Метод на В. П. Цебро

[Валентин.]

Пускай, пускай. интересно е.....

[Георги 1974]

Съвети за пчеларите:
1. Размножаването на пчелина е целесъобразно да се осъществява с вторите роеве. Първият рой да се върне в семейството, но да се вземе старата майка. Вторият рой като правило е по – голям от първия около 1,5 пъти и излиза с млада майка.
2. Винаги в кошера да има силна вентилация, да се осигури възможност за достъп на свеж въздух. Тесният вход през зимата способства за влага в кошера, а през лятото за задух. Оворените входове – това е предпоставка за гнездото да е сухо, а това не се „харесва” нито на аскосферозата, нито на нозематозата, нито на вароатозата. Горният вход не се затваря, а се прикрива със стъкло – семейството вижда част от обкръжаващата природа.
3. Според мнението на В.П. Себро, увеличеното подрамково пространство има отрицателно влияние. „Това е „мазе” в което през цялото време се намира студен въздух. Разстоянието от дъното до долните летвички на питите, трябва да бъде според него 2 – 3 см”.
4. Не ви съветвам да преминавате на украински тип рамка. Да се изобретяват рамки и кошери е работа неблагодарна.
5. При развитието и разширяването на семейството през пролетта (до 14 пити) върху гнездото се поставя полиетилен, при това се отгъва един ъгъл и се поставя втори корпус с празни пити. В този случай пчелите чувстват голямо пространство за развитието на семейството.
6. Ако не се е удало да се открие майката в майчиното семейство, то може да помогне следният способ. Поставя се нов кошер, поставя се магазин със закована разделителна решетка и в него се стръскват пчелите от всички пити. Пчелите ще слезнат долу, а майката ще остане на решетката. Остава да се затвори в клетка, а по – нататък по план – в изолаора за получаване на яйца, който са на една и съща възраст.
7. Според мнението на В.П. Цебро преминаващата от единия до другия край на кошера вентилация като течение не е страшна.
8. Попълването на хранителните запаси се осъществява след изцентрофужването на меда и обединението на семействата. При обединяването на семействата от 4 корпуса не е страшно да се дават 25 кг захар (по 4,5 л в ден), до като горния корпус се запечата напълно. Преди попълването на запасите да се съкрати гнездото – предварително формиране на гнездото за зимата. „Когато обединявате 2 семейства в едно и пчелите плътно заемат 14 пити, които напълно са запълнени с мед, то медът им за зимата може и да не стигне”. (В едно такова семейство, загинало от студ, ние преброихме 51 хиляди пчели). Трябва да се дават не 5 – 8 кг захар през есента просто така, а да се попълнят запасите, така, че те да стигнат за цялата зима.
9. Подвижната подложка (подвижното дъно) е по – малка от дъното на кошера, вкарва се и се издърпва свободно, отворът в предната стена на кошера се затваря с втулка с входен отвор, а в задната стена се затваря с втулка и дъска. Ако през зимата подложката (планшетът) се измъква лесно, то семейството зимува добре, няма влага.
10. Необходимо е да се отделя голямо внимание на изучението на биологията на семейството. Някои пчели вземат нектар само от едно растение. Пчелата лети за нектар 12 дни, това съвпада с продължителността на цъфтежа на растенията. Пчелите трябва да се поставят близо до медоносите, в градините много мед няма как да се събере. Пчелите не „гризат” маточниците. Това го прави майката.

[Георги 1974]

