Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Може и това да е,но може и преработвалите да се отсяват.Сега като почне едно молене за удостоверения ще се появят много работи на светло.Сега който не си е продал меда ще почнат едни сметки,,ама може ли 200кг с удостоверение другото как до сега без документ,,.На фирма която не издава документ как да си дам меда вече като знам че ще загубя 1000лв.
Това с удостоверенията за качество на меда е точно измислена пречка, защото няма нормативен документ, задължаващ преработватели или изкупчици да го издават. За останалото има договори, фактури и НАП. А че това може да се използва като лост за натиск от страна на прекупвачите е ясно.
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Аз предлагам де минимиса да бъде обвързан със подхранването. Да се определи една ставка максимална на пчелно семейство както при кандидатстване за помощ за зимни пръскания. Там ставките са 10 лв на декар за зимно пръскане и 27 лв. на декар за пролетно. При надвишаване на ставката се плаща на максимума ако си под ставката ти плащат реалните пари. Доказва се с фактури за закупена захар и декларация за изразходено количество. МЗХ да напише едностановище относно разход на захар за подхранване което да е като база и да се приключва със сагата. Помислете върху това.
Ти предлагаш, аз предлагам, няколко човека още си блъскат главата как да се успорят тези безумни условия, а "колегите" вече прегряха телефоните на изкупвачите за бележки.
"Не народ, а мърша..."
Помислих. Купувам 10 тана захар, след това я препродавам на колеги, малко по-тънко. Декларирам че съм я изразходвал (защото аз не храня) и си вземам парите. Супер схема.
Втори вариант. Тези 10 тона ги давам на пчелите и после вадя мед по 100 кг от кошер. Още един супер вариант.
Изяснете си понятията, че тук всеки пише каквото му дойде на ума. Един иска на всички по равно без изисквания, друг да няма тавани и ограничения в сумите, трети да не дава нищо на държавата, ама да взема колкото му трябва и какво ли още не. Де минимис е минимална държавна помощ, разрешена от ЕС за претърпени загуби в селското стопанство - било то от лоши климатични условия, било от епидеми или по други, независещи от селските стопани причини. Така е например за пчеларите със загубите от пръсканията. Това не са субсидии! И държавата е в правото си да поставя някакви изисквания, за да даде тази помощ. Тя обаче трябва да не поставя безумни и неизпълними изисквания, за да не обезсмисля самата идея за помощ. Иначе всички ще се наредят с канчетата пред държавния казан.
Когато мирогледа на един човек се свие толкова, че се превърне в точка, той казва:
"Това е моята гледна точка"
Варианта е прост. За всички РЕГИСТРИРАНИ пчелни семейства по еди колко си пари и точка. Какво толкова има да се мисли. Нали целта е опазването на пчелите. А за тези за които това е бизнес, фирми, ЕТ, ЗС да си кандидатстват по останалите направления за субсидии и програми. Не разбирам защо парите на българския данъкоплатец, трябва да подпомагат нечий личен бизнес.
За съжаление не е никак просто, а освен това е и неприложимо. Не може разпоредби на държава-членка на ЕС да противоречат на Регламентите и законодателството на Съюза. А там е казано, че такива помощи се предоставят от държавата именно за бизнеса (предприятията). А данъкоплатците като искат да ядат достъпна храна, ще трябва да подпомагат нейното производство под една или друга форма. Това производство е нечий личен бизнес.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))