, които стоят като подпис под всеки мой пост- „ в прекаления си стремеж към това пчелите ни да изглеждат по определен начин, има опасност да изгубим нещо много по-важно”. А външността е толкова незначителна особеност от икономическа гледна точка, и въпреки това продължава да има хора робуващи на НАЦИСТКИЯ идеал за „ чиста раса”. Чрез селекционния процес, и без това губим достатъчно много от генетичното разнообразие, че да можем да си позволим подобна „прищявка”.

Всяка загуба на гени може да означава загубата на определени групи пчели, които отговарят за съответните задачи (или инстинктът за извършването им). Това може да се види изключително ясно, когато бащината линия се формира САМО от ЕДНА майка (т.е. от нейните синове). В такива случаи, дори и да не е налице класическия симптом за инбридинг – поява на прошарено пило, депресията причинена от инбридинга е катастрофална.

Ето и различните последствия от инбридинга при пчелите:

Прошарено пило
Tук няма какво толкова да коментирам, всичко ви е до болка познато. В една пчелна популация има средно 10 -15 повтарящи се алела. Когато два еднакви алела се срещнат, се получава диплоиден търтей, който пчелите скоро след излюпването на яйцето изяждат, което води до „пропуски” в пилото. При най-екстремната форма на инбридинг (само 2 алела в семейството) прошареното пило достига най-много до 50% (всъщност между 75 и 50%).

Загуба на гени и съответните им качества. Загуба на етнически групи
С далеч по-опасни последствия за пчелното семейство са загубата на гени и качества в развъжданата популация (т.н. обедняване на генетичния басейн), вследствие на прекомерните усилия за стандартизация. Не случайно бях засегнал въпроса за комплексното разделение на труда в семейството( в подтема „пчелата като част от социално цяло”). В увода също се опитах да изтъкна значението на генетичното разнообразие и неговата съществена роля за „функционирането” на семейството.
Чистопородното развъждане, и най-вече инбридинга, се използва от пчеловъдите за да се интензифицират и стабилизират генетично определени желани черти от популацията.
Чистия материал е дори още по-хомогенен при инбридинг. При правилно провеждана селекция и правилно подбиране на търтеите това създава съответната хомозиготност в желаните качества. Но според логиката, намалява тяхното разнообразие със споменатите преди това известни последствия.

Ето едни от най-често срещаните смущения:

Невъзможност за изграждане на ефективна охрана на входа на кошера.
Може би се срещали онези семейства, които по някаква необяснима причина не успяват да се предпазват от нападенията на пчели-крадци. Въпреки силата си, тяхната защита е не по-голяма от тази на току-що формирана отводка. При появата на дори най-слабите условия за кражба те винаги падат в жертва. И бидейки неспособни да се защитават сами, се налага пчеларя да взема допълнителни мерки за да ги спаси от нападението.
Това поведение може да се срещне както при най-жилещите, така и при най-кротките семейства, но винаги и без изключения е свързано с инбридинг.

Подобно поведение често може да бъде забелязано и във връзка с ларвите на восъчния молец – наличие на „тръбесто” пило.

Загуба на хигиенност
Това е най-честата причина за наличие на варовито пило (аскосфероза) при липса на каквито и да било външни условия за това. При неблагоприятно време е нормално някои от най-слабите семейства да проявят това заболяване, но с оправяне на времето изчезва. Аскосвефозата е едно не толкова вирулентно заболяване и в най-лошия вариант засяга само част от пилото. Освен това тя има сравнително дълъг цикъл на развитие – 5 дни докато болната ларва умре, още 6 дни докато мицела се раздели на мъжки и женски, още 4 дни докато се извърши оплождането, и са нужни още 12 дни докато кистите узреят и допълнителни 3 дни до отварянето им– общо 30 дни преди цикълът да може да бъде повторен отново. Пчелите имат достатъчно време да изхвърлят болните ларви и да предотвратят развитието на болестта.
Наличието на варовито пило през цялата година е сигурен индикатор за липса на пълния капацитет за самолечение.

Летални рецесивни гени
Инбридингът има склонността да заменя хетерозиготността с хомозиготност (т.е. разнообразието с еднаквост). Колкото по-голяма е степента на инбридинг, толкова повече са хомозиготните гени в популацията. Хомозиготността е нож с две остриета. Докато тя ни е нужна за постигане на определени цели – стабилност в качествата през поколенията, резистентност към болести (когато тя се определя от рецесивни гени) и др., но и в същото време – причина за аномалии, тъй като има както „добри”, така и „лоши” рецесивни гени.
Най-крайния пример за „лош” генетичен белег е леталния – белег който убива.
Ако се появи в доминантна форма, индивидът който го носи умира, и следователно не може да бъде предаден. От друга страна, ресецивен летален може да бъде активиран (1/4 от поколението) само когато и двата родителя са носители на такъв ген.
Пример за такъв ген е причинителя на “atresia coli” (липса на анус) при прасетата.
Разбира се подобен смъртоносен ген при пчелите не може да се прояви – нужни са двама родители, от които той да бъде унаследен. Майката и пчелата работничка могат да наследят такъв ген от майка си, но не и другата половина от баща си. Защото търтея , бидейки хаплоиден, се нуждае само от едната половина от чифт гени за този ген за да бъде той ефективен. Търтей унаследил смъртоносен ген от майка си, би бил убит от него, няма да доживее да се съеши, няма как да го предаде.

Сигурно може би вече си мислите, че тъй като при пчелите няма ефективни смъртоносни белези, въобще няма има и „лоши”такива, причиняващи вреда. Помислете пак! Вредящи и „суб-летални” гени (такива, които убиват само част от засегнатите) има, и инбридингът ги изкарва на яве.

Тук трябва да спомена още един аспект- разликата в инбридинга на едно семейството – между този на майката и този на пчелите (тъй като са различни поколения). Накратко това може да бъде обяснено като нарушена хармония.

Домашните животни, по време на тяхната еволюция, сигурно са преминали през много инбридинг. И както може да се предполага, някои от вредните гени, притежавани от техните диви предшественици, вероятно са били загубени. Пчелите не са били развъждани по този начин, следователно може да има много повече вредни гени за изчистване. Ефектът от това е, че началните етапи на всеки развъден план с затворена популация ще бъдат много по-трудни, понеже в първите няколко поколения има повече вреден генетичен материал, който трябва да бъде премахнат.

Ефектът от инбридинга върху отделните индивиди в семейството.
В зависимост от степента на инбридинг на даден индивид, откриваме не само еднакви (или подобни) гени, но и цели участъци (хромозоми) с еднакъв произход. Това е една от целите на чистопородното развъждане (инбридинга), защото увеличава вероятността за хомозиготност на съответните качества. Следовалено, колкото е по-голям процентът на отделните идентични чифтове хромозоми във генома , толкова е по-голяма степента на инбридинг. И на практика се случва точно обратното на херетозиса, а именно- загуба на жизненост за индивида във всяко едно отношение – не само скъсена продължителност на живот, но и повишена заболеваемост. Такава майка произвежда яйца с все по-малко и по-малко жизненост, по-малко феромони. Пчелите отделят по-малко млечице, по-малко храна и т.н., и всичко това поради силно понижен, т.е. увреден метаболизъм на тези организми, и всичко това от самото начало на своето съществуване(от яйцето). Негативните ефекти се акумулират и последиците за семейството са фатални.

Нека обобщя
- пропуски в пилото вследствие на еднакви полови алели
- загуба на гени и качества
-загуба на жизненост в отделните индивиди, скъсен живот, проявяващи се в лошо презимуване/пролетно развитие.

В съответствие с по-горе изложените съображения, винаги трябва да сме наясно, че всяка стъпка която предприемаме в посока към безразсъдното чистопородно развъждане, трябва да бъде посрещната с природната наклонност на семейството към известно разнообразие, която да му противодейства.

При избора на майките си за разплод („елитните”), винаги трябва да взимаме в предвид взаимодействието на качествата от две поколения:

- Пчелната майка и търтеите с които се е оплодила, формиращи запаса й от сперма.
- Нейните дъщери- пчелите работнички. 8-10 групи от полу-сетри, съставящи необходимите качества семейството, представляващи неговия потенциал. Семейството е огледален образ, възникващ от взаимодействията между тези обстоятелства.

За правилно провеждане на развъждането и за да имаме добри семейства, винаги трябва да имаме в предвид следното:
- Всяка майка има само един единствен баща
- По този начин потенциалът на търсените качества никога не се разгръща напълно в лицето на тази единствена майка.
- Единствено чрез полиандрията и оплождането с търтеи със съответния разностранен материал, баланса може да бъде върнат отново.

Миналото е пълно с множество погубени линии вследствие на прекаления стремеж към еднаквост. Всеки такъв стремеж е обречен на провал още от самото начало, въпреки кратковременния успех.
Както Брат Адам е казал, инбридингът е „ахилесовата пета” при пчелите.

scutellator

26.01.2011, 20:24

10 ПОСЛЕСТВИЯ ОТ ПАРТЕНОГЕНЕЗИСА

Вероятно най-безполезното нещо, което може да бъде казано в този случай е че търтея има майка, но няма баща.

Но може би най-важния въпрос е – защо? Защо търтея е хаплоиден, след като почти всички други обитатели на животинското царство са диплоидни? Отговорът стои точно пред нас – при тази подредба, потомството би било разделено на равен брой мъжки и женски. При повечето същества това е полезно, но не и при пчелите, които трябва да могат да контролират броя на мъжките според условията и годишния сезон.

В този ред на мисли, защо им е било на пчелите въобще да внедряват подобна сложна система за да контролират числеността на търтеите, след като биха могли да избегнат необходимостта от подобно нещо, ако търтеите извършваха задачите които извършват и работничките (или поне някои от тях). Определено този вариант би бил по-лесен и за всеки пчеловъд, избягвайки нуждата да гадае какво точно търтея ще предаде на потомството. Как търтеят е успял да избяга от това да върши „мръсната работа”?, при това във едно доминиращо женско общество? Несъмнено би било по-лесно жените да прехвърлят всичката тежка работа на търтея, отколкото да възприемат подобна сложна хапло-диплоидна система. Някак си не мога да си представя как феминистките се наговарят, че от тук нататък само жените трябва да работят. Човек би имал безгрижен живот и смърт по време на екстаз. Защо им е било на пчелите да възприемат подобно нещо?

