ЧЕРНИ ПЧЕЛИ !?

[delta.e]

В ,, Практическо ръководство по пчеларство ,, от 1962г. не открих нищо , но в ,, Праkтическо пчеларство,, от 1983 е записано 200мг витамин С на литър сироп.
Дано съм полезен .

[solaris60]

Група от различни по произход ( причини ) заболявания, характеризиращи се с липса или опадане на космиците по тялото, поради което изглеждат черни. Съобразно с причината се различават две форми : 1. наследствено обусловена, т.е. вродена, която се проявява още при излпването на пчелите ( обикновено около 50 % от тях ) ; 2. придобита, която се проявява по-късно. По-честа и протича по-тежко, а оттам и икономически по-важна за пчеларството.
Наследствено обусловената черна болест се среща рядко, лесно се разпознава и ле ликвидира бързо. Дължи се на промяна на наследствеността ( мутация ) по неизвестни за сега причини ( Дреер ) ; вероятно за това играе известна роля продължителното тясно родствено развъждане. При тази форма около тялото половината от излпващите се пчели липсват космици. С други думи, тази форма на черна болест е едно уродство. Веднъж възникнала, тази променене наследственост се предава от майката чрез яйцето на потомството. Най-сигурния начин за разпознаване и за ликвидиране на наследствено обусловената черна болест е смяна на майката с друга : без други мерки след излпване на новото пило семейството започва да се освобождава от черногланцираните пчели.
Основната причина за придобитата черна болест е нарушаването обмяната на веществата в организма на пчелите - предимно на изпълняващите най-тежката работа - летящите за нектар, вода и прашец. Това нарушаване се причинява най-често от недостиг или пълна липса на жизнено необходими храни ( мазнини и белтъчини ). При тази липса на азотосъдържащи храни ( прашец ) започват да се използуват и азотните резрви в организма, отложени в хитина. Извличането им оттам довежда до разрушаване ( порьозност ) на хитиновата обвивка, вследствие на което връзката на космиците с хитина отслабва и те лесно се измъкват и опадат, особено при допир о твърди предмети. По-рядко опадането може да е резултат от вредното действие на други фактори ( някои вируси илиотровни продукти ). Следователно, придобитата черна болест може да бъде със заразен или с незаразен характер. Освен това частичното опадане на космиците ( а оттам и почерняването ) може да е признак на някоя друга заразна болест ( нозематоза, акароза, диария, паралич и др. ) или на естествено износване ( стареене ) на пчелите. В тези случаи не бива да се говори за черна болест в истинския смисъл, но те трябва да се имат предвид при определяне причините за почерняването.
Продобитата и с незаразен характер черна болест се наблдава най-често в планинските райони и затова в някои страни я наричат черна болест. Появяването й съвпада с появата на мана, продължава докато трае приносът на мана и заглъхва през есента. В зависимост от климатичните условия ( които влияят върху отделянето на мана ), болестта може да се появява в течение на няколко или през няколко години. При липса на околна прашецодайна разстителност по това време, продължителното ориентиране на пчелите към манов принос, семсйтвата остават без прашец. Аналогично едностранчивото хранене и белтъчното гладуване има и в случаите, когато пчелните семейства се подхранват продължително със захарен сироп ( със спекулативна цел - за захарен мед или при майкопроисводството и производството на пчелно млечице ). Най-силно и най-бързо се изтощава организмът на летящите пчели и те най-напред започват да почерняват. Докато в гнездото има прашецови запаси, младите пчели не показват признаци на почерняване, но след привършванто им и те започват да губят космици си. При по-напреднало заболяване почти цялото тяло става черно и такива пчели придобиват вид на голите пчели при наследствената черна болест. За разлика от нея обаче новоизлпващите се пчели са с космици.
Освен почерняване засегнатите пчели проявяват слаба активност или бездействие. В началото здравите пчели ги посрещат на входа и не ги допускат или ги дърпат и изхвърлят, при което болните не се съпротивляват, а някои сами напускат гнездото, без да могат да литнат, пълзят пред кошера, с което напомнят акарозата, отравянията или дори вароатозата. В чревното съдържание на болните ( черните ) пчели не се откриват обвивки от поленови зрънца, а само водниста течност. Това говори за липса на белтъчно-мазнинна храна, респ. за нарушена обмяна на веществата ( белтъчно гладуване ).
Манвия мед влияе вредно върху организма на пчелите и със съдържащите се в него отровни вещества, соли и микроорганизми. Дори някои изследователи са на мнение, че смущенията в храненето и опадването на космиците се дължат на голямото количестов дрождеподобни микроорганизми ( кандиди ) в мановия мед.
Приема се, че като самостоятелно заболяване съществува и вирусната черна болест, каквато е възможно да се предизвика опитно с филтрат, минал през бактериален филтър, от стрити трупове на болни пчели, т.е. както при вирусния паралич. Дори някои автори ( Жофре и Путие, 1968 ) съобщават, че са изолирали и култивирали такъв вирус в култури от клетки на пчелите ларви. В някои отношения този вирус се е отличавал от вируса на паралича. Други изследователи пък са склонни да приемат, че вирусът на паралича и на заразната форма на черната болест е един и същ, т.е. че се касае за едно и също вирусно заболяване.
Мерките за предпазване и борба трябва да се съобразяват с вида и формата на болестта, т.е. да не се допускат, а при проявена вече болест - да се отстранят причините, които са я предизвикали : избягване на тясно родствено развъждане, респ. смяната на майката ликвидира наследствената черна болест ; при придобита форма - осигуряване на запаси или постоянен принос на прашец при продължителна манова паша, смяна на пашата и на майките ( при по-тежко проявление ). Нашите пчелари практици са получавали добри лечебни резултати чрез успоредно даване със сиропа на син камък ( 1г/л по 0.4 л двукратно през 5-6 дни ) и смяна на майките. Не са известни други лечебни средства специално при вирусната форма.

