АКТУАЛНИ НОВИНИ

[Станко Ставров]

най -после се отвори,,,,,искам да попитам Администаторите-защо ни е ограничен досъпа до този форум -вече чакам по пловин час за да влеза тука -не сте прави господа Администратори и Модератори -не ви оспорвам правата но и вие не сте прави да ни ограничавате.....Това сте си го направили за вас -с кво сме виновни че искаме да пишем тук??????

Проблема не е в тях.Не са си го запазили за себе си.Грешно си разбрал.Проблемите с отварянето на темите не са само при теб.Нека изчакаме малко и те ще оправят проблема.

[Димитър Бонев]

http://business.actualno.com/news_381811.html

[kando]

Зимата, субсидиите - колко ли още ще се въртим, докато признаем CCD.

[ianev]

Младен Котларски: Измирането на пчелите е сериозен проблем, който ще се отрази негативно на земеделието
13 април 2012 | 14:31 | Радио "Фокус"
Начало / Мнение
Младен Котларски, председател на Асоциацията на пчеларите професионалисти в интервю за предаването „Време за земеделие” на Радио „Фокус”

Проект Време за земеделие, Съфинансиран от Европейския съюз, Генерална дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони, № на договор АГРИ2011-0122

Водещ: През последните години се отчита тревожна тенденция на измиране и намаляване на пчелите в световен мащаб. Колко обезпокоителна е тази тенденция и доколко е засегната и нашата страна. Отговор на тези въпроси търсим в следващите минути от Младен котларски, председател на Асоциацията на пчеларите професионалисти. Добър ден.
Младен Котларски Добър ден. Въпросът, който ми поставяте вълнува пчеларите по цял свята, но донякъде той се преекспонира, защото ние живеем в едно време, в което глобализацията ни обхваща от всички страни с всеки изминал ден все повече и повече. Не може пчеларството да бъде незасегнато, а пък всички други отрасли в земеделието да бъдат засегнати. Ще дам един пример, за да направим паралела между проблема при пчелите и проблема при зеленчуковите култури например. Навремето във всяко селище в страната имаше зеленчукови градини, в които хората си садяха зеленчуци, с които преживяваха през годината. Тогава не се използваха никакви средства за растителна защита. Не се провеждаха растително –защитни мероприятия. Просто се засаждаше, поливаше се с речна или кладенчова вода и накрая се беряха с каруци чушки, домати, фасул и т.н. Днес това е невъзможно. Не може да имате домати, ако не ги третирате с един куп препарати. Същото важи и за пчелите. Развитието на мощни фирми монополисти на световния пазар, с които никой не може да се пребори всяка година предлагат нови и нови, все по-мощни препарати. Последните мощни синтетични препарати, така наречените систематици превишават по мярката за отровност със 7-8 хиляди пъти препаратите, познатите допреди 10 години. Всичко това не може да не даде отражение върху живота и отглеждането на пчелите, защото пчелата е един фактор, който играе огромна роля в баланса на растителния свят. Това е единственото животно, което доскоро и не беше признавано за такова, което не взима от растителния свят, а му дава. Защото като основен опрашител на растителните видове, пчелата разнася прашеца от цвят на цвят, опложда по този начин тези растителни видове и е фактор, който оказва огромно влияние за плодородието и качеството на произвежданата продукция. Всичко, което произвеждат пчелите е полезна за човека и за всички други видове в природата. В същото време пчелата е едно същество, което не е защитено от мощното навлизане на химията в съвременното земеделие и проблемът ще се задълбочава все- повече и повече. В Америка проблемът с измирането на пчелите, където се вдигна най-много шум, е точно заради това, че там замърсяването на почвите е в най-висока степен. В Западна Европа проблемът дойде с появата на едно заболяване, непознато за нас преди 7-8 години – нозематоза. Ще се върна още 40 години назад, когато в Европа се появи един акар, който впоследствие се разпространи в целия свят, само Австралия все още не е засегната от него. Това е акарът Вароа , който влиза в ларвичките на пчелите, където се отглеждат младите пчели, храни се с тяхната храна и по този начин скъсява живота на тези пчели, които трябва да презимуват за нашия регион конкретно и напролет да произведат