Може би им се е налагало да го направят. Ако търтея би трябвало да извършва същите задачи, които извършват работничките, предполагам той би трябвало да е и с техните размери (за да може да влезне в килийките). Може би е било много по-важно той да запази своя размер, за да може да намира по-лесно неоплодените майки, за да може да лети по-дълго и по-надалеч от пчелите, за да може да извършва по-ефективно своята работа – СЕКСА. Така е, търтеите има една задача – секс, ако по някаква причина те не успеят да я извършат, това би означавало изчезване на пчелите като вид.

Може би има и друга гледна точка – че при пчелите, осите, мравките и др., хаплоидността се е появила в полза на тяхната социална структура. Или е по-скоро точно обратното – хаплоидността при мъжките индивиди е била началната точка, направила възможна еволюцията на пчелите към социално общество.

Едно от последствията на партеногенезиса е че всъщност от генетична гледна точна при пчелите няма мъжки индивиди – търтеите в генетично отношение представляват майка си, а всеки сперматозоид е генетично копие на самия търтей, всички сперматозоиди от даден търтей са генетично идентични , за разлика от другите животни.

Последствията от тази еднаквост на гените в търтея е че при наследствеността при пчелите имаме много по-голяма стабилност, отколкото при другите форми на живот. Друго последствие от тази еднаквост е по-голямата чувствителност на пчелите към инбридинг. Наистина, полиандрията и многократното оплождане при пчелите служи като противовес, но само в частична степен.

При кръстосване получаваме сегрегация (прегрупиране на гените) в F1 само при женското потомство (пчелите), а при търтеите само при F2, но след това схемата не е същата, както при другите видове развъждане, където няма партеногенезис.
При своите експерименти в кръстосването Мендел е успял да получи класическата сегрегация при F2, от която произлизат нови комбинации от гени, които след това се предават по права линия. Подобни нови комбинации са възможни и при пчелите, но както вече посочих, по малко по-заобиколен начин, поради партеногенезиса.

Едно последно нещо да изясня тук. Всичките милиони сперматозоиди произвеждани от търтея са генетично идентични. Това обаче не означава че търтеите от една майка са също еднакви. При своето потомство от търтеи, майката проявява разнородната същност на своите собствени наследствени качества, както и тези на нейните родители, прародителите на търтея.

scutellator

20.04.2011, 01:36

11 РОДОСЛОВИЕ ПРИ ПЧЕЛИТЕ

Заради партеногенезиса родословието при пчелите е съществено различно от това на другите същества. Обикновено всяко животно има двама родители, четири прародители, осем пра-прародители и т.н. При пчелите , търтея има един родител- неговата майка, два прародителя, три пра-прародителя и пет пра-пра-прародителя. Майките и пчелите- двама родители, но само три прародителя, пет пра-пра родителя и осем пра-пра-прародителя – което е само половината от броя предшественици при другите животни. Търтея няма дори и половината от обичайния брой пра-пра-прародители. Търтея няма нито баща, нито синове, а само внуци и прародители. В допълнение родословието при пчелите е дори още по-сложно заради полиандрията. Но нека за момент оставя това настрана и покажа в следната таблица по какъв начин се различава родословието при пчелите от това на другите животни.
http://pchelari.com/snimka/images/5vyhztnag88vrc668r2.jpg (http://pchelari.com/snimka/)

При търтеите последователността при родословието е същото, както при майка му само че започва с 1, вместо с 2.

Що се отнася до съотношението мъжки/женски в родословното дърво, пчелите са изключение от общото правило, където съотношението е 50:50. Тук мъжките са малцинство, както следната таблица показва.
http://pchelari.com/snimka/images/fhjyxcmg4buh9c1ca662.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Освен това, и при двата пола виждаме прогресивна загуба на броя предшественици. Сравнено с нормалното родословно дърво, при петото поколение майката е изгубила половината от броя прародители, а търтея – повече от 2/3.
И от по-горното логично идва въпроса – кой има по голяма развъдна стойност - търтея или майката? От това което казах по-горе човек е склонен да заключи, че на теория доминантната роля в развъждането трябва да бъде дадена на майката. Да обаче на практика ситуацията не стои така. При развъждането на домашните животни бащата играе по-голяма роля при развъждането. И има причини за това. Нека например вземем една крава. В най-добрия случай тя би могла да предаде гените си на потомство от дузина индивида, докато бика би могъл да има почти безбройно потомство. При пчелите обаче, търтя има твърде посредствена роля (или поне от развъдна гледна точка), която роля е дори допълнително минимизирана заради полиандрията, тъй като само няколко от неговото потомство някога ще се възпроизведат – тези които бъдат отгледани като майки и се оплодят. Дори и при най-благоприятните обстоятелства, тези майки ще представляват твърде малка част от неговото пряко потомство. Освен това, никога не можем да кажем че тази или онази майка е дъщеря на този или онзи търтей, както при домашните животни. След като веднъж търтея се чифтоса, той вече не може да играе никаква по-нататъшна роля в развъждането.
И въпреки това, никога не трябва да се подценява ролята на търтея при развъждането.

При пчелите, майката има доминантна роля върху всичките качества на нейното потомство. Някои тук веднага ще кажат точно обратното – че търтея дава 75 % от гените. Няма да споря. При линейното развъждане е без никакво практическо значение кой има по-голяма роля. Когато обаче заговорим за кръстосване и последващото го комбинативно развъждане, винаги майката играе по-голямата роля при предаването на качествата на потомството. Просто го имайте в предвид.
http://pchelari.com/snimka/images/m1ic1o2e56qxuyx5xe.jpg (http://pchelari.com/snimka/)

ANIBAL

20.04.2011, 07:00

Най-сетне да започне да се пише в тая тема!!!
Удоволствие!
Какво ще кажете за онези търтеи произлизащи от пчели търтовки?

kando

20.04.2011, 21:52

От край време се канех да прочета тази тема - това е крайно непозната за мен територия и не съм подемал да прочета някоя книга по въпроса,защото са написани със по-строг научен език,за който хем съм неграмотен хем поначало се характеризира със скучноста и сухоста си.Не че не чета книги,напротив - откърмен съм със художествена литература и си имам лична любов към книгите,но уви ..... дори пчеларски книги много малко съм чел и то по-скоро прелиствал.

Но колегата Скутелатор ни представя информацията,направо както сам каза в една друга тема "на смилаем език",разбираемо,простичко,дост� �пно,без излишности,хареса ми,определено се вижда,че знае .... за моженето не знам tongueout; drinks; ,но за знанията му завиждам.

Браво Скутелатор,браво бате - направо ми скри шапката,правиш нещо наистина полезно за всички нас.

Да не съм тотален оф - ще се постарая да уважа молбата ти да не пишем в темата,ще те питам каквото искам на лични,но от "Пчелата като част от социално цяло" и по-точно

Знаете много добре теорията за разпределението на труда според възрастта в пчелното семейство. Смятам за необходимо тук да спомена че тя не е съвсем вярна.
Разпределението на задачите е по-скоро сложно взаимодействие между:

- възраст

- генетична предразположеност на отделните групи пчели

- комуникационната система на пчелите, чрез която се предават знания за извършването на дадена задача от пчелите

- способността на отделните групи пчели да научават нови умения (показани им от други пчели от семейството, от единични блуждаещи пчели или напълно нови, които сами са придобили). Това прави трудно разграничаването на наследствените от ненаследствените качества, тъй като дори налитането на единични пчели от съседни кошери могат да повлияят върху представянето на семейството, по този начин проявявайки черти (добри или лоши) които то не притежава.

- контролът извършван от пчелите в разпределението на задачите според конкретните нужди на семейството

искам само да те питам нещо,за което може би други колеги знаят нещо и се чудя до колко е достоверно,става дума за това (от в-к Пчели) ... и възможно ли е и правилно да прибавим и това към факторите определящи разпределението на задачите (а е то пак не е в темата,ама едва ли има смисъл от друга тема)

Тайния живот на пчелите

Нови открития члез термичното излъчване в кошера на Ричард Грей.

Извадка от SYDNEY MORNING HERALD

Разкрита е една от тайните в живота на пчелите: някои пчели се държат като малки радиатори, затопляйки гнездото и по този начин контролирайки сложна социална структура на семейството. Доказано е, че “пчелите-радиатори” играят решаваща роля за оцеляване на семейството.
Използвайки една нова технология, която позволява на учените да визуализират температурата вътре в кошера, изследователите успяха да обяснят как “пчелите-радиатори” използват тялото си за подсигуряване на уникална форма на затопляне. Освен това са установили, че тези специализирани пчели, чиято температура на тялото е по-висока от тази на другите пчели, не само запазват температурата на кошера, но контролират социалния състав в рамките на семейството.
При пчелите, както и при други социални насекоми, като мравките, работата е разпределена м/ у отделните индивиди, като всеки е със специфична роля за благото на цялата общност. Именно това разпределянена работата е позволило на пчелите да бъдат така ефикасни и да се държат по-скоро като един “суперорганизъм” с определена организация, отколкото като група индивиди.
Пчелите-радиатори поддържат температурата в кошера, където младите пчелички, все още в стадий на развитието си “какавида” са затворени от всички страни във восъчните килийки – запечатано пило.
Учените са установили, че пчелите-радиатори променят селективно, с около 1 градус, температурата на килийките, където е запечатаното пило и именно товаопределя впоследствиекакъв тип пчела ще се излюпи. Там където поддържаната температура е 35 градуса С, излюпените пчели стават работливи работнички – събирачки на нектар и прашец. Тези, за които поддържаната температура е 34 градуса С, стават пазачки, които никога не напускат кошера.
Професор Юрген Тауц, ръководител на групата “Пчели” в Университета Вюрбцбург в Германия, заяви: “Пчелите, контролират средата, в която живеят, за да осигурят задоволяването на всички нужди на пчелното семейство. Всяка пчела в семейството упражнява еднаот следните професии: пчели-пазачки, пчели-строителки, пчели-кърмачки, пчели-придворни на царицата майка и пчели-работнички. Чрез точното регулиране на температурата на всяка запечатана килийка пчелите-радиатори променят начина на развитие на какавидата и определят ролята и след излюпването.”
Използвайки летателните си мускули, пчелите-радиатори повишават температурата на тялото си до 44 градуса С – с десет градуса повече от обикновено. Те се настаняват в празни килийки, разположени между пилото и предават топлина на околните килийки, където са какавидите. Досега пчеларите считаха тези празни килийки за нежелани и се стремяха да получат майки, които да не пропускат килийки при снасяне, но проф. Тауц твърди, че тези празни килийки са от съществена важност за доброто здраве на семейството.
Пчелите-радиатори, чийто брой би могъл да варира от няколко пчели до много стотици в зависимост от външната температура и от размерите на семейството, се опират на съседни килийки за регулиране на температурата на всяка какавида.
Проф. Тауц заяви: “Досега се считаше, че запечатаното пило създава температурата в кошера и че пчелите покриват с телата си, за да запазят топлината, но ние доказахме, че съществуват възрастни пчели, които са отговорни за създаването и съхранението на топлината. Като се разполагат в празните килийки, всяка една от пчелите-радиатори може да затопли до 70 броя килийки запечатано пило, разположени около нея. Наистина става дума за истинска система на централно отопление в кошера. Сега ние знаем, че празните килийки имат важна роля. По този начин стремежите на пчеларите да създадат майка, която не пропуска килийка се обезмисля.”
Президентът на комитета по техника и околна среда на Колумбийската пчеларска асоциация д-р Давид Астон изказа следното мнение: “Никога не сме имали добро обяснение за присъствието на празни килийки м/у пилото. Проф. Тауц. Го даде. Така пчеларите биха могли да оглеждат по-внимателно питите с пило и да се опитгват да наблюдават работата на “пчелите-радиатори”.

