Николай Караколев, биопчелар:
Пчеларството не е само производство на мед!

Грешка е да се смята, че пчеларство означава единствено и само производство на мед. Трябва да се използва по разумен начин всичко, което дава пчелата, категоричен е биопчеларят Николай Караколев

Николай Караколев е от Калофер и от 2004 година се занимава с биологично пчеларство. Година по-късно вече има и сертификат за биологично производство на мед.

„И до момента стриктно спазваме изискванията за биологично пчеларство, защото това е нашият поминък”, споделя пред Фермер.БГ Николай Караколев.

• Г-н Караколев, вие сте сред първите пчелари у нас, заложили на биопроизводството. Защо избрахте по-трудното и то във време, когато дори идея нямаше за субсидиране на екологично чиста продукция?
• Много често са ми задавали този въпрос. Истината е, че района, в който работим, напълно отговаря на изискванията за екологично чисто производство и затова не сме имали колебания, още когато започвахме изграждането на пчелина, че ще произвеждаме биомед. В района няма обработваеми площи, пчелинът е изцяло на терен с диворастяща растителност и смятаме, че такава даденост просто трябва да се използва по най-добрия начин. Има и още нещо – в нашия район добивите ще са същите дори да работим по конвенционален начин. Разликата е в качеството на меда и ние заложихме точно на това.
  Наистина през 2004 година дори идея нямахме за подпомагане, за субсидии, но не сме се колебали да започнем.
• По-сигурен ли сте сега? Колко кошера имате и залагате ли увеличаване на броя им?
• Разбира се, че ситуацията днес е значително по-добра поне от гледна точка на субсидиите, които получаваме за биологично пчеларство. Веднага, обаче, трябва да кажа, че дори да нямаше субсидии пак щяхме да отглеждаме пчелите по този начин – това е поминъкът ни. За нас сега пчеларството е семеен бизнес, макар че преди 10 години започнахме да се занимаваме с това като хоби. През последните четири години правим необходимото, за да развиваме пчелина като добър семеен бизнес. В момента разполагаме със 100 сертифициращи пчелни семейства. През тази година сме заложили увеличаването им с около 30%. Имаме подготвен инвентар, готови сме да работим още по-здраво. Трябва да се върви напред, не може да се тъпче на едно място само. А когато има желание, начин винаги се намира. Колкото и да се оплакват някои колеги от недостатъчни субсидии в сектора, определено тези пари са ни от голяма помощ. Със субсидиите си успяваме да си платим сертификата за биопроизводство, да покрием сметките за по-скъпите лекарства за пчелите, остават пари и за инвестиция – за закупуване на пчеларски инвентар и за увеличаване на пчелните семейства.
• Всякакъв вид мед ли може да се отглежда биологично? В Калоферско на какъв мед залагате?
• Ние не можем да вадим всякакъв мед, защото пчелинът ни е стационарен, тоест добивите ни като видове са според годината. Вадим акация, манов мед и липа основно в добри години. 2012 година, обаче, беше много лоша за нас и извадихме само билков мед – акация и мащерка с малко мана, както и липа.
• Има ли биологичния мед пазар на едро или разчитате само на продажби на дребно?
• Количествата, които произвеждаме, все още успяваме да ги реализираме на цени на дребно – с директни доставки и с участие в изложения и базари. На този етап не сме мислили за продажби на едро, защото първо трябва да увеличим обема на производство.
• Какво мислите за затваряне на цикъла на производство?
• За да затворим цикъла, трябва да направим преработвателно предприятие, което да отговаря на сериозни изисквания, а това за количествата мед, които произвеждаме, не е рентабилно. Инвестицията е непосилна дори за част от големите търговци. За нашия бизнес е достатъчно, че сме регистрирани по Наредба 26 за директните доставки – спазваме изискванията на наредбата и успяваме да реализираме продукцията си.
• Търси ли се биологичния мед?
• Да, в момента има сериозна ниша на българския пазар – има доста сериозно търсене на биомед, а предлаганите количества не са достатъчни.
• Само мед ли е пчеларството?
• Грешка е да се смята, че пчеларство означава единствено и само производстство на мед. Трябва да се използва по разумен начин всичко, което дава пчелата. Ние произвеждаме мед, събираме цветен прашец, клей. Все още отводки не можем да продаваме, защото не сме и регистрирани за такава дейност, но е невъзможно един пчелар да прави всичко – по-добре е да се специализираш в определени направления и в тях да си наистина добър. Много често, например, ни питат за пчелно млечице. Това е много трудоемко производство и има специални изисквания, които ние не покриваме и затова не го произвеждаме. Пчелният восък пък е сертифициран, но го използваме само за наши восъчни основи, а не за продажба.
• Каква е визията ви за бъдещето на вашия бизнес? Доколко може да се окрупнява един биопчелин?
• Всеки, който се занимава с някакво производство, трябва да е пределно наясно с това какви са възможностите му. Няма горен праг за биопчелин, може и 1 000 кошера да направиш, но ако не можеш да ги обслужваш качествено, значи нищо не правиш. Трябва да се направи баланса и да се гледат толкова кошери, за колкото можеш да се грижиш качествено. И още нещо важно трябва да се прецени – пчеларството хоби ли е или бизнес. За съжаление, заради програмите, които подпомагат сектора, през последните години много хора решиха изведнъж да стават крупни пчелари. И стана така, че субсидии получават и много хора, които не са пчелари.
• Има ли синдром на празния кошер?
• За мен синдромът на празния кошер е единствено нехайство от страна на пчеларя. Колегите трябва да свикнат да гледат пчелите и да се учат от тях. Пчеларят не трябва да бъде лаком – задължително трябва да дадеш много на пчелите, за да ти се отплатят те с още повече. Грамотното отглеждане на пчелите е единственото лекарство срещу синдрома на празния кошер.

Източник: Фермер.БГ