11. Да се съкращава, да се стеснява гнездото е полезно само в слабите семейства. При силните – да се разширява до 12 – 14 пити. Странична възглавница да не се поставя, но преградната дъска трябва плътно да се допира до стените на кошера.
12. По – рано В.П. Цебро осъществяваше зимуването с магазин или хранителна надставка, които се запълваха при подхранването през есента със сироп. Обаче през пролетта тази надставка задържаше развитието на семейството, тъй като на мед пчелите се развиват през пролетта по – добре и се раждат по – силни. Затова от надставки те се отказаха.
13. Строителната рамка – това е огледало на семейството, тя трябва да се поставя като трета от края, и да се почиства през 7 дни. Търтеевото пило е много нежно и на първо място се поразява с кърлежи и други болести. При условие, че се използва строителна рамка, пчелите по – малко строят търтееви килийки на поставените восъчни листове за градеж.
14. Два корпуса без разделителна решетка да не се използват – майката преминава нагоре и рояването е неизбежно. Пчеларството без разделителна решетка е несъвременно. Свищевите майки имат малко по – малка гръдна част и някои от тях могат да преминават през разделителната решетка. В лежаците трябва да е на разположение вертикална разделителна решетка.
15. Само силното семейство е готово и може да се използва за отглеждане на майки.
16. Неоплодената майка високо стои на краката си, коремчето е повдигнато. Оплодената – коремчето я „тегли” към питата, по – бавно ходи. Целесъобразно е периодически да се „освежава кръвта” на майките. В.П. Цебро купува племенни майки в Мукачево, планира да взема финландски майки. Смяната на майките става всяка година.
17. Не е целесъобразно да се поставят 3-4 восъчни листове подред в центъра на гнездото. Поставянето на восъчните листове трябва да се прави през 2 пити с пило, всичко не повече от 3 рамки.
18. В изолатора за получаване на яйца се поставят бели пити, без пукнатини, без търтееви килийки. Изолаторът: 2 рамки от парчета с триъгълно сечение със страни 22 мм, външни размери на рамките са по – малки от вътрешните размери на гнездовата рамка, едната рамка е затворена с разделителна решетка, другата с огргстъкло (или мрежа), в разделителната решетка е изрязан затварящ се прозорец за придаване на майката, двете рамки, които от две страни се притискат към светлата пита и на питата се пуска майката, коато снася яйца от едната страна на питата, а от другата – остава суха. Маточната рамка: по външни размери е по – малка от гнездовата, ширината на рамката 15 мм, вътре две рейки 10х8 мм, разстоянието между тях 7 см, на рейките с пръсти се залепват лентички от пита с двудневни яйца, яйцата надолу. Да се разширяват килийките не трябва. Маточните рамки се поставят в семейство без майка, личинките се приемат за отглеждане с цел производство на майки и трябва да се отглеждат в семейството между питите с пило на различна възраст.
19. Изсушаването на питите става под покрива на кошера, това отвлича пчелите от кражби при вземането на питите за центрофугиране.
20. Питите с мед преди центрофугирането стоят в помещението с температура 28 – 30 С. Ножовете за разпечатване на питите са направени от коса. Центрофугата е радиална за 32 пити, електрическа, за едно изцентрофугиране – 2 бидона мед. Филтрацията на меда през малко сито, 2 слоя мокра марля, по – едро сито.
21. Добрите майки излизат от маточници, в които е останала храна след излизането на майката. Дебелите маточници не гарантират качеството на майките.
22. Ако се обедини отводка или още повече две отводки се обединят със семейство, то семяйството се подтиска. След пашата не е разумно да се обединяват 3 семейства в едно.
23. Ако вместо маточник, на отводката се даде млада оплодена майка, то рояването в отводката е възможно, тъй като пчелите не са преминали през период на раждане и на оплождането на майката.
24. Майката се намира в клетка и е затворена с канди и парченце от восъчна основа. Ако няма открито пило, то оплодената майка се приема добре.
25. Обединяването се прави чрез вестник без опръскване, макар, че опръскването за придаване на общ мирис няма да попречи.

[Георги 1974]