Превод от английски: Бойка Баталска

а за това:

за да може да извършва по-ефективно своята работа – СЕКСА. Така е, търтеите има една задача – секс, ако по някаква причина те не успеят да я извършат, това би означавало изчезване на пчелите като вид.

знаех си :D - факт е,че жените са по-креативната половинка на човечеството,не напразно според някои философии,митове и религии,вселената е със женски характер,дори самата природа е женска,а мъжкото влияние и присъствие всъщност е рядкост и за това всъщност то е по-ценното и трябва да бъде глезено :D

Тъй като околната среда в която живее пчелата е в постоянна промяна – климат, флора, почва, то и пчелата постепенно се променя заедно с нея, постоянно се адаптира към нея – това е процес, който никога не приключва. „Човек не може да се изкъпе в една и съща река два пъти”- казвали гърците.
Във индуизма има почти същата поговорка,само че е "човек не може да стъпи в една и съща река два пъти".Но в Китай се родил човек,който казал че това не е вярно,защото всъщност не може да се стъпи дори един път във тази река (Лао Дзъ) и е много прав,защото реката е "вечно течаща",а природата е постоянно променяща се.

Честно казано,оставам със впечатлението,че най-добрия начин,който ти е възможен при селективна дейност,е да се работи СЪС известен хаос :D drinks; (ай да не се оливам)

scutellator

21.04.2011, 00:10

Учените са установили, че пчелите-радиатори променят селективно, с около 1 градус, температурата на килийките, където е запечатаното пило и именно това определя впоследствие какъв тип пчела ще се излюпи.
Едно друго изследване което се противопоставя на горното твърдение. Per Kryger, Ute Kryger & Robin F. A. Moritz. 2000. Genotypical Variability for the Tasks of Water Collecting and Scenting in a Honey Bee Colony. Ethology 106 (2000)

Вероятно е по-скоро следствие, отколкото първопричина.
Според една теория, пчелите могат да "разпознават" отделните подгрупи в семейството и да третират ларвите на супер сестрите си по различен начин от останалите (в това число и на маточниците и да "решават" от коя подгрупа ще се излюпи следващата майка)

Дупките в пилото не че са нужни за нещо, а просто се случва да ги има. И след като ги има - те трябва да бъдат използвани по възможно най-добрия начин.
Имаше някъде в Youtube клипче в което бяха заснети с инфрч. камера именно пчелите отоплителки.

Случайността също е фактор - взависимост в каква среда попадне, бъдещата пчела може и да не развие напълно генетичните си заложби (и в последствие ще се наложи да работи нещо друго, от това което работят повечето от супер сестрите й).

elinpelin

15.07.2011, 15:34

http://www.dnes.bg/bulgaria/2011/07/15/superpcheli-shte-spasiavat-chovechestvoto-ot-glad.124093

kando

15.07.2011, 19:08

А точно това търсих и аз в момента - във филма на нешенъл споменаха за някакви опити със африкански пчели, а сега излизат тези канадските ..... интересно, някой да е чувал нещо в повече.

Димитър Попов

19.07.2011, 15:16

Всяко кръстосване на гени променя индивида.Да сте видели много гении-наследници в семействата на велики хора като Моцарт,Айнщайн,Чарли Чаплин и други?Науката познава два вида подбор-естествен и изкуствен.Естественият е в природата, без намесата на човека.Изкуственият е измислен от човека-така се подобряват породи и селекционират нови.По подбрани от човека качества могат да се селектират породи-така може да се вмъкнем и в селекцията на пчелите.Само,че доколко успешно е това?Чувам,че са внасяни майки италианки-така се кръстосва с нашата популация,ето ти кръстоска.Колко е успешна?Трябва наблюдение и опит.Трябва статистика а не само мнение.

scutellator

26.10.2011, 23:44

Еми, май дойде време да продължа...

12 ЗНАЧИМОСТТА НА ПОЛИАНДРИЯТА

Някога дори самата вероятност че майката може да се опложда от няколко търтея се е смятала за невероятна. Това предположение, базирано на опита от останалия животински свят се е приемало за аксиома, и така до към средата на миналия век. Но дори и тогава никой не е подозирал че оплождането е много по-често явление отколкото те биха могли да си представят. Смятало се е че това се дължи на неефективно оплождане, теза която е била подкрепяна от опитите с набиращото популярност тогава изкуствено осеменяване. Станало ясно че част от търтеите притежавали голяма вариация в количеството сперма, като някои нямали въобще, въпреки най-добрите грижи от страна на пчеларя. В същото време било демонстрирано че един напълно полово зрял търтей притежава двойно количеството семенна течност, необходима за запълването на сперматеката на една майка.

След откритието за полиандрията при пчелите, пчеловъдите се сблъскват с нещо което няма аналог при другите видове животинско развъждане. И от тук в литературата започва изтъкването на трудностите с които трябва да се „бори” пчеловъда при развъждането на пчели. Полиандрията дава една неопределеност на бащата – никога не може да кажеш с кой точно търтей се е оплодила дадена майка, което създава огромни проблеми с контрола на бащинството, от гледна точка на съществуващите до тогава развъдни програми, базирани на опита в останалия животински свят. Прилагането на законите на Мендел стават невъзможни ( или поне на пръв поглед) , създаването на хибриди ,които имали такъв успех в началото на ХХ в при агрокултурите, било изключително трудна задача. Сложната развъдна система при пчелите се стреми всячески да избегне инбридинг (и от там пчелите са хетерозиготни), а достигането на хетерозиготно състояние (генетично идентични пчели) за създаването на хибрид изисквало много научна работа и струвало изключително скъпо, а в последствие се оказало и пълен провал (например Starline, Midnite и др.) Създаването на нови породи (чрез кръстоваване) било извън обхвата на съществуващите до тогава програми (каквито са практикувани в СССР и у нас).

Всичко това създало усещането че контрола на бащинството е ако не невъзможна, то незаслужаваща внимание задача. Създало се едно мнение че търтеите нямат никакво значение стига всички или почти всички търтеи, с които майката се опложда да принадлежат към ПРАВИЛНАТА РАСА. Не отричам че по този начин може да бъде постигнат някакъв напредък, но нима един скотовъд разчитащ на млеконадой би се задоволил да използва КОЙ ДА Е бик от правилната порода? Нима един кучевъд би оставил потомството да е от КОЕ ДА Е куче от същата порода? Нима един коневъд на състезателни коне би оставил кобилите му да бъдат заплождани от КОЙ ДА Е жребец от същата порода????, където спермата от даден жребец достига милиони.

Защо Природата създава тези трудности за пчеловъда? Какви са изобщо ползите от оплождането с много търтеи? По време на полет майките излагат себе си и колонията на опасност – някоя птица ще я пресрещне, ще падне жертва на водно конче или някой друг хищник; внезапните промени на времето може да я застигнат по време на полет , да обърка кошера и да бъде убита, а понякога дори при навлизане в собствения кошер получава травма – откъснато краче, крилце….
Кой изобщо има полза от това? Защо майките не се оплождат в или в близост до кошера, а вместо това ходят на места наречени търтееви сборища?

Явно има СЕРИОЗНА причина за всичко това- оцеляването на вида. Каква полза ако майката се оплоди успешно и оцелее, ако след това семейството може да загине. Явно за да увеличи шанса за оцеляване на семейството, майката се нуждае от достъп до РАЗНООБРАЗЕН генетичен материал, различни групи работнички оглавявани от различни търтеи (т.е. търтеи от различни майки), всяка от които би имала различни умения и способности, които могат да бъдат необходими на отделни членове от семейството, ако трябва цялото семейство да функционира на максимална ефективност. В човешкото общество се нуждаем от полицаи, лекари, учители, хлебари, че дори и от майстори на захарни петлета – необходимо е разнообразие от длъжности и способности.