От интернет

[Triballi]

"Ми не си бил на о. Крит затова.

Между другото, някой път ако ти се ходи до източните Родопи, мога да те заведа да видиш две коренно различни диви популации пчели, намиращи се само на 20 км една от друга"

Интересно! Всичко това си има и разумно обяснение със сигурност.Предполагам е свързано с биологията на пчелата по някакъв начин.Няма как да не се смесят две толкова близки популации дето казваш а и за Крит също.Ако можеш и имаш желание разясни нещата.Но понеже темата е за черни пчели ще кажа че единствените на истина черни пчели дето съм виждал на живо бяха в южна Португалия.Това което ми направи впечатление са по-широките в сравнение с нашите пчели черни пръстени на коремчето им и тесните сивкави или кафеникави ивички между пръстенчетата.Нямам моя снимка но ето една от нета как изглеждат.

[зуница]

Подобни пчелички ми съсипаха отводките.Това на снимката много прилича на това което видях на живо.От тогава не съм имал нападения и не са идвали пчели на поилките от тази посока.Започнах да поставям поилките по-късно.Дано не се повтаря проблема.

[scutellator]

"Ми не си бил на о. Крит затова.

Между другото, някой път ако ти се ходи до източните Родопи, мога да те заведа да видиш две коренно различни диви популации пчели, намиращи се само на 20 км една от друга"

Интересно! Всичко това си има и разумно обяснение със сигурност.Предполагам е свързано с биологията на пчелата по някакъв начин.Няма как да не се смесят две толкова близки популации дето казваш а и за Крит също.Ако можеш и имаш желание разясни нещата.

Понякога става въпрос за пространсвена изолация ( далечно разтояние една от друга, наличие на естествена Природна бариера - река, море, пустиня, степ/преия, планина, или пък изолирана долина...), друг път за климатична адаптация/бариера или наличие на конкурентно предимство благодарение на някой патоген, паразит или вредител.
Например... Спирането на инвазията/разпространението на африканизираните пчели в САЩ към момента се дължи на нищо друго освен на климатична граница изразяваща се в годишното количество валежи.
Във южна и центална Африка едновременно съществуват и A.m.scutellata, които са светло оцветени, агресивни, ройливи и обитават области с ниска надмирска височина, и тъмните пчели в планините - например - А. m. monticola, A.m. simensis и т.н., които са тъмни/черни, неройливи и кротки.

Във южна Италия, туземните пчели са черни (A.m. siciliana), във центалната част (без крайбрежната ивица) светложълти (междинна популация между южните и северните пчели) Лигустика, а на север в планините - КАФЯВИ! (Лигурийска пчела). Естествено на изток и на запад съществува интрогресия между популациите Карника-Лигустика и Mellifera Mellifera - Лигустика, съответно, и от двете страни на границата.

Друг ярък пример за климатична адаптация е неспособността на Карниката да издържа на високи температури (чисто физически), както и специфичния й годишен цикъл на развитие на пилото (пролетен пик и есенен минимум).

