Първоначално публикувано от
Георгиева
Аз дотук стигнах до един много важен извод : изключително много практики, предприемани от пчеларите, са абсолютно излишни. Помня, как миналата година оставих две редици /от осем общо/ с магазини над плодниците - за зимата /над гнездата с найлон/. Всички други плодници бяха надлежно надигани отгоре. Нямаше никаква разлика в пролетното им развитие - записано, проследено, анализирано. Е, сега си спестихме тази манипулация.
Освен това, това ми е втората зима, когато не свивам гнездата - на нивото, в което излизат от слънчогледа /последната им паша при мен/, на това зимуват. Ако ми се налага някакво разместване някъде, то е заради моя ненавременна намеса преди това. И това го разбрах, след като иззимих стеснени семейства и нестеснени такива - на едно и също положение.
Сега, напролет, няма да има стесняване. И това е поредната щуротия -стесняваш март месец, после следиш на всеки 7-10 дена кога ще разпускаш.
Нооооо! Пчелинът ми е на изключителен припек почти целогодишно. Две години поред имам най-силен добив при рапицата от всички пчелари наоколо. Значи - няма да променям нищо, докато положението е такова. Освен това две години поред нямам зимна смъртност . Имах есенна - миналата година, тогава разбрах какво значи кражба на кошер.
Та, и за болестите така - един кошер съм имала с варовито пило, по този начин съм го оправила. И досега ми е жив, майката я смених чак преди месец. И споделям....
И сега изниква въпросът - защо трябва да помня? Помня подробности, които впоследствие ще трябва да ги ползвам отново. Защо да помня времето за лечение, като помня, че то е било успешно?
Нали затова се занимавам с пчеларство - заради свободата.......