Странно проруско геополитическо изказване на Ахмед Доган с критики към ЕС.
Не са добре нещата и на равнище властови капацитет, за да се направи следваща крачка. Което означава формално съществуване, формално инвестиране във формална супер-общност. Създадена е политическа илюзия за ЕС, която ще бъде, дай Боже, ако не първият, то поне вторият субект в планетарен мащаб. Но това не става. И в близките 10 години това няма да се случи. Бюджетът на ЕС (за интеграция) е около 120-130 млрд, а военния бюджет на САЩ е 600-650 млрд. ... Тоест, съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети.Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. До сега Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение...
Но, уважаеми колеги, кризата, която започна преди 6-7 години се задълбочава, и то много сериозно, придобивайки много странни форми, вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. Китай се развива много сериозно и агресивно. И, разбира се, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на ЕС...
Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна система за отбрана ли е? Аз само ви съветвам - не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.
С други думи, световният ред с един геополитически полюс е на път да се преобразува много сериозно. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този контекст ЕС е в състояние “заспи” и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа криза, започва с криза на толерантността. Кризата на толерантността създава условия за събуждане на различни национализми.
Ако някой от ЕС говори реално за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и дори на сигурността и стабилността – значи не познава реалността. Няма такова нещо. Не виждам следващите 10 години да има условия за романтична политика. Защото големите, дълбоките пластове на геополитиката се разместват, главно от гледна точка на полюсите и ние не трябва да си затваряме очите за необходимата реформа на нашата партия - като очакване, като адекватно структуриране, и като адекватно действие. Светът не върви на добре. Това за мен е факт, а не предположение. В този контекст, гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.
В региона, освен Русия, Турция иска да намери новото си място в световния ред и това може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. Това е моето усещане. И когато говорим за политическо време, за национално политическо време, ние трябва да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, ако не изцяло, поне с европейското политическо време.
За съжаление това европейско политическо време, поне на този етап, сериозно изостава. Европейският съюз не е на ясно със себе си като идентичност, какво иска всъщност. ЕС все още няма идентичност, това е само проект на идентичност. И именно заради това ние се намираме в такава ситуация на разкрачен стоеж.