26. Отбракуването – това е присъединяване на семейство с лоша майка (без майка) към семейство, но не към силно семейство, за да не се допуснат пренасянето на болести. Умъртвяването – да се оставят пчелите без храна за 5 дни.
27. При интензивно изземване на пило от семейството, майката работи на границата на възможностите, а пчелите „мислят”, че е лоша и я заменят, но младата майка може да не се облети. Подсилването е по – добре да се прави с пило от стара майка.
28. Корпус или магазин да не се поставят между другите, а отгоре. Когато в горния корпус се напълни с пресен нектар, а в долния има запечатан мед, то в такъв случай може да се постави между тях.
29. Бащини семейства се явяват всички, затова във всяко основно семейство есента при формирането на гнездата да се поставят 2 – 4 пити с търтееви килийки (не само и единствено търтееви) и с храна.
30. Необходимо е пчеларят да си има свой микроскоп (това е неговата лична, малка лаборатория), необходими неща, свързани с него. С този микроскоп през пролетта се проверява подморът за аскосфероза, нозематоза, вароатоза. Силните семейства не ги лови болест. Ранното появяване на пилото през зимата способства за развитието на нозематозата.
31. Петербургски пчелари подхранват с мед закупен по 30 – 35 руб. за кг. Това не е мед, а някаква възможна добавка към сиропа. Медът на В.П.Цебро на едро по 80 руб, го изкупуват спекуланти от Петербург, които след това го препродават по 180 – 200 руб. Манастирските пчелини хитруват и продават своя мед – като манастирски и осветен по 250 руб. Моята жена продава мед на своя земен участък през оградата по 80 – 100 руб.
32. Хранилките се ползват като поилки. След облитането в поилката се сипва около 1 кг захар и се налива вода от кладенеца, след седмица трябва тази вода да се долее. През пролетта пчелите вземат 10 – 15 л вода.
33. По повод на подгряването на пчелните семейства на любителския пчелин В.П. не възразява, но трябва да не се допуска изсъхване на гнездото.
Всички дейности трябва да се правят по календарен план, началото започва от средата на април – след изравняването на семействата или поставянето на вторите корпуси.

[Георги 1974]

Основните грешки на много пчелари:
1. След зимуването съкращават гнездото до минимума, затоплят – около гнездото запълват с възглавници. В общественото съзнание (в ума на пчелите) възниква проблем за гибел от недостиг на място за развитие. „Ние сме съкратили всички пътища за развитието на семейството, и пчелите не знаят, че своевременно ще дойде умният пчелар и ще им разшири гнездото. „Звярът” е поставен в клетка”.
2. През пролетта разширяват магазина с полурамка, нещо, което забавя развитието на семейството, и то преминава в роево състояние. Трябва да се постави втори корпус, това удължава развитието на семейството до 20 – 30 дни, сдържа ги от рояване. 2 – у корпусното отглеждане на пчели с разделителна решетка увеличава продуктивността с 30 %, дава възможност да се обновява гнездото. Магазините може да се поставят само на втория корпус.
3. Несвоевременно и недостатъчно се поставят магазини надставки по време на медосбора, ограничават работата на майката и към края на медосбора семейството загива, а не отлита, както казват някои пчелари. По – добре излишен корпус (магазин), отколкото недостига на една пита по време на пашата.
4. Изземват пити с мед, които не са напълно запечатани, центрофугират незрял мед.


Всеки пчелар може да използва цялата технология или части от нея за своите природо -климатични условия и кошери.

[Георги 1974]