Едва през последните две десетилетия схващането, че разделението на труда в семейството не се дължи изцяло на възрастовия състав, започва да добива все по-широка популярност сред пчеловъдите. И всичко това не без участието на няколко проведени изследвания върху този въпрос (Frumhoff PC, Baker J., A genetic component to division of labour within honey bee colonies, Nature 333 (1988) 358–361; Calderone, N.W. and Page, R.E., Genotypic variability in age polyethism and task specialization in the honey bee, Apis mellifera (Hymenoptera: Apidae). Behav. Ecol. Sociobiol. 22(1988) 17-25; S. Fuchs and V. Schade, Lower performance in honeybee colonies of uniform paternity,Apidologie 25 (1994) 155–169; Per Kryger, Ute Kryger & Robin F. A. Moritz, Genotypical Variability for the Tasks of Water Collecting and Scenting in a Honey Bee Colony. Ethology 106 (2000) 769-779 и др.) Тук е мястото да отбележа че полиандрията способства не само за по-добра работоспособност на семейството, но и за намалената податливост към болести. Тук не става въпрос за пълно отсъствие на болести или някакъв вид резистентност, а за намаляване на амплитудата на заболеваемост – всяка болест може да засегне само малка (а не голяма) част от популацията в семейството, което увеличава шансовете за неговото оцеляване. Ето две свързани с тази тема публикации :

(1) Tarpy, D.R., Genetic diversity within honeybee colonies prevents severe infections and promotes colony growth. Proc. R. Soc. London B 270 (2002) 99-103;
(2) Tarpy, D.R and T.D. Seeley., Lower disease infections in honeybee (Apis mellifera) colonies headed by polyandrous vs monandrous queens. Naturwissenschften, 93(2006)195-199

И тук може би по естествен път изниква въпросът „щом повечето търтеи имат положителен ефект за оцеляването на семейството, защо майките се оплождат само с дузина търтея, а не със 100 например?”
Тук отговорът е прост – рискът също би бил по-голям. С увеличаване на търтеите също се увеличава и рискът за получаването на инфекция (или пренасяне на болест, каквато спермата на търтея може да съдържа) или травма на майката. Затова и е нужен баланс между медицински препоръчителното и генетически изгодното.

Към настоящият момент полиандрията при пчелите се разбира от голямо мнозинство от пчеловъдите не като вредно явление, което трябва да бъде премахнато, а като възможност. Нека го обясня по-простичко – Каква е вероятността един човек да бъдат съчетани всички добри качества, който знае и може всичко, и каква е вероятността да бъде изградено общество на базата на такива хора? И аз така си помислих. Дори доближаването до този образ би било истинско постижение. Нека сега ви попитам – Каква е вероятността един човек да може и знае всичко в своята сфера на работа? - много по-голяма. Много по-голяма е и вероятността да бъде изградено общество от тясно специализирани в своята сфера специалисти. Ако един животновъд работи с индивиди, то пчеловъда работи не с отделния индивид, а с цялото общество. Ако разглеждаме ДНК като носител на информация, то пчеловъда има на свое разположение 10 пъти (средния брой на търтеите с които една майка се опложда) повече информация от която и да е единична пчела.

Тук има още един аспект който трябва да бъде взет под внимание – комбинацията от качества на отделните индивиди, от която зависят качествата на самото семейство. Тук няма и съмнение че става въпрос за изключително много на брой възможни комбинации и що се отнася до продуктивността на семейството - някои комбинации работят по-добре от други – точно както при играта на карти. Тук искам да насоча вниманието ви към синергичния ефект, който някои комбинации пораждат. Тук отново ще повикам на помощ играта на карти
http://pchelari.com/snimka/images/qfbk76rx0jkv97hd2fk2.jpg (http://pchelari.com/snimka/)

Коя от двете ръце е по-силна ? Всеки покер играч знае че е втората, макар и тя да е съставена от слаби карти. Ако мога да си послужа с картите за пореден път, бих казал че първата ръка е в духа на досегашните развъдни програми – стремеж към съчетаване на силни физически и най-вече еднакви индивиди, но пропускат общата картина. А както Аристотел някога е казал „цялото е над и отвъд съставните си части, а не просто сумата от тях.”

Изниква друг въпрос – как на практика ние бихме могли да избираме най-добрата комбинация от бащини семейства? Сравнително лесно е да се научим как да изберем няколко отделни добри бащини семейства (т.е. майки), обаче това не означава че тези няколко най-добри са онези, които трябва да изберем. Те всички биха могли да бъдат майстори на захарни петлета.

Като изключим биотехнологиите, които все още не са толкова напреднали, за сега единственият сигурен (което не значи съвършен) начин за дупликиране на вече съществуваща комбинация е такъв който се ползва повече от половин век. Както казах преди, пчеловъда работи не с отделни индивиди а с цели общества. Ако искаме да предадем качествата на някое семейство по бащина линия, естествено не го правим бащино, тъй като търтея не е представител на колонията, а само на нейната майка. За да пресъздадем качествата на колонията трябва първо да отгледаме майки-дъщери и след грижлива селекция част от тях да оглавят бащините семейства. Или системата е следната:
http://pchelari.com/snimka/images/nbpmeo4z1fzcntz74hp8.jpg (http://pchelari.com/snimka/)

Но това ще го обсъдим по-нататък когато стигнем и до него.

Това което исках да обясня по-горе е защо полиандрията е толкова важна за пчелите. Тя без съмнение е една от най-важните мерки измислени от Природата за да запази жизнеността на медоносните пчели, като в същото време действа като противовес срещу много от нежеланите последствия на партеногенезиса

scutellator

11.11.2011, 23:58

13 ЗА И ПРОТИВ ИНБРИДИНГА

Сигурно сте слушали колко много е вреден инбридинга как той трябва да се избягва. Да обаче, то може с право да бъде наречено „крайъгълен камък” в селекционното развъждане. Използва се за фиксиране, стабилизиране, интензификация и стандартизиране на желаните качества и в същото време за премахване на нежеланите черти. Всъщност инбридинга е единственото средство за тази цел, без него всичко това би било невъзможно. Както хоросана крепи редовете от тухли, така и инбридинга придава стабилност при предаването на качествата през поколенията. Без него една дълго селектирана линия би рухнала за кратък период от време.

В растениевъдството и животновъдството инбридинга е широко използвано средство при развъждането. Всъщност, при растенията самоопрашването е най-интензивната възможна форма на инбридинг, от който и да е друг начин за размножаване използван от Природата.
Ето един класически пример от учебниците – част от родословното дърво на говедата порода Шортхорн. В него присъства и известният бик Комета продаден през 1810 за 1 000 британски гвинеи. Обърнете внимание на повторението на имената.
http://pchelari.com/snimka/images/sudmiu1abernu7xgjhx.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Когато става въпрос за пчелите обаче, подобно близкородствено съешаване при пчелите не би останало безнаказано. Природата се старае със всички възможни средства да избегне инбридинг. Това ясно може да се види от инстинкта за оплождане на майката с дузина търтея идващи от до няколко километра разстояние.

Както опитът е показал многократно, най-сериозния проблем от инбридинга е прогресивната загуба на издръжливост (жизненост). Тази загуба на жизненост засяга всички дейности на пчелите и дори застрашава самото съществуване на много семейства. Опустошителните загуби за които чуваме постоянно са ако не изцяло, то главно поради тази загуба на жизненост. Скрит и измамлив недостaтък, който винаги се проявява предимно при неблагоприятни климатични условия, срещу които отслабения организъм няма съпротива. Тогава Природата взима нещата в свои ръце и премахва слабите. Липсата на жизненост се проявява също в намалена способност за отглеждане на пило, неспособност да образуват ефективна охрана на кошера, намален почиствателен инстинкт и най-вече повишена податливост към болести.

Докато внимателно контролираното близкородствено съешаване е несъмнено условие от първостепенно значение, то трябва да бъде използвано с голямо внимание (осторожност) при развъждането на пчелите. Както историята е показала, без тази предпазливост дори и най-продуктивните видове пчели могат да бъдат съсипани само за няколко поколения.

scutellator

21.11.2011, 21:28

14 МАЛКО МЕНДЕЛИЗЪМ

И ето че стигнахме до забавната част. Повечето от нещата тук сигурно сте ги учили някога в училище, само че сега ще ги разгледам от гледна точка на тяхното практическо приложение. Тук ще се спра само на основните положения на Менделовата теория, които са пряко свързани с пчелното развъждане. Всеки който се интересува от по-обстойна информация по темата може да я намери във всеки от многото учебници.

Менделовите закони засягат всяко живо същество - в това число и пчелите. Вече споменах обаче за партеногенезиса и полиандрията, фактори които не се срещат при другите видове развъждане, които играят важна роля в генетиката на медоносната пчела. Освен това някои примери взети от развъждането при домашните животни, които понякога се дават за сравнение ( и не винаги от най-компетентните източници) не важат при развъждането на медоносните пчели, дори и когато се вземат под внимание полиандрията и партеногенезиса. Тук ще се огранича до пчелното развъждане и ще се опитам да поясня някои от проблемите, изключенията и трудностите с които трябва да се справяме. Знаем че Мендел е бил запален пчелар, но неговите кксперименти в тази област са се провалили, защото нямал контрол върху търтеите. Както може да се предполага не е осъзнавал за въздействието на партеногенезиса а за полиандрията си е нямал и на идея.

Макар и опитите на Мендел в кръстосването при пчелите да са били обречени още в началото, неговите прилежни опити с грах, в комбинация с неговия природен математически гений му позволяват да основе общите закони на наследствеността. Неговите опити били колосални – той засял над 30 000 вида растения в продължение на осем години – добре планиран експеримент, а не забавление за любител градинар. Неговите открития ясно доказвали че гените ( той много добре осъзнавал какво е открил), или факторите както той ги нарекъл, от които наследствеността зависи били константи, а не податливи на смесване подобно на течност, както до тогава се предполагало. Изразът „смесена кръв”, който в наши дни все още се използва понякога, не съответства с фактите. Тук не става въпрос за смесица от кръв, а за обмяна и реципрочно въздействие на отделни гени, които определят образуването на чертите на живото същество. Гените остават непроменени от поколение до поколение. Това е общовалидно правило, въпреки ограниченията и многото вариации, на които Природата сама по себе си е способна. Потвърждение на това можем да видим всеки ден. Няма двама човека, две животни или растения, които бихме описали като абсолютно еднакви, макар и да проявяват всички черти от своя вид и обикновено да отразяват семейна прилика.

