ВОСЪКОТОПИЛКА

[tarty]

Аве да не излезем роднини. Ти покрай мебели Бургас , да не би да имаш познат --Стамат?

Света е малък,защо не.От както съм създал фирмата за мебели доста народ мина през мен,а и познавам няколко Стаматовци.

[Дамян Дамянов]

Не е по темата, но на 26-ти или на 27-ми ще ходиш?
При мен както вървят нещата ще отворя и затворя панаира

[Stefanbg]

Не препоръчвам този вариант, по няколко причини.
- Голяма мизерия става навсякъде
- Много от восъка остава в троптината, особено ако са по стари питите.
- Ако го правиш на открито събираш де що има пчела...

Аз бих препоръчал вариант с пара. Една голяма тенджера с капак. Правиш сито с 2см по малък диаметър от тенджерата, така че да е на 5-6 см от дъното. Пълниш го с отломки от пити, а на дъното на тенджерата наливаш 4см вода. Слагаш капака и вариш по 30 минути всяка варка. После тръскаш ситото, изливаш водата с восъка в съд където да се охлажда и следващата варка.. На другия ден преваряваш восъка за да му придадеш форма и си готов. И тази играчка за 20-30 пити. от там нагоре си е гърч. Според мен!

И аз да споделя моя скромен опит. Парна топилка - на Lizon струва 699.00 лв. Представлява 60 см висок неръждаем съд с капак, диаметър 395 мм и парогенератор с калпав маркуч. Калпав, защото се свързва с пластмасов цангов щуцер и се вади. Има и по-евтини варианти. Но който обича сам да си прави оборудване, може да го направи за 70-80 лв, без труда - той се заплаща от удоволствието сам да сътвориш нещо. Това, което виждате на клипа е само опит, а не окончателен вариант.
Ето го: https://www.youtube.com/watch?v=Ac2IoDx8GO0
Кратко описание:
Съд - казан от стара пералня. Взел съм го от пункт за скрап за 5 лв, неръждаем и от достатъчно дебел материал. Диаметъра е около 40 см, височината на правия участък - около 30 см. Много са подходящи да се вкарват един в друг. Тогава височината ще стане колкото на Lizon-а, а и диаметъра е същия. може да се занитят за якост и да се уплътнят с калай, ако се губи пара. Предстои експеримент за това.

Капак - от стара пералня, с импровизирана дървена дръжка и отдолу - фибран за изолация. Фибрана не е устойчив на топлина и след като стопих 15-20 кг. восък се понабръчка, но и това е временно решение. За плътно прилепване служат тежести - бутилки, които в бъдеще ще бъдат заменени със закопчалки.

Кошница: не се вижда, но прототипа е от мрежа за строително сито - дъно и цилиндър, обшити с тел. За в бъдеще съм си купил барабани от автоматична пералня - пак по 5 лв и ще ги прекроя в кошница

Парогенератор - стара тенджера под налягане. Става и най-евтиния вариант, от 1левчетата, без сертификат. Няма да работи под налягане, но съм оставил всички предпазни клапани - ако нещо се запуши или прегъне маркуча

Паропровод - мека връзка 150 см. Работната и температура е 90 градуса, но при експлоатацията не показа проблеми. То и не е много превишена тази температура, де. В капака на тенджерата и пералнята е пробит по един отвор Ф20 и са монтирани един в друг по 2 удължителя за чешма 1/2". Има ги с разни дължини. Навън остава резбата, която е правилната за меката връзка.

И тъй като стана време да тръгвам за работа, ако някой проявява интерес към особеностите, ще ги опиша в следващ постинг.

[Илиев]

Руска алуминева соковарка от соц-а, почти всеки има забутана някъде, наследство от баба и дядо, или пък се купува от битака за 15-20лв. На мястото на плодовете ще сложа настрошените парчета пити, стопения восък би трябвало да изтича през долното отделение/сока, мисля да пробвам по този начин.

[tim35]

Руска алуминева соковарка от соц-а, почти всеки има забутана някъде, наследство от баба и дядо, или пък се купува от битака за 15-20лв. На мястото на плодовете ще сложа настрошените парчета пити, стопения восък би трябвало да изтича през долното отделение/сока, мисля да пробвам по този начин.

Става перфектно

[Stefanbg]

Руска алуминева соковарка от соц-а, почти всеки има забутана някъде, наследство от баба и дядо, или пък се купува от битака за 15-20лв. На мястото на плодовете ще сложа настрошените парчета пити, стопения восък би трябвало да изтича през долното отделение/сока, мисля да пробвам по този начин.