Навремето инвазията на трахейния акар и в проследствие вароатозния акар, са променили в голяма степен генетичната карта на географско разпространение на различните раси медоносни пчели. Например, най-много от това пострадва разпространението на западно европейските пчели A. mellifera mellifera и Nigra, за сметка на Карника.

Когато говорим за климатична адаптация или етологична адаптация, трябва да имаме вредвид и друго. В Природата фенологичния календар е различен при различна надморска височина (или климат). Семействата, тъй като няма кой да ги подхранва, разширява/изземва меда, се стремят физиологичния пик на семейството да съвпадне със най-благоприятния за това момент ( т.е. тези на които пика на развитие се разминава с главната паша - загиват). На пролет се развиват, имат размножителен период, ограничен от наличната цъфтяща растителност, събират мед/блокират се, и чакат наново Пролетта.
Във тази връзка, във Източните Родопи, съществува както природна бариера (нагънат релеф), температурно различие ( както годишно, така и в дневната амплитуда) и различие във цъфтящата растителност.
Тази година, пролетта по по-високите части започна със цял месец по-късно, от тази в низините. Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване.


А относно случая на о. Крит - отговора е много прост - КОРЕННО различен климат. В източен Крит (Сития), климатът е подобен на този в северна Африка, докато този в западен Крит - подобен на този в южна Гърция

[Triballi]

Понякога става въпрос за пространсвена изолация ( далечно разтояние една от друга, наличие на естествена Природна бариера - река, море, пустиня, степ/преия, планина, или пък изолирана долина...), друг път за климатична адаптация/бариера или наличие на конкурентно предимство благодарение на някой патоген, паразит или вредител.
Например... Спирането на инвазията/разпространението на африканизираните пчели в САЩ към момента се дължи на нищо друго освен на климатична граница изразяваща се в годишното количество валежи.
Във южна и центална Африка едновременно съществуват и A.m.scutellata, които са светло оцветени, агресивни, ройливи и обитават области с ниска надмирска височина, и тъмните пчели в планините - например - А. m. monticola, A.m. simensis и т.н., които са тъмни/черни, неройливи и кротки.

Във южна Италия, туземните пчели са черни (A.m. siciliana), във центалната част (без крайбрежната ивица) светложълти (междинна популация между южните и северните пчели) Лигустика, а на север в планините - КАФЯВИ! (Лигурийска пчела). Естествено на изток и на запад съществува интрогресия между популациите Карника-Лигустика и Mellifera Mellifera - Лигустика, съответно, и от двете страни на границата.

Друг ярък пример за климатична адаптация е неспособността на Карниката да издържа на високи температури (чисто физически), както и специфичния й годишен цикъл на развитие на пилото (пролетен пик и есенен минимум).

Навремето инвазията на трахейния акар и в проследствие вароатозния акар, са променили в голяма степен генетичната карта на географско разпространение на различните раси медоносни пчели. Например, най-много от това пострадва разпространението на западно европейските пчели A. mellifera mellifera и Nigra, за сметка на Карника.

Когато говорим за климатична адаптация или етологична адаптация, трябва да имаме вредвид и друго. В Природата фенологичния календар е различен при различна надморска височина (или климат). Семействата, тъй като няма кой да ги подхранва, разширява/изземва меда, се стремят физиологичния пик на семейството да съвпадне със най-благоприятния за това момент ( т.е. тези на които пика на развитие се разминава с главната паша - загиват). На пролет се развиват, имат размножителен период, ограничен от наличната цъфтяща растителност, събират мед/блокират се, и чакат наново Пролетта.
Във тази връзка, във Източните Родопи, съществува както природна бариера (нагънат релеф), температурно различие ( както годишно, така и в дневната амплитуда) и различие във цъфтящата растителност.
Тази година, пролетта по по-високите части започна със цял месец по-късно, от тази в низините. Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване.


А относно случая на о. Крит - отговора е много прост - КОРЕННО различен климат. В източен Крит (Сития), климатът е подобен на този в северна Африка, докато този в западен Крит - подобен на този в южна Гърция

Доста изчерпателен отговор,благодаря! Какво точно имаш предвид относно жълтото оцветяване при пчелите на по-голяма височина?Това жълто оцветяване не говори ли за наличие на кръв от раса с такова оцветяване като Лигустицата или Кипърската пчела например?: "Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване." Предполагам визираш дивите колонии в източните Родопи?В западните Родопи условията са по-различни и за дивите семеиства ще са полезни по-различни качества за успешно оцеляване предполагам.