Основните принципи на законите на Мендел най-добре могат да бъдат обяснени чрез класическите примери намиращи се във всички учебници по развъждане. Най-простият пример е за кръстоска между червеното и бяло градинско цвете Мирабилис (Mrabilis jalapa). При първото поколение от тази кръстоска (F1) резултатът е нито червено нито бяло, a розово цвете. Мендел открил, че ако във второто поколение (F2) розово се кръстоса с розово, се появява сегрегация. От общо четири индивида два са отново розови, един е червен и един бял. Последните две, когато се кръстосат в себе си, т.е. при инбридинг, дават поколение както тях си, т.е. – бяло и червено в чиста форма (хомозиготни). От друга страна, розово оцветените индивиди, когато се кръстосат между тях си дават индивиди в същата пропорция както при F2 – две розови, едно бяло и едно червено.
http://pchelari.com/snimka/images/qctufkxfj061p4if105c.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Ето това е накратко основния принцип в Менделизма – при F2 имаме сегрегация в пропорция 1:4, 2:4, 1:4 за всеки чифт характеристики. В дадения по-горе пример розово оцветените цветя от веднага се разпознават като кръстоска, докато червените и белите индивиди при инбридинг винаги ще се раждат хомозиготно бяло и хомозиготно червено. Мендел обозначил наследствените фактори с букви. Факторът за червено бил обозначен с главна буква “R”, а за бяло – с малка буква “r”. Всичките гамети на хомозиготно червено растение винаги съдържат факторите “RR”, а тези от хомозиготно бяло растение - “rr”, а кръстоската съдържала или “Rr” или “rR”. При тази кръстоска първото поколение (F1) е вид междинна форма, тъй като цвета не е нито червен, нито бял а розов. Този междинен фенотип при F1 не е константно явление. Следващия пример ще обясни това по-добре.
http://pchelari.com/snimka/images/3ewxe1rnn0e7gb1vmso.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Кръстоска между ивичест и бял градински охлюв дава бял охлюв при F1. При този охлюв факторът за бял взема надмощие над фактора за ивичест – т.е. той е доминантен. В този случай когато се състои сегрегацията при F2, резултатът е три бели индивида и един ивичест. Ивичестият охлюв носител на рецесивният фактор означен като “rr” не се сегрегира отново - той винаги се размножава правилно. От трите бели охлюва, два са кръстоска, и ще сегрегират в същата пропорция както при F2. Хомозигоно белият, който ще се размножава винаги правилно, може да бъде определен единствено чрез инбридинг. И така, тук имаме два външно различими цветови модела, вместо три какъвто беше случая при Мирабилиса . Тук пропорциите са 3:4 бели и 1:4 ивичести, но гените продължават да бъдат 1:4 “AA”, 1:4 “aa” и 2:4 “Aa”.

Така, до тук разгледахме Менделизма когато става въпрос само за два гена. Сега идва ред на малко по-сложен но много съдържателен пример - кръстоска между два сорта на градинското цвете кученце (Аntirrhinum), но с доминантни фактори само в единия от чифтовете.
http://pchelari.com/snimka/images/zi58a3f550ook4apdwgt.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Двата сорта се различават по цвят – единия е бял, другия червен; различават се и по форма – единия е обикновен, другия е тръбест. В F1 се получава междинна форма, както в случая с Мирабилиса, розово оцветено цвете, но при което обикновената форма на цвета е доминантна над тръбестата форма. Както се вижда от диаграмата, при инбридинг на F1 получаваме 16 фенотипа в F2 които се разделят така: 3 червени с обикновена форма на цвета; 6 розови с обикновна форма; 1 червено и тръбесто; 2 розови и тръбести; 3 бели с обикновена форма; и 1 бяло и тръбесто. Сред тях срещаме и две напълно нови комбинации- червено с обикновена форма и бяло с тръбеста форма на цвета, и двете от които се размножават правилно. Освен това се появяват и двете първоначални форми в тяхната непроменена първична чистота. Хомозиготните бели и хомозиготните тръбести индивиди веднага могат да бъдат разпознати като кръстоска, както и двойните кръстоски в розов цвят. Но само по-нататъшен инбридинг може да покаже кои точно измежду тези с бял или червен цвят и обикновена форма ще се размножава правилно.

Вярвам че този пример много ясно показва типа сегрегация която трябва да търсим при кръстосването на медоносната пчела. И практиката е показала че това не е просто теория (Бъкфаст). Униформеността (еднаквостта) във външните белези при пчелното развъждане не е гаранция за чистота на наследственост. Единствено по-нататъшните близкородствени съешавания могат да дадат индивидите които ще се размножават правилно. Минималният брой от 16, следователно е напълно жизненоважен за да получим посочените типове.

Темата стана дълга затова спирам до тук. Ще продължа следващия път.

scutellator

22.11.2011, 22:38

Още много други примери могат да бъдат посочени на още по-сложни кръстоски и сегрегации при F2, но едва ли има някакъв смисъл от това, тъй като нас тук ни интересува пчелното развъждане. Трите по-горе изложени примера ясно показват същината на Менделизма , както и нейната значимост за практическото развъждане базиращо се върху научни основи. Мендел показал от резултатите, които получил при изчисленията, че съотношенията на индивидуалните фактори оставали константни и че не се смесвали а оставали независими от поколение до поколение. Това е от голяма важност за целите на практическото развъждане, макар и класическото правило да показва че тези индивидуални фактори се размножават правилно и независимо едни от други, това на практика не е така при всички случаи. Затова и можем чрез развъждане да получим индивиди с нови комбинации от наследствени фактори. Както видяхме при случая с двата сорта Кученце, е възможно да осъществим обмяна на фактори и да постигнем комбинация от червен или бял цвят съчетани с обикновена или тръбеста форма на цвета. Очевидно е че една такава възможност не се ограничава само до външните белези, а се разпростира до почти всички наследствени наклонности.

Всичко това показва че кръстосаното развъждане, проведено правилно, предлага възможността за синтезиране според волята на наличните гени, както и за извеждане на нови комбинации, които по-добре биха посрещнали нашите нужди към настоящия момент. В допълнение, с колкото повече фактори разполагаме при кръстоска, толкова по-многобройни са възможните сегрегации и има по-голямо разнообразие сред различните индивиди и техните външни белези.

При четирилинейна кръстоска в F1 получаваме шестнадесет различни видове гамети, които предоставят 256 възможни комбинации при по-нататъшно оплождане. Не по-малко от 16 от тези, които ще се получат в F2, са напълно нови сортове или комбинации, които ще се размножават правилно. Възможностите при една подобна четирилинейна кръстоска могат да бъдат изобразени чрез класическия пример на кръстоска между два сорта ечемик. Двата сорта се различават по четири белега.

1 изправен и наведен (начин на растеж)
2 безосилест(голозърнест) и осилест (брадест) (вид на осила)
3 двуредов и четириредов (вид на ечемичния клас)
4 бялoлюспест и чернолюспест (цвят на люспата)
http://pchelari.com/snimka/images/hvsxwpuxhbudqt9tvr3f.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
На диаграмата по средата(на първия ред) е изобразено F1. То е : 1) наведен, 2) безосилест , 3) двуредов, 4) чернолюспест. В долната група се намират 16-те хомозиготни индивида, 2 от които съответстват на оригиналната двойка, а останалите 14 – нови комбинации.

Инбридингът довежда до прегрупиране на белезите в F2, което ни предоставя ключа за създаването на нови комбинации от качества. Точно това е начинът, чрез който в продължение на хиляди години са възникнали многочислените ценни сортове с които днес разполагаме. Това, случило се е дали благодарение на умишлено развъждане или на случайност, обхваща всяка форма на живот – растения, животни, различните плодове, зеленчуци и диви растения. Също така в далечното минало случайните кръстоски на сортове диви житни растения са довели до сортовете, с които днес разполагаме, първоначалните форми на които днес вече не съществуват. Много е вероятно образуването на тези нови типове да е обхванало период от милиони години, а не просто един определен момент. Днес по-нататъшното развитие на тези форми са отворени за нас посредством внимателно селективно развъждане.

Най-забележителните постижения до сега са били постигнати сред растенията. При тях селекционера има на разположение не само почти безкраен брой екземпляри за възможна селекция, но и много бърза последователност от едно поколение до следващото (като изключим някои дървени видове – ореха например). Тези две предимства не важат при домашните животни в голяма степен. Обаче, за наше щастие пчелата е изключение , макар и в не същата степен както при цветята.

Един лесен начин за евентуалния пчеловъд да придобие обширна представа за всички възможни кръстоски във F2 е да си начертае нещо като чертожна дъска (решетка на Пънет). В нея се вписват по диагонала и по вертикала символите на отделните белези на съответно мъжките и женските гамети. Така няма вероятност някоя комбинация да бъде пропусната. По единия диагонал се получават хомозиготните комбинации, а по другия хетерозиготните. По-подробно ще я разгледам в следващата тема.

ahilis

23.11.2011, 00:17

Генетика на пчелното семейство
За баланса и развитието

В пчеларството се е получила парадоксална ситуация – мнозинството от пчеларите не познават генетиката, а генетиците – не познават пчеларството. Пчеларите се опитват всеки по своему да обяснят неразбираемите въпроси за биологията на пчелите. С тази статия се излагат общите генетични закономерности на пчелното семейство. Тук не се засягат въпросите на роенето, тъй като тази сложна тема изисква отделно описание. Знанието на генетичните закономерности на пчелите са необходими, за да бъде разбрана тяхната биология и правилното решение на проблемите по отглеждането на пчелите.

Пчелното семейство представлява сложна система на организация на индивиди , която се характеризира с развитието на всеки организъм. В същото време в нея се поддържат постоянно процеси на регулиране, позволяващи й да функционира като единен организъм. Въпреки непрекъснатото увеличаване на натоварването от страна на природата и хората.

Семейството се състой от хетерозиготни пчели, майка и хомозиготни търтеи. Търтеят изпълнява предаването на геномите от майката към младите майки и изпълнява основна роля в кръговрата на гените и генетичната хомеостаза в популацията.

В пчелното семейство основната роля принадлежи на майката предаваща наследствените свойства на пчелите. Променливостта при пчелите се определя от комбинацията на гените в процеса на образуването на яйцеклетките с образуването на различни алели (състояния на гените).

Множеството на алелите определят количествените признаци. Всяка яйцеклетка притежава собствен алел, определящ признак, и различни алели го изразяват по различен начин. Поради това ние наблюдаваме разнообразие на пчелните семейства по отношение на продуктивността, която се определя от множество гени.

Майката снася яйца, които са оплодени от сперматозоиди на различни търтеи, предаващи геномите на други майки. В осеменяването на майката вземат участие и търтеи – неини синове, произвеждащи сперматозоиди с генома на майката. При оплождането яйцеклетката получава еднотипния геном на търтея, и пчелите се излюпват хомозиготни. Хомозиготните пчели имат понижена жизненоспособност, което значи, че са по-малко продуктивни.

