Добре дошли в Българският форум за пчелари.
Страница 211 от 311 ПърваПърва ... 111161201209210211212213221261 ... ПоследнаПоследна
Резултати от 2,101 до 2,110 от общо 3101
  1. #2101
    Потребител
    Регистриран
    12.08.2016
    Мнения
    58
    Мъж и жена решават да си купуват OPEL. Обаче не им стигат 1000 лева. Поумували, поумували и се сетили, че мъжът има доста заможна съученичка. И решили, мъжът да поиска от нея 1000 лева. Отива той, връща се и казва:
    - Жена, ще ни даде. Ама първо иска да преспя с нея...
    Жената не мислила много. Колата убава, a мъжът грозен...
    Пуснала го. Прибира се нашият, носи 1000 лева, а тя го кара да разказва. И той започва:
    - Вечеря, малко пиене и в леглото. Тамън да почнем, тя извади отнякъде една пчела, тури я на оная ми работа, та ме ужили и почнахме. Та допреди малко откарахме.
    Жената, да не изпусне, напълнила вечерта една кутия с пчели, легнали, тя извадила една, та го жилнала и като почнали...
    На заранта тя се опъва блажено, мъжът става и казва:
    - Отивам за Опела.
    А тя:
    - Къв Опел те гони бе!?!Кошери ще купуваме!!! КОШЕРИ!!!

  2. #2102
    VIP Автор
    Регистриран
    25.05.2015
    Мнения
    7,997
    Пчеларски район
    София,Златарица,Елена

  3. #2103
    VIP Автор
    Регистриран
    25.05.2015
    Мнения
    7,997
    Пчеларски район
    София,Златарица,Елена

  4. #2104
    Потребител
    Регистриран
    15.06.2012
    Мнения
    80

    Red face

    Цитат Първоначално публикувано от jdrumev Виж публикацията
    Влюбих се от пръв поглед !

  5. #2105
    Заслужил Автор
    Регистриран
    02.09.2016
    Мнения
    361
    Вчера се насрах...

    автор: dostin
    Вчера се насрах. Буквално. В центъра.
    Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
    Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
    И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
    Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
    Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът) без мое съгласие, участва в кон*урса “ Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
    По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
    Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника ми едно топлоооо…
    И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути.
    И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника с тях и бегом вкъщи.
    И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
    Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
    Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Дее*ба! И нея и ситуацията!
    – А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
    “ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
    Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното на задника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й.
    Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
    Асансьорът заседна.
    – Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши!
    – Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник. Щото нещо трябва да правя все пак.
    И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
    Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна и още повече ми се досра.
    А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане.
    И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
    Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага :
    – Какво правите? – попита и преглътна шумно.
    – А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
    – А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
    – Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
    Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
    Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
    А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
    – Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври .
    – Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника.
    Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
    Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
    – О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
    Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
    – Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца.
    – За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се пре*ба окончателно.
    – Ама Вие… Вие…- сумти пак тя
    – Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
    Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
    Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак.
    Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
    Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
    Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
    И в тоя момент… положението стана ибалосимама**.
    Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето.
    И тогава осъзнах картинката в асансьора.
    Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
    Извратеняк!
    Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
    Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам.
    Реших да не губя време. Изтрих си задника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
    На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
    Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
    Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
    Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход....

  6. #2106
    Заслужил Автор
    Регистриран
    02.09.2016
    Мнения
    361
    Свински ми ти работи:
    http://ic.pics.livejournal.com/zadov.../77478_900.gif

  7. #2107
    Заслужил Автор
    Регистриран
    02.09.2016
    Мнения
    361
    Маймунски ми ти работи!
    http://cdn.fishki.net/upload/post/20...58f82436a3.gif

  8. #2108
    VIP Автор
    Регистриран
    25.05.2015
    Мнения
    7,997
    Пчеларски район
    София,Златарица,Елена

  9. #2109
    VIP Автор
    Регистриран
    01.04.2014
    Мнения
    2,740
    На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
    "Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин

  10. #2110
    Заслужил Автор
    Регистриран
    30.04.2013
    Мнения
    448
    Изследователи успели да убедят новооткрито племе да въведе закон срещу канибализма. След месец отново посетили племето и попитали:
    - Как е, прилагате ли закона?
    - Разбира се, много сме ви благодарни, вие променихте живота ни. Сред нас вече няма канибали.
    - Сериозно ли? Толкова бързо? Как го постигнахте?
    - Вчера изядохме последния канибал.

 

 
Страница 211 от 311 ПърваПърва ... 111161201209210211212213221261 ... ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 6 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 6 гост (и))

Разрешения за писане

  • Вие не може да да публикувате нови теми
  • Вие не може да публикувате мнения
  • Вие не може да публикувате прикачени файлове
  • Вие не може да редактирате вашите мнения
  •