Препоръки на В.П. Цебро по отглеждането на пчелни семейства в условията на Северо – Запад.
1. След изцентрофугирването на меда (като правило, това е началото на август) основното семейство може да се обединява с отводка. След това се дава захарен сироп (до 30 л) за попълване на запасите.
2. Във връзка с това, че семействата са много силни, зимуването се осъществява на 2 корпуса по 8 – 10 пити във всеки, или вместо втори корпус се поставя магазин. За облегчаване на преминаването на пчелите в горния корпус (или магазин) и предотвратяването на гибелта на пчели в суровата зима се използва нов тактически способ за формиране на гнездото за зимата. От гнездото се изваждат 3 пити с мед, например, 2 – та, 4 – та, 6 – та. В гнездото се появяват 3 „кладенеца”. След това се поставя 2 – я корпус, в който се поставят пити с храна. При това съответстващите пити се оказват над кладенците в гнездото, а пчелите дострояват под тези пити „езици”, като ликвидират по този начин прекъсванията (празните пространства) между питите в гнездото. Ако се поставя магазин, то в него заедно с магазинните пити се поставят извадените по – рано гнездови пити, които увисват в образувалите се „кладенци”. По такъв начин, дадения способ позволява да се свърже пространството на питите за зимата и да се облекчи възможността на пчелите да се качват нагоре.
3. През пролетта магазинът (или вторият корпус) се снема, „езиците” се отрязват и питите се поставят долу на местата си.
4. През септември – октомври се снема горното затопляне, оставя се само покриващото платно, за да се спуснат пчелите долу.
5. През зимата може да се оставят и трите семейства (семейството и двете отводки), ако те са работили на пашата самостоятелно. Не трябва да се обединяват след пашата трите семейства в едно, тъй като пчелите са много, а мястото в кошера и храната за тях е малко. В този случай една отводка се присъединява към семейството, а две втори отводки от две семейства да се обединяват.
6. Особености на формирането на една отводка:
- пролет, семейството е в 2 корпуса; - отглеждане на майки; - 9 дни след пренасянето на личинките формираме отводка (като първа); - след 3 дни я подсилваме (като втора); - след 9 дни даваме не 2 пити, а една контролна.
7. Формиране на отводка със старата майка:
- пролетно развитие до 2 корпуса по 10 пити; - отглеждане на майки до 14 – дневни маточници; снема се горния корпус; - всички 10 пити от гнездото с майката и пчелите се пренасят в новия кошер; - питите от 2 – я корпус се спускат долу и се дава маточник.
8. Метод на Сименс:
- пролетно развитие до 12 – 14 пити, (края на май), до достигането на семейството в роево състояние. Затваря се входният отвор, поставя се към него лист от фазер. Вземат се от гнездото и се поставят в работно сандъче всички пити с пило и храна. Всички пчели при това да се стръскват на листа от фазера. Гнездото се формира по нов начин: пита с храна, пита с младо пило, празна пита, рамка с восъчен лист, празна пита, рамка с восъчен лист … пита с храна. Гнездото се покрива с разделителна решетка, поставя се 2 – ри корпус, в който се поставят пити със запечатано пило. Преградна дъска. Да се покрият с допълнително покриващо платно останалите открити 4 пити от гнездото. Входният отвор да се държи затворен 3 – 4 часа, пчелите ще поседят пред него, след това да се отвори входа и пчелите ще влезат в него като рой. Подобна операция се налага да се повтаря с интервал от 12 дни 2 – 3 пъти, особено, ако пашата е късна.

[Георги 1974]

В.П. Цебро - Мастер – клас
Цебро В.П.

Мастер – клас е организаиран от Аладемията по менаджмент и агробизнес на нечерноземната зона на Русийската Федерация с участието на Агентството по Пчеларство от Ленинградска област. Лекцията е записана от Коновалчук А.Т. – член на управлението на Клуба на пчеларите от съюза на градинарите на Русия – 2006 г.