По този начин, състоянието на семейството се определя от генотипа на майката и генното състояние на работните пчели. Генният баланс на семейството се съставя от съотношението на различните генотипи и наличието на хомозиготни. Съединението на пчели с различни генни типове има случаен характер, а закономерността се проявява в различните състояние на семействата на пчелина и тяхната продуктивност. Тези различия се изразяват основно в степента на активност на хормоналните системи на пчелите, определящите поведенчески и други свойства, осигуряващи продуктивността.

Генният баланс на пчелното семейство в активния период има динамичен характер, определящ се от непрекъсната смяна на пчелите. Съставът на семейството е постоянен само, когато отсъства пило.

Развитието и функционирането на пчелата се определя от нейния генотип, в които са заложетни промените в неговите реакции по отношение на нарушенията и начинът на поддържането на постоянството на процесите на саморегулирането. Проявата на това свойство е получила наименованието хомеостаза на развитието. Разнообразието на генотипите на пчелите в семейството е много голямо и в него няма нито един индивид идентичен с някой друг.

По този начин продуктивността на семейството зависи не само от неговата численост, но и от генетичният му състав.

Всяка майка притежава присъщи само за нея мирис на секрета, отделян от мандибуларните жлези. Тя размазва секрета на тази жлеза по главата, и пчелите, облизвайки го, придобиват единен за всички мирис. Това им позволява да отличават своите от чуждите и да защитават гнездото. Комбинативните съчетания на гените при образуването на тези жлези дават различията в синтезирането им. Възможността на преразпределянето на алелите по този принцип се изчислява с милиарди.

Жлезите с вътрешна секреция отделят хормони, регулиращи всички жизнени процеси в организма. Жлезите, отделящи определени химични вещества външно се наричат феромони. Към феромоните спадат майчиното вещество, ароматното вещество на жлезата на Насонов и др. Тези жлези се отнасят към химичната сигнализация.

По този начин майката в семейството се явява генетичен координатор за работата на семейството като функциониращ единен организъм. В същото време, семейството реализира генетичните свойства на майката.

Поведението на пчелите в семейството е обусловено от инстинктите. Инстинктите представляват безусловни рефлекси, изработени в процеса на филогенезата и са една от формите на приспособяване към условията за съществуване. Сложната верига на инстинктивните реакции е генетично обусловена от формирането на органите за секреция, нервната система и органите на чувствата.

От генотипа на всяка пчела и майка се определя характера на работата на ендокринните и феромонните жлези, функционалната връзка между тях и работата на другите системи. Рефлексите се предават по наследство и се характеризират при пчелите с индивидуална степен на изразеност. При пчелите е добре развита сигналната система, и способността да възприемат тези сигнали е генетично обусловена.

Външните условия, действащи на пчелите предизвикват съответната реакция на поведение. Това се изразява във възбуждането на нервната система, която определя степента на реакцията на едно или друго въздействие. Пчелите имат периферна и симпатична нервна системи. Първата е свързана с органите на чувствата, втората регулира дейността на вътрешните органи. На пчелите също така са присъщи чувствата за равновесие, налягане, температура и време. Освен това, те притежават сигнална система за предаване на информация – езикът на танците. За изследванията си върху поведенческите реакции на пчелите К. Фриш е получил Нобелова премия през 1973 г.

Сложната, но синхронизирана взаимовръзка на всички групи пчели в семейството и неговото взаимодействие с външната среда е генетично обусловена и се осъществява от сложен механизъм на действие на нервната и хормоналната системи.

Всяка клетка от организма на пчелата има в ядрото си пълният набор от гени. Но действа само малък брой, осъществявайки специфичните функции на съответния орган. Основната функция на гените е синтезата на специфичните белтъчини – хормоните. В същото време има гени, регулиращи синтеза на хормоните, и гени-инхибитори, подтискащи този процес. Такава сложна генетична система на функциониране и регулиране на физиологичните процеси на ниво организъм и общество позволява пчелите да се разглеждат като сложен единен организъм, добре адаптиран към условията на външната среда.

ahilis

23.11.2011, 00:36

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en%7Cbg&u=http://www.glenn-apiaries.com/genetics.html

ahilis

23.11.2011, 00:47

http://www.youtube.com/watch?v=NuZ5g_iWKCM

scutellator

23.11.2011, 15:43

Хубаво че сте пуснали същата тема и тук, тъкмо няма да ми се налага да я чета два пъти. Пускам и същия отговор.

Семейството се състой от хетерозиготни пчели, майка и хомозиготни търтеи.

Това е напълно погрешно! Търтея е просто хаплоиден (щото има само един набор хромозоми, за да бъде хомозиготен се нуждае от два еднакви такива набора). Когато майката е хетерозиготна, поколението й от търтеи няма да е хомогенно, а най-разнообразно, правейки по този начин всеки търтей уникален, притежаващ широка бленда от качества - най-добрите до най-лошите, които неговата майка притжежава.

В осеменяването на майката вземат участие и търтеи – неини синове, произвеждащи сперматозоиди с генома на майката. При оплождането яйцеклетката получава еднотипния геном на търтея, и пчелите се излюпват хомозиготни.

ОЩЕ ЕДНА ГЛУПОСТ! Оплождане майка - син(т.е. самоопождане) е възможно САМО ИНСТРУМЕНТАЛНО. Дори и при оплождане с един търтей еднаквите (общите) гени между пчелите варират от 50% до 100% (от 0 до 100% от майката + 100% от бащата, разделено на 2 = средно 75% - т.е. те са суперсестри). Дори и тогава различните комбинации са ограничени до... милиарди, което прави всяка пчела уникална, заради чудото на мейозата.
За да станат пчелите хомозиготни при система майка-син (самооплождане) са необходими 10 поколения ( 99,9% общи гени), а при система майка - дъщеря - 20 поколения (98,6% общи гени)

Май някой не се е подготвил въобще. Ако тоя някой беше погледнал по-горните постове, нямаше да пише такива глупости, щото тези неща вече са обяснени.

Схемите в сайта на Glenn Apiaries са добри (все пак са по prof. J. Woyke от Полша - един от най-големите учени в тази област). Не съм ги включил, щото не смятам че е необходимо, да разбираш принципа е достатъчно, пък и който се интересува винаги може да се добере до тях, щото са лесни за намиране.

ето по-интересното от страниците на Glenn Apiaries
http://www.glenn-apiaries.com/genetic_aspects_queen_production_1.html

И последната страница, щото не ще да се отваря
http://www.glenn-apiaries.com/genetic_aspects_queen_production_4.html

scutellator

13.12.2011, 20:10

15 ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕНДЕЛИЗМА КЪМ МЕДОНОСНИТЕ ПЧЕЛИ

Вече се запознахме макар и накратко със законите Мендел. И като изключим партеногенезиса и полиандрията при пчелите, във всяко едно друго отношение законите на Мендел се отнасят с пълна сила при медоносната пчела. Само разликата тук е че сегрегацията и числените пропорции са различни. Но наследствените фактори се запазват в тяхната първоначална чистота точно както и при другите форми, но предаването на факторите през поколенията не е така праволинейно както при растенията и при животните, а то става по малко по-заобиколен начин.

Действително можем да получим F1, което от части отговаря на законите на Мендел, но то не произхожда от един баща, както е при другите живи форми, а от неизвестен и неопределен брой търтеи. В резултат на това женската част от потомството от на всяка майка са само полу-сестри (средно 25% общи гени – тези от майката) , а не пълни сестри (средно 50% общи гени- 25% от бащата и 25% от майката) както е обикновено иначе. Всяка отделна пчела има разбира се само един баща. В същото време всяко семейство се състои от серия от подгрупи от генетично почти идентични супер сестри ( средно 75% общи гени)- дъщерите на единия от търтеите оплодил майката. Търтея няма синове, а само внуци; той няма баща и неговите наследствени фактори съответстват на тези на неговите баба и дядо. Следователно при първо поколение кръстоска ние нямаме F1 търтеи, те могат да се видят само в следващото поколение.

Двата фактора – партеногенезиса и най-вече полиандрията, ни попречват да получим сегрегацията и създаването на нови форми във F2, в съответствие с законите на Мендел . Да, имаме сегрегация при женската час от потомството в F1, a при търтеите - само в F2, и то тя се намира измежду неопределена по численост група от полу-братя. Нека направим таблица (решетката на Пънет), като по хоризонталата вписваме различните гамети на майката, а по вертикалата – тези на бащата. По този начин може да видим съответните гамети на търтеите от F2. И двете серии от гамети – тези на майката и тези на бащата, са идентични по генетичен състав.

Трябва още веднъж да поясня, че тук не става въпрос за оплождане с произволни търтеи с неизвестен произход. Не може да се разчита такава комбинация да се изведе от подобни случайни кръстоски. Кръстоските за които тук става въпрос са последица или от инструментално осеменяване или от контролирано оплождане на напълно изолиран оплоден пункт. Освен това, е напълно необходимо да имаме на разположение само раси и индивиди с ясно обособени черти/качества и физически отличителни белези (развъден материал от най-високо качество). Създаването на подобни нови линии няма как да бъде провеждано без тези основни условия.

За да поясня основните принципи при развъждането основаващи се на Менделизма ще използвам следният пояснителен пример на брат Адам (едва ли е възможно да бъде посочен друг по-подходящ от този). Става въпрос за кръстоска между две противоположности - златистата италианка (т.н. Ауреа) и линията „Нигра” (отродие на A.m.m.). Макар и дадения пример да е напълно хипотетичен, той ясно показва основните принципи и практическите насоки, които трябва да бъдат взимани под внимание при подобен вид развъждане (когато не става въпрос за мелези, външните характеристики са доста надежден показател- ще го обясня по-подробно някоя по-следваща тема) . Целта на тази кръстоска е да се прехвърли големината и силата на крилете от Нигра към Ауреа – нещо което би било голямо предимство за нас (увеличаване на полезния радиус и повишаване на КПД-то на отделната пчела при летеж).