ново поколение, което ще продължи работата на пчелното семейство и ще го направи продуктивно за следващия сезон. Там, където не се обръща внимание на проблема с измирането на пчелите, той става още по-сериозен и се задълбочава. За съжаление в България в много райони търпим големи загуби, особено тази година, когато зимата беше много тежка и продължителна. В края на зимата, през февруари, презимувалите пчели вече са с много понижен тонус. Животът на зимните пчели е 6-7 месеца. Те имат задачата да отгледат първото пило през пролетта. Силите на пчелите са намалели и затова се получи голямо отслабване на пчелните семейства и много трудно тръгва развитието. Това е голям проблем да нас тази пролет.
Водещ: Принципно в нашата страна картината каква е. Можем ли да говорим за конкретен процент на измиране на пчелите и как това ще се отради на земеделието ?
Младен Котларски Още нямяме пълната картина. От сведенията, които имам от пчеларите от почти цялата страна, навсякъде има големи загуби и те може би ще се окажат около или над 50% тази година.
Водещ: Какви мерки могат да подобрят състоянието на пчелните семейства и да бъде предотвратена тази тенденция на намаляване на пчелите ?
Младен Котларски Америка и Западна Европа взеха мерки и вече има държавна политика в този сектор. Там се отпускат средства за изследване на причините за измирането на пчелите, проблемите да се формулират точно и да се направи програма за подпомагане на пчеларите, които са засегнати. Отделят се средства за научни изследвания, за профилактика и лечение и средства за възстановяване на загубените пчелни семейства. Мога да кажа, че пчелите са единствените животни, които претърпяват големи загуби по време на зимуването и ако не им се помогне в съвременния глобализиран свят и все по-мощното навлизане на химията, в следващите години мисля, че ще имаме големи проблеми. Освен това загубите, които народното стопанство, производството на зърнени храни, на технически културище бъдат много големи, огромни и много болезнени.
Водещ: Вие като пчелар как виждате решението на този проблем ?
Младен Котларски Без държавна политика в сектора няма да оцелеем. За съжаление нашата държава разчита единствено на европейските програми. По принцип пчеларите в нашата страна са омерзени, защото средствата, които се отчита, че се отделят за пчеларството не достигат до тях. Имам писмо от председателя на Областния пчеларски съвет в Пловдив, в което се казва, че средствата достигат до 4-5% от пчеларите, а останалите пчелари нямат никаква помощ – нито от държавната субсидия, нито от тази част на субсидията, която идва от европейските програми. Аз считам, че средствата потъват някъде нагоре и не достигат до голяма част от българските пчелари.
Имаме една ситуация, при която повечето от ръководителите в Министерството на земеделието считат, че пчелите с нещо странично, нещо като хоби, като приятно занимание. Въобще не отчитат огромното влияние, което има пчелата като основен опрашител днес и като важен екологичен фактор. Затова смятам, че ако ние не направим така, че пчеларството да заеме достойно място ще имаме проблеми в земеделието. В миналото България е заемала достойно място като важна страна участник в международните пазари. Прабългарите са се славили като големи пчелари и това е древен български занаят, който трябва да бъде съхранен и може да бъде емблема на българското земеделие, стига българските държавници да имат по-друг поглед върху проблема.
Водещ: Дано това се случи. Аз ви благодаря за вашето участие.
Младен Котларски Радвам се, че все пак дадохте трибува да кажем тези болезнени проблеми на българския пчелар. Надявам се, че медиите ще играят голяма роля в тази битка за оцеляване, която ни предстои в близките години.
Маргарита КОЛЕВА

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Генерална дирекция Селско стопанство и развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фокус Нунти ООД и по-никакъв начин не може да се приеме, че отразява становището на ЕС или генералната дирекция. Европейската комисия не носи никаква отговорност към ползвателите на информацията от документ

[Димитър Бонев]

Много добре казано, но кой от управляващите ще го чуе. техните уши са отворени само за финикийци.