Относно климатичната адаптация като изолационен фактор е за естественото разпространение на расите най-вече си мисля.Имам в предвид че Лигустицата се одглежда и в Канада и в Скандинавия.Може би ти споменаваше в някоя тема че в скандинавия селектират италянките за техния климат като оставят само семейства дето все пак ограничават отглеждането на пило като му дойде времето.А и човек винаги може да помогне на пчелните си семеиства а на дивите колонии няма кои.

Генерално погледнато щом на една ограничена територия може да има няколко популации от различни раси пчели съществуващи заедно и също така с метисирани популации значи все пак и в България логично погледнато може да имавтентични(не знам до колко) останки от старите местни пчели.

[scutellator]

Какво точно имаш предвид относно жълтото оцветяване при пчелите на по-голяма височина?Това жълто оцветяване не говори ли за наличие на кръв от раса с такова оцветяване като Лигустицата или Кипърската пчела например?:

Ами едно време такива пчели са се предлагали/насаждали - в пчелините - дву и трилинейни кръстоски на лигустика, кавказска, местна и карника, преди целия район да се обезлюди (има-няма едни 50 години). Българите са избягали и в повечето села към момента има към 1-5 местни жители, в останалите в които има хора, населението обикновенно е предоминантно от пумаци.
Кипърска пчела???? - Гените й самостоятелно не биха оцелели при подобен климат, а пък и никой пчелар не би оставил такива пчели в пчелина си - причините - специфичен годишен цикъл на пилото, от където всичкия събран мед впоследствие се изразходва, изключителна ройливост, а най-вече - агресивност със размери намираща се в челните топ 3 най-агресивни пчели.

Предполагам визираш дивите колонии в източните Родопи?В западните Родопи условията са по-различни и за дивите семеиства ще са полезни по-различни качества за успешно оцеляване предполагам.

Напълно логично предположение.

Относно климатичната адаптация като изолационен фактор е за естественото разпространение на расите най-вече си мисля.

"Раса" е понятие поставено от човека. На практика тя представлява конгломерация от различни, но свързани локални популации пчели. Всички пчели по света,преди намесата на човека, са представлявали локално адаптирани ,за условията които живеят, популации (по презумпция -т.е. щом оцеляват, значи са адаптирани). На практика, в допирните точки на две пчелни "раси", с изключение онези острови, на които има хомогенни популации (т.е. една "раса"), винаги съществуват междинни и преходни популации между две или повече "раси", които естествено, също са локално адаптирани за условията в които оцеляват. Само че имат злощастието да попадат в категорията "метизирани" популации, пак измислена от човека.
От тази гледна точка, ако трябва да дефинирам какво е "чиста раса", - тя е локално адаптирана популация пчели, чийто качества човек е сметнал за достатъчно уникални и/или полезни. Превръща се в еталон, с който впоследствие се сравняват всички други останали местни популации и спрямо това се причисляват към тази или онази "раса" или пък се причисляват към метизираните популации ( не се побират в никаква определена към момента стандартизация).

Имам в предвид че Лигустицата се одглежда и в Канада и в Скандинавия.Може би ти споменаваше в някоя тема че в скандинавия селектират италянките за техния климат като оставят само семейства дето все пак ограничават отглеждането на пило като му дойде времето.А и човек винаги може да помогне на пчелните си семеиства а на дивите колонии няма кои.

Когато човек започне да храни едно семейство, то престава да бъде локално климатично адаптирано и се превръща в "захарно адаптирано".
В Америките пчели по тропиците са се отглеждали успешно от едни 300-400 години, но когато идва друга пчела, адаптирана за тропическия климат ( т.е. от Африка), тя не им оставя никакъв шанс в Природната надпревара.

Генерално погледнато щом на една ограничена територия може да има няколко популации от различни раси пчели съществуващи заедно и също така с метисирани популации значи все пак и в България логично погледнато може да имавтентични(не знам до колко) останки от старите местни пчели

Точно това е на което и аз продължавам да се надявам. На мен би ми свършила работа дори и не до там "чиста" българска пчела. Към момента обаче, усилията ми са били напразни.

[Triballi]

Точно това е на което и аз продължавам да се надявам. На мен би ми свършила работа дори и не до там "чиста" българска пчела. Към момента обаче, усилията ми са били напразни.