Авторът успешно е решил задачата: - разработена е безроева технология (метод или способ) за успешно отглеждане на пчели в условията на Северо-Западната част на Русия, което е позволило да се усъвършенства технологията по отглеждане на майки; да се повиши продуктивността на пчелното семейство и на пчелина като цяло; да се унифицира пчеларското оборудване.
„Задачата на всеки пчелар е да използва своите способности, своите умения, своите знания за това, че да може да се получи от пчеларите всичко, което те могат да дадат, и то да се даде на хората. Главното е, във пчеларя да се появи търсене, да се появи творчество. Не може пчеларството да стои на едно място, то трябва да се развива”.
Основните принципи (това са – ръководящи правила в дейността на пчеларите свързани с отглеждането на пчелните семейства):
1. Отглеждането на пчелите в големи – обемни кошери.
Пчелите винаги трябва да чувстват („да знаят”) свободното пространство на кошера. През пролетта пчелите се развиват не само в съответствие със силата на семейството, резултатите на зимуването и хранителните запаси, но и съразмерно с обема на кошера. Два корпуса – това е минимумът на жизненото пространство, в което семейството може комфортно да съществува.
2. Необходимост от по – раншно отглеждане на майки.
Отглеждане на майки от 2 – дневни яйца в майчиното семейство от племенна майка с привличането на основни, здрави семейства за отглеждането на 2 – дневни личинки до запечатване на маточници. Майчиното семейство се явява и семейство – отглеждач и инкубатор, и стартер, и т.н. Използва се изолатор и маточна рамка със собствена конструкция. Използват се две майчини семейства за 30 – 40 пчелни семейства. Само силното и здраво семейство е готово за отглеждане на майки.
3. Формиране на 2 отводки от всяко основно пчелно семейство с помощта на маточници, получени от майчините семейства.
4. На медосбора работят самостоятелно семейство и 1 отводка или семейство и две отводки.
5. Обединяване на семейството и първата отводка след медосбора преди подхранването за попълването на медовите запаси.
6. Използване на строителната рамка и разделителната решетка..
7. Зимуване на 2 корпуса или на корпус и на магазин.
По такъв начин, от автора в резултат на продължителни търсения и сравнителен анализ на известните методи за отглеждане на пчели, на практика са изработени седем основни принципа за успешно отглеждане на пчели по предложения метод.
Метод: - безроеви. Технология на В.П.Цебро:
Усъвършенстван кошер с 14 пити със стандартна рамка 435х300 мм.
Стените на кошера са двойни, без затопляне между тях. Подкапакник от тънки дъсчици се явява продължение на външните стени на кошера с височина от два корпуса. За удобство на пчеларя, лявата странична стена на подкапакника се отхвърля на панти надолу. Целият кошер е в постоянен кожух, който защитава гнездото от дъжд, вятър, студ и слънце. Два облегчени ( с тънки страници) корпуса за по на 10 пити и два по за 5 пити. Семейството може да се развие до 44 пити. В гнездото 4 - те странични пити не са закрити със стоящия по – нагоре корпус. При това се появява и т.нар. «прозорец за гледане», който позволява да се контролира състоянието на семейството, а така също да се поставя строителна рамка за борба с кърлежа. Що се касае за капака на кошера, то той се отваря на панти във вертикално положение. В страничните дъски на капака са предвидени вентилационни прозорци с височина 2,5 см, които са затворени с решетка и със затъмнител. Вертикалното положение на капака и наличната подставката с гредичка позволяват да се покрие гнездото с покривно платно при прегледа. Предвидени са преградни дъски в гнездото и във втория корпус. Долният прилетен отвор е 12х420 мм, горният 12х100 мм. През зимата долният отвор се затваря с планка с процеп 6 мм, горният със стъкло, което отстои от корпуса на 10 – 20 мм. Кошерът има планшет ( подвижна дъна част), който се изважда отпред или отзад. Подрамковото пространство е 20 – 30 мм.
За отводките, формирани от основното семейство, са необходими 2 двукорпусни кошера или 3 – 4 корпуса; дъното и капака за всеки кошер, могат да се снемат. Затоплянето на отводките се осъществява с полиетилен под капака. При силен медосбор ще са необходими няколко магазинни надставки за поставянето на вторите корпуси.
През зимата гнездото и вторият корпус се ограничават с преградни дъски, които плътно се допират до стените, но не стигат до дъното на кошера на 2 см – практически се намират на на долното ниво на питите, (допирането се осъществява с водоустойива гума). Гнездото се затопля с възглавници само отгоре, и само гнездото, оставя се свободно пространство между възглавниците и страничните стени (стена) за осигуряване на достатъчна вентилация.

Календарният план на работа с месечните (включително по дни) задължения на пчеларя, който работи по технологията на В.П. Цебро е разгледан във 2 – я материал и тук е пропуснат.

[Георги 1974]

Календарен план на работа с месечните (включително и по дни) задължения на пчеларя, който работи по технологията на В.П. Цебро

Известният руски пчелар В.П. Цебро се грижи за 225 – 250 пчелни семейства (зимуват), през лятото пчелинът се увеличава до 700 семейства, които са разположени на шест точки (стационарни пчелина) и получава до 25 тона мед за сезон. Всичките си задължения той изпълнява строго по график в съответствие с календарен план на работа, който е представен по – долу.

Безроево отглеждане на пчели, като броят на пчелните семейства се удвоява за главната паша, всяка година се сменят майките във всички семейства без да се търсят и обединение по двойки на семействата при зимуване.

[Георги 1974]

Отглеждам пчелните семейства в двустенни кошери, които побират 44 пити с размер 435 х 300 мм. На долния корпус с 14 пити (1) може да се поставят два корпуса с 10 пити (2) и два корпуса с по 5 пити (3) (виж рисунката). Всичките ми семейства постоянно се намират на стационарните си точки и зимуват на открито на 20 пити в два корпуса (по на 10 пити във всеки).

От 20 до 25 януари проверявам как протича зимуването: слушам семействата през горните входни отвори, преглеждам няколко планшета (подвижни дънни табли) от дъната на кошерите. По разположението, количеството и качеството на подмора на тях оценявам зимуването на семейството. Проверявам състоянието на затоплящите материали и работата на вентилацията, отстранявам намерените недостатъци. Преглеждам запасите от пчелни пити, водя борба с гризачите.
20 – 25 февруари номерирам с тебешир кошерите и ги слушам чрез горните им входни отвори. След това извличам планшетите и оценявам хода на зимуването по състоянието, количеството, разположението и качеството на подмора върху тях. Вземам от всяко семейство около сто умрели пчели за провеждането на анализи. Останалият подмор смитам в сандък от планшетите и ги поставям обратно. На централния пчелин пресявам подмора, за да извлеча восъка, след това го изсушавам за да го използвам с лечебна цел.

[Георги 1974]

25 – 28 февруари изследвам подмора за различни заболявания. Изсипвам го на бяла хартия и проверявам за наличие на кърлежи вароа, браул, на личинки загинали от аскосфероза. Под микроскоп изследвам пчелите за наличие на спори за нозематоза. Преброявам колко са семействата, които са болни от аскосфероза, браулоза, и нозематоза на всички точки (пчелини) и като цяло на пчелина за да мога колкото се може по – рано да пристъпя към тяхното лечение и да не допусна разпространение на заразата при изравняване на силите на семействата и при отглеждането на майки. Пригатвям канди, което е лечебно.
10 – 15 март освобождавам от сняг капаците на кошерите и площадките пред тях. Отбелязвам с тебешир кошерите с болни семейства, които съм ги намерил при изследването на подмора. Раздавам им лечебно канди.
24 – 30 март веднага след първото облитане на пчелите при положителна температура за втори път почиствам планшетите и дъната от подмор и замърсявания, намалявам размерите на входните отвори. В същия ден правя бегъл преглед на горните корпуси на семействата – определям наличието на майки, пило количеството на храната. Ако в семейството няма пило, сменям пита с мед от него с пита с младо пило от силно семейство, за да проверя за наличието на майка.
Поставям в кошерите лентички за борба с вароатозата и аскосферозата, поставям хранилки, сипвам в тях захар на пясък 0,5 кг и го заливам с вода в която има хлорист кобалт. Той се произвежда като таблетки и се продава във ветеринарните аптеки.
1-6 април поставям до всеки кошер от основните семейства по два кошера за първата и втората отводка, които предстои да се формират през май месец. Преглеждам пчелните семейства в които няма пило, ако на поставените по – рано пити с пило няма свищеви маточници, намирам и ликвидирам майката, която не снася яйца. В семействата без майки, унищожавам свищевите маточници и придавам към тях отводка със запасна майка или слабо семейство. Тези семейства за които не стигат запасните майки, ги премествам на друго място в пчелина и съкращавам гнездото.
Свалям вторите корпуси от гнездата на благополучните семейства и премествам всичките 10 пити от долните корпуси в запасни корпуси за 10 пити. Премахвам планшетите, очиствам долните корпуси и премествам в тях всички пити от вторите корпуси, като едновременно ги преглеждам и определям качеството на майката (по пилото), силата на семейството и броя на питите с пило. Всички тези данни ги отбелязвам с тебешир върху кошерите.
Гнездата на семействата, които заемат 10 и повече междурамия, ги разширявам до 14 пити с маломедни пити, които са останали в долните корпуси след зимуването. В гнездата на силните бащини семейства (в центъра) поставям търтееви пити за отглеждане на ранни търтеи.
Гнездата на отслабналите семейства ги съкращавам в съответствие на силата им, ограждам ги с вестници на които са пробити дупки, зад които поставям пчелите от обезмайчените семейства. От останалите пити от бившите долни корпуси стръсквам пчелите в семействата и ги поставям във вторите корпуси.
Гнездата ги покривам с полиетилен и покриващо платно, като оставям на пчелите проход до хранилката – поилка с вода, в която на болните семейства и добавям лечебни препарати. По – нататък в тях един път седмично наливам вода с кобалт.
Затоплям гнездата с възглавници, поставям отгоре вторите корпуси с 6 празни пити и покривам с платната и капаците.
Всички данни по силата на семействата и количеството на пилото в тях пренасям в тетрадка, като използвам записките, които съм направил върху кошерите.