По примера на Мендел ще означим чертите с които ще се вземат под внимание с букви. За доминантните черти ще използваме главни букви, а за рецесивните – малки. В нашия случай Нигра се обозначава с “SS” за черен цвят, “LL” за дължина на крилцата и “dd” за рядко окосмяване (с дълъг косъм). Ауреа се обозначава с “ss” за златно-жълт цвят, с “ll” за къси и нежни крилца и с “DD” за гъсто окосмяване (с къс косъм). Както опита е показал чертите на Нигра –та са доминантни над тези на Ауреа, както и над почти всички други раси. Многобройните междинни форми между двете нас тук не ни интересуват.
http://pchelari.com/snimka/images/dck0wr3kdf5v4akhqaad.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Както се вижда на таблицата, сегрегацията на трите чифта белези дава осем различни вида гамети, които при подходящ подбор на индивидите от които ще произлезе следващото поколение, дават съответно 64 различни възможни комбинации. Нас тук ни интересуват само тези по диагонала горе ляво – долу дясно, тъй като само те представляват шестте нови комбинации и двете раси-родоначалници с техните истински първоначални черти. Другите шест индивида са също расово „чисти”, разбира се що се отнася до белезите които нас ни интересуват. Но тези три външни белега включват в себе си и множество скачени белези, които се размножават правилно. Сред шестте нови комбинации се намира “ssLLDD”, което е Ауреа с дълги крилца.

За да получим тези нови комбинации се нуждаем от минимум 64 неоплодени майки (всъщност са нужни 190 майки за да имаме 95% вероятност че поне една от майките ще бъде с желаната комбинация – изчислява се (63/64)на степен 190). Като вземем в предвид полиандрията, много рядко ще се случи, измежду осемте групи търтеи, при оплождане на майка да се получи поколение тип “ssLLDD”. Това би било рядко явление дори и при най-изолирания оплоден пункт, дори и ако трябваше ръчно да подберем необходимия брой идентични по външни белези търтеи и да ги занесем на мястото за оплождане. Това което ни спестява време е инструменталното осеменяване. От неоплодените майки можем да изберем няколко с “sLD” черти, които лесно може да бъдат разпознати по техните външни белези.

Макар че казах в началото че това е един хипотетичен пример, той в никакъв случай не е напълно измислен и въображаем, а такъв който се основава на истински практически опит. Тук трябва да бъде подчертано обаче, че когато си имаме работа с множество белези (какъвто е случаят на практика), броя на сегрегациите и вероятностите е почти непредвидим. Обаче това се компенсира до голяма степен от предимството, че ние имаме на разположение много голям брой индивиди от които да селектираме, както и бърза последователност(смяна) на поколенията. Тези две големи предимства не са на лице при животновъдството. Но въпреки тези предимства, едва ли някога можем да получим съвършените комбинации. Но както опита е показал, ние можем да достигнем достатъчно близко ниво около съвършената комбинация, че да си заслужава усилията. Тези приблизителни до идеалното ниво водят стъпка по стъпка до други, тъй че постепенно ние наистина можем да се доближим до идеала към който се стремим.

Щом веднъж вече имаме ясно дефинирана цел към която се стремим и като прилагаме известна доза инбридинг, съответстваща на поставената цел, кръстосаното развъждане ни отваря една нова врата към свят пълен с неограничени възможности.

Доминантната роля която партеногенезиса играе, може да накара някои да си помислят че законите на Мендел не могат да бъдат приложени при развъждането на пчелите. Произхода на търтеите от неоплодени яйца и оплождането на майката с много търтеи, всъщност само изглеждат като препятствие. На практика точно тези два фактора ни позволяват да синтезираме нови генетични черти с по-малки затруднения, отколкото при другите видове развъждане. Мъжките с техния съответен генетичен състав са винаги на разположение и в голямо количество. Освен това, благодарение на партеногенезиса, милионите сперматозоиди от един търтей, от генетична гледна точка, са идентични. Тази еднаквост дава максимална стабилност на наследствените фактори при потомството. Поради това че търтея е хаплоиден, той може да предава на поколението си само тези качества, които са били налице в яйцето от което се е излюпил. При търтея няма доминантни и рецесивни гени, няма нищо скрито зад изглеждащата на пръв поглед генетична „чистота” или зад разнородното оцветяване на дадена кръстоска. Той няма как да се маскира с преходно между две кръстоски оцветяване, от където е и напълно възможно при изкуственото осеменяване да се подберат само търтеи с генетичен тип “sLD” – т.е. индивиди с хомогенно жълто оцветяване (еднакво жълти), максимална дължина на крилете и гъсто окосмяване. Или, ако се търси нормално оплождане, човек винаги може да подбере ръчно необходимия брой търтеи и да ги занесе на оплодния пункт.

Без тези теоритични и практически възможности, прилагането на законите на Мендел към пчелите, би било недостъпно за нас. Нито пък бихме имали възможност да провеждаме селекционно развъждане и да добавяме/закрепваме нови комбинации (т.е. да разменяме/променяме алели), като по този начин всеки прогрес би бил невъзможен. Тогава бихме били принудени да се примирим за винаги към настоящата конгломерация от пчелни раси.

scutellator

22.12.2011, 22:46

16 ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ГЕНИТЕ

От дадените по-горе примери може би сте останали с впечатлението, че всеки ген отговаря за само една определена черта, без въздействието на други гени, или с други думи, че всеки ген има само една единствена точно определена функция, която той изпълнява напълно автономно от останалите гени. Но на практика не това се случва в действителност, тъй като отделните гени засягат редица качества, в повечето случаи - едновременно. Това трябва да се счита за правилото, а всеки случай когато даден ген има въздействие върху само едно качество – за изключение от правилото. На практика трябва да концентрираме вниманието си върху комбинацията и взаимодействието между гените и техния общ принос за получаването на всяка отличителна черта, макар и в крайна сметка да трябва крайния продукт да го припишем като последица от един определен ген.

Класически пример за съвместната работа между гените този засягащ различните по форма гребени при кокошките. Пример, показателен за изненадите, които се срещат от време на време при развъждането. При кръстосването между розовиден и граховиден гребен всички индивиди от това поколение (F1) са с ореховиден гребен. При инбридинг на индивидите от F1, от тяхното поколение (F2) получаваме индивиди с ореховиден, розовиден, граховиден и листовиден (обикновен) гребен в съотношение 9 : 3 : 3 :1 . Следователно тук имаме гените за граховиден и розовиден гребен, които от своя страна извеждат други два вида гребен – ореховиден и листовиден. Тези два вида гребен наистина се срещат при други породи кокошки, но не и при двете първоначални породи за които стана въпрос (тези с граховиден и розовиден гребен). При пчелното развъждане макар и да не могат да се видят примери в подобен мащаб, изненади не липсват, не само що се отнася до цветовата окраска и други анатомични белези, но също така и при поведенческите и физиологическите (по-кратък цикъл на развитие; повишена секреция на восък и др.).
http://pchelari.com/snimka/images/5x110rrqhlma0fnmhxg.jpg (http://pchelari.com/snimka/)
Добре известен факт е че при мишките и зайците, почти безкрайния брой цветови нюанси на козината, които могат да се получат – черен, сив, син, жълт и сребрист, са в резултат на няколко гена. Що се отнася до пчелите, цвета варира от искрящо черно, черно, кафяво, светло-жълто, жълто-оранжево и наситено златисто жълто; а окосмяването може да бъде бяло, сиво, жълто, кафяво и искрящо черно.

При кръстосаното развъждане понякога част от поколението притежава белег, какъвто не само нито един от двамата родители не притежава, но дори и не е загатнато за съществуването му. При пчелите такъв случай имаме при Ауреа. Широко разпространено е предположението, че Ауреа ( т.н. златиста италианка) е в резултат от кръстоска между италианската и кипърските пчели ( и двете имат светли сегменти, едната жълто-кафяви, другата – оранжеви). Според опита на брат Адам обаче, този наситено златист цвят, който обхваща почти цялото тяло на пчелата (4или 5 коремни сегмента) е винаги в резултат на кръстоска между A. mellifera melligera и A. mellifera ligustica и се получава при F3.
В другата крайност се намира линията „Нигра” ( вече не съществува) , която е била случай на атавизъм, връщане към прародителската на раса на западно-европейските пчели (A. mellifera melligera) – A. mellifera intermissa. Ниграта и Intermissa са били не само идентични по цвят, но и по почти всички други качества.

buci59

23.12.2011, 07:58

Колега,хубаво ги пишеш тези неща,но цитирай и източника от където ги копираш,или ги сложи в подфорума който е за целта- >> Обсъждане на статии публикувани в пресата или форума<<

scutellator

23.12.2011, 14:46

Най-голяма част от нещата са от брат Адам ( все пак става въпрос за развъждане тип Бъкфаст). Последните няколко статии са до голяма степен от книгата "Breeding the Honeybee" на брат Адам. По очевидни причини предпочетох да се придържам до голяма степен към хронологичната подредба на статиите в тази книга.
Друга част от нещата са от " Queen rearing and bee breeding" на Harry Laidlaw Jr. и Robert Page; "Background to bee breeding" на John Atkinson; "Bee sex essentials" на Larry Connor; статии на Paul Jungels; собствен опит, както и от лична кореспонденция с Бъкфастски пчеловъди.
Трудовете на Ruttner, свързани с тази тема, умишлено не са включени, по обективни причини.

Смятах тези неща да ги напиша най-накрая в полето "използвана литература" както си му е реда, за да не спамя след всяка отделна статия, пък и би ми отнело време да търся някои неща от коя точно книга бяха.

Не ги слагам в подфорума за публикувани статии в пресата, защото съм сметнал че не им е там мястото. Тук споделям за практиката при развъждането на Бъкфаст. Практика, която се основава на точно ето тази теория. Някои от другите селекционни програми с които съм запознат също смятам да ги спомена накратко, като база за сравнение.

Още няколко теми и почвам практическата част........

apolo_bg

29.12.2011, 22:35

Ха сега де!?
Кого да подкрепям, като и двамата сте ми симпатични?

Колегата scutellator прави героични усилия да запълни липсващото звено, когато в часовете по биология съм гледал през прозореца, или съм щипвал какичките.
Т.е – всичко друго, но не и да съм учил.

Темата става много обемна и вероятността да бъде прочетена от много колеги от точка „0” до точка „край” значително намалява.
Много хубаво ще бъде, ако в края на това много обемно разсъждение колегата scutellator предложи и съкратена версия по точки(и базирано на неговия опит)
„ЗА ДА ИМАМЕ ДОБРИ МАЙКИ ПРАВИМ”:
1.
2.