Пожелавам ти успех!Точно това като идея се зароди в мен преди време когато осъзнах че на практика разни хора и институции на високо ниво ни залъгват че съхраняват генофонд на местните пчели макар че български учени от по- старото поколение(трябва да прегледам това старо ръководство по пчеларство отново...!) споменаваха че за местна пчела вече е трудно да се говори още тогава.А и някак си ми се иска все пак да има някъде останали в автентичен вид доколкото това е възможно от едновремешния тип пчела независимо къде из България.Предполагам че такъв ноев ковчег са планините и някои изолирани колкото се може повече места.Може би височина и изолация трябва да има.Но другото което ме човърка и притеснява в известна степен е как да се разпознаят дивите семейства.Как да се индентифицират че са от старотипните пчели.Нали трябва да има база на сравнение за такава преценка.А и ние не можем да им направим генетично изследване така че поне по външни белези,мерки и поведение ако имаме база за сравнение може да преценим що годе това ли е което търсим.

[scutellator]

....Но другото което ме човърка и притеснява в известна степен е как да се разпознаят дивите семейства.Как да се индентифицират че са от старотипните пчели.Нали трябва да има база на сравнение за такава преценка.А и ние не можем да им направим генетично изследване така че поне по външни белези,мерки и поведение ако имаме база за сравнение може да преценим що годе това ли е което търсим.

-Първо, трябва да са кротки.... което условие по презумпция е изпъленено, щом става въпрос за диви изолирани пчели.
-Неройливи.... което по презумпция също е изпълнено, по-важно е дали ще останат неройливи когато се кръстосат/се оставят дъщерите им да се оплождат свободно.
- Да правят силни семейства ... което е истинския тест
- Да са високо продуктивни
- Оцветяването да НЕ Е доминантно черно, а по-скоро тъмно (допускат се кафяви петна) с кафеникава козина. Ако бъдат кръстосани с жълти пчели (примерно лигустика) и работничките са тъмни, СЪС СИГУРНОСТ не става въпрос за туземни българо-гръцки пчели.

[валко]

Ами едно време такива пчели са се предлагали/насаждали - в пчелините - дву и трилинейни кръстоски на лигустика, кавказска, местна и карника, преди целия район да се обезлюди (има-няма едни 50 години). Българите са избягали и в повечето села към момента има към 1-5 местни жители, в останалите в които има хора, населението обикновенно е предоминантно от пумаци.
Кипърска пчела???? - Гените й самостоятелно не биха оцелели при подобен климат, а пък и никой пчелар не би оставил такива пчели в пчелина си - причините - специфичен годишен цикъл на пилото, от където всичкия събран мед впоследствие се изразходва, изключителна ройливост, а най-вече - агресивност със размери намираща се в челните топ 3 най-агресивни пчели.


Напълно логично предположение.


"Раса" е понятие поставено от човека. На практика тя представлява конгломерация от различни, но свързани локални популации пчели. Всички пчели по света,преди намесата на човека, са представлявали локално адаптирани ,за условията които живеят, популации (по презумпция -т.е. щом оцеляват, значи са адаптирани). На практика, в допирните точки на две пчелни "раси", с изключение онези острови, на които има хомогенни популации (т.е. една "раса"), винаги съществуват междинни и преходни популации между две или повече "раси", които естествено, също са локално адаптирани за условията в които оцеляват. Само че имат злощастието да попадат в категорията "метизирани" популации, пак измислена от човека.
От тази гледна точка, ако трябва да дефинирам какво е "чиста раса", - тя е локално адаптирана популация пчели, чийто качества човек е сметнал за достатъчно уникални и/или полезни. Превръща се в еталон, с който впоследствие се сравняват всички други останали местни популации и спрямо това се причисляват към тази или онази "раса" или пък се причисляват към метизираните популации ( не се побират в никаква определена към момента стандартизация).

Когато човек започне да храни едно семейство, то престава да бъде локално климатично адаптирано и се превръща в "захарно адаптирано".
В Америките пчели по тропиците са се отглеждали успешно от едни 300-400 години, но когато идва друга пчела, адаптирана за тропическия климат ( т.е. от Африка), тя не им оставя никакъв шанс в Природната надпревара.


Точно това е на което и аз продължавам да се надявам. На мен би ми свършила работа дори и не до там "чиста" българска пчела. Към момента обаче, усилията ми са били напразни.

Наближава времето на лов на диви рояци от Странжа планина ,близо до турската граница ,пчелите са много миролюбиви много рано излизат на паша не ги спира дори лек дъждец,сиви са на цвят ,маиките са черни тънки и дълги движат се като змии по питите,ако проявяваш интерес мога до ти пратя един рояк.