[Димитър Бонев]

БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
ЦЕНТЪР ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА
 Гр. София, 1606, бул. ”Пенчо Славейков” № 15А
 +359 (0) 2 915 98 20, +359 (0) 2 954 95 93, www.bfsa.bg
сигурност всеки ден
Н Е О Н И К О Т И Н О И Д И Т Е –
ПОМОЩНИК ИЛИ ЗАПЛАХА ЗА ЕКОСИСТЕМИТЕ
Неоникотиноидите са сравнително нов клас инсектициди, синтезирани в последните десетилетия на ХХ век. Представляват изкуствени аналози на никотина, за който е известно, че е природен пестицид, но се различават от него с по-високата си устойчивост в околната среда и по-силно изразен токсичен ефект. Тези инсектициди по структура и механизъм на действие са сходни с никотиноидите (никотин, картап) и са ново поколение пестициди, поради което са получили наименованието "неоникотиноиди". Те притежават контактно и стомашно действие, действат на централната нервна система на насекомите, но към бозайниците проявяват по-слаба токсичност.
Неоникотиноидите са сред най-широко използваните в света инсектициди, но напоследък употребата на някои съединения от този клас е била ограничена в някои държави, дължащо се на възможната връзка на тяхното прилагане със Синдрома на празния кошер (Colony Collapse Disorder), въпреки, че не са налични безспорни научни доказателства, потвърждаващи тази причинно – следствена връзка. Понастоящем неоникотиноидите се рекламират и продават в над 100 държави по света, най-вече в САЩ, Великобритания и други европейски и азиатски държави.
Групата на неоникотиновите инсектициди включва: acetamiprid, clothianidin, dinotefuran, imidacloprid, nitenpyram, thiacloprid, thiamethoxam.
Начин на действие
Неоникотиноидите са инсектициди със сходен начин на действие, които засягат централната нервна система на насекомите, като причиняват парализа и смърт. Те разрушават също храносмилателната, имунната и най-вече нервната система на почти всички насекоми, червеи и паякообразни, на повечето риби и земноводни, на много птици и прилепи. В съгласие с класификацията на Американската агенция за защита на околната среда (U.S. Environmental Protection Agency), по токсичност са поставени в клас II или клас III (умерена и слаба токсичност). Тъй като неоникотиноидите блокират специфични нервни пътища, токсичното им действие е по-разпространено сред насекомите, към които те са селективно по-токсични, отколкото към топлокръвните животни. Като действие, те са ефективни срещу смучещи насекоми, като въшки, също и към дъвчещи като Coleoptera и някои представители на Lepidoptera. За неоникотиноидите са свойствени висока биологична активност срещу широк спектър вредители по селскостопанските култури, ниски норми на разход (60–100 г. активно вещество/ха), високо системно и трансламинарно действие в растенията и умерена устойчивост в обекти от околната среда.
Така, както и за фосфорорганичните съединения, за неоникотиноидите е характерно действие на нервната система на насекомите. За разлика от ФОС, те действат не на холинестеразата, а се свързват с постсинаптичните никотинови ацетилхолинови рецептори на централната нервна система. В резултат у насекомите се развиват конвулсии и паралич, които причиняват гибелта им.
Повечето от неоникотиноидите са били регистрирани след 1984 год. За някои от съединенията от този клас е доказано, че са устойчиви в продължение на години и са намерени остатъци от тях в растения няколко години след третирането. Изследвания, проведени в Европа
2
през 90-те години доказват, че неоникотиновите остатъци могат да се акумулират в полена и нектара на третираните растения и представляват потенциален риск за насекомите – опрашители, но ефекта, който тези остатъци могат да имат върху пчелите, остава не напълно доказан. Представени данни от съвременни изследвания, проведени в Европа, също поддържат тезата за персистентността на неоникотиноидите.
Неблагоприятен ефект върху опрашителите (инциденти на смърт на пчели) са били докладвани и в Европа, но не са налице напълно сигурни доказателства за връзката на неоникотиноидите с тези инциденти (El Hassani et al., 2008).
По степен на опасност imidacloprid, thiacloprid и acetamiprid са идентични, като притежават слаба дермална токсичност при плъхове, дразнят кожата, лигавиците на очите при зайци, сенсибилизиращ ефект (повишена чувствителност на организма към дразнители, предизвикващи алергична реакция) върху организма на морски свинчета, който позволява да се отнесат към четвърти клас на опасност. По остра перорална и инхалационна токсичност за плъхове, тези активни вещества са умерено опасни с опасност клас III, с изключение на thiakloprid, който е c остра токсичност при вдишване и е с опасност II клас.
Употреба и токсичност
Imidacloprid е възможно най-широко използваният инсектицид, който понастоящем се прилага срещу вредители в почвата, зърното, дървен материал и нападатели по животните. Извършва се листно третиране на култури, включващи житни, памук, зърно, бобови, картофи, овощни, ориз и зеленчуци. Той е особено ефективен срещу смучещи насекоми и има дълга остатъчна активност. Количествата неоникотиноиди, използвани за третиране са много по-ниски от тези на старите, традиционно използвани инсектициди, поради тяхната по-висока ефективност.
Thiamethoxam (TMX) е второ поколение неоникотинови инсектициди, принадлежащи към подклас thianicotinyl. Химическата структура на thiamethoxam е малко по-различна от тази на другите неоникотинови инсектициди, което го прави високо водоразтворим, като по този начин спомага за лесното му навлизане в растителните тъкани. TMX е системен инсектицид и прониква в растителните клетки, където предизвиква различни физиологични реакции, които от своя страна предизвикват експресирането на специфични функционални протеини, включени в различни стрес – защитни механизми на растенията, подпомагащи по-доброто им оцеляване при неблагоприятни условия на средата.
Acetamiprid е инсектицид с контактно и стомашно действие. Използва се за контролиране на смучещи насекоми, вкл. листни въшки и белокрилки при широк спектър от култури, най-вече памук, зеленчуци, плодове и чай. Acetamiprid е класифициран към клас II – умерено токсичен, липсват доказателства да е канцерогенен, невротоксичен или мутагенен. Токсичността му е селективно насочена към насекомите и се смята за умерено токсичен за пчелите.
Clothianidin е системен инсектицид, с регистрирана употреба за третиране на семена от царевица и рапица. Употребява се още при житни култури, слънчоглед и захарно цвекло, за третиране срещу ранни вредители, почвени, листни и листоминиращи насекоми. Данни от лабораторни изследвания показват, че сlothianidin е токсичен за медоносните пчели. По токсичност е класифициран като вероятен карциноген за човека.
Thiacloprid – системен инсектицид с контактно и стомашно действие. Счита се, че е безопасен за бозайниците и е предназначен за контрол на смучещи и хапещи насекоми по памук, ориз, зеленчуци, овощни, захарно цвекло, картофи. Уврежда нервната система на насекомите, действа като инхибитор на никотиновите ацетилхолинови рецептори.
Влияние върху околната среда
Съществува противоречие относно ролята на неоникотиноидите във връзка с токсичността на пестицидите към пчелите и ефекта на imidacloprid върху пчелната популация. Употребата на неоникотиноиди е стриктно ограничена във Франция от 1990 год. насам, когато неоникотиноидите са били свързани с масовата смърт на пчелната популация. Неоникотиноидите са били забранени в Словения през 2003 год., поради появата на Синдрома
3
на празния кошер (CCD), при който пчелите изчезват от кошерите. Тяхната употреба по-късно е била разрешена, но експертите по микробиология смятат, че решението се е базирало на бързо и непълно проучване. Независими изследвания показват, че времето на полуживот при фотодеградация на повечето неоникотиноиди е около 34 дни, когато са изложени на слънчева светлина и може да отнеме период от около 1386 дни (прибл. 3 год. и 9 мес.) за разграждането на тези съединения в отсъствие на слънчева светлина и активност на микроорганизмите. Съществува и вероятност неоникотиноидите да се акумулират в културите при земеделско третиране.
През 2008 год. Германия е отменила регистрацията на clothianidin за употреба при зърнени култури след инцидент, който причинил смъртта на стотици семейства медоносни пчели. Употребата на сlothianidin също е била ограничена за кратък период за употреба при рапица, но след намирането на доказателства, че проблемите, произхождащи от третирането на царевични семена не са преносими към семена от рапица, неговата употреба е била възстановена. През 2009 год. Федералната служба за защита на потребителите и безопасност на храните в Германия (German Federal Office of Consumer Protection and Food Safety) е продължила забраната за употреба на clothianidin в царевица, поради неяснота в какъв мащаб и по какъв начин пчелите са влезли в контакт с активните субстанции на пестициди от неоникотиновата група (clothianidin, thiamethoxam и imidacloprid), използвани за третирането на царевица.