Аз не съм брат Адам и нямам капацитета да го стигна.
Но ако някой ми предложи примерна схема, какво и как да правя, за да имам по-добри майки, няма начин да не се възползвам. И ДЪЛБОК ПОКЛОН ЩЕ НАПРАВЯ.!

Благодаря! - Всичко добро!

Лежаков

04.02.2012, 19:40

Близо до единия ми пчелин има няколко "пчелара",за които е важно в кошера да има някаква майка. От къде е дошла и дали е качествена не ги интересува.Разчитат предимно на самосмяна.
Селекцията при мен се опорочава от некачествените търтеи ,които се раждат в тяхните семейства.

Недялко Атанасов

05.02.2012, 15:51

Селекцията при мен се опорочава от некачествените търтеи ,които се раждат в тяхните семейства.Господин Лежаков,недейте така моля,форума се чете от доста хора .-10 точки.

dvidenov

05.02.2012, 18:20

Селекция на супер пчели, супер майки, супер търтеи и резултата е на лице пчелите изчезват може би ако престанем да се правим на пчелни богове който да решават кой да мре и кой да живее нещата може и да се нормализират тоест да са нормални .Нима примера с пчелите в Бразилия не е показателен.Помислете на къде се е насочило човечеството ГМО ,хербециди,пестециди,монок� �лтури и защото ние пчеларите сме пресметливи събираме отровен прашец за да се довършим.
Като ПЧЕЛАРИ ние сме ДЛЪЖНИ да да защитаваме природата а не само да си гледаме пчеличките а селекцията да оставим на природата която без нашата ВЕЛИКА помощ се е справяла милиони години.
Прост не виждам големия ефект от селекцията на нас ни трябва ПАША сейте садете дървета не пестете труд една фиданка акация струва 22 стотинки трябва да има биоразнообразие пчелите сами ще си вземат лекарствата от природата едно коренче лавандула е 6 стотинки

kando

05.02.2012, 18:42

Колега не мога да се съглася съвсем с теб, ако не за друго то именно поради изброените фактори (гмо, хербециди и т.н.) селекцията ще става все по-наложителна. При достатъчно знания (инвентар, умения и прочие) или това, с което спомага scutellator, човекът става не пчелен бог, а приятел на пчелите и съдейства на природата.

Това е част от възхитата ми към тази професия - в пчеларството, ако движиш срещу природата с абсолютна сигурност, ще стигнеш до колапс, просто тука няма как да се успее, ако не си в общение с природата.

п.п. относно пашата и дръвчетата съм съгласен.

FVCVS CAESAR

26.03.2012, 18:54

Интересна тема!
Изчетох повечето постове в нея доста внимателно, а останалите може би не чак толкова, но не намерих отговор на следния въпрос, който ме вълнува от известно време:
На какъв принцип работи спермотеката? Т. е. при оплождането на яйцата сперматозоиди от произволен търтей ли се използват, или сериите сперматозоиди от различните търтеи излизат последователно една след друга? Питам, защото досега не съм срещал в литературата нищо по въпроса, а според еволюционната логика, или по-скоро, според моята логика, сперматозоидите трябва по някакъв начин да са смесени или да излизат сперматозоиди от произволни търтеи, но в кръчмарски пчеларски разговори съм чувал обратното - че всъщност сперматозоидите излизали на партиди!?

Колкото до практическата страна на въпроса, мнението ми е следното:
За съжаление или не, в нашата малка страна, пренаселена с пчелини и пчелинчета, по обясними причини селекцията изглежда “Мисията невъзможна”. Често за лошите показатели на пчелното семейство биват обвинявани майките, но женските пчели, в т. ч. и пчелите-майки имат не само майка, но и баща, който винаги е неизвестен. Действително майката е тази, която съхранява в себе си генетичния материал от бащите и на практика действително отговорността за качествата на семейството се съдържа изцяло в нейните яйчници и в нейната спермотека.
Затова никак не е чудно, че от “качествена” майка, може да произлезе “некачествена” такава и обратното. Всъщност майката може да си е качествена, но спермата в нея да е неподходяща и обратното.

А на практика нещото, което мисля че може да се направи за подобряване на селекцията, е от време на време да се доставят майки от другаде за освежаване на генетичния материал в околността и вместо да се мисли само за това, как да се унищожава търтеевото пило, да се помисли за отглеждането на по-качествени търтеи.

Юрий Цветков

26.03.2012, 22:01

Решението е инструментално оплождане. И после много стриктен подбор и отбор.

scutellator

27.03.2012, 12:36

На какъв принцип работи спермотеката? Т. е. при оплождането на яйцата сперматозоиди от произволен търтей ли се използват, или сериите сперматозоиди от различните търтеи излизат последователно една след друга?

Във сперматеката(семенното мехурче)дифузията е непълна (освен при инструментално осеменяване с миксирана и центрофугирана сперма). При оплождането на яйцето се изпуска "микс" от сперматозоидете от няколко търтея (съотношението между тях се определя на случаен принцип). Сперматозоидите от различните търтеи в този "микс" са във постянна конкуренция (освен при екстремални ситуации, когато разнообразието липсва)
В различните периоди от време "миксът" е раличен (заради непълната дифузия) и би могло да се каже че сперматозоидите от раличните търтеи излизат на "партиди" или "серии".
(не се сещам за източника)

За съжаление или не, в нашата малка страна, пренаселена с пчелини и пчелинчета, по обясними причини селекцията изглежда “Мисията невъзможна”.

Изолирани пчели не съществуват никъде по света и въпреки това се провежда селекця. Дори и ако съседът и отглеждаше 10 различни раси в пчелина си,това не би имало никаво отношение към теб. За да си говорим за селекция така или иначе оплождането трябва да бъде контролирано по някакъв начин. Дори и когато в радиус от 100 км се отглежда една и съща рас пчели, дори и ако в същия периметър няма никакви други пчели освен твоите. Щом си преценил че някои семейства не стават "за нищо", дори и те да са от "правилната" раса , то не би ги оставил за разплод нали? (това трябва да се отнася и за бащината, така както се отнася за майчината линия)

Затова никак не е чудно, че от “качествена” майка, може да произлезе “некачествена” такава и обратното. Всъщност майката може да си е качествена, но спермата в нея да е неподходяща и обратнотоПчелите по принцип са хетерозиготни. Всяка майка както "добри" носи и "лоши" (предимно рецесивни) гени. Точно и това е целта на селекцията - постигане на известна стабилност, а развъждането е с цел подобрение.

Що се отнася до цвят, от видимо напълно "чисти" майки (от жълтите) съм виждал да дават пълна цветова гама от търтеи - от изцяло жълти без черни отенъци до наситено катранено блестящо черно (все едно не са от една и съща майка).
Единственият начин да разгранича "чистите" от тези които са само "видимо чисти" е да проверя поколемието им от търтеи дали е униформено.
Виждал съм и обратното - F2 кръстоска , която дава цветово напълно униформено поколение от търтеи (естесвено не жълти, а черни).

А на практика нещото, което мисля че може да се направи за подобряване на селекцията, е от време на време да се доставят майки от другаде за освежаване на генетичния материал

Селекция означава обедняване на генетичното разнообразие (тъй като постоянно се пресяват и изхвърлят индивиди). Затова никоя селекционна програма не може да бъде постоянно "затворена". От време на време е необходимо добавянето на "нов" генетичен материал (след като е преминал отсяване). Тук съвсем не става въпрос за "опресняване", а за постепенно и плавно интегриране. (Методът е подобен на начина на застойванане на супа, в противен случай става същото както при супата)

FVCVS CAESAR

28.03.2012, 10:09

От време на време е необходимо добавянето на "нов" генетичен материал (след като е преминал отсяване).
Благодаря за корекцията. Мисля че това се опитах да кажа и аз, но може би не подбрах правилните думички. wink;
Не съм специалист в тази област и затова предварително се извинявам, ако по-долу пак използвам некоректни термини или ако напиша някоя откровена глупост. Надявам се да бъда своевременно коригиран, ако това се случи.

В различните периоди от време "миксът" е раличен (заради непълната дифузия) и би могло да се каже че сперматозоидите от раличните търтеи излизат на "партиди" или "серии".
Това сигурно означава, че при една и съща майка в поведението и в качествата на семейството е нормално да има известни колебания през годините?

Щом си преценил че някои семейства не стават "за нищо", дори и те да са от "правилната" раса , то не би ги оставил за разплод нали? (това трябва да се отнася и за бащината, така както се отнася за майчината линия)
Това безспорно се отразява в някаква степен и върху подбора на търтеите. По-качествени майки би трябвало да означава и по-качествени търтеи, доколкото те са синове само на майките си, но имах предвид, че доста пчелари като че ли обръщат по-малко и дори никакво внимание на отглеждането на търтеи. Търтеите биват или унищожвани поголовно чрез изрязване на пилото, без оглед на раса и “религия” или са оставяни да бъдат безконтролно отглеждани, пак без оглед на раса и качества на семействата, вместо да се отглеждат само търтеи от добри майки.
В тази връзка ме човърка следният въпрос: Доколко правилна може да бъде преценката за наследствените качествата на търтеите, ако я правим въз основа на качествата, които притежават семействата, в които те са отгледани? Имам предвид, че качествата на техните полусестри трябва в някаква степен да са повлияни от качествата на бащите им, докато търтеите носят само гените на майките си. А това не е ли в някаква степен подвеждащо?
Та въпросът ми, формулиран по друг начин, е: Как на практика средностатистическият пчелар може да е напълно сигурен кои търтеи са добри и кои не?

Решението е инструментално оплождане. И после много стриктен подбор и отбор.
Един приятел преди години беше решил да премине към инструментално оплождане, но впоследствие се отказа, защото прецени, че по този начин се пречи на естествения подбор при търтеите, т. е. губел се принципът “Най-бързият печели”. В каква степен обаче бързината на търтеите е показател за комплекса от качества, които търсим в създаденото от него и майката поколение?
Иначе, жалко, че той се отказа, защото не можа да сподели личния си опит, който така и не натрупа.
А някой тук практикува ли го това и ако да, какви са му впечатленията?
Не че си падам по такива извращения, но просто ми е интересно.:D