Мдааа явно има и мощни. Благодаря
Тази схема е полезна само в случай, че се правят еднотипни серийни отрязвания. Фиксираш дължина на рязане с клемите, нагласяш тока според тази дължина и правиш х броя отрязвания. Ако трябва всеки път да местиш клемите и да нагласяш тока за различна дължина на рязане, по-добре е да не пипаш нищо и да режеш на по-ниска скорост, за да не прегряваш свободния участък от реотана. При мен ще е точно така, правя хладилната камера, където всяко парче е за себе си. Е, ако токоизточника има свойството да дава винаги фиксирана големина на тока, независимо от нагласената дължина на реотана, веднага се съгласявам, че е най-удобно.
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
За същото си говорим. Няма проблем, ако токоизточника е "умен" и винаги дава нужната големина на тока, отчитайки съпротивлението на използвания реотан. Масовия случай не е такъв и щом си изместил щипката /променил дължината/, трябва отново да нагласяш силата на тока по закона на Ом/а/. Което при неповтарящи се отрязвания е бавно и досадно.
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Ами нали нашата лепачка на основи (АЛО) прави точно това!!! Когато ще режеш с нея, а няма да лепиш спираш таймера, подбираш си тока с потенциометъра и независимо от дължината на жицата, нейната дебелина или околната температура тя го поддържа константен. И за всичко това не се грижиш ти, а електрониката вътре.
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Сам казваш, че при изстиване на жицата, нейното съпротивление пада.
За да се запази разсейваната мощност и режещата способност, тока трябва да нарастне, а стабилиатора на ток какво прави?
- Намаля нарежението, за да остане тока константа и разсейваната мощност ще падне още повече.
В случая трябва да се използа стабилизатор на напрежение, а не на ток. Елементарно е.
В краищата може да се монтират вентилатори, които да охлаждат жицата извън материала, така, че температурата да бъде приблизително еднаква по цялата дължина.
А промяна дължината на жицата е губене на време.
П.п. не можах да се сдържа!
Този пост е редактиран от ГрозьоГърдев; 29.03.2018 в 11:26. Причина: Погрешно бях цитирал agro. Поправих го
Тук трябва да се внесат малки уточнения за да не се стига до големи заблуди.
Да, със спадането на температурата съпротивлението на жицата спада и тока нараства. Но с колко - в това е скрита истината. Спада пренебрежимо малко - 0.08% на всеки 50°С. Тока във веригата по закона на Ом е I=U/R a R=ρ*l/s. Вижда се, че температурната зависимост на тока във веригата се определя единствено от температурната зависимост на специфичното съпротивление ρ.
Разгледайте страниците от линка за резултатите от измерванията. Там температурите са в °К.
http://www.referati.org/opredelqne-n...e/93685/ref/p4
Тоест извода е един - всякакво стабилизиране на напрежение или ток е безсмислено. Трябва обратна връзка по температура!
Колкото до второто твърдение, че "промяна дължината на жицата е губене на време" - то е доста нелепо. Пускайки дълга жица, която нагряваме, за да правим къси срезове е изкуствено създаване на проблеми, които после да се чудим как да решаваме. И вместо две клеми ли една и плъзгаша се щипка ще слагаме вентилатори.
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Радвам се, че си се освободил от големите си заблуди и вече не препоръчваш стабилизатор на ток.
При всяко плъзгане на едната клема, ще трябва да се уточнява захранването, което според мен наистина е нелепо.
П.п. позволих си да ти отговоря в твоя стил!
П.п. В горния си пост погрешно бях цитирал agro вместо TCS1. Поправих го.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))