В някоя от пчеларските книги съм чел, че при роево настроение, след запечатването на маточниците, пчелите спират да хранят майката, тя отслабва и добива способност да лети. При това положение, логично е, майката да спре да снася яйца, щом пчелите не я хранят с пчелно млечице.
Като стана дума за пчеларска литература:
От едно пчелно семейство може едновременно да изле*тят два роя само ако излитането на първия рой е било задържано от неблагоприятни климатични условия до излюпването на младата майка. В такъв случай при роенето едновременно с първия излита и вторият рой. Обикновено двата роя образуват едно кълбо. Те изли*тат заедно и тогава, когато преди роенето, а понякога и по време на роене загине старата, оплодената майка. Пчелите, останали без майка, се връщат обратно в ко*шера и изчакват излюпването на младата майка. След това осиротелият първи рой излита заедно с втория, но с младата неоплодена майка. Изолирането на майката в плодника преди очакваното роене не може да пре*дотврати роенето. Роят (всъщност излитат първият и вторият рой) излита с младата майка, а майката, снася*ща яйца, остава изолирана в кошера. Пчеларят устано*вява това след роенето на семейството при прегледа на кошера (той е полупразен).Как може да се предотврати образуването на сбо*рен рой?
Образуването на сборен (голям) рой може да се пре*дотврати по следния начин. Кошерът с роилото се семейство се премества на друго място в пчелина. На негово място се поставя друг кошер, в който има восъчни основи и една празна пита. В този кошер се пуска улове*ният (първият) рой, поставя се капакът (покривът) и се отваря прилетната дъска. Тогава към роя се присъединя*ват всички летящи пчели, които се намират извън ко*шера, както и тези от преместения (първоначалния) кошер. По този начин роилото се семейство остава без летящи пчели и затова не трябва веднага да се подхран*ва и пои с вода. От него може да се използват всички запечатани маточници, като се оставя само един, по възможност най-стария (тъй като пчелите ц без това ще разрушат маточниците). Това семейство не може да се рои втори път през същата година. В продължение на една седмица то изглежда като че ли ще загива, но след 7 дни младите пчели стават летящи. Ако липсва па*ша, роят трябва да се подхранва обилно още от следва*щия ден. След една седмица плодникът вече е изграден и в килийките има снесени яйца. Десет дни по-късно двете пчелни семейства са еднакво силни и когато започне паша, я използват максимално. В основното (роилото се) се*мейство старата майка може да се смени с млада, коя*то се излюпва от оставените роеви маточници. При това е необходимо да се провери дали майката вече снася яйца.
Роят се връща обратно в своя кошер само при случайна загуба на майката или при крайно неблагоприятни кли*матични условия, и то веднага след роенето, докато не се е заселил. Излетелият рой обикновено има жилище, от*крито от пчелите разузнавачки, откъдето вече не се връща. Много рядко роят излита, без предварително да е намерил място за заселване. В този случай той отлита на десетки километри от кошера и не може да намери обратния път.Как може да се установи от кой кошер е излетял рой?
При намиране на рой пчеларят често не знае от кой ко*шер е излетял. Това може лесно да се установи с помощта на пчели, обсипани с брашно. За целта от роя се взема малък брой пчели и те се поставят в кибритена кутий*ка, в която има брашно. След събирането на роя пчелите се пускат да излетят от кутийката. Отначало те летят към мястото, където е бил роят, но тъй като не го от*криват там, се насочват към кошера, от който са се рои*ли.
http://www.agro-consultant.net/zhivo...helarstvo.html
Роенето е комплексен и сложен процес, върху който оказват влияние много фактори. Ако пика на развитие на един кошер съвпадне с настъпване на главна паша и има пространство за развитие и градеж кошера няма да се рои. ако се разминат и се забави пашата поради влошени условия, ще настъпи роене. Тъй като множество пчели остават без работа, трупат се в кошера от там се затруднява дневната вентилация при по-високите външни температури всичко това са фактори, които провокират роевото състояние.
Аз съм виждал резултата много пъти и той е един и същ, но ми е любопитно какво мислят руските академици. Но понеже няма как да ги попитам тях, питам теб като отлично запознат с техните теории.
Мината година в нашия район беше същата ситуация и нямаше роене. Пчелите когато нямат достатъчно запаси , не се роят, защото с празни коремчета няма да оцелеят в състояние на гол рой.
Пчеларството не е професия - Пчеларството е призвание.
Пчелар станах преди 3 дни. А голям никога няма да бъда. Ти имаш логическо мислене, та я помисли малко, как роя напуска кошера и какво прави после. Сигурен съм че ще се сетиш.
В момента има 7 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 7 гост (и))