Третирането на семена с неоникотиноиди е забранено в Италия, но листното прилагане е разрешено. Това действие е предприето на базата на предварителни мониторингови изследвания, показващи, че загиването на пчели е свързано с използването на семена, третирани с неоникотинови продукти. Италия също базира своето решение на известната остра токсичност на тези съединения към насекомите – опрашители.
Imidacloprid е най-продаваният инсектицид през 2009 год., продукт на научните разработки на Bayer. Това е системен неоникотиноидов пестицид, който е широко използван навсякъде по света при различни хранителни култури, но третирането на слънчоглед и царевица с тази активна субстанция е преустановено във Франция; разрешени са листни третирания на други култури с imidacloprid, като захарно цвекло и житни култури. Imidacloprid е бил замесен в загубата на медоносни пчели във Франция, където на всеки два кошера, един е съдържал остатъци от imidacloprid, 30 % от меда и 26 % пчелите също съдържали тази активна субстанция, макар и на сублетални нива (доза от потенциално летален пестицид, която не е достатъчно голяма за да причини смърт) от около 5 mg/kg.
Едновременно с това, изследвания върху Nosema ceranae, свързват паразита и неоникотиновите пестициди със загубата на пчели в USA и Испания (Oldroyd, 2007). Резултати от проучвания на френски изследователи от Националния институт за селскостопански науки в Авиньон показват, че imidacloprid значително увеличава уязвимостта на пчелите към инфекции и тяхната смъртност, дори при най-ниските приложени концентрации (дори когато нивата на приложения инсектицид са толкова малки, че не могат да бъдат открити в пчелите), но смъртността е винаги по-висока, когато пчелите са едновременно изложени и на Nosema. Когато гъбните патогени са подпомогнати от сублетални дози от пестициди, те си взаимодействат в синергизъм и, като последствие, много по-ефективно убиват насекомите. Резултатите от изследванията потвърждават наличието на синергичен ефект между Nosema и неоникотиновите пестициди (по-конкретно imidacloprid), т.н. хронична токсикоза, което се изразява в значително отслабване на пчелите и увеличена смъртност сред тях (Alaux et al., 2010). Активността на ензима глюкозо-оксидаза, който дава възможност на пчелите да стерилизират колониите и да хранят пилото, е била значително намалена само поради комбинацията от двата фактора, в сравнение с контролните варианти, третирани поотделно с Nosema или с неоникотинови пестициди. За синергичния ефект е допуснал най-напред проф. Joe Cummins (*Cummins, 2007). Този ефект е вече добре известен и успешно се експлоатира при контролирането на вредителите. Изследвания от Америка също потвърждават, че дори при съвсем малки концентрации, неоникотиновите химикали могат да направят медоносните пчели уязвими от смъртоносни болести, поради отслабването на техния имунитет и последващо отключване на микробиологични или паразитни заболявания (Hiltrud, 2007).
4
За да се намали вредата, причинена от химическите пестициди е необходимо прилагането на методи, които са по-щадящи околната среда, да се прилага биологичен контрол, с използването на микробиални патогени, включително вируси, бактерии и особено гъби.
В България, разрешените за употреба неоникотиноиди са: acetamiprid, clothianidin, imidacloprid, thiacloprid, thiamethoxam, разпространени под различни търговски наименования. Започналата кампания по света за забраняване употребата на неоникотиноидите трябва да засили вниманието към разпространението на пазара и правилната им употреба в нашата страна. Центърът за оценка на риска към БАБХ възнамерява да изготви по-подробна информация относно разпространението и употребата на неоникотиноидите.
Забрана на неоникотиновите пестициди за запазване на медоносните пчели
Неоникотиновите инсектициди, представени в началото на 90-те год. бележат нарастваща употреба в култури, най-вече в US, Великобритания и навсякъде по света. Наличната информация за тях е широко свързана със загубата на пчели. Компанията Bayer, химическият гигант на Германия, който е синтезирал тези инсектициди настоява, че те са безопасни за пчелите, ако се използват правилно. Неоникотиноидите са предизвикали нарастваща дискусия, след тяхното представяне на пазара от Bayer през 90-те год. и са били обвинявани от някои пчелари и природозащитници, като потенциални причинители на Синдрома на празния кошер (CCD), най-напред наблюдаван в US през 2006 год. (Ho and Cummins, 2007). Проф. Cummins от Институт за наука и международна безопасност (Institute for Science and International Security – ISIS) e бил сред първите, които са свързали употребата на неоникотиноидовите инсектициди със Синдрома на празния кошер (Cummins, 2007); това е довело до бързи действия сред част от правителството на Германия за забраната на тези пестициди (Ho, 2008). Между 20 и 40 процента от американските кошери са били засегнати и CCD е бил наблюдаван и в редица други страни, от Франция до Тайван. Все още не е установен във Великобритания, където размера на посевните площи, третирани с неоникотиноиди е значително нарастнал до 2008 год.
Неоникотиноидите са били забранени във Франция, Германия и Италия. Във Великобритания е предложена забрана за тяхната употреба във фермите, от където е продукцията на плодове и зеленчуци, но все още не са спрени. Ако тези пестициди са причинители на болести и смърт сред голям брой от медоносните и други видове пчели, които при други условия биха оцелели, тогава можем да приемем, че неоникотиноидите са главната причина за Синдрома на празния кошер и също, за загубата на някои диви пчелни популации.
Правителството на Великобритания обсъжда влиянието на новото поколение пестициди върху пчели и други насекоми, свързани с нарастващата смъртност сред пчелите. Правителството ще бъде приканено да забрани всички неоникотинови пестициди, одобрени във Великобритания, след подлагането им на по-изчерпателни тестове, касаещи техния дълготраен ефект върху пчели и други безгръбначни. Учени в областта на земеделието считат, че нарастват доказателствата за проблема, който представляват неоникотиноидите, но изпитвателната процедура за тези химически съединения във Великобритания и Европа все още не е достатъчно строга.
Употребата на неоникотинови инсектициди засяга пчелната популация, но причинява и намаляване на броя на птиците, пеперудите и други насекоми, предупреждават токсиколози
Холандският токсиколог Dr. Henk Tennekes (Tennekes, 2010; *Tennekes, 2010) твърди, че опасните инсектициди, известни като неоникотиноиди, имат сериозно увреждащо влияние върху живота на птиците и насекомите и тяхната продължителна употреба може да доведе до катастрофа в околната среда. Неоникотиноидите често се използват за обработване на семена от царевица, слънчоглед и рапица. Според Dr. Tennekes, при третиране на културите, неоникотиноидите преминават през цялото растение и достигат нектара и полена, но също се просмукват и достигат почвата и подпочвените води и действат токсично на живите организми,
5
които са в контакт с тях. Дори ниски концентрации от пестициди могат да бъдат по-смъртоносни, отколкото се е предполагало, поради тяхната висока персистентност в почвата и водите. Не съществуват безопасни нива на експозиция и са достатъчни много ниски дози от тези инсектициди, за да предизвикат токсичен ефект. Неоникотиноидите увреждат не само насекомите, хранещи се от растението, но и тези които го опрашват. Предполага се, че това може да бъде фактор за намаляване броя на пчелите в Европа и, че пчелите не са единствените жертви. Всяко насекомо, което се храни от растението умира, и всички пчели, които събират полен или нектар от третираните с неоникотинови пестициди култури се предполага, че са отровени.
Неоникотиноидите се отнасят като карциногени и лесно замърсяват земята и повърхностните води. Може да бъде причинена дълготрайна бедствена последица от натоварването на околната среда с тези инсектициди. Налице е необратим кумулативен ефект върху водните и сухоземни животински организми, в това число и насекоми, което неминуемо ще доведе до екологична катастрофа. Дори съвсем малки следи от тези пестициди могат да бъдат фатални за живота на насекомите, като дава резултат в загуба на насекоми, и продължителната им употреба засяга наличността им като храна за птиците. Може да бъде налице екологично разстройство, засягащо оцеляването на птиците, поради недостиг на храна, при унищожаването на насекомите чрез прилагането на пестициди. Насекомите са жизнено важни за екосистемите, като в крайна сметка са необходими за човешкото оцеляване. Почвената асоциация във Великобритания (UK Soil Association), която има предишни призиви за забрана на неоникотиновите пестициди смята, че намаляването броя на пчелите може да послужи като едно ранно предупреждение за трайно нарушаване на екологичното равновесие в природата. Само в UK, пчеларите отчитат загуба на една от всеки три пчелни колонии. Този факт е сериозна заплаха за безопасността на храните по света, тъй като пчелите са най-важните опрашващи насекоми и играят жизнено важна роля в хранителната верига – установено е, че една трета от осигуряването на храна за хората зависи от пчелното опрашване и тяхната гибел е сериозно предупреждение за човечеството, че екологичното здраве на планетата е застрашено.

[сезгин]

http://btvnews.bg/bulgaria/imitirash...si-mlyako.html
Сега е момента да се натисне и пчелния мед с добавки да са на отделни рафтове на имитиращи продукти

[ledenia123]

http://vbox7.com/play:c353299d9d Ето това е от вчера

[koragroup]

http://vbox7.com/play:c353299d9d Ето това е от вчера

Хехе... Тези хорица могат спокойно да си кажат "проиграх си късмета".
Според мен трябваше да не губят времето на аудиторията с подробности и уроци по пчеларство, а ясно да кажат, че неправилно гледане на пчелите и отравянията са най-големите проблеми. Че държавата гледа да унищожи пчеларите, а от там и пчелите с данъци уникални за света. Че я няма културата и взаимовръзката между пчеларите и земеделците... абе изтървана работа...
За да си добър председател на един съюз не е достатъчно да си добър пчелар и да знаеш много за пчелите. Трябва да знаеш какво, кога и на кого да кажеш неудобните истини. Лично мнение е всичко това

[Димитър Бонев]

Ти какво очакваш от Михайлов. Той акъл за пет пари няма, а и го е стах да не би Ганчо да му свие перките. Толкова по-важни неща можеше да се кажат от един т.н. "лидер". Само че на един ограничен човек, дето дори не си прави труда да следи какво се случва в пчеларството, какви нормативни документи се подготвят, дето не може един документ да напише като хората и въобще пчеларството му е доста тъмна материя, а организаторските му умения се ограничават само как да приберем някоя стотинка на гърба на пчеларите, няма с нищо да помогне на гилдията, а само може да навреди. Д-р Христов говоренето не е от силните му страни. Много е в час с нещата, но и той като мен малко трудно успява да представи познанията си пред аудитория, а още повече пред камерата. За съжаление още една пропиляна възможност да се поставят правилно картите на масата.