Виждaл съм кaк рaботи тaкaвa соковaркa. Нaистинa стaвa много добре. Нa този принцип имa достa сaморъчно нaпрaвени, особено в Русия. Но първо не ми се хaби моятa соковaркa,че още прaвим сок с нея и второ - имa нискa производителност, т.е. мaлък кaпaцитет. Освен товa в моятa ще могa дa слaгaм нaведнъж по 14 ЛР рaмки. След обрaботкaтa ги вaдя готови зa повторнa употребa - това съм го проверил на практика. До миналата зима ги топях в разни тенджери - цяла зима съм плескал и търпял миризмата на пръч от троптината. Тази зима мишките нападнаха корпусите ми на склад и бракувах над 30 корпуса с пити, предимно ДБ-плодникови и ЛР. Режа питите от рамките и ги слагам както са си цели, само ги притискам малко да се смачкат. Сумарно топенето ми отне около 3 дни, по 7-8 часа. Уреда се ДОзарежда няколко пъти и чак след това се изсипва троптината и се зарежда отначало. Със соковарка вероятно още щях да презареждам. Но за по-малки количества соковарката е най-добрия вариант.

[jojonov]

Видях ги в Пловдив на изложението купешките парни восъкотопилки. Точно такава искам, но ще ида в цеха за неръждавейка тези дни да видя там, каква цена ще ми обадят за същото нещо. 600-700 лева ми се видяха много за една неръждаема кутия с 2 чучура. До 250-300 съм склонен да дам...та ще проуча въпроса...

[Stefanbg]

Видях ги в Пловдив на изложението купешките парни восъкотопилки. Точно такава искам, но ще ида в цеха за неръждавейка тези дни да видя там, каква цена ще ми обадят за същото нещо. 600-700 лева ми се видяха много за една неръждаема кутия с 2 чучура. До 250-300 съм склонен да дам...та ще проуча въпроса...

Ами цената е страшно висока! Доста по-висока от една автоматична пералня среден клас, която е много по сложна за производство, с двигатели, електроника и др. Затова ми се струва обидно да ми предлагат тенджера с кошница за 699 лв. Това е цената в каталога на Lizon, такъв етикет е залепен и на тази, с която работим във фирмата. Но това не значи, че е перфектна. капака се закопчава с 4 закопчалки, но въпреки това от него се губи доста пара. Няма никакво уплътнение, нито пък някаква изолация. Маркуча се вади от време на време - хванат е с някаква цанга, пластмасова, която е доста крехка. По-скапана е от бързите връзки за градински маркуч, които се продават по 1-2 лева. Но затова пък топилката е много лъскава и лови окото. В Интернет съм виждал подобни по около 300 лв, но не са Lizon.
Ако "ще ида в цеха за неръждавейка" означава, че ще ти правят уреда по поръчка, имай предвид следното:
- между стените на съда и стените на кошницата трябва да има поне 2-2,5 см. разстояние, за да може да стигне парата до дъното. Иначе восъка пада на дъното и веднага се втвърдява. Т.е. разликата в диаметрите е около 5 см.
- кошницата не трябва да стига до капака по същата причина. Горния край на кошницата да е на около 10 см. под капака.
- парата се подава отгоре, вертикално надолу. Щуцера е на около 1/2 радиус от центъра, а в средата - изолирана дръжка.
- ВАЖНО! Капака да уплътнява добре. В противен случай не просто губиш енергия и време, но си печелиш и доста главоболия. Защото парата успява да затопли само горната час и излиза навън. Дъното и чучура се охлаждат и забиват с восък. Ако капака е уплътнен, за парата остава само един път - през чучура за восъка. Така загрява целия съд. След като уплътних капака, сам се изненадах от ефекта - пара излизаше от чучура за восък и всичко тръгна перфектно, без да се налага да ръчкам с шишове да го отпушвам. Ако се губи много пара от чучура може малко да се намали нагряването и така да се оптимизира разхода на енергия.
Успех!

[jojonov]

Благодаря за практичните съвети. Как мислиш, ако вместо с пара отвън, нагрявам някакво количество сложена вода в казана на газ или дърва, дали ще е по-добре? И в двата случая ще се постарая да е добре уплътнен капакът.

[Stefanbg]

Да, това е добър вариант, както със соковарка. Но има една подробност. Разтопеният восък не трябва да капе във врящата вода, а де се отделя. Това може да стане ако под кошницата с вощината се постави тава с подходящ диаметър така, че парата да може да минава нагоре, но разтопения восък да капе в тавата и да се отвежда с чучур извън апарата. Заедно с него изтича и оцветена в черно вода, но след втвърдяване на восъка тя остава отдолу и се излива. Ако восъкът тече и ври във водата заедно с чернилките, ще получиш тъмносив до черен восък, особено ако преработваш по-стари пити. Всичко това съм установил от практиката. Ако ще правиш нещо сериозно, по-добре потърси в Гугъл повече идеи. Например: https://www.google.bg/search?q=%D0%B...w=1024&bih=653

P.S. Тук във втория пост има илюстрация: http://beehoneyportal.com/forum/view...php